Зареждам...
Бъдещето на Сътворителя

Бъдещето на Сътворителя

Сътворителят е кръвообращение
на Абсолюта, но не е вечност!

Казах, че радостта е усмивка на Мъдростта! Среща, която не ни разминава, наистина създава усмивка на Мъдростта, но дори да не се виждаме, това не значи, че нямате право на Мъдрост или по-малкото – на усмивка. Когато човекът има нещо, сложено в гънките на своето съзнание, не е необходима само пряката среща. Сигурно и това е била една от тенденциите да се даде на индивида основание да се търси като човек. Човек, след това разделен на мъж и жена, който най-напред да се напъти към Дървото на познанието. Взе плод, за да прави битие по Конституцията на Духовните вълни – с оглед да сложи своя духовен трон в Книгата на Живота, а след това вече да яде плод от Дървото на Живота и да има вътрешното откровение.

Благословен е Пътят, който има да вървите. Онова, което Небето ви остави, дайте го на света!

Ние третираме нещата по един много по-особен начин. Не заради разминаване с традицията, която съм нарекъл убийца на истината. Защото традицията има предвидливост, но в края на краищата тя е гроб без възкресение. Понякога тя е хилядилетна, а когато се касае за целостта на планетата, тя е и милионна. Традицията е хилядилетна дори в това, което се нарича „култури“. Нима не беше традиция заблудата, че Земята е плоска или пък че около нея се върти Слънцето?! Бяха минали хилядолетие и половина от Христа, а културата правеше наказателни акции срещу онези, които говореха, че Слънцето е, около което се върти Земята. Култури, за които съм казвал, че са „изтривалка на миналото“.

Наистина традицията е гроб без възкресение! А Възкресението като търсена даденост е една духовна реалност, която ни сродява със Сътворителя. Затова казах: „Бях, за да Ме няма! Няма Ме, защото Бях – Възкресението!“[1]. И темата е именно „Бъдещето на Сътворителя“, в която лежи и разминаването с традицията, защото традицията може да направи такъв приглас на творчеството, че да го замени със своята обредност. Тогава човек не може да развърже своите повои и остава в традиционното лазене на културите, макар че Мировата същност дава своето вулканическо изригване за Нова култура.

Йерархията на Духовните вълни изведе Децата на Деня в приложна воля заради културата на Знанието вместо само в таблиците на Добродетелта, които създадоха повече тревожност, отколкото прозрение. Милиони години се създава рефлексът на инстинкта за самозащита, който се отработва от добродетелите, но идеята да ядете от Дървото на познанието е да чертаете бъдеще. Това е голямата разлика – да чертаете бъдеще, без да търсите упование в свещеността на миналото. Не само защото цялата култура сега е меркантилна, а защото стадият е пълен с насилие вместо със съзнание, че всяка Духовна вълна изгребва енергиите си. Така е и в социологията, така е и в политиката – човечеството изповядва оглозгани идеологии! Културата на човечеството е да има. Но казах: Да бъдеш, не да имаш! Виждате ли как идеите на Мъдростта се съчетават, как се вплитат в тъканта на това, което нарекох Конституция на битието и планетна социология?

Бъдещето... Искам по тази тема изначало още нещо да запаметите, за да не се разминаваме.

  • Абсолютът няма бъдеще – Той има само настояще!

И то осъзната настоящност, защото е дефинирал духовни реалности, дал е духовните лъчи, които са създали Сътворителите. Следователно Сътворителят, Създателят ни е, ако щете, дори Бог Отец – наименование, което внася стрес в поведението на хората. Да, Създател беше и Кронос... Той си имаше и няколко великолепни деца, които поглъщаше, защото го беше страх да не загуби власт. (Едното се казваше Зевс, който взе та детронира баща си...)

Абсолютът не е Сътворител, Той е Мировата Същност, Която излъчва енергии и прави лъчи, които могат да се нарекат Богове, Сътворители, Създатели... Те минават в рубриката „Бъдещето на Сътворителя“. А Абсолютът е само настоящ и неопределен, Той Е! – затова е Абсолют. От Неговите енергии и лъчи се формира това, което се нарича Планетни Логоси, защото Той не е само властник на нашата планетна система, Той е Миров. А тези, които ръководят планетите, те са само планетни. От Абсолюта отделните съзнания могат да бъдат богове.

Абсолютът няма бъдеще, няма минало. Иначе Той трябва да има еволюция. Абсолютът е Онова, Което източният окултизъм нарича Безпричинна Причина. Докато Сътворителите, Създателите в лицето на тези богове, които изповядваме, не са Безпричинната Причина. Бъдеще и минало могат да имат те. А това предполага ли, че те са вечни? Щом казвам „бъдещето на Сътворителя“, значи под знаменател е твърдението за тяхната безспорна вечност – те са преходни. Иначе нямаше да имаме култури на тотемизма, на митологията, на дуализма, на еднобожието... Сътворителят е кръвообращение на Абсолюта, но не е вечност!

Затова Учението Път на Мъдростта казва – свобода от минало! Преходните богове имат минало, те могат да имат и настояще като изповедание. Но тези богове нямат Възкресение!

Иисус Христос възкръсва, защото е роден човек. Виждате каква привилегия има човекът, който става Бог. Онзи, който няма рождение, не може да има Възкресение! Защото Възкресението е вследствие поточната енергия на преходността – чрез инволюционност най-напред, след това еволюционност, която довежда до идеята на Самокръщението с жизнената, огнената, вечната сила Кундалини. Сила, която осветява и одухотворява материята, която може да излезе от материята, която пръска и събира материята. А онези, които хората са наричали „истински Богове“, имали ли са Кундалини, който да събудят? И Кундалини са нямали, и Възкресение не са имали. А и нямат правото на Възкресение, защото не са родени...

Христос даде знак с идеята за Възкресението, че с енергиите отвътре трябва да се възкръсва, а не отвън, както го правеха предишните религии. Но никой не внесе олтара вътре у човека, а го оставиха вън от него, за да има церемонията и убийствената традиция. Това е голямата разлика между същност и явления. Много голяма разлика. Бедата е, че човечеството живее с явления, а същностите правят еволюцията!

Една привилегия има човекът. Той е сътворен, но има привилегия да ражда. Защото носи от тази Мирова сила – Кундалини, която можем да категоризираме най-малко като възпроизводителна, като половата енергия. Тя е единствената, която може да възпроизвежда. Ева е само услуга в бъдещето – тя като жена трябва да направи приноса, а приносът е утроба. (Винаги в света ще има утроба, която ще прави принос.) Затова Ева не е сътворена, нито родена – тя е изведена. Адам е андрогин – двуполов. И когато го разделят, се предоставя на Ева приносът, услугата. Тогава от Мировото съзнание тече енергия за възпроизводство. Тази енергия прави планетата поселена от това, което наричаме човеци. Няма по-висша енергия от половата! А разточителството `и е глупостта на съвремието. И бъдещето, разбира се, ще даде на човечеството решение на този въпрос. Възпроизводителната енергия е Кундалини – тя е духовната сила у нас.

Виждате ли какво носи човекът! Това показва, че Божията човечност може да каже: Да сътворим човека, а Човешката божественост да каже: „Аз и Отец едно сме!“ Тогава дързостта, с която Учението Път на Мъдростта ви дарява, е, че човекът е един бог в развитие! Това е определено духовна реалност, но и физическа възможност.

Тази тайна трябва да се разбере, когато искаме да определяме бъдеще на Сътворителя, бъдеще на Създателя. Защото онова, което бяха създали онези богове, които вече са си отишли, какво бъдеще има? Какво бъдеще имат Кронос и Зевс? Преходните богове обаче създаваха. Те са оставили едно минало, но Доктрината на Духовните вълни много добре им определи местото – да бъдат погребани, да си отидат. Могат ли да имат бъдеще затова, че са имали минало? Не, защото това, което те са създали, не е имало дързостта да краде идеи за бъдеще, като ги утвърждава. Не са съчетавали Небе и Земя.

Какво казва Бог Отец: Да сътворим! Значи слага Си присъственици – Съсътворители, които да оставят бъдност, наречена поколение. Имахме ли поколения – Адамово, Авраамово, Ноево? Имахме. Те създаваха култури на преходността, с което се е отработвала тайната тотеми-богове, стихийни богове... Дори сега още има диви племена, които имат тотеми; народи, които имат многоръки и многолики божества. Още ги изповядват. Кое е онова, което не е достигало да отработи личността, а отработва многоликия? Бог може ли да бъде многолик?! Идеята за Божията многоликост ни създава съмнение и тогава няма защо да се учудваме на поведението на човека, за когото казваме, че е многолик. Подтекстът на енергията създава конфликт. Какво правят индийските богове с многоръчието си – двубой. А какво правят в многоличието си? Изповядват себе си в различните други.

Боговете имат названието „съвършен“, но нямат „единосъщ“! Съвършен може да бъде, но не и единосъщ. И когато Доктрината за йерархията на Духовните вълни даде как се е изнизвало това развитие, тогава чак можем да разберем тайната на бъдещето на Сътворителите. А тя е, че те си отиват! Те нямат основание за вечност освен метаморфозите, които наблюдаваме в митологиите.

Вие не можете да оставите в битието на човечеството един Яхве (Йехова), за когото в най-добрия случай с известна ирония се казва, че зад Молох се крие самият той. А какво е Молох? Картагенски бог на Слънцето, а пък се храни с деца. (Нещо, което митологията запази в минотавъра.) „От децата си не давай за жертва на Молоха.“[2] Следователно наистина са принасяли деца на Молох и в еврейската религия. Но Яхве е по-лош дори от Молох. Той е отмъстителен, той е гневен, той казва: Този човешки род е развратен, той не изпълнява Моите заповеди – ще го изтребя от лицето на земята3]. И унищожава Адамовото поколение. Добре, създава Ноевото поколение, от което какво става – нищо не промени.

Много естествено е да кажем, че тези богове са били преходни. Да, но престъпността е поведение, което след тях остава; тя е традиция, която надделява. Защото и сега има случаи, когато се принасят деца в жертва. Какво е бъдещето на подобен Сътворител? Поклон?! Не е проблемът само да се простим с миналото, но какво место има култура, която е чертала бъдеще в идея на такива жертви и е обвързвала жертвоприносителя с награди. Проблемът не е само в констатации и нападки, проблемът за бъдещето е много сериозен. Защото бъдещето не е само историческа потреба, нито идеологическа програма.

Бъдещето е битие, в което са оставени белези за прощение, колкото понякога и да е бил скъп един бог. Далновидността обаче е надвишавала тайните, макар и да е лишавала от бъдност нещо, което е много ценно. В нашата история го има – Танг Ра е едноличен бог без идея за жертви. Единственият жертвопринос, който са правили прабългарите в религията си, и то с цел гадание, това е жертва на куче.[4] Тангризмът е религия на Мировото съзнание! То е непреходно – най-несмутеното съзнание. Затова Танг Ра не е морално поведение, Той няма Десет Божи заповеди – те са по-късно. Тангризмът с две-три хилядолетия изпреварва всички култури, но онова, което нарекохме социология на планетата, какво наложи на държавника? Да приеме християнството и да изведе вън от живот тангризма. Ето един друг нюанс на бъдеще – трябвало е да бъде освободен Танг Ра. Далновидност на това, което наричаме Конституция на битието и планетната социология на нашето съществувание тук. Тогава, когато може дори позитивът да бъде низвергнат, камо ли отрицанието да се запази в изповедание за бъдещето...

Много неща има, които трябва да премислим. И възниква въпросът: Дал ли е Христос концепция за Генезиса? Концепция, която не е равна на това бедствие, което ни е дадено в книга Битие. Човекът да се стреми към познание и да бъде белязан, че е направил първороден грях; да се каже, че Каин е убиец... Да се създадат Десет Божи заповеди и да се направи човека грешен – този, който е сътворен от ръцете на Бог Отец. Тогава какъв е смисълът от еволюцията, какъв е смисълът на тези царства – от трето до седмо измерение? Каква е тази култура, която човечеството още изповядва и трябва ли да я запазим? Та това би било една от най-големите беди!

  • Психологията на сътвореното е психология на Сътворителя!

Прочетете и проследете добре Стария Завет и ще видите зломислията и злодействията на Йехова. Ама вие ще ги намерите и в това, което правят и понастоящем юдеите. Защото Моисей повтаря Йехова... Йехова е гневен – и сътворените му чада до известна степен са гневни, а и изключително отмъстителни. Такава е реакцията на тези, които го изповядват. Тогава защо да се учудваме за разделянето на християнската общност на три големи клона, които не само се ненавиждат, но християни извършват и инквизиционни дела и рицарски заколения.

Така че поведението на сътворения е поведение с ръката на Сътворителя! Можем да се освобождаваме от тази психология, но много еволюция е потребна. Абсолютът няма еволюция, но боговете имат, а човекът е бог в еволюция.

Следователно какво е бъдещето на Сътворителя, ако не преходност? Христос казва, че у нас е царството Небесно, но е наказана Човешката божественост с разпятие. (Ницше в своята книга „Антихрист“ пише: „Всъщност имало е само един християнин и той е умрял на кръста“[5].)

За Мен Иисус Христос е имал доктрина за Генезиса, за Битието! (Както Учението Път на Мъдростта говори за Конституция на Битието, на Генезиса.) Той е имал доктрина, но апостолите Му не са били от най-посветените. А онзи, който пък минава за най-културен – апостол Павел, във всичките си писания си остава на върха на юдейщината, остава си човекът на еврейския бог, който може дори да се самоанатемоса, само и само да е в угода.

Така че никой не e смеел да постави, после да изведе виждането на Иисус върху Генезиса, след като цялото действие на християнството минава под б`улата на апостол Павел. Защото пък апостол Петър си остава твърде невеж, макар че е и твърде амбициозен. Не случайно в „Quo vadis“ пише, че апостол Петър бяга от Рим при гонението на християните, среща Христос и Го пита: „Quo vadis, Domine?“ (Къде отиваш, Господи?) – Аз отивам при Моя народ в Рим, откъдето ти бягаш[6]. Бягат – ето ги. И този апостол Петър, на когото Христос рече: „Махни се от Мене, сатана“[7], основава заедно с апостол Павел християнската общност!? Сигурно като своя Господ Саваот, в Учението на отмъщението, Петър е създал поведение на отрицание, което след това го виждаме вече във водаческата линия на болшевизма. (Когато ги знаете по прераждане, много е лесно да правите съпоставки и да намерите това, което наричам „планетна социология“.) Колко цялостно е обхваната психологията на сътвореното от Сътворител, който е гневен и е отрицател!

Наистина темата е много болезнена. И виждате как върви в Генезиса – разделеният човек не е имал още еволюцията, но е поискал да знае. А религиите го осакатиха в мисълта, те го лишиха от жизненост, направиха го грешен, миров грях му създадоха. Адам идва с голямата идея на Генезиса – как е сътворен светът и какво се иска. Светът е сътворен да се осъществи Божията човечност в човека, а Човешката божественост – да защити Бога! И тогава всички преходни божества са деца на Човешката ни божественост.

В Генезиса има много тайни, защото Библията е написана в три различни слоя. Но има и много грешни тези, защото онзи, който ги е дал, не е от най-великите посветени. И Аз много смело казвам, че в Битие, или в Генезиса на бъдещето, концепцията за Сътворението – като послание, което Абсолютът изпраща, за да усвои някой „Този, Който е бил и е“ – не е Универсалността, а е сложена в рамка. Така е представен и Сътворителят, така е представен Богът, Който, когато се е изчерпил като енергия за Сътворение – нека да приемем тезата, че на шестия ден се е уморил – седнал да си почине. Това е теза за естествения ход, не за проявата на Абсолюта. Той не може да бъде ограничен в рамките на еволюция.

  • Боговете имат еволюция, Абсолютът – не!

Затова, когато говорим за Бъдещето на Сътворителя, говорим за Този, Който еволюира – не за Безпричинната Причина, не за Абсолюта. Защото Той е невъзможно да бъде определен. Този, който е Сътворител, си позволява да се гневи и да унищожава народи, да прави потопи... А защо да не позволим на природата да прави дълбоко дишане и тя да направи потоп?! И проблемът не е в това, че Абсолютът е излъчил отрицателни енергии, а в онова, което е формулирал този Сътворител, защото не е в състояние да поеме висотата на еманацията!

Когато свърши цикълът на духовната раса, с която се натоварва една народност и в последованието на Духовните вълни е отредена съответна религия, тогава нейният бог няма бъдеще. Идва друг, сменя го. В културата на човечеството се говори за тотемизъм, за многобожие, за дуализъм... Но отидоха ли си? Отидоха си. В нашата еволюция оставени ли са тези огледала? Можем ли да се огледаме в дуализма си? Можем. Както можем да се видим като стихия, каквато митологичната фантазия създаде. Аз се покланям пред митологиите като въображение, като култура, която е извеждала пулсите на ума и след това на Причинния свят – да се създава. Голяма е идеята да създадете тласъци, с които да имате духовна реалност. Колкото и да е смешно, един воден бог е духовна реалност; един бог на огъня е духовна реалност – това е творчество! Колкото и да изглеждат смешни тези богове, колкото и да са неприемливи дуалистичните Ормузд и Ариман, още там е създадена една много интересна формула. Богът на злото Ариман, както е казано в дуализма, ще властва над света девет хиляди години.[8] След девет хиляди години той не може да е властен повече, защото богът на доброто Ормузд ще е начело...

Големи конфликти! И всичко това – у нас, у човека, у личността: Аз съм Пътят, Аз съм Истината, Аз съм Животът![9] Виждате, че бъдещето на тези Сътворители е било много относително. Колкото и хората да искат да върнат един бог, той си е отишъл. Но във вас не всякога сте го трансформирали. Затова тъй лесно не може една доктрина, каквато е християнството, да ви освободи от всички тези идеи. Напротив, натрапват ви ги и с хилядолетия изповядвате уж християнство, а всъщност сте още в прегръдките на един юдаизъм, който е някаква смешна идея за единобожие във формулата на отмъщението. Когато човек се изгражда, той има формула, с която трябва да каже на миналото „сбогом“, а на бъдещето – „добре дошло“, но да го осъществи в едно настояще!

Ако обаче една ценност на миналото този който иска нещо ново, не я прецени добре, той постъпва унищожително. Идеята да унищожавате не е идея да забравите. Защото има една формула – феникс. Изгарят го, но той отново възкръсва. Виждате ли как не ви се позволява лесно да унищожавате и как без преценка за стойностите хабите бъдеще!

Ние сме свикнали да гледаме на развитието си като конфликтност. Но не е въпросът миналото да го отречем. Измерението е кое трябва да се отрече и кое да се възстанови или да му се даде вярна оценка. Не е проблемът да намерите мотиви за отричане. Идеята е не да се отрече, а да се освободи човек от онази дреха, която го прави жрец без голямо посвещение. Не да откраднете дрипавата дреха на някой отречен, така както го правят сега някакви „вестители“ на най-различни теории или някои, които се опитват да играят ролята на посветени. „С чужда пита помен не се прави“, казва нашият народ. Колко много трябва да отмием от онова съзнание, което наричам минало, от което живият тотем може да намери удобство да си върне „светостта“.

Ето защо говоря за сакрална революция. Една много особена формула. Не революция на тълпите! Сакрална... И при тази световна акция, която се извършва в нашия континент, представители на европейската мисъл, макар и да говорят за някаква революция, не могат в дълбочината на това да видят духовната революция. Защото има изстъпление като революция, но като духовност тя е звездеене. Идеята е за една цялостна Европа – Европа в пътя на това, което наричаме „сътворената планета“.

Разбирате ли колко са странни нещата и колко наистина е важно Учението Път на Мъдростта като синор, който разделя морала от Знанието? Тогава всеки външен олтар е дошъл до зрелостта ви да остане само спомен. Идва раздяла със старите олтари, с видимостта, с метаните, с цялата традиционна гротеска заради олтара вътре у нас – Книгата на Живота. Ако хората не направят олтар Книгата на Живота, няма Създателите да си отидат. Утешението, което човекът си е направил, е заради това, че няма кураж, няма смелост да надкрачи преходността. Има ли такъв паметник в света? Има, той се нарича Стената на плача. Стената на плача е, според Мен, утешната преходност. Трагично е, ако тя остане олтар на болезнеността, която не може да проходи.

Опитът на другата култура е културата на будния, който иска да краде бъдеще. Тази дързост да се напътите към Дървото на Живота е стреснала Сътворителя и Той поставя херувим и пламенен меч да го пазят, за да не открадне човекът от Дървото на Живота плод, защото ще стане вечен. Кой е този огнен меч? Това е Огнената змия Кундалини, която се върти. Кундалини! Затова Дървото на Живота може да създаде вечност; затова Дървото на Живота е велика тайна!

Сътворителите, които разбират, че нямат вечност, бранят плода на Дървото на Живота, което ви прави вечни. Бранят моралните си достойнства, които след това ги предават на човечеството безстойностни! Най-напред пазят Дървото на познанието, защото, вкусил плод от него, „Адам стана като един от Нас да познава добро и зло“[10]. Че щом вие, боговете, сте наградени с тази добродетел, за кого я пазите? Нали вие сътворихте човека? Тогава кое лишава бъдещите знаещи що е добро и зло да се напътят към еволюционното си право да бъдат богове? Идеята за ад!? Защото кой е този, който би предпочел ада? За Мен ад не съществува. Човекът може да има болките, но не може да ги квалифицира като „мъчилище“.

Къде е идеята за бъдещето? Ако ядеш от плода на познанието, ще умреш. Добре, човекът умря – но възкръсна! Позволи му се чрез еволюция да търси познание, а чрез плода на Дървото на Живота да приеме вечност, която самите Сътворители не притежават. Подобна теза те трансформират в сътворения – да се стреми към плода на Дървото на Живота, за да бъде вечен (не безсмъртен)!

Защо са пазели Дървото на Живота? Защото толкова е било онова, което излъчва Мисловното поле. Какво пише в книга Битие, глава 2-ра, стих 8-и: „И насади Господ Бог рай в Едем..“? Насадил Рай, а хората мислят, че в Рая е насадено нещо. Какво значи тогава Рай? Значи Мисловното поле, мисловното тяло!

Там, в Менталното поле, е йерархията на ангелите и архангелите и тя не е от нашата еволюция. В Откровението е много ясно – когато Иоан иска да се поклони на ангела, той му казва: „Не прави това... Богу се поклони...“ Именно защото ангелите нямат нашата еволюция – човешката еволюция е единосъщие с Отца, а не с ангелския ранг! А юдейската религия работи с архангели и ангели. Виждате ли как гротескно е накичена дрехата на олтара на поклонението? Ангелът не дава да му се поклонят – „понеже аз съм съслужител твой“[11]. Какво ясно признание, че ангелите са само съслужители, те са само услуга. Те трябва да се поклонят на човека бог в развитие вместо обратното!

Човек трябва наистина много да се замисли за тази голяма тайна, която са оставили както Откровението, така и Дървото на познанието и Дървото на Живота. Какво разделяне има само! Защото хората съществуват, само някои от Великите посветени живеят. Разбира се, че понеже живеят, те пречат, и на тях им се правят Голготи... Но Дървото на Живота и Дървото на познанието са безспорни.

Затова казвам, че трябва нова концепция за Генезиса. Още навремето оспорих не, а доказах, че Каин не може да бъде убиец. Цялата култура – еврейската и християнската, твърди, че Каин е убиец. Каин не може да бъде убиец, защото той е астралното тяло, а Авел е физическото. Авел е триизмерният, Каин – четириизмерният, и в обратен ред е умирането. Как може да не се усети това, когато в Битие, глава 4-та, стих 1-ви, изрично е казано за Ева: „...и тя зачена и роди Каина, и рече: придобих човек от Господа“! Детето от Господа – убиец!? И знаете ли, още по-обидното е за този Господ, че когато поднесли своите дарове, Каин поднесъл плодове, но Господ Саваот не погледнал благоразположително, а когато Авел му поднесъл тлъстинки... Толкова е обидно, като го четете! Защо се мълчи или пък толкова малък е диоптърът на зрението? Когато Авел поднася тлъстинки, „Господ погледна благосклонно на Авеля и на дара му“[12]. Това култура ли е? И ето ви един световен убиец... Не е тъжно, дори не е обидно – ужасно е!

С внушени лъжи за истина се е живяло с хилядолетия, дори с изстъпления. Изстъпление е „Качвай се на кладата!“, когато един учен каза: „Не, не Слънцето се върти около Земята, а Земята се върти около Слънцето!“. Ето как институцията става палач. Имала ли е бъдеще? Не, преходна е. Тогава трябва да се види стойността на Доктрината на Духовните вълни къде е разделната бразда между Знание и Добродетел и до кой момент добродетелите имат властност. Защото как искате да се върви с тази култура на примитивизъм в мисленето и неразбиране тайната на Твореца?! Преценявани са стойности, които не бива да бъдат принизени. А стойностите, които са изумително ценни, трябва да бъдат съхранени. Затова Христос рече: Не хвърляйте бисерите в нозете на свините![13]. Като под „свини“ са разбирали невежеството. Всичко е казано от Посветените...

Колко голяма е разликата между културата, която оставя Христос, и културата, която е дал Моисей! Но този конгломерат, това идейно незаконно съжителство между християнството и юдаизма е изопачило тайната на знанията.

Проблемът сега не е за единство на църквите – проблемът е, че единството е в онзи, който взема енергията от Абсолюта. И когато я вземе с всичката валентност, няма тогава да има различия. Можете ли сега пред олтара, който е вън от вас, да правите своето моление, когато сте яли от плода на Дървото на Живота? Не можете – и не бива! Ето стойността на вътрешния олтар – на Книгата Живота, за която в Откровението е казано. Разбира се, там, в Откровението, ще направят и какви ли не щете хилядолетни царства, първо възкресение, второ възкресение и втора смърт[14]; първа чаша с отмъщение, втора, трета... седма чаша с отмъщение[15] – цялата еврейска гневност е изсипана. И се чудим защо тази люлка толкова хилядолетия ги люлее – 3 500 години ги люлее и още не могат да се освободят от отмъщение.

Дървото на Живота, Книгата на Живота (вътрешният олтар), Доктрината за йерархия на Духовните вълни – всичко това са изключителни тайни. Това е Знание само за посветени. Другите, които минават за пророци, за гледачи – да, това е еволюция, не може без нея. Дори един добър хиромант, като ви погледне линиите на ръката, ще ви каже възможностите; един добър физиогномик, като ви види лицето, ще ви начертае бъдещето... Но онова велико тайнство, което прераждането ви дава и кармата ви отрежда, не може никой да ви го каже, ако не е от Великите посветени. И вие ще чуете израз на един човек, който с обикновената си дреха може да ви рече това, което онзи с царствена ливра не може да ви каже – за държавата, за историческия дух, за културата и Конституцията на битието. Затова, когато правят опити за характеризиране, оставят прозвища. Но когато липсва предсета и когато няма светостта на причинността, тогава откровението не може да даде характеристика.

Откровението дава характеристика, когато Причинността осветява това, което умът поднася! Този обаче, който остава само с ума, не може да сведе причинност, осветеност. Много ясно казахме в Посланието за 2005 г.: Дайте Знанието на Учението Път на Мъдростта! и Защитете Небесния и Земния Адам!, защото Осветена бъдност е вече Пътят към Дървото на Живота!

Това са големите тайни, другото е да се спираме на ония морални таблици, които е дал Моисей. А те и не са съвсем негови, защото са взети от Кодекса на Хамурапи, който е с 250 години преди него.[16] Заземявате се, статутът на валенциите е определен. А защо да не набогатим, защо да не позволим на бъдещия Сътворител повече енергия, повече валенции, за да вземе повече от Абсолюта?

Учението Път на Мъдростта разкрива една велика тайна – Възкресението на родения! Той е не само утробно роден за съществуване, а е роден за живот! Ето защо правя разлика между смърт и умиране. Щом имате Мировата енергия на възпроизводството, вие сте свободни от умирането. Умират растенията, умират животните – човекът е личност, той има смърт. И затова антиумиране няма, но има контраверсия – безсмъртие! Имаме ли я тази идея – да раждаме личности; носим ли тази Мирова енергия, която наричат полова енергия?!

Ние сме си родили и боговете. Отделен въпрос е докога те могат да ни управляват и докога ние можем да ги понасяме. Бъдещето ще е без религии, защото олтарът е у нас! Когато имате олтар вън от вас, имате ръководство, имате правила. Ако го нямате като вътрешно зрение, диоптрите на културата няма да ви избавят. Защото на всеки творец му е внушено, че той като грешник няма право на Възкресение. А човекът, когато му казаха, че има смърт, роди безсмъртие. Идеята за безсмъртието сама за себе си е победа над смъртта. А смъртта е услуга на еволюцията! Иначе какво да прави човек, как да стигне до своята божественост, как Духът да победи материята?

Знаете колко властна е тезата, че водата е астралният образ на Светлината! Представете си какво е направило Сътворението! Безбрежността на водата – астралният образ на Светлината. И някой си мисли, че дълбоководните същества живеят без светлина. Не, самата вода е светлина на астрала! Колко много тайни има, които трябва да бъдат постепенно изведени в достояние не на доказателства на ума, а на прозрението, което Причинността позволява на човека – за да се изгражда за битие.

В този смисъл какво е Гордиевият възел?

Гордий сплита един сложен възел, за който оракул пророкува: „Който го развърже, той ще е владетел и господар“. Ето това е битието на човека. Това е, ако щете, неговата еволюционност и неговото Дихание, дадени му от Безспорния. Това е възелът. Въпрос на проява на търпение и прозрение. А кой не е искал победността, за да бъде властник? Дори и един Александър Велики, макар че има блестящи постижения, се опитва (както всеки) да развърже този възел. Съблазънта да бъде властник и признат го кара вече, при липса на прозрение, да излезе от търпение – изважда меча и разсича възела. Да. И стига до река Инд и там спира, след което се връща във Вавилон и на 33 години умира от треска... Ето решение на съблазънта, търсеща величие, но нямаща право на изработено Възкресение. Колкото и да е велик Александър Велики, той е потребен на социологията, но не на Конституцията на битието. Може ли да се сравни Александър Велики с това, което направи Христос (дори и един Мохамед)? Не може. Александър Велики употреби меч, Христос употреби Слово и служение без Себе Си – не се пожали. Проблемът не е да извадите меча и да разсечете възела. Проблемът е да решите служението без Себе си, а не да правите служение със Себе си, търсейки величие.

Гордиев възел е и идеята за Генезиса. Когато четете книга Битие, ще видите, че наистина тя е един Гордиев възел. Иска се много прозрение и изключително остър меч – но на ума, който да раздели трипластието, на което е написан Генезисът. По този начин ще разберете и йерархията на посветения, който го е написал. Като имам предвид посвещението на Моисей, много Ми е ясно защо има толкова грешки в Битие. Но това е проблем на големите Посветени, които могат да напишат нов Генезис.

Защото и в концепцията на Стария Завет, и в древната концепция на индийците, и в концепцията за хаоса в древногръцката митология (римската е подражание) има нещо, което е грешно. Грешното е, че не създават йерархии на усета за време. Еволюцията първом изисква двата бряга – затова е сложено „добро и зло“. Но когато вие йерархирате еволюцията си в Причинния свят, тогава двата бряга се губят. И усетът за време изчезва. Затова има един апостроф от Димчо Дебелянов: „И нямаше там ни пространство, ни време“[17]. Времето е услуга в еволюцията, то е бъдеще и минало. Когато отивате във висшите прослойки, човешката еволюция я няма – тя е в третото, в четвърто, в петото измерение, но когато се отиде в Причинния свят: Там нямаше време...

След като еволюиращият човек стане Бог, спира човешката му еволюция. В Причинния свят вече имате това, което Пантократорът има – Мирово съзнание. Това Цялостно съзнание!

Бях, за да Ме няма... Проблемът не е, че ви няма и да се страхувате – идеята е да сте били. А когато сте – оставяте ли Път, по който човечеството да ходи. Не да съберете уморените в липсата на признание и слава и от тях да оплетете един венец, който да си сложите, както римският император, когато влиза в Рим – Ave Cаesar! В древността, хиляда години преди Моисей, е имало папируси, които сега ги откриват, и там ще намерите тези богове, които казват: „Аз съм тайната сила, която създаде небето и всички същества; Аз съм великият Бог, създаден от самосебе си, който няма равен на себе си; Аз съм законът за всяко живо същество...“. Вижте и в Изход, глава 3-та, стих 14-и, как Йехова казва: „Аз съм вечно Съществуващият“. Всеки се е правил на това, което не е, а най-страшното в културите е полуинтелигентността, полупосветеността, болезнеността – потребата от величие. И затова светът е така разделен, затова страхът е сложил стража срещу божеството. Страхът...

Бъдещето не може да се реши в триизмерния свят! А човек не иска да мине извън триизмерността, защото мисли, че ще се лиши от зримост. Така приема незнанието за знание. Приема, че е грешен и по този начин в покорност следва пътя на невежеството като величие. Затова всеки, който е могъл да каже „А“, трябва да бъде продължен, защото азбуката на истината не свършва с „А“. Липсата на зримост е измислила Стената на плача, която нарекох „утешна преходност“. Да отидете там, да напишете оплаквателно писмо и да го мушнете... Защо ще се учудваме тогава, че Христос казва: „преди Авраам да е бил, Аз съм“[18]! Преди да е Авраам – бащата на народите. Онзи Аврам, който лъга египтяните и фараона, че Сара не му е жена, а му е сестра – защото ако видят, че си ми жена, ще ме убият. Колко добре Христос е казал, че преди този Авраам да бъде, е бил Той. Защото е ли е човекът в своето Божие изявление, в което е вложена Човешка божественост, един съ-Сътворител? Ако проследите това, вие ще видите, че Авраам, още преди да има Иехова, си прави олтар на Всемогъщия.[19] И той сътрудничи на бъдещето, за да има олтарно моление и да има признание за Бог. Един бог, който няма бъдеще, разбира се, но е Сътворител. Тогава човекът е ли е един съ-Сътворител?!

Идеята за съ-Сътворителя освобождава бъдещия човек от стремежа да има само съвършенство, но не и Единосъщие. Ако ние оставим човека само в идеята за съвършенството и не го отнесем в идеята за Единосъщието, което прави Иисус, тогава бихме разбрали защо във всички религии досега няма Син Бог. Но в нашето християнство има – ние имаме Син Бог! Нещо повече – нито една от майките на тези богове без бъдеще – Кришна, Заратустра, Буда... – нито една не влиза в това, което се нарича канонизиране, а ние поставяме Дева Мария в канонния ред.

Еврейството също не можа да понесе идеята за Единосъщието. Заради тази идея и църквите се разделиха – дали в това Единосъщие Третата ипостас (Светия Дух) изхожда само от Бога...

Следователно в тезата за бъдещето на Сътворителя безспорното е, че тези Сътворители не са крали идеи за бъдеще, а са утвърждавали бъдеще за себе си, което като преходност ще ги напусне и ги напуска. Нито Молох е още властен, нито Кронос, нито Ариман, на когото дадоха 9 000 години живот. Те всички си отидоха. Преходността да искат съвършенство, но не и Единосъщие, много лесно освобождава тези богове от бъдеще. Защото йерархията на културата, когато ви донесе будното трето око и Истината, по неволя ще ви освободи от преходността на това, което наричаме Сътворители. Тогава ще направите своя олтар вътре в себе си. Новият олтар на човечеството е Книгата на Живота у вас! Там служението става със събуденото, ядено от Дървото на Живота плодородие.

Как може да защитим тогава тезата – бъдеще на Сътворителите, на Създателите? Има ли тази теза изход от всичко това? Можем ли да търсим нещо, което в човека ще остави цялостното Съзнание? (Защото преходността на съзнанието на боговете, които са изповядвани досега, е в наличност.) Има ли дадена някаква подтеза в тази тайна? Да, Пантократорът. Пантократорът е Мирово съзнание, докато боговете са планетни съзнания! Той е Мировата властност, от Която съответните лъчи дават енергиите. Пантократорът е културата на бъдещето!

Винаги ще има Сътворители – Сътворителят е потребност, той е циркулацията. Без кръвта човек не може, но онова, което продължава, е Духът, а не кръвта, макар че тя е Азовият представител.

Абсолютът, или Безпричинната Причина, не може да не остане. Не защото е потребна вечност. Когато имате непреходно настояще, вечността е несъществена.

Абсолютът не може да има бъдеще, защото само Той не може да има еволюция!

 

Въпрос: Защо Бог казва на Адам: „От Дървото на познанието няма да ядеш“, но не му казва: „Няма да посягаш към Дървото на Живота“?

Проблемът за йерархията на прозрението е много добре даден: Адам – нисшият ум, и Ева – астралът, първо ядат от Дървото на познанието, което ги прави „грешни“, за да тръгнат в еволюцията, но в Дървото на Живота се крие вечност. Кое е значи онова, което може да ви прати към това Дърво? Вече висшият ум и Причинният свят. Когато се дойде до Причинния свят, Дървото на Живота е победа над смъртта. Няма нужда да побеждавате астрала в безсмъртие, когато той има смърт, за да се осъществява еволюция. Причинният свят е, който може да вземе от Дървото на Живота, за да ви направи вечни. И затова това Дърво е пазено. Дървото на познанието остава непазено – отиват и крадат – ядат.

Следователно не може да се каже най-напред да не ядат от Дървото на Живота, защото, ако човекът не се изживее като астрал и нисш ментал, не може да оцелее във вечността.

 

Въпрос: Можем ли да кажем, че човекът е следващото измерение на това, което се нарича титани и богове?

Тази йерархия, или тази стълбица, в бъдещата еволюция ще се освободи. Титанът се счита, разбира се, за мощ, но не и за духовна мощ. Титан може да държи на плещите си небесния свод, но той не храни Земното кълбо с Дух и мисъл. Значи, естествено е да се направи съпоставка – ние притежаваме ли физическа мощ? Да, това са нашите физически сили. Но не е казано за титана, че ползва духовни енергии, а духовните енергии са, които могат да метаморфозират физическите сили, да ги прекроят. И представете си каква мощ е бил един динозавър, а сега го свързваме с един обикновен гущер...

Само човекът носи всичко. Защото, за да можете да съжителствате и да ползвате динозавъра, трябва да имате качествата му, трябва да имате мощта му, трябва да имате енергията му. Трябва да знаете и в кита какво има. Ако вие го лишите от водата, много лесно е да го победите. Защото го лишавате от онова, което създава живот – от астрала, от водата – водата за него е астрал.

Виждате колко не комбинативно, а колко цялостно всичко е отработено и го имаме – в нас е всичко. И Мировата енергия, която е изпратила формирането на богове за Съсътворители; и Онзи, Който играе ролята на Сътворител; и клетката, от която започва развитието... Затова човекът в последствията може да победи кита – с духовна енергия, която е трансформирана във физиката ни чрез мисловното тяло. Мисловната реакция е стратегически път. Когато стратегията не достига, идва по-върховното – откровението!

Кога мисълта се натрапва с непреодолими доказателства, откъде идва убедителната логика? От откровението. И тогава тя има енергия. Няма пукнатини в една одухотворена логика – логика с енергията на знанието, на посветеността, на откровението. Тогава логиката е непобедима. А хората приемат нещата с логика. Когато вие им говорите за откровение – едно откровение, че бъдещият човек е Бог, но и една Вселена, това играе ролята само на информация, която малката логика ще отрече.

Казвам, че когато мисълта ви подаде и Причинността я освети, откровението прави характеристика! Вижте, има три етапа – мисълта подава нещо, Причинният свят го осветява, върховният свят на откровението го прави характеристика за идея. И така, в този голям Триъгълник вие сте сложили Змията. Неслучайно имате Триъгълник със Змия. Това не е разукраса – Аз съм се виждал как рисувам в египетските пирамиди, сега не мога да нарисувам и едно коте. Не ми трябва да рисувам, Аз трябва да раждам!

 

Въпрос: Кои култури може да наричаме, както ги класифицирате, „изтривалки на миналото“?

Не поемайте вие отговорност за голямата тайна на културите. Аз говоря за преходната култура, която е историческа изтривалка. Но голямата култура, която Духът е диктувал, е, за да се създаде йерархия на посветеност и да се стигне до Единосъщие.

Има неща, които, като ги чуете, ще трябва да чакате онази духовна зрялост, с която може да ги дефинирате. Аз имам право да дефинирам, защото познавам културата не в нейната преходност и образност, а в нейната даденост като вътрешна пулсация на това, което се нарича битие.

Един Данте, например, не го приемам заради това, че при проницанието на цялата култура, която дава примерно един Омир, той не можа да измисли друго освен девет кръга на ада. Но мотивът е много дълбок, когато правя подобна констатация. Полукултурата, или изтривалката, е полузнание, рожба на нисшия ум, който се вживява във величие.

Когато не се владее разбирането, констатацията е работа на полуум. Защото някои бързат да извършат отрицание или да кажат големите думи... И това са го правили и съответните големи творци. За мен Данте, когато дефинира поведение заради Десетте Божи заповеди, да каже, че хората заслужават девет кръга на ада – това значи, че не е разбрал, че Бог е сътворил човека по Свои образ и подобие. Така създадените полуинтелигенти създават и полукултури. Но това е предмет на владеенето на полетата – кое поле е издиктувало дадена култура или ситуацията е изисквала дадена култура. Когато едно тотемно съзнание си прави ситуации, не можем да го упрекнем, че един път си е направило маймуната за бог, друг път – мечката. Това е нивото.

Преценка когато искате да правите на нещо – сега имате Доктрината за йерархия на Духовните вълни. Всяка Духовна вълна може да ви даде аргумент за преценка. От Митологията може да изглеждат смешни някои неща, но въображението, което еманацията на Причинността ражда, то да създава, макар и несъвършени идеи: от една стихия да прави бог – това е нещо изключително! От човека не е могла да направи още бог, но от всяка стихия прави бог. Така човекът лесно може да бъде упрекнат, но стихията – не...

 

Въпрос: Духовните вълни спомагат да се освободим от предишните богове, но трябва ли да отречем боговете?

Никога не съм говорил за отричане. Говорил съм за свобода от минало, което не значи отричането им. Свободата от боговете е, че с чувство на благодарност им казваме сбогом. Отричането е неблагодарствен момент.

Ние не можем да не им благодарим, защото еволюцията е била такава. Ние не можем – колкото и осъдително да говоря за безплодието на таблиците на добродетелите – не можем да ги отречем, но можем да се освободим. Ето една формула, с която сме казали, че злото е нееволюирало добро! Край – цялото т. нар. богопочитание на дуализма няма стойност, но то е изиграло своята роля. Дуализмът трябва да бъде освободен от дълг, че ни е служил! Ние сме му благодарни. Свобода от минало – не отричане! Така си отиват и моралните стойности...

Логично е, че известни неща, които миналото е давало, няма да имат стойност, но в никакъв случай не значи, че докато една нова формула не стане плът и кръв, може да говорите за нея, че е утвърдена.

Така че ние плът и кръв ще правим от това, което казваме – че злото е нееволюирало добро! Но в никакъв случай не можем хулна дума да кажем на еволюционните стресове, които институтите са ползвали, за да може енергията на нееволюиралото да влиза в пътя на бъдещето. Нееволюиралото добро ще прави и известни стресове, които ще преливат енергия и когато не може човек да я поеме, ще се оплаква, че го боли главата. Защото главата може да го заболи, когато мисълта иска да си направи път. Мозъчната материя трябва да привикне да приема нещо повечко от това, на което само като рефлекс реагира. И затова големите Учения правят Миров стрес. Те са ставали с революционна социология, за която Аз казвам, че сега тя трябва да бъде не социална, а сакрална революция!

 

Въпрос: Боговете нямат Диханието, което е вложено в човека, но имат ли изобщо Дихание?

Много често казвам – ангелите нямат нашата еволюция и не са минали нашето развитие, но те имат един установен ментален свят. И играят в нашата еволюция по-скоро помощна роля, отколкото водеща. Ние търсим покровителството на ангела, но не знаем, че той има нужда от нас, не толкова ние от него. Но той като мислител в нашата еволюция има състояние, с което може да ни покровителства. Оттук е дошло покровителството на ангелите, а всъщност те повече и не могат да дадат. Те са един мисловен свят. И то в стадия, в който човекът има своята още еволюционност. Но Посветеният няма нужда от ангел!

При Възкресението на Христос ангел отвалва камъка, обаче не освобождава Вложения в Иисус. Значи добра услуга е направил, като е отвалил камъка – но не може да Го възкреси. А Той се възкресява чрез идеята за Самокръщението, защото има Кундалини. Кундалини в човека, т.е. Духовно вложената енергия, Диханието – то е, което прави победа над материята.

Същественото е, че между йерархията човек и Абсолют в планетната еволюция има еволюционни класи – ангели, архангели, висши същества, които `и сътрудничат. Те обаче не са минали Физическото поле – останали са само в Астрала и Ментала. А Планетните Логоси са минали еволюцията на астрала и еволюцията на ментала. Това са зародишни тайни, когато Абсолютът излъчва енергиите и формира.

Боговете, които хората почитат, са натоварени с предназначение само. Те са били ангели и са минали еволюцията на астрала и на ментала, и то не на висшия ментал. Ето защо, когато става въпрос за покровители – ангелът отваля камъка, но той не извежда Христос. Следователно тази еволюция, която те имат, им позволява само сътрудничество и работа. Те – именно Яхве или боговете на другите религии, които вземат участие, са с по-нисшето ментално поле, в което е необходима мисъл, за да може да се прави форма. Астралът не може да прави форма, астралът е подвластен на четириизмерната форма, а Създателят трябва да познава формата на мислене, която е петизмерна.

В този случай се създава една фаланга – Богове-Сътворители, които са по-скоро Планетни Логоси, отколкото Мирови. Планетните Логоси са се хранили и са взели лъч от Абсолюта. Абсолютът излъчва от Себе Си енергия, а някой формулира Мисловното поле. Дори до известна степен стигат и до наченките в Причинния свят. „Да създадем“, казва Планетният Логос – „Да създадем!“, но не: „Създадох!“. Има колективно мислене в изграждането на човека!

След изграждането на човека като плът, идва най-великата тайна – трябва да му се даде Дихание. Но Създателите не могат да дадат Дихание – Силата, излъчена от Абсолюта, чрез Планетните Логоси изразява Диханието върху човека! И той има подобие. Тогава на човека, за да стигне до тайната на подобието, му се предоставя еволюция. Макар че религиите приемат, че така както е създаден, човекът е завинаги, но това не е вярното. Защото човекът е изповядвал тотеми, сега дойде да изповядва един Бог. Следователно в него какво има? Еволюция, вложена тайна за живот. Вложената тайна е астралът, осъществяваният живот е менталът, пътят на единството е Причинността! Ето ви формулата.

Така че под Сътворител в общия смисъл в Генезисите трябва да се разбират тези преходни богове, а не Абсолютът, Който излъчва енергията и може да каже: Fiat lux! Те не могат, макар че на тях се приписва, че казват Fiat lux!, което не е вярно. По този начин именно трябва да разграфим нещата.

Казваме, че човекът е един бог и една вселена. Той може да бъде и съ-Сътворител, но и една вселена! Вселена, която Диханието, или излъчената енергия от Абсолюта, прави сътворения поданик. Човекът е поданик на Абсолюта – Сътворителите и Създателите са посредници!

Човекът обаче може да бъде Бог и Мирова вселена – ето го Пантократора. А Пантократорът не е даден с крила като ангел, даден е като човек. Няма по-голяма даденост на планетата от физиогномирането и уточняването на същността на Живота от Пантократора. Няма! Пантократорът е, Който надскача еволюцията на планетата! Той я държи в ръката Си. Нито ангелите могат да я държат, нито боговете – само Пантократорът може. А Той е Човек, Който е ял плод от Дървото на Вечното, от Дървото на Живота – Той е, Който е минал през Голготския път; Той е, Който прави Самокръщението; Той е, Който излиза и прави Възкресението – Пантократорът, Всевластникът!

Една бъдеща Духовна вълна, каквато слагаме като граница, като Китайска стена между това, което човекът още като ум и човекът като пробудена причинност има да прави, това е да смени името си в съответствие с бъдещата работа. Така че може би с тази Духовна вълна ще се сложи край на наименованията, които умът – Адам, е дал на света, който го заобикаля.

Значи ще има нови имена, които ще са акумулирали нови енергии. Така че, когато се обърнете към някого с новото име, вие ще имате реакцията на една нова енергия.

 

Въпрос: Учението на Мъдростта вече не е ли един нов Генезис?

Безспорно, че Учението е един нов Генезис. С Мъдростта коренуваме миналото, а коронясваме бъдещето! И човекът ще трябва да има нови центрове. Кундалини ще остане със седем центъра само в планетата ни. Безспорно е, че в едно бъдеще културата на планетата ще трябва да бъде надкрачена. И затова сме казали, че човекът-бог е единица, но той в същото време е и всемирност. Това е Пантократорът – Всемирна власт. Логосите притежават само властта на планетата. Те са планетни, заедно със съпровождащите ги сили, в лицето на т. нар. ангели, архангели, херувими...

Затова човекът стои, а божествата в продължение на неговото битие са сменяни. Божествата ще си отиват, само Абсолютът не може да си отиде! Човекът е сътворен, но е по-властен от Сътворителите си! С какво? С Диханието, Което е от Абсолюта.

Не е проблемът да се себеобожествявате, проблемът е да се осъществявате! А осъществяването ще ви даде право на Живот. Безспорно в Духовната вълна на Свободата този проблем ще бъде ясен.

А сега се търси Знанието, което ще ви даде Път за Истината!

Из Слова и беседи на Ваклуш
в Пловдив, София, Видин, В. Търново, 2005 г.

 

[1] Ваклуш Толев. Беззаветен Завет. 23-то Послание, 2012, с. 139. (Бел. ред.)

[2] Левит 18:21.

[3] Битие 6:5-7.

[4] Бешевлиев, В. Прабългарите – история, бит, култура. Пловдив, Фондация „Българско историческо наследство“, 2008, с. 333. (Бел. ред.)

[5] Ницше, Фр. Антихрист. В. Търново, Абагар, 1991, с. 44.

[6] Сенкиевич, Х. Quo vadis. София, Труд, 2010, с. 439. (Бел. ред.)

[7] Матей 4:10.

[8] Блаватска, Е. Езотеричен речник. София, Астрала, 2002, с. 79.

[9] Иоан 14:6.

[10] Битие 3:22.

[11] Откровение 22:9.

[12] Битие 4:4.

[13] Матей 7:6.

[14] Вж. Откровение 20:5-15. (Бел. ред.)

[15] Вж. Откровение 16:1-21. (Бел. ред.)

[16] Даниълс, П., Хиплъс, С. Световна история. National Geographic, София, ССБ Медиа АД, 2014, с. 45. (Бел. ред.)

[17] Дебелянов, Д. „Миг“. Лирика. София, Слово, 1992, с. 43-44.

[18] Иоан 8:58.

[19] Вж. Изход 6:2-4. (Бел. ред.)

Нур 2020
НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993
Нур 2021