Зареждам...
Слово върху Посланието

Слово върху Посланието

 

Мили приятели, никой не може да каже, че не забелязва когато Слънцето излиза, защото неговото зазоряване е обещание за хубавия ден; никой не може да каже, че може да отмести Волята на Отца ни вън от себе си. Всички имаме пълната радост да приемем Неговото Послание, да се себесъзрем, да вземем своята главня на Мъдростта, да излезем от личния си дом и да послужим на всемирно обричане. Нека благословията Му, която тази вечер ще открия, да бъде благословия над личният ни дом, над националния ни дух, над историческото битие и над всечовешкия Път към Богопочитанието и Богоосъществяването.

Ще започна с едно смирение, което ме задължава да отдам почит на онези наши – близки на душите ни, живяни в сърцата ни, осъществяващи пътя ни – деца, мъже и жени, които се разделиха временно с нас от това поле; да им пожелая мир, светлина и творчество в другото тяхно поселение. Мир в душите им.

Блажен е, който яде хляба в Царството Божие сега и във всички векове – казва Христос на Своите питомци, а след това и на това човечество, което Го изповяда. Нима нямам власт да правя със Своето Си каквото искам или окото ти е завистливо, задето съм добър. Христос даде определение на това какъв е добрият – власт да прави това, което би правил със себе си, защото беше рекъл: Не правете на другите това, което не искате да ви направят.

Дар не бива да се търси, а дълг трябва да изпълним. Никой не бива да бъде скъперник в служението си, особено сега, когато сме извикани на едно специално служение за една Велика нова духовна вълна. Ако е нужна биография за личността, за служението е нужно само вярност и себежертва. А тази земя, на която ние сме поселници и зидаме, по-специално тази територия, наречена Тракия (с финикийското название Ракхива, което се определя в превод „етерно пространство, небесна твърд“) – тази земя в благоволението на Планетния Логос получава своето Послание за Път и Живот. Тя е избраница, а ние сме отговорни.

Бяхме „хляба на Мъдростта“, който трябваше да дадем на човеците; бяхме „деца на Слънцето“, тръгнали на Път; бяхме смиреното изпълнение в дома Господен като една жива обител, която трябваше да съхрани този хляб на Мъдростта; бяхме вратата на Бъдещето, което чакаше ето това, което сега низпосланието на Небесния, на Всемирния, на Планетния Логос го предоставя; бяхме отворен нов храм, в който имаше олтар, трон и жезъл, храм чакащ свещената дързост, за да влезем. Всичко това с достойнство, със себежертва и с волева будност извършихме, за да получим. Сега мога да ви известя това, което Планетният Логос като отворена врата от Своята вечна космична домност ни прати, прати Своя прилив, та в Неговия космичен храм синовете на служението, посветените мъже и децата на Деня (тази йерархия вие ще научите) да сме на едно всемирно бдение за мир в Небесата със земно светителство и всечовешко братство. Планетният Логос рече:

  • Денят започна!

Радвайте се, както беше казал Христос, защото радостта е Мъдрост; радвайте се, защото победих този свят и дадох идеята за Възкресението; радвайте се, че като деца на Слънцето изходихте тази година един дълъг и неуморен път; радвайте се, че вие бяхте хляб на Мъдростта, който дадохте и давате, и ще давате, защото Денят започна.

  • Денят започна! Вълната на Мъдростта е дадената благодатна Воля на Бъдещето!
  • Денят започна! Душите ни се преселват от скинията на надеждата в храма на обричането.

Десетки, стотици, хиляди години човешката душа е носила своя подвижен храм, наречен скиния, разпъвала е своя антиминс, за да направи молитва към божеството. Човек е вдигнал един камък, който му е бил възглаве, за да го направи дом на Йерусалимския храм. Тази скиния на подвижното ни моление, на подвижния ни храм, намира вече своя устойчив, построен на канарата богомолен дом, защото Мъдростта е от Причинността, Мъдростта е от Логоса. Тя не е вълнение на ума ни, за да създава правда, тя не е вълнение на сърцето ни, за да ражда прощение – тя е животът на Светлината! Затова е казано: душата ми се преселва от скинията на надеждата в храма на обричането!

  • Денят започна! С главнята на Мъдростта от личния дом тръгнете към Мирово служение!

Това е третото живеене, с което ни обвързва Планетният Логос. И така, биде ден, биде нощсветът се роди. За нас, децата на Деня, повелята е ясна, тя е: Денят е започнал, следователно будността е налице; Денят е започнал, следователно нозете за път са готови; Денят е започнал, следователно ръката за иззижданието на храма трябва да даде своята дан и сега; Денят е започнал и ние чакаме олтарното си служение в пладнето на този Ден. И този олтарен дом е вече храмът ни. Не е подвижната скиния, не е разпънатата кърпа (наречена антиминс), за да се служи великото литургийно тържество и признание.

Светът ще трябва да се познае в неговата вече същност – не в неговата преходност. Трябва да се знае, че олтарът е предпоследната спирка, че олтарът е предпоследният пристан на човека-бог. Защото само във великия храм има олтар, в който първожрецът ще ви научи на свобода, на знание, което дава Мъдростта. Душата, която в своята разумна приложност е чула, ще вземе вибрацията на Мировото служение, на излятата енергия на Всевишия Разум като битие (защото ние сме съставка на цялата Битиейност) и като духовна сила, която ще храни и ще действа по лъча на религията.

Новата 1994 г. (астрономическата) – това е Път на Мъдростта, който поема отговорностно своето служение, който ще има храм, който ще носи главнята на Мъдростта. И всеки в своето вътрешно храмово служение ще трябва да разкъса оная завеса, за която съм говорил, че прикриваше олтарната тайна на Светая Светих, за да може Светителят да извърши великото кръщение на децата на Мъдростта. И тогава в отговорното тяхно пътуване и служение да направят своята личност нов дом, който ще приюти, и тогава ние нямаме основание този ден да не се обичаме; ние нямаме основание да не поискаме онези три задължения на личното ни присъствие във Всемирността, а именно:

  • Дай ми (ни),Господи, живяна радост от изпълнен дълг!

Всеки (малко или много) даде в този ходен път в продължение на години, принос към дълга да бъдем деца на Мъдростта. Всеки със своята болка учеше урока, всеки със своята радост раздаваше благодатта на знанието, всеки със своята жертва носеше оня кръст, за който на времето се каза, че той е двубоят между Дух и Материя.

Всеки от нас трябва да поеме второто си задължение:

  • Дай ми (ни), Господи, свобода от зломислие като осъществен дар на Любовта!

Това, което един Христос даде на човечеството, това, което човечеството в стотиците години искаше да постигне като заобича врага си. Сега трябва да кажем, че децата на Мъдростта трябва да сложат на кладата своето зломислие и тогава да вземат този дар на Любовта като осъществена тяхна победна пътека.

Онова, което още трябва в личния си път всеки да поеме, не само в служението си, а и в личната си битология, това е да поискаме:

  • Не гаси Бъдника в моята (нашата) душа, който свидетелства за Рождествата!

Ражданията са много и те ще продължават. Рождествата са единични и те са потребни! Онова, което ни свързва с Рождеството – това е Бъдникът, който тлее през всички наши съзнания, през всички наши религиозни, обредни и вероизповедни истини; Бъдникът е нашата огненост сега – в Учението на Мъдростта. Той е, който ще ни свидетелства, че има във вековете знака на Вечното – пътя на Учителя, словото на Учителя, което е не само потребно, но както го казаха тези, които Го слушаха: В думите Ти има Живот – живот, който ни преобразява; път, който ни води към планината – планината на блаженствата, планината на преображението, планината на Възкресението. Бъдник – това е нашият вечен огън. Нуждата от свидетелство е потребна вече само за маловерието, защото, когато Денят е дошъл, това значи, че Духът е осенил пътя ни и колебанието е далеч от нашето мислене. Жертвата не е необходима, когато имате вибрацията на Мъдростта. Жертвата е необходима, когато не сте живяли Възкресението. Възкресението е, защото трябва да се извърви пътя до Голгота, където е великото съчетание на богочовека и човека. Там, където е черепът на Адам и кръстът на Христос. Бъдникът е необходим, за да осветли пътя на онези, които трябваше да минат морето, за да узнаят идеята за свободата. Всички ние ще трябва да вдигнем своя жезъл, за да разделим Червеното море, за да минем от робството на страстта, от астралното тяло (изобразено с водата), от пустинята на своето мислене към онази бразда, която разделя мисълта от Духа – браздата, която дели обикновената от Обетованата земя.

Ето защо тези, които са деца на Деня, ще правят своето вътрешно моление (лично или общо), в идеята ни за братство всечовешко, с даденото в Посланието на Планетния Логос, с посочените текстове от светото Евангелие и параграфи от Агни йога. След това е личното моление към Господа – личната ни броня и личното ни служение в това да имаме радостта на изпълнения дълг, да имаме свободата от зломислието и да бъде тлеещ Бъдникът в нашата душа – свидетелят на Рождествата. Начинът е посочен.

Ритмичността на текстовете от Евангелията трябва да се хармонизира с тази на Космичното Послание. Това е свидетелство за Вечността или за единосъщието на енергиите, които са давани чрез Рождествата. Тази цялата енергия на светото Евангелие в посочените текстове е вашата аурна закрила, която ще внесете в плътта и ще стане плът от плътта ви; която ще внесете в мисълта и ще стане ваша мисъл; която ще внесете в своя причинен свят и ще стане вашето прозрение – това е вашата воля, това е вашето служение в защита и в същото време вашето въоръжение чрез Новата духовна вълна – от личен дом към Всемирно служение.

Търси се хармония на новото битие, което тази година ще следваме и с това, което ни е предоставила страницата от Небесната книга на Огъня, наречена Агни йога.

В един от параграфите е казано (481): Ние се отказахме да придобиваме. Ние дадохме и получаваме. Ние се лишихме и се освободихме от увлечения. Вижте колко странни, взаимни противоречия, които застават в цялостта на човека. Този, който се откаже от придобивки, е изживял времето – „дадохме, за да придобием, дадохме, за да получим“, а още Христос постави тази дилема: Какво от това, че любите тези, които ви любят? Лишихме се и се освободихме от увлеченията. Този, който знае потребата, той знае и жертвата. Но свещеността на жертвата не бива да бъде употребена или обяснена с размера й. И това беше величието на приноса, който Христос остави – неизмеримостта в служение на Всемирното с понесения кръст на личния Му път. Това трябва да научим. Там трябва да украсим бъдещето с цвета на Всемирното служение. Защото опрощението може да ни освободи, но то не може да ни научи. Това е разликата, която винаги съм казвал – Голгота беше свещена с: Прости им, те не знаят що вършат! Мъдростта ще изрече: „Деца, Денят начена! Научи ни!“, защото тя е Живот.

Мили приятели, ние имаме един дълг, дълг към своето Мирово служение. Без да забравяме отговорността пред съдбата пак ще кажа, че само смирението не е оскърбило Съдбата. Смирение, което ни прави достойни за Свещенослужение. Така, ако днес не се простим когато денят ни начева, ако днес не угасим огъня на зломислието си, ние няма да изпълним волята и то благодатната воля на Мъдростта като Вълна и Път за живот Божий, ние няма да преселим душата си от скинията на скитничеството, ние ще останем пред браздата в обикновената земя, пред чакащата гръд на Благословената ни, обетована земя. И ако вълната на Мъдростта не я направим своя коледна радост, своя коледна елха, ако на нея, тази главня на Мъдростта не сложим своите желания, ако не сложим своите мисли – ние ще имаме дърво, което няма да се вие. Ние ще имаме елха, която няма своята коледност. А Коледата като символ на Рождеството ще бъде вечният свидетел, че нашият Бъдник не е угаснал и че нашите сърца са дочакали Рождество, и нашите души ще чакат Рождества.

Честит празник! Не казвам велик – отдавна е казано и премерено величието. Честито живия празник, деца, защото Денят започна!

 

Ваклуш

 

Бог чрез Естеството Си ни учи, а чрез Откровението ни дава тайните Си!

Откровението е слово на Всевишния, изречено чрез устата на творението!

 

Нур 2020
НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993
Нур 2021