Зареждам...
Представяне на книгата "История на религиите"

Представяне на книгата "История на религиите"

(второ допълнено издание)

Моята религия е волята на Всецелостта на Небето!

Уважаеми, дами и господа, мили приятели, Деца на Деня! За обречените в служение на Бога няма измерение за изпълнен дълг! Има една жертва, осветена със следгробна властност, която наричаме Възкресение. Бъдността на човека е Възкресението, величието на България е в нейното достойнство да го даде на света!

Едно е безспорно – човекът ще остане свещена същност срещу преходността на институциите. Човекът е бог в развитие, а религиите са били неговите стъпала. Аз не зная доколко може (както в самата книга е казано) формулата на благодарност да даде измерение на изпълнен дълг и признание на тези, които сложиха своя труд; на тези, които като общност и като действие направиха това, че излезе книгата „История на религиите“ (второ допълнено издание) с речника, с доктрината на Духовните вълни; с този надпис, че тя е не само история, но и теория на мировите религиозни учения – название, което дължим като прозрение и констатация на нашия виден професор по социология[11]. Това е неизбродност! Благодарността е към хората, които трябваше да направят днес прочит и представяне – към двамата журналисти и актьора[12]; към редакторите от „Мъдроструй“, които със смирение стоят и сигурно чакат малкото ми признание, което не може да бъде измерено с нищо – че те направиха своите усилия да прередактират и издадат това, което сега е в ръцете на нашата общественост; към онези, които сложиха (така, както Христос характеризира) жертвата на двете лепти, дадени в цялост с предаността на душа, която не се тревожи за своята бедност в сравнение със скъперничеството, което дава от излишъка си.

Има една неизмерима истина – в материалното благо човек може да бъде скъперник даже когато щедро го е дарила социалната и икономическа реалност, но в духовното благо – никога! Мъченичество е, когато скъперникът се дегизира на щедър. Това, което изживяваме като тревога – мисловното скъперничество, дегизирано като щедрост; страданието на една култура в нейното неосъзнаване като национална даденост и като чертан исторически път. Скоро поставих въпроса на празнуващи 24 май като Ден на писмеността ни: Знаете ли волята на културата колко е по-мощна, колко е по-потребна, отколкото една идея да имате азбука? Защото, преди да има азбука, винаги е имало култура? Културата, за която казах, че е обществена молитва! Там всеки може да запали своята вощеница.

В социалната даденост трябва да измерите точно това, което съм писал в книгата – трудът на Сизиф не е в безсмислието, а в липсата на отчаяние! А липсата на отчаяние е знак на безстрашието. Защо? Защото то е част от извеждането на Оня, Който не може да бъде смутен в измерение, а именно вложеният Бог.

Така че аз съм смутен в едно дълбоко признание на вашето присъствие тук; на ония, дали труд, неуморност и средства – на всички, дали дан в жертвеност на едно усетено предзнаменование за българската нация! Не може човек да се откаже от Себе Си. Може да се откаже от вариантите на мисълта, която създава формули за съществуване, но не може да се откаже от откровението, което чертае път на истина и живот на изповедание. Аз не говоря вече за вероизповедание, а за изповедание, чийто нов олтар на бъдещия храм на откровението ще бъде Книгата на Живота. Там е писал Един, Който е оставил знака Си, за да Го познаете и осъществявайки познанието Му, да станете това, което съм казал: човекът – съ-Сътворител!

Не мога да намеря други измерения, с които културата на бъдещето ще трябва да излезе в своя пътен живот, освен това, което призовах в първия ден на Новото, на Третото хилядолетие. То беше призив към света и протест – човечеството трябва да се освободи от своите хилядилетни забавления, които са били част от неговата наука за усвояване на себе си като дете на Бога, срещу онази дреха, която му беше облякла природата. Трябва да се освободи и от хилядилетната теза на грехопадналия. Три хиляди и половина години хората живеят под заземената теза на грехопадението и никой не можа да съзре, че това бе потребна социална формула на Моисей, за да може да стане властник и да определи пътя да бъде теократ; да бъде богопратеник, който не само изпълнява волята на Бога, но и собствената си жестокост прилага в действие. Три хиляди и петстотин години! Христос отметна тази тайна, а институцията я остави като удобство за надвластничество. Затова се намериха опоненти – когато поискахме от Обединените народи да се премахне анатемата, да протестират, че Църквата няма с какво да наказва!

Човекът не е дошъл, за да бъде наказван! Той е сътворен, за да се върне при своя Сътворител. Иначе Христос нямаше да направи доктрината Си на Любовта с приложната воля на етиката – прощението. Това са големите тайни, за които трябваше на Нова година да направя предизвикателство към Третото хилядолетие! Ние повече не можем да понесем взаимните убийства, които вършат Исмаил и Исаак – двама братя от един баща. Защото коя е тази майка, която би си жертвала детето в името на своя мъж?! Намери се една майка, която да даде жертва своето Дете, но на Онзи, Който каза, че я осенява: Над теб е Моята благодат, Марийо! Тези проблеми трябва да бъдат осъзнати в отговорност, за да нямаме Исмаил-Исааковите убийства във всекидневието. Ние безспорно ще трябва да се простим с играта не на природата, а с предаването ценностите от човека: вместо да работи с две ръце – с осем... Време е да останем с две ръце, време е да останем с едно лице, време е да осъзнаем един велик закон – закона на събудения Кундалини! Време е Дървото на Мъдростта да позволи Децата на Отца да ядат плода му!

Ето това върши тази книга.

  • „История на религиите“ е въведение в Пътя на човека, търсещ Бога – да получи не познание, а част от вътрешното си откровение.

И когато отгърне страниците на езотеричното знание, той ще може да спомни, че е вървял пътеката на олтарното моление, че е дал на сърцето си огъня на жертвата. Ето защо Децата на Деня имаха тези три стъпала – знание, моление, жертва, в които могат сега спокойно да кажат: да, ние отиваме на служение! А служение, както казвам, се върши без себе си, т.е. това, което направи Христос. Енергията на кадуцея на Хермес, за да възкресява, и неговото откровение с нова енергия са предоставени чрез Христос – Възкресението като следгробна властност. И точно тук е великата тайна на Учението Път на Мъдростта – след усвоената възможност за себенадмога доктрината на етичната законодателност ще изгуби стойност, защото никой няма да убива тогава, когато знае, че се възкръсва. Така се обезоръжава и обезсмисля цялата доктрина в развитието като потреба между добро и зло. Там е смисълът, че години преди да дадем целостта на Учението Път на Мъдростта, ние казахме: Няма зло, има нееволюирало добро. Идеята за Възкресението, или следгробната властност на човека, е най-голямата енергия, която обезоръжава както зломислието, така и фаталността на злосторството. Тогава чак може да се разбере колко потребна е била еволюцията и колко недостойно се е ходил пътят във възпитанието на моралните таблици.

Аз съм трогнат от поведението на моите приятели и от сърце благодаря; в молитвена неизбежност съм, когато трябва да благодаря и на вашата надмога да дадете на нозете си път, на сърцето си възможности да усвои един нов урок и на волята си – основание да твори нов живот! Няма по-голяма сила от това, което тази година в Откровението казах: Бях, за да Ме няма! Няма Ме, защото бях: Възкресението. Цялата тайна на Учението Път на Мъдростта е сложена в тези няколко думи. Да, човек трябва да бъде с идея на отговорността, че може да не бъде, защото Възкресението ще го връща всякога. Идея на победа! И затова е потребата от това наше тържество. Потребата е, че то е път на осъществяването. В пътя на осъществяването, което е знак на Служението, няма мъртви! Свърши идеята, с която победата издейства своята тронност: Оставете мъртвите да погребват своите мъртъвци! Христос бе прав дотогава, докогато Учението на Любовта трябваше да прости на врага, но ние казахме, че няма враг, а има събожник! Не беше дадена и целостта на Възкресението. Нека без тревожност приемем смърт, която ни прави безсмъртни, не за да бъдем пожертвани, а за да се победим. Защото Възкресението като следгробна властност е свобода от страх!

Иешуа, Христос, остави една от великите тайни, която ни послужи да кажем това, че човекът е бог в развитие. Той рече: Аз и Отец сме едно! Страхът на религиите като институции да позволят на човека да бъде бог е в тезата на социалните радетели да създават общности, като налагат теократичността. Тогава социални пък доктрини си послужиха с нещо друго: дайте да създадем класова борба, за да можем да изградим диктатура на пролетариата! Нейният лозунг бе: „Пролетарии от всички страни, обединявайте се!“ Аз поставих въпроса: защо не гении и божества от всички страни, обединявайте се?! Защо трябва от бедността да тръгваме, когато сме дарени с най-голямото богатство – Бог в живот?! Битката за човека свърши, нека изведем Бога в живот! Децата на Деня носят отговорността за утрешния ден – пътя на осъществяването.

Някога дъбът на Авраама е бил подслон за троицата старозаветна, както я наричат. След това светите Отци дадоха на света една друга идея – Троица Единосъщная. Сега ние казахме, че Синовността е дълг на всеки човек като бог в развитие, а това Единство е, което прави потребата човек да се осъществи. Дайте възможност на чакащия Бог, отворете олтара, снемете седемте печата, за които двадесет и четирите посветени старци не бяха пригодни нито в далновидност, нито във великото си служение, нито в благоволението да бъдат като Отца – не можаха да свалят нито един печат. Само Христос! Прозрение и предназначение – двете големи тайни, с които човекът трябва да си послужи, да отвали камъка на личната си гробница и да не се страхува от присъствието на защитата на социалната реакция. Благодаря от сърце! На добър път, Деца на Деня!

Скъпи приятели, щедростта на Небето не бива да бъде ограничавана с нашата възможност – потърсете в себе си силите, за да снемете печатите, и тогава да видите щедростта! Защото моята единствена религия ще си остане волята ми да приема Небето в неговата цялост. На добър Път! Благодаря ви!

Въпрос: Ще има ли нова религия и нова култура в Третото хилядолетие?

Отговор: Един от безспорните импулси в Мировото сътворение е еволюцията. И тя не може да спре своето пулсиране. Трагедията на човечеството се крие в тезата за непреходността на сътвореното; доктрината на креацията е оставила непроменяемостта. Когато се изучава идеята за Сътворението в Старозаветието, въпросът е дали наистина в Ден първи може да се създаде всичко казано там, в Ден втори – другото, и т.н., и за шест дни да се направи светът и след това да се седне да се почива. Тогава безспорно богословите са намерили един изход – ден е „йом“ на иврит, което значи и „епоха“, „ера“. Ако наистина един ден е хиляди години, както в Псалмите се пише, тогава защо трябваше да се прави доктрина на креацията в нейната неподвижност? Защо трябваше да се избяга от голямата идея на нашето присъствие още в Сатурн, когато Духът прави това, което се нарича после кристал, в който се намира потайната енергия и от който излиза растението? Защо трябваше да избегнем това, за което се говори в свещените книги – че децата на Слънцето или синовете на Бога когато взеха да се женят за дъщерите човешки, почна падът на човешката история и на моралния път?

Страхът, както казах, беше внушен от необходимостта да се създаде социалната теократична доктрина тогава, когато трябваше да се направи идея за единобожие. Голяма е битката срещу божествата, които носим в себе си като божества на стихиите. Защото вече нямаме оня бог на водата – на Посейдон никой не отива да прави молитви, но всеки знае, че когато в неговия организъм липсва вода, казват: обезводнен е, дайте да го сложим на система. Аз не искам да си служа с аргумента, който удовлетворява ума, искам да събудя прозрение и да видите предназначението на човека. Трагична реалност е да се замразят религиите, така както пет хиляди години стоят в една Индия – със стотици формации, с упражнения йогически... Как тогава да събудите в себе си висшата духовна сила, как в тези касти да премахнете премълчаливото мързелуване на ума – че сте родени в една каста и за другата трябва да чакате милиони години? Въпреки че те приеха доктрината на прераждането, ето че и там има една пакост – пакостта да направите ленив ума с доктрината на непреходността, че всичко е кастово и следователно с прераждането ще ви трябват милион години, за да станете някога Будхи!

Идеята за религиите беше идея за възпитанието на това, което може да понесе изведеното, идея да възпитате материята си. Най-трагичното в религиите е схващането, че материята е злосторница, че тя е дяволско изчадие. Та дори в светите наши Вселенски събори се водят преговори (дори кавги) дали жената има душа и колко дявола могат да кацнат на върха на една игла!? От друга страна, белязаните и хората с прозрение създават най-висшата доктрина – Единосъщието. И то от Кого? От един Син Човечески, утробно роден и носен, Който става Съ-Същност на Отца Си! Но социалните реалности, които изграждат от Ученията религии, имат добри кошари, в които не пускат вълка, но и овцете им не раждат повече!

Така че когато ми поставяте въпроса ще има ли нова религия, по-добре ме питайте ще има ли ново Учение? И аз ще ви кажа: да, и то съществува! Религията е веригата, с която е оковано Учението! Когато четете духовни книги, особено когато се касае за хора с прозрение, вие ще видите, че един Христос не може да се познае от това, което са направили от Него! Но безспорното е, че Той даде Учение. Защо не можем да приемем тезата „Аз и Отец сме едно“? Защото не можем да бъдем властници над богове, а само властници над човеци! А боговете бяха ли властници? Ето че има един символ – страхът за власт накара Твореца-бог в лицето на бащата на Зевс да се бои, че Зевс ще му вземе трона...

А щом има Ново учение... – тези, които са ме слушали, знаят: културите на човечеството се дължат на Ученията, които са станали религии. Няма култура, която да не си е взела знание за своите специфики. Защото сега човечеството се хвали, че знае да клонира. Прочетете глава втора на Битие и ще видите, че Бог клонира от Адам Ева! Не е казано колко клетки е взел, но – едно ребро. На кого да му говорят за култура?! Клонира Ева от Адам и им казва, че са една плът.

Така че ще има нова култура в Третото хилядолетие! И тя е да овладеете и одухотворите материята, да изведете Кундалини. Нищо страшно няма. Вулкан беше преварил културата на двайсетия век. Той нямаше атомна енергия, нито електричество, но казваше със слово на своята работилница и мехове „Работете“! Има ли го някъде като потвърждение? В пълна безспорност още в първата глава от Евангелието на Иоана: Словото стана плът!

Въпрос: За Истината. Както Елена Блаватска беше писала в „Тайното учение“: Няма религия по-горе от Истината. И на друго място пък – вярата е осъзната Истина, т.е. тогава когато сме разбрали Истината, ние имаме и вяра. И тук се връщам на онзи въпрос, предишния – дали ще имаме нова религия, щом ще се доближим вече до Истината?

Отговор: Нашето присъствие не е само земно-планетно, то е цялостно-космично. Затова древната култура остави образа на Пуруша – Мировото божество-човек, а нашата Църква – страшно голямата идея в прозрението си – Пантократора, т.е. Всевластника на света. Това е един от най-големите проблеми. Значи има Мирово съзнание. И трябва да ви кажа, че на милиардите един в милионите години го е осъществил, има го регистрирано в културата на пробудите, а и в опита на някои.

Когато йерархирам Вълните, говоря, че последната Духовна вълна (от Сътворението до Свободата) ще е Истината. Свободата вече не е Духовна вълна – тя е единство с Отца! В книга Битие е казано, че Бог Отец изрича: Да сътворим човека! Спорът беше и продължава дали в множествено число казва; имал ли е сътрудници? Йерархията на човечеството си е вървяла и се знае, че атлантите са живели преди един милион години. Значи – имал е!

Преди да дойдем до Свободата, наистина трябва да преминем през Учението на Истината, която ще следва след Мъдростта. Тази вътрешна градация е крайно необходима. Защо? Любовта ни дава това, което казват – вярата, която е усет за Истината, но това не е чрез пробудата на интуицията. Мъдростта пък е универсално знание, с което вие вече със събудения Кундалини и със събуденото трето око удостоверявате онова, което в различните измерения показва своя истински лик. И тук е именно голямата тайна – когато третото око вижда, не можете да бъдете измамени – който вижда, не може да позволи на другия да краде, не може да позволи и да лъже. Както който възкръсва, не може да позволи на злосторника да извърши убийство. Тогава проблемът за Истината стои така – на Христос се поставя този въпрос, Пилат Го пита. Защото Пилат е едно величие независимо как го третират религии, как го третират и съответни писатели. Пилат е енергията, която социалната реалност дава; Пилат е законът, който трябва да сложи възмездието. В своята загриженост и в своето полупрозрение той пита: Що е Истина? И, както казвам, Пилат се разсейва (това, което прави умът, който наричам „паяк“) и не чува какво му се говори, не чува, понеже Истината е смутителна. Но Христос даде една тайна: Истината ще ви направи свободни! Защото притежавате не само прозрението, за което говоря, че с него трябва да определите както битие, така и предназначение. Истината е, която ви освобождава от земното притегляне; тя е, която ви освобождава от ума (който безспорно е много потребен).

Така че Истината ще ви направи свободни! А тя е, за която няма нужда от очи. Може би точно тук е величието на Танг Ра; може би точно тук е това, което ви казах – че моята религия е волята на Всецелостта на Небето! Да, имаше едно божество – Танг Ра, което нямаше нито баща, нито майка, но заедно с това нямаше и дяволи, нямаше и ангели! Можете ли да си представите каква култура на религия е било това – да нямате ангели, да нямате и светци, но да нямате и дяволи! Това е Небе! И как бе образувано то? От Fiat lux! Затова в Откровението на Иоана, дадено му от Христос, е казано: ново небе и нова земя, т.е. ново тяло и ново прозрение...

12. 06. 2000 г.,

София, ФНТС

 

[11] Проф. Захари Стайков. (Бел. ред.)

[12] Светослав Цветков – БНР, програма „Христо Ботев“; Екатерина Икономова – Радио Благоевград; Йордан Биков – актьор.

Нур 2020
НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993
Нур 2021