Зареждам...
Върху Посланието (Зодия Скорпион)

Върху Посланието

Зодия Скорпион

 

Да осъществим своето знание и върху следващия зодиакален знак – Скорпион, един от най-интересните, но не толкоз благозвучен, когато се чува и доста смутителен за този, който го носи. Трябва да се знае неговата вътрешна тайна, трябва да се знае неговото предназначение, за да няма смут онзи, който под него е роден, за да може този знак, който е съставка със своите тридесет градуса в общото зодиакално движение, да не ни смущава. И знаейки го, да нямаме упрек към онези, които го носят, а те да нямат неудобството, че са Скорпиони.

Този зодиакален знак е съзвездие в южното полушарие. Най-блестящата и подчертана негова звезда (от това съзвездие) е Антарес – едно „анти“ и един „Арес“. Арес, или Марс, е господарят, под чието влияние се осъществява нотацията и песента на Скорпиона. Антарес е с диаметър 450 (в някои енциклопедии 428) пъти по-голям от този на нашето Слънце – представете си каква мощна еманация на една звезда, каква доминанта имате в този зодиакален знак.

В различните митологии на Скорпиона са давали различно присъствие и различни характеристики. Този знак е свързан и с една особена легенда, която ще се опитам да разтълмя в нейната сакрална, в нейната езотерична страна. Това е митът за Фаетон, което значи сияещият. (В по-старо време го казваха Паетон.[1]) Кое е сиянието? Кое е легендното в този мит? Фаетон е син на Хелиос и нимфата Климена. Нимфите са земни, водни, планински духове. Хелиос е бащата и той е именно богът Слънце. Във всемирната митология на гърците е и самият Зевс. Ако не разберем йерархията на богините и божествата в човека; на седемте тела, които носим; на седемте култури, раси и подраси, в които присъства Зевс или Върховното божество – Амон Ра или Хелиос, тогава не сме разбрали нищо от митологиите. Контактът на Зевс с различните богини, с различните нимфи, с различните светове е именно присъствието на върховния ни Дух в различните полета, с различни вибрации, а не с тези реалности, които сега отчитаме и ги наричаме „незаконни деца“ на Зевса. И така, Зевс се съчетава със земята, с водите, с планините. От тях е детето Фаетон – сияещият. Това дете поставя едно особено искане (след като е пораснало) към своя баща – да му засвидетелства, да му даде знак, че той, Фаетон, е син на Зевс, на Върховния бог. (Искам точно тук да проследим – синът на Върховния бог съчетан със Земята – да разпластим това, което знаем за нашата същност, за физическото, астралното, менталното, причинното и духовното тела.) Така това дете, което е рожба на Климена и носи сиянието, иска от своя баща (а неговият баща е Всемирният, Вечният) да му даде знак, че е негов син. Искането е в следното – да му позволи един ден колесницата, златната колесница с крилатите коне, да управлява по свода небесен. Виждате ли – кое у нас са крилатите коне, коя е колесницата, кой е небесният свод, с който иска детето да стане господар на небесата?

Разбира се, че бащата – Зевс, е смутен (Висшият ни дух е смутен от искането), защото нито е укрепнала силата, нито познава всичките закони синът му. И той го моли със сълзи: „Сине, не си готов още, не познаваш силата на земното притегляне – ще те отвлече. Сине, ти си дете на смъртна.“

Значи за сияещия – астрала, за детето на смъртната – физическото ни тяло, е това: не си още готов да пътуваш по небесния свод с крилатите коне на мисълта, със златната колесница на Духа. Ще те вземе земното притегляне, защото не си победил страстите. А Скорпион наистина е властен, страстен, волев (за добро или лошо, няма значение). И позитивната му страна е демонстративно властна, волева, и отрицателната му е също такава.

Това е и Марс – неговият господар, който, както знаете, има за символ един кръг със стрела. Това е бойният воин, който в душата ни ще води вечна борба, защото и девизът на Скорпиона е: „Аз желая!“, „Аз съм себето, аз желая!“ Желанието е свят на астрала, Фаетон е какво – светлеещият.

И един ден бащата, в любовта си към него, обещава: „Пожелай нещо, каквото искаш, ще ти го дам.“ Това винаги е ставало, за да се види желанието да се развива някой. Бащите не правят съблазън когато обещават, защото разчитат, че децата им ще имат граница на искането според своето си. Но те винаги са обещавали повече, отколкото добродетели са носели децата, а след това ги оплакват. Това ще намерите и в трагичната участ на Саломе, която поиска главата на Йоан Кръстител, защото Ирод беше обещал, че тя, ако направи радост на тържеството, ще получи каквото иска. Тогава майката (умът) беше пошепнала на ухото: Поискай главата на Йоан Кръстителя, който праща стрелите на отрицанието към мен – твоята майка и към Ирод – твоят чичо. Виждате ли стълбите? Историята е пълна с подобни неща.

Така Зевс е принуден в неразмерността на обещанието да прояви готовност – и го изпълнява. А след това трябва да бъде жесток. (Тогава нямаме основание да се сърдим, когато ни сполети нещо, щом не сме знаели размера на искането и сме принудили бащата – Духът, да ни разреши да се измерим и да пострадаме.) И така, той позволява на Фаетон да вземе златната колесница с хвъркатите коне и да се спусне по свода небесен. Разбира се, неовладяната страст, (каквато е тази на зодиакалността), желанието за величие, волята за изпълнение отпущат конете и... – колесницата удря планинския връх, всичко се запалва. Земното притегляне повлича надолу (можем да видим инволюцията) и така пламва земята, почват да съхнат изворите, да горят гори и планини. Зевс е принуден да употреби своята светкавица – поразява колесницата, конете и своя син. Но преди да стане тази трагедия, пред крилатата колесница се появява образът на Скорпиона. Скорпионът е, който уплашва конете, те се развихрят, Фаетон изпуща юздите и така сме пред катастрофа. Катастрофа, предизвикана от Скорпион – от „Аз желая“, от Марсовото покровителство, от естеството на неподвижността каквато тази зодия носи, от елемента вода, за който знаете, че съм казал – това е астралният образ на светлината, т.е. самият Фаетон – светлеещият, аструмът. Тази силна воля за себепоказ, неразмерността между „Аз желая!“ и „Аз мога!“ и между смъртния и безсмъртния води към това, което се случва. Зевс има своите възможности като всяко Върховно божество, като всеки от нас, когато неговият Дух ще го освободи. И нашата колесница, наречена тяло, макар и храм Божий, остава в тлението си. Тогава Фаетон, т.е. астралът, ще се намери къде – в реката. В реката, наречена Еридан, която е италианската По. Там ще се намери! Астралът ще си отиде при своето – във водата.

Това е тайната на зодията Скорпион – „Аз желая!“, желанието на Фаетона, на нашия астрал; смъртната майка и безсмъртният баща Духът. Така под покровителството и подбудата на планетата Марс, който е войнстващото начало, който е енергията и пламенността, ще се изходят известни пътища от небесното тяло, от свода небесен и от „Аз съм!“ или себето. Хелиос – бащата на Фаетон, божеството на Слънцето, ще прати своя син в Еридан, а другото при тленната майка на нимфите.

Страхът, че няма да може да надмогне земното притегляне, което дава своя резултат, не лишава нито самия Фаетон или нашата астралност (чиято дързост е похвална, с искането да мине Слънчевия път), нито Климена или нашата плът, нашата Земя-майка от тяхното съществуване. Макар и да е станал жертва, както виждате земята (нашата плът) продължава, Фаетон също живее в нашия свят и ние, чрез фантазията си, често тези крилати коне ги препускаме.

Така тази зодия е балансирана с Арес – богът на войната. Огромният Скорпион остана знак на голямата битка между света на Зевс и детето Фаетон. Разбира се, могат да се изведат още много сакрални знаци.

Когато наблюдаваме скорпиона, ще видим, че той има шест крака, две щипки горе, една опашка – опашка, в която е сложена себезараждащата се отрова. Това е идеята за подбудителството, защото скорпионът е онова, което можем да наречем в божествата „Аз разрушавам – Аз съм смърт!“ и „Аз възстановявам – Аз съм възкресение!“ Това е Скорпионът – смърт и възкресение! Когато трябва да бъде свободен от това, което го е направило пленник, тогава опашката му пуска своята отрова и скорпионът се самоубива. В този смисъл да активизира – от инволюцията да създаде идеята за еволюцията.

Така Скорпионът е едно божество, което гради и разрушава. И затова ще го намерим отразен в творчеството на най-големите умове, и то под различни формули, като вложена тайна. Дори и един Леонардо да Винчи ще го сложи на осмото място в поредицата на Тайната вечеря, защото осмицата е октавният знак на зодиакалите и знакът на равновесието, когато свършва инволюцията и започва еволюцията. Ще го намерим при Рубенс, при Микеланджело, както и в музиката – навсякъде той има своето действие. При един Скарлати е опера – „Фаетон“, при един Сен-Санс – това е романтичната, симфоничната поема. Големите творци (за радост на тези, които познават малко повече тайните знания) са били достатъчно будни да усетят и все с нещо са отбелязвали това езотерично, окултно знание. Достатъчна е една картина да видите на Леонардо – какъв поздрав има между учениците и Учителя им, за да сте наясно, че този човек е познавал окултните тайни, тайните, с които са били обучавани учениците.

Естеството на Скорпиона е неподвижност и твърдост. Безспорно, както казах, основният елемент на тази зодия е водата. (Но скорпионът не живее във вода – той обитава по-влажните места. У нас се срещат малки по размер скорпиони, а в топлия континент те са много по-големи и много отровни по действие.)

Този зодиакален знак попада и под още едно влияние – това на Плутон, т.е. подземния бог, мрачното царство, от което ще се извежда после на светлината (легендата за Персефона, легендата за Орфей...) и с това ще се надмогне тъмнината. Затова когато се търси в Библията един паралел на Скорпиона, не е толкова с Йаковия син Дан, както е казано в някои книги, а с друг от синовете му – Гад, за когото самият Йаков казва, че сега под него властва тъмнина, но той ще я надмогне и ще бъде светлина. Трябва да се види в различните пластове буквалността посветеността и йероглифността на четимото.

А трябва да признаем, че този зодиакален знак е изумително сложен. Като се чуе скорпион обикновено се разбира – умъртвява всяко нещо. Но той, ако може да умъртвява или да изчерпва злото, как тогава да кажем нещо отрицателно за него. А Скорпионът като силна воля проявява както положителни, така и отрицателни качества. Активен е със своите криле, с които конете препущат (с тази поетичност бих казал), с мистичността, която носи и с подчертаното признание на традицията. Макар и да е мистичен, той е и традиционалист – има чувството на несигурност, когато ще сменя. В отрицателния аспект Скорпионите са подчернато отмъстителни, достатъчно любопитствени и язвителни, за да скроят подбуди за нещо. Могат да разстроят живота на някого. И тогава, когато се осъзнават като зависими, дали с опашката или с жилото, ще отравят живота на потискащия ги или собствения си, макар че колкото и да са властни, все пак в семейния си живот те обичат дома и се подчиняват на другата воля. Не им липсва (както на всички) сребролюбие, размери на лъжа и чувството на подстрекателство. Тъй като Скорпионите по същина трябва да рушат и трябва да възземат, трудно е да се каже, дали идеята за едно подстрекаване на някого да се разграничи с нещо, не е един елемент, който след това ще изведе до едно възкресение. Но в никакъв случай това не бива да бъде основа, защото може да се превърне от подстрекаване – в корист и тогава рискът е голям.

Скорпионът е полярен и вие трябва да намерите тази рамка – тези Везни, които го предшестваха. А Везните имаха един знак – кръста, двубоят между Дух и Материя. Трябва да се намери тази везна на равенството!

Неудачните периоди на Скорпиона са от 20 януари до 22 февруари и от 22 юни до 21 юли. Съдбовните години, както знаете, са през 7 и за тази зодия започват от 39. Щастливият ден или ден, в който могат да бъдат властни е вторник. Хубавото им число е тринадесет. Едно и три прави четeри: това, което е кръстът – вечният двубой; това, което е Разпятието. Техният вълшебен камък, ако можем така да се изразим, скъпоценният им камък е аквамаринът, за който има цяла една легенда – за Пиер Абелар и Луи Елуиза. Тя е една много хубава енергия, много хубава легенда. На тази Елуиза е наречен аквамаринът – камъкът на Елуиза. Даже той е наречен камъкът на щастливите дни, защото когато по принуда Елуиза и Пиер са разделени, тя му дава пръстен с този камък. (Пиер Абелар, роден в 1072 г., е един голям ум – голям философ, мислител и богослов, който създава цяла една система.) Други камъни, които хармонират със зодията, са топазът и коралът. Украшения, в които те най-предпочитано се носят, това са гривната или пръстенът. Ведно с това имаме магнитът, който наистина е много важен, както и т.нар. минерали като киноварът. От киновар в древността е правена боя, с която художниците са работили.

Този зодиакален знак под въздействието на Марс изявява още независимост, силна амбиция, изпълнителност, една вярност на голямото дело (въпреки кавгата, свадата, които не са чужди на никоя зодия в нас). Скорпионът е много действен. Оръжието, с което борави е от размера на късите, а от тях той разполага с най-дългото, т.нар. кинжал. (Има три вида – къси, средни и дълги оръжия.) Скорпионът не може да употреби друго освен отрова, самопроизвеждаща се в неговата опашка.

В египетската астрология този зодиакален знак, в периода 23 октомври – 3 ноември, е изразен с божеството Гор, което се счита син на Изида и е подготвян за борба срещу Сет – неговия чичо. Сет убива Озирис, а Гор унищожава Сет. Но Озирис възкръсва след това, събран от Изида. Виждаме, че е сложена идеята за унищожението и възкресението; има и идеята за милостта и за отмъщението; запазена е идеята за личното благо, жертвано в идеята за обществената необходимост. Така трябва да се трансформира, да се роди нетърпимост към лъжата и лицемерието, за да се дойде до една обич в жертвата към другия.

Другият период от този зодиакален цикъл, в тази същата египетска астрология (от 4 октомври до 21 октомври), е изразена със Себек, който е бог на водата (виждате как се повтаря един Фаетон, астралът), на реката Нил. А Нил, когато се разлива, носи какво – и благодат, и опустошение. Тя прелива, залива и в плача се ражда радостта, защото нанася своята благодатност като полива и наторява. След това се сее и жъне. Ето това е Скорпионът в египетската митология. Там ще намерим вече как този скорпионен знак Себек се изразява у жената – в изящността на облеклото. В днешно време трудно можем да намерим изящност, но една египтянка (от зодиакалния знак на Себек), ако видим как се е обличала, наистина бихме се учудили. И сега, когато погледнем по намерените съдове рисунките, се възхищаваме от изящна грациозност на поднесената лява или дясна ръка – това е съвършенство. А днес как ги виждаме на телевизионните екрани – въртят се, като манифестират своите атрибути. Това не е изящност, а съблазън. Съблазънта не е най-доброто чувство на красота – това е истината. Трябва някои да отидат, да се преродят под знака на един Скорпион, за да се научат на изящност, а не да демонстрират сексуалности (които са толкоз древни), защото човечеството се насити на голоти. Себек – Скорпион в жената, жената в Скорпион. Изящност! И общо взето жената Скорпион във всичките митологии е наистина израз на изящно обличане. Това е усет за естетика, размерност в изграждането.

В скандинавската митология зодиакът се символизира в цветя и първата декада на Скорпиона, това е фрезията – изящно цвете, дори като аромат. Тук искам да запазя място и за аромата на другото цвете, което също така влиза в тази зодия – шибоят. Шибоят, това е нещо невероятно! За съжаление градинката на българина помръкна в обикновени изкуствени цветя. Не се сее вече шибой. А Пенчо Славейков така го възпя! – макар че няма нужда да бъде възпяван. Откъсайте си от някоя градинка едно стръкче шибой и ще го носите три месеца все нежно, ароматно... А фрезията в скандинавската митология е израз на безстрашие. Виждате ли, че нежността може да бъде безстрашна. Ние мислим, че е крехка, а тя е безстрашна, защото над всичката наша волевост, над всичката наша даже грубост идва нежността, която ни покорява. Фрезията е и настойчивост. Победа или равновесие – между физика и психология – това е Скорпионът.

Във втората декада е орхидеята – тайнственост и загадъчност. Всеки трябва да има своя хербарий с орхидея – тайнственост и загадъчност, конфликт и прямота, мъдрост и смирение.

И в третата декада това е божурът – здраве, което понася всичко. Бих казал – китка за бойните войни, защото той предимно е червен. Носи справедливост, но и необузданост и символизира дръзкия характер.

Скорпионът излива всичката си сила чрез опашката. Тя е кърмата на плаващия съд, овладяната природа, хипнотичната сила. В целостта си скорпионът е една широка предница, изтъняваща и постепенно минаваща в опашка, където се крие всичката му мощ. Той може да жертва себе си, за да подбуди нисшия свят към йерархията на духовния, по-висшия. И носи вгърнати тайните на Плутон, на подземното царство, на Адеса.

Скорпионът е единственият, който не може да бъде победен. Затуй незасегнато живее в радиационни места – от радиация не може да бъде поразен. Значи има зодиакален знак, който е надмогнал отрицателното въздействие на атомната енергия. Той единствен може да живее в такава среда без дори да бъде докоснат.

Така Скорпионът е една концентрация на силата на есента и силата на пролетта като бог на разрушаването и на възстановяването – смърт и обновление. Преносно се счита, че той е змията, която изкушава. Логично е, защото именно тя изкушава Адам и Ева, за да знаят що е добро и зло. Ето с тези тайни, които е имала цялата природа, в нейното разгръщане напролет и с нейното разлъчване в есента, Скорпионът или Фаетон се приближава към великия замък на Зевс, двореца на Зевс. Този замък е цялата наша същност, в която се намира и седмият център, или хилядолистникът. Този дворец е иззидан и направен от Хефест (Вулкан, братът на Зевс) – онзи, за когото съм казал, че направляваше действията на силите без физическа намеса, а само с думи. Нямаше робот, а имаше дума, слово: „Да бъде...“ – и меховете работят, дават огньове; само с дума: „Да спрат“ – и спират. (Алберт Велики[2] беше направил робот, но Вулкан използва нещо повече от робот!)

Зодия Скорпион има своето величие и своето място и ние ще трябва, познавайки закона на подтикването на материята към живот, да признаем необходимостта от отрова, т.е. от нарушаване принципа на инволюцията и преминаване към принципа на еволюцията. Тогава ще дойдем до онази фраза, която е казана в Евангелието: О, смърт, къде е твоето жило. Радвайте се, Аз победих света. Тази подбуда създава един символен знак за Скорпиона, който еволюира от скорпионното към орела. Това е символът – слизането, отравянето и раждането на Орела, Фаетон на колесницата на Зевс. Така ние стигаме до сигурността на необходимото да имаме духовна власт. Детето Фаетон, наследявайки баща си Зевс, искаше да има духовна власт, но не беше подготвено и отиде в реката. Отиде си на мястото. Ето това е, което можем да наречем възкръсналия Скорпион в Орел.

Ние винаги свързваме зодиакалните знаци с Посланието на Планетния Логос, за да можем (всеки в своя зодиакален знак и всеки с всички зодиакални знаци в себе си) в съответното свое служение, да изпълним онова, което едно мирово търсене иска и една лична воля трябва да осъществи. На Скорпиона в Посланието за тази година съответства третата точка:

  • Отворен е новият храм – там има: олтар, трон и жезъл; чакаме Вашата жертвена дързост!

Ето, тази необходимост на овладяното – да осигурим своята духовна власт. Имаме ли го този отворен олтар у нас? Приложили ли сме отровата на опашката, привършили ли сме своя инволюционен свят, вдигнали ли сме очи към Царство Небесно, а не към Плутон, не към Адеса? Имаме ли своя трон? Да. Зевс стоеше на него. Фаетон същото искаше – стигна донякъде. Хвана юздите, но не можа да надмогне земното притегляне и се върна до своята Еридан, до своя астрал. Имаме ли своя жезъл? Да. Имаме го, защото възземащият се нагоре Орел е, който ще ни заведе в царството, където може и трябва да се тронува. Овладяното земно притегляне, възмогата чрез крилатите коне и измерената безстрашност! Трагично е, когато някой не измери и в безразмерността си е ударен по-жестоко, отколкото тези, които имат чувството за мярка. Какво е нужно за всичко това – нужен е един жизнен поглед и един жертвен път. Нужно е онова, което няма да каже на Христос: Махни се, защото Ти прогони стадата ни и те погинаха в морето. Казаха го тези, които не можаха да се радват на освободеното адесово начало в човека, т.е. от страстите, които Той премахна от бесуващия, а останаха да плачат над своите материални блага. Ето това е необходимостта от жертвена дързост, за да може онзи, който ще овладее жезъла, да го употреби така, както беше даден на Моисей – да каже на канарата: Дай вода, защото моите деца са жадни или да може да употреби своята власт така, както Христос каза на самарянката: Къде е черпалото ти, дай Ми вода. Тя не можеше да Му даде, но Той каза, че има вода, от която се не ожаднява. Дай ми Учителю! Дай! – ето тази жажда, това предолтарно служение, този жертвен и дързостен път са, които съединяват Скорпиона в неговата инволюция и Орела в неговата еволюция. Това е голямото в Посланието – имаме го като задължение за една будност, която времето ни носи.

Другото от Посланието, с което е свързана зодията е Евангелието на Марко глава 8:

  • 31. И начена да ги учи, че Син Човечески трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне.
  • 32. И говореше за това открито. Но Петър, като Го взе настрана, захвана да Му възразява.
  • 33. А Той, като се обърна и погледна учениците Си, сгълча Петра и рече: махни се от Мене, сатана! защото мислиш не за това, що е Божие, а що е човеческо.

Когато дойде разлъката, когато е употребена отровата от опашката, идва страданието, както е казано тук, че Син Човеческий трябва да пострада. Той трябва да изходи един Голготски път, за да даде идеята за Възкресението (за първи път на човечеството), трябва да извърши двубоя между Дух и Материя и да започне Духът да доминира. Ще бъде убит и на третия ден ще възкръсне! Затова е скрита идеята за възкресението в Скорпиона. Затуй двете начала са дадени – разрушение и възстановяване. Но ние винаги носим един Петър, съмняващ се, който има поглед за земята, а няма бъдеще в очите. Петър, който Го наставлява, който Му говори и Му възразява. Носим своето пратеничество, носим и своята съпротива – вътре у нас, Петър – човека. И не случайно върху човека трябваше да се сгради храмът. Но на същия този Петър, който в нас много често се обажда, Той рече: Махни се от Мен, сатана! Освободи Ме в жертвата, защото освен човешкото, има и желание на Фаетон, който иска да срещне своя Скорпион. Защото падането не е страшно, то е потребно, за да може да се родим отново и да побеждаваме. Учението, опитът – това е полето, на което трябва да се осъществим. Махни се от Мен, защото мислиш само за земните неща.

От Агни йога на зодия Скорпион съответства параграф:

  • §563. Всяка самостоятелност бива поощрявана. Но може ли да се порицае желанието да влезем във връзка с Учителя, когато идва време да поискаме съвет и да се проникнем от общата аура? Винаги се е казвало: първом бурята, после гръмотевиците и след това – тишината. На този глас на тишината са приписвали безмълвието. Но и свръх този глас има и друго общуване. Вий знаете как се предава гласа на Учителя. Но може да се съедините в съзнанието, без да прибягвате към думи, мигновено пренасяйки съзнанието си в съзнанието на Учителя. Почти преставате да чувствате себе си; само окръжността на Чашата е пълна с непосредствено чувстване. Такова сливане стои по-високо от всякакви думи, защото то е източникът, който подхранва интуицията. Разбира се, трудно е да се достигне до това състояние, но при разширението на съзнанието то идва естествено, ако не му се правят спънки поради незнание. Това съзнание обгръща всички видове общение.

Защо Учението трябва да бъде прието като основа на съществованието? Ако някой почне да приспособява Учението към своята собствена личност, той ще изгражда постройки, без да се грижи за основанията. Частичният стремеж води към разкол и не ще доведе до възраждане. Всички гибелни резултати са причинени от частичните стремежи. Те пречат на човека да се усъвършенства и да очисти чувството си за красивото. Но без това качество е невъзможно сливането на съзнанията.

Наистина, всяка самостоятелност, всеки роден иск за вода от кладенеца на живата истина трябва да бъде поощряван, но в никакъв случай пък не може да бъде порицавано желанието или волята да се слеем, да влезем във връзка с Учителя. Това е битие. И тогава вече тази обща аура да закрепи твърдото убеждение за жертва, макар и да имаме падането на Фаетон на земята. Защото желанието да се влезе в една аура, това е тя да ни облъчи в едно сияние, да сме надмогнали личността си.

„Първом бурята, после гръмотевиците и след това – тишината.“ Така е – нещо трябва да разлюлее нашия клон, ако искаме да падне плод. Ако не може бурята да откъса плода, тогава гръмотевицата е, която ще ни го донесе и когато буря и гръмотевица са обгорили с пламъка си нашето щение, тогава настъпва часът на тишината. Това е великото безмълвие. След всичката буря и гръмотевичност човекът влиза в царството на тишината. И тогава той е в общение, тогава се предава гласът на Учителя. Учителите не говорят високо, а шептят тайната. Тя е вътре. Затова Христос казва (ясно е, че имат очи; ясно е, че имат и уши): Тези, които имат очи, ще видят; тези, които имат уши, ще чуят. Какво значи това? В часа на тишината да се чуе тайната.

„Почти преставате да чувствате себе си; само окръжността на Чашата е пълна с непосредствено чувстване. Такова сливане стои по-високо от всякакви думи, защото то е източникът, който подхранва интуицията.“ Чашата (именно сърцето) ще бъде препълнена и тогава ще нахрани откровението на интуицията. Това, което искаше детето от своя баща – да мине по неговият път, който е царствен, да знае да управлява и да дава слънце на всички.

„Разбира се, трудно е да се достигне до това състояние, но при разширението на съзнанието то идва естествено, ако не му се правят спънки поради незнание.“ Виждате колко ясно – „поради незнание“. А какво беше казал Той: Не бихте имали грях, ако не бях ви казал. Казаното е именно светлина. Мъдростта е зрение в пътя на нашето възземане.

„Ако някой почне да приспособява Учението към своята собствена личност – съблазън, за която всички си имат по една, две валенции – той ще изгражда постройки, без да се грижи за основанията. Частичният стремеж води към разкол и не ще доведе до възраждане.“ Това, което много пъти съм казал: капка в океана на еволюцията, а не лично сребреене над някакъв цвят свой. И когато наблюдавам понякога стремежите и непоносимостта един към другиго, виждам, че те се дължат до известна степен на това – стремеж към разкол.

„Те пречат на човека да се усъвършенства и да очисти чувството си за красивото.“ Казвайки „красиво“ тук не се говори за жеста, а за хармонията.

Ето защо и третата точка от исканията се хармонизира със зодия Скорпион:

  • Поискай, Господи, послушание, което ни освобождава от себичност!

Няма да зидаме храм на разкола. Поискай послушание, Господи, което ни освобождава от себичност, от личен стремеж. Разбира се, човек трябва да е личност, човек трябва да е същност, за да може да направи себе си храм, защото Той беше казал: Там където са двама души в Мое име, Аз съм при тях.

Това е Скорпионът, това е Посланието, това е йогознакът и личното ни търсене. Нека в тази зодия във всички времена да послужим!

 

[1] Гръцкото „ph“ може да се прочете „Ф“ или „п“. Предшествениците ни казваха Паетон поради близостта и давлението (преди Освобождението) на гръцката култура в България.

[2] Алберт Велики (1193 – 1280) – алхимик, учен и философ.

Нур 2020
НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993
Нур 2021