Сакралната революция е Миров духовен обред!

Нека щедростта на Небето не ни обижда, когато ние не искаме да бъдем щедри! Неизмеримостта на щедростта е в жертвата! Това учи Учението Път на Мъдростта с една своя надсловност – „Свобода от себе си и служение без Себе си“.

След като говорихме какво е бъдещето на Сътворителя и каква е безспорно тайната на този, който е ял плода на Дървото на Живота, сега ще се опитаме да говорим върху един проблем, с който мисля, че давам завършек на културата на Учението Път на Мъдростта. А това е именно: „Сакралната революция – Ново поколение“.

Има ли в личния ни свят на живяно Божество, на Човешка божественост, която може да отлиства страници от Божията човечност, има ли в културата на човечеството сакрални революции? Вярно е, че има поколения, нови поколения има. Има Адамово, Авраамово, Ноево поколение и пр. Но сакрална революция!? С какво бихте оприличили една такава бъдност – с какво би започнала една такава революция? Има социални, културни и научни революции, има духовни и планетни революции. Но има ли някъде из дълбочините на човешката история сакрални революции? Налице ли е някакъв надслов, подсказано ли е някъде нещо, което би могло да даде характеристика, за да даде и пътен знак що е сакрална революция и може ли тя да създаде поколение?

Социалните революции са резултат на натрупано недоволство! Те разместват пластовете, за да родят отговорност. Но тези революции ги бележат тръпката от страха, психозата на отрицанието и опиянението от жестокостта, поне в нашата съвременност (ако не се върнем и в по-далечното историческо минало). Вземете Великата Френска революция – много „фина“ в своята жестокост и приложна сила, опива се наистина от отмъщение. Да не говорим за Великата Октомврийска революция, която пък е върхът на жестокостта и никога не е имало по-голямо пиянство от посредствената култура. Революция като Френската, която не ражда прозрение, не можа да създаде нов социален бит, а другата – Октомврийската, ражда социална даденост, но и тя е без прозрение. Социалните революции са деяние на ума, а не осенение на Духа!

Културните и научни революции са просперитетът на ума! Тогава когато един ум, осенен от Духа, излезе на преден план и с идеи прави свобода от невежество и от догми. Но при тези революции са качвали гениите на клади. Не само във времето на християнството, в тази „велика“ част от живота на християнството – Инквизицията, която качва на кладите кого ли не – и Джордано Бруно, дори и Галилей, който се отрича, но пак казва: „И все пак тя се върти“. Институциите прилагат жестокост, когато им се сменя статуквото с откривателства на научна или културна революция.

Духовните революции са творческо откровение! Но и то не се приема – за да бъде прието, се създава страхова психоза (и така се изливат седем чаши на отмъщението). Духовните революции с насилие са утвърждавали битие, с насилие са сменяли олтарни молитвености. Те сменят духовните стойности в човека и вървят в скàлата на Духовните вълни!

Планетните революции са огнен гърч, чрез който природата се освобождава от наслоения! Тези революции чрез вулканически или други някакви катаклизми затриват цели континенти или планетни поселници. Те дават знак, че еволюцията е изчерпила енергиите на етап от Мировото творчество. Такива са случаите например с изчезването на динозаврите и с потъването на Атлантида. Ама сега не могат да открият Атлантида... Това, че нещо не може да бъде открито, не значи, че не е било. (Скоро дадоха едно ново откритие – че в нашата Тракия е имало творчество още преди седем хиляди години, особено в пътя на строежа. Следователно сме преварили и египтяните, които са строили великите си пирамиди преди пет хиляди години.)

Какво е сакралната революция, след като знаем какво са другите революции и познаваме техните белези? Сакралната революция е свещена вътрешна революция, която създава ново поколение! Тя не е бавният ход на еволюцията, където се опиянява човек от безличие. Сакралната революция е осъзната божественост срещу хилядилетна монотонна обредност. Тя е Нова Духовна вълна с нов олтар.

Еволюцията намира изход чрез революцията! С революцията или трябва да се изплаща карма – когато се връщате назад, или трябва да се направи скок в еволюционния път – напред.

Европа като континент има три изстъпления в идея за революция. Едното е на Римската империя. Тя се опитва да направи цялост от Европа. Завладява територии и от други континенти, но доминантата е Европа. Другият опит да се направи Европа епицентър е на Наполеон. Третият опит е на Интернационала в лицето на комунизма като тенденция на Марксовата доктрина, а в приложната воля на революцията е т. нар. Съветски съюз. Всичко това е опит чрез насилие да се прави обединение, цялост.

Кое липсва? В основата стоеше идеята да видите обединеност, а това създава идеологии. Но нямаше зрелостта, не бе извървяна сакралната революция. Нямаше, бихме казали фигурно, Дървото на Живота, от чийто плод да се яде. Може би идеята беше тикана от насилието заради причинност – да се избегне едно зло, като се налага друго...

И най-после, след Втората световна война – четвъртият опит е вече, когато налице е не насилието, а прозрението!

Виждате колко голяма е разликата „да бъдеш“ вместо „да имаш“. Предишните искаха да имат Обединена Европа, но и понастоящем не можаха да стигнат до „да бъдеш“ – правят го, обаче го нямат като предречие. Тогава Конституцията на битието го налага, а планетната социология го изисква, за да може да се създаде ново битие!

Когато искането е да бъдеш, вече е много лесно да се направи сакрална революция, а не насилие. Тогава можем ли да наречем това, което Христос е направил, сакрална революция; и имаме ли предшественици на Христа в световната култура, които да са опит за сакрална революция?

• Христос извършва сакрална революция – освобождава римските богове в тяхната непотреба!

Защото с новокръщението, в земите на Римската империя, тези богове вече са експонати.

Христос остави една знаменита фраза. Не можах да намеря подобна измежду всички други култури. (Например един Рама, колкото и да е голям водач и законодател, не можа да отнеме кармата и да освободи от прераждане дори своя баща[1], защото всеки човек е път.) Какво казва Христос, за да сложа ударение върху Неговите думи, че това е сакрална революция, че това е път на едно ново поколение? (Не е важно, че и то вече си отива – йерархията на Духовните вълни освобождава всички, колкото и да са били велики.) Има един дълбок израз на Христос, сумирал великото тайнство на преобраза: „Остави мъртвите да погребат своите мъртъвци!“[2]. Оставете мъртвите, защото Аз давам живот...

Имате ли представа за концепции – концепции, които минават въображението на митологичните сътворители?! Оставете мъртвите да погребат своите мъртъвци! Няма по-силен израз в световната култура, няма по-голяма истина в потвърждение на йерархията на Духовните вълни – мъртвите духом да погребват мъртъвците по плът. Ето тайната на сакралната революция – да направи ново поколение. Това е нещо изумително! Виждате в един обикновен израз как може да се крие не доктрина, а култура.

Ще направя една друга съпоставка – с египетския фараон Аменхотеп IV. Той се качва на престола в ХIV век пр. Хр. И какво прави? Освобождава Амон Ра като върховен бог и провъзгласява Атон (Слънцето) за еднолично божество във великата египетска епоха, във великите египетски откровения и посвещения. Създадена е нова столица – най-блестящият град на единобожието. Невероятно – ХIV век пр. Хр. идея за единобожие, с което се извежда най-голямата култура на египетския живот – държавен, духовен...

• Аменхотеп IV прави сакрална революция – отпраща египетските божества на всеобщо гробище!

Прощение с миналото, свобода от минало. Сменя името си на Ехнатон (Духът на Атон) и въвежда монотеизма, с което сменя политеизма на Египет! Създава заедно със съпругата си Нефертити свещения град Ахетатон (Хоризонтът на Атон)3] и прави културата на онова бъдеще, което след хилядолетия ще затронува. Разбира се, социалната революция ще унищожи тази култура на монотеизма – Ехнатон и неговият град ще бъдат унищожени, изповедниците на тази религия ще бъдат прогонени.

Това не ме учудва. Учудва ме прозрението, идеята! Може би ще дойде след хиляди години – има ли значение за една идея, каквато създава Ехнатон – фараонът на монотеизма; фараон на бъдещето! Не само че бъдещето не го опровергава – бъдещето не може да изпитва терзание, че не е бил защитен. Тази сакрална революция – на олтарно моление на един Бог, създава поколение, което (не е важно дали след хилядолетие) прави своя принос към планетната култура, към планетното бъдеще.

Имаме ли нещо, което ни напомня в нашата – българската, история подобна сакрална революция? В онези епохи прабългарите имат еднобожие. Дори Танг Ра няма сатани, няма и ангели. Танг Ра е само Небе – Танг Ра всичко вижда, всичко знае! А какво казва Конфуций за Небето? Онзи, който не иска да приеме Небето като вяра или Небето като божество, той е глупав. Но онзи, който иска да го направи божество, той е варварин. Варварин... Защото, в края на краищата, Конфуций не създава бог, създава морал. Но когато имате морал без бог, той много по-лесно става преходен, защото богове лесно не се сменят...

Тогава да се върнем, за да направим една съпоставка между египетския фараон Ехнатон и българския княз Борис I Покръстителя. За да видите, че ние, които сме имали Небе за Бог, приемаме Син – Бог! И не съображението, не пулсът на еволюцията, а сакралната революция на посветения прави велико тайнство – покръства българите, за да направи от два хоровода, както съм казал за прабългарите и славяните, едно хоро; от два олтара – един олтар. Макар че ние идваме тук като монотеисти, през 865 г.[4] княз Борис I извършва стратегия на защитата чрез една сакрална революция. И ако Ахетатон е бил най-блестящият град в Египетското царство, то Преслав със Златния век на българската книжнина е най-неоспоримата даденост на сакрална революция, която ни извежда на историческа сцена. Някой ще каже – ама падаме под робства... Вижте, еволюцията има основание да създава тревоги, но тя не създава култури!

• Княз Борис I извършва сакрална революция – Покръстването в България!

Това беше голямото ни богатство. Никой не може в своята лична или народова история да намери такава съпоставка – между египетската фараонска държава на посветените и българската посветеност: от Танг Ра да приемем Христос и да направим бъдеща България! И Византия я няма, и Римската империя я няма, и голямата Османска империя я няма... Дори да са имали известни благополучия, никой не можа да отлисти страница на Златен век на книжнина. Ама нямали сме Птоломеевци...!? Не е вярно, защото Йоан Екзарх го наричат Птоломея. Размерът на културата дава характеристика!

Ако културата не е одухотворена, тя е само подражателство. А ние не можем в своята култура да се наречем подражатели. Както също е толкова неубедително, че братята Кирил и Методий били ни дали азбука. Никога Кирил и Методий не са писали за България азбука – писаха я за Великоморавия. И с нея отидоха там. Затова винаги правя преклонение на първите професори на Софийския университет, когато са дали име на университета – „Климент Охридски“. Не името „Кирил и Методий“, а на Климент Охридски – Азбучника, мастилницата на България!

Виждаме аналогията: българското кръщение и обявената единобожническа религия в Египет правят сакрални революции – Аменхотеп IV утвърждава божеството Атон; Борис I утвърждава божеството Христос. И създават нови поколения! Тези аналогии ги правя, за да отработите историческа устойчивост към социалните беди. Защото социалните беди са тласъците на еволюцията в историята! А тогава, когато няма будност, има социални революции. Негодуванието е социална революция, не прозрение. А Покръстителя прави сакрална революция именно защото има прозрение.

• Сакралните революции са дело само на посветените личности!

Те не са масовите. За тях жертва дават само единици. Подобието е енергията на посветения, то е пътят на сакралната революция! Под „еволюция“ или „революция“ хората разбират страдание, а не разбират съзиждането на своята посветеност, на своето предназначение. Но еволюцията не е достатъчна, за да ви направи богове. Тя е бавното мислене в ниското Ментално поле. Причинният свят е, който може да ви създаде предпоставки да правите революции! Ето защо в египетските школи са обучавали на това, което се нарича жертва – жертва на себе си в пътя на бъдещето. Посветените личности могат да понесат беди, но те знаят, че техният принос е бъдеще!

Когато се приложи историческа доблест, жертвата е свята! Нейната същност осмисля не жертвоприноса, а тайнството на жертвоприноса пред онова величие, което може в даден исторически момент да бъде олтар на изповедание. Какво създава олтарът на изповеданието? Обред. Какво е обредът? Изначало – сумирано тайнство на признание. След това обаче той става овехтяло цвете без почва. И досега се преповтарят стари митологични обреди: „Хайде да гоним злите духове!“. И излизат там да гонят и сатани, и зли духове... – култура на обреда, в който е изчерпана тайната. Може ли с подобен обред да се гонят зли духове още? А го правят, и то официално...

• Сакрална революция е да се създаде поколение, което има нов Бог!

Но египетският фараон е низвергнат след това от цяла поредица следващи династии, които връщат култа към Амон и старите божества. Следователно идеята за смяна на боговете е призната и прилагана в еволюцията. В този смисъл правя аналогията с нашата история. В историческата ни даденост е имало много по-големи мислители от египетските и много по-сакрални личности, които са знаели как да изградят Христос, без да обидят Танг Ра. Танг Ра е обиден в изповедниците си, но не е обиден в историята ни. Човекът трябва да знае преходността – както собствената си, така и тази на боговете! Това е много съществено, за да няма социални революции и жестокости, да няма инквизиции и клади.

Виждате колко преходна е човешката убеденост – с една насмешка еволюцията да `и каже: и ти ще си отидеш! Защото светът има историята на Египет със своя фараон Аменхотеп IV – Ехнатон! Не може никой да го отнеме, не може тази негова тайна да не бъде повторена. Идеята за единобожието е отхвърлена, но сакралната революция е извършена. Вътрешната посветеност у човека излиза. И тя след това ще дойде и то пак от посветените в Египет. Ще дойде идеята за единобожието от Моисей. Но действията на Моисей са пораженски по отношение сакралната революция. Защото той дава една морална таблица, в която има Десет Божи заповеди, но първи ги нарушава – когато сварва еврейския народ да играе около Златния телец, повелява 3 000 души да бъдат избити.

Нравствените таблици не са сакрална революция! Сакралната революция е вътрешна посветеност! Христос чрез Културата на Единосъщието създава ново поколение. Именно идеята на Учението на Любовта ражда апостолите, които създават братството. Сега Учението Път на Мъдростта роди Децата на Деня.

• Името на новото поколение е Деца на Деня, които създават събожничеството!

Защо? Защото имате един нов олтар, който не е вън, а вътре у вас – Книгата на Живота. Но можете ли да правите сакрална революция, ако не изходите Голготския път и не направите културата на Единосъщието? Не можете. Културата на Единосъщието е да сте яли плода на Дървото на Живота.

В египетската митология също са имали свещено дърво на живота, наречено „`ишед“. От него ако мъртвият яде плод, става бог[5]. Виждате ли как е формулирана, как е нотирана тайната в тайнство – плодът, който мъртвият яде, за да стане бог!

С идеята за бога много се спекулира, защото се изхожда от слабостите на човека. Някой иска да стане бог, но не се изхожда от даденостите, които го правят бог. Този, който може да яде от Дървото на Живота, а Книгата на Живота да направи олтар, той вече е това, което Христос казва – че с Бог са едно! Учудват се хората на жестокостта на разпятието Му, а не се възхищават от тази сакрална революция, която е извършил – целия митичен свят измита! Не е важно, че четири-пет века трябват – понякога може да са нужни и повече векове – идеята е да се даде свобода. Затова и последният стадий на йерархията на Духовните вълни е Свобода: Мъдрост, Истина, Свобода!

• Сакралната революция е Път на една осъществена Божественост!

Културата на Единосъщието може да направи сакрална революция, духовната власт е, която утвърждава!

Има ли в пътя на Единосъщието нещо свръхдраматично, има ли тази промяна белег? В Учението Път на Мъдростта с една дума е казано – Самокръщение. Тогава какво е сакралната революция? Победа на Духа над материята! Това е Самокръщението, което е власт на Твореца. А вие носите Неговото дихание, вие носите Неговата сила. Тя е, която може да ви преобрази от Син човечески в Син Божий, и тя е, която е създала тайнството на Сътворението.

Енергията, която може да ви даде Самокръщение, е Кундалини – вашият личен лъч на подобие. Това подобие ви връща за Единосъщие. Затова съм казал, че Христос е живяно човечество и осъществена Божественост!

Ще намерим потвърждение още в Псалмите. В Псалм 81-ви, стих 6-и, се казва: „Аз рекох: вие сте богове, вие сте всички синове на Всевишния!“. Не са позволявали на обикновения човек да споменава името на Бога напразно, но не може да Го споменете напразно, когато Той е у вас. Ако това божество остане вън от вас, то е кумир, то е тотем. Когато обаче е вътре у вас, вие не Го споменавате напразно, вие Го живеете. А за да живеете Бога у вас, трябва да направите забрава към миналото, когато сте имали тотем, стихийни богове и пр. Защо се страхуват хората да се отрекат, след като имат ключа на Вечното?! Макар че за вечността казах, че тя е статика, не динамика. А сакралната революция е динамика на бъдещето!

С какво Христос допълва тайнството на знанието в сакралната революция? С Тайната вечеря: Този хляб е Моето тяло; това вино е Моята кръв на новия завет[6]. Това е сакралното! То е много по-силно от меча, много по-властно от куршума, за които се описват героизми.

От Тайната вечеря остана нещо свещено, родило след това много голяма тревожност. Хората продължават да търсят Потира на причастието – свещения Граал. И има тайни общества, които се ровят къде ли не, за да го открият. Идеята за причастието е най-светителната същност на човека. Това е енергията Fiat lux, която Абсолютът е дал, а Планетният Логос препредава. Тази Светлина е, която сътворява. И тя не може да бъде сведена до опорочаване, до един съд.

Този хляб е Моето тяло... Може ли един хляб да бъде одухотворен? Битката в Учението Път на Мъдростта е да ядете плода на Дървото на Живота и да направите Възкресение, за да одухотворите материята. Одухотворяването на материята е предмет и на наука, която го доказва вече. А има разпластяване на материята от тривибрационна в четири, пет, шест, седем вибрации...

Тогава може ли енергията, която един посветен носи, да направи вибрационност и в душевния, и във физическия път на човека? Безспорно. Нали това казахме – знаещият е повече от безгрешния! Защо на Адам му забраниха да яде плода на знанието? За да го опазят от грях! А след това Бог какво казва за него? Адам стана като един от Нас, да познава що е добро и зло. Ами щом е станал като боговете, тогава защо не му даваха да яде? Това е проблем на институции – една трагедия.

И точно тук Христос извършва втора сакралност. Взема човека и го одухотворява. Какво прави на Тайната вечеря? Иска да измие нозете на апостолите, но един от тях – Петър, му казва: „Няма да умиеш нозете ми... Иисус му отговори: ако те не умия, нямаш дял с Мене“[7]. А по-нататък рече: Вие сте чисти чрез словото Ми[8]. Тогава защо иска да измие нозете им? Защото това е Пътят, не е улицата! А Пътят трябва да се ходи с чисти нозе. За което – като сте осветени, логично е тогава да бъдат измити краката ви. Ето ви една нова сакралност, която Учението на Христос дава.

На Тайната вечеря неслучайно се определя: един от вас ще Ме предаде[9]. Това е левият бряг на еволюцията. Там е и десният: ...това вино е Моята кръв. Причастието е отличителен белег, с който се извършва една сакралност. В нея не оръжието променя – думата е възродителна. Тук тайнството е Път: Аз съм Пътят...

Така че какво остави тази сакрална революция на човечеството? Път и тайнство – преосвещение на даровете. В бъдност – тялото става свещен хляб, става хляб от богове; виното става кръв на Причастието. А какво е кръвта? Азовият представител. Азовият представител, който бележи човека. А какво е човекът в края на краищата? Геният е едно признание, но не е още социален бит; недоволният прави социална революция, но не е пък прозрение. Но Откровението на Посветения е една сакрална революция: Всичко ново творя! Творя нов човек – на когото съм дал и Път, и Истина, и Живот; творя нов олтар – вътре у човека, за да не се покланя на външни божества.

Бъдното поколение – новото, безспорно трябва да направи своята сакрална революция, тази велика преобразност, за която са дадени образци в Мировостта. Защото какво е Христовото преображение на планината? То е една сакрална революция, която дава нови валентности, за да се разговаря с други светове. Преображението е идея за прощаване с миналото! Затова Христос в своя Път остави няколко образци – изрази на сакрална революция, която от себе си ражда ново поколение. Поколение, облечено с нови тенденции. Първом да се надмогнат обредът и традицията: традицията като поведение на социалната общност и обредът като изпълнение на повелите на религиите. Така Христос даде в душевността и пътя на човека образци на подсказана или направена от Него сакрална революция.

Новият човек ще знае какво? Да възкръсва! Защото урокът е Духът да победи материята.

• Новото поколение е с олтар – Книгата на Живота; върви към Единосъщие – Дървото на Живота; има Конституция на битието – Аз и Той сме едно!

Тази Конституция е с член един, не първи. И никой не отбеляза досега, че не пише в Битие „ден първи“, а „ден един“[10] – след това идва поредицата. Знаете ли колко много различия крият тези два термина; колко са различни енергиите, които утвърждават? Както колко е голяма разликата между революциите – сакрална, планетна, духовна, социална...

Сакралната революция е Миров духовен обред! Еволюцията тъпче на едно място хиляди години, а сакралната революция ви освобождава от милиони божества вътре у вас! Тя е свобода, свобода от минало. Идеята за Бога освобождава от богове!

Трябва да разберем веднъж завинаги, че има идея за свобода. И проблемът не е в Бога, проблемът е у нас. У нас – като поведение и път към Бога. Затова не могат на Бог да Му се приписват човешки недостатъци.

Изумявам се, че в Светото Евангелие е казано: „Ако някой дохожда при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и самия си живот, той не може да бъде Мой ученик“[11]. Не може Христос да каже Аз съм Пътят, Истината и Животът и след това да ви накара да мразите живота си. Собственият ви живот е ваше поведение, но не е само ваша отговорност! (Затова поставих въпроса за отговорността на Мировия Учител и поведението на учениците.[12]) И Христос никога не може да кара някого да намрази живота, още по-малко майка си и баща си. Когато искате да се откажете от минало, не можете да отречете закона на родителството.

Учудвам се, но е така – апостолите много често не са разбирали какво им говори Христос. Затова апостол Петър в едно от посланията си пише как в новото небе и новата земя ще обитава правдата.[13] Апостоле, ти наясно ли си, че Христос отрече Правдата, че Той даде Учението на Любовта?! Какво общо има око за око, зъб за зъб с обърнете другата си страна, когато ви ударят по едната. Съвсем различни неща. Щяла да възтържествува правдата или да намразите живота... Това е квалифицираното невежество, когато дава определение за социални действия. (И сега сме свидетели на същото – едно квалифицирано невежество дава характеристики и ви вкарва в културна беда, но... ниво.) Животът е светлина, животът е целостта, животът е израз на Сътворителя!

Тогава какво представлява Божеството? Образец. А човекът без богове е Бог без човек! Можете ли да оставите Бог без човек или човек без Бог?! Ама къде е този Бог – вътре у нас или вън, в пространството – това няма никакво значение. Човекът съществува благодарение на Него. Но тази гонитба, която е поставена в еволюцията, е родила властността, допринесла твърде много за унищожение на истината. Властността като съблазън – дори упълномощено божество ви краде Човешката божественост, която Божията човечност ви е дала! А когато ви откраднат Човешката божественост, защо трябва да ви упрекват, че сте имали тотем – тотемът е бил потреба на еволюцията. Затова се явяват и революциите.

Без революция не може да има ново поколение! Виждате, това, което смени Авраамовото поколение – Ноевото, направи една революция. Направи ковчега, за да приеме Потопа. Ноевото поколение обаче не направи нов човек, то е много безцелно...

Божията човечност чака да я срещнете с Човешката божественост: Аз Съм! – Аз и Той сме едно! Как тогава, когато е забранено да се каже името на Яхве, няма да разпнат Христос – ще Го разпнат, разбира се! Но Разпятието е поведение на изнесен кръст, на двубоя между Дух и материя.

Предшествениците на Децата на Деня изнесоха кръста. Но Децата на Деня не са апостоли – те са освободители! Ако умеете това да направите, тогава вече, както съм казал, въпросът не е Самият Бог – въпросът е ние в развитието си към Бога. Трябва наистина да се поеме отговорност. Вие трябва да имате една земя, в която няма зло; вие трябва да имате едно небе, в което няма сатани! Какви са тия поселници, които постоянно в душата на човека бродят, за да създават страх и поведение на грешници!? За мен идеята няма зло, има нееволюирало добро е концепция от върховен тип. И пълно оправдание на действието, което Христос е направил срещу Правдата като йерархия на културите. Концепция!

Ето и сега, когато ще навлезе идеята за сакралната революция и поколението Деца на Деня в дълбочините на вашето съзнание, вие ще видите след време, че това е нещо, с което може да живеете. Може да живеете, а не, както пишат апостолите, да намразите живота. Не, не! Няма по-обидно за човека като бог в развитие от това да бъде жертва на люлката на невежеството! Затова Христос казва: Тези, които слушат словото Ми, са чисти, но вие трябва да ходите нов път! Той ще рече още: Вие сте солта на земята! Но ако обезсолее, тя вече за нищо не струва[14].

Солта много пъти обезсолява – когато изходените култури са отживени. Както виждате, човешката мисъл стигна дотам, че да прави това, което се е считало за чудо. Като изкуственото зачатие. Учението на Правдата казва, че тази, която не може да ражда, е грешница, че тя е прокълната. Да, ама ето че научната революция намери начин да реши проблема. И тогава, ако жена роди по изкуствен начин, ще стане ли безгрешна... Що за култура е това да ви държат заземени? Една карма може да ви направи възмездие за корекция, но не и грешни без право на раждане – с обида.

И точно тук Децата на Деня трябва да направят своето служение. Да дадат една Конституция на битието, ако ще да е само с този член: „Аз и Той сме едно!“, и една планетна социология. Това липсва на агитаторите. Те нямат представа що значи планетна социология. Много далече стоят нещата в различните революции (но те са една неизбежност). Сега, когато се сменя едното поколение с другото, се сваля верига от крака на човека!

Сакралната революция сега е големият двубой за свобода от сатани и ангели (както в прабългарската религия). Този, който разбира от еволюцията на духовните сили, знае, че те са отживени. Много пъти повтарям, че ангелите нямат нашата еволюция. И Елена Блаватска ги е дала много определено, и в Откровението е казана стойността им. Защо не искаме да разберем тези тайни? Защото имаме внушен страх от величие. Най-добрият израз е поведението на един от върховните ангели, дадено в Откровението – когато се опитва Иоан да направи поклонение пред него, той казва: Не, не прави това... Защо? Защото човекът е бог в еволюция и само човекът е в състояние да прави сакрална революция! Оставям настрана, че той прави социални, културни, духовни революции – това е пулсът на еволюцията, но човекът прави сакрална революция. А тя сигурно е още от предшествието, за което нямаме отбелязване – сигурно е била и тогава, когато се освобождават хората от тотема. Примерно казано, едно дърво им е било бог, после една стихия правят бог. И тогава имаме сакрална революция – тотемният бог да се смени със стихийния. Свобода на подвластния, за да се прави история. Да направиш история, когато се освободиш от подвластността си, тогава вече можеш да кажеш, че се освобождаваш от еволюцията и правиш сакрална революция.

Проблемът сега на взаимността е търсената Човешка божественост да изяви вложената Божия човечност. Това ражда идеята за събожника вместо обичай врага си!

• Събожникът не може да бъде преценяван в обич – той е вложената даденост на Божията човечност в признание на Човешка божественост!

Събожникът не е принуден да обича враг, нито да дава възмездие. Събожникът е признание, че той и ти сте от Бога и че той и ти носите отговорност към Него по отношение собствената си изява! Тогава, когато вие оскърбявате събожника, оскърбявате Него; когато сте позволили събожникът да бъде оскърбен, и вие понасяте тежестта на унижението. Приемете, че другият сте вие, защото сте от една утроба – утробата на Бога. Не е важно този Бог как го наричате, важно е с Човешката си божественост да изведете своята Божия човечност и да я дарявате. Ако не давате своята Божия човечност, не правите принос.

Без наличието на една сакрална революция вие никога няма да направите жертвопринос – жертвопринос за събожника. Събожникът е битие! Той не е само звание, с което се извинявате, че имате някакво побратимяване. Не, побратимяването не даде резултати – братът е делба, събожникът е път във взаимност!

Но аз не искам с тезата на събожника да се злоупотребява като с „хляб наш насъщний“. Не само много дефинирано ще трябва да се различава идеята за събожника. Човек може да мине през различни братства, може да мине през различни общества, но събожникът е духовност. Той е това, което се казва „небесни селения“.

Умряха боговете, не се страхувайте! Както виждате – нито олимпийските и римските богове ги има, нито египетските богове и фараони ги има – умряха! Защо тогава трябва да бъде оскърбен човекът, че не е бог? Умирал... Ами нали трябва да направи Възкресение, нали трябва да направи Единосъщие! Който позволи да бъде обиден човекът на бъдещето, той е вехтозаветен. Но позволете да бъде „обиден“ човекът на миналото и му начертайте път за бъдеще! Затова всеки трябва да потърси своето присъствие – за какво е дошъл. Да стои на левия или да отиде на десния бряг – онова, което учениците Христови не можаха да разберат. Деца, имате ли нещо за ядене? – Не. – Ами хвърлете мрежата отдясно.[15] И те хвърлиха отдясно, и мрежата беше пълна. Отживелица е, наистина е отживелица лявото, когато разбирате не от анатомия, а от посветеност!

Така че недоволството винаги може да създава социални революции, но както казах, в тях няма прозрение. Прозрението, от своя страна, пък може да създаде път, но да не може да направи социален бит. Виждате колко много тайни трябва да носи една сакрална революция, за да може този Ахетатон, този свещен град на Ехнатон, да бъде върнат. И сигурно всички много са се радвали, че са успели да унищожат това единобожие. А ето сега, след повече от три хиляди години, съжаляваме. А ще съжаляваме ли после? Ще има ли да оплакваме тайната, че Децата на Деня е трябвало да направят своята сакрална революция... Не позволявайте това – направете я сега!

• Всеки, който влезе в едно вътрешно откровение, прави една сакрална революция!

Оставете социалната революция, защото тя вплита нишките на кармата и следователно ви обвързва с възмездна тайна на отмъщението. Новото поколение е свобода от заземяване, т.е. от кармата, от преражданията. Идеята в Учението Път на Мъдростта за служението без Себе си е свобода, в която не носите миналото! Правите сакрална революция и в нея създавате едно ново Божество. Едно Божество, Което е единствено и пред Което нямате раздвоение.

Няма по-голямо тайнство от това, което пише в Ригведа в химна на сътворението: Кой знае и кой може да разкаже как и от какво се е появила тази вселена? ... Вездесъщият бог сигурно знае всичко. А може би и не знае... Не е проблемът за съмнението, проблемът е от великото тайнство да се пие с Потира, а не да го търсят къде е скрит, защото Бог е у нас. И тогава вече, когато се пие с този свещен Потир причастие, ще може да се срещне Божията човечност с Човешката божественост.

Когато четете Символ Веруюто и Новия Завет, вие ще видите, че Иисус Христос е от Бога. Да, но кой не е от Бога, щом в идеята на Сътворението стои това, че човекът е Негови образ и подобие? Тогава защо, ако някой не е от твоя бог, трябва непременно да бъде от сатаната? Ето защо разпват Иисус – когато е казано, че не можеш напразно да споменаваш името на Господа, Той рече: Аз и Бог сме едно и също! Вижте как е вършил сакрална революция – с личен жертвопринос. Тя създава поколение, създава съпътници – повече от 2 000 години вече! Разпнат е, но има една тайна за всяко семе – ако не умре, то не може да направи приплод. Виждате как се допълва природата в цялост – че поколението е смърт в безсмъртието!

За историческия Иисус има хиляди публикации. Каква е стойността им? Малкият ум да има занимание и подвластие. Голямото откровение дава идеята за нов олтар, за Голготската пътека, за Единосъщието. Проблемът не е дали ще ви разпнат, проблемът е дали може да се саморазпнете!

За мен аргументите много често са една обида, или както казвам: фактите са гробари на истината! Затова с лекота се приема чудотворството, което не е никакво чудо, а възможности – вложени у нас енергии има. (Само че още не е доказана възможността за ясновидство, яснослушане...) Дори имаме един изключителен момент – идеята за Възкресението като възможна, овладяна материя, която прави Единосъщие. И разбира се, нещо, което много трудно може да бъде дадено като хляб на всекидневието – Пантократорската властност. Тя е присъща само на единици. И тя не е планетна – докато другите поведения са планетни. Не са само седемте чакри, или центрове – човекът притежава много повече възможности! Но онова, с което той в дадена епоха или в дадени хилядилетия (преди да настъпи една сакрална революция) работи, това е, което се приема. Другото е пътят на откровение за бъдещето. Но когато то стане, тогава всеки отива да ръкопляска. Идеята е преди да е съмнало... а не както апостол Петър, на когото Христос казва: „Преди петел дваж да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене“[16].

Иисус е живяно човечество и чрез Христос – осъществена Божественост! Това значи, че сакралната революция е наша даденост. А щом е даденост, тя е в същото време огнище, в което се отглеждат Децата на Новото поколение – Децата на Деня. Това е вашият Път. Няма нищо странно. Има неразкрити тайни, заради това, което толкова смело каза Христос: Имам много неща да ви кажа, но сега не можете да ги понесете[17]. Следователно какво сакралната революция защитава? Идеята за йерархия на Духовните вълни. Ако тази йерархия се знаеше, човечеството нямаше да има социални недоразумения и революции, нямаше да има клади за гениите...

Всяко духовно начало в човека започва с една сакрална революция! Трябва вече да се схване правото на присъствие в отговорност – да се извърши личната сакрална революция. Трябва да се разбере това велико тайнство – сакралната революция вътре в човека!

 

Въпрос: Следва ли всяко поколение в културата на човечеството от сакрална революция?

Ако всяко поколение следва от сакрална революция, тя няма да бъде сакрална. Едно поколение може да следва социална революция; друго поколение може да се ражда от някои научни потреби...

Сакралните поколения сменят хилядолетни тези. Затова казах: Крадете бъдеще! Крадете идеи за бъдеще, защото религиите са хилядолетни. Неслучайно имам тази фраза: Религиите най-бавно стареят и за ужас най-дълго стоят стари! Това не е упрек срещу религиите – упрек е срещу културите. Защото религиите са съпровод. Много пъти повтарям, че историята се прави от волята на цезаря, но винаги и с молитвата на жреца! Ако вие не можете да сложите жреца, не можете да решите проблема с добродетелите, които препречиха пътя на знанието. Именно Доктрината на йерархия на Духовните вълни носи китайската стена на бъдещето. Знанието ще сложи китайската стена!

Тогава не може всяко поколение да следва от сакрална революция. Затова Елена Блаватска дава една доктрина на Коренните раси, където е казано, че всяка Коренна раса има по седем подкоренни раси.

Сега сме вече в шестата подкоренна раса на Петата Коренна раса, която наистина изнася за хилядолетия едно Ново поколение. И то е, което ще осъществи сакрална революция. Сакралната революция трябва да смени олтара – Учението Път на Мъдростта каза, че новият олтар е Книгата на Живота и тя е вътре у нас.

Сакралното поколение е тайната на смяната на Духовните вълни! Децата на Деня с Духовната вълна на Мъдростта и с йерархията на Духовните вълни имат само един дълг – да извървят Пътя, защото нозете им са измити. Духовните вълни са скàла, по която върви събожникът!

Учението на Знанието оправдано идва след Учението на Любовта. Защото Любовта е добродетел – Знанието е откровение!

Новото поколение ще носи Знанието, осветено с приложното служение без Себе си!

 

Въпрос: В какво се състои идеята за свобода в Обединена Европа?

Търси се свобода от конфликт. Свобода от въоръжения конфликт, който създава енергия на отмъщение. Това е много важно за бъдещето. И един друг факт – в Конституцията на Европейския съюз не е предвидено место на религия, което е също една предвидливост. Защото религията трябва сама да се освободи от глупостта, че човекът е грешен. Аз не зная дали тези, които преценяват какво трябва в една Конституция на Европа да влезе, са имали предвид тази катастрофа – да вкараш ти в битието на Обединена Европа грешници и да им дадеш конституционно право – но е предвидливост.

Ето Конституция на битието в една Европа. И след това – една континентална стратегия, наречена социология. Не са съвършени нещата им, но има конструкция.

 

Въпрос: Може ли да се отнеме отрицанието, без отсрещният да бъде лишен от благодатта на развитието?

Този проблем има своите параграфни дадености. Добре, че за толкова години са йерархирани известни неща и безспорно в школите се напомнят известни концепции, което пък от друга страна позволява да се събуди личната потреба. Не само слушането, а личната потреба от усвояване. Не всякога слушането прави пълно усвояване. Затова именно се създава, както се знае, учебникът.

Това знание, което човекът е донесъл със себе си, до известна степен е оцеляло в него за информационност и за да може да характеризира не само фактологичната страна на тази планета, но и духовната. Когато давате преценка на Бог да Му се поклоните, значи имате поне най-малката идея за признание, че има нещо, което е над вас. Така че има ценности, които отделната човешка душа – като съществувание, е опазила и е сложила на преценка. Имате утвърдено вече знание. Хилядилетията или милионите години са утвърдили известни знания, които сега се оценяват като много стойностни. Но това не значи, че онова, което е дарено с прозрение или работи за прозрението, не прави конфликти и че те между ум и разум ще спрат. Защо? Защото предназначението е: човекът е бог в развитие! Тази идея е лежала още първия ден, когато е изградено човешко същество от Онова, Което наричаме Творец.

Имало е моменти, когато на човечеството са давани много абстрактни, ако щете, етични ценности, с които е трябвало в милионите години да утвърди поведение, признание на дадени стойности, които стават съотносително измерение. Съотносително! И тази съотносителност трябва да я кодифицирате с измеренията на искането. Затова има измерения!

Много хармонично е вървяло всичко, макар че много често изказваме недоволството си. Защото в сегашната преценка на знанието – то е много заземено, а не будно. Тогава трябва да се прецени тази знайност има ли устойчивостта да не прави отрицания на човека и да не употребява насилие?

Много неща са потребни, за да родите оценка на човека. Много външни фактори са въздействали, а и много вътрешни фактори са влезли в кодификацията на ценности. Известна злина в едно настояще в бъдеща култура се трансформира в добродетел. Но когато човек преценява само със стадия на своята будност в даден момент, говори с отрицания. Това незадълбочено виждане направиха социалните общества – „класов враг“. Идеята за класовия враг е нетрансформирана човешка будност и тя в своето приложение, търсейки напредък, премахва пречка. Тогава са налице сблъсъците...

Ферментацията, която е нужна в човешкото съзнание, води до неизбежни таблици на морала. Но знанието в дадени моменти може да надкрачи морала. Фактически военните действия са надкрачен морал. И ако вие исторически погледнете как дадена нация се осъществява, няма да квалифицирате това за престъпление. Защото белегът, с който човекът е дошъл, е неговата еволюция!

Представете си приноса, който се прави в дадена епоха, каква стойност има, когато, квалифицирайки престъпността с морални измерения, тя се лишава от приложност. Тогава започва да се създава ядрото на будността. Ядрото на будността – това е най-същественото! В никакъв случай не бива да се забравя, че това, което сега се нарича престъпление, в първичния стадий на човека е било възхвално. Смелостта се е награждавала и сега се награждава при военните. Така че не може лековато да се преценяват нещата без цялата идея за еволюцията!

Докато не се научите да жертвате всичко заради Единното, винаги ще има конфликти. Винаги ще има неовладян астрал, но винаги ще има и хора, за чиято жертвеност ще се казва: „това е лудост“. Но без тази лудост не може да направите принос в еволюцията!

Така че цялостното виждане предполага съвършено друго знание, когато се правят оценки.

Из Слова и беседи на Ваклуш
в Пловдив, София, Смолян, Бургас,
Ст. Загора, Кърджали, Шумен, 2005 г.