Ликът на бъдния човек е легитимирана божественост в еволюцията!

Деца на Деня, служението не може да бъде извървяно, то се осъществява във възможните етапи! И ние регистрираме поведение, изработваме и форма на служение – гледаме на Третото хилядолетие от светлината на Учението, от Пътя на Мъдростта.

Иначе всички ще отбележат новото хилядолетие. Икономистите ще кажат какво то ще им донесе и какво те биха дали; философите сигурно ще потърсят едно ново знание, за да го характеризират според своите доктрини – било материалистическа или идеалистическа. Религиите също няма да го забравят в идея на възпоминание на това, което изповядват...

Волю или неволю, ще надкрачим едно стъпало, един праг, за да влезем в един нов храм, в едно ново пространство с нови измерения и с нови отговорности за култура и осъществяване на това, което се нарича поселник на Земята.

Много е трудно обаче да се каже какво би бил човекът в Третото хилядолетие, ако не се направи един взор назад, за да видим какво е бил в някои други хилядолетия. Кое е онова, което физиономира и характеризира човека, осъществяващ се като култура, изграждащ и материални паметници, които свидетелстват за неговата култура. Човекът безспорно рискува битие, за да направи духовност и единство с Онова, Което се нарича Сътворител, или Бог Отец, както християнските религии са приели този термин – като сбор от всички възможности, които носи Безпричинната Причина, или Онова, Което не може да бъде наречено другояче освен Несвършекът.

Ако трябва да погледнем много назад, ние във всички случаи ще се загубим, защото има нещо, което ще остане неразчетено. Но макар че в паметта на историята го няма, то е в паметта на природата, за която не можем да кажем, че не е одухотворена. Природата е одухотворена, но не е очовечена! И тя има идея да стане единство във Всемирността със Сътворителя си. А ние сме навикнали под социално формиране да разбираме човека, за когото безспорно може да се каже, че е започнал да отбелязва паметта на историята. Но не можем да се лишим от паметта на сътворения свят. Тези, които могат „да четат“ в една канара, ще видят всичко, което е станало край нея, както и около едно дърво, в листата на което (независимо че всяка есен те падат) си остава една неразчетена азбука и съдба на онова, което е станало край него. Но в края на краищата това, което легитимира поведението в хилядилетията, безспорно ще бъде човекът.

Човекът има своите стадии. Не е важно дали само идеята на Сътворението е изчакала да го събере от всичко (което освидетелства именно тезата ми, че природата е одухотворена) – да събере целия клетъчен свят, за да го изведе. Безспорно е, че човекът няма да загуби образа си никога, защото той дели част от образа на своя Сътворител. Страшното е, когато в тъма е оставено да стои подобието, т.е. Диханието. Защото това, което прави човека неповторим, е вложеното в него Дихание.

Безспорно е и присъствието на Духа като Fiat Lux, Светлина, която чертае и тъмнина, след това светлина и тъмнина, наречени в книга Битие „ден“ и „нощ“. Fiat Lux, т.е. Светлината, остава вечна в нас. Като най-добро доказателство ще я намерим в Апокалипсиса – след като светлината от Слънцето се изгуби и отражението в Луната не може да я улови, има една словесност – че Господ Бог ще осветява света. Следователно Fiat Lux си остава вечна.

Чрез тази вложена Светлина човекът започва да си изгражда поведение, с което определя своето место в природата, но и своето отношение към това, което го заобикаля, т.е. към плодността на Твореца. В същото време му се изграждат морални таблици, чрез които той да кореспондира. Защото екологията е също една морална таблица – за един уж бездушевен или неодухотворен свят, а всъщност одухотворен. Когато повелята на екологията идва, в защита на природата ние фактически защитаваме себе си.

В изграждането на тези постулати, с които взаимно се браним и се осъществяваме, идва и идеята да намерим олтар – олтар, чрез който търсим Сътворителя. Този олтар го намираме чрез Диханието, което ни е предоставено, и в онзи вътрешен вик, фигуративно даден с това, че Бог търси Адама и пита: Адаме, где си? – търсене, с което започва йерархирането на Духовните вълни. Следователно онази вътрешна искра на бъдността, а само бъдещето в идеята за свобода ражда богове, е вложена от Всемирността. Битието на човека не се ограничава в това какво знае и вижда, то е във въображението на Твореца!

Така че има един първичен, потребен момент човекът да се извежда не, а да се осъществява като сътворен. Но щом е сътворен от цялата природа, безспорно той контактува с нея. И щом в нас има вложен един Дъх, или едно Дихание, в което чака Бог, тогава ние ще признаем възможността за тази еволюционна стълба, по която вървим. И тя, според Учението на Мъдростта, започва от Доктрината на Сътворението, минава през Доктрината на Митологията, която създава цивилизация.

Митологията е едно боговдъхновение, тя е епос, наситен с божества. И като идея на раждането на познание и отношение към боговете е безспорно също дело на Твореца. Кой ще създаде едни митологични същества-стихии, които след това нашето умение ще ги овладее и те ще ни дават енергии, каквито сега можем да използваме – от водата, огъня, въздуха... Всичко това лежи в Сътворението. Но само събудената интуиция може да разчита. После идват Вълните и религиите на Правдата и на Любовта.

Така едно посвещение на човека в идеята за безсмъртие мина през стихийни, но безсмъртни богове. Когато тези безсмъртни, но стихийни богове станаха лоши човеци, тогава бе редно смъртните човеци да станат безсмъртни богове!

Никоя религия обаче няма да каже: „Аз се изживях и моят огън в огнището на вероизповеданието и олтарното моление свърши“. Истината е, че те с насилие се налагат; трагичното е, че и с насилие си отиват, защото липсва прозрение, или по-скоро липсва това, което Учението на Мъдростта даде – Доктрината за Духовните вълни. Ако тя беше знайност, ако беше изповедност – ако можеха да приемат йерархията, тогава човекът нямаше да се връща към своя атавизъм – нямаше да има нужда да се упражнява насилие, за да отстъпи някой трона на изповеданието си.

Онова, от което никога не е бил лишаван човекът, са многото богове. Той не е боледувал от липса на богове. Може би точно това е най-голямата истина. Когато трябва да отворим страница от историята на човечеството, ние ще видим, че у човека недоимък от богове няма – има изобилие от богове! И никой от тези, които са давали доктрини за боговете или изграждали храмове на почитания, не са си свалили сами одеждите на светителство – че тяхната религия е свършила.

Представете си, ако нямаше напорността на нови религии или нови учения – още щеше да бъде тотемното царство, макар че то се е обезсмислило като същност. Така че човечеството ако от нещо не е страдало, това е от изобилие на богове, което безспорно пък е изобилие на религии. Оттук е, може би, размирността, с която човешката душа си позволява наистина с насилие да унищожава и с насилие да изгражда. Нещо, което социалните доктрини и философиите си изработиха – схеми на революцията, на реформацията и на еволюцията.

Имате революции, имате реформации, имате и еволюции. Това е една реалност и аз съм казал, че историята се прави от волята на цезаря, но никога без молитвата на жреца! А единият когато упражни насилието, защото цезарят не може без насилие – ако щете, в убежденията на човека, а камо ли в моленията – другият не може да не потърси оправдание за насилника в божество. Така социалните доктрини са изграждали държави и религии, но ние сме свидетели как мирови империи са си отивали. Някои от тях са си отивали и с техните мирови религии.

Религиите сами за себе си са ставали бряг, от който се изхожда и за летоброене. Те са ставали летобройни за човечеството. Така е и с еврейството, и с будисткото моление, и с християнството (с раждането на Христос), и с мохамеданството (с кончината на Мохамед). В никакъв случай преднамерено не е търсено това като разумност – да изчакаме Третото хилядолетие, но като прозрение и постройка на Космичната вълна безспорно винаги е било така. Сега е трудно да се каже тази предвидливост колко отрано е била съхранявана и как е била пазена, за да се изяви, когато стъпваме в Третото хилядолетие с нещо, с което светът се променя. Ето вижте, Първо хилядолетие за летоброенето на християнството идва, когато трябва да влезе доктрината на Учението на Любовта – това, което дава Христос. Тя има безспорно свои подчертани потреби и оставени знаци, които в продължение на 2 000 години са и изповедно, и организационно начало на света на изповедниците.

Когато говорим за човека в Третото хилядолетие, ще трябва да отгърнем страница, на която трябва да напишем Учението на Мъдростта. То е и наука, и култура, и изповедание, което дава на човека една опорна идея – идеята за Мъдростта, която можем да кажем, че е идея за Свобода, родена от Истината! Това трябва да се знае, за да можем наистина да кажем: има ли по-голяма идея от тази, която Мъдростта може да ви даде?

• Мъдростта е познание за Свобода –
  нейното знание е предсказанието,
  нейната знайност е прозрението!

Нейната достоверност е, че в присъствието на Шестата подкоренна и бъдната Шеста Коренна раса третото око ще даде валидността да се вижда през времена и пространства. Защо тогава то ще бъде една от големите идеи на Свободата? Защото всички тези поменици, които се наричаха Таблици на съдбата, Дванадесет таблици на римското право, Десет Божи заповеди – всички тези не кради, не лъжи, не прелюбодействай и подобните на тях ще отидат в музея. Окото на знанието, на прозрението ще бъде будно! Будността чрез третото око освобождава човека от онова, на което мъченически в продължение на 5 – 6 хиляди години е възпитаван. Не можеш да излъжеш оня, който вижда – ето ти една свободна валенция. Не можеш да крадеш, защото окото ще вижда; не можеш да прелюбодействаш, защото ще се знае. Тогава ще разберем тази голяма тайна, която Христос остави на Кръста: Отче, прости им... – да, прощението е живецът на Учението на Любовта, но завърши с: ...понеже не знаят какво вършат[1]. Виждате как Той освобождава – човек да знае какво и защо го върши. Тогава наистина няма да прави нещо, което не знае.

• В Третото хилядолетие Свободата
  като дете на Истината е еманация
  на Учението на Мъдростта!

Затова Учението предостави, както винаги казвам: да бъдеш, не да имаш! Имането е подвластно на доктрината на Правдата, на доктрината на Любовта, а да бъдеш, това е вече едно присъствие в онова, което Христос каза – царството Небесно. Имането е нещо, което като съблазън може да те изкуши, а може да събуди и в другия тежнение как да ти го отнеме, докато да бъдеш е вътрешната осветеност, която никой не може да ти отнеме. Дори и тогава, когато разпнаха Иисус Христос, не Му отнеха тайната – тайната, която остави и с която освободи човечеството: Аз и Отец сме едно![2] Това е да бъдеш – да изведеш образа на божествеността, а не да имаш законите и повеленията.

Безспорно човечеството в своето кретане по пътя за съвършенството има нужда, както казваме, от парапети, които се наричат закони, морални таблици и пр., но ограничението не може да ражда богове – ограничението може да ражда добродетели, но богове не! В Третото хилядолетие ще излезе ликът на бъдещия – именно този, който ще бъде, а не ще има. Ще бъде с прозрение да има в себе си богатство и да го даде, за да си купи, както е казано в Светото Евангелие, един скъпоценен бисер. Цялата култура на човечеството ще отходи.

Ликът на бъдния е легитимирана божественост в еволюцията, макар и неовладяна. Голямото закъснение, което може да направят хората, това ще е вследствие логиката на обикновения ум, който безспорно още прави своята кръстословица с културите, които не можаха да бъдат отместени със свършека на века. Нито юдейството в неговата теза за възмездие, нито мохамеданството (дошло по-късно), нито християнството в неговата добродетел могат да се освободят от онова, което не е надмогнато.

Не се достигна в идеята за свобода до това, което дадохме в Учението на Мъдростта – зримия теогон, а до онова, което се казва: „Да, ти си расовото дете и имаш право на око за око, зъб за зъб“; „Ти си Син Човечески, ти си Ecce Homo!“. Това сега са културите. А да бъдеш е това, което рече Отец отгоре – Този е Моят възлюбен! И тогава ние ще видим пътя на универсалното в служение на своите малки, човешки, а след това, разбира се, и градирани дадености. Ние ще се видим в търсеност за универсалния човек. Досега никой не каза на човека, че е бог, освен прокламацията на Иисус Христос: Аз и Отец сме едно!, с която Го пратиха в гроб.

• В Третото хилядолетие се влиза със
  знанието и културата на зримия теогон!

Тогава не е никак странно, ако сменим отговорността си по отношение ценностите, както предложих да се приложи клауза не за спасение, а за защита на душата от употребяваната в църквите анатема. Виждате, че се сменя измерението в ценностите – не е проблем вече убийството – всеки знае, че то е престъпление. Душата! Тогава, когато нейната святост пазим, това безспорно ще създаде и културата на душата. Такава институция безспорно липсва, защото човечеството създава култура на ума, но не създава култури на душата и на Духа. Когато говорим за гениални прозрения, те са постижения, които дават възможността умът да улови пулсите на Духа, но това не е култура на Духа.

Когато е дадена идеята в Учението на Мъдростта, че човекът е зрим теогон, ние трябва да го осветим. Защото зримият теогон не е още овладян теогон. Нека съблазънта не го заблуди в търсене на величие, а в отговорност за светителство. Тогава бихте разбрали, че безизходност не може да бъде властна над боговете! Ние сме, които трябва да я победим.

Тогава ще се смени ли таблицата на моралните повеления? Логично. Но те повече трябва да станат промяна на усвоимата чрез мисълта кореспонденция: Бог – човек, човек – Бог, човек – човек. Тази кореспонденция трябва да стане като вътрешна потреба, а не като декларативна обредна служебност, на която сме свидетели. Трябва да разберем цялата тази стойност – до каква степен с една нова нравствена таблица бихме могли да направим друго битие на човека без ограниченията, от които той няма да има нужда, когато се осъзнава в отговорност на Богослужител и на бог, развиващ се в своята еволюция.

Така че, ако трябва да изреждам кои морални ценности трябва да бъдат изнесени, аз мисля, че е необходимо радикално обновяване. Реформацията не донесе нищо. Ако освободи човека от Инквизицията, вложи в него три пъти по-страшен дявол, или сатана, в душата. А ние трябва да се освободим от оръдието на злосторството, трябва да се лишим от извора на зломислието. Човекът, когато има знание, първата му задача е свобода от зломислие. След това вече волята ще ограничава злодеянието.

Идеята за зримия теогон е идея за бъдещето, без да е отрицание на настоящето, в което Децата на Деня се намират. Настоящето не е отрицание. В него може да има много несгоди, но прозрението, което слагаме начело на своето възприемане на света, и предназначението не ни дават право да кажем, че страдаме, а че служим. Това е голямото, което трябва да съзрем. Ще има ли конфликти? Безспорно, че ще има. Апокалипсис и спазъм на човешката същност и култура, на природната тревожност ще има, защото те са организми. Но това е идея за обожествяване, а не идея за погибел.

Чак когато в Причинния свят влезе цялата еволюция, когато се изградят нови институции, когато зримият теогон узрее за отговорност и жертва, той ще може да акумулира и ще може да спира конфликтите.

Делата на зримия теогон трябва да бъдат дела на богоосъществяващ се човек. И тогава ние ще попитаме: след като тази еволюция е изграждала органи за усвояване на света, ще дойдат ли нови познания чрез нова усетност? Ще стане ли пробудата на третото око възможност за прозрение, за да дава преценка на предсетена необходимост – на предназначение? Защото този, който може с прозрение да изведе, ще трябва да е видял и предназначението, за да може да го употреби, за да може да го направи властно като позволение и като потреба на човечеството. Но трябва да се прецени еволюцията сега какво иска от човека.

Разбира се, не може да се предвари растежът – мисловен, морален, културен, религиозен. Както е казано в Евангелието, че не може да прибавите един лакът към ръста си[3], така във Всемирната еволюция човечеството не може да се предвари заради това, че не може да се осъществи и тогава една енергия ще бъде изхабена нахалост.

Когато говорим за Третото хилядолетие, ние трябва да говорим за една нова Духовна вълна. Околовръстието на това сияние ще бъде, разбира се, бреме да се освободим от начин на мислене, който е създал толкова тежки мисъл-форми, че човечеството не може да пробие дори първия пласт, за да получава благовестието си. Идеята за свобода Вълната на Мъдростта оставя като месианство. Учението Път на Мъдростта ви оставя най-необходимата идея – свобода от човека заради зримия теогон. А преди това казахме, че човекът е Богоосезаема необходимост. В предишната култура той беше пратеникът на Бога, за да свърши дело; сега върши делотворство, за да подпомогне Онзи, Който го е пратил – идеята на съ-действие на Сътворителя! Така културите ще се измен`ят и някои от тайните ще се осъществят. Какво беше казал Христос? В стари мехове ново вино не се слага. Затова бе сложена една от най-важните, принципни потреби – идеята за новия Логос. Това, което като прозрение апостолът и Боговидец Йоан каза за Логоса: Словото беше у Бога и Бог беше Словото. Той беше живот, и животът беше Светлината на човеците[4]. Разбира се, ние не говорим за светилни тела, а за духовни тела, които осветяват, или говорим за Знание, което ви прави осветени. Тази събудена Светлина, тази потреба е, която дава друг характер на голямата идея, с която се води хилядолетната битка със заслоните на скръбта и Стената на плача. Победата ще дойде с вътрешната даденост на една нова култура, за да има право човекът с прозрението на Мъдростта да прилага дързост. Защото, ако нямате нова дързост, преспивате в люлката на старото схващане и тогава остава само молитвичката и утешението пред олтара. Прозрението ще бъде път на усвояване и битка срещу примирението под заслоните на скръбта!

В Третото хилядолетие ще се влезе с една нова тога на новия Логос и моралните постулати с преценка на мисълта. А тя не бива да загуби единствения си светилник, който се нарича съвест. А какво е съвестта? Будният Бог в човека. Осезаемостта на Бог в битието ни – съвестта, е най-добрият съдник! Защото се оказа, че законите, дори с най-изобретателното насилие, не можаха да спрат инстинкта на самосъхранението и ненаситността към блага. Но еволюцията няма за задача да прави благоденствие, а да изгражда мъдрост, с чиято оценка не можеш да дадеш основание на ръката си да краде или да убива, или да издига олтари, когато го нямаш вътре в себе си.

Идеята, че няма зло, има нееволюирало добро, е човекът да не се раздвоява, а да сътрудничи в свободата от онова, което още не е станало добро. Няма зло, има нееволюирало добро! не поощрява, а обезсилва персоналността и подбудата на намерилите си место в личния ни живот злосторни мисли и желания. Това е една идея, която безспорно хвърля косматата дреха на миналото. И тук е смелостта да изведем от интуицията си дрехата на предсетата, с която трябва да правим своя жизнен път като еволюиращи богове.

Тогава логична е тезата да не обявиш другия за враг. Дори когато си ученик на Любовта, ти можеш да поискаш пробуда в приложение на това понятие, което казахме – събожник. Защото най-добре бихте защитили себе си, ако в другия видите събожника си. Ето защо това, което Христос остави на бъдното човечество – голямата Си идея да обичаш врага си, смених с идеята да обичаш събожника си! Не може Онзи, Който е сътворил теб като божествено дете, другият до тебе да е сътворил „враг“... Нарушението на таблиците на морала не е оправдание за непрозрението, че сте сътворени в различие, а че всъщност се развивате в осъществяването с божествености в различни свои гами.

В тази нова пътека, както е казано и в Посланието на Служението, ние не бива да търсим нещо, в което можем да се загубим[5]. Това е голямата идея – не можеш да загубиш човека, на когото предназначението е да стане Бог. Можеш да загубиш животното, което трябваше да те освободи – онзи zoon politikon да те освободи, за да станеш човек. Социалното животно във връщанията му и атавизма можеш да го загубиш, за да станеш ecce homo, но не можеш да загубиш ecce homo, не можеш да загубиш човека, защото той е един еволюиращ бог! Тогава ще разберете тази неизбежна потребност, която казах: човекът, личността е свещена, а не институцията; тогава ще чуете Христос да казва: Безумни и слепи, защо се кълнете в златото на храма, а не в същината на храма?[6]. Нито храм би имало, нито олтар, ако няма човек. Свобода от тотема, свобода и от Правдата! Свобода от Любовта – идея за осъществяване на Мъдростта: Аз и Той сме едно!

• Третото хилядолетие ще предостави възможността човекът да бъде божествен!

Мъдростта дава една нова теогония – свобода от стихийните божества и път на зримия теогон! Това е нещо изумително! Реално, без чувство на страх, че ще обиди онова изобилие от богове, от което казах, че не сме лишени. Човечеството от какво ли не е страдало, но не е страдало от липсата на богове, за да се изгради във всяка своя пластност – във всяка своя клетка, енергетично носеща богове. Бог на водата, бог на огъня, бог на слънцето... Какво ли няма у нас?! И когато всичко това можем добре да го овладеем, безспорно ще трябва в Третото хилядолетие да си направим една нова актуална сцена: човекът – бог в развитие! За да няма измамата, че той, имайки благодатта, е загубил правото да бъде божествен.

Прозрението, с което сме дарени чрез Диханието, трябва да бъде усвоено. Телевизията потвърди това, което носим, за да ни освободи, но не е умът, който ни дава изобретенията, а същността на човека, която носи изобретението и чака умът да го направи. Духът е, който може да даде на ума пробудата за приложна, техническа цивилизация. Достиженията на цивилизацията не биха имали никаква стойност, ако някой не ги измери с плодовете на Духа! Покровителството на Духа в достиженията на културата, на интуицията като откровение...

В това хилядолетие, в тази осветеност на еволюиращия бог ще си позволи ли човечеството болката да роди цивилизация на отмъщението; ще си позволи ли да направи оръжия, които разрушават? Или това, което природата в своята божественост има като доминанта, ще стане човешка битнина? И тогава ще разберем тайната на Вулкан, която Третото хилядолетие и будното око трябва да реализират. Вулкан не употребява нито атомна, нито електрическа енергия, а неговите мехове в работилницата работят само с думата: „работете!“. Силата на словото, енергията на словото, което е бъдната наша тайна – усвоима и приложно освобождаваща човека в Третото хилядолетие от уморност, от която непрекъснато се оплаква, че няма добър плод. Това ще е мисълта като енергия. Носим ли тази потенциална енергия в битието на бъдещето? Ще се освободи ли човекът и ще може ли да стане онова перпетуум мобиле, за което искаме да направим външна машина? Да, когато изведем своята духовна вложена мощ, която няма изчерпаемост, защото възможността на човека е да черпи енергия от Всемирността!

Така ние бихме могли да търсим каква потреба ще има утрешният човек в идеята на осъществяването си; какъв ще бъде неговият лик за една бъднина; би ли могъл да се осъществи до такава степен в идеята на бъдещата си свобода, че свободно да може да прави всичко, което извърши с голямата техническа революция, за да бъде дори гост на други планети. Но когато още не е завършил гостуването си на своята вътрешна божественост, устойчивостта да поеме отговорности не е ли риск; морално готов ли е да понесе онова, което може да му поднесе отвореното небе за ново знание? Логично е да се мисли, че в човека е сложено всичко, с което той трябва да бъде, и че трябва да се освободи от това, което го довеждаше в битки да има.

Онова, което нашата духовност ще прави, не е полетът, който ракетата ни дава, а това, че ние сами ще можем да летим до други светове – без ракети. Какво значи, че можеш да се качиш с една ракета на Луната? Безспорно голямо достижение. Но най-безспорното е, че някакъв Дух го е родил. Този Дух е родил идеята за вълшебното килимче. Следователно в Третото хилядолетие идеята за вълшебно килимче трябва да стане реалност в идеята за обезземяването – човек да надмогне гравитацията. Да си направи криле – да му свидетелства умът, а след това да упражни Духа си, за да полети самият той.

Можем ли своята духовна будност така да я трансформираме, че да стане крила? Дедал изгради безизходния лабиринт. (Този лабиринт всъщност е нашето тяло.) Изгради го, но не можеше да излезе. (А вътре в този лабиринт стои човекът-звяр – Минотавъра... но трябва да отидеш да правиш човека-бог.) И какво трябваше да направи Дедал? Направи си крила. Роди идеята за крила. И каза на сина си – Икар, който беше с него: „Хайде да излетим. Но да летим така ниско, за да не ни огрее Слънцето“. Защото перата на крилата им бяха свързани с восък. Бащата и синът тръгнаха, обаче съблазънта или необходимостта от величие, или това, което наричаме себичност, изведе Икар с идея да отиде към Слънцето. Но восъкът се разтопи и Икар падна. Значи трябва да си свободен от съблазън за величие, защото измеренията на човека в Бога не стоят вън, а вътре в човека.

И все пак, за да направиш криле, ти трябва нещо. Материалите на цивилизацията – но сега. Когато ти самият си градиш криле, трябва ти Дух, който да бъде властен над твоя лабиринт, за да можеш да излетиш от него. Дух! Това е бъдната идея – да покажеш лика на своя летеж. Тогава вече може в хармонията на да бъдеш да оставиш всяка тревожност на еволюцията си – от глад, съмнение, посегателство и корупция, да ги представиш в огъня на едно морално отстояване, когато си изградил добродетел, която може да освети, а не порочността да те повлече. Да можеш да осветяваш, това значи да създадеш предпоставки за свобода! А можеш ли да осветяваш, ти знаеш Истината. Както Христос рече: Когато познаете Истината,< тя ще ви направи свободни[7].

Така че, когато говоря за тази наша възможност – да се обезземим, тя е безспорна. Това няма да стане утре, но в никакъв случай в някой друг ден няма да бъде отречено. Човекът ще може да си взема енергии. Но когато може да злоупотреби, ще бъде ограничаван. Когато няма да злоупотреби – тогава е сигурността. Защото този, който злоупотребява, носи бунт, разрушение. Именно тук трябва да разберем същността на поселника в Третото хилядолетие. Но нека не го сравняваме, за да не го връщаме в лабиринта на безизходието. И тогава ще узнаем какви други възможности той ще носи. Ще разберем смисъла на битката да се одухотворява материята, за да се потвърди един от най-големите закони – законът за Възкресението!

• В Третото хилядолетие будността в човека
  ще му даде идеята за обезземяване!

Тогава ще му трябват ли някакви документации да се легитимира, както сега, когато кандидатства някъде или когато го венчават? Единствената легитимация ще си остане това, което казвам: будността като съвест в човека! Будността на човека е не само за преданост, тя е идея за обезземяване, манифестирана в митологиите. Херкулес как трябва да победи Антей? Антей е син на Посейдон и Гея. Той е непобедим, когато е на земята. Безспорно е вярно, че наш баща е Сътворителят, че утробата – Земята, е нашата майка. Как обаче трябва да победим земния в Третото хилядолетие? Това е прозрението, с което Херкулес трябва да направи един от дванадесетте подвига, за да стане син на Небето. И какво видя? Видя къде е възможността да победи Антей – да го вдигне над земята. Това аз нарекох обезземяване – да можеш да упражниш духовна сила. Херкулес победи чрез обезземяване Антей!

Непобедимият земен трябва да се обезземи, ако искаме да правим в Третото хилядолетие божествеността си живот, а от идеята за свобода – богове. Така че, когато изграждаме този път за Третото хилядолетие – на зримия теогон – не говоря за една илюзия, говоря за една потреба. Една потреба – човекът свободен от Себе си. Човекът без Себе си – това е властникът над своя разум; това е властникът над своите емоции; това е властникът, който се освобождава от фанатика! Защото най-зловещото явление, което стои в човечеството, е фанатичността – безплодна утроба, наситена само с воля за изпълнение, без таблицата на нравствената висота.

Следователно в Третото хилядолетие човекът трябва да бъде свободен от Себе си – от институцията на личността, институцията на индивида. Той ще достигне до една идея – т. нар. илюзия да бъде по-властна от преходната реалност. Когато се усвои Учението на Мъдростта във всичките негови пластове (особено в Посланията на Планетния Логос), тогава ние ще имаме нещо, което е много странно – надмога над преходната реалност.

Подобно нещо го намираме във всички стари култури. Отива, взема някаква дрога и е извън реда на това, което го заобикаля. Но става подвластник и поема по грешен път, какъвто един Гьоте дава на своя герой Фауст. Отива при вещицата, която му дава питие и го подмладява, и той тръгва с Маргарита... Това е иронията на човека, който не е овладял боговете. Затова голяма е разликата между тази съблазън, между тази актуалност и изведените от човека богове, изградили това, което можем да кажем – благодатта, която иска отговорност. Не противопоставянето на добро и зло, не знание и невежество, а просветление и посвещение!

• В Третото хилядолетие школите няма
  да имат характера на учебникарство,
  а на освещение!

Разбира се, това съвсем не значи, че човечеството веднага ще си направи някакъв храм, в който, като полеят някого с вода, като го кръщават, и ще му махнат греховете. Сега го потопят в купела, обезгрешат го по силата на Кръщението и след това го карат да си плаща данък, че е грешен – да носи подаръци... Това е иронията на културите, които от многобожията след това преминават в единобожия.

Моисей дава своите повеления в идеята на едно ново хилядолетие – от хилядолетията на митологиите той прави единобожие. Прави го с тезата: „Елате да ви изведа от Червеното море“, което е сблъсъкът на нашите астрални и нисши ментални светове. Но той е трябвало да укроти евреите с насилие – безспорното насилие, което ляга не само като законодателен акт – око за око, зъб за зъб, но и като верско поведение. Защото това насилие е трябвало да накара хората да бъдат послушни, обявени за грешници.

Моралните таблици, нравствените поведения, социалните доктрини в изграждане на съответните религии имат само една задача: в известен откъс от историческото време (дали е едно, две или повече хилядолетия, за еволюцията няма значение) да установят нещо, с което човекът да се усвои в религиозно-социално поведение – да създаде култура, в която да прави онази потреба, удовлетворяваща и ум, и Дух.

Най-странното, когато мисля по този въпрос, е, че се съдеше само грешницата, прелюбодейката, а го нямаше прелюбодеецът. Ако емоционалността е била виновница за грешност и прелюбодейство, къде е умът, който е давал основание да се осъществи прелюбодеянието? Къде е? Нямаше го! Не бе извикан да бъде съден умът. А човек не може да прелюбодейства само с желания, ако умът не оплоди това, което наричат грях. Това Христос постави като проблем. Виждате колко неща трябва да сложим на кладата на свършека на двете хилядолетия, за да можем да направим този свой голям кръстоносен поход.

Човекът, това, което много често повтарям, трябва като цезар да създаде идея за държава и като жрец да създаде олтар за моление, т.е. да прави история. И Моисей, когато рече: „Елате да ви изведа“, тръгна и като държавник, и като жрец. Изгради един олтар, който беше олтар на жертвоприношенията, и приложи една цезарова воля, но на заколение на всеки, който не споделя пътя. Така направи теокрацията.

Прозрението на Моисей не отиде по-далече от идеята да внуши страх на една социална формация и да оправдае поведението на един теократ чрез идеята за първороден грях. Тази симбиоза между насилие и греховност, в която трябва винаги човек да моли прошка, създаде и величието, и позора. Донесе и непрозрение, когато дойде Христос, а Той смени цялата култура. Така дойде времето на едно друго хилядолетие с голямата идея, че ново вино в стари мехове не се слага.

Учението за Любовта пръсна своята благодат. То създаде доктрина срещу расата и родово-кръвната група. Можете ли да си представите какви големи предпоставки с такава неизчерпаема енергия е оставил Иисус Христос на човечеството, и толкова маловажно усвоени! Той взриви цялата доктрина на расовото битие – отрече дори това, което се нарича майка, баща, братя... Не става въпрос, че Учителят на Любовта е казал да мразите родствениците си – не. Просто донесе прозрението за свобода, за да правите общност, която е общност на Духа: Тези, които слушат Словото на Отца Ми, те са Мои братя, Моя майка...[8] Ето какви предпоставки за една социална общност дава! Но трагедията на човечеството е, че религията позволи на човека да бъде съвършен – защото иначе го чакат адови мъчения, а не му позволи да бъде божествен – за да разбере, че страданието е само една част в идеята за развитието и познанието.

В Третото хилядолетие ние трябва да влезем с една свобода от кошмара страх! Този кошмар е много властен и е употребяван много преднамерено и от религиозни водачи, и от социални водачи. В Новото хилядолетие човекът ще трябва да изведе своята царственост. Каква беше тя? Стига вече с Адеса, с преизподните, Аз ви давам царство Небесно! Тръгна ли някой да гради и видя ли някой какво е царството Небесно, което Христос предостави на бъдното човечество? Царството Небесно е не само нова формула, то не е феномен, а реално вложена даденост в усвояване на Божеството като Сътворител и на неговия изповедник в йерархията на посвещенията. И тогава ще разберем, че Иисус Христос е едно живяно човечество, а човекът е един недоизповядан бог!

Когато Той иска да изведе в една нова доктрина битието на човечеството, казва на онези, които Го следват: Оставете мрежите и елате да ви науча да ловите човеци. Затова в християнството легна изразът „Ето човека!“. Той ги научи да се освободят от мрежата на астрала. Отделен е въпросът как всички големи ценности, които са предоставени, с които едни души са започнали да акумулират битие, могат да устоят. И защо не всичко се прилага така, както е речено. Христос остави митология на реалностите, а това, че някой няма усилия да заобича света и врага си, това не значи, че Той не е казал голямата истина – да обичаш врага си. Да обичаш себе си в другия – това е духовното предназначение!

Естествено, тук е йерархията на възможностите на личностите, които съставляват една общност, на народите, приели едно изповедание – от тяхната, бих казал, верска йерархия. Виждате с каква лекота в българската държава славяните приемат идеята за християнството. Защото техният ум се освобождава от десетките митологични божества. Но прабългаринът, който има само Танг Ра като Слънце и битие, отреагира с известно отрицание. Така че, когато разгърнем пласт след пласт душевността на българина, ние няма да намерим колебание – ние ще намерим прозрение.

Друг е въпросът коя историческа необходимост и коя култура наложиха потребата на нашето християнизиране. Разбира се, това беше акт на прозрение! Макар че минавахме в съзнанието на околния свят за езичници, ние не можехме да се наречем езичници, защото преди това, когато те имаха вече християнство, нямаха будността за култура, каквато нашите кханове можаха да направят. Цяла Европа се гърчеше в спрягане на глаголи на латински и на гръцки, когато България имаше радостта да си създаде азбука и да си създаде Златен век на българската книжнина. Защото не е достатъчно само психологията. Необходимо е един богат интелект, но непременно една приложна воля, за да създадете образци – това, което можеше да се нарича Златен век на книжнина.

Трябваше да се разбере една социална необходимост – как да се даде репрезантивност в света, в който бяхме една от най-големите държави. Вътрешната политика е пъпната връв на държавата с националния дух, външната – окото на историческата потреба! И необходимо беше да ни приеме околният свят, за да сме равностойни в това, което правеше една Византия – да властва. С Танг Ра не можеше да се прави властност в Европа, в Азия. Трябваше да се приеме един прецедент в световната история – християнството, което е универсална религия. (Евреите останаха и досега заключени в юдаизма.) Християнството е универсално по същина, когато го дава Учителят Иисус, и след това тревогата е как да го направят универсално в социалните дадености на Европа, да го изведат като социална потреба. Ето защо в него ще намерим градация на религиозните съзнания в различните догматични формулировки, но и в различни морални таблици по отношение човек-човек, човек-свят, човек-Бог: Ecce homo и Това е Моят възлюблен Син.

Тук именно ние можем да кажем какво направи християнството, след характеристиката, която му дават Светите Отци, след това с догматичността, с която го определят, с каноните, с универсалността, която апостол Павел му внася, независимо, че първом е гонител на Христовите ученици. Най-върлият гонител е бил, но след прозрението потърсва извинение. И след това извинение създава една от най-големите тревоги в изповеданието на християнина – наслага обредите и правилата на юдейската религия... Той носи универсален ум, защото е гражданин на една универсална империя (Римската), но и възпитаник на едно юдейско учение, което държи повече на обред и служение, отколкото на учение. Затова апостол Павел слага в християнството всичко, що юдаизмът има като идея как да задържи властника. И ние няма защо да се учудваме, че след това се ползва, в защита чистотата на християнството, безумието да се правят инквизиции и да се продават индулгенции. Това е приложното насилие – приложното насилие и чрез Кръстоносните походи, и чрез Инквизиция, за да се освободи една енергия, която можеше да прави вътрешни бунтове, докато се овласти една институция.

Когато е в душевността ти, ти винаги можеш да кажеш, че сатаната е в някого и да го осъдиш. Но тези, които говорят за сатана, те са му братовчеди. Аз никога няма да говоря за сатана, защото не го признавам нито като физическо същество, нито като духовна рожба на Отца. Няма такъв! Създава си го полуумът в потреба, т.е. този „паяк“, както го нарекох навремето.

Безспорно Христос с Учението Си за Любовта взриви цялото Учение на Правдата, която ни остави Моисей, която ни остави и Буда. Общо взето културата на дуализма, културата на Правдата бяха култури, които имаха предимно расов характер. Трябваше да бъдат взривени. Трябваше да остане место за личността – да се подработи в цялата тази стълбица Якова, в която няма нужда да окуцявате, за да станете Израил[9]. Представете си каква битка се води в продължение на годините, за да се дойде до това, което е безспорно величието и цялата същност на християнството – личността!

Така Христос донесе свобода от това, което нарекох заслони на скръбта и Стена на плача. Но заради кошмарността на човека, че е грешник, християнството даде идеята, че някой ви носи спасение. Спасение! Тук е благодатта на Децата на Деня – в Третото хилядолетие те няма да водят битка за спасение. Няма да има такава битка, защото човекът, осъзнавайки се като зрим теогон, започва да се осъществява не в добродетели за спасение, а чрез прозрението да изгражда великото служение – това, което и Христос рече: Аз работя, както работи Моят Отец[10]. А Неговият Отец е Този, Който дава знание за приложност според йерархията на възможностите.

Ние се радваме на всяко достижение. За мен вярата е знание за незнайното и осветила разумността, тя ни освобождава от чудо. Защото чудото е неразтълмено знание! А какво ще направи този, който от една нова религия може да изведе страница на Знанието или това, което постепенно почва – чрез вярата си и чрез опита си да доказва неотменността на присъствието на Бога в човека и на човека в отговорност пред своя Бог? Така не може да се илюзира, а ще трябва да се йерархира в усвояването на знанието, което предстои в едно Трето хилядолетие.

Безспорно без наличието на Учението на Христос едва ли можеше да се изведат на преден план Духовните вълни в тяхната йерархия, за да дадем едно неизбежно признание на Духовната вълна на Мъдростта. Тази Духовна вълна има реален живот и този живот сега трябва да го осъществят Децата на Деня! Те трябва да изградят едно общество, чиято смелост не е вече апостолската. Не е проблем на апостолство, а на тази вътрешна необходимост. Тогава тези Деца на Деня няма да чакат осенение от вън навътре, каквото бе Петдесятницата, както бе пророчеството. В Духовната вълна на Мъдростта човекът вече няма да разчита само на това, което отвън му е дадено като повеление на Божеството, а и на моралната таблица и олтарното моление вътре в него. Той ще е толкова социален, доколкото неговата вътрешна просветност му позволява благотворно отношение към онзи, когото нарича „другия“, а всъщност това е той самият.

• В Третото хилядолетие развитието идва от
  божествената необходимост на служението,
  а не от човешката потреба да се еволюира!

Служение в идея на себенадмога! Защото този, който не може да освободи Себе си, той не може да приложи и воля за свобода в другия, а този, който не може да се осъществи в идея за бъдеще, той не може да гради едно отговорно настояще! Който няма отговорност в настоящето, как ще остави диря в бъдещето, как ще позволи на една будност да изгражда бъдеще?!

Всеки трябва да определи за какво е дошъл – дали е дошъл за развитие, или за месианство. Месия не можеш да станеш – тогава направи еволюция с една нова идея. Това е божествената необходимост за служението! То е една от най-висшите тайни, която в Третото хилядолетие ще остане.

Служението е бъдната форма на съприкосновение на човека със своя Сътворител! Другото е да си свършиш работата, която векът, в който встъпваме, и хилядолетието, в което отиваме, ще изискват от тебе. Култура на цивилизацията, която трябва безспорно да владееш. Не може човек да се отрече от последователността даже тогава, когато е божествен, защото на онова, което ви чака в еволюцията, трябва да му дадете Път. Трябва да поемете неговото бреме и да кажете като Христос: „Игото Ми е благо, и бремето Ми леко“[11].

Това не значи, че всички са толкова готови, че утре започват служение – разпъват своите антиминси и ето ги велики служители. Не, битката е голяма, но в никакъв случай не може да се каже, че е жестока. Свърши присъствието като акт на жестокост, който прави еволюция. Тук е вече ръката на теогона, който в себе си държи стихийните богове и тогава тяхната жестокост е обезсилена. Така че от поселението на боговете е необходимо да се освободим – всяка клетка, която е овладяна, можем да я подготвим да ни удовлетворява, а не ние да `и служим. И ако има свобода от богове, няма да има свобода от Бог!

• Свърши се с идеята Да сътворим човека,
  дойде Да изведем вложения Бог от човека!

Там е Той, и там чака. Учението Път на Мъдростта извежда вече Божеството в човека, в противовес на хилядилетната история на сътворение на човека.

Идеята да сътворим човека мина през много Духовни вълни, направи много морални постулати, сложи много еволюиращи социални общества – като започнете от онова първично дивачество, после като минете през това, което е разделило хората като робовладелство... За мен няма принцип робовладелци, няма и роби. Има йерархии на възможностите, когато сте свободни в себе си от това, което се нарича страст, или от първичната необходимост за самосъхранение. В оная първичност човекът е имал необходимост за съхранение и живот. И тази йерархия постепенно след това ще го изгражда, отговорен в себезащита, когато иска да оцелява. Така той тръгва от онова Да сътворим!, през тезата на моралната таблица добро и зло, а тя е божествена, защото в книга Битие изрично е казано, че боговете знаят що е добро и зло. Боговете! Следователно, когато става това уж сгрешаване, ние имаме привилегията да бъдем богове.

Тогава с основание и с опорност можем да кажем колко предвидлив, колко далновиден е бил Хермес, за да рече: Боговете са безсмъртни човеци, а човеците – смъртни богове. Когато човеците се изградят като добри богове, тогава боговете, които станаха лоши човеци, ще си отидат. Значи идеята за нашата божественост е вложена. Щом боговете са безсмъртни човеци, а човеците – смъртни богове, когато тези стихийни богове са станали лоши човеци, безспорно ще бъдат заместени с човека, който стана добър бог. Той си извоюва една необходимост, която можем да наречем дреха на безсмъртието. Дреха на безсмъртието, която го извежда в специалното поведение – поведение, с което ние правим вече новата йерархия.

Новата йерархия ще върви неизменно отговорна в една от най-великите тайни – да видим кога смъртният човек ще стане безсмъртен. И тогава безспорно идеята за един безсмъртен бог ще бъде лесно приета, щом е минала като история. На нас вече не ни трябва този безсмъртен бог в лицето на митологията, а ни трябва човекът, който става зрим теогон. Израз на Себеосъществяващия се, Който стои у нас!

Наличието на една нова Духовна вълна, на един нов Логос създава безспорно нови морални таблици... Вината няма да се търси в консумацията. Така добре казано от Христос: Прелюбодействал е всеки, който е пожелал в сърцето си[12]. Тук е идеята за чистотата на мисълта, върху която не е работила бъдността! Бъдността иска светостта на мисълта, за да позволи преминаването на интуицията, която е знание, което не се дава само от очите, още по-малко само от ума, а от това, което наричаме Причинността – светът на вътрешното откровение.

Човекът в Третото хилядолетие ще влезе с идея на осъществяването. И не само с пробудената отговорност, че е зрим теогон, а и с пробуда на вложеното Дихание, което Изтокът нарича Кундалини, или Змия-Огън. (Затова в Триъгълника на Мъдростта стои тази тайна – Змия-Огън!) Тя не ви осенява, тя ви себенадмогва! Във вашата цялост, когато искате да се осъществите, тя ви освобождава от онова, което вашият ум, вашите желания, вашата култура в тези хилядолетия са отработвали – схема на живот. Именно себенадмогването ви дава вътрешното зрение. Защото знанието ви е от интуицията и Причинния свят. То влага тази най-велика тайна – служението. Служението! То е това, което надвластно ви дава воля за жертва, воля да правите Голготски път на обожествяване, не на страданието.

Тогава се питаме, кой ще бъде нашият изповедник за достоверността на онова, което можем да наречем свобода? Кой ще бъде този изповедник? Само будната съвест ли и отвореното трето око? Или и всички тези клетки, които боговете са съставили в изграждането на човека, ще направят възможно да четем в Книгата на Живота? Всичко това! (Там, където светите 24 старци не можаха да снемат нито един печат, за да дадат поне половин ред да прочете човекът за себе си...) Това е възможното – Христос го направи[13]. Там е изповедността, защото това е олтарът – Книгата на Живота, която Третото хилядолетие ще предостави на бъдния човек. Лист от нея безспорно е писан още когато сме имали десетки богове. Той е писан обаче от ръката на един Бог. Най-важното – Той пише и онова, което не смеете да кажете пред другите. Лист от Книгата на Живота е бъдният изповедник – там не можете да скриете нищо, дори себе си. Духовната вълна на Мъдростта ще счупи печат от Книгата на Живота и ще предостави културата на интуицията!

Надмогата над себе си безспорно ще ви заведе във възможността, овладели материята, да я възкресявате. Когато я възкресявате, вие я поставяте на огъня на Всемирността, а когато я събирате, вие вземате една чиста материя, с която изграждате един нов Бог. Свобода от многото богове – остава Той! И когато Той пише в тази Книга на Живота, това е най-големият дар на зримия теогон в Третото хилядолетие – да се прочете...

Бъдещето ние ще го направим като приложност и прозрение, като божествено знание и усвоена тайна. Няма тайни, които да не могат да бъдат разчетени. Но разчитането е това: да разчетеш в себе си Книгата на Живота, която е подпечатана със седем печата. Не това, което животът ни дава като написана книга: знание на камъка, знание на пергамента; знание на сърцето; знание на ума. Не, доктрина на Духа – седемте печата. Човекът трябва да се научи да си счупи един или два печата от тази Книга и да си прочете страница от личната Книга на Живота, проточила се милиони години. И там ще види дали е писал това, което отговаря на бъднина, или е плащал само данъци на задължението си, че еволюцията го е тласкала и му е носила отговорностите. Когато четете лист от Книгата на Живота, там ще видите колко сте били с вашия Сътворител. Там ще видите дали сте дали глътка вода на човечеството, което чака осенение чрез живата вода, която Христос му остави: Аз съм живата вода! (Казвам, че кладенецът на самарянката отдавна пресъхна.)

Свободата ще дойде! Това не значи, че онези, които имат еволюция (без да обиждам съответните йерархии на развитие и различните народи със съответните техни идеи), няма да търпят развитие до момента, когато ще се създаде великото, наистина великото тайнство на благодат – Божествения мир, свещения мир в тях и около тях. Това е величието на Новата култура с новите добродетели. Тогава естествено е да има нов Логос, за да повторя пак Христос: В стари мехове ново вино не се слага. Виждаме каква изобилна трапеза от идеи, от формули е предоставена на човека в Христовото Учение, за да го направи реална религия. А религията, макар и понякога твърде много уронваща прашеца на Учението, е част от неговата дълбочина. Затова тя се съхранява в идеята на тайнствата, на догмите, на обредите, с които безспорно се изгражда устойчивостта.

Обредът е потребен тогава, когато трябва едно Учение да се утвърди, но след това той започва да тежи. За съжаление, някои от старите потреби в обредността останаха и в християнството. Твърдя, че религията е и духовна потреба, и социална сила, и нравствена градация, че няма религия без олтар, както няма олтар без обред! Учението на Мъдростта обаче може, както казах, да смени дрехата и вътрешната посветеност да направи олтара вътре в човека вместо вън от него. Молитвеният олтар – тайната, с която се изгражда кореспонденцията човек и Божество. Тогава този изповедник, за когото битка води Христос, ще му даде основание да победи света. „Дерзайте: Аз победих света!“[14] – това е голямото!

Така че ние не можем да гледаме на Третото хилядолетие другояче, освен като на петолиние на една Нова култура – колкото верска, толкова и съдбовно човешка, социална... В Олтара – Книгата на Живота, трябва да се напише и молитвата, която не може да прави друго освен чистота в служението. Човекът бог не може без молитва – всяко дело за Бога е приложна молитвеност! И има един момент, когато учениците на Христос Го питат защо не могат да излекуват някого. Той им казва: Тази болест се лекува с молитва и пост[15]. Така че чистотата е една от най-необходимите потреби.

На планината Христос дава със Своите Блаженства нещо изключително. Там се крие една много велика тайна, но явно е, че еволюцията не е позволила тя да се разкрие. Може би прозрението го е усещало, щом големият Учител го е дал. Той казва: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“[16]. Не само ще правят моление. И тогава бихме определили признанието си на тази Земя – само обител и плодоносие ли е тя, или ще е олтар? Тя е олтар на една бъдеща култура. Когато земята стане олтар, тогава ние няма да се изживяваме в тревога за нейната хигиена, защото никой на мръсен олтар не прави поклонение и не принася жертви. Щом си го осветил, ти го браниш. А това е потреба да имаш преценка за святост. И тогава ще видите, че няма защо да насилвате ума на човека за хигиена. Колкото повече осветяваме Земята олтар, толкова повече сладостта на плодоносието ще изживяваме и толкова по-добре ще разберем, че тази плът – същата, която изгражда човека – ще се одухотворява. Тогава идеята за надмогата чрез възкресение на бъдещата плът ще бъде реална.

Възкресението е надмогната смърт! То свидетелства за надмогата над материята. Възкресението е овладяна божественост, наречена Живот! Когато вие сте овладели божествеността, тя е Живот.

Ако Блаженствата бяха станали повеления, то колко по-властно бихме намерили пътя за обожествяването си! Там е казано още: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии“[17]. Виждате какво определение има – синове Божии са онези, които носят миротворство. А това е точно възможността ни да кажем, че в отсрещния ние виждаме не враг, а събожник.

Драмата на взаимно обвинение се дължи на това, че ние носим в себе си поделения, които трябва да еволюират в една битка със света, който ни заобикаля. Страстта за надмога извежда до една битка за власт, която я намираме в митологиите с ужасяваща сила – бащата-бог Кронос да яде своите чеда, защото има провиденцията, че някой от синовете ще му отнеме трона. Можете ли да си представите какво е ставало в човешката душа!? Ако всичко това го сложите във вътрешния си свят, ще видите колко властно във вашия астрал или нисшия ментал, с които се ориентирате, започвате да си ядете онова, което иска да ви лиши от властта на страстта. Аз се страхувам от разгула, защото той е поведение на страст, но не и на голямата плодност на висшата полова енергия, от която човечеството и светът съществуват. Именно тази енергия е работила няколко милиона години, за да създаде мозъчно вещество. Тази тенденция представете си как е вървяла!

Не може да се оправдае поведението на Кронос: страх за властта – дай да си изядем чедата; не може да се оправдае поведението и на Зевс: страх, че някой ще го събори – дай да приковем Прометей... Но цялата култура на човечеството е отмината, надкрачена от Христос. Това е свобода. Защо? Защото Той стана Син Божий и Баща Му не се разгневи в страх, че някой ще вземе трона Му. Идеята за властта и за страха от власт ще се изживее, защото потребата на знанието и виждането няма да позволят онова, което наричаме конспирация. Дали тя е реална, или е мисловна, това няма никакво значение.

Човекът се освобождава от Себе си заради Всемирността! Всемирността обаче не може да бъде застрашена от личната гордост, защото събуденият Кундалини има достатъчно огнена власт да спре всяка отрицателна енергия. Ето ви един спътник – Висшата духовна сила, с която ще вървите в Третото хилядолетие. Имате измерения за морал, който вече е почти ненужен. Защото Мъдростта няма нужда от наложения морал, тя има нужда от прозрение! Моралът е бил възпитателното училище, където ви учат да не крадете, да не лъжете... Мъдростта няма такава задача! Може ли да се „изгори“ ръка, която посяга? Може, щом вече се вижда. (Христос рече: Когато ръката ви съблазни, отрежете я[18].)

Така че идеята за едно присъствие, което интуицията и прозрението ще ви дадат в Третото хилядолетие, е идея на месианството на Мъдростта. Затова ние регистрираме Учението Път на Мъдростта в културата на човечеството като присъствие в Третото хилядолетие. Безспорно това, което винаги ще съблазнява човека, е жаждата за мощ, която в първичното му насищане с божества беше предоставила животинското начало, за да може да се разгърне, за да може да се самозащити. Идеята за самозащитата ще бъде в бъдеще идея на саможертвата! И вие знаете йерархията, че за обикновеното се работи, за достойното се страда, за великото се жертва, но за Божественото е нужно Възкресение!

Трябва да се разбере тази посветеност, трябва да се видят културите на душата, която безспорно ще бъде освободена от онова ограничение, което ви е съхранявало, за да даде место на въображението, което е приближаване до тайните на Твореца. И точно затова дори обикновеният творец е човекът на въображението, защото дава тайни от Твореца. Това е да се надкрачите в идеята на себенадмогата, самообладанието и самоовладяването – идеята за жертвите. И тогава ще разберете, че Възкресението е вътрешният път на бъдещия човек!

Всеки миг можете да възкръсвате, за да освободите в идея за святост натоварената с ненужната вече атавистичност своята материя и да `и дадете право на ново изграждане. Тя е, която трябва да бъде одухотворена, а не тя ще материализира Духа. Когато одухотворите материята, вие вече обезземявате това, което ви тревожи. Ставате безтегловни – жители на Земята и властници на царството Небесно! Ето ви царството Небесно тук! Идеята за царството Небесно е реална безпричинност. А Възкресението е част от идеята на спасението, употребена много фино, защото се дава будност и се измества ложето на смъртните от Адеса в царството Небесно. Възкресението е идея на одухотворената материя и най-голямата нелепост е, че материята трябва да се отрича, че трябва да я малтретираме.

Мъдростта е знание на прозрението! Тя ще прави нова битология. Пред вас безспорно ще стоят много проблеми и идеи: дали ще обличате Учението в дрехи на религиозно изповедание, или на духовно мислене; дали достиженията в света, в който живеете, ще ви създават цивилизация (която сега е толкова властна и потребна), или ще съзрете това, което бях казал за третото Дърво – третото Дърво в градината на Вечността – Дървото на Мъдростта. С неговите плодове – плодовете на Духа, ще изграждате съприсъственост с този, на когото ще дадете ръка, за да го извеждате, и с Онзи, Който ви е дал благоволение да кажете, че Той е вашият Родител.

А за Дървото на Живота е казано, че „...дава дванайсет пъти плодове, като всеки месец ражда своя плод; листата на дървото служат за изцеление на народите“[19]. Тогава каква социология бихме направили; каква култура бихме изградили; какви плодове бихме яли, така както е казано в Откровението? Наистина ли ще вземаме от това дърво плодове, които ще ни нахранят за цял месец и техните листа да бъдат лечебни? Колкото и да изглежда съвършен този живот, даден след това в Апокалипсиса, щом листата ще бъдат за лечение, значи ще има и болни. Защото болестта е потребата в развитието – болката, която ние усещаме, можем да я трансформираме в развитие. А развитието естествено създава болка!

В Послание на Изобилието бях ви казал: зримият теогон трябва да знае – трябва да научи „какво Бог иска, какво човечеството чака и какво съдбата позволява“[20]. Защото съдбата не е само провиденция, съдбата е приложна лична воля в битие!

Тези тайни, с които ние начертахме Триъгълника и вътре в него сложихме Мъдростта – те са, които трябва да усвоите и чрез тях да изграждате битието на Учението Път на Мъдростта. Какво иска Бог от вас, какво чака човечеството от вас и какво ви е позволила съдбата. За съдбата казах, че когато я търсите назад, тя е ехо, което трябва да забравите.[21] Тя има обаче глас на бъдеще – там я търсете! И тогава кой е знакът на съдбата в този наш триъгълник? Естествено, че е Змията Кундалини. Защото тя бе знакът на съдбата, когато каза: Няма да умрете, а ще ви се отворят очите и ще бъдете като богове[22].

За да не ви увличам в далечни пътища, да не създавам онова, за което осъдително рекох, когато характеризирах голямата дипломация на Европа в миналия век, че е керванно-оазисна, искам да се освободите, наистина да усвоите човека като един неизповядван бог. За да може едно царство, което бе наречено Божие, да даде образец на поселниците земни, че Творецът е у тях и чака. А те трябва да направят своето царство тук толкова властно и толкова божествено, както Синът Божий сложи в ръката Си цялото Земно кълбо.

Идеята за Пантократора – Боговластника, това чака Третото хилядолетие от вас – Децата на Деня! Човекът властник, Който носи в Своята ръка Земята. Вижте каква йерархия се извървя. Антей трябваше да бъде обезземен. Тази земя, която диктуваше страстобиологията на човечеството, изведнъж я виждаме в ръката на Христос. Пантократорът, Който в ръката си държи Земното кълбо! Откъде го взе? От едно голямо минало – освободи раменете на Атлас. Земята стоеше на раменете на цялото човечество. Той показа, че Земята, т.е. плътта, може да бъде овладяна и може да я носите. Така светът бе освободен.

Ето тази еволюция трябва да признаем, за да може, както казах, осъзнатата илюзия да отива срещу това, което наричаме реални преходности. Трябва да спрем да се изживяваме в реалните преходности, за да може да видим онова, което считаме за илюзия, че е Богореалност. Защото преходност, която ви води към непреходност, сваля дрехата на реалното, но на духовното не може! По този начин ние се утвърждаваме в идеята да бъдеш, а не да имаш! Всяка друга съблазън ще ви закара до кладенеца на пресъхналите води. Ако някой има жажда, ще тръгне да търси; ако някой има знание, че там някъде наблизо има някакво изворче, ще отиде да си изживее илюзията, защото плодът на Дървото на Мъдростта не е като прокълнатата смокиня, която е нямала плод[23]. Трябва да се научите да ядете плода на великото посвещение – ако искате Третото хилядолетие да отвори врати, а Децата на Деня да направят своето светилище в отговорно служение.

Учението Път на Мъдростта е идея на бъдещето! То е гласът на съдбата. В такъв случай нищо не остава на Децата на Деня, освен да усвоят Мъдростта с една безупречност, да се освободят от онова съмнение, с което не могат да вдигнат планини. Ако егоизмът им е по-голям, колкото и сили да притежават – и камък не могат да отместят, а ако жертвата им е служение, тогава и планината могат да пратят във водите. Планината е символ на нашия ум – на планината Христос показа на Своите ученици Преображението Си, след това ги изведе на изповедание и освободи астрала им. На планината се казват тайни, които удовлетворяват Учението на Любовта. Тя това даде на човечеството. А пък езерото ще се минава, защото този астрал отдавна сме го изходили. Това не значи, че няма да имаме белег на усещане. Въпросът е да не е фатално усещането ни в радостите земни или суетите човешки, за да остава великото, което само Духът може да даде – интуицията и служението.

Новият Логос, Новата Духовна вълна идва не само с нов морал, но и с нов ум и с нови развлечения. Не с тази енергия, която граничи, както казвам, с „шоуенергомания“. Човек не може да се начуди, и съм мислил – какво би станало с тази енергия, ако не я изхабяваха в такава глупост, в т. нар. неизмерими шоута, от които, безспорно, настива човечеството. Гледаш ги там събрани хиляди души и вият, вият, вият като глутница. Това не е обида, това е отговорност. И аз наистина търся какво би станало с тази енергия, ако останеше в душите на тези хора и те влязат с нея в Третото хилядолетие!

Все пак всекидневието е толкова зловещо, колкото ние го преценяваме и то е толкова благодатно, колкото ние го признаваме. Благодатта иска признание, тя не иска преценка, защото благодатта е висша сила! Не може да бъде преценявана с човешки ум да получи награда или той да бъде удовлетворен. Болезнеността, с която живеем, няма основание да ни лиши от бъдеще, независимо закона на нагледната безупречност, защото смъртта е също закон на безупречност – тя плаши, както в школата на посветените се е казвало, „слабите“. Те никога няма да влязат в голямото посвещение. Този, който има страх, той не се е осъзнал като пратеник на собствената си духовна даденост, защото в повечето случаи още собствената му потреба го праща в развитие, а не Божията необходимост в служение.

Служението е Божие повеление, с което вие сте дарени! То не е идея на последованието. Последованието беше култура на миналите раси, които си създадоха боговдъхновение, епос и школи. Служение в идеята за Възкресение – за свобода! Нищо по-възвишено засега не е могло да отреди човешкото прозрение от идеята за Свобода. Само Свободата ще ви даде слияние със Сътворителя ви! Щом само Истината ще ни направи свободни, както рече Христос – значи Свободата стои над Истината. И ние можем спокойно да осветим пътя си с предпоставките за Свобода – Свободата като лик на бъдността. Затова казвам, че само Свободата може да ражда Богове! Другите култури, другите верски дадености, които Синове Божии, Учители и пратеници са давали, е йерархиране на познанието до Божествеността. Свободата е, която може да роди Богове!

С идеята за ново гостуване наистина ще бъде, както е казано в Апокалипсиса: Ново небе и нова земя. Нова земя! Земя, за която съм казал, че досега ние `и бяхме благодарни. Време е тя да ни бъде благодарна. Тя трябва също тъй да се научи да ни благодари, че я облагородяваме.

Не се губете в онова, което не трябва да търсите! Нямате основание да живеете в тревога, след като имате Знание. Поне едно нещо са притежавали боговете – притежавали са идеята за безсмъртието, когато светът се е изживявал в тревоги, че е смъртен. Нашата власт в Учението на Мъдростта е, че човекът е безсмъртен. Това е, както казвам: Мъдростта е овладяна смърт!

Щом сте зрими теогони и безспорно еволюиращи богове, не се лишавайте от безсмъртието, което Бог ви е дал като Дихание!

Безсмъртието е същност на осъществения Бог!

 

Въпрос: В началото на Третото хилядолетие човекът не е ли едно съчетание на добро и зло, в което злото като че ли е повече дозирано? Как ще направим така, че човекът да влезе в Третото хилядолетие с по-малко престъпления?

Когато кажем „в Третото хилядолетие“, ние не можем да кажем, че в първите десет, четиридесет или петдесет години ще стане... На едно християнство му трябваха три века да се утвърди. Има и нещо друго – Духовната вълна сама за себе си е в сътрудничество на тази битка не само като човешко излъчване, но като съпроводност от това, което наричаме Космична даденост. Ако ние се осланяме само на своите усилия, при непълна убеденост на мнозинството, безспорно няма да имаме успех. Но има нещо друго. Освен тази йерархия, която квалифицираме като зло, е налице и йерархия, която има и върховните си изпълнители на добродетели в лицето на големите личности. Но трябва наистина да намерим съвместимостта с това, което сложихме в надслова Няма зло, има нееволюирало добро!

Ние не можем да кажем, че културата на едно човечество е равносилна в приемането на едно ново Учение. Вие виждате, че християнството не се прие на Изток, то не се прие и от юдеите. Нима имаше по-завидна тайна от тази Христова истина да обичаш врага си срещу онова основно правило око за око, зъб за зъб? И християнството се утвърди. Така че, когато говорим за Третото хилядолетие, аз не мисля, че някой с камшика ще събере човечеството вътре. Аз говоря за създаване на културни изливи, с които почваме да освобождаваме бъдността – новите измерения, с които трябва да отмерваме. Защото Христос не освобождава грешницата, а трансформира проблема на наказанието. Той не я прави невинна, но вместо да бъде убита с камъни, Той `и каза: Повече не греши! Той изнася на преден план една нова енергия – енергията на прощението.

Това са енергии, които могат да бъдат впрегнати в онова, което трябва да направят културните, религиозните и научните институти. Науката се изживява в тревогата, че откри атомната енергия и с нея унищожи стотици хиляди души. Значи отговорността е цялостна. Но не бива да бъдем спрени от това, че в наличност имаме неизмерима престъпност, защото понякога тези гърчове са неизбежни. Освобождава се една отрицателна енергия, която трябва едно овехтяващо вече хилядолетие или един овехтяващ век да си ги събере. Къде да отидат тези толкова много отрицателни енергии? Ето другата тайна за трансформацията на енергиите. И тогава – един филтър, през който трябва да бъдат освободени отрицанията, без да губим енергията. Ние водата не я губим, когато я филтрираме, но махаме от нея онова, което не е полезно. Така трябва да погледнем.

Не можем да нямаме и отрицателни енергии, които в края на краищата са съхранявали идеята за противодействието, както не може реката да няма отсрещен бряг. Аз се възхищавам на японците, че направиха влак на една релса. Ще направим ли ние Битие в единност, както съм казал, че злото е нееволюирало добро? Когато съм го казал, аз съм знаел, че утре злото не може да бъде махнато. Но аз му предоставям идеята за еволюцията и персоналната свобода.

 

Въпрос: В рамките на Третото хилядолетие ще се създаде ли нова будност и как ще се отрази това?

За възпроизводствената енергия – най-висшата енергия, която е предоставена на човека, или половата енергия, с неудобство говорим. Вижте, няма нищо неудобно за това, което хармонията е потърсила да създаде.

Адам бе ограничен в суверенитета си на личност (макар че ние браним ценността на личността), за да се изведе от него друг – жената. Една много странна идея, която трябваше като поселение на земята да създаде земното притегляне, за да може да върви развитието. Това е една много голяма тайна, за която много опростено се говори. С това се освидетелства не само ограничение на суверенитета на човека, но и познаване на две други тайни. Преди да има Танатос, трябва да има Хипнос. Трябва да бъде приспан Адам, за да се изведе от него неговото второ „аз“. Така се създаде и познание за сън, предшественик на смъртта, и смърт, която остава властна, без да има в бъдеще власт.

С Диханието пък ни се предоставя идеята още изначало, когато сме сътворени, да станем Сътворители. Да станем Сътворители, защото в нас е Вложеният – Самият Бог. Кундалини чака. Това е Висшата духовна енергия, с която можем да събираме и да пръскаме материята; можем да правим топлина, за да се закриляме или да я употребим за творчество; можем да кажем: „Стани!“ или пък: „Умри!“. Всичката тази властност, която е идея на Сътворител, стои у нас.

Кога обаче човекът ще може да си послужи с Кундалини? Когато няма да има съблазън и зломислието да не стане злосторство. Това, което Христос направи при прелюбодейката, където имаше едно зломислие. (Отделен е въпросът колко е грешна – това е доктрина на Правдата.) Христос обаче не позволи злосторието да стане. Това е голямата тайна в света, която има да минавате. Спря злосторието.

Ще дойдат времена, когато човекът ще може да поиска материя и да вика души, с които да поселява тази материя. Затова в едно интервю казах: „Не клонирайте Адам без Дихание!“. Защото не само трябва да вземеш материя, но трябва и да я одухотвориш. Можеш ли да викаш една душа като поселница? Да. Тогава ще се разбере защо в тайнствата, за които казвам, че ще останат в бъдеще, идеята за брака нарекох гостолюбив дом – в него родителите да поискат онова, което още сами не могат да създават – да извикват една висша одухотворена душа да дойде да гостува. Бракът като гостолюбив дом да създаде всички необходимости една одухотворена, голяма душа да дойде, да намери възможности да се разгърне и да служи на онова, което наричаме именно зрим теогон.

Тези поселения ще бъдат една възможност, когато овладеният теогон може с необходимата потреба да упражни една духовна сила, за да върши този род деяния. Не че ще стане утре, но в отделен човек може да стане: Ще зачнеш в утробата и ще родиш Син...[24] Хората обаче се съмняват в безполовото зачатие. Вижте, там думата е важна – това, което митологичният Вулкан прави. Енергетичността на думата е реална: Ще зачнеш! и имаме даже дадени образци.

Колко е необходимо на човечеството да го постигне? Затова е тази йерархия на Сътворението, на Митологията, на Правдата, на Любовта, сега на Мъдростта – йерархират във възможността да одухотворяват. Ще дойде и Истината като Духовна вълна, да не говорим за последната, която ще е Свобода. А тя не може да бъде и Вълна – единството с Отца не е Вълна вече. Тя не е духовна доктрина, а цялост. И безспорно това е бъдещата реалност.

 

Въпрос: Ние, като ученици и зрими теогони, можем ли да се обърнем към Акаша с цел една правилна мотивация за сътрудничество?

Винаги. И точно тук е властта на осъзнатата себесъщност. Осъзнатата! Акашевите анали са това, което може да кажем – първите страници от Книгата на Живота. И точно тук е властта. Могат ли да се счупят печатите от Книгата на Живота? Казано е в Апокалипсиса – могат. Тогава може ли тя да бъде четена? Безспорно. Може ли тогава да се коригирате?!

Човекът е, който, извеждайки Бога в себе си, може Бог в него да прави всички тези промени!

 

Из Слова на Ваклуш, 1999 г., в Пловдив, Хасково, Лом, Белоградчик, Видин, Монтана, Смолян, Дупница, Благоевград, Стара Загора, Казанлък