Жертвата не е принос на личността – тя е Мирово съзнание за събожничество!
Ваклуш Толев: Скъпи Деца на Деня! Уважаеми гости! Синове на България! С особено чувство на отговорност приемам щедрия ви дар за тази среща, в името на една бъднина, която се нарича Път на Мъдростта! Вашата жертва е направила моя Път отговорен и моето предназначение – будност. Моля, приемете моето присъствие като ваша бъдна отговорност за Път и служение на Всемирната даденост!
(Следват: изпълнения на трио „Соната“; поздравление от председателя на сдружение „Общество Път на Мъдростта“; представяне от главния редактор на списание „Нур“ 2/2009 и рецитал по стихосбирката „Разпилени бисери“.)
Ваклуш Толев: Какво трябва да направя? Аз да ви изнасям Слово?! Ами, аз самият съм си Слово. И вие трябва да се научите да ме четете. Ако изнасям Слово, това значи, че азбуката на Учението Път на Мъдростта не е ваше огърлие – вие отдавна знаете Словото на Учението Път на Мъдростта и то е вашата гирлянда. Това е изходен път и засвидетелствана жертва – иначе нямаше да бъдете тук. А на онези, които още не са пристигнали при нас, вие ще им дадете магиката на Словото на Мъдростта като утрешен олтар на битието на събудения човек.
Това е, което ме доведе до тази Общност, за която от сърце благодаря, че избра Пътя на Себе си. От което Себе ще се освободи заради Всемирната тайна: човекът – Бог.
Учението Път на Мъдростта има само едно признание за необходимост – че ражда свобода. От Себе си дори.
Изведено от Нур 3/2009 (с допълнение)
01.08.2009 г., гр. Пловдив, Технически университет
Откриване
Служението е вашата жертва!
Ваклуш Толев: Скъпи събожници! Няма по-голяма радост от това – да ви видя във вашата бъднина по ск`алата на своите търсени Небеса.
В Пътя на човечеството винаги е имало нещо, което го е смущавало. И първата тревога, която е смутила човека – Адам, е родената мисъл, че не трябва да бъде само покорност, а и път. А пътят като неизвестност се чертае от сърце, върхът се изкачва с воля на свещенослужение! Този връх сега сте самите вие – вътре в себе си, осъзнали изходената даденост, че човекът е бог в развитие.
Това даде Учението Път на Мъдростта – даде себеосъзнатата отговорност на жертвата, която не е принос на някакво божество, а осветяване на онова, което се нарича човек-бог. Тази жертва не е насилие, нито пък си служи с насилие – тя е събудена отговорност на вложения Бог в човека.
Себежертвата ви е, за да бъдете богове и събожници в храма на собствената си бъднина. Това е, което ви събра днес – събожникът като идея на Самия Сътворител, или себесъзнанието, което извика Сътворителя у вас, за да направите човека събожник във взаимността ви днес. В собствения си олтар да направите великото служение на Учението Път на Мъдростта. Път, за който сте призвани в събудена отговорност.
Каквато и венчална добродетел да ви сложат на главите, вие сте венчани със Себе Си, за да изведете събожника си в Път и осъществена Божественост. Вие, самите вие, в тази лествица на бъднината, която ви чака!
Осъществете се!
Изведено от Нур 3/2009
02.08.2009 г., Родопа планина, м. Студeнец, хотел „Строител“
(Теми: „Посланията – родилна утроба на събожника“ – представил Кирил Коликов, „Олтар, жертва и служение в Духовните вълни“ – представили Пламен Пеев, Христо Христов, Йордан Епитропов, Марин Маринов – от регион Пловдив, „Водителският триъгълник – политика, религия, държава“ – представили Иван Бъчваров, Ивайло Стефанов, Глория Николова – от регион София, „Мировият Път – отречена статика и Себетворчество“ – представили Сена Неделчева, Румен Сейреков, Тодор Димитров, Георги Кючуков – от регион Варна.)
Ваклуш Толев (коментари): Идеята за събожника, с всичките нейни духовни потенциални възможности в реалност, е Миров взрив, ако може да бъде така илюстрирано. Миров взрив, който планетата трябва да претърпи.
Едно е Словото, което ви е дало тайните, подсказало ви е пътищата, направило ви е гнездо, в което можете да сложите яйцето на бъдещото; друго е, когато вече сте сложили инкубатора и след известното време е излязъл фениксът.
Стои и чака неоскърбена човешката тайна – събожникът чака! И вие ще я дадете, ще я подскажете на бъдните хилядолетия. Ние говорим за събожника като реално уловима, вече родена мисъл, но в човечеството тепърва ще се занесе новината, събудената будност. Не става въпрос да се самославите, спестете тази „отговорност“, за да не оскърбите Знанието. Понесете го с отговорността и го дайте с щедростта на трапезата на вашите събожници! Те мислят, че още са събратя, незнаещи, че са събожници. Тепърва ще им дадете причастието. И това е вашата отговорност. Много голямата отговорност! А събудената отговорност не ще награди – жертва иска.
В идеята за жертва човекът още живее със страха, че трябва да се принесе или пък да умре. А той просто се осъществява в различни полета. И с този принос на всяко едно поле вие получавате безспорността на феникса, за който никой не може да ви каже как се ражда. Ражда се от Нищото, Което е Всичко – това, което е привилегия на Абсолюта, а не на боговете.
Отговорността ви е голямото съчувствие за бъдещето на човечеството. Овладейте се в тази жертва – съчувствие към по-бедния брат поради неговата еволюционна стълба. Съчувствайте му в неразперилия криле събожник! Направете го!
Всекидневието може да ви възпита в приложност на това, което сте чули, но бъднината е изискана жертва – като потреба. Жертва, която безспорно се освобождава от кръвния знак, който хилядолетията бяха поставили като необходимост за готовност. Сега жертвата надмогва дори разпятието. Духовното разпятие... Затова там, при Разпятието на Иисус Христос, има и вложена една интересна формула – Петата рана. Петата рана, с която се освобождавате от кръвния си Аз – който ви създава себичност, но себичност, която облича в дрехата на служение. Тази себичност разлъчи от предишната форма на лъже-правдата, която човечеството още прилага с неимоверна жертва с вярата, че прави правди. Смъкна се и маската, че има богоизбран народ, а той още има да плаща своята карма.
Прозрението за свобода от карма е най-доброто в Учението Път на Мъдростта, което вие, Децата на Мъдростта, ще дадете в бъднината. Свобода от кръста на личното разпятие... Ако щете, не приемайте, че Иисус е бил разпнат. Важното е, че даде идеята за Разпятието и сублимира това, което предшествениците бяха оставили – идея за възкресение с външна сила. Той за първи път даде идеята за Възкресение със Себе Си!
Върховенство на Учението е голямата идея за Свобода. Неговата приложност е, че има Истина, която ви е събудила за Знание. Истина, която ви учи да знаете. А не лицемерието, което от върховете до низините обслужи тази планета да бъде наречена мъченица. Освободете мъчениците! Това е вашият бъдещ дълг! (...)
Църквата, понеже е лишена от социална властност, за да има поданство, измисли греха и подчинението. Докато държавата като организирана сила сама за себе си вече има тронна властност. Църквата – не, тя има повелителност. Не упражнява власт – повеление прави, което е вече догмат. Тогава може да обяви, че известно поведение е грешно, докато в държавата това да е беззаконно. (...)
Ако държавата не може да събуди отговорност в поданика си, не е направила политика още. Държавата е непременно политика, но племенните съюзи не са политика, а взаимност, където много по-лесно може да се упражни насилие. Племето може да е кръвна признателност, но не е организирана власт. Докато държавата е организирана власт, племето се управлява от обичаи. Обичаят много лесно се сменя, но законодателството не – за него трябва да имаш орган вече. Макар че са налице абсолютни държави и империи, особено в Средновековието.
В държавата идеята поне за насилието не е кодифицирана – тя създава закони, с които регулира, а не натрапва. Макар че диктаторските формули или абсолютизмът в лицето на религиозните държави са изумително натрапчиви. Както и сега се повтаря, например в мюсюлманството – просто държавата е бледен израз. Всъщност религията със своето табу над държавата – като загрижена за гражданина, прави изповедника си грешен. А грехът е сила, защото е субективна вина, обявена от субект, за който нямате реалност, наречен Аллах, Господ. (...)
Времето е у вас! Човек може да научи една фраза в живота си и тя да го направи вековен. Вие една фраза да научите за историята и бъднината на Учението, е много повече от часове да се чудите дали имате време или нямате време. Времето е въведена спекулация, за да се ограничи нихилизма, а не Знанието. А нихилизмът е социална доктрина. Когато правилата тежат, се правят революции. И ние точно това правим – ние правим революция, а не съображение с времето.
Не се съобразявайте със себичността си, а с пространството и хоризонтите на Знанието. Една тема е казана, четена, но я разберете, направете я живот!
Духовното причастие, което дават съответните култури, и разбира се, Учението Път на Мъдростта, е Словото, в което има живеца на бъднината – Мъдростта в приложно служение.
Деца на Деня, не си позволявайте да оскърбите бъдещето си в служението на идеята Път на Мъдростта! Награди няма кой да ви даде. Наградата е събудената отговорност. Ако нея изпълните, вие ще си получите огледалната тайна, че сте дали Тайната вечеря с хляба – посвещението на Мъдростта, дали сте я на бъдността както на тази планета, така и във Всемира.
Със съкращения
02.-05.08.2009 г., Родопа планина, м. Студенец, хотел „Строител“
Ваклуш Толев (коментари): Не може да не се каже, че Христос е планетна същност, защото има една фигура – носи планетата в ръката Си. Много реално, но дали няма да тежи, това е вече друг въпрос... Много добре е дадена идеята Пантократор – Вседържител. А това какво показва? Събуден Кундалини. За Кундалини няма тежести! (...)
Мировата даденост е разкрила идеята (няма я в етиката), че няма зло, има нееволюирало добро. Стои в човека оная натрапеност, че всяко зло си е зло. Ние слагаме относителността на преходното зло.
В еврейската религия има разделение, без да има двама богове – на доброто и злото. Има изявено зло, или както е казано: око за око, зъб за зъб! Докато в дуалистичното изповедание има две божества, но с една ценност – еволюцията. В еврейството има зло, без да има еволюция, само един Бог – с идеята за зло. Следователно битката на Христос е много по-ясна, макар че и при Него има зло.
Следователно пътят на еволюцията маха венеца на безеволюционното религиозно мислене. Защото еврейството не е еволюционно, но не е и революционно.
Учението Път на Мъдростта е еволюция, която отрича злото. Остава му какво? Да изкласи – нееволюирало. По този начин се вади живеца на злото, сложено като път в еволюцията на човечеството.
Човекът е, който може да освободи боговете на злото, които съответните религии са дали. А формирайки фронтове, не може да няма жестоки битки. Кръстоносни походи, гонения на всеки, който се противопостави на християнството, анатеми... (...)
Има нещо, което е същностно – никой не жъне неузряло жито за брашно. Когато узрее, тогава го жънат и го носят да го смелят на мелница.
Логично е за Децата на Деня идеята за събожника и други идеи да са смутителни. Но всяко общество е сгърнато в своите тенденции или по-скоро посветено на своята жертва. Затова Обществото Път на Мъдросттаняма нужда от изяви, има нужда от жертва!
Онова, което отива без пресметливост, е събудено с една идея – да даде Път и спасение на човечеството. Това е идеята на Христос – Път и спасение. И апостолите отиват без пресметливост. Голямата тайна на тези, които са единици – както и вие сте единици в случая, е бъдещето да ги следва и трябва да ги следва, защото това е Пътят на Духовните вълни.
Сега за избраничеството... Много добре го казва Христос: Не вие Ме избрахте – Аз ви избрах. Защо Той ще каже, че ги е избрал? Защото даването на една идея, която докосва струните на това, което се казва седемструнната лира на човека, е повик. И Този, Който може да чуе нотираната песен на тази лира, има пълномощието да каже: Аз ви избрах, а не вие. Защо вие пък сте докоснати? Защото вашият инструмент е, който може да улови. Следователно предназначението ви не всякога с ваша воля, но с ваша събудена потреба, ви довежда – като събожници.
Помежду ви вие не може да нямате събожничество, а идеята за събожника е безолтарност, безобрядност. Но ако вие сте загубили святото отношение към олтара в другия, не можете да бъдете събожници. Не обиждайте олтара, който има другия, щом искате да бъдете събожници! Събожникът има един лик – да загуби Себе си в името на боговете!
Въпрос: Как можем да разбираме и да прилагаме собствената си жертва в живота?
Ваклуш Толев: Най-опростеният отговор е, че ако вие не може да понесете личната си жертва, как ще искате чужда жертва? Вие не сте Бог още. Бог може да иска чужда жертва, защото Той Си я дава, дава я и във вашето творчество.
Следователно първото нещо, което трябва да понесете, това е съзнанието си за себежертва. Тогава може да си правите олтар. Идеята за съчетанието между олтар и жертва, и след това вече служение, е много съществена. Вие не можете да принесете жертва, ако нямате олтар.
Първият олтар, който е направен в човека, е сърцето. Трябва с него да решите, преди умът да ви доведе до липса на страх. В сърцето е необходимо да отработите надмогата за жертва, а не да я искате в чуждия. Бог е пожертвал Себе Си, за да има след това човеци, които ще Му поднасят жертви.
Щом има човек, т.е. Адам е в наличност, трябва му олтар. За да бъде същност от Бога, ще трябва да поднесе олтарната си жертва. Тогава може да стане единство с Оня, Който иска жертва, т.е. със Самия Бог. Жертви се поднасят на Божество! Другото е гостолюбие, с което човечеството си служи.
Под Бог не разбирайте това, което разбират официозите. Според Учението Път на Мъдростта този, който може да дава жертви, ги дава на Себе Си, след като е отработил олтара си сърце. То е първата чакра, която ражда божества и която дава поклони. Защото сърцето дава жизненост на биологията, а Духът дава жизненост на признателността.
Няма религия, която да не ви отвежда в жертва. И Мировата енергия ви отвежда в жертва – това е вашето умиране. Има ли някой да не умира?
Така че първата тайна човекът да порасне в своето съзнание за отговорност – това е жертвата. Но жертвата, квалифицирана като жестокост, не е равна на жертвата, пратена като Всемирно всесъжение и молитва за благодат.
Олтари, принос на жертви са съчетание на една друга сила, която се характеризира като Бог. А олтар е кръвната даденост на човека. Тя е пулсацията. И цялата планета пулсира. Отделен е въпросът, кой какво улавя от нея. (Първото, което учените са уловили, е земното притегляне...)
Това, което по същина може да се каже, е, че новият олтар е самият човек – бог в развитие. В него единствената жертва, която той трябва да направи, е себичността си, т.е. да се освободи от Себе си.
Без Себе си – най-голямата тайна на жертвата е точно тази. Това позволява на Онзи, Който те е сътворил, да бъде удовлетворен. А това е Мировото съзнание, което в поведение на отношение към човека създава богове.
Отношението към Бога е отношение към Себе Си в измерение докъде ти признаваш Бог. Защото, когато се признава външния Бог, се търси покровителство, а когато се признае вътрешния Бог – се търси жертва! Ти се освобождаваш от Себе си, а не търсиш покровителство.
Мъдростта е потенциалната даденост, вулканическото изригване за свобода от Себе си. И тогава в Истината ще може да се прави това, което пък Свободата изисква, т.е. една нихилация заради не мистичната, а реалната планетна цялост, която дава жизненост на всичко. Обредите го подсказват, но са ограничени. Един обред за дъжд, молитвено искане... Защото човешката мисъл има реална сила. Но астралът е още властник в човека, а не мисълта. Да не говоря за откровенията. Ако вие имате още страховибриращия астрал и дребната мисъл, никога няма да стигнете Причинното поле. И тук е грешката на всички предишни религии...
Въпрос: Имате ли лична тревога дали ние ще можем да понесем нашата отговорност и да дадем Учението на света?
Ваклуш Толев: Кое е това, което дължи у мен благодарност към вас? Вашата дързост – да се простите със Себе си. Отделен е въпросът, колко го съзнавате и до каква възможност можете да направите тази жертва. Но фактът е, че сте тук.
Кой и кога ще бъде събуден, кой е събудил този или онзи център...? С тази будност – на център, в света на невежеството някои вадят пари, както го правят разните там ясновидки и тям подобни „посветени“. Самото събуждане на Кундалини не дава посветеност. С центровете, с които работите, отивате на съответното духовно прозрение и знание.
Въпрос: Кои тенденции в събуждането на духовността внасят в социалността идеята за водачеството като държава?
Ваклуш Толев: Когато не е имало още идея за държава, а общност от създадени възможности, от тях не е можело да се изгради Айфелова кула. Може да има колкото искате материали, но няма ли архитектурния план, няма Айфелова кула.
Другото е малокалибреното мислене, с което едно съвремие, наречено пролетарско управление, нямаше прозрението как се прави държава, а имаше интерес да се защити онова, което ще ги подкрепи. Затова в една държава си остана мужика, в другите – пролетария, но те не можаха да получат дори облика на буржоазия, да не говорим за облика на аристокрация. Америка още е безумна, защото не изживя периодите на аристокрация.
Социалният манифест при преценка на малокалибреното мислене създаде т. нар. класова борба. Класовата борба доведе до обидата, че човекът не е божествен. Доведе го само до стадия за парче хляб. Класовият враг е нискостебленото мислене на събудена потреба от величие, но без стълбата за божествеността.
Всички религии са натрапвали регулиране на човешките отношения чрез добродетели. Добродетелите. Ама откъде да изведат регулацията, след като е имало многобожие и боговете са се били едни други; след като е имало двубожие и бог на злото и бог на доброто са в конфликти; след като има едно единобожие, което пък не позволява смяна на богове; и след като религията иска да доминира в битката за власт и държава? Ето ви ексцесите в центъра на европейските култури. Кой тогава е регулаторът?
Религията се опита да играе ролята на регулатор, направи си дори властност, изведе своя папа или патриарх. Но копнежът на религията се води от човеци, които събуждат естествена завист към държавата, която има император, която има трон и владее социологията на човека, а е позволила на изповеданието да владее психологията му. Този конфликт е съзнателно изграждан дори в поведение на взаимно изтребление – това, което цялото Средновековие ни го показва (пък и съвремието). И понеже религиите не са могли да овладеят всичко, има ереси. Ересите са една позволена потреба тогава, когато дълбочината на прозрението ражда идеята, че този, който иска да има религия, трябва да има и свобода за избор. Защото онзи, който не иска в дадената държава да е поданик, емигрира. Но религиозника няма къде да емигрира.
Голямата битка е именно там – битката между трон и олтар. И затова изначало, за да съществува олтар, е трябвало позволение на трона. Тогава, когато олтарът започне да променя трона и да поставя тронника, тогава идва конфликтът. Защото религията искаше да овладее трона, затова и католическата Реформация е в този смисъл – отдели се от държавата, за да няма абсолютизъм. Да, но абсолютизъм е имало и тогава, когато не е имало религия.
Битката между трон и олтар още е жива. Сега няма Инквизиция, но в религията има анатема. Проклятието стои и вече е много по-модерно да се сложи етикета „безбожник“. Но безбожие никога не е имало, имало е отричане на богове. Защото не може човек да отрече в себе си Сътворителя си – дори в лицето на собствения си нагледен баща. Може да му е неприятен неговият баща, но не може да го отрече.
Децата на Деня отвориха врати на божеството си. Тълпата трябва да има Бог вън от себе си, но Децата на Деня трябва да Го имат вътре, за да не се илюзират, че Той е преходност. Човекът не е преходност, в него има Даденост, Която стои. И няма вън от човешкото мислене богове.
Духовната вълна на Мъдростта е първата, която няма идея да създава религии. Няма идея да създава роб, който да обслужи религията или пък държавата. Едно сбогуване Учението Път на Мъдростта ще направи с т. нар. постулати на доктринната религия. И това е голямата битка. Затова на християнството са му били необходими три века да се наложи. Сега съм казал, че един век ви е достатъчен, защото имате кореспонденция, която е магия вече.
Европа няма нова религия, но общност е създадена. Имат нова идея, имат знание, че човекът за човека не е вече враг. Така че новото битие няма да бъде религия, то ще бъде посветено Знание. Знанието ще освещава социологията!
Въпрос: Когато говорим за държава на Духа, коя е територията на тази държава?
Ваклуш Толев: Територията на Духа трябва да е минала Физическото поле, да е минала Астралното и Менталното полета. Тя трябва да отработи своите духовни чеда в Причинния свят – да влезе в Света на интуицията. Решението, което на земята се дава, това е как трипластието наше, наречено материален човек, плюс духовностите, трябва да си направят на съответното място поносимостта на събожничеството в процеса на единството с Отца.
Въпрос: Моля да отговорите на следния въпрос – за принципите на Триъгълника в планетната памет на България и ролята на българите.
Ваклуш Толев: Не е риск, че човек следва Път, който е направил свой. Не може да бъде другояче отговорен пред това, което в този Триъгълник стои – причастието на Учението на Мъдростта. Не може без наличието на Змията, от която се страхуват, а тя е у нас.
Триъгълникът крие най-важната тайна – че той има връх. Върхът, ако можем така да кажем, съпоставено в социалната зримост на тази планета, е Голготското разпятие. Голготският разпети Кръст – Кръстът на Разпятието, е точно разпнатият човек.
В основата винаги ще стои земята – вие не може да направите Триъгълник без наличието на физическата материя. Защото човекът е материя и Дух. Има и мисъл, и душа, които още не са одухотворени. Затова има връх. Но вие не може да се лишите от основата, която е плътта – в Триъгълника стои първом плътта. И ведно в него стои вертикалът, около който се извива Змията. (В неизправена гръбначна стойност няма Кундалини, защото не може да се качва.)
Значи тайната е Мъдростта да направи присъствие в материалния свят. Материята в своята субстанциална даденост си е отработила в човека именно този Триъгълник с неговите чакри, или центрове, които трябва да изнесат онова, което в Откровението е дадено – последната йерархия на човека-бог. Защото след човека идва орелът. Орелът е вашият Кундалини, който знае да лети. Главното предназначение на Триъгълника е неговото „летище“ за Небе – Седмият център.
Трябва да се знае, че се започва от плът и се минава отдолу нагоре през съответните центрове поотделно. Поне временно може да се завърти чакрата и да създаде в един Причинен свят предпоставка за Знание. Разбира се, един събуден център или едно излизане на Кундалини не е постоянно, а когато ви трябва. И второто, което повелява най-строгата отговорност – не давайте онова, което хората не могат да понесат. (Ето защо има йерархии в религиозните съзнания.) Затова, за да бъде опазена тайната на Знанието в святост и отговорност, са посвещенията.
Така че този Триъгълник е много съществен. И в планетната памет на България го има. Може би България е единствената с усвоимост на принципите му, само че е въпрос до какво ниво. Един поп Богомил например има едно елементарно посвещение. Но посветеният Патриарх Евтимий създава место за едно ново верско изповедание – исихазма. А то е свобода от църковност...
В българската земя само Орфей да наследите е достатъчно, защото той е един от Великите посветени. Той прави нова култура – в цяла Европа, не само в нашата страна. Една от най-големите благодати, които човечеството има, е орфеизмът – нещо изключително!
Затова, когато се говори за Великите посветени в нашата страна, много потребна е голяма будност в тунела на историята, за да можем да кажем: този човек извърши една голяма благодат. Както княз Борис Покръстителя извърши насилие, което упрекват, а то заслужава награда.
Така че принципите на Триъгълника в планетната памет на България са отработвани и освещавани.
България ще отработи своя творчески държавен образ в единство с Европа. Една бъдеща култура много по-лесно би се наложила в Обединена Европа, отколкото във всяка отделна държава в бъдеще да правим Кръщение.
Въпрос: Идеята за субстанциалност на Свободата как да я разбираме като ниво в Духовната вълна на Мъдростта?
Ваклуш Толев: Риск е, ако пуснете някого в някоя голяма бездна, да не може да го извадите. Не всяка тайна трябва да бъде дадена, когато не може да бъде понесена. Нещо се дава, когато е въпрос на поносимост.
Какво значи поносимост? Това значи с кое поле работите, с кое поле човечеството работи. Йерархията на съзнанието на поносимостта открива неща. Еврейството открива идеята за единствения Бог. Но смисълът и същността на единствения Бог като Път в Божествеността го дава Христос, а не евреите. И те разпват Христос точно защото правел Себе Си на Бог. Никой не може да се насили повече от това, което му е дала Мировата същност. Тя е дала един човек-бог, който трябва да се развива. А Христос дава това за бъдещето тогава, когато юдейството не може и няма поносимост да приеме, че човекът е бог.
Причинният свят скрива някои неща не умишлено, а поради това, че липсва поносимост. Тази характеристика да се опази човечеството от непоносимост, която развращава, е отговорност. Много добре го казва Христос: Имаше много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете. И сега мога много смело да ви кажа: има много неща, но не могат да бъдат казани, защото се опорочва светостта на онова, до което не се е достигнало.
Въпрос: Сътворението идея ли е от Живота
Ваклуш Толев: Идея – да, но дял – не! Именно в него има отдели.
В Сътворението стои „океанът на спермата“. Тази тайна са я разработили в древността. И освен сътворимото, има нещо, на което са дали понятието Абсолют – Нещо, Което не може да се определи. В междината между Абсолюта и океанността има едно същество, което наричат Бог. Бог не е Абсолютност – има менливост, която започва от тотема, на когото са правили поклонение, минава през митологични божества, двубожие, единобожие... Бог е посредник. Никой не може да даде обяснение що е Абсолютът, Абсолютът не може да бъде усвоен. Тогава в идеята на Сътворението „океанът на спермата“, т.е. на оплождащото начало, се изразява в това, което е привилегия на Бога – да създаде човек.
Създаденият човек създава ли човек? Не можем да му отнемем привилегията да ражда човек. Значи става създател. Създател междинен – между Абсолюта и животното. Тогава защо да не бъде наречен събожник? Значи този океан е създал първична материя, от която се образува тяло, и в него след това са сложени всички потенциални възможности да ражда човек.
Сътворението в т. нар. Свещени писания започва от водата. Значи първият израз на принадлежност е водата и Бог е междинност между Абсолюта и водата. Другата тайна е, че водата е астралният образ на Светлината. А какво е астралният образ? Астралът е живителността, която в човека пулсира желанията. А без събудено желание не може да се иска от мисълта пък преценка.
Значи водата е, която прави нашето второ тяло. В астралното тяло, което се е абсорбирало, вече могат да идват мисловностите, които материята в своята жизненост създава.
Тогава какво е Астралът? Вибрация, която първичната материя дава, с която океанът започва да става плодораждащ. Раждането започва в океана, в човека се довършва. Без астрална наличност човек не може да има вибрации. Физическата материя е намалена вибрация. Но тази вибрация, която има Астралът, е много по-ускорена, защото е в четвърто измерение. Създава се вече друг род материя – не триизмерната, която не може да се възкачи.
По този начин от океана се получава, както се казва, Мировият оплодител. Затова започва от водата раждането; затова във всяка структура на Сътворението без вода не може. След това има формирането на същества, от които постепенно еволюцията изгражда онова, което може да съхрани мисловната материя – през астралното вибриране до мисловната материя.
Само човекът осъзнава и прави живот. Защото дори и това, което в религиите са сложили – ангели, архангели, те нямат нашата еволюция. А този, който няма еволюцията на планетата, той не може да прави характеристика и да дава благослов за живот.
Превратът, който трябва да извършат Децата на Деня в мисленето си, е по-тежък, отколкото във всички други религии, които са идвали. Защото вие трябва да смените добродетелите и поклонението си със Знание. Знанието обаче не ви освобождава от това, което като образност се нарича съвършено – Бог. Но трябва да се освободите от лъже-добродетелите.
Ние говорим за одухотворяване на материята и това официалната наука трябва да го разбере. Окултната наука отдавна е дала обяснение на тези неща. Идеята за одухотворената материя освобождава обемността `и.
Така че трябва официалната наука да се научи да не отрича окултната. Окултната се е съхранила от посегателството на официалната наука да дава наставление на пробудената духовност.
Обучението е потреба за обикновения ум, откритието е необходимост на откровението!
Със съкращения
02.–05.08.2009 г., Родопа планина, м. Студенец, хотел „Строител“
Ваклуш Толев (напътствия): Посланията са дадени от Планетния Логос. От Логос, а не, да кажем, от национално водещи. Разликата е оттук до небето. И съображенията на Логоса в измерение за това, което трябва да поднесе, е нещо, което обикновеният човек не може да прецени. Затова има заповеди на Господа. И никой не ги оспорва дали са глупави, или са умни, ами се иска да ги изпълнят. „Не лъжи!“, „Не кради!“ – а пък всички лъжат и крадат.
Виждате какви земетръси има. Нещо е натрапено уж с величието на Всемирно съзнание, а долу го изопачават. Дадени са Десет Божии заповеди, но отговорност, както виждате, няма. Заповедите уж са от Бога, а въздействието върху изповедника какво е? Нищожно. И намират оправдание... (...)
Има една друга тенденция. Събудена ли е божествеността в човека да има измерение? Ето защо употребявам Божия човечност и Човешка божественост. Кое е хармонизирало, за да се приемат известни формули? И затова идеята за повеления е, че са от Логоса. Отделен е въпросът как изповедникът прилага Логоса. Защото като Божия даденост, както казвам, човекът е, който решава Божиите неща.
За съжаление Посланията не влизат в мисленето ви. А да не кажем, че никой пък не ги е направил молитва... Просто Посланията не ви досягат. Това е, което много ме смущава. Защото, ако ги аранжирате в тяхната даденост за будност, вие ще бъдете изумени. Във всяко Послание дори и една дума само да се вземе, прави ферментация. Една тема на Мъдростта, която ще влезе в поведението на бъдещия човек на развитието, ако няма азбучната тайна на Посланията – те просто ще бъдат само четиво.
А никоя религия няма предшествието си на Послания в този смисъл. Даващият религия става икона. Посветен ли е, няма значение, важното е, че той е иконата на развитието на религиозното съзнание. А няма Послания. Дори има едно принизяване – зад Евангелията Църквата дава някакви послания на некоронованите апостоли. Но тези послания не са Послания на Учението, а са мисловност, с която искат да го пригодят, за да са защитници на нещо. А Посланията не са защита, Посланията са живот! Вие пледирате в защита на онова, което искате да го направите закон. Докато Посланието не е закон. Това е, което разделя социологията от верското изповедание.
Разбира се, изповеданието е повече от една религия. Религията има съображение основният или елементарният ум да прави обреди, а Посланието ви учи как да се огледате в огледалото на Божествеността си.
Апостолите били писали послания... Но Посланието не се пише, Посланието се живее. Живее се! Затова религиозните формули нямат трайност, а имат наложена воля.
Посланието крие светителност, то не е съображение! Дори, бих казал, то не е и молитва. Защото човекът е роден, за да се развива, благословен е, за да осъществи вложеното Божество. Не е важно вън от вас дали има Бог. По-важното е, че има Бог вътре в човека и Той чака сътвореното Си да Му даде признание.
Вие трябва да имате ясна картина за социология, за духовност, за душевност, за да можете проблемите да ги решите. А проблемът най-вече е да се качите на Голгота. Ама не да отидете да плачете, че Някой там е бил разпнат. Не! Просто да Му благодарите, че е дал идеята да направите разпятието си. Да благодарите и на ония, които са направили услуга да ви приковат.
Конфликтът в Пътя, който изживявате, е неизбежен. Едно съзнание, което е работило и си е създало своите кумири и опорности, е работило с хилядолетия. Така че този конфликт трябва да го приемете като неизбежност, но ако искате да надживеете конфликта, трябва да дадете тайната на Новото. То като социология в битието ви сега трябва да започне да ферментира. Когато носите вече зрялото схващане на една нова Духовна вълна, безспорно започва раздвоение. И затова човек първом трябва да се освободи от Себе си.
Когато имате съзнание за преценка, Пътят, който вървите, ще знаете на кое место има спънка. Тя най-напред е в личността, после в социалната даденост, след това в разряда на посвещението, което сте получили. Защото тези, които получават най-ниско посвещение, правят най-големи пакости. Нищо по-пакостно няма от посредствеността! Духовните учения са проблем на събудена потреба за духовни ценности. Отделен е проблемът за моралните стойности.
На вас предстоят най-тежките задачи. Вие сменяте тезата на добродетелите с тезата на Знанието. Това е най-големият земетръс, който ще понесе планетата. Трябва да намерите дързост за раздяла. Ама не да се изплащат карми. Учението Път на Мъдростта трябва да ви освободи от карми! Не с плащане, а с нихилиране на съзнанието, че има потомственост в неговото духовно родство. На тази потомственост в духовното родство трябва да `и кажете: „Сбогом!“. Но не да слагате завеса, а просто да нихилирате известните отживелици на религии, които носите. И не да ги упрекнете, а да ги нихилирате. Това с разправия не става, а с постулат. Постулатът, че човек е бог в развитие, сменя довчерашната хронология на изповеданието, че човекът е грешен.
И затова не може да се говори за елементарни посланици – с посланиците си служи социологията, – а за пратеници на една Духовна вълна, което е нещо съвършено друго. Посланикът получава пълномощно от другаде – дава му го една институция или една промяна. И затова, когато дойде друг да управлява, си извиква нови – старите посланици ги освобождава.
Конфликтът, който ще се получава между вас и бъднината, е различното равнище. Не обаче да отричате наличието на една жизненост, а да я метаморфозирате. Вие метаморфозирате, вие променяте, давате `и друга структура. Друга структура на собствената си плът, защото с друга мисъл правите в себе си плът. И може би точно затова посветените са бранили идеите за прераждането и за еволюцията, докато институтите са бранили статиката си.
Всички религии са поднасяли човека като същество, което можеш да го направиш жертва. Той е обикновен, а ти си белязан. Такава илюзия никога не бива да раждате! Човекът е вашето предизвикателство. И то, бих казал, най-отговорното. Затова Христос го освети с жертва. Той дава една формула – че ще ви разпънат, т.е. човекът е разпънат между материя и Дух. И ако наистина надвиете материята, може да направите освобождаване в гроба.
Обществото Път на Мъдростта трябва да се научи да се прости с вехтата си дреха. Разбира се, тази битка е най-тежката. Защото не можете да отречете материята си – но можете да я осветите. Ти можеш да я осветиш! Именно затова съответни правила в известни религии са давани. Но религиите са ги ползвали, за да господстват.
Човечеството трябва да разбере – идеята за Духовните вълни е неизбежна! Дори вашето наличие ви дава тази убеденост. Една йота да си прибавите към липсата на прозрение в Пътя, е достатъчно да мотивира жертвата ви.
Това, което човечеството сега прави, е съвсем безхарактерно. Липсва му характер. Разбира се, всеки си има характер, но повечето е да се храни, а не да твори. Сега човечеството е в конфликт, което пък за нас е радост, че се събужда. Но как да се отрече от онова, което му е давало привилегии или награди...? Затова идват революционните моменти, които в религиите не са толкова революция, отколкото събуждане.
Така че, когато от нашата висота ги гледаме, ние трябва да ги оправдаем, но когато спират еволюцията, тогава ние трябва не да ги оправдаем, а да кажем: дойде вашият час, дори да не съзнавате потребата, си отивате...
Добродетели няма, които вече да правят промени. Всички добродетели са опорочени. Значи трябва да дойде идеята за Знанието, за да може да се облекчи материята в човека и той да направи нови духовни постижения.
Знание!
Със съкращения
03.08.2009 г., Родопа планина, м. Студенец, хотел „Строител“
Слово
Човекът е лъч от Абсолюта!
Ваклуш Толев: „Благословените“ е по-скоро обръщение, отколкото поведение, което се изисква от човека. Децата на Деня наистина носят своя знак на благословеност. Първом по поревнатата потреба да изберат Пътя на Мъдростта, а след това да се отлъчат от всекидневието, да последват онова, което е метаморфоза в тяхното съзнание, утвърдено като живяност.
Пътят на благословените е преценка за Единосъщие със Себе Си! Тази преценка – за Единството, може да извикате в Себе си. Вие сте Единосъщие с Твореца! Този Творец, когато осъзнаете в пълнота, сте самите вие.
Пътят на благословените в отговорност налага събуждането в идеята на служение. Благословени, но не всички сте събудени за служение – да дадете Път.
Дори Словото, което ви докосва, е част от магиката на благословени. Отделен е въпросът дали тази благословия може да я носите в един осъществим Път – Път на духовната будност; Път на отговорността, с която вашата жертва не е белег, че сте научили една добродетел, а че сте обслужили Пътя на Живота.
Благословените носят потребата да служат – за одухотворяване на материята. Те трябва да я освободят от нейните спазми, породени от борбата `и с духовните начала в човека.
Приложната воля в Пътя трябва да е волята на събожник. Другото искане в Пътя е служението без Себе си. Историческата утроба и културната потреба е необходимо да се съпровождат и в съгласие за свобода.
Не угасвайте Себе си в жертва на планетното си Богослужение!
Изведено от Нур 3/2009
06.08.2009 г., Родопа планина, м. Студенец, хотел „Строител“
Вековете не могат да ни разделят!
Ваклуш Толев: Скъпи Деца на Деня – напътени събожници за отговорност и служение! Не зная дали щедростта ви ще бъде толкова богата, когато ме няма, макар че винаги ще присъствам на вашите Събори. Но тъй или иначе, изходихме пътя на този Събор, чиито благодатни плодове тепърва ще берете от Дървото на познанието, което стои в посветените пътища.
Пътят на благословението е вашата бъднина! В този Път трябва да иззидате личност, която да се „загуби“ в Твореца. Бог е Сътворител, а сътворената Му собственост става Мирова сътворителност!
Това е бъднината на човека! И вашата воля е да дадете в принос Себе си в Пътя на човечеството – в неговите етапи и културни образци да дадете духовност. Тогава човекът ще се освободи от земното притегляне, насила държало го, докато неговата одухотворена материя не поиска тези сили, които той вече има – на човешката духовност.
Това е Пътят, който избрахте. Всяко всекидневие ни показва различна температура, всеки човек поотделно е различно измерение – с негов термометър, но духовната общност е отговорна за взаимната божественост.
С много чувство на отговорност и будност моля вашата индивидуалност да намери прощението. Куполът на прощението е взаимната ви божественост! Не се губете другаде освен в правото да загубите Себе си, за да се намерите в Небесната си Божествена обител! Радост и безтревожност от онова, което ви мотивира да се жертвате! Не се страхувайте от нищо! Планетата е училище – тя не е обиталище още.
Бих се радвал да ви виждам в една такава обител – обител на поднебесната Божественост на човека – Път в развитието!
Изведено от Нур 3/2009
07.08.2009 г., Родопа планина, м. Студенец, хотел „Строител“