Зареждам...
Върху Посланието (Зодия Стрелец)

Върху Посланието

Зодия Стрелец

 

Бдението е дълг на всяка будност, а всяка будност има предназначение, което трябва да осъществим.

Привършваме един цикъл – зодиакалните знаци. Този цикъл е нов ъгъл и една нова светлина върху проблем, който има своята строга научна задължителност. И не случайно човечеството е определило зодиакалните знаци, внесло ги е в небесната сфера, след това ги е включило и в своите градивни паметници (в египетските пирамиди почти цялата астрология и астрономия са дадени, а и във всички митологии астрологията я има). Така човечеството и в своята земна дейност си е послужило с тези важни небесни сили, които помагат и сътрудничат; които изграждат, или разрушават частица от нашето битие, но във всички случаи са един пръст от ръката на съдбата. Последният зодиакален знак, който остава да разгледаме, това е зодия Стрелец – дванадесетият пръст на съдбата.

Стрелецът започва от 21 ноември (според някои от 22 или 23 ноември) и продължава своето отстояване в декемврийския месец.

Онова, с което искам да започна тази зодия, ние го имаме като народно поверие – „Когато искате някой да ви каже истината, идете при дете, питайте го и то ще ви я каже, защото не може още да лъже.“  Казва се, че когато искате да научите някаква истина, когато искате да чуете истината, трябва да идете при Стрелец. Те са прями, понякога доста безкритични в казване на истината – твърде далеч от дипломатичната приспособеност. (В дипломацията компромисът е приемливо явление, стига размерът да не мине границата на приличието; но все пак е компромис.) Така че Стрелецът е зодия на истината. Разбира се, това никак не значи, че безпрекословно я казва, но относно нашата хубава поговорка: „Само при детето ще намерите истината“, тя е с известен аванс над всички други зодиални знаци.

Зодия Стрелец има за свой надслов: „Аз виждам!“ Както знаете, имаше „Аз вярвам!“, „Аз искам!“, „Аз действувам!“... – нейният надслов е „Аз виждам!“ За символен знак има лък със стрела (лъкът е част от окръжността) – изобразява се с Кентавъра (получовек-полуживотно), който опъва лъка. Забележете недовършеното, нецялостното; забележете еволюцията в прехода от една културна духовна раса към друга, когато налице е човекът, който е горната част на кентавъра, а долната е конят – безспорно неовладяната, голямата сила (за която трябва да се знае, че я имат и дори светът още измерва своите тяги с конски сили).

Зодия Стрелец се намира под щедрото господство на Юпитер. Но Юпитер е нещо изключително. Той е не само правдивост, която подсилва лъчевата сила на истината, но и великодушие, топлота, щедрост, доброта, любов. Стрелецът има любов към природата (половината е кон още). Виждате, как всичко е така добре съчетано, така цялостно. Има услужливост, но и гняв; избухливост, но и неподправеност, жизнерадост. И наистина няма по-изявена жизнерадост от тази, която гледате в надбягванията на хубавите коне.

Тази зодия като знак е в пазвите на всички митологии. Най-подчертано се среща в митологията на древните гърци, изразена доста добре, както казахме, в идеята за Кентавъра. Кентаврите – това са едно племе, за което се знае, че живее между планините Пелион и Оса в Тесалия (неукротими, разбира се, защото са и кон, и човек). Най-известният от тях, който може да се нарече учителят на учителите – това е кентавърът Хирон. Още в този момент на себеовладяването на човека, излизащ от животинското си царство, имаме устремена мисъл за анахоретство, за пустинничество, за самост (отлъчване, да се живее сам). Този Хирон е син на Сатурн, бащата на боговете. Като негов син той безспорно е и безсмъртен. Това в митологията е знайно – синовете на боговете са безсмъртни. И за Близнаци казахме – Полукс е син на Бога, на Зевса, и е безсмъртен, а Кастор е на царя и е смъртен. И когато смъртният умира, безсмъртният желае да сдели съдбата му – затова са и вечни близнаци. Това е и голямата им тайна на взаимна жертва – един ден в Адеса, един ден на светлината на Земята. Ето и тук – един безсмъртен кентавър – Хирон, който, носейки бащините дарения, е учител. Живеейки в самост, през неговата школа, през неговото обучение, минават всички велики личности, не само от митологията, но и от живата социална история на Елада. Там ще видите Язон, там ще видите Ахил, там ще видите Асклепий... – живи, големи личности. Единият е предводителят на аргонавтите, другият е водачът на голямата битка в Троя, третият е баща на медицината, четвърти е гениален поет или писател, или философ. А коя е тази школа, която научава ума да овладява тялото. Именно Хирон знае как със своя ум, със своята бащина даденост на прозрение и божественост в безсмъртието да овладее коня – да овладее животинското царство в себе си. Той е, който ще даде обучението – божественото (такъв е произходът му) през царството на животните.

И знаят тези, които се занимават с окултните науки, за произхода и за седемте лъча, през които преминава индивидуализираната душа, за да стане Човек, т.е. да стане Адам. Не случайно Адам е взет от цялата планетна плът; не случайно при Адам заведоха всички животни, за да им даде име – той беше минал през тях. На друг не, водят ги на него – на Адама, на Човека, който е изведен от всичко, който владее всичко – Адаме, ти ще дадеш име на всяко животинче. Не Бог дава имена, а Адам!

Ето този Хирон. През него минават големите личности на Елада. Той им дава мъдрост и сили. Той дава знания на Херкулес как да направи дванадесет чудеса, за да бъде за нас – героят Херкулес; той дава на Тезей тайната да победи; той дава астрономия и астрология на Язон, за да управлява кораба на аргонавтите. Именно в това знание, на което ги е учил, ние откриваме света на културата, на цивилизацията, която тази зодия носи на човека.

Един път Херкулес, когато си играе със своя лък, най-случайно изпуска стрела (ето ви стрелата) и улучва бедрото на Хирон. А стрелата е била натопена в отровната кръв на Лернейската хидра (която Херкулес бе унищожил). Ето защо Хирон е в голямо страдание. (Трябва да разберем, че безсмъртните не умират, но могат да страдат и страдат. Така че някой, ако си мисли, че като стане безсмъртен няма да страда – не, ще страда, за да учи великия урок.) Той страда и то доста болезнено – до такава степен, че моли Зевс (Зевс вече е цар на боговете – друга културна раса е на това място), моли да го пощади, като го дари със смърт.

А едно от исканията на Зороастър какво беше? Безсмъртие. И какво му отговори Ахура Мазда? По-добре е да бъдеш смъртен, за да можеш да имаш възкресение и да научиш великия урок. Виждате ли колко тайни крие всяко нещо.

Така Хирон пожелава смърт, Зевс му я дава и ето на небесата има едно съзвездие – Стрелец. Това е Стрелец – съзвездие, лъч, стрела, лък. Разбира се, той слиза от своите небесни селения в земното ни служение.

А Артемида (Диана) спомняте ли си какво поиска, за да тръгне корабът на гърците срещу Троя? – Ифигения – дъщерята на Агамемнон в жертва и принос. И когато след дълги колебания решават да бъде принесена, тогава тя, богинята на лова, Артемида, която винаги носи своя лък със стрели, поднася сърната и опазва девойката. Така че стрелата и лъкът имат своето дългогодишно, хилядолетно битие в целия митологически свят, а след това, в по-модерните наши времена, вече само като зодиакален знак или като развлечение на аристокрацията. Във всички религии, под различен надслов, ще срещнем Артемида, или Диана. Разбира се, че при нея ще намерим и кучето, но то не е отличителният знак на Стрелеца – то е само верността, то само придружава. Големият атрибут на тази зодия, това е лъкът със стрелата.

Във Вавилон Стрелецът се изразява също чрез Кентавъра, в Китай – чрез маймуна, в Египет – чрез сокола. Виждате в различните митологии има и различен символен знак. В Будизма на Стрелеца съответства моментът на зачатието на Буда, а то от какво беше – от белия слон. Защо? Защото, както казахме, тайната на тази зодия е: „Аз виждам.“ И безспорно „виждането“ в Християнството е Голготският път, който ни води към какво? – към Разпятието (двубоят между Дух и Материя) и към прозрението. В Юдаизма – това е лъвът, или четвъртият Йаков син, наречен Иуда.

Лъкът като знак още в Египет са го разчитали като сила и са изписвали лък и сила с един и същи йероглифен знак. Ето защо Кентавърът е овладяна сила от човека и затуй на него се позволява да опъне половината същност на своето битие. В Елада понятията „лък“ и „живот“ са били белязани само с една дума – „биос“. Вижте тайната – живот, защото няма сила, която да не е жизнено необходима за нашето проявление. А къде най-добре ще бъде посочена? Къде най-добре ще бъде преценена? Тези, които знаят случая с вярната Пенелопа, нейните женихи и скрития Одисей, си спомнят какво беше изпитанието, за да я получат за съпруга. Дават им лъка със стрелата, лъка на Одисей, а те не могат дори да го опънат и никой не може да се ожени за нея. Одисей, който потайно е в дома си, опъва лъка, пуща стрелата и ги прогонва. Това е биос, това е сила. А какво да кажем за Аполон, който носи лък; а за Купидон, или Амур (божеството с крилцата), който носи стрелите на любовта и който ранява сърцето? Значи каква сила още е свързана с лъка – не само биосът и неелементарният Ерос, а Любовта. Любовта!

А един от най-съвършените актове на вътрешното откровение за лъка и неговата власт, това е в Откровението на Йоан, където в глава 6, стих 2 е казано за приидващия, за новия Месия – за Онзи, Който ще дойде с белия кон. Той ще носи лък и ще победи! И победата Му ще бъде увенчана с венец, а тя ще бъде донесена от лъка. Сила, власт, жезъл, смелост, любов, всеотдайност и жертва – ето това носи лъкът, половината окръжност. Цялата окръжност е нещо голямо, нещо друго – тя не може да бъде отделно съзвездие, а е целостта във всички съзвездия.

Виждате, с всичкото това, как светът е живял една цяла Одисея. Със съзвездията, със зодиакалностите той е правил битието си и то е било много по-реално отколкото сега.

Като духовност тази зодия се изявява във физическия свят в една религиозност, в една проповедническа, месианска роля. Твърде обрядна е личността, обвързана със Стрелец, но обрядността може да бъде сменяна – сърцето не се сменя.

Родените под знака на Стрелеца не понасят много униженията. Затова когато обичат, те по-скоро имат предаността или верността, но и това трябва да измерим с протяжността на времето. Верността и предаността също имат преходност. Една преданост, която се дължи на не още изхабеното чувство на обич или на вярност, има определена трайност, но когато тази преданост и когато тази обич няма своето лично търсене, а просто оценка за преданост, тогава наистина тя не е преходна. Когато Христос спасява грешницата, изгонва седемте бяса от бесоватата, това е нейното поведение – поведението на една Мария Магдалина, която разнася учението Му из вси страни, която първа отива до римския император. Ето преданост и то не се дължи на пробудено чувство за обич, а на свобода от нещо, което е носила. Чувството за обич е само фигурата, с която се извинява официално писаното. Не. Духовното родство или спасението ви, извеждането на душата от един водовъртеж на страстите към един пристан на свобода – свобода от страст, вече не ражда робство от любов. Това е голямото и така че трябва да ги разграничим, но Стрелецът не е онзи, който понася човешки унижения от обич. Не!

Човекът юпитеров, обикновено е под знака на огъня – това е и за Стрелеца. Той е и в двойността (каквато има в двойнствените зодии Близнаци и Риби). Подвижен е по естество. Като отрицание твърде избухлив, малко неумерен в ядене и пиене и затова често клони към алкохолизъм. Като тип – безспорно изящен, разточителен въпреки скъперничеството си. Това е интересно съчетание – моменти, когато може да бъде изключително разточителен и моменти, когато е изумителен скъперник. Справедливостта му, както казах, граничи с истината, защото истина и справедливост не са едно и също нещо. Затова и митологиите си имат богини на справедливостта и богини на истината. Даже за богинята на истината се казва, че е гола. Тя не може и да бъде облечена – облекат ли я в някаква дреха, опасността да бъде подкупена е голяма. Затова се казва: „Кажете ни голата истина!“ и се явява този израз: „голата истина“ – необлечената, не мирогледно подготвената, не условно ангажираната. Стрелците не са много злопаметни, но все пак държат, както се казва, под езика си камъчето и в своята избухливост не го задържат.

Неудачни периоди са обикновено от 19 февруари до 19 март и от 22 август до 21 септември. Съдбовни години – от 38 през 7: 45, 52, 59 ... Цвят, който най-импонира на тяхната вътрешна същност, това е синьото, но като цвете обожават хризантемата. Болезненост, която в тяхната анатомия може да прерастне в болест безспорно ще бъде бедрото (раненото бедро на Хирон), но като заболяване те са често атакувани в гръдта, белите дробове и очите.

Някои от личностите, бележити в историята и паметни в нашето съзнание, които са родени под този зодиакален знак, са Мария Стюарт – великата кралица, която води своята неуморна борба и стана жертва от своята посестрима Елизабет (или Елисавета I), с която делят Англо-Ирландското кралство; Хенрих IV, английският крал; Алфред дьо Мюсе – един от забележителните поети на Франция – изящен; Берлиоз – всеки е чувал ритъма на неговата „страшна“ музика; Гюстав Флобер – знаем за неговата велика дама „Мадам Бовари“; Суворов – гениалният военноначалник на царска Русия; Хайне – певецът на любовта, прочутият болник (почти десет години той лежа на легло, но написа своята „Песен на песните“); Спиноза – големият философ, по-скоро големият етик; Алберто Моравия – известният писател на съвременността; Мария Калас – вълшебният глас (всички са имали възможност да я чуят). Стрелец е и Уинстън Чърчил – големият държавник на Англия, човекът, чиято гробарска лопата хвърли пръст върху българската ни земя и история. Той се спазари със Сталин (разбира се, преди него ни продаде Рузвелт) да бъдем в зоната на червеното сияние. Още много известни личности има, които са родени в този зодиак, но това не значи, че някой, който не е писан в историята, няма право пък да бъде Стрелец и да бъде любвеобилен, и да бъде правдив, и да бъде жертвен, и да бъде знак на едно сърце, обречено на вечна младост.

В египетската астрология, където разделянето е на декади (на десятки), за тази зодия, от 22 ноември до 31 ноември, е Сохмет – богът, който пази тяхната източна граница. Направен е като култ на делтата на река Нил, носи дълга дреха и две големи пера на главата си. Това значи дружелюбност, работоспособност, пестеливост. Роденият в този цикъл търси популярност, но най-вече е подвластен на парите. В отрицание е склонен към сплетни и позьорство.

Във втората декада, от 1 декември до 10 декември, е Мафдет – богинята на отмъщението, чиито атрибути са палката и ножът. Това, което безспорно внася и възмездието. Счита се, че тази богиня се е борила със змея (или змията), като е сътрудничела на бог Амон Ра в борбата му срещу злото. Родените в този цикъл са обаятелни и интелигентни, наблюдателни; обикновено имат склонност към виждането и отразяването (нещо, което журналистиката прави).

И в третата декада е бог Непри – бог на зърното (буквално „непер“ значи зърно), който се изобразява заобиколен с житни класове. Тук имат качествата на безкомпромисността. Не можете да мотивирате с друго това, което се проявява като родено.

В скандинавската митология зодиите се символизират с цветя. За Скорпиона в първото десетдневие – това е гладиолата, която е символ на топлота, на трудолюбие; обича похвалите, капризна, религиозна и мистериозна. Втората десятка – това е глухарчето, което е символ на добруването над всичко (добруването като поведение) и символ на красноречието (когато се наложи са изящно красноречиви). Третото десетдневие – това е лотосът, символът на чистотата, ученолюбието, мечтата за пътешествия и, ако можем така да кажем, раждането на богове.

В митологията на всички народи този зодиакален знак е търсещата интелектуалност, вълнуващият се ум, проповедничеството, естетичността и прецизността, даване път на интуицията, респектиране и жажда за стабилност.

Скъпоценните камъни, които хармонират със Стрелците и които трябва да са в тон с покровителя, господаря на тази зодия, са именно юпитеровите камъни. Стрелецът най-вече обича и трябва да носи аметист, който се нарича във всички времена камъкът на благословението. Този камък се слага на пръстена на жреците, на пръстена на първосвещениците, на пръстена на папата. Докато топазът е камък на придворните и Юпитер го има, защото той е господарят, властникът и административната същност. Носят още рубин, тюркоаз и хризолит, който дава свобода и стремеж към пътуване, към приключения. На Стрелеца (съответстващ на богинята на лова Артемида) естествената му среда е скитничеството, планината, природата, защото там лъкът може да бъде употребен; там е сърната, която трябва да спаси Ифигения; там е свободата за приключения. Стрелецът има и особена обич към морските пътувания. Той е фактически една борба за живот, борба за живот в естествена среда. Като огнен знак, като присъщ на огъня, можем да приемем, че той е непрекъснато вълнуващ се, непрекъснато отклоняващ се, но никога не губещ стабилитет (защото пламъците на огъня могат да играят, но кладата му си остава на земята).

Както винаги зодията я свързваме с Посланието на Планетния Логос. Стрелец е свързан с третото послание:

  • Отворен е новият храм – там има: олтар, трон и жезъл; чакаме Вашата жертвена дързост!

Това е огърлието, което Стрелецът носи. Неговият храм е цялата природа, неговият дух е Пан – богът на природата. Той е отвореният храм. Вътре е и огънят, и водата, и въздухът, и земята – цялата същност. Кое ще направи обаче свой олтар, кое ще направи свой трон, кое ще направи жезъл – това е вече негово право. Право на този вълнуващ се, артистичен, прецизен интелект или на пустинника Хирон, който ще предостави битието си на интуицията и тогава вече ще се определи тронът, ще се определи олтарът и жертвоприносът. Всеки от Стрелците, имайки просторния всемирен храм, може да си избере за олтар земята или да си направи за олтар огъня (с който всяка една от митологиите и религиите е създавала свои учения). А единственото нещо, което могат да направят жезъл, това е тяхната преданост към Истината – живата вода на живота им. До каква степен обаче тази жертва, тази проявена дързост и в кой дял от своя живот, в коя декада на своето съзнателно битие ще я приложат (дали ще бъде богинята на отмъщението, или богът с дългата дреха и перата, или житният сноп с пълнотата на своето: ако не умре, зърното няма да роди повече), това е именно правото на Стрелците – на тяхната жертвена дързост! Отворен е новият храм! Те ще служат, те са, които могат и трябва да бъдат, тъй като са определени като зодиакален знак за жреци на истината.

От Евангелията за Стрелеца са определени следните стихове от Матея глава 16:

  • 24. Тогава Иисус рече на учениците Си: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва;
  • 25. защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери.

Ето каква е хармонията с това да си изберете храма, олтара и жезъла на служението. Тъй като Стрелците имат всичкото право в отворения храм да направят свой олтар, те имат едно единствено задължение (ако искат да служат и да последват Учителя на този храм) – трябва да се отрекат от себе си. Упоритостта, стабилитета, за който говорихме като една от позитивните характеристики на тази зодия, може в даден момент да прерастне в твърдо убеждение на консервативност и в името на себе си – „Аз виждам!“, да не са готови на отстъпчивост по отношение пътя на Учителя, пътя на всемирното ново битие. Защото те са доста обрядни и в такъв случай може да не пожелаят да се отрекат от себе си. А това отричане е една от най-тежките битви, които човек води. Затова разграничих Стрелеца, който е ловджия (с Артемида) и Стрелеца – Хирон, който е в храма на своето себесъзнание и който става учител на културата на Елада. Тази култура трябваше да се освобождава от първичната си сила, т.е. от природата си, от своя Пан, за да изгражда голямата си тайна, наречена аргонавтско пътуване до Колхида, за да се вземе най-скъпоценното – Златното рухо на вечната култура.

Това е, което има право всеки Стрелец – с Артемида да ловува из широкия храм на природата или да остави всичко, за да отиде при своя Учител и там да научи великия урок. Урок, който даде на Язон знание, за да управлява Арго; даде на Ескулап билките, за да лекува света; даде на Ахил всичката мощ; даде на Херкулес власт, за да бъде чудодеец с дванадесет победи.

„Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.“ Това е, което наричам голямата битва – да отхвърлите траурната дреха по миналото, за да влезете в утробата и да възкръснете. И вижте каква е последицата: „Защото, който иска да спаси душата си...“ – не става въпрос, за този, който иска да спаси тялото си. „Който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери.“ Ето принципа на разделянето на ценностите, дадени преди хиляди години в митологиите, както и в скритите знания на окултните школи, за да не считаме, че само модерното време ражда системи за ценностите.

Стрелец се свързва и със следния параграф от „Агни йога“:

  • 581. Обикновено се мисли, че живота в днешно време е станал извънредно сложен.
  • Но ако сравним различните епохи, без предразсъдъци, ще видим, че в течение на последното десетилетие много неща се опростиха, като с това отвориха пътя на Еволюцията.

С този текст в цялост не мога да се съглася. Ако сравним едно десетилетие (книгата е писана някъде към 30-та година), то винаги може да ни служи само като предпоставка да кажем за изменението.

Не е важно дали ние ще останем с предразсъдъци в сравненията, но наистина не може да се мисли, че животът става по-сложен. Той има една генерална същност – да прави човека по-съвършен като му предоставя будностите, които носи в своята сетивна система и в своята духовна, вътрешна изграденост. Ние не можем да сравняваме човека, който е имал едно око, с човека, който има две, а бъдещият човек ще има три. Нито можем да сравняваме рефлекса за ориентиране с усета за знанието; не можем да сравняваме рационалната констатация с интуитивната откровеност. Много примитивно се подхвърля, че животът ставал по-сложен, без да се отчете будността, с която ние почваме да го преценяваме. И много често си служа с един доста груб пример – ако изведем един пещерен човек сега на улицата, той ще умре на първия час от отравянето с това, което ни заобикаля. А ние не само сме живи! Това не значи, че няма да протестираме срещу замърсяването. Ще протестираме, но виждате колко много неща у нас са елементи на ориентиране и елементи на самозащита. Защо? Защото сме много повече от това, което ни заобикаля. Така че светът – днешният, ставал извънредно сложен?! Не, просто той следва логика си на развитие. В него ние влизаме и следваме собствената си или висшата логика на развитие и сме оцеляли и ще оцеляваме, защото и можем да го променяме. Мислимо ли е някой да си е направил маска в пещерното време? Немислимо е. Сега мислимо ли е някой да е отишъл на Луната – да. (Наистина от посещението на Луната се крият много неща, които не ги казаха на човечеството, но преди да ги открият, някои се бяха качвали и знаят какво е.) Не бива да бъдем обвързани с обръчите на кацата и да кажем – ето, до тука! Като е малка кацата, ще скъсаме обръчите и ще направим голяма. Човекът е предназначен да бъде божество! Но не бива и да прахосаме всичката си сила, за да добием само една евтина слава. Иначе светът отдавна щеше да загине, защото стремежът на хората към известна слава до голяма степен е затривал чувството им за самосъхранение; но вътре си има някой, който дава повече защита отколкото пресметливостта.

„Но, ако сравним различните епохи, без предразсъдъци, ще видим, че в течение на последното десетилетие много неща се опростиха като с това отвориха пътя на Еволюцията.“ Именно Еволюцията има за цел да отваря път и да ни разкрива неразкрити неща, а всъщност ние ги носим. И ако нещо има във великото прозрение на Соломон, това беше (което, разбира се, планетната памет и планетната мъдрост знаят), че под Слънцето няма нищо ново, колкото и големи да са откритията. А Еволюцията си има свой закон. И в този смисъл непреклонността и безкомпромисността, с която тази зодия е обвързана, ще трябва да отстъпят на прозрението и на интуицията, защото безкомпромисен и най-вече непреклонен е оня, който не знае вибрацията на интуицията. Така че не бива да се умира под потребата на слава, без да се усети пулса на Еволюцията. А в света Еволюцията има една сестра – тя е по-маловръстна, но малко „по-игрива“, по-малко мистична – това е реформацията. Реформацията е, която придвижва поне малко напред Еволюцията. Затова епохите ще дадат своето, но не можем да се обвържем като крайно битие с тях. Епохата дава отпечатък, но той има преходност.

Умението на Стрелеца е, че трябва да се сражава – както беше казано в египетската митология, трябва да се сражава заедно със Слънцето, с Бог Ра, срещу змея. Ако това прозрение няма, във всяка тъмна епоха биха си останали недоразвити много човешки същества. Той в това отношение стои на страната на Амон Ра в борба срещу тъмнината.

И в исканията е включена първа точка:

  • Дай ми (дай ни) свобода от страх за принадлежност.

Стрелецът не е зодия, която има плахост, но онова, което я обвързва в непреклонност, това беше обредността. И точно затова би трябвало да сменя гамата си със „свобода от страх за принадлежност“. Трябва да я сменя, тогава, когато интуицията му е повече от нуждата да умре, за да придобие слава, защото има и такъв уклон или такава крайност като съблазън в своето поведение.

Така че принадлежащите към Стрелец могат да опъват лъка, могат да пускат стрелата си, но нека и сами да отидат да я потърсят, вместо да чакат в своя обреден олтар някой да им я донесе.

 

Нур 2020
НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993
Нур 2021