Признанието е присъствие!
Ваклуш Толев: Скъпи Деца на Деня! Честито ви осъществима пътека, която трябва да изходите! Честито ви битие в отговорност пред това, че човекът, надкрачил животното, надкрачва и божествата си и ги сменя в Пътя на признанието, търсейки и осъществявайки родения бъдещ събожник!
(Музикално изпълнение от Иван Кабамитов – баритон, Борис Мирчев и Филип Маджаров – пиано. Приветствие от председателя на сдружение „Общество Път на Мъдростта“ и представяне от главния редактор на списание „Нур“ 1/2013.)
Ваклуш Толев: Нур свърши голяма работа! Списанието ни наистина остана Светлина – Нур. Аз благодаря на онези, които с ръката на магиката отредиха съзвездието, за да може в съответни ранни часове поклонниците да имат Знание.
Няма да може да бъде изчерпан вашият жизнен път само с едно явяване в Пътя на Духовните вълни. Той е не толкова дълъг и обширен, отколкото дълбок. Дълбочината, която изисква параходът; безбрежността на въздуха, в който прелита самолетът; необятността на човешката душа, която създава идеи и светилища – от най-простите до най-одухотворените...
От сърце ви благодаря за това ваше признание за присъствие! Защото признанието е присъствие!
(Поднасяне на цветя.)
Ваклуш Толев: С лекота трябва да се поднасят цветята, защото те нищо друго не крадат освен благата на земята, а тя е предназначена за вашия Път.
Изведено от Нур 2/2013 (с допълнение)
27.07.2013 г., Пловдив, Музей на Съединението
Откриване
Съборите са социалната клада на Учението!
Ваклуш Толев: Скъпи събожници! С пожелание да призовете Небесните и да ви обслужат и земните сили!
(Следва доклад с дискусия на тема: „Съборите – концепциалност и законодателство“ – представил Кирил Коликов.)
Ваклуш Толев (коментари): Аз ви благодаря, че имате дързостта да си купите огледалото на Учението! А когато загубите огледалото, тогава ще видите Себе Си. Докато имате огледалото на Учението, вие винаги може да се оглеждате.
И затова моята особа (приближена до вашата същност или отгонена по съображения, които вашата личност иска – свобода от други) ви я отнемам в бъдеще. Аз направих 90 години и 7 месеца. Имам право не да формулирам Себе си, защото с това съм дошъл – имам право да ви отнема огледалото. За да може личността в егоцентризма си да каже: изживях се, като се загубих. Изживях се, като се загубих – намерих се в Твореца си!
Констатацията за Знанието и Съборите, която изнесох преди години, е движение – когато определя Път. И затова нямате право да криввате наляво или надясно. Защото във всички християнски Събори е имало изопачени неща или недостиг. Кавгаджийството при тях е било невъзможно да се отмени – има вътрешни разделения, което говори за духовна неграмотност. Ако вие го направите това, ще убиете Себе си вече.
Несъгласие може да има, но то е проблем на степени. И човек трябва да прецени тогава – трябва ли да излезе и да гадае: „Аз не съм съгласен!“. С кое? С недостига си на прозрение за дадените откровения и тези!?
Изведено от Нур 2/2013
28.07.2013 г., Родопа планина, Пампорово, хотел „Преспа“
Ваклуш Толев: Добър ден, скъпи Деца! Започнете с оная будност, с която тръгнахте! Лека работа!
(Тема: „Новата планетна социология в „Беззаветен Завет“: „Нова приложност“ – представили Иван Богоев, Ивайло Стефанов, Иван Бъчваров и Кръстьо Ламбев – от регион София.)
Ваклуш Толев (коментари): Всяка Духовна вълна има свои позитиви, с които надкрачва миналите. Именно това сега е много важно: Знаещият е повече от безгрешния!
Знаете ли коя е била първата молитва след Сътворението? На детето към майката. Битие, обаче чрез храната и жертвата на майката. Този проблем не е досегнат дори, но е много съществен. Имало ли е някой тогава, който е знаел да мисли за Бог?! (...)
Пророчествата са външна страна, тя е етикирана. Затова пророчествата не можеха да създадат Път. Пророците нямат Път – пророците имат вещания. Откровенията имат Път. И неслучайно в Новия завет има Откровение. И на кого е? На Иисус, чрез устата на Йоан. (...)
Боговете са услуга на човека. И следователно тази роля сега съзнателно можем да ползваме за Ново сътворение, т.е. Битие. А това е метаморфоза на душевността в тази планета, наистина пълна метаморфоза за създаване, както сме казали – събожника.
Боговете са остатък, който ние трябва да освободим. Разбирате ли колко е голяма отговорността ви? Не е проблемът да умрете и да ви дадат кръст за храброст. Проблемът е да дадете на тези, които са „умрели“, и Пътя, и царството Божие.
Изведено от Нур 2/2013
29.07.2013 г., Родопа планина, Пампорово, хотел „Преспа“
Ваклуш Толев: И днес тържеството продължава! Радвам се, че ви виждам в самата тържественост – както в душите ви, така и в срещите ви!
(Тема: „Новата планетна социология в „Беззаветен Завет“: „Нова нравственост“ – представили Йордан Епитропов, Пламен Пеев и Марин Маринов – от регион Пловдив.)
Ваклуш Толев (коментари): Учението на Мъдростта е неизбежната ваша утрешна Пътнина. Когато разглеждате идеи, не е проблемът само констатацията. Констатацията е необходима за съществуване, но не е проницание и Път.
Идеята за доброто и злото е една констатация, която правя за миналите култури. Има неизбежности, но те пък са принципи на еволюцията. Можете ли да ги отречете?!
Голямата идея са стъпалата! Земята може да ви дава прехрана, идеята обаче ви качва. Идеята научи човечеството дори да лети. Една безспорност е, че имаме 7 полета в себе си и всяко от тях е крила. В един Пегас ще намерите едно летене, в орела – съвършено друго. Цялата тази метаморфоза, която се извършва у нас, безспорно е и легализирана в зримостта, за да можем по-отривисто да я свържем с възможността.
Идеята да се отлъчите, да освободите призива на земното притегляне, е идеята Небе. Небето, обаче, има своите седем сфери.
Човек трябва да се научи, че винаги, когато се събуди за нещо, жизнеността му дава две формули: едната е да се усмихне, другата е да се навъси. Коя ще вземе връх? Усмихването ли (ако ще да е за ирония), плачът ли? В бъдеще няма да имате нужда от плач. Човечеството ще скочи толкова, че няма да се познава. Но идващото ново трябва да е поносимо и положително...
Човечеството трябва да даде преоценка на много неща.
Изведено от Нур 2/2013
30.07.2013 г., Родопа планина, Пампорово, хотел „Преспа“
Ваклуш Толев: Днес е не само най-чаканият, но и най-пот-ребният ден на вашето Рождество, на вашата възкръснала смърт, на вашата богопътност – днес е Денят на събожника! Честитя ви го не само като начално битие, а и като потребна осъществимост.
(Тема: „Новата планетна социология в „Беззаветен Завет“: „Нова преценка за човека“ – представили Румен Сейреков, Георги Кючуков, Сена Неделчева и Тодор Димитров – от регион Варна.)
Ваклуш Толев (коментари): Където и да се отива, същественото не е социологията, а Божеството.
Хората вървят по логиката, което за мен е опасно – логиката навежда към заключения, но тя не прави откривателство, тя не е откровение. Затова се казва логика. А човекът е още дори неосъществена логичност, камо ли да е бог, а ние говорим за Богове. Ако с такава доктринерска теза се излезе – това е, което казвам: не сте се освободили от минало.
Идеята да знаеш е повече от идеята да си безгрешен – казвам ви го с години, не ви го казвам случайно. Защото познавам другите закони, по които вървите. И един цвят от една китка е китка, стига да носи пък ония качества, които определят китката. Идея на съзнание! Един човек може да бъде идея на съзнание, макар ароматът му да е само от едно цвете...
Прошка със старите навици, защото от вас пък искам Учение. Трябва да се работи! Да се събудят тези центрове, които излъчват в малко по-високото състояние – други центрове да се събудят... Ето защо няма по-свято нещо от жертвата, няма по-свято! Тя ни учи да бъдем неспънати от камъка на живота. Жертвата.
Вашето предназначение е да сте свободни!
Изведено от Нур 2/2013
31.07.2013 г., Родопа планина, Пампорово, хотел „Преспа“
Взривяваме всичко – „ново вино трябва да се налива в нови мехове.“ (Марко 2:22)
Въпрос: Каква е Вашата оценка за добродетелите като извървян път?
Ваклуш Толев: Моралните таблици безспорно са първият опит да се създаде лик на онова, което се нарича религии. Религиите нямат за задача само да дадат знание – те имат за задача да дадат и отличаване – знак, който става идея-памет.
Въпрос: Вашата фраза „чуждата вина не е наша невинност“ до каква степен снема вината?
Ваклуш Толев: Човекът еволюционно е невинен, щом не е Сътворител. Тогава се задава въпросът: Бог ли е виновен за това, което става? Да, щом е преходен Бог, а не Абсолютът.
Ние не можем да бъдем невинни, но не можем да бъдем и виновни...
Въпрос: Каква взаимовръзка има между Астрала и Ментала?
Ваклуш Толев: Ако по-горният лъч не обхване, не облъчи по-ниските полета, еволюцията няма да върви. Астралът може да дава на Ментала, но ако Менталът не облагороди Астрала, вие няма да имате мисълта, която прави океани...
Въпрос: Когато някога напуснете Физическото поле, как да вземаме решения по сериозни проблеми, как да сме сигурни, че те са правилни?
Ваклуш Толев: Знаете ли каква болезненост е, когато квалифицираното невежество стане властно?! Ако невежеството в посвещението стане ръководител, то може да се прикрие, но оставя погрешна диря...
Изведено от Нур 2/2013
01.08.2013 г., Родопа планина, Пампорово, хотел „Преспа“
Приложността на новото осигурява бъднина!
Въпрос: Искате ли чадър за сянка?
Ваклуш Толев: Нямам страх от слънцето... Сенките имат характеристика – пречат на тия, които са жадни за слънце.
Сега има недоимък. Първом, няма човешка ръка, която е в състояние еволюционно да може да даде и слънце, и облак. Второ, няма очертано виждане в този аспект, който ние ходим – ние сме тръгнали години вече и имаме отработени духовни буквари.
Въпрос: Ако ние, българите, сме предопределени да родим Нова култура, кой от народите е най-близко до нас?
Ваклуш Толев: Не е, както се твърди, руският... Унгарският народ, например, е по-близък до българския.
Руският народ е нито глупав, нито пък умен, но и двете качества много добре ги владее. Когато на един народ насадите лицемерие, не искайте бъдеще. Лицемерието е насадено изкуствено в Русия с т. нар. Октомврийска революция от един белязан недостатък, наречен Ленин.
Нашата битка е много по-голяма от това, един ексцес да бъде наречен „битка за свобода“.
Въпрос: Казвате за държавата на съ-Сътворителството, че е една бъдност, която Духовната вълна на Мъдростта ще роди...
Ваклуш Толев: Когато давам идеята за Съсътворителя, това не значи, че изключвам крах на институции. Въпросът е ще дойде ли личност, която може да направи идеята за съ-Сътворителството – между института и изповедника.
Друг е въпросът дали междудуховното общностно явление в една държава или в един континент ще може да направи преврат, т.е. удар върху държавата, промяна на водещите с център за ново.
Приложността на новото ви осигурява бъднина!
Изведено от Нур 2/2013
01.08.2013 г., Родопа планина, Орфееви скали (до вр. Снежанка)
Идеята за Боговете си отива,
идва идеята за Божеството-човек!
(Звучи Молитвата на Мъдростта.)
Ваклуш Толев: Амин! Радост е, че си имате песен за Небето. Песен за Небето, която на планетата се нарича молитва.
(Заключителни думи от председателя на сдружение „Общество Път на Мъдростта“.)
Ваклуш Толев: Учението Път на Мъдростта ще бъде градобитнина за миналото. Ако можете, впишете Мъдростта в ръката си – така както човекът досега е вписвал в нея: своята водителка – линията на живота; своята ваятелка на знанието – линията на ума (който ще прерасне в мъдрост); и в края на краищата – линията на съдбата, която много повече иска.
(Изказване от главния редактор на литературата на Обществото на Мъдростта.)
Ваклуш Толев: Вчера неслучайно съдбата ви заведе на Орфеевите скали и неслучайно вашият копнеж да ме видите и там се осъществи – аз дойдох... Орфей е битие – и то много, много голямо битие. Той е нашият Себе си. И точно тази благодат вчера отново получихте и разбира се, с моята неспираща ръка на покров вашият Път ще бъде извървян.
На добър час, скъпи Деца на Деня! Бог ви извика на едно събиране преди десетки години. Тогава вие избрахте Път, в който има живот, само че на ново равнище.
Идеята за Боговете си отива, идва идеята за Божеството-човек!
Изведено от Нур 2/2013
02.08.2013 г., Родопа планина, Пампорово, хотел „Преспа“