Зареждам...
Възкресението като нова планетна идея

Възкресението като
нова планетна идея

Възкресението роди от човека събожник!

Звучи Молитвата на Мъдростта

Ваклуш Толев: Не мога да не предам благослова, който Небето и неговите духовници, водещи еволюцията на Духовните вълни, ви пращат! Страхът на хората е да се прекръстят – те не разбират, че е в името на Отца и Сина!

Всяка Духовна вълна, която идва да вести Пътя на човека бог в развитие, е ниспослана от Син. Да, имате в името на Отца – всяка Духовна вълна има своя Отец, но Той праща и Сина. А вие няма как да не Ги споменете, когато искате да правите живот. Следователно кръстенето не е ненужно. Не е важно, че е показ – показ е за безверието, показ е за безотговорността, но не е показ на признанието! Отделен е въпросът какво съответната Духовна вълна определя според духовния ръст на човечеството или това, с което иска да изведе хората.

Днес вие имате най-голямата радост – на смъртта е сложен знак за безсмъртие! Не е само идеята за Възкресение. Възкресението е една сакрала – за него духовната енергия си я носим самите ние; за неговото осъществяване и чертаенето на Път отговорността си я носим ние.

От сърце благодаря, че днес в Христовото вероизповедание и в своя личен олтар чествате Възкресението! Никой не бива да бъде насилван за молитва. Но когато човек осъзнае, че светът съществува не само тук, където има триизмерности, тогава ще получи благодат. Светът съществува, защото е сложена тайната, че човекът е еволюиращ бог! Да, ние сме човеци, но не можем да не признаем Божеството у нас.

Така че от сърце: Честито най-големия празник на човечеството в Христовото изповедание! Разбира се, той е и знак на признание, че отсрещният също си има Божество.

Възкресното Рождество ви определя, че ще бъдете разпнати, когато можете да понесете будността си да бъдете Богове, т.е. да имате Възкресение. А Възкресението е неизмеримо – тогава, когато можете да понесете Благовестието!

Честито, скъпи Деца на Деня, големия празник! Честит ви празника Великден, така наричан от хората!

Музикални изпълнения на хор „Ангел Букорещлиев“: „Христос Воскресе“ и „Тебе поем“

 

Водещата (Цонка Стефанова): В душите ни е Той – Възкръсналият, Вечен и Несменен. Да бъдем в Него, както Той е винаги в нас!

Уважаеми Учителю Ваклуш! Гости, събожници! Всички ние днес имаме радостта да сме заедно в навечерието на Възкресението. „8 април е вярната историческа и мистична Христова дата на Възкресението!“

Каня г-н Жорж Трак като домакин на тържеството за приветствие!

 

Жорж Трак: Скъпи Ваклуш Толев! Уважаеми гости, събожници! Днес е действително един прекрасен ден. Днес е един празник на Духа, празник на всички нас. Като домакин за мен винаги е удоволствие да ви посрещна и да предоставя тази сцена и това одухотворено пространство да бъде в досег с всичко това, което вие предизвиквате. А то е: много вяра, много надежда и много любов. Без тези три основни неща Пътя към Възкресението просто няма да го има. Бъдете здрави и нека всички се насладим в този прекрасен Ден и на прекрасния празник!

 

Водещата: „Христос като благодатна дан в служение на тази планета няма да си отиде! Няма да си отиде като Посвещение; няма да си отиде като Разпятие, като Възкресение, като Пантократор! За Духа гроб няма – има Път!“ Затова Учението на Мъдростта каза на своите Деца на Деня: Бях, за да Ме няма, защото – Бях Възкресението!

 

Изпълнение на пиано от Николай Маринов: „Прелюд“ – Клод Дебюси, „Прелюд и фуга“ – Йохан С. Бах

 

Водещата (с част от изпълнението като акомпанимент):

  • „Ела на бдение в моя храм забравен,
  • от прежни дни като спомен жив оставен,
  • където от чужди скърби душата ти изнурена
  • като птица за простори устрелена
  • ще найде узрели вече плодове
  • на обичта от цъфналите клони
  • в незабравено от слънцето небе!“[1]

Музикални изпълнения на струнно трио „Уника“

 

Водещата: „Възкресението не е повест, а мистична и реално живяна драма на душата в люлката на плътта и пулсациите на Духа. Възкресението е лична, социална и Всемирна мистерия – живяна потреба от лична Голгота и Разпятие. То не е съчувствие към човека, а идея за Живот! А Човекът не е даденост, той е достижимост!“

Културата на Учението на Мъдростта ни прави пътници, предоставили своето битие за Пътя. В Новия Завет пише: Вие сте храм Божий, а Ваклуш каза: Вие сте богове! Остава ни – да се осъществим!

Каня Главния редактор доц. д-р Кирил Коликов да поднесе своите приветствия.

 

Кирил Коликов: Уважаеми Учителю Ваклуш Толев! Скъпи гости на днешното тържество! Мили събожници! Преди всичко трябва да си честитим този Ден на Възкресението.

Ваклуш последователно и неотстъпно утвърждава истинската дата – 8 април, за съпричастност с тази Всемирна мистерия – както заради човечеството, така и заради Христовите институции. Заради човечеството – защото само в този Ден то може да бъде осветено от енергиите на Възкресението. А заради институциите – защото само с истинската дата те могат да тръгнат към единство в служението си чрез Сина Божий. И виждаме кога празнуват Възкресението – от една страна, католиците заедно с протестантите, и от друга, православните християни – каква разкъсаност като време.

С какво Ваклуш Толев разкрива акта на Възкресението като нова планетна идея? Той посочва, че Възкресението не е чудо, а духовно възземане. В личен план Възкресението е идея за събудения у нас Кундалини, за одухотворяване на материята и за обожествяването ни. В социален план Възкресението е идея за безсмъртието, за единството между Дух и материя и за съпричастност с Всемирността.

И затова на днешния Ден трябва да благодарим на Учителя за това посвещение, което ни даде.

Благодарим Ви, Учителю!

 

Ваклуш Толев: Благодаря за събудената отговорност; благодаря за вашето присъствие! Честито ви на всички Възкресение Христово!

Възкресението е кладата на върховенството на развитието! Но то винаги се води от онази вложена сила – Кундалини, която дава реалности със съответните еволюционни съзнания в областта на вярата. Две социални реалности има в човешката битнина: едната е тронът, другата е олтарът. И всяка от тях поотделно е била давана както като стадии, така и като наименования.

Може да се разгледат три доктрини в пътя на човечеството. Едната е еврейската, в която се внася греха – „ден греховен“. Затова тя внася и възмездието. Неакумулираният от човека живот ли е „виновен“ или „греховен“?! (Това не събужда ли у нас потреба от прозрение – какво предшества, за да има „ден греховен“, който Учението Път на Мъдростта не приема.)

Втората доктрина е римската, която като санкция за признание или за отрицание има своя правна доктрина – закона. Римляните имат изповедание – многобожието, което е следствие от предшествие...

И третата доктрина е на християнството, което дава прощението. Но дава и Разпятие като идея за спасението.

Тази еволюционна картина вече повече от 2 000 години владее съзнанието на човечеството. А щом е еволюционна, не може да не носи нещо, което трябва да дойде – това е идеята за Духовните вълни. Те, Духовните вълни, физиогномират.

И както виждате, сега Новата Духовна вълна – на Мъдростта, носи прозрението. Тя дава и идеята за събожника.

Следователно има стадии, с които са се изграждали Учения. Но за зла участ, в тях етиката е изпреварвала отговорността. Човекът няма първороден грях, щом има еволюция! Това е битката ни – и Учението Път на Мъдростта ви освобождава от идеята за спасението, защото някой може да остане греховен и той ще е спирачка в движението на еволюционността в Духовните вълни.

Хермес беше казал в изпревара, че човекът е един смъртен бог. Всъщност е обратно – смъртни са боговете и те в Пътя на Духовните вълни си отиват. А човекът се изгражда като бог. По този начин ние сменяме тогава таблиците на добродетелите и започваме да четем това, което е отбелязано в Откровението на Иоан – Книгата на Живота. Четем статусите на Духовните вълни. Четем дали наистина добродетелите са изпреварвали знанието, или добродетелите са имали друга тенденция, която при другите Духовни вълни вече ще губи или нихилира своята енергия...

Така Книгата на Живота става част от наложителното битие – това, което сме казали за християнството: спасението свършва, вече събожникът е отработване на Богове! Тогава вие бихте разбрали йерархията, която Духовните вълни развиват и дават на човека.

Така е вървяла културата на обществото, а и сега си позволяваме да казваме, че има дивачество. Дивачество, с култ към тотема. Но благоприятната атмосфера, която вече планетата предоставя на тези, които имат свои тотеми, ги освобождава в идеята за личност. Тотемът не е личност – тотем може да бъде една свещена крава в изповедание. Но когато се изгражда личност, вече можем да кажем кои белези трябва тя да носи, за да стане бог. Идеята за събожника е знакът!

Човекът е предназначен; човекът има бъдеще, има нов Олимп! Идеята за тотемните и стихийните богове е привършена. Тогава ние бихме могли в това изповедание да приемем прозрението, че смъртта е победима, което Иисус Христос демонстрира в една религия, която няма нищо общо с тотема. Христос е първата благовест и затова много добре е считан за Благовестие. Но християните Го слагат само в социалната страница – на Любовта, а ние Го слагаме и в еволюцията на Боговете.

Когато Адам е сътворен, не се говори за смърт, но той започва инволюцията. А с Иисус, Който е роден, започва еволюцията. Защото Христос е внесена същност в Боготворчеството! Той е иззет из утробата на времето и човешката общност. Иисус Христос е Син на човешка утроба! Трябва тази тайна за Божественост да не забравяме – какво предназначение има човешката утроба. Творецът дава една благодат – чрез промяната в развитието, слага в зародиш идеята за растежа. И от първия до седмия център на Кундалини този зародиш израства и тогава ние със свобода на съвестта казваме: събожник!

Така че днес вие имате един от най-големите и най-хубавите дни на своето честване – Възкресението. Възкресението е надгробна властност! Значи властник става човекът, той става властник над своята битнина! О, смърт, къде ти е жилото!? Идеята за безсмъртието безспорно е защитена от нова нравствена таблица. Една латинска пословица казва: Homo homini lupus est – Човек за човека е вълк... Да, може и да е бил! Но човекът за човека, когато стане бог, няма да е дори с противоречията, които стихийните богове имаха. Човек за човека е съпътник, който изгражда едно ново човешко общество – на битие надгробно.

Като знаете, че смъртта няма власт над вас, тогава и таблиците за добродетелите се сменят. Затова в Откровението е дадено четвърто същество – орел, след човека. Написано е, само че трябваше да се види и да се разтълми. Идеята за събожника е дадена – четвърто същество има. А ние считаме човека за върховност и дори нещо повече – на Боговете сме давали образ човешки.

Кое е онова, което ни краде? Невежеството. Не само единият лъч – този на трона, греши, но и другият лъч – на олтара. Но има някой, който не може да сгреши – това е човекът, в когото Кундалини работи. Има една Висша сила и тя добре разграфява. В човека е вложена възможността да знае, а степента на знанието определя посвещението!

Така че днес имате един от най-хубавите празници. И не е въпросът само да се накичим с „осанна!“. Въпросът е да изградим онова същество, на което можем да кажем: осанна. Това е днешният Ден – Възкресението! Човек без Възкресението е още биология. Може и да е гениален, но посветеният надкрачва гениалността, защото тя е биологичен израз, но не и велико тайнство. Тайнство, което вече не зад олтара се прави, а пред олтара. Възкресението!

И вижте как е отработвана енергията – от първичното на Моисей: Око за око, зъб за зъб! Това е първичен стадий. И затова има трайност – защото има енергии, които искат своята осъществимост. До онова, което е дори една не толкова вече йерархическа стълба, но все пак е идея за закони – това, което създават римляните. Валидността на закона е, която побеждава злото и очертава Пътя. Най-после идва християнството и Христос рече: Обичай врага си, а не това, което повтарят философи – „човек за човека е вълк“. (Това са степени на малко мислещи – а минават за философи в един континент.) Не! Човек за човека не е вълк – човек за човека е събожник! Тогава всички социални и лични конфликти преминават своята цедка.

Аз си позволявам да ви честитя този голям празник като идея за безсмъртието! Възкресението роди от човека събожника! Битие на безстрашието, че няма мъртвило. Човекът е бъдещият събожник!

Бъдете в благослова на бъдното си търсене и осъществяване! С една тайна – че никой не може да ви покрие в забвение, щом имате идеята за безсмъртието. И тя е казана в християнството: Човекът възкръсна. Човекът възкръсна! Дали ще е на 3-тия ден, или по силата на закона на прераждането – трябва да понесе смърт, за да може да стигне до безсмъртието. Така или иначе, и двете течения вървят.

Честито Възкресение Христово!

 

Музикално изпълнение на струнно трио „Уника“

 

Водещата: Скъпи приятели, тържеството днес организираха: Сдружение „Общество Път на Мъдростта“ и Културен център Тракарт. Изказваме специална благодарност на участниците в програмата:

Хор „Ангел Букорещлиев“, с диригент Дорис Хофман.

На пианото беше Николай Маринов – ученик от Музикално училище, с ръководител Светла Косева. Имам особено приятното задължение да представя този изключителен млад талант, който има над 30 международни престижни първи награди, а тази година е номиниран и за Музикант на годината!

Струнно трио „Уника“: Ивелина Стефанова, Деница Димова и Тодор Златарев.

Благодарим ви!

Нашата неотменна даденост е да служим на Възкръсналия!

 

Поднасяне на цветя

 

07.04.2013 г., Пловдив
Културен център Тракарт

 

[1] Ваклуш Толев. Разпилени бисери, 2008, с. 119.

Нур 2020
НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993
Нур 2021