Зареждам...
13 февруари – Ден на списание „Нур“

13 февруари – Ден на списание Нур

Нур – духовен молитвеник!

Звучи Молитвата на Мъдростта

Скъпи Деца на Деня! Да сте Ми живи и здрави, за да изходите Пътя и да послужите в храма на Мъдростта!

Радвам се, че ви виждам! Разумно е било да се утвърдят дни, ключът на които трябва да отвори храма. Така е било и със Знанието в лицето на списанието, което направи 20 години. Честитя ви 20-годишнината на списание Нур! Нека човешкото знание изпие чашата на Причастието на Учението Път на Мъдростта в неговата цялост!

Честито! Бог да ви брани и да четете списание Нур!

Преди 20 години нямахме опит, но имахме ум! В една етатизирана човечност ние бяхме одържавени човеци. Но имахме акъл много повече от ония джебчии, които след това ни обраха. Бедни – богати с идеи!

И вижте какво обръщение има в Нулевия брой на списание Нур:

  • Да бъдеш буден,
  • когато измамен светът заспива;
  • Да бъдеш смел,
  • когато овластен страхът тронува;
  • Да бъдеш силен,
  • когато невежеството се надсмива...

Не е имало писмена реч да излиза с такова искане: Да бъдеш буден, смел, силен.

  • ...и да простиш,
  • когато враг на твоя бряг гостува!
  • Тогава непобедена ще бъде твоята ръка
  • и с тебе Път надежден ще ходи хорската съдба!

Ако намерите в световната култура институт, вестник, списание или някакъв друг орган да излиза с това знаме... Как искате да няма просперитет, как искате да няма 20 години!? Разбира се, никога не забравяйте, че трябва да бъдете будни, да бъдете смели, да бъдете силни. Трябва наистина на своя враг да простите, ако искате да имате надкрачена съдба!

Това повеление не се е раждало от недоимък, раждало се е от ниспосланието на една нова Духовна вълна, която трябваше да влезе – нещо, което само Посветените знаят. А тези „велики посветени“ в Европа не направиха дори обръщение, когато стана спазъмът на социалните пластове и скърцаха зъбите на социалния страх за човешкото битие.

Ето с какво е излязло списанието – Да бъдеш буден... Въобще хората не се спират върху онази същност, чиято родилност даде и Обществото, и списанието, да не говорим и за другите достижения. Общество Път на Мъдростта тепърва ще се качва на върхове и ще прави дворци на мисленето!

В Прогласа на последния брой на списание Нур пише: Не, Нур не оцеля! Нур води!!![1] Оцеляване не му търсихме, въпреки че в началото нищо нямахме – нито пари, нито общество, нито партия, нито институт. Но не само успяхме, а 20 години определяме ценности. Ценности определяме! Защото Духовната вълна на Мъдростта, която вече влиза със Знание, а не с добродетели, е битие от друг характер – със съвършено друга подкваса и съвършено друг хляб!

Това дава именно Учението Път на Мъдростта – Знанието! Погледнете с всичката дълбочина какво направихме и си спомнете как бяха плъзнали какви ли не особи, за да правят общества. И както виждате, не оцеляха! Неслучайно мотото на Прогласа в този Юбилеен брой е: ...не оцеля, то води! Давал ли си е някой сметка какво направи Учението Път на Мъдростта!? Вие още не сте го видели в неговата цялост.

Нур – Светлина... когато овластен страхът тронува. Всеки поотделно сложи тогава своя принос. С художника му дадохме образа на олтар с икони, които си отиват – с икони без образи. Идеята е много ясна: Знание срещу нравственост! Иконата не е Път, тя е молебствено смирение! И най-важното на корицата: Няма зло, има нееволюирало добро! За първи път верско виждане отрича злото като теза на развитието.

Представете си с какво сме започнали! Със Знанието. Както съм казал: Знаещият е повече от безгрешния дори! И кой ли не идваше при нас. Какви ли не щете родилни болки изживяха различни общества, накичени с гирляндите на евтина слава. Нито един не знаеше, че има Духовни вълни; нито един не знаеше, че трябва вече да се мине тази бàра на нравствеността, за която казвам, че излишно изпревари знанието. Колко хора се сетиха, че трябва да се сменят добродетели; колко хора имаха преценка, че трябва да се сложи Мъдростта?! Посветените отбягваха Мъдростта, защото бяха извършили глупостта да дадат добродетели, преди човек да има знание за отстояване.

Така че ние не сме само концепция, ние сме Път – Пътят на Знанието! Това е голямото, което направи Обществото. И вижте колко непринудено още в първите му раждания извикахме списанието. Иконата си отиде – имаме Нур! Това е, което Ме радваше. Евтино тщеславие нямаше! Трябваха ни знаещи, трябваха ни можещи, с които списанието да хване очите. И ето го – то е живо! Живо е и е прекрасно вече. Прекрасно наистина! Нур – приказ!

Разбира се, не можехме да сложим вътре друга емблема освен Триъгълника – горната част на християнския кръст. А в него вложихме Мъдростта – Змията! Трябваше да направим констатацията – когато ще създаваме новото Учение, да знаем каква емблема трябва да сложим. Емблемата на растежа – Триъгълникът със Змията!

Вашата зрялост вече трябва да узрее! Защото сега ще жънете зърното на Знанието. Няма да чакате благоволение на една добродетел. Моисей даде Заповедите и каза: Око за око, зъб за зъб. Това са социалните измерения на миналото. И вие трябва да се пазите – в това, което ще оставяте. Да не бъде упрекнато вашето име и скàлата на качването да не бъде препречена от нищо.

  • Нур е битие – нова пътнина, нова стълба!

Разбира се, това дължим на утвърдена от вас вече дейност, в която най-голяма заслуга има Главният редактор. И той в нищо не бива да бъде смутен, че направи духовен молитвеник списание Нур. Списание „Нур“ е духовен молитвеник!

Естествено, подборът трябваше да идва, вашите съзнания трябваше зряло да погледнат върху битието си и тогава Мъдростта да мотивира ръката с азбуката на България!

Това наистина е изумителен празник. Изумителен! Нямахме никъде нищо. Тогава политическите мъже бяха достатъчно заети: първом, как да се защитят от страха, който ги беше поналегнал; второ, метаморфозата на личната им отговорност за съвест беше започнала да ги яде. Вижте, идеята на България не бива да я загубите само в преценката: принадлежал към националистите, към социалдемократите (ама и те бяха предатели) – принадлежал, принадлежал... Когато обаче на социалистите им взеха държавата, те отидоха в църквата в изобличение да направят молитва. После продажба и обиране на държавата ни... И сега, когато политици се оплакват по митинги и пр., заслужават някой да има смелостта да ги обвини: „Къде бяхте, когато продаваха България?!“.

Разбира се, не можете да правите Учение без държавен живот в наличност! Защото в края на краищата в държавния живот има национално знаме и национални гробища. Това не трябва да се забравя! И ние, лошо или хубаво, във всички тези тунели на мрачината минавахме. Разбира се, отстояхме!

Сега нас ни радва тази неизбежност – 20 години Нур! От това по-голяма радост има ли за някого?! Оставям настрана 10 тома издадени книги – точно в това, което се нарича посветеност. Но списанието е всекидневие – с него човек може да седне да обядва, може да седне да вечеря. Защото толкова е богато... Не може да бъде сравнено с нищо! Аз поне познавам българската книжнина.

И така, хвала на тази изнесена от вас без протест и без клевета бременност на бъдна България! А за бъдна България Новата Духовна вълна е явление, което е светкавицата, която показва, че ще има дъжд; тя е онзи звезден пад, който трябва да направи погребален знак на миналото.

Колкото и вятърът да иска да отвее знамето на кораба – щом го има, корабът ще плава.

  • Учението Път на Мъдростта е неизбежна излъчка на планетната ни даденост!

Следователно ще дойде и другата ескалация – посвещенията в различните детайли на това Учение ще бъдат легализирани. Но не правете нещо, което обижда душевното ви честолюбие за Път! Затова Учението е Път – Път на Мъдростта. Това е голямата радост.

Разбира се, на двамата редактори Обществото дължи своята признателност и благодарност. Дължи я за това, че имат събудено предназначение за отговорност. Не беше малко в онова време да се присъства в нещо, за което никой не знаеше, че ще получи размери, и то големи размери. След време ще получи, разбира се, и легализация. Тогава трябва да се пазите – когато Учението разтвори своята улична трапеза, бих казал – тогава се пазете от всекидневие. Като не забравяте едно нещо, което са забравяли всички: всяко минало заслужава признание, но и достойно погребение! Не се страхувайте да сменяте своите Духовни вълни – било след едно хилядолетие, било след две! Но, защо? Защото в голямата идея на погребението е дадена една тайна – Възкресение.

Никога не съм бил сляп за знания. И всичко, което от обикновеното може да стане причастие, не е загубено в Мен. Аз никога няма да загубя тайната, която Иисус даде на човечеството, за да може сега това да бъде осъществявано. Те Го окрадоха, обругаха, разпнаха Го. Обаче Той е изключителен и каза: Аз и Отец едно сме! Тогава нашата теза – че човекът е един бог в развитие, няма от кого да бъде оспорена. Една живяна реалност е за Него. И наистина човекът има сили, които, когато се събудят, могат да му дадат такава реалност – да живее Божеството. Но има нещо друго – Иисус не взе поредната свобода от Божество, а взе несменната Божественост! И тогава ние с основание ще кажем: човек и Бог са едно и също! Но когато не можете да понесете Бог, не Го унижавайте – приемете оня преходен Бог, за когото сте готови в дадена Духовна вълна. И не се страхувайте да се простите с богове, които са изповядвани до вчера – не!

Дал съм ви най-хубавото име – Деца на Деня. И още – името, което тепърва ще влезе вече – събожник. Такива обрати направихме! Вие още не сте работили върху сакралната страна на Учението – вие работите още с това, че принадлежите към нещо, за което хората хабер си нямат. Но върху сакралната страна...

Само ценностите, които могат като афоризми и сентенции да бъдат изведени в Учението, са близо 20 000! 5 000 ако можете да извадите от тях – всеки от вас, който усети потребата, чрез своята валентност може да прави съединение с известни афоризми. Защото афоризмите, които съм казал, са многобройни и много различни – няма област, в която да не съм казал нещо. С коя ще правите съединение, това няма значение – важното е на какво вибрацията на вашата даденост отговаря. А тепърва имате да ги изведете и по този начин да учите човечеството – но не вече на добродетели. Защото Моисей казва в Десетте заповеди: Не убивай!, а хората правят войни и убиват. И на войната им дават награди, че убиват...

Тези стойности имат престой и место. Престоят им е времето, местото е в свещените книги. Но известни стойности на свещените книги са отживелица. И затова съм казал да бъдеш, а не да имаш!

  • Легитимирайте Учението като свидетелство за Път!

Както се изведоха 13-те личности на България – поименните безсмъртни българи. Защо? Защото националната ни съвест комунистическата доктрина я откоси. Националната доблест се губеше в идея за цялост, в която бяхме някаква опашка... Сега направиха Европейска общност, в която и ние влязохме. Но имаме собствена държава. Бяхме сателит на Съветския съюз, сега обаче Европа пази правото на легитимация. Защото страните имат право да излизат от Общността, а преди не можеше да се излиза...

Това, което най-убедено мога да кажа, е, че човечеството си няма представа за големите неща. Разбира се, много лесно му се стори да върви в областта на техническите открития, където се ползват формули, които дават нагледна приложност. Но да се създава континентална мисъл на бъдещ континент... Можете ли да си представите какво би било един континент със сократовци?!

Идеята за святост все още е в измерение на добродетелите, не в Знанието – защото още никой не беше разделил Знание от Добродетел. Много големи тънкости има, особено във верските учения. Разбира се, че болшинството прави формална молитва или както мохамеданите се молят – с главите към земята. Това не е молитва. Конфликтът е между добродетелите, които си отиват, и Знанието. Коя грешна стъпка, на кой мъдрец се дължи това опощение, е отделен въпрос (това може да го каже само знаещият). Но е факт!

Религията е с принос, но и национална беда! Защото, ако на нея само се сложи ударението, не се познава целостта на Божествеността. Едно ново Учение не трябва да бъде подмамено от верски недомислици. Както, да кажем, самите клонажи, които направиха църквите. Проблемът е цялост да влезе в човека. Цялост! Та когато изгради в себе си поклонника или пък сторожника на дадено религиозно битие – да е в цялост. Аз искам, когато тръгнете на своето призвание, да бъдете много цялостни! И много осторожно трябва да оглеждате всяко нещо, което се прави в услуга на служението.

Не забравяйте нещо, което е много просто: в предишните Духовни вълни йерархията позволява минало, но в настоящата – не! Защото в Духовната вълна на Мъдростта вие трябва да сте свободни от Себе си. Тогава ще правите Мирово служение и една идея, която безспорно е дадена – Възкресението. Възкресението трябва да ви освободи. Защо? Защото служението като цялост принадлежи на планетната същност и тя от своя страна, като утроба на нови раждания и пътища, създава нова култура и нови същества.

Казах, че в бъдеще кръвни групи няма да има. Хората се чудят как да оставят белег? А белегът е целостта! Да бъдеш ви освобождава от легитимация и тогава вие имате целостта. Дотогава ще имате програмни богове, но Абсолют – не! И затова има метаморфози, затова има йерархия на Духовни вълни, в която безспорно всяка се легитимира със своите дадености.

В бъдеще ще имате това, което ще даде цялост на вашето поведение в път. Ще имате другата духовна единица – събожник, не човек! Защото това, което са отбелязали свещените книги в своите буквари, е нищо в сравнение с онова, с което планетата е пълнила битието, за да роди и същество, и индивид, и човек – и в края на краищата ще се освободи от човека. Имала е богове – не Бог! Идеята за непроменящ се Бог, която сложиха като начало, е лъжлива. Боговете ще са преходни, докато стигнем до Абсолюта!

Има нещо, което не бива да се забравя. Вижте, пирамидите днес никой не ги спомня като посвещения. Тогава научете се, че Духовните вълни наистина освобождават онова, което трябва да си отиде. Колкото по-рано се освободите от Себе си като минало, толкова по-бързо ще прииждат енергии и образци за бъдеще. Научете се да се прощавате! При всяка нова Духовна вълна има един талвег, чрез който човечеството прави прощението си.

Изживяното е идея, с която трябва да се простим! Защото в по-висшите светове кумири няма.

Да бъде благословен хлябът на вашата духовна жизненост!

Амин!

13.02.2013 г., Пловдив
Дом на Мъдростта

 

[1] Нур 2013, с. 4.

Нур 2020
НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993
Нур 2021