Човекът в Третото хилядолетие - Интервюта

Арxив | брой 2 / 2017

Интервюта

 

Яна Бакалова (журналистка от вестник „Седмичен Труд“): Съществува ли реална зависимост между човека и Третото хилядолетие и кое Ви накара да погледнете в него?

Ваклуш Толев: Една от най-безспорните истини е, че времето служи за осъществяване на човека, както и пространството – за да има той „въздух“ в своето историческо битие. Не може да не съществува зависимост между човека и това, което му предоставя бъдещото време. Така че човекът в Третото хилядолетие не може да не бъде предмет на интерпретация, когато в света влиза една нова Духовна вълна, каквато е Духовната вълна на Мъдростта.

Преди две хилядолетия е започнало това, което служи за летоброене на изповедниците на християнството, а и на официалната система на отчитане на години в почти целия свят – християнството става доктрина на изповедание, то става и изворно начало на култура, на наука; ако щете, и на икономика, защото човекът не може без това, което се нарича хляб. Затова хлябът е включен и в светата молитва – Хляб наш насъщний... Отделен е въпросът, че този хляб не може да бъде достатъчен, за да осмисли цялото битие на човека, както Христос на друго место казва: Не само с хляб ще се живее, но и със Словото на Отца Ми.

Следователно хилядолетията изначално водят своята благодат от една Духовна вълна. Тя сама за себе си носи възможностите, най-вече за верската йерархия на човека – за надскачане на една минала Духовна вълна. Каквато е била например Правдата, изповядвана от юдеите и от следовниците на Буда, йерархирана от Духовната вълна на Любовта, която Христос оставя.

Така че, ако искат да получат безспорна трайност във време и пространство, Духовните вълни стават и изначални белези за измерение. Сега, в Третото хилядолетие, ние бихме сложили – а времето и историята ще го приемат – Духовната вълна на Мъдростта! С оглед на тази идея се отработи един цикъл от лекции върху проблематиката: С какво ще се влезе в Третото хилядолетие? Какви са опорностите? Какви са нравствените таблици, с които ще се измерва идеята на служението? и т. н.

 

Яна Бакалова: Говорите за нравствени таблици. Какви качества се включват у човека в една бъдеща култура?

Ваклуш Толев: Пак ще тръгнем от тази сама за себе си йерархия на нравствените ценности и стойности. Ние не останахме във времето, когато човекът е търсел самозащита срещу природата, която го заобикаля, и срещу необюзданата сила на човека срещу човека. Явно е, че са се отработвали нови ценности в човешкото съзнание, така че, когато някой извърши един акт на насилие – осъзнат или неосъзнат, нарушава една ценност. Волята за убийство не е вложена в човека, но развитието, а понякога и липсата на преценка, го е правила насилник, а той с насилието си губи образа на това, което е било ценност.

Следователно с отработването на нови религиозни таблици се отработват и нови морални постулати. Ценността, за да стане властна, защото човешката ценност е била завоюване на терен, осигуряване на прехрана... Тотемното божество-животно е трябвало да го ядете, за да ви направи съпричастни с божество. Явно е, когато е трябвало човекът да се освободи от тотемния свят, да се е изграждал чрез една нова формула на боговдъхновението – онова, което наричаме стихийни богове. Една митология облича стихиите, над които човекът не е властен – облича ги с божественост. Тази божественост определя съвършено други отношения.

После йерархира и идва Духовната вълна на Правдата. Макар че в нея, колкото и да са искали да защитят личността, по-властно е стояла, тронуваща е била расата – расата като колективна социална даденост. Тя е трябвало да бъде защитена, за да може да просперира социалното ядро, което да направи от своя страна семейство, племе, народ. Там стойността е стояла в расата, затова ценността е била кръвта. Оттук е идеята за кръвни отмъщения, оттук идва идеята след това тя да се брани и да влезе повелята „Не убивай!“. Когато ценността почва да става лична стойност, тогава идва и законът „Не кради!“. Ето защо в Правдата влиза законът за възмездието. Законът за възмездието се прилага с тезата, която безспорно расовият принцип изисква в защита на това цяло: „Око за око, зъб за зъб“.

И тази цялата система също е трябвало да рухне пред една формула, която Христос оставя с Учението Си – на Любовта. То изведнъж измества стойностите на расата със стойностите на личността. И тогава се дойде до идеята за прощението. Следователно се йерархират моралните ценности. И по този начин Духовните вълни извеждат на преден план това, което се нарича нравствени таблици или както акадците са ги наричали – на съдбата. Съдбата обаче тук трябва да се преценява като колективна и историческа формула или като личностно битие.

Безспорно предишните религии до идването на християнството имат колективна формула – съдба, а не личностна, която Христос защитава. Затова те трябва да бъдат постепенно след това извеждани в по-висше стъпало. Кой ги формулира? Първичният ум – в идеята на защита, висшият ум – в идеята на добродетели и законни позиции, интуицията – която ви дава голямото откровение за ценността на човека. Така че всяка Духовна културна вълна безспорно си слага и свои таблици.

И ето, вие ще видите, да кажем, в един митологичен свят една институция, каквато е била на весталките. Да, там е имало много строги закони, но християнството ги отпрати в забвение. То канонизира идеята в тайнството брак, чиято святост трябва да бъде бранена. Учението на Правдата постави на възмездие едно нарушение на светостта и го формулира в това, което се нарича прелюбодеяние, но Христос го освети с нещо друго – показа, че Правдата не стои във всекиго с измерение за отговорност. А може ли една грешка да бъде опростена, йерархирайки я с прощение, без да бъде този, който е сгрешил, онeвинен и без да му бъде дадено основание пак да греши?!...

 

Яна Бакалова: Институциите съществуват и сега. Каква ще бъде тяхната роля в Третото хилядолетие?

Ваклуш Толев: Най-безспорното нещо е това да уловим еволюцията в нейните възземания. От първичната потреба човекът да се самоосъзнае до тази, когато той, минавайки от роб в това, което се предоставя на свободния, минавайки от расовия принцип към личния принцип – естествено е и институциите да се изграждат в атмосферата на една по-друга духовност. Следователно и възмездието да бъде съвършено друго.

Институцията семейство не може да не остане. Предметът обаче, който интерпретира институцията, започва постепенно да се осветява. Дали само домоплодието е потребно, с което е защитено семейството, или потребата неговата духовна йерархия да приюти раждането на една душа, която може да създава нови духовни течения, нови ценности? Или както се е считало дори в еврейството, че неплодоносието на една жена не е само обидно, но то е и част от проклятието, защото всяка майка трябва да чака да роди месия – Месията на един народ, а нейното безплодие лишава, с каквато и да е там милионна, едно бъдещо явяване на месията. Ето виждате какви стойности са влагани в институцията, примерно казано, „семейство“, което е безспорното.

Така ще се върви и в градацията на другите институции, които имат върховенство в Лъча на Администрацията, на държавата. Една институция държава, колкото и социал-комунистическата доктрина да пледираше каузата, че държавата ще отмре – тя не умря. Защото тя има една градивна позиция на възпитание и отговорност на това, което се нарича неин поданик, а сега – неин гражданин, в историческия път да осъществява идеята за земя и идеята за държава.

Ние не можем да отречем необходимостта от тези социални ядра, с които се изгражда обикновения човек в служение на големи идеали. Държавата не е само насилник, държавата е и една воля, която изнася на преден план и култура, и икономика, и битието на раждането, и олтарното моление. Защото винаги ще твърдя, че история се прави с волята на цезаря, но винаги и с олтара на жреца!

Следователно виждате колко неизбежна необходимост е институцията държава, която се характеризира с това, което наричаме фараон, император, цар и пр., който безспорно трябва да бъде благословен и помазан. Тайната не е само в титлата, тайната е в институцията, а този човек като пълномощник (не е важно дали вярва, или не вярва обикновеният човек) на една висша воля йерархира в моралния, културния, духовния път своите поданици.

Така че институциите ще йерархират. Ще бъдат освободени от онова, което предишните Духовни вълни са им предоставили. Една държава няма да играе ролята така, както е предоставяно чрез настоящото `и законодателство. Държавата сама за себе си няма друга воля, освен да създаде закони, които изпълняват приоритетно – разбира се, заради развитието – този сбор от хора. Тя не може да се обърне в злосторник, но законът, който тя отработва, трябва да отмери: с какво да се защити оцеляването на бъдещето на един народ – чрез това, което се нарича водач; с какво трябва да бъде благословен пътят – чрез жреца...

Така че не може без институции, които трябва с динамиката на времето с нова енергия да бъдат зареждани в услуга на човечеството. Дали отделните след това възможности, които националната държава носи, ще отпаднат в идеята на една сумирана или общопланетна държава – това е предмет на бъдещи Духовни вълни и то ще стане. Казано е, даже писано е – утопия. Утопии няма, има недостатъчно йерархирала възможност за възприемане на ценности, които след хилядолетия ще дойдат.

Безспорно в първото и второто хилядолетие институтите се осмислиха от Учението на Христос. Не е важно дали се приема или не като социология, че императорът е безгрешен. Важното е, че тази институция е упълномощена да играе ролята на благодат и развитие. Така че в Третото хилядолетие Мъдростта ще предостави нови формули, с нова енергия и съдържание на институции, които могат до известна степен да променят това, което наричаме духовна същност на човека и негови морални добродетели.

 

Яна Бакалова: Каква ще бъде тогава формулата на България като институция в Третото хилядолетие?

Ваклуш Толев: България е държава, институционно благодатно дарена с това, което наричаме Нова Духовна вълна – Пътя на Мъдростта. Защото по силата на кръговратите на еволюцията и на Духовните Коренни раси, с които се развива планетната ни жизненост и култура, тя е белязана да предостави на бъдното човечеството нова култура, както навремето Юдея, макар и да е била фарисейска и садукейска изповедница, все пак там Христос поставя едно ново Учение, а то благодатно дарява Европа, след това и света.

Така че България ще бъде утроба, в която Духовната вълна на Мъдростта – с този безспорен знак, който е сложен в една духовна цялост – ще промени конфликта „добро-зло“ с формулата, с парадигмата Няма зло, има нееволюирало добро! И една нова, разбира се, ценност ще бъде вече не да имаш, а да бъдеш!

Идеята да бъдеш е част от голямата формула, която историчността предоставя – битката за човека, която е водена с хилядолетия – свободата от животното у нас, това, което посочи Пилат: Ecce Homo! – Ето Човека! В същата тази битка за оцеляване на човека Христос остави примера на най-голямото, а именно Голготско пътуване, което предостави идеята за развитието пред идеята за страданието и манифестацията, която се направи – че от гробницата можеш да възкръснеш. Това е една голяма идея, която в Третото хилядолетие Учението Път на Мъдростта може спокойно да манифестира като усвоена същност на събудения човек вече. Този човек ние нарекохме еволюиращ бог, или зрим теогон.

Това е на България радостта – предоставена `и с много духовни болезнености, които в своя жизнен път тя изживя; много предпоставки, които изначалното време, когато сумира това ядро на прабългарите, му предостави голяма благодат. Защото тангристката религия е най-изчистената монотеистична религия в света – Танг Ра няма свои баща и майка, нито домочадие; религия, в която няма ангели и сатани. Това е, че една човешка даденост е изчистена още изначало в идея за служение. А служението е вече приложено Божество в живот!

 

***

 

Антоанета Петричанска (журналистка от радио „Пловдив“): Господин Толев, хилядолетията ли са мерната единица за еволюцията на човешкия дух и с какво Третото хилядолетие ще бъде по-различно?

Ваклуш Толев: Това е, което безспорно можем да сложим като мензура, както се казва. Но не може в неотчетени времена да бъде хилядолетието, защото нямало е и кой да го отчете. В Свещената книга Библията е писано: Ден един, ден втори... Този ден, този еон, както се казва в псалмите, значи епоха, значи хилядолетие. Логично е да се отчита време, когато се изгражда това, което прави вече история – да има, както казвам, „историята в паметта“, или идеята за човека, който става памет в историята. Въпреки че милионите години еволюция могат да се разчетат във всичко онова, което ни заобикаля.

След като е сътворена природата, тогава чак идва една идея Да сътворим човек. И от тук нататък, когато човекът е сътворен, започва вече не само да се отчита еволюцията на природата (която е също одухотворена, макар че не е очовечена), а се съкращават измеренията на времето. Защото с усвояване на култура, с приложение на ум практичен, след това абстрактен, интуиция и вътрешно откровение, с които ние бележим самата божествена еволюция, безспорно класата време започва да се съкращава.

Така че, знайно от незнайните времена, говорим за хилядолетие, когато индийците, евреите, римляните и пр. са започнали своето летоброене. (Индийската култура е оставила и една голяма амплитуда, която при тях е наречена Ден на Брама и Нощ на Брама.)

Това, което нас обаче сега ни касае, за да сложим като предмет на мислене Третото хилядолетие, безспорно е, че миналите хилядолетия не могат да бъдат напълно изживени и освободени, защото ето три хиляди и петстотин години имаме религия на юдаизма, макар епохата на християнството да е почти две хиляди години. Юдаизмът не е отживян в своята изповедност, но е отживян в съзнанието на християнина, независимо че има от него доста опорни точки.

За щастие на човечеството, то ще влезе в Третото хилядилетие, или в 21-вия век, с една нова Духовна вълна, която е култура вече на, така както сме казали, еволюиращия човек-бог!

 

Антоанета Петричанска: С каква нова философия ще бъде обвързана Новата Духовна вълна – на Мъдростта?

Ваклуш Толев: Въпросът е логичен сам по себе си, защото никой не знае от една бременност какво дете ще се роди. Но когато се следва пулса на Космичното развитие (който е еволюционен, а не инволюционен), логично е да се роди една нова култура, в която действието на човека ще бъде употребено заради неговата божествена необходимост, заради неговото божествено усвояване и служение, а не в потребата да еволюира като онзи, който е останал в миналите култури.

Така че Доктрината на Духовната вълна на Мъдростта, безспорно, ще бъде и с нов Логос, с оня велик маг, наричан Учител. Логично е да дойде и това, което можем да вземем от Христос: В стари мехове ново вино не се слага.

Животът не е логичната безспорност, а необходимост на голямата идея за Творението. Затова Духовната вълна на Мъдростта ни освобождава от доктрините на очите и на ума. Всичко, каквото постави човека в изпитание, за да събуди божествеността, е да го набогати с прозрение. Даде му се основание да потърси идея за спасение, защото бе обвинен, че е грешник, но не му се даде идея, че е божествен! Дадоха му идея да намери спасение чрез съвършенство колкото е съвършен Отец, но никой не смееше да му каже: стани божествен като своя Отец!

Духовната вълна на Мъдростта точно това му позволява – разгръща човека в божествена необходимост, а не в еволюционна потреба! Еволюционната потреба е историческа необходимост, за да прави паметници, които след това човекът си ги погребва сам.

 

Антоанета Петричанска: Какви са първопричините за зараждането на Духовните вълни и до каква степен еволюцията на самия човек може да влияе върху тях?

Ваклуш Толев: Първом, че Творецът иска да се види в сътвореното – как сътвореното Го живее. Тогава не може да не предостави на човека правото на сътрудничество. Така че човечеството, еволюирайки, сътрудничи на Всемирния, на своя Отец – той, Богоосезаемият, започва да сътрудничи. И естествено е, когато милиони години се е работило да му се създаде мозъчно вещество и ларинкс, за да не крещи и да не мълчи като риба, започва да усвоява и създава памет. Повтарянето е било една от тежките болести, но крайно необходима.

Идеята за многото богове, които е имало човечеството, е свобода от страдание, въпреки че човекът се е разкъсвал. Това е нещо, бих казал, като таблица за умножение. Почнеш от едно и свършиш с десет. Тези множества богове, които са стихийни енергии, са оформяли този сега Богоосезаем човек.

Така че да не му липсват богове, значи да твори. Когато стане зрим теогон, трябва да си ги изгони. И ние виждаме йерархия на Духовните вълни. Те йерархират и човекът от множеството богове ще остави Себе си в голямата идея, че той и Отец са едно и също.

И азбуката ще си отиде. Да, било е – писано е на камък, на папируси... Но има нещо, което още не са го разчели – това е Мировата памет, Акашевите анали. И когато човекът влезе в Акашевото поле, също ще го разчете.

Отделен е въпросът дали може да се понесе унижен в себе си и дали носи достатъчно потенциалност да се понесе във върховенство. Това е една голяма тайна. Но все пак човекът има една хубава страна – да не се загубва в онова, което търси...

 

Антоанета Петричанска: В този смисъл как техниката ще промени човека и печели или губи човешкият дух от изграждането на информационно общество?

Ваклуш Толев: Има нещо много странно, двамата братя от различни утроби – Исмаил и Исаак, ще се самоизядат. Така ще се самоизядат техниката и информацията. Тяхната прецизност е на механичното мисловно поле. А когато духовността може да събира и да разпръсква (така както Иисус Христос си събра материята и направи Възкресение), естествено е всичко това да бъде непотребно. Знаете ли защо? Защото сега ракетата е най-голямата благодат, че отиват с нея, примерно, на Луната. Да, но Дедал преди няколко хилядолетия си направи крила. Той имаше идея и ни даде образец.

Има възможност човек сам да си лети! Разбира се, ще има някой, който пак ще контролира – Всемирността. Тази кореспонденция, която е дарение на ума във велика приложност (това е голямо признание), ще служи някъде към средата на първата част на Третото хилядолетие. Човекът ще може да вижда всичко и той ще може и да лети където си иска.

Разбира се, това не значи, че онези, които сега имат, така да се каже, стъпките на мечката още, ще почнат да летят. Ще има йерархия на човешкия род. Аз говоря за онези, които ще водят.

 

Антоанета Петричанска: Това като развитие на неразвити, на закърнели сетива ли ще стане в човека, т.е. физическите величини няма ли да имат значение вече за него?

Ваклуш Толев: Естествено е това, което чака развитието си, да е вложеното. Вложено ли е в човека от Бог? Този, Който го сътворява (не говоря за Абсолюта – какво има там вече, не мога да кажа), му вложи всичко, каквото Той има. Значи носим в себе си и летенето, носим и прозрението – това, което създава в съответните култури институтите на пророчеството, на Боговдъхновението, на Богооткровението.

На нас не можеше да ни се даде служението на техниката, ако ние не носим яснослушане, ясновидство. Нито радио бихме имали, нито телевизия – те са наша привилегия и ние я материализираме!

 

Антоанета Петричанска: Казахте, че азбуките ще изгубят своето предназначение, а ще се промени ли ролята на словото?

Ваклуш Толев: Словото ще остане вечно! Защо? Заради енергията в него: ритъм в словото – музициране, рисуване; възкресение със словото: Стани момиче, тебе казвам! Словото ще остане, азбуката ще си свърши работата. Навремето казах защо се явява азбуката: Когато паметта се умори, дадоха право на ръката да пише! И тя си измисли писмо. (Сега няма да стигнат още от пет континента дървен материал за хартия...)

Хората ще си кореспондират. И словото ще можете да го четете в Акашевите анали. Затова очите няма да отпаднат, но се явява още един орган, който ще им помага – третото око. Това е голямата тайна. То не е страшилище, а възпитател да не можеш вече да лъжеш. Не можеш да кажеш лъжа, нито да свършиш някакво непочтено дело, защото окото ще вижда. Това е идеята за свобода от тези добродетели, които са написани.

Затова казвам, че Учението на Мъдростта ще даде нова култура за добродетели! Свобода от себичност и свобода от това, което се наричаше греховност! Греховността е била потребна, за да накара човека да еволюира. Да, но когато той извежда Бог, неговото служение е само в окото на Божествеността. Но от еволюцията няма да се лиши, защото това няма да бъде последният тласък.

Когато видиш в другия себе си, когато изведеш в себе си теогона, тогава можеш да създадеш и т. нар. свещен мир. Той е една хармония между личността, която има наученото от стадото, и чакащата го свещеност за божествено служение. А не едно индивидуално съзнание, като несъвместимост със стадото, и да го върнеш в кошарата, каквато е за съжаление историята. Не нашата. Ние имаме история, която светът след хиляда години няма да догони. Защото българинът има дух на посветеност!

 

Антоанета Петричанска: Как ще се осъществи българският национален дух през това ново хилядолетие?

Ваклуш Толев: Водещото, което е повече от всичко във всички народи, това е идеята на присъствието и възможността да събудите духовността си. Не е важно достижението на цивилизацията, а плодът на Духа! Тук именно българинът ще даде на човечеството една нова Духовна вълна (с навика да се казва религия).

Първото нещо, на което Духовната вълна на Мъдростта ще научи човека, това е служението, което нито е наградно, нито е целно. Там не може да се чака награда. И няма цел – иначе ще станем многоцелни.

Дарението, което носим, чакаше точно този, бих казал, белязан ден на хилядолетието – да влезе Духовната вълна на Мъдростта. Българинът не можеше да дефинира и да даде идея за Правда, защото тя му е в душата. Ония, на които е липсвала и беше необходимо да възпитават своя народ в правда и възмездие, те трябваше да се учат. Това много добре трябва да се разбере! Защото българинът, все повтарям, нямаше институт за робство и никога не е слагал отмъщението като награда на развитието си. Такава доктрина българинът не може да ражда. Ето защо той не можеше да се вмести в гледището на Учението за Любовта и по принцип никого не е мислил за враг, защото не е прилагал жестокостта на Правдата. Той никога не е казвал: „Око за око, зъб за зъб!“, той е казвал: „Танг Ра вижда, Танг Ра знае!“.

Защо се изчака? Защото какво значи да намериш един народ от единия край на Земното кълбо до другия – с хилядолетия да носи дарението, за да му се даде попрището, утробата, която трябва да роди Учението на Мъдростта сега? То е вече нещо друго – прокламира нещо, което българинът носи в душата си като същност, защото е много съвършен в религията си. Това е, че човекът е един еволюиращ бог.

Затова Третото хилядолетие ще ни предостави възможността в йерархията на Духовните вълни – започваща от Сътворението и свършваща със Свободата – да разгърнем ценностите на Мъдростта: прозрение вместо доктрина на очите, нова култура на добродетелите вместо пулсите на сърцето, свобода от „паяка“ на малкия ум... Точно тук е нашето величие! В Третото хилядолетие България ще остави на човечеството една нова Духовна вълна, едно ново Учение, с нови нюансировки и, може би, с малко остатъци от Учението на Любовта. Защото Любовта ви казва да простите, а Мъдростта казва да знаете. И Христос го остави като завет на бъдещата Вълна. Той рече при Разпятието Си: Прости им... (употреби Себе Си като идея за Любовта), но добави нещо много важно: ...понеже не знаят какво вършат.

Следователно, щом има незнание за това, което човекът върши и е нарушил Любовта, му трябва знанието на Мъдростта. И тогава, волю или неволю, паякът – умът на Европа, и шпагата – основно на Америка, ще приемат тази нова теза – култура на прозрението, а не на умуването. Това ще е мъчителен процес. Мъчителен, защото са удовлетворени в потребата си на малкия ум. Те са „върховни божества“ в идеята да планират и да кореспондират.

Така че по неволя светът ще приеме Мъдростта, макар и по-късно да я има. Но преди културата на България, в идеята за Мъдростта, нека се опитат да усвоят Христос, нека се освободят от идеята на отмъщението в юдаизма и мохамеданството; нека се освободят от каляските на Кришна...

 

Антоанета Петричанска: В контекста на Духовната вълна на Мъдростта и проекцията на човека в нея, доминирането на разума няма ли да доведе до противоречие с емоционалната страна? Тази свобода, за която говорим, че трябва да постигне човекът, няма ли и обратна страна? Имам предвид тезата в Еклисиаст, че „трупането на знанието е трупане на тъга“.

Ваклуш Толев: Вижте, не може да се обремени човекът от знание, ако знае как да го трансформира. Идеята на полученото знание е това, което казах – служение. Така на човека не може да му тежи благодатта. От нея той не може да направи расов белег. В никакъв случай просветлението, което е част от йерархията на посветените, не създава белег на отлъчване, а задължение на преданост и служение. Дарението трябва да бъде дадено безвъзмездно наградно. Който търси наградата, той опорочава самата благодат! Така че нямам страх. Разбира се, служители винаги омърсяват лика на голямото. Това си е така, защото то е проблем на стъпала, но онова, което трябва да извърши голямото, то не може да бъде жертва на всекидневието. Всекидневието е да се ласкаеш, а задължението – да се надмогнеш!

Това са противоречията и аз съм убеден, че ще има битка между тях: И онзи – както казва Христос – който иска да бъде голям, нека бъде най-малък! Много добре ги е усещал.

Така че аз не се страхувам от възможностите за злоупотреба. Защото пак казвам: ние няма да имаме нито кастов, нито класов път. Но във всички случаи ще имаме познавателност различна. Онова, което има да прави посветеният, е да гаси огъня на страстта у малкия. И така го направи Христос: Който е праведен, пръв да хвърли камък... Цяло едно учение на площада си отиде! Оказва се, че никой не е праведен, а 1 500 години са изповядвали Учение на Правдата... Ето това е панацеята на религиите или по-скоро на Пътя на Мъдростта, която вече няма да търси дали е правда, или не е, дали е от нашето божество, или не е, дали тук любов трябва да проявим, или закона на отмъщението. Това е – тя дарява, тя освобождава...

Идеята за смирението е най-ценното бисерче в огърлието човек – служение. Смирението. И аз имам една фраза: Само смирението не е обидило Господа и съдбата!

 

***

 

Димитър Джаджеров (журналист от радио „Благоевград“): Г-н Толев, на границата между две хилядолетия – Второ и Трето – какво да оставим зад себе си, от какво да освободим миналото си, за да отворим още повече място за бъдещото ни израстване?

Ваклуш Толев: Човекът, волно или неволно, ще се освободи от онова, което е считал, че е злосторно в него, но не трябва да остави всичко, което е считал, че е зломислено. Той се ужасява, когато идва ново страдание и приспособеността му е да се закрива под заслоните на скръбта, за да живее в една умереност на бездействие към доброто, или да отиде до Стената на плача, за да се утеши, че не е бил по-добър. Мисля, че е време да бъде освободен от подобни „награди“, които му е давало времето.

Човекът безспорно ще трябва да забрави и това, което е считал за много свещено, и то без мъката, с която е бил принуден предишният човек да се освободи от митологията си, за да приеме един Бог.

Когато ще стават големи промени във вътрешното битие на човека, за да бъде пригодено да приеме една нова Духовна вълна, тогава започва една битка. В същото време едно социално насилие идва като че ли да освободи терен, за да може да влезе онова, за което човекът дълбоко копнее, но не може да прояви смелост да се отрече от минало.

Например, Римската империя бе покорила дори Израел, където в битката между една религия на многобожието и една религия на единобожието се създаде терен, за да се роди християнството. Тази битка между тях създаде възможността да се освободи душевността на човека, след като се е изживял в това, което наричаме болката на миналото или на властването на дадена идеология. Свободата от идеология е и свобода до известна степен от равнището на една религия.

Човечеството, както винаги твърдя, може по-лесно да се освободи от своята социология, дори от своята идеология, но много трудно – от своята религия. Затова съм казал, че религиите най-бавно стареят и най-дълго стоят стари! Те могат вътре да намират пригодност за едно ново приспособяване, но не дават нови идейности. Това е ужасът, защото ние сме свидетели, че обновяването, което Христос донесе на човечеството, не направи дори и най-малка промяна в класиката на юдаизма като религия, а той е вече на три хиляди и петстотин години.

Така че Марсовото начало като историческа депресия е потребно. Ако Римската империя не бе направила този ход, нямаше да има възможност едно малко ядро от апостоли и някакви седемдесет ученика да създадат една, бихме казали, прецедентност в историята на човечеството – да създадат Мирова религия. И самата Римска империя като разпространение ражда и, разбира се, подхранва и укрепява възможността християнството да се разнесе по света. Както сега известни доктрини се разнасят, примерно казано, с удобствата на достиженията на телевизията, на радиото и пр. Фактически тази инвазия е послужила, както сега служат медийните дарения.

 

Димитър Джаджеров: У мнозина от нас понякога, съзнателно или пък интуитивно, се чувства дисбаланс, пропаст между разума и морала. Възможно ли е преодоляването именно на тази пропаст през Новото хилядолетие?

Ваклуш Толев: Най-потребното, което Третото хилядолетие ще има, това ще е нов морал. Ние сме свидетели, че преди толкова хиляди години е казано: Не убивай! – продължава да се убива; Не кради! – продължава да се краде... Но кой разум ги усвоява и коя нравствена ценност е болезнена за разума, за да бъде отхвърлена? Точно тук е голямата битка. Защото градацията, която давам с идеята за Духовните вълни... Да вземем дори това, което се казва от Учението на Правдата, което дава юдейството: Око за око, зъб за зъб!, или Десетте Божи заповеди. Но ето, че идва Любовта, която трансформира наказанието от правно и безспорно религиозно отношение в идея на прощение, в идея да обичаш врага си. Всичкото това е усвояване и прилагане на света на разумното – чрез Правдата, и на сърдечната повеля за обич към врага – чрез Любовта, като доктрини на емоционалното и на нравственото ви изграждане. Но Знанието...

Разумът не е Знание! Разумността не е дори отворени двери към святост. Умът не е, който може да даде на човека упование да се надмогне в еволюцията си. Тогава идва интуицията – прозрение за отвъдното. Да видиш не човека, който върши престъплението, а човека, който еволюира! И затова казвам, че човекът е един бог в еволюция. Но не е овладян бог, защото боговете в Митологията са властни над стихията си, но човекът-бог властен ли е над всичко? Не, той е еволюиращ. И тогава потребата от усвояване на знанието изисква да промениш, както казваме, и функцията, и органа. С идването на третото око – на знанието и интуицията, човекът сам за себе си става контрол в лъжата или в беззаконието си.

Така че тези новости, които носим в себе си, излезли в деятелност, стават в същото време крепостни стени.

 

Димитър Джаджеров: Как мислите, не изостава ли богословската наука, да не говорим за т. нар. обредност и ритуалност, от самата динамика на еволюцията на съвременното човечество?

Ваклуш Толев: Не само, че изостава, аз изрично казах, че църквите нямат нужда от китара, но имат нужда от динамика! Те трябва да разберат, че тяхната радост да съберат в музеите хиляди каменни божества трябва да я предоставят и на други – да съберат техните. Нищо обидно няма, когато човекът се осъществява в божествеността си, но не се е отрекъл от Бог. Имам една фраза: Боговете умряха, но Бог остана! Това е идея. А те се страхуват от какво? Страхуват се, че Го оскърбяват. Те наистина Го оскърбяват, като Го държат на едно место. Затова казвам, че човекът е проблем на Бога, но и Бог е проблем на човека!

Мина времето, когато непознаването на вложените възможности се наричаше чудо. Както виждате – в човека е вложена божественост, с която може да открива що е било чудо, защото събужда още функции, още енергии. Ние не можем да отречем идеята за енергиите – отделен е въпросът как ги упражняваме. Ние не можем да отречем тайната на Христос в това, което каза: Вие ще вършите и по-големи дела от Мен. Нищо лошо няма в това, че Той – Синът Божий, Който е и Син Човечески, предоставя на бъдещите Си събратя правото да правят повече от Него. Защо? Защото такава е еволюцията, защото такава е динамиката.

 

Димитър Джаджеров: Какво е отношението Ви към българския народностен дух, към душевността ни тук, на този кръстопът, на тази земя?

Ваклуш Толев: Аз винаги съм твърдял едно и също, когато се касае за духа на българина и предназначението му. Ние дарихме на Европа много ценности...

Но защо идваме тук? Защото тази земя носи пък харизмата да бъде посредник между Небе и човеци! И защото духът ни е посветен за великите дела. (Христос не е лишавал човека да бъде велик – това е потреба на религиите, които не искат човекът да бъде велик.)

Нашата възхвала е, че сме имали снопа на Кубрат, който не бива да се разкъсва, защото отделната пръчка лесно се чупи. Но Аспарух взе, та го разкъса – взе една пръчка и дойде тук и направи държава. Значи, човек трябва да си разкъса снопа на миналото!

 

Със съкращения, 1999 година

Още от броя
AXIS LIBRI (2/2017) Ако осъществите Мъдростта, ще познаете Истината! If you realise the Wisdom, you will know the Truth! Л ... Проглас (2/2017)   Ако осъществите Мъдростта, ще познаете Истината! Авторът си отиде и рече: Осъществете се! Традицията е временно бреме; Учението е ... Човекът в Третото хилядолетие Ликът на бъдния човек е легитимирана божественост в еволюцията! Деца на Деня, служението не може да бъде извървяно, то се осъществява във възможните етапи! И ние регистрираме поведение ... Човекът в Третото хилядолетие - Интервюта Интервюта   Яна Бакалова (журналистка от вестник „Седмичен Труд“): Съществува ли реална зависимост между човека и Третото хилядолетие и кое Ви накара да погледне ... Библейските тайни за Коренните раси С Диханието за живот човекът трябва да преобрати материята! Деца на Деня! Този, Който не ни е лишил от Себе Си, не бива и ние до Го отгонваме от себе си! Пред човечеството стои е ... Елементи на Битието Елементите на Битието съставят живота ни! Това, което като мислене ни предстои, е темата „Елементи на Битието“. Много е трудно да се пледира една концепция, особено от стра ...