Пътят е очертан; жертвата е принесена!
Ваклуш Толев: Скъпи Деца на Деня! Достойнството е, което ще защити принесената жертва с вашата принадлежност, с вашата святост в онова, за което сте определени. За което не споменът ще ви върне, а реалността ще ви остави живи. Тя е, за която съм казал: Има една реалност, по-реална от реалността, това е Духът!
(Приветствия от председателя на сдружение „Общество Път на Мъдростта“ и от председателите на регионалните модули София, Варна и Пловдив. Представяне от главния редактор на списание „Нур“ 1/2006.)
Ваклуш Толев: Срещата ни днес е началната стъпка на вашата определеност да бъдете Деца на Деня – това е великото и бъдно поприще на вашата битнина! Във всички книжнини само на едно място намерих това обръщение „деца“ – не на Деня, разбира се, само „деца“. В никоя религия го няма. Има го само в Евангелието на Йоан в 21-ва глава, стих 5-и. Едно скромно: „Деца...“. Но вие сте Деца на Деня! А Денят започна своето изгряване.
Към всичко това искам да ви открия една тайна. А именно, че в Молитвата, когато времето отваряше вратите на бъдещето, но малко бяха чели Книгата на бъднината, бях казал ...с братска любов към всичко! В бъдеще да бъде: със събожническо служение към всичко! Защото идеята за събожника не е битка за любов, и то към враг.
Така че в Молитвата трябва една лека корекция: вместо с братска любов – със събожническо служение. Събожническо! Това е битието на човека бог в развитие. И нека съдът на Пантократора да носи Неговата аура. А този съд е планетата.
Изведено от Нур 2/2006 (с допълнение)
29.07.2006 г., Пловдив, Технически университет
Откриване
Пътят е Възкресение, което всеки носи в себе си!
Ваклуш Толев: Скъпи Деца на Деня, добре дошли на своето тържество! То е Дух и приложна мисъл, с които днес и в останалите няколко дни трябва да направите достойнство в живота си.
Нека Пътят, който определихме, да бъде изходен! Пътят! Направете го наистина с главна буква заради откритата бъднина в Книгата ви на Живота. Да бъдат благословени всички, които са дали принос и които в бъдната си търсеност ще приложат достойната си жертва заради това, което Учението Път на Мъдростта ще даде на света!
Някой ще каже: „Тежко и горко на вашата съдба!“. Съдбата е надсмиване над човешкото битие; тя е еволюцията на умирането, не и достойнството на смъртта. Пътят е Възкресение, което всеки носи в себе си! Направете го с достойнство!
Чуйте бъднината с това, което ще ви се постави пред духовното зрение!
Амин!
Изведено от Нур 2/2006
30.07.2006 г., Родопа планина, м. Студенец, хотел „Строител“
Ваклуш Толев: Нека извървим докрая вреченото ни Слово – Пътя, с това, което има да продължи Учението! Нека с предназначение да се върши това, което предвиди Съборът за откритата бъднина, намерена в Книгата на Живота ни! Нека оберем зрелия плод на служението, което направихме!
(Теми: „Аурата на Мъдростта“ – представили Тодор Димитров и Румен Сейреков, „Посланието на Живота“ – представил Кирил Коликов, „Езотерични школи и мистични учения“ – представили Георги Кючуков и Кръстьо Ламбев.)
Ваклуш Толев (коментари): Кой център от вътрешната ни даденост – от Диханието, от Кундалини – почва да дава или още само взема? И колко пък може човекът да си взема от Всемирността, която е индивидуализирана като „Бог дава“? Дали е взел само в мига, когато Бог е дал Диханието Си, или и след това чрез пъпната връв, която пренася Божеството в човека? Тази тайна за пъпната връв не е разработена. И докога пъпната връв може да взема от Космичната аура?
Тайната на аурата е най-висшето нещо, което човек притежава. Еволюцията от своя страна има за задача да надскочи астрала (който по същина е живот и светлина, както казваме) за събуждането на мисълта, която пък създава добродетели – дори и с насилие.
Социалната аура създава национален дух. И тук вече у дадени народи от националния им дух може да измерите предназначението им. Малко говорят за предназначение, а само за възмездие и последователност, което не е вярно. Независимо от нивото, което има даден народ, има и отговорност. И тогава необходимостта е, която изгражда. Но българите са изпреварили. Всички народи са изпреварили. И отиват в бедствие, което в края на краищата е тяхна благодат. Робството в България е предназначение. Звучи малко неоправдано, но е истина. Иначе можехме много да изпреварим културата на човечеството с това, което правим...
Така че една социална аура е много съществена. Но личната аура прави път. Само че, когато я градирате, вижте кой център на Кундалини е събуден, защото вложеното, Диханието, седем центъра има. И тогава вие може да определите кой какъв ранг има. Отделен е въпросът на парадността.
Енергията на бъднината е Кундалини. Не може без динамика, но динамиката на Кундалини е незрима. Тя е Мировост.Кундалини е Мирова динамика, макар уж да няма динамичност. На планетата се създават посвещения, а в Мировото съзнание – не. Мировото съзнание, ако нямаш изградените посвещения, не можеш да го понесеш.
Учението Път на Мъдростта крие много същностни неща за бъдещето. За това е отворено Небето, както Хермес Трисмегист добре казва: Каквото горе, това е и долу. Да, това е вярно, когато си имал посвещение. Иначе другото е констатация на умуването. И тогава ето колко потребна е стълбицата на Духовните вълни, за да имате не само първи, втори, трети... етажи, от което можем да кажем, че каквото горе, това е и долу...
И тук е именно напътената воля на Обществото Път на Мъдростта. И тук е благодатната грижа на аурата, която го обгръща, когато го изнася. Тази духовна святост, когато влезе в нас, тя е голямата благодат. Това е Божественото, както казвам, Божията човечност, изявена чрез Човешката божественост.
Затова бях казал: Какво е човекът без Бог? Олимп без богове. Олимп без богове какво е? Един хълм. А Олимп с богове какво е? Цяла култура.
Така е и при човека с Бог и Бог с човека – културата на Учението Път на Мъдростта.
Към тайнството Единосъщие се отива, когато Синът става Бог в религията на Отца Си. Човекът е Бог, както Христос го казва: Аз и Той сме едно. И този Аз и този Той стават Единосъщни. И тогава всеки нов сътворен бог може да става Сътворител. И затова ние казваме: съ-Сътворители и събожници.
Божията тайна е сложила Човешката божественост. И така се получава Космичното единство. Това е много същественото, което трябва да се разбере в Учението.
При Сътворението е казано Ден един, защото е на Твореца. Когато човек стане Бог и почне да твори, неговите втори, трети и т. н. дни – стават „един“. Защото Ден един е творческият.
Fiat Lux – тази Мирова Светлина не може да се понесе на планетата. Мировостта я носи, но на планетата тежи. Затова се създава вода, за която съм казал, че е астралният образ на Светлината, защото не можеш да понесеш Светлината, но тя ти трябва. Трябва и на Великите посветени, защото тя ослънчва всичко. (...)
В човешката психология има двубой между индивид и личност. Може да се направи тази съпоставка – свобода от личност заради индивида, който е Мирово същество, което не е индивидуализирано в смисъла на личност. И личността, когато го освободи, тогава тази индивидуалност, която е Мирова същност, прави служение без Себе си. И с това ще защити индивида в себе си, който е Диханието.
Служението без Себе си е свобода от еволюцията. Еволюцията не е Богът, тя е потреба и услуга. Защо? Защото Божеството е сложило в човека Кундалини, т.е. Себе Си.
Таворската светлина е свобода от еволюция, за да си светлина със събудената Божественост. Тя е преходът между еволюционност и Мировост. Но Таворската светлина е първата свобода. Свобода от Себе си.
Еволюцията има такава задача – да те направи отговорен с идеята за свобода, да се освободиш от всичко. Цялата битка е в еволюцията да създадеш личностно съзнание – да си „купиш“ огледало. Кое е бъдещото огледало, което ще ви говори? Това е събуденият Кундалини в петия център, който говори и ще слушаш, в шестия – ще виждаш.
Деца на Деня, будността може да се усети тогава, когато изгревът е направил своето възземане. Вие сте на своето творческо пладне. Учението Път на Мъдростта е благодат. То е благодатният, скъпият, хубавият дъжд (златният дъжд, както е казано) на Знанието.
Писано е в Откровението на Йоан, което е, разбира се, Послание на Иисуса: Всичко ново творя! А се казва, че няма нищо ново под слънцето – дори от мъдрий Соломон. Не могат да бъдат окачествени философите, че са били слепи, но не са имали прозрение – гледали са с двете очи – може би и затова грешаха. Всичко ново творя! – това е голямата идея да градираме Духовните вълни. (...)
Това, което ме накара изначалните години да ви дам познанието в два тома за езотеризма, беше зрима нужда и културна потреба. За да нямате неудобството, когато трябва да се каже защо отричаме или защо признаваме нещо.
Разгледахме в първи и втори том езотеричните школи и мистичните учения не толкова, за да ги отречем, а да изведем онова, което в зачатък стои и ви дава бъдещото знание. За да можете в съпоставка да си позволите да казвате не волности, а откровения, които смущават миналото. Това, което е било, е трябвало да прави еволюция, а вие трябва да правите сакрална революция. Изведеният Бог.
Казах една фраза: Бог не умира, но боговете, които сме носили в милионите години, умират!
Със съкращения
30.07.–03.08.2006 г., Родопа планина, м. Студенец, хотел „Строител“
Слово
Смирението е короната на Учението Път на Мъдростта!
Ваклуш Толев: Смирението е короната на Твореца, щом е казано, че Христос се е смирил до смърт! Именно смъртта ражда идеята за безсмъртието чрез Възкресение, вложено чрез Кундалини в човека. Затова смирението наричам култура.
Смирението не е добродетел, смирението е култура! В социологията е направена разлика между култура и цивилизация. Смирението не е цивилизация, защото не е в никоя таблица на добродетелите.
Смирението не се рисува, то няма образ! Много се лъжат хората, като рисуват икони, че изобразяват смирение. Не, първом, самият художник не е влязъл в смирението като тайнство, за да се опитва да го нарисува.
Смирението е път за Единосъщие, то е живот в Бога! Това е великата тайна, когато искаме да говорим за смирението. То не е да изпитваш страхопочитание, за да отиваш пред олтара.
На смирението не е дадена достатъчно характеристика, за да бъде усвоено. Просто една скромност хората наричат смирение на жертвата. Не!
Смирението е духовна мощ! И не е само урок, за да победите смъртта. Не е проблем и на мъченичество – мъченичеството също не е смирение.
Смирението е посвещение! Но никой не е дал уроците му, а го обявяват за най-голямата добродетел. Когато категоризирате нещата с първичното отражение на ниския или дори на по-високия ум, но не с прозрението, много лесно е тогава да кажете, че смирението е нравствена идея.
Смирението е израз на йерархията на жертвата!
Изведено от Нур 2/2006
01.08.2006 г., Родопа планина, м. Студенец, хотел „Строител“
Ваклуш Толев: Благодаря Ви, че сте надкрачили някакъв праг – праг на отживяното! Хората не го съзнават. Но не може никога да се упрекне човекът защо се занимава с отживелици.
Даниела Лазарова (радио „Велико Търново“): Общество „Път на Мъдростта“ има за цел да мобилизира духовната енергия на нацията и да изучи основните закони на духовно-културната еволюция на човечеството. Някои основни характеристики искам да припомним за нашите слушатели.
Ваклуш Толев: Трябва да се направи една основна разлика между националната потреба и национализма. Ние сме живели в епохи, в които исторически национализмът е бил потреба в защита на историческата ни даденост. Обаче националната ни същност крие тайни, може би две-три хилядолетия преди Христа. Именно битка за едно еднобожие, което не е много добре оценено, защото се говори винаги за непросперитет, тъй като се приема християнството за единствения просперитет.
Националността е битието на един народ – не е важно какво изповедание има. А национализмът е идеология. Българинът е живял единобожнически тогава, когато всички народи са изповядвали тотеми и митологични богове. Защото има един Танг Ра, който е Небе. А Небето във всичките сравнения е било това, което умът дава.
И националната ни даденост ни определя не толкова в скитничеството, колкото в потребата да срещнем в своето историческо пътуване необходимостта да освободим енергия да творим. Другите са се развивали, българинът е творял! Това е една много странна култура, която нашата история не я е отбелязала, защото историците нямат виждане, което е вън от земята. А българите колко добре са казвали: Танг Ра, т.е. Небето вижда, Небето знае! А това Небе е свръхумът. Именно идеята за единобожието е събудената вече отговорност на подобието, за да изяви образа.
Социалните доктрини обаче не можаха да родят това, което казвам сега – социална платформа, която ще освободи бъдещето: Няма зло, има нееволюирало добро! Социална платформа, която и над нравствените правила стои. И още оная конституционност, която вътре има един член: човекът е бог в развитие. Ето ви една социална платформа, която ще освободи бъдещето на човека.
Даниела Лазарова: Приключи Третият Събор от II цикъл Събори на Общество „Път на Мъдростта“. Кое е новото в мисията му?
Ваклуш Толев: Аз не мога да кажа дефинирано кое е новото. Не, цялото Учение на Мъдростта е една нова култура.
Всички религии правят тялото ни грешно. А ние казваме – одухотворете го, не го отричайте! Защото с какво ще направиш Възкресение?! Възкресението е одухотворена материя – няма друг начин. Или пък непознаването на това, което културата казва – образ и подобие. Диханието е на Мировото, за Което няма наименование, не на Планетния Бог.
Учението ви казва нещо много странно – Доктрината на Духовните вълни, която дадох. Това е йерархията, за да се освободите, а не да изкупвате грях. Няма какво да изкупваш, че си искал да знаеш. Това ли е грешката на оня земен човек, който е станал като боговете, макар че не е имал още достижението си?! И заради достиженията Богът на планетата прави Сина Си Бог. Бащата прави Сина Си Бог, което се прие в една религия. В религия, която нарушава традиционното възпитание чрез таблицата на нравствеността, но не отиде по-далече – до прозрението на знанието. А колкото и едно знание на ума да е нискостеблено, човекът достигна до други планети – с умствените си дадености...
Учението на Мъдростта има и много други същности, които разкрива. Една от големите същности е, че е дадена възможност в човека да изявява Човешката божественост, която му се дава от Божията човечност. Така Учението носи идеята, че човекът може да стане Бог. Но кога? Когато Божията му човечност се изрази чрез Човешката божественост. И тогава може да одухотвори материята и да я пръска.
Идеята за властта на материята, че тя е грешна, е първата обида, която е нанесена на човека. Защо го направиха тогава от земя?! Взема се пръст и има наличие на вода. И 70 на сто сме какво? Вода, астрал, т.е. плитчината на образа у нас. Той е отражение, не е мислене още. И затова някои се съблазняват, когато имат събуден астрал от първите центрове, и говорят за „велики“ неща. Не.
Затова характеризирах смирението, че не може да бъде нарисувано, че то е култура. Ама тази култура е Мирова, не човешка. Човешката култура е пъпленето, а предназначението на човека е да бъде Бог. На него винаги му е внасяно внушение, че е нищожество. Не, човекът е неизявена още Божественост!
Даниела Лазарова: Защо трябва да се осъществи идеята 28 август да стане Ден на Тринадесетте безсмъртни българи и да се изгради Дом-светилище?
Ваклуш Толев: Българският народ като избран и предназначен трябваше да си отбележи и своите белязани безсмъртни и велики българи. Ако не може да се види великото предназначение – защо ни трябва велик посветен, безсмъртник, това значи да се откажем предварително от националния си път. Затова трябва да се поставят личности, които имат духовен подвиг не, а духовна жертва. За да може тяхната енергия, тяхната голяма духовна благодат като златния дъжд (както има една фраза) да слезе върху националната ни даденост.
Идеята в Учението Път на Мъдростта е прощение с миналото. А тези Тринадесет души нямат минало. Те са потребни винаги, когато искаш да правиш жертва.
Тези Тринадесет са избраниците на България. Това не значи, че с тях се свършва. Но от тях могат онези, които са знамение – но не безсмъртни в преценката на националната ни история – да черпят енергии, за да дават на бъдещето.
Нека да се научат хората да ходят по стълбата към Небето! Слизаме на земята, но благодарността ни трябва да бъде отправена към Мировото съзнание, а не към планетното знание. Човечеството живее планетно знание заради еволюцията. А еволюцията носи умиране, за да има прераждане. Докато културата на битието Път на Мъдростта приема смъртта, защото тя е идея за безсмъртие.
Това са тайните на Битието, писани в Книгата на Живота!
Със съкращения
03.08.2006 г., Родопа планина, м. Студенец, хотел „Строител“
Живи да бъдем в Тебе!
Ваклуш Толев: Деца на Деня! Една от най-големите благодати, които изживяхте, дадена и в Молитвата на Мъдростта, това е, че искате да бъдете живи в Бога, т.е. в Себе Си.
Да бъдем живи в Тебе! И аз поставям един много сериозен въпрос – може ли човек да се сбогува със Себе си? А в същото време искаме да не обидим Сътворителя, от Когото искаме нашето светителство да бъде и в признание на събожника Му. Тази идея да се сбогуваме със Себе си е проблем на личността, а не е проблем на събожника.
Събожникът не може да се сбогува със Себе Си! Той може да се сбогува с овехтялото си знание, с отживяното минало, когато живее с ритъма на Духовните вълни – културата на Духовните вълни.
Улеснение е само да търсите, но отговорност е да носите. Колкото и малка да е будността, отговорността е, която определя поносимостта!
Целостта да се живее животът на Учението Път на Мъдростта е дългът ни да захраним сега човечеството с Мъдрост, та да му позволим да прочете и Книгата на Истината. А тя пък ще направи човека достатъчно божествен, за да бъде свободен.
С всичко, което е овехтяло в културата на зримата и незримата, знайната и незнайната история, която носим в нашата плът и в нашата духовност, трябва да се сбогуваме. Не бива да създаваме баналности както на астралния си, така и на мисловния си свят, така и на причинната си даденост, а камо ли на посвещенията си. Освободете се!
Нека служението ви да не спира, защото светът се нуждае от Нова култура. И когато сте осъзнали, че можете без Себе си да творите, но със Себе Си да не се сбогувате, на добър Път!
Изведено от Нур 2/2006
04.08.2006 г., Родопа планина, м. Студенец, хотел „Строител“