Зареждам...
Дървото на Живота като култура на Единосъщието

Дървото на Живота
като култура на Единосъщието

Културата на Единосъщието е плод от Дървото на Живота!

Няма измерение в щедростта, която Небето дарява на Своите поземлени поселници заради Път и осъществена бъдност. И не бива да бъдем притеснени от щедростта на Небето, когато трябва да извършим своя акт на служение. А няма по-голяма отговорност от служението без Себе си!

Всички изживяваме един Миров акт, който безспорно е оставил в хилядолетията достатъчно добре очертан път, историческа достоверност и отговорна готовност да бъде следван и осъществяван – това е Възкресението. Но никой не може да направи Възкресение, без да е ял плод от Дървото на Живота. То много ревностно се пази, но в Посланието за 2005 г. ние поставихме в 3-то повеление едно особено изискване, което Децата на Деня трябва да осъществят: „Осветена бъдност е вече Пътят към Дървото на Живота!“[1]. Осветена бъдност! За да имаме култура на Единосъщието.

Най-потребното, за да може да се прави култура на Единосъщието, е това, че човекът е свидетел на Бога у себе си! Той е, който може да Го освидетелства. Затова Христос казва: „Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си и Отец... – една много странна формула е този израз – ...и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене“[2]. Не е казано обратно: „Онзи, Който Ме е пратил, е, Който свидетелства за Мен, за да мога Аз да свидетелствам за Себе Си“. Ето до каква степен трябва личността да бъде призната.

Много странно е, но това е в пълна хармония, израз на тона, който сме дали в Посланието за 2005 г. – че трябва да се защити и Земният, и Небесният Адам. Как да бъдат защитени? С тезата, че човекът е един бог в развитие! Оттук идва не дързостта, а вътрешното повеление на Човешката божественост у нас, която е благословена в благодатта на Божията човечност. Човешката божественост трябва да върне на своя Баща вложената в нея Божия човечност, за да осъществи Единосъщието! Единосъщието не го прави Отец, прави го Синът!

Но кой е Той, за да свидетелства? И какво поведение може да направи Единосъщие?

Аз и Отец сме едно3] – това е голямата тайна, която изрича Христос пред човечеството в отговорност да свидетелства за Себе Си. А в Посланието за 2004 г. бяхме казали: „Извървете своите Голготи!“[4]. Този, който не е извървял своята Голгота, не може да направи Самокръщение, Възкресение, Единосъщие.

  • Самокръщението е единственият израз на възможността за Възкресение, а Възкресението е единственото благоволение да се направи Единосъщие!

Идеята за култура на Единосъщието е велика тайна. То съществува само в християнската религия. Единство има, триличие има, но Единосъщие другаде няма. И няма друга религия освен християнството, която е религия със Син – Син, Който е Божий. Много е странно: човекът – Бог! Да стане не само Син, а Синовност – Синът да стане Съсътворител – съучастник в Сътворението. Синът е едно, а Синовността е одухотворената същност – тази същност може да прави Синовност. Духовната същност на Сина е Синовността! Но не може да има Синовност, ако няма Единосъщие! А култура на Единосъщието може да се прави само от плод на Дървото на Живота. Затова именно идеята за Дървото на Живота има в Учението на Мъдростта едно продължение – като култура на Единосъщието.

В книга Битие, глава 3-та, стих 24-ти, е казано: „И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота“. Представете си колко недостъпен е бил този път към Дървото на Живота, щом се пази не само от херувим (значи не е достатъчен), ами и от пламенен меч! Защото е казано, че той, човекът, може да посегне към плода на Дървото на Живота и да стане вечен. Значи това Дърво предлага вечност!

Тогава каква философия е Дървото на Живота? Кое е това, което запретява достъпа – вечността ли, или неосъществената тенденция за Единосъщие? Вечността е статика и никой не може да каже има ли в нея Живот. Докато Единосъщието е динамика. Тогава пътят до Дървото на Живота е динамика, а последиците казват, че са статика... Една много интересна позиция. Човекът има да извърви Път, щом Творителят му пази Дървото на Живота. Защото каква е била загрижеността на Сътворителя? Неизвървеният Път. А съблазънта за вечност не е най-добрата, с която човекът може да тръгне в пътя на себеосъществяването, защото вечността е статика, Единосъщието е динамика! Една динамика, пътя към която трябва да изходите, за да осъществите връзка както с Отца, така и със Светия Дух!

  • Философията на Дървото на Живота е вечност и Единосъщие!

Преди да се стигне до Единосъщието, имате да изходите една голяма пътека, която е изява на вашето подобие. Диханието – онази Мирова милувка, слага върху човека белега на подобие. Идеята обаче е не да бъде подобен на Планетния Логос, а на Всемирната властност – на Абсолюта. И изявата на подобието е Възкресение и Възнесение. А Възкресението става чрез Самокръщение и е изява на Диханието, или като тайна от българската култура – на Орендата. Орендата, обикновено събрана в черепа на хана, в Източната култура известна като Кундалини, който си е направил седем центъра и чрез тях се изявява.

Така че Възкресението, което трябва да мине през смъртта, утвърждава правото на Единосъщие. Но преди да се стигне до Самокръщението и Възкресението, трябва да се изходи Голготският Път, трябва да се поеме Разпятието – битката между Дух и материя. Тогава Пътят на Единосъщието във всички случаи е динамичен – той е развиващ.

И така ние можем да поставим въпроса за Пътя в битието на човека, даден като потреба и предречен на Небесния и Земния Адам – Дървото на познанието и след това Дървото на Живота (оттам Книгата на Живота, която казах, че е бъдещият – вътрешен олтар). Може би Великите посветени, които са преди християнството, са знаели тайната на Дървото на Живота. Защото виждате, че има раздяла: Дървото на познанието – потребата, с която се напътва човекът, не е великата тайна; Дървото на Живота – то е тайната, в която след това се крие делото на един Син Човешки и Божествен, делото на Възкресението, за да направи най-същественото – Единосъщие!

Всичко това е личният Път, който е наречен Голготски. И Христос, когато е застрашено битието на Учението Му, какво прави? Взема Кръста и го изнася. Това не е пътят, в който е търсено миротворство, в който се прави молитва за упокоение на душата. Не, това е Пътят на двубоя между Дух и материя – най-странната, може би и най-тежката битка! И вижте колко добре е казано: „И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот...“[5]. Диханието е Мировата сила, за да може човекът да се осъществи.

Дървото на Живота е и вътре у нас, и вън от нас, защото е казано: „И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде“[6]. Виждате ли къде слага човека? Слага го в сърцето на Рая, т.е. на Мисловното поле, за да бъде Адам мислещото същество. Мисълта е, която дели човека от всичко друго сътворено – там, в средата на Едема, Той поставя Рая, в който е и Дървото на Живота: „И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дървото на живота посред рая...“[7].

Раят е Мисловното поле! Там, в неговата сърцевина – в Причинния свят, е сложено Дървото на Живота. Там Кундалини, Диханието, чака предизвикателството, за да направи Самокръщение. Самокръщението се прави благодарение именно на огненото Дихание, на Огнения оплодител – на мъжкото начало, за разлика от женското, което е хладното дихание – материята, в чиято гръд се събират последиците. Динамика и утешност; Път и жертва! Оплодителят може да поднася жертва, но жертвата е женското начало, защото то е приютната гръд, от чиято кърма върви пътят на развитието. Жертвата е проблем не на жертващия, а на приемащия!

Жертвата е неизбежна необходимост в йерархията на развитието на човека до Бог! Това е голямото искане, което е подсказано в някои от свещените книги, завоалирано или недотам видяно. Но ако тя не бъде осветена, тогава може да донесе т. нар. отрицание. Оттук има едни сили, които хората наричат „отрицателни“, а всъщност те са тяхната невъзможност да усвояват, да трансформират седемте си тела и техните вибрационни тонуси. Съществува нещо, за което не са изявили своя валентност и продължават да го наричат „отрицателно“.

За Мен няма отрицателна енергия, така както светът се опитва да я обясни – че с дрехата на сатана или дявол и пр. се създава същество, което носи отрицание. Няма вложена у нас отрицателна енергия – има неусвоена, нетрансформирана от седемте центъра, от седемте полета енергия, която става бреме. Наричат я отрицателна, защото не знаят по-висшите стадии, дадени или още недадени, за познание на човека; не знаят, че тя в даден стадий е еволюционна. Може би в границите на тази планета хората още нямат познание за това, защото нямат вибрационен център, който да им дава Причинността, или вътрешното откровение, с което биха познали, че няма отрицателна, а има неусвоена, непозната още енергия... Защото не са извели своя валентност, не са събудили чакра, която няма да се бори за добродетели, а за Знание.

Бъдещото човечество във всички случаи ще има още валентности. С тях ще може да акумулира енергията, която сега нарича отрицателна, а тя идва от извора на Изначалното. По този начин то ще може спокойно да приема тези вибрации и безспорно със сферите, с които разполага, ще може да ги трансформира. Така ще прави не пророчества – пророчеството е посредственост в пътя на развитието – а будности, които винаги имат измерение с отговорност.

Ето какво е казал пророк Исаия, може би най-добрият на старозаветието. В глава 65-а, стих 17-и, казва: „Защото ето, Аз творя ново небе и нова земя и предишните няма вече да се споменуват, нито наум ще дойдат“. Виждате ли в какво забвение слага света? А институтите не искат да се загубят, но дори наум няма да бъдат споменати!

Същото ще намерите и в Откровението на Йоан, глава 21-ва, стихове 1-ви и 5-и: „И видях ново небе и нова земя...“; „Ето, всичко ново творя“, което е магиката на културата на Единосъщието. И там ще намерим, че няма да има външни светлини – човекът сам ще си светлее. (Този, който има опита, знае, че когато излезе със своето астрално тяло, светлее.) И щом ще си светим сами, ще имаме ли друга валентност, с която още не сме работили?!

В такъв случай ще трябва наистина да се положат доста много усилия, за да се прави или поне да се разбере какво значи „ново небе“ и „нова земя“; какво значи „нов човек“. Новият човек не може да бъде кръпка от вехтата дреха на миналото. Не може! И ако сме работили само със седем центъра, в Конституцията на битието трябва да включим един нов параграф – Пантократорското тайнство на познание (и привилегия, ако щете), за да правим една нова социология на тази планета!

Посвещението е нещо, което има йерархии – има обикновен, даровит, гениален, има посветен, Великопосветен, Пантократор. Бъдещето безспорно е планета, която ще ражда богове! Но сега незнанието дава характеристика – било за лични, социални, Мирови феномени. Тези, които правят констатации и определят еволюцията или моралните и правните таблици, говорят върху онова, което в наличност възможните човешки будности откриват или им позволяват. Затова в стадиите на Духовните вълни и на Духовните Коренни раси има определени култури с известни морални таблици, които дори в приложна жестокост са били необходими.

Във Второто съборно послание на Петър, глава 3-та, стих 13-и, се казва: „Но ние, според обещанието Му, очакваме ново небе и нова земя, на които обитава правда“. Ето един апостол как си остава в Учението на юдейството – правдата щяла да обитава... Учителят му дава Учението за Любовта: Обичай врага си; ако те ударят от едната страна, дай и другата, а той изповядва Правдата, т.е. възмездието! Ето защо тези съпоставки между Правдата и Любовта не са разработени в християнството. Щом най-приближените могат да говорят за обитаването на новата земя и новото небе, че там ще гостува и доминира правда, как искате да имате знанието на Христовото Учение?!

Това не е оспорване достойнството на апостол Петър, не. Това е просто констатацията, че юдейството си създаде такива трайни, непроменливи паметници на възмездието. Ето защо не се съмнявам колко отговорно Иисус казва на Петър: „Махни се от Мене, сатана!“[8]. Никой не сваля величието на Петър, но когато човек има проницание за бъдеще (а Петър го няма), няма основание да проявява страх от констатация. Да не говоря за апостол Павел, който остава напълно в старозаветието и внася в християнството почти всички непотреби от юдаизма. (Отделен е въпросът за жертвата им да дадат едно Учение.) И сега ги има такива. Те не могат да се освободят от себичност – себичност, която е тъкана в продължение на хиляди години (3 500 години е тъкана себичността на Яхве). Как искате да освободите един Петър!? Затова апостолите се страхуват, че Иоан е Негов любим ученик. А на кръста преди Възкресението той е до майка Му: Иоане, ето майка ти; жено, ето сина ти9]. Виждате каква размяна дава. Освобождава Себе си в служение на бъдността и дава Иоан на майка Си, а на майката – задължение към Иоан. Каква отговорност и каква жертва!

Всички религии са останали в статика. Дори това, което Христос даде, не се приложи, а се сложи във веригата на юдаизма, който не позволи да се познае идеята и дълбоката тайна на Възкресението като път към Единосъщие. Пътят и културата на Единосъщието, за съжаление, не са отбелязани с тяхната върховна възможност: Аз и Той сме едно! Тогава ще имаме нова плът, която ще направи в себе си нови центрове и ще има други валентности. Може ли Миров да работи само със 7 центъра?!

Единосъщието е свобода от чужда воля, макар че Единият – Бог Отец, не е роден, а Другият – Бог Син, е роден, Третият – Бог Свети Дух, изхожда. Бог не може да бъде роден, но Синът е роден. При това светът има религията на Родения!

И други религии имат троици. Но те са с три различни бога, които дори и да са в единство, не са в Единосъщие. За едно могат да работят – за човека и за онова, което човекът прави – история. Работят, но нямат параграфа Единосъщие от Конституцията на Битието.

Какво казва в едно от посланията си Иоан – че има две Троици: едната е Небесна троица в едно: Отец, Слово (или Синът) и Светий Дух; другата е Земна троица в едно: Духът, водата и кръвта[10], т.е. Дух, астрал и личност.

Вие имате ниспосланието на Духа; имате предпоследната инстанция на седемвибрационната формула на човека – водата; и имате кръвта, която определя Аза, или прави личността. Така че изначало Отец, Синът и Светият Дух; след това – Духът, водата и кръвта. Това е Мировото знание, това е изведената тайна чрез Онова, Което няма ограничение, но трябваше да сложи белег на сътворения – Диханието, което го направи подобен.

Духът е безспорен, защото Бог трябва да ниспосли инволюционната Си енергия, за да може планетата да бъде одухотворена и от тази одухотвореност хората да направят последиците, да създадат битие. Така че в Земната троица първи е Духът.

Втората сила е водата. А колко неудобно, може би, е било за известни уши, когато съм казал, че водата е астралният образ на Светлината! (Има ли основание за учудване, че няма да има слънце, а сами ще си светим?!) Виждате ли как се отлистват тайна след тайна: чертана еволюция, изходен Път, изнесен Кръст, осъществено Възкресение! Водата...

И третата сила, която определя Земната троица, е кръвта. Какво е кръвта – Азовият представител на личността, на индивидуалността, станала личност.

Именно с тези три вложени дадености Човешката божественост връща на Божията човечност своята присъщност.

Логично е, когато ще ни открият новите сфери, Конституцията на битието да прибави нов член – да не бъде запретено да ядем плода на Дървото на Живота. Тогава йерархията на Духовните вълни ще видите колко лесно, с каква липса на болезненост ще отлиства и Знанието, и посветеността, и тайните на Живота. Животът! Това е една от най-големите истини, които можеше човекът да има – Дървото на Живота...

Пътят към Дървото на Живота е, който трябва да се извърви. Но без идеята за Единосъщие бихме ли имали Молитвата: Научи ни живи да бъдем в Тебе...? Молитвата на Учението Път на Мъдростта е Молитва на Единосъщието! Родил съм я още през 1956 г. Може да не е била формирана във вашите съзнания, може да не е била изречена, но тя като еманация е ваше поведение – поведение за Единосъщие. Не е важно до каква степен будността ви е чакала това. Важното е, че тя е идея за Единосъщие: Научи ни живи да бъдем в Тебе... Тази молитва е път за свобода от еволюцията!

Орфей е казал: Аз умирам, боговете остават, но Учението Път на Мъдростта рече: Боговете умират, Бог остава! Вярата смени много богове – те бяха потребни, за да умножат знанието за Бога. Не могат боговете да не умрат, защото тяхното бъдеще е преходно, но Бог винаги ще остане! Ще остане събудената Човешка божественост, която поиска признание и наложи на Божията човечност Себе Си. Без тази същност вие не може да направите нито Възкресение, нито Единосъщие. А вижте прозрението как е отредило Синът да бъде Бог в религията на Отца Си! И Той да е толкова по-приближен до събожника Си, че събожникът дори да молитства в олтар на Сина вместо на Отца. Това е и защото е останал от юдейството страх: „Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог“[11]. Отец обаче никога не може да бъде споменат напразно!

Има един много странен израз: „Ora et labora“ – „Моли се и работи“. Но виждате как добре е съчетана идеята – „моли се и работи“, а не „работи и се моли“. Адам го пращат да отиде да се обработи, да се доусъвършенства – прав`и молитва и тогава работи! Оттук ще видите един първичен рефлекс на голяма усетност за истина при обикновения човек. Аз не говоря за тези, които минават за интелигенти – интелигентът се срамува да направи молитва, защото Азът му не иска да бъде „унижен“. Забравят, че в своите бъднини те ще бъдат подвластни на еволюцията – докато не извършат сакралната си революция. И гледат да си спестят молитвата, защото тя е огледало – работата не си я спестяват, защото тя е освобождаване от натегнати енергии. Молитвата обаче гледат да избегнат, но ако ти не извикаш енергия, за да направиш чрез работата промяна на статуса, в който се намираш, само механично извършваш своето действие. Ora et labora! Това е повелението, което е останало. Затова Бог не се споменава напразно, а като потреба, вибрационна потреба и духовна благодат, с която утвърждавате битие.

И в този смисъл можем да кажем, че в Конституцията на битието има този параграф: Аз и Отец едно сме. Това е формула на Единосъщие, но тя идва след изходен път, след изнасяне на Голготския кръст. Ето потребата от Разпятието! Така християнството за първи път позволи на човека да бъде Единосъщ! И по този начин се утвърждава една религия, която е път на свобода от еволюция – от знаменателя на еволюцията върху човешкото битие, от потребностите на съответните социални градежи, които нарекох планетна социология. Това е една съвършено друга култура. Културата на Единосъщието е плод от Дървото на Живота!

От духовността, за която можем да кажем, че е планетно съзнание (затова говоря за планетна социология), в идеята на Единосъщието трябва да се прерасне в Мирово, Вселенско, Всемирно съзнание. Ето потребата на голямата тайна, която в християнството се изразява с това ново име – Пантократор. (Има известно подобие с Пуруша, който е първият и вечен Човек, Космичният гигант, както го наричат.) Пантократорът е една идея за цялост, в която Огненото дихание – Кундалини, ви освобождава от страховата психоза, че някой може да ви вземе властта. Такава е и социологията и културата на Единосъщието.

Какво всъщност е Единосъщието? То не е само безсмъртие, то не е само вечност.

  • Единосъщието е Човешката божественост, върната на Божията човечност – съ-Сътворителят, станал Сътворител!

Висшият стадий, който ще ни открие други полета, ще ни даде обяснение за това, което наричаме Мирово съзнание, ще ни доведе до Пантократора, Който е Мировата сила. Той вече не е Планетен Логос. Тогава ще разберем това, коeто казахме – че човекът е не само бог, а и Мирово вселение; че не е само планетен, а е и Вселенски. Затова е дадена формулата Пантократор. Енергиите на Абсолюта са пуснати в Мировото пространство и именно от тях един Планетен Логос акумулира онова, което планетата има нужда да направи, но Пантократорът е повече от планетна даденост. Пантократорът е Мировото съзнание, а Планетният Логос е отговорен само за планетната еволюция!

Така Синът е феномен, който има своите енергии тук – на планетата. А Онова, Което става Мирово съзнание, то е вече без това вибрационно поле. Единосъщ ставаш с Онова, Което е Мирово съзнание! И Христос прераства – не е само Син на Планетния Логос – Той става Пантократор. Надпланетно стои Всемирният властник. Това е най-големият дар или благоволение – което обаче е издействано. И вижте колко добре някой, който е имал посвещение, е могъл да нарисува Пантократора – Той носи планетата в ръката Си, а посветените ги носи планетата! Това е голямата разлика и е нещо невероятно! Цялата планета е Негова и Той е планетата, но не само планетата – Той е Вселената! Така че, макар и Единосъщни, Боговете са различни...

Тогава чак може да се разбере фразата Ми от преди години: човекът – Бог, човекът – Мирово съзнание, човекът – Вселена! Това е Пантократорът! И колко вярно е отразено в иконата – носи планетата. Но на човека са му дадени представи за тайните чрез чудо... Чудото го определя невежеството, когато няма знание за реални духовни сили. Тогава еволюцията създава болки на този, който по-трудно възприема Духа в материята, в която е облечен. Оттам се определя болката. Ето защо много услужливо е да е някакво чудо. Няма чудо, има духовни реалности, които са по-реални от самата реалност!

И така, Мирово съзнание не е еволюционният, а раждащият еволюции. Той вече не е еволюционен – Той е, Който ражда еволюции! Бог – Този, Който е бил и е – сменя Човешката божественост по отношение Божията човечност, но Той не може да бъде сменян! Затова се казва, че „без Бог добре се живее, но без Бог трудно се умира“. Разбирате ли – без бог добре се живее... И не е проблем на нравствени повеления, както различните религии слагат ударението върху нравствената стойност, върху моралните таблици, но не и върху знанието. Това е трагедията на всички отминали, отживели култури. Но без Бог трудно се умира...

Когато става въпрос да се свидетелства за Божиите неща, ние виждаме институтът на провиденцията, институтът на пророчеството, на сибилите, на оракулите... Те ще водят винаги една битка с човека, но в „провинцията“ на своето духовно царство, а не в „столицата“ на посветеността. Странното е, когато провинциалните мислители или оракули решат, че имат повече, отколкото Великите посветени върху трона, където може да се направи царстване, а не диктуване. Затова е риск, когато религиите употребят насилие да правят култури. За съжаление, институтите вършат това, а държавата ги узаконява. Ето защо съм казал, че история се прави с меча на цезаря и с кротката молитва на жреца! Някъде жрецът се опитва да играе по-важна роля, но специално нашето християнство – Източноправославното, е цезаропапистко. И то не може да стане жертва на такова насилие. Не че цезарят е по-посветен, но е по-отговорен исторически, защото реалната история изисква от него отговорност. А жрецът чрез олтарна молитва прави уж освобождаване, но за да има отново подчинени. Тази властност трябва да си отиде!

Има сега един Муун, според който първият Адам е сгрешил, защото ял ябълката на познанието и го изгонили от Рая; вторият Адам за Муун е Христос, Който не си бил свършил работата... По това ще разберете, че Муун никога не е познал тайната на християнското Учение. Сигурно му е удобно Христос да не Си е свършил работата, та той да дойде и да я довърши. Той – както сам казва, че е третият Адам, трябва да възстанови всички провали на първия и втория Адам...

Кой Адам трябваше да бъде изгонен? Нисшият ум на любопитството, не и посветеният. Това са много различни неща. А когато става въпрос, че Христос се е провалил, предполагам Муун има предвид, че Христос е позволил да бъде разпнат. Но Христос е трябвало да бъде разпнат, защото с това Той става преврат. Не само преврат, че създава култура на Единосъщието – Той е преврат и защото създава битката между Дух и материя. Когато изнесете кръста, вие имате основание да правите Възкресение, което е победа на Духа над материята! На Муун тези неща никога не са му били ясни...

Адам – Небесният, е, който яде ябълката на познанието. Ябълката не е само изкушение за Ева – на астрала, но Адам получава знание, чертае път. След това той слиза като съзнание в Адам Земен.

Именно Земният Адам взема кръста (който не Му тежи), изнася го на Голгота; възкръсва и става Единосъщ. Ето колко много етапи трябва да се минат, за да се прави култура на Единосъщието! Тази култура иска, както казвам, „разговорна плът“ – защото трябва да се доведе плътта до разговорност, до ритмичност, за да я одухотворите. Тогава чак може да се разбере тезата ми за планетна социология. Една планетна социология, ако я направите без културата на Единосъщието, ще прилича на програмите на партиите, които излизат „за доброто“, а не за посветеното бъдеще. На „добро“ България се е наситила, но тя има посветено бъдеще. И ако вие не можете да дадете новите духовни енергии или, най-малко, не можете да ги представите, това е трагедия. А тази страна, както казваше акад. Лихачов, е страна на Духа!

Човечеството трябва да мине през стадия, който в планетно съзнание създава това поведение на Единосъщие. То е не само култура, то е чертана бъдност! Защото културите тъй или иначе отминават, те също се отживяват.

Не можем сега да намерим в културата на Митологията друго освен безкрайно голямото въображение. Но Партенона е само туристически обект; Зевс може да ви събужда понякога тревожност, че майка му го крие; може да има богиня на мъдростта, която излиза от главата на Зевс... Но друго? Културата на Митологията се отживя, макар че тя ни остави много големи и трайни белези. Защото едно събудено въображение можеше да създава образци, които трябваше да бъдат запаметени в поведение на това, което изисква моралът. Но тях вече ги няма...

Боговете си отиват! Тогава защо институтите не приемат прехода на еволюциите, защо не приемат, че наистина има преходни богове? Защото им е угодно да не се променят – да не минават през стадия на еволюционната болка. Но когато има решение за промяна, няма болка. Казали сме – няма страдание, има развитие! Институтите обаче искат статика, но виждате – и планетата, и Всемирността се развиват!

Човек трябва да прави това, което откровенията са му казали. Ето, в Откровението, глава 2-ра, стих 17-и, пише: „на оногова, който побеждава, ще дам да яде от съкровената мана и ще му дам бяло камъче, и на камъчето написано ново име“. Това, което Адам остави на човечеството – приложният ум на Адам даде имена, които досега не са променени.

Човекът е най-богатата същност, защото на него Бог благоволи да даде име – Адам, т.е. ум, и после мисленето на човека да нарече съществата в света. Тези имена имат вибрационната същност да изразяват целостта. Така че, когато кажете едно общо име, то изразява хармонията и вибрационната цялост на дадено животно, на определено дърво, на плод... Колко същности крие тогава едно име! Създава ги и мъж, и жена, дава им имена, но едно общо име имат – човек. Имаме ли тогава основание, когато ще надскочим тази традиция планетна, да живее човекът с енергетичните вложени възможности на будността и тя да стане майка и утроба на богове?!

Колко отговорна последователност и неизбежна логичност крие всичко това! Могат ли нещата да предварват – идеята за жътвата да предвари плода на земята? Могат. Първом трябва да се предвиди какво ще се сее. Когато Адам е сложил едно име, имал е предвид един стадий на планетата. Но когато е казано, че ще има ново небе и нова земя, тогава защо да не дадем друго име? Не само е казано, че победителят ще се храни от т. нар. „съкровена мана“ (не онази, която евреите ядоха, а съкровената мана!), а и че ще му се даде бяло камъче с написано ново име. Дълъг е извървеният Път, за да имаме достойна възможност – да наричаме сега човека с едно ново име – бог в развитие, с което се дава хармония на неговата приложна вибрация? Колко странно ще стане и колко обидно сега изглежда едно такова искане! Защото са ограничили човека във възможността да бъде съ-Сътворител – камо ли да му предоставят правото на Сътворител.

Вибрациите, разбира се, трябва да бъдат сменени – културата на Единосъщието трябва да смени вибрациите чрез имената! Това е бъдещето. Името на човека трябва да съответства на прилива на Мировата енергия, на Божията човечност! И то ще изрази тогава пак Човешката божественост, но с една друга вибрация, с една друга култура.

В Откровението, в глава 2-ра, стих 7-и, пише: „На оногова, който побеждава, ще дам да яде от дървото на живота, що е посред Божия рай“. Там още ще намерим, в глава 22-ра, стих 2-ри: „Посред главната му улица (това е Новият Йерусалим, който слиза след промените) и от двете страни на реката стои дърво на живота, което дава дванайсет пъти плодове, като всеки месец ражда своя плод; листата на дървото служат за изцеление на народите“. Коя е тази река, без която не можем? Астралът. Имаме ли такава поточност? Безспорно. Защото няма наличен живот на тази планета, ако няма астрал. Вие тук не може да живеете без астрална енергия. Тя е необходимостта, тя е поточността, с която се стига до планетен човек.

Още по-странно е, че листата на Дървото на Живота „служат за изцеление на народите“. Следователно ще има преселници, които не са победили, не са минали своето Единосъщие, когато се основава Новият Йерусалим. И листата ще ги лекуват. А пък тези, които са минали Единосъщието и са влезли в други генерални сфери (за които няма информация), може би от вибрациите на друго естество ще боледуват. Но народите, които не са яли плода на Дървото на Живота – болезнеността им ще бъде отнета от листата. И коя е тяхната болезненост – какво липсва на тези, които не са направили Единосъщие? Липсва изходен Път, липсва завършена еволюция. Значи еволюцията им ще бъде лекувана. Затова листата ще служат и не е казано, че тези листа като ги лекуват, те ще ядат и плода. Виждате, че и тогава еволюцията няма да е привършила. Винаги ще има йерархия – не се прекъсва кълбото на еволюцията! Точно по този начин е оставена вратата на Духовните вълни.

И тук е грешката на социалните революции – liberté, égalité, fraternité – свобода, равенство, братство! Социалната революция налага чрез недоволството отмъщение. Да се премахне класовото разслоение, а после – класовата революция налага каскета. Но решава ли въпроса? Взима ли нещо от това, което е оставило Дървото на Живота? Примерно, формално казвам – Дървото на Живота даде плодовете си на аристокрацията, пролетариите обаче от листата взеха ли си? Направиха една революция, но създадоха ли братство – не. Поизтрепаха се и тогава можем да кажем, че кървавата дан беше на тези, които не можаха да ядат плода от Дървото на Живота, но не си свариха и чай от листата му.

Така че някои ще се изцеляват, други ще имат Единосъщие. Единосъщието е вече изходен Път. И то с такова достойнство, че създава религията на Сина, т.е. на човека. На човека – защото Син е човекът! Тогава Културата на Единосъщието може ли да играе роля на спасител? Не, тя е само един тласък за обикновеноеволюиращия, който не се е освободил; който не е ял плода на Дървото на Живота; който не е направил Книгата на Живота олтар, а още прави олтарни моления във външен храм. Човекът не е схванат като храм още, макар че е казано: „Вие сте храм Божий...“[12]. Затова Единосъщието е една култура, която липсва. Нейният безспорен белег е, че сте пратеният Син на Небето, човекът, който извървява Път, наречен Голготски. Те го считат за страдален, ние го считаме за благодатен. Защото той дава право на победна битка на Духа над материята; битка-победа над водата – астрала, и над кръвта – Азовия представител. Ето защо Учението Път на Мъдростта изисква служение без Себе си – без онази кръв, която ви прави единствени. Да, Себето е било потреба на еволюцията. Но човекът в своите вождистки тенденции е проявявал безмерна жестокост понякога, защото не е научил урока на природата, която е безжалостна, но не е жестока. Да се освободите от Себе си е голямата потреба, ако трябва наистина да извършите това, което бе поставено на Адам.

В този смисъл в Откровението, глава 22-ра, стих 14-и, четем: „Блажени са, които изпълняват заповедите Му, за да имат право да ядат от дървото на живота и да влязат в града през портите“[13]. Вижте, нелегалното влизане, макар и подсказано в светите книги, не е реална възможност. Когато има огнен меч, не може да се влезе нелегално. Но то е едно добро посвещение и една отговорна придобитост. Затова в същата глава в това Откровение, стих 3-ти, е казано: „И не ще има вече никакво проклятие...“. Религията трябва да бъде преддверие на откровението, а тя си служи с тази непредвидливост – с проклятия. Но не ще има проклятие – анатема.

Какво направихме ние преди години, какво поискахме от социалните и религиозните организации? Да се премахне анатемата – проклятието, от всички църкви и думата „враг“ като гражданско пособие за унижение достойнството на човека. Виждате ли прибавките на институциите в идея на самозащита? Това краде бъдещето на човека бог в развитие. А културата на Учението за Единосъщието ви набогатява с благодат. Другото е кражба на Божествеността – крадат Човешката ви божественост, която е в отговорност към Божията човечност у вас.

Сега неединосъщно се живее! Но Земният Адам, утвърдил Голготската си победа, има основание за Единосъщие, с което прави култура. Човечеството за съжаление е твърде далече от нея и още не може да я усвои. То по-скоро прави оплаквания, отколкото служение; хленч, отколкото възхвала. Ако човечеството носеше будността за потребата от Единосъщието, светът би бил друг! Вместо хленч ще има песен – идея да победиш! Да победиш материята, в която е всичко – от вибрацията на кристала до предшествените вибрации на тези, които са отишли отвъд и идват отново. Този голям закон ни съпровожда – законът за прераждането с неговата везна – кармата.

Така че Пътят, който е битието на човека като една предречена потреба на един Земен и на един Небесен Адам, е Дървото на Живота. А той иска в тази еволюция първом да смените своя олтар – олтарът да бъде вътре у вас, а не вън от вас. И вижте тогава – можем ли на този Адам, когото обвиняват във всички грехове, да му свалим дрехата на Земен и постепенно да му сложим пак дрехата на Небесен – онези тайни, които още не са казани, той да ги донесе. И по този начин да разберем голямата философия на Дървото на Живота – от него да вземем не вечното, а Единосъщието!

В такъв смисъл, ще има ли нови небесни висоти в това, което досегашната история на изповедание не е открила на човека? Оставена е идеята за Възкресението, но, както казах, то трябва да стане от това, че ядете плода от Дървото на Живота, не само от Дървото на познанието. Ако вие нямате Живот, не може да направите Единосъщие. А човекът има много възможности, от които трябва да развие принадлежността си да яде плода на Дървото на Живота.

Това е голямата битка, която предстои. Това е и великото тайнство, което ни е оставило времето. То ни го е оставило, но ние сме, които трябва да изнесем своя кръст, да направим приложност и да умножим знанието за Бога. Не за Бога като понятие, което имат институтите, а като сумираната властност, която ни е сътворила. Властност – Да сътворим! Може би някои богове са създавали човека, както е в египетската култура, от сълзите си. Виждате колко подвластно са сложили подкупа в човека към милосърдието – от сълзите създават човека. Тогава колко оправдателно е, че го карат да плаче! Може би водата от сълзите е най-кристалната, но тя не е най-астралната. Защото, когато Бог казва: Fiat lux, казва: небе и земя, вода и твърд... И чак толкова сълзи е нямало кой тогава да излее...

Ние ще трябва да знаем, че Дървото на Живота е един наличен стадий. То е вътре у нас тогава, когато сме могли да направим за свой олтар Книгата на Живота; и е вън от нас – когато само с планетно съзнание правим своето живеене, по-скоро съществуване. Следователно можем да разглеждаме Дървото на Живота като енергия. Защото Кундалини е, който излива своята енергия, да се освободим от плътта.

  • Плодът на Дървото на Живота е посредник – енергия за Пътя на Единосъщието!

В кой момент Иисус Христос е ял от този плод (Той, разбира се, е ял), за да може да направи Възкресение и след това Единосъщие? В момента на Самокръщението – когато събуденото Дихание, или Кундалини в Него, Го връща в Мировостта! Не Му е нужна вода. Тогава Той не прави кръщение както Иоан Кръстител в реката Йордан. Не, Той се самокръщава, Той се извежда. Висшата духовна сила Го освобождава от материята (водата Го товари) – Кундалини Го извежда! А всеки го има, но като Иисус трябва да направи Мировата жертва. Затова за Него няма страдание, затова Той казва на Петър и другите: „да не изпия ли чашата, която Ми е дал Отец?“[14].

Следователно вие трябва да носите вътрешната убеденост. Защото Той не прави Възкресение чрез Изида, която да каже със своя кадуцей: „Взех енергия, ето възкресни!“. Той възкръсва, защото има в Себе Си енергията за това. Прави Своята йерархия – не с външна сила, а с вътрешната Си сила!

Но колко път трябва да се изходи! Хиляди пъти сте кръщавани, но опитайте се да направите Самокръщение, за да ви отвори пътя към Единосъщието. Самокръщението е да се яде плод от Дървото на Живота!

Културата на Единосъщието е най-дълбокият и аргументиран довод, че няма смърт – има безсмъртие! Сама за себе си формулата за смъртта се отрича с безсмъртието, но безсмъртието би имало стойност тогава, когато създава Живот, в който е в наличност Единосъщието. Защото и други са възкръсвали, но не са оставили идея за Единосъщие.

Културата на Единосъщието не е култура на познанието. Адамовото поколение плати за познанието си с един особен закон – смърт. Закон, който природата прилага, а сътвореният човек трябваше да приеме. Аз не зная в Рая да беше предвидено безсмъртие за него, но еволюцията му даваше основание да прояви смърт, защото тя в противовес роди идеята за безсмъртието. Ако няма смърт, не може да има идея за безсмъртие! Няма го контраверсното поведение; няма го другия бряг на реката, за да може да потекат водите на еволюцията. Точно това е направено с яденето плода на познанието. Но плодът на Дървото на познанието не смути толкова Сътворителите, щом то не беше пазено. Те обаче поискаха да бранят Дървото на Живота. Значи смъртта е нещо, което може да се надкрачи. Но Дървото на Живота не само дава жизненост – от неговия плод може да се възкръсне и да се направи именно Единосъщие!

Казал съм, че и Бог се развива! Вижте какво пише във Ведите, в тайнството на Сътворението, в химна на сътворението. Когато се говори за целостта във Вселената, е казано нещо много странно:

  • „Кой знае и кой може да разкаже
    как и от какво се е появила тая вселена?
    Самите богове не са ли родени и те от нея?
    Кой тогава може да проникне
    в тайната на нейното сътворяване?
    Дали е била предварително замислена, или не?
    Ръкотворна ли е, или не?
    Само оня, които обитава най-високите небеса,
    вездесъщият бог сигурно знае всичко.
    А може би и не знае...“
    [15]

Разбирате ли? Когато подавам тази мисъл – че Бог се развива, аз нямам за задача да отхвърля закона на Битието, нито Всемирността, нито Да бъде Светлина! Но Онова, Което можем да дефинираме, но Онова, на Което можем да оторизираме привилегия за Сътворител – То еволюира. Няма нищо страшно – не се губи святост, когато някой е свят! И ако човекът иска да бъде Съсътворител със своята половинчатост, ако иска да бъде Съсътворител със своята мисловност, а не с Безпричинността, която е вложена в него, какво искате да сътвори? Така се е появил „маймунският“ цар сред човеците – така се е появило подражателството. Но един Творец не подражава – Той ражда!

Наситихме се на много представители, които непрекъснато искат да бъдат творци, а свойствено им е подражателството. Може да родите през целия си живот само една мисъл, дори само едно понятие, но го родете. Не правете копирки. Копирката е технология, раждането е самобитност!

Условността е култура, ако щете, на приличие. И когато човек не знае нещо, условността е неговата добродетел. Но когато малко знае и иска да играе ролята на посветен, тогава по-добре е да прави коментари, отколкото да дава „истини“. Защото в човешката история има само няколко личности, които наистина са яли от Дървото на Живота.

Културата на Дървото на Живота е толкова обширна, недефинируема дори, макар че се опитвам да я дефинирам. Както е казал Иоан в Евангелието си: няма да стигне цял свят да побере тези тайни[16]. Още много тайни има. Но аз понякога се възхищавам, когато е предмет на недоволство, че Иисус казал на Своите последователи: „Имам още много да ви говоря; ала сега не можете го понесе“[17]. Знаете ли рискът къде е? Рискът е в спекулацията. Знаете ли колко много, много тайни, които са безспорният дар на благоволение, на благодат, няма на кого да ги даде Творецът освен на Своя Син? А Тоя Син си издейства правото за Единосъщие. Направете го!

Възкръснете! Това може да го прави в своята посветеност всеки – постепенно, постепенно, постепенно... За да има потребата и основанието да влезе в Нова земя и Ново небе, където няма да има проклятие. Проклятието е погребана свобода! А разбира се, че посветеният не може да бъде погребан – енергията на посветения не може да бъде погребана.

Нека всяка нощ се опитваме с възкресение и без умора да вървим към това, което се казва Единосъщие! Защото дадохме едно основно понятие за човека – събожник. Събожник!

Извеждайте Божията си човечност в път и служение на Човешката божественост!

 

Въпрос: Когато Христос казва: „Аз свидетелствам за Себе Си“, това не е ли антитеза за безбожие?

Тезата Аз съм, Който свидетелствам за Себе Си и Онзи, Който Ме е пратил... е твърде дързостна. И в юдейската религия е забранена – не може човекът да предшества Сътворителя си, не може да Го поставя след себе си. И това е голямата тайна, която вече дава повод да се иска Разпятие на Христос. Но неговата предшестваща Самодеятелност и Самосъзнание: „Преди Авраам да е бил, Аз съм“[18] дава основание точно за това: Аз съм, Който свидетелствам за Себе Си.

Тезата наистина в основата си може да служи за отричане, но в същината си тя е вярното. Това поведение е напълно обосновано и макар дързостта да изглежда посегателство, „посегателството“ е върху Планетния Бог, не върху Абсолюта! Измерение с Абсолюта няма. Обидата на църковниците, на юдеите, е основателна дотолкова, доколкото те правят идентичност на Яхве с Абсолюта. Но голямата истина е тази: Аз съм! И тогава тезата е, че човек се самосъзнава като Бог и в него Божеството почва да излиза. Човешката божественост е същината, за да има основание на живот Божията човечност!

Да изграждате Бог в себе си е най-същественото. А да усвоявате Божествеността, която Абсолютът е предоставил на Планетните Логоси, е нещо друго. Затова направих разлика между вечност и Единосъщие. В идеята за Единосъщието стои разгръщането, развитието – има динамика; докато във вечността има статика. Тогава чак може да разберете, че човекът наистина е във възможностите да създаде това, което нарича Бог. И това не е отричане или омаловажаване на същини.

Има едно общо понятие в идеята за Единосъщието – Голготския път. Този Път трябва да се извърви и Самокръщението е крайната му част. Но трябва да имате убедеността за непреходност, защото непреходността е теза на жертвата. Когато имате убеждението, че сте непреходни, жертвата не е смутена от нищо. А тя е именно Кръстът – двубоят между Дух и материя. Победата води след това до Самокръщението. От тук нататък вече отивате и правите Единосъщието.

 

Въпрос: Защо трябва да се сменят имената?

Щом човек извърши едно Самокръщение, съзнанието му е вече друго. Дори обикновеното кръщение, което се извършва, се счита за тайнство – тайнство на човека, който не е събудил Кундалини – дава се име. А при Ново небе, Нова земя и Ново кръщение ще има камъче с име, което сменя енергиите. Затова подражателството с кръщението на имена не е в добрата услуга – това е разливане на енергии. Трябва да има едно голямо съсредоточаване, за да може да направите излива на нова енергия – име, което може да създава други вибрации.

Тогава наистина анатемата няма да има власт, защото няма да може да влезе във вибрации с новото име. Новото име не може да създаде вибрационна връзка с нея, то я отрича. И по неволя проклятието няма да има стойност. Изгражда се нулева валентност с отрицателни енергии и те не могат да направят контакт!

Ние сме казали една фраза – свобода от минало. Всяко Сътворение започва от плътта. И образно, и мистично е така: ще има бяло камъче и едно ново име – нова страница, нова материя, ново битие. Бяло камъче, защото то като първична даденост не може да бъде оцветено. А бъдещата еволюция на човека, или кармата на човека, която той ще прави, ще дава цветове на това камъче.

Умението и богатството на дадеността на човека е, че в тази „пръст“, от която е направен, вътре е целият вегетативен свят. Сътворението на човека идва, след като Бог е сътворил всичко. Следователно целият вегетативен свят е в него. (Оттук е и логиката на съответните зодии и разните гадания.) И затова, когато човекът прави своята еволюция, трябва да победи в себе си един път лъва, друг път – лисицата... Хитри сте колкото една лисица, ама в българския фолклор лисицата винаги е в капана. Ние не даваме просперитет на измамата, на хитрината.

 

Въпрос: Може ли дългът да бъде в йерархия дори над жертвата?

Ако един дълг не стои над жертвата, никой няма да отива да умре. Самата жертва, в края на краищата, дава преценка за изпълнен дълг. В този смисъл е поведението на Христос – че не се е скрил, както поискаха Неговите ученици. Не избяга, когато знаеше, че ще бъде заловен. Какво казва на Петър: Искаш да не изпия чашата, която Ми е дал Отец? Ето. Винаги дългът трябва да стои над жертвата, защото иначе жертвата се обезценява – ако не е дълг, тя е поведение, с което чакате награда.

Казах, че безсилието на смъртта е в това, че има контраверсност – има друг бряг и той се нарича безсмъртие. Щом има безсмъртие, смъртта няма стойност! Има надстроечност, не в смисъла на материалистическата философия, че духовното е само надстройка, не. Но безсмъртието е знакът на обезсилването на смъртта! И в Библията има великолепната мисъл: „Де ти е, смърте, жилото?“[19]. Къде е жилото ти? Нали господстваш – къде е жилото ти? Безсмъртието лишава смъртта от сила. А защо идва смъртта? За да потвърди безсмъртието!

 

Въпрос: Кой става Единосъщ – Синът човечески или Синът Божий?

Тайната на раждането е да се роди един Син човешки, но Пътят на Рождеството е да го направите Син Божий. Синът човешки е Пътят – Божията човечност с Човешка божественост! Когато направите Божията човечност изявена Човешка божественост, вие вече се освобождавате от Сина човешки – ставате Син Божий. Този Син Божий има привилегията да прави Синовност, или Единосъщие.

Синовността е Духовната еманация, която може да направи човека Единосъщ!

 

Из Слова и беседи на Ваклуш
в Пловдив, София, Монтана, 2005 г.

 

[1] Ваклуш Толев. Беззаветен Завет. 28-мо Послание, 2012, с. 177. (Бел. ред.)

[2] Иоан 8:18.

[3] Иоан 10:30.

[4] Ваклуш Толев. Беззаветен Завет. 27-мо Послание, 2012, с. 177. (Бел. ред.)

[5] Битие 2:7.

[6] Битие 2:8.

[7]Битие 2:9.

[8] Матей 16:23.

[9] Иоан 19:26-27.

[10] 1 Иоан 5:7-8.

[11] Изход 20:7.

[12] 1 Коринтяни 3:16.

[13] Откровение 22:14.

[14] Иоан 18:11.

[15] Из химна „Тайнството на сътворението“, Ригведа – вж. Махабхарата. Рамаяна. София, Народна култура, 1981 г., с. 6-7.

[16] Иоан 21:25.

[17] Иоан 16:12.

[18]Иоан 8:58.

[19] 1 Коринтяни 15:55.

Нур 2020
НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993
Нур 2021