Името на осъществения е събожник!
Ваклуш Толев: Деца на сърцето ми в Път на осъществяване! Добре дошли в този храм на душевната ви будност и отговорност! Благодаря на Небето, че ви озвезди, за да направите хоризонта на бъдещето със звездата на събожника!
(Следват: музикални изпълнения на струнен квартет „Уника“; приветствие от председателя на сдружение „Общество Път на Мъдростта“ и представяне от главния редактор на списание „Нур“2/2010.)
Ваклуш Толев: Трябва да се отлисти Алманаха на Вечността, в който ще намерите Учението на Мъдростта, което ви дава днешния голям празник – Деня на събожника. Не кръвното родство, а духовното! Събожник е вибрация на боговете в йерархията на тяхното легитимиране.
Това е и голямото ни пътуване, и духовната ни връзка – идеята за събожника. Аз зная неудобството да го казвате във взаимност – по-лесно е натрапеното от хилядолетията „братя и сестри“, защото наистина кръвта още пулсира за родственост. Но Духът, но душата... Вижте, Син Божий е наследник. Иисус е наследник и затова може да каже в признание: Аз и Отец сме едно. Затова Го разпнаха, т.е. голяма услуга Му направиха. Синът Божий е наследие, но събожникът е единство!
И точно това е, което Седмият Събор от Втория цикъл ще трябва да направи, та Децата на Деня да не бъдат разоръжени в собствената си духовна виделина, когато трябва да кажат защо признават еволюцията като храм, в който слагат венеца на посветените, а не на научените.
Големи са тайните, които Учението Път на Мъдростта поставя. И трябва на този Събор да кажем кой е Пътят на осъществяването.
Изведено от Нур 3/2010
31.07.2010., гр. Пловдив, Технически университет
Откриване
Пътят е потребен за жертвениците!
Ваклуш Толев: Скъпи Деца на Деня, непожалили тревожност и радост, за да бъдем във взаимност на тази жива хармония, която е изразена в Молитвата на Мъдростта! И там дочувах съдбовния глас на Великия посветен Орфей.
Приветствам присъствието ви днес и вчера – в Деня на събожника. Присъствието на идеята за събожника не бива да е смут за вашите души. Може социалността в своята пътнина да бъде смутена, но Децата на Деня, в поетата отговорност Път на осъществяването, не могат да бъдат смутени от улицата.
Улицата е необходима за ума, Пътят е потребен за жертвениците! Този, който не може да извърви Пътя на жертвите, не е отлъчен от пъпната връв на майката. Човечеството сега прерязва пъпната връв за съществувание заради осъществяване. Идеята за пъпната връв е еволюционният знак на сътворените на планетата, но не още на човека в идеята, че е бог в развитие. Той идва от утробата на това, което наричаме майка, а майка е и планетата.
Децата на Деня имат скрижалата на Мъдростта. От нея трябва да прочетат азбучната молитва на Живота. Ако това не осъзнаете, ще останете в пазвите на миналото. А вие сте предназначени да правите не бъдеще, а бъднина, защото влизате в сферата на Знанието, не на Добродетелта.
Добродетели са имали всички религии, но въпреки това се е отивало в египетските пирамиди на посвещение. А сега посвещението е в собствената ви пирамида – във вашата душевност, вашата мисловност и вие трябва да го утвърдите.
Бъднината ви даде прозвището събожници! Отстойте Пътя си без уморност!
Изведено от Нур 3/2010
01.08.2010 г., Родопа планина, Пампорово, хотел „Преспа“
(Теми: „Послания на Планетния Логос, Духовни вълни, чакри на Кундалини“ – представили Тодор Димитров, Георги Кючуков, Румен Сейреков и Сена Неделчева – от регион Варна; „Посланията на Мъдростта в личното, социалното и Мировото битие“ – представили Иван Бъчваров, Ивайло Стефанов и Иван Богоев – от регион София; „Молитвата на Мъдростта като сумирана енергия на Посланията“ – представили Пламен Пеев, Марин Маринов и Йордан Епитропов – от регион Пловдив; „Посланията на Планетния Логос – Път към бъднината“ – представили Кирил Коликов, Георги Кючуков, Йордан Епитропов и Иван Богоев.)
Ваклуш Толев (коментари): Айфеловата кула не е най-високата, „айфеловото“ мислене е важно – че можеш да направиш кула, от която можеш да гледаш всичко. Важното е, че тези, които могат да се качат на върха на такава кула, могат да кажат каква е стратосферата, в която се живее. (...)
Вашето битие е, че човекът е бог в развитие. И точно затова Диханието, което е от Абсолюта, се ниспослира в низините на това, което наричаме плът. Наличната плът е физическата материя. Ако я няма, няма да имате и тяло. За нематериалните същества, които са давани в религиите – ангели, архангели, и тям подобните, никой не говори, че те имат Дихание. Тези ангелски или небесни сили са само покровители.
Когато създават ангели без пътнина, създават и идея за сатана, който им пречи. Сатана никога не е имало. Може да има снижена формула на внушение за живот, която прави това понятие – сатана. Сатаната е проекция, с която създават смут в човека, който прераства в страх по отношение преклонението. И затова всяка изява, която не е хармонична с еволюцията, е определена за грях. Няма грях, има развитие!
Защо трябва човек да е грешник? За да бъде покорник! Това е тайната на социалната характеристика на религиите. Грешник си и тогава си пок`орен. Много първично, но вярно. Затова и едно от тайнствата е Кръщение, т.е. потапяне на човека във вода. Казах, че водата е астралният образ на Светлината. Значи къде го потапят? В Светлина!
Астралът е желание, тщение, величие. А умът е точно това, което много хубаво митологията го казва – Нарцис, т.е. ти се вглеждаш в себе си. Онзи който те изкушава, и то много миловидно, е астралът. И докато не дойде Причинният свят, за да може да направиш разлика между Небе и земя, винаги ще има този изкусител – приятен в еволюцията, но безспорно безплоден за бъдещето. Причинният свят е, който трябва да разграничи и принадлежност, и отговорност. Но човек винаги е смутен, когато му се напомня за отговорност, защото тщеславието постоянно го носи при огъня, който създава пък пепел. Умът прави пепел. Много е потребен за ориентиране, но нямате ли родена причина, имате съществуване. (...)
Идеята за полярностите се внася, защото Диханието трябва да си направи защита. Влагат го в жизнеността на материя, която преди това пет дни в идеята за Сътворението се създава и прави планетата живителна. Сега това Сътворение в идеята на Учението Път на Мъдростта трябва да ви освободи. В бъдността стоят Истината и Свободата. Значи някой трябва да ви даде Мъдрост, за да уловите Истината. А от тази Истина вие не може да не направите, разбира се, себе си Съсътворител. Отделен е въпросът дали ще има друга схема, дали човекът може от Бог да прерасне в тайните на Абсолюта. Това не може никой да ви го каже. (...)
Ако нямаше Абсолют, нямаше да има реалност, за която има създаден и език на реалностите, или ако така може да се каже, възприемателните антени, с които се осъществява йерархията на еволюцията. Дадената възможност, която има човечеството, е Кундалини, но той е дете на Абсолюта във възможностите на Този, Който ръководи един планетен живот. Планетният живот характеризира човека. Измеренията, които му са дадени, са не само планетни – те могат да бъдат Мирови, но не могат да бъдат в едновалентност с Абсолюта. Невъзможността да се понесе Абсолютната енергия, за която никой нищо не може да ви каже, е интерпретирана в Кундалини чрез неговото право на изява в това, което се нарича планетен живот. Не може да се говори в сравнение – формата за живот в единство с Абсолюта. Това е и разликата, и приликата.
Този, който се опитва да наднича над онова, което не може да понесе, получава смущение на реално знание. А не можем да приканим хората към лудница. За Абсолюта можем само да употребим понятия, но не можем да направим характеристика. Гениалността е степен, но не изчерпва онова, на което необхватността е дала име.
Когато се събуди отделен център, човекът мисли, че носи Небето в ръцете си. А той е един феномен – той не е Космично съзнание, каквото Посланията предлагат. И оттук е голямата грешка, когато, да кажем, едно яснослушане или един интуитивен дар, или дори, ако щете, едно ясновидство почват да стават от феномен в цялостен мироглед.
Феноменът не е цялостен! Той е или пробуда на даден център, или е една дарба – както Езоп е дарен да пише басни. Докато Посланията са мироглед, те са универсално виждане!
Посланията са духовната храна на една бъдност, наречена бъднина. Тогава не може без онези кризи, които всеки поотделно трябва да изживее, спазъмът да даде понесена болка за Кундалини. Човечеството трябва да направи опит да стигне до своята предназначена божественост. А тя не може да не мине през ск`алата на Посланията.
Йерархията на Духовните вълни дойде до едно леко отклонение – това е, че след Любовта няма да дойде Истината, а ще дойде Мъдростта, т.е. пертурбация на формите. Формите на добродетели като доктрини, наложени с идеята за наказание и грях; и формата – Мъдростта, която ви дава знание и прозвището събожник.
Автентичността на Посланията човешкото ви мислене не може да я определи. Тя е даденост и само оня, който познава това гостуване на събудения Кундалини през самите центрове, само той може да каже. Затова са създали йерархия на посветените. Йерархията на посветените не е създадена, за да има коленопреклонение пред олтара на храмовете. Не, тя е създадена, за да свърши най-голямата работа – да одухотвори материята.
Не се лишавайте от Светлината си като даден Път! По една светулка от Знанието да сложите на своето чело, е достатъчно планетата да бъде осветена.
Със съкращения
01.–04.08.2010 г., Родопа планина, Пампорово, хотел „Преспа“
Въпрос: Учителю, защо Молитвата на Мъдростта предхожда излива на Посланията на Планетния Логос?
Ваклуш Толев: Може ли в един израз да бъде събрана цялата Космична даденост? Да, може! И този израз е Сътворител. Значи и в Молитвата може да се съберат всички Послания.
Въпрос: Каква е ролята на Молитвата на Мъдростта в Учението?
Ваклуш Толев: Молитвата на Мъдростта е олтар. Човек отива пред олтар в две състояния: едното е, когато има признание, че няма пълнота; другото е, когато отпраща искане. Едното не е за упрек, а просто е констатация; другото е, когато не е надмогнал в себе си неудовлетвореността и още иска от Небето. Но дали е преценил може ли да понесе...?
Въпрос: Как се съчетава искането от Молитвата: „Научи ме жив да бъда в Тебе“ с принципа „карма“ и идеята „капсулиране на кармата“?
Ваклуш Толев: Точно тези две идеи крият необходимостта от жив да бъда в Тебе! Защо? Защото кармата в Духовната вълна на Свободата няма да съществува, т.е. валентности няма да има. И точно вибрацията на идеята за събожника унищожава валентността на невзаимността.
Въпрос: Защо само Духовната вълна на Мъдростта работи с Послания на Планетния Логос?
Ваклуш Толев: Защото вече Причинният свят излъчва. Налице е спазъм между човека и Бога у него. Спазъм!
Посланията са мирозрение и Мироздание, те са универсално виждане!
Изведено от Нур 3/2010
01.–04.08.2010 г., Родопа планина, Пампорово, хотел „Преспа“
Ваклуш Толев (напътствия): Служението не е проблем на дисциплина – служението е проблем на жертва. Редакцията е най-отговорна. Тя има национално виждане, а национално действие вие вършите по места. Една редакция има цялостна отговорност върху всичко – от единия край до другия.
Човек принадлежи, но има и своя личен път. Тогава, когато целостта налага жертвата и той не може да я направи, тогава има най-добрия израз: получава някаква спънка, наречена болест. Отделен е въпросът да се търси кои са предпоставките човек да бъде неразположен.
Прииждания на енергии и знания излизат тогава, когато има служение, а не това, което се нарича завист, което преминава в отмъщение. В Учението Път на Мъдростта няма братя и сестри, които си делят имотите. В събожничеството няма какво да делите. Имате едно предназначение: да дадете на хората Пътя. А жертва, която иска награда, не е жертва.
Няма защо да отивате в зали само при хора, които разбират. Отивайте точно защото не разбират. Не че толкова не са будни – будни са, но не са имали причастието. А Учението Път на Мъдростта е смут, и то наистина изключителен смут!
Не може да се сърдим на никого. Националният водещ, който отива, има едно предназначение – смисъла на собствената си жертва в името на това, че тези хора в едно бъдеще ще разберат. Защото все пак този, който може да събуди себе си, идва без всичката даденост на вътрешната просветеност. Той затова идва, това чака.
Не бива във всяко нещо веднага да се търси целостта. Защото да търсиш веднага целостта, значи да отречеш стадиите. А стадии, дори в Мировото съзнание, както виждате, има: първа Духовна вълна, втора, трета... – всяка със своето. Когато човек е минал една предишна религия и е в определено състояние, няма защо да му се сърдим. И той има в себе си Диханието, т.е. Кундалини.
Какво трябва да се направи чрез Учението? Да се събуди Кундалини. И еволюционността ще доведе човека, когато му се дава върховенство. Защото няма по-голяма радост за невежеството, когато получи светлина. Тя може да е, както природата го е направила – една светулчица. Тя не ти осветява всичко, но ти дава идея, че трябва да носиш светлина.
Ако можеше лесно да се прави равенство, нямаше да има звезди с големи светлини и звездички с малки светлини. Не може! Значи трябва еволюционността постепенно да подготви човека. Идеята да си сложиш една светулчица на челото да ти свети е, че трябва да имаш цяло Слънце. Идея е! Както вие имате идея за събожник. Как ще го осъществите? Минали сте братя и сестри, защото сте в християнска ера. И изведнъж идва нещо друго. Но вие имате вече поведение, макар и понякога не достатъчно оценено. А не може да чакате признателност. (...)
Посланията са трапезният хляб на една Тайна вечеря (каквато направи Христос). От тях се прави вече, така ако можем да кажем – храмове. Посланията са потребни заради формулата приложност. И затова, да кажем, през известни години могат тези вече изведени, кристализирали, интерпретирани формули на Посланията да бъдат спомняни и да бъдат давани на Деца на Деня, за да могат те да правят от тях своя пътен хляб.
Това, което може да извини човека, че не е в дан на служение, а в лична изява, е липсата на смирение. Суетата е потреба, когато човек се счита за нищожество. А тази суета кога ще спре? Когато смирението даде величие, тогава. Липсва смирение! И съм казал за смирението, че само то не е обидило Господа.
Смирението е подгласникът на човешката изява. Тя, когато е в смирение и ви сложи короната, няма нужда тогава от признание за величие. Какво величие, щом правиш Миров принос?! Можеш да го измериш или не можеш? Като не можеш да го измериш, липсата на смирение е налице. Значи, има противоотрова срещу гордостта – смирение. И тази добродетел може да бъде коронясана. Коронясана с какво? С жертва, която човекът може да направи. (...)
Посланията са разделени на начален период, на средина и на един завършек. Началните няколко Послания имат не само въведност, но и идея, че трябва да се ходи. А друг е въпросът, че когато ходиш, вече идва моментът да питаш: „Къде трябва да се отиде?“.
Когато нямате неовладяна амбиция, а имате приложна воля за Път, това е добрият принос. Но щом имате болна амбиция – нещо, което няма нужда да крия, че го зная – тогава стават разминаванията и безспорно това, което Христовите ученици и учениците на Буда направиха. (...)
Никой не идва чужд на онова, което има да прави. И точно затова известни хора си намират местото. Другото е лутаница. Вижте, улици колкото искате – Пътят е един. На улиците има и номера, и имена – на Пътя номер не можеш да сложиш.
Със съкращения
02.08.2010 г., Родопа планина, Пампорово, хотел „Преспа“
Слово
Отговорността е в доктрината на образа, служението е в доктрината на подобието!
Ваклуш Толев: Чрез себесъзнанието човекът винаги е търсил да познае или в антиподната позиция – да отрече Бог вън от себе си или вътре в себе си. Този израз може да се нарече дуализъм – когато човек е разделен между себе си и Върховенството. И тогава в онова себесъзнание, което носи, може да дефинира себе си над Сътворението и да каже, че няма Сътворител. А чрез себесъзнанието човек се познава в Бога.
Трябва да направим йерархията съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Това е голямата стълбица на себесъзнанието, по която се качваме – индивидуалност, социалност, Мировост.
Съзнанието е събудената отговорност. То е израз на възможност за единство и е първата нота на песента Богочовешка. Събудена отговорност.
Самосъзнанието е олтарната отговорност. То дава феномена на потребата на признание и ние можем да кажем, че имаме олтар. Олтарна отговорност.
Свръхсъзнанието е Възкресенската мистерия. То ражда тази мистерия, която е постижима само от Великите посветени. Мистерия на Възкресението.
Отговорността води към жертва, която е служение. Защото отговорността може да събуди зрението и да видите изстъплението, но ако в своето служение не разгледате пропуска и не внесете енергии за корекции, вие се товарите с това, което ви налага животът.
Служение в Свободата няма, тя е Богоживеене!
Изведено от Нур 3/2010
05.08.2010 г., Родопа планина, Пампорово, хотел „Преспа“
Пътят на Мъдростта вече има пътници!
Ваклуш Толев: Деца на Деня! Предстои ни взаимна разлъка на търсената потреба за служение. Има една благодарност, която аз наричам аура на събудената отговорност. Точно вашето поведение е една отговорност към това, което искате да направите – Път на битие на събожник.
Привършва този Събор като потребност на духовния ви ръст. Тайната се разкрива тогава, когато съзнанието може да понесе отговорността. Не позволявайте забравата да ви открадне Знанието; не позволявайте всекидневието да ви отнеме олтара на служението; не позволявайте тъгата по отживяното да отнеме от съзнанието ви будността за бъдеще! Не позволявайте!
На този Събор имахме една от най-богатите трапези на духовната провиденция чрез Посланията на Мировото съзнание. Наистина градацията на Съборите създава вече не съмнение за принадлежност и Път, а убеденост за жертва пред олтара на Учението. Този Събор е най-сакралната причастна трапеза, взета от Знанието. Събожничеството е един дар на посвещение!
Имам приятния дълг да благодаря на всички и да ви желая бъдни и добри дни и взаимна признателност, че всеки със своите възможности е принос към осъществения събожник като Път на човечеството в бъдните хилядилетия. Това е вашият дълг и вашата себежертва. В този смисъл мога да ви пожелая добър път, безсъмнена устойчивост на онова, което се нарича жертва пасхална!
Над всички е простряна ръката на бранност, която няма да ви позволи да бъдете жертва на чужди внушения. Отстойте Себе Си, за да може достойно да останете без Себе си!
Изведено от Нур 3/2010
06.08.2010 г., Родопа планина, Пампорово, хотел „Преспа“