Елементите на Битието съставят живота ни!

Това, което като мислене ни предстои, е темата „Елементи на Битието“. Много е трудно да се пледира една концепция, особено от страна на езотеричните знания, когато практичният ум, когато концепцията за възприемане на света си е сложила един надслов, наречен „научно мислене“. Трудно е да се защити едно такова езотерично мислене, макар почти цяло столетие то да е отворило завесата си. И може смело да се каже, че това знание е достояние на човечеството – на ония, които имат уши, на ония, които имат очи, или както Христос казва: Който има уши, нека чуе, който има очи, нека види[1].

Тези знания имат много по-широка гама от това, което научните доктрини и концепции, които са бавноеволюиращи, са поднесли на човечеството. И все пак онази пълноводна река, в която кръстосват към пристанища, ще си останат научните доктрини или научните дисциплини. Те вече започват да се одухотворяват от онова, което окултните знания са казали. С това се извърши и една голяма услуга на онези знания, които в своята констатация бяха казали, че имаме „томос“ – делимо, а не „атом“ – неделимо. И естествено, след тази манифестация на тайното знание, науката успя да докаже, че наистина т. нар. атом е томос и вътре в него има десетки съставки – елементи, т.е. частици, които създават цялото – цялото, което е делимо и е отделен стълб в храма на Вселената.

Голямата наука доказа още, че всичко съществуващо е енергия. Или както ще го каже Елена Блаватска: „Метафизично и езотерично съществува само Един Елемент в Природата и в основата му се намира Божество“[2]. Или може да се каже, че самият Елемент изразява Божеството. Божеството в книга Битие казва: Да бъде светлина!; Да бъде ден и нощ!; Да има твърд, която да разделя водата и я нарича небе (на старобългарски „твърд“ значи и „небе“). А бездната, над която се разстила тъмнината, е Великият хаос, от който се формира светът.

Буквалният смисъл на думата „елемент“ от латински значи „стихия“ или от старогръцкото „stoiceion“, което е „първо начало“, съставящото вещество. То е едновременно с това и разделно – има притегателната сила да събира и разрушителната сила да разделя. Още древногръцкият философ Емпедокъл ще каже, че има четири различни елемента – огън, въздух, вода, земя; че многообразието се гради от тези т. нар. „корени на нещата“. И че една сила – любовта, ги съединява, а друга сила – враждата, ги разделя.[3]

Вижте, добират се до известна вибрация на истината, но все пак ще си останат в това, което умът може да градира в определение – да дефинира, да даде предикат. Както и за Бога някои казват: „Той е Самобитен“. Какво значи да дадете за Бога предикати? Нищо. Бил Бог мъдър, бил любов... Но може ли да се характеризира нещо, което не можем да обхванем? Слагаме му любов, мъдрост, та някой от нас, стигнал донякъде, да каже, че е обичащ или мъдър, за да бъде сравнен с Бога... (Както за много хубави по тяло се казва Аполонов или Афродитен тип – елегантни, с хубави стойки... и след това ги виждате остарели, загубили своята красота.) Типизацията е потреба на човешкия ум, но не може да се характеризира и да се дават предикати на Бога. Дава се на елементите, на които обаче не се знае тайната, освен, че те са еманация на Великото единствено, Което също може да се нарече Елемент, Който съдържа всичко. Тогава огънят, въздухът, водата, земята, които са реална обитаемост, са и една миграция...

С това, когато внасям известна релативност в убеждението за елементите, аз не ги лишавам от присъствеността – с която ние работим, с която сме изградени и която свидетелства, че те имат различна йерархия, а искам да ги гледаме с очи като „живи“, не само като реални. Защото Христос рече на самарянката: Аз имам жива вода, от която, който пие, никога няма да ожаднее. И изведнъж душевната `и потреба рече: Дай ми тая вода![4]

Така че огън, въздух, вода, земя вече са проявени и постепенно се разгръща знанието за тях. Но още най-древните знайни и незнайни мъдреци са казали, че има седем елемента (седем начала) и че с всяко формирано живеене в съответните периоди[5] има по един представител, който изгражда онова, което след това слага основите на цялото битие.

Сатурновият период, където казваме, че е ядката на зачатието, е бил дарен с огъня. (Какво рече Саваот: Fiat lux – Да бъде Светлина.) Огънят там, вътре, да вибрира, да изгражда кристала! След това ще има един свят на Слънчев период с два елемента – ще дойде и въздухът. После Лунният период е с три елемента – с водата; ще дойде и Земният период с четирите елемента – със земята. Да, но еволюцията не е спряла и когато нашето битие ще трябва още да се себетвори – т. нар. от Кант „ноумен“ ще създаде ефира. В Юпитеровия период ще имаме ли плътно осъзнатия „Всемогъщия баща Ефир“, както го нарича Блаватска? Ще имаме. Въпреки че още в Четвъртата планета – Земята, етерът ще е усвоим и ще е в добра услуга в изграждането на целостта. (Земята, в своите начала, не е била тази, която е сега.)

Така че, когато говорим за тези четири елемента, нека знаем от тайното знание, че елементите не са четири, а седем. И всеки един от бъдещите формирани периоди на живеене ще създава и свой нов елемент, с който можем да си кореспондираме както в изграждането, така и в освобождаването. В петия, или „през Юпитеровия период ще се прибави още един елемент от духовно естество, който ще се съедини с говора“[6]. Трудно можем да си преведем какво ще значи елементът на говора. Но когато съм говорил, че върху ларинкса и мозъка е работила една от най-великите сили – половата енергия, виждате ли, нищо не се губи. Работила е една такава висша сила за ларинкса, за гласа, за да ни освободи от крясъка, от сричковото, за да можем да преминем в пълната вибрация на това, което наричаме слово. Можете да си представите тогава какъв елемент ще бъде това! Тогава думите ще изразяват винаги истината, ще изразяват образи – понятия...

Така налице е разгръщането, както ни го поднасят и гръцките философи, а преди това и индийските мислители. А Индия има, бих казал, по-уточнени знания, отколкото онова, което ни поднесе натурфилософията на Древна Гърция, без, разбира се, да лишавам от прозрение един Платон, а до известна степен и един Аристотел, който стига до присъствието на т. нар. етер. Впоследствие Ренесансът поиска да опровергае това (макар че цялото Средновековие е мистично) – обяви етера за магия.

Така елементите, както ги наричат – корените на света, корените на всички неща – сами за себе си не характеризират нищо освен присъствена способност да се съединяват и разделят.

• Елементите на Битието създават
  единство в множеството
  и множество в единството!

Според Аристотел елементът земя има принципите сухо и студено; елементът вода – студено и влажно. А може ли без топлина? Въздухът е влажен и топъл. Можем ли без въздуха да поддържаме топлина? Не можем. Огънят за себе си какво е – сухо и топло.[7] Това ли е обаче цялата същност на елементите? Това са видимите им страни – а какви са невидимите?

Има огън в книга Битие, който не топли, а свидетелства: Моисей видя, че къпината гори в огън, а не изгаря[8]. Има огън, който и без кислород гори, огън, който не изгаря. Тогава какво е огънят; какво съдържа в себе си? Онова Велико дихание, Което не може да бъде угасено от нищо. Какво носи в себе си огънят – идеята за Сътворението. Защото Огненият бик е, който опложда света; огнената стрела на Зевс твори... Огън, който смущава Зевс, е и небесният, откраднат от Прометей за хората. След това Прометей е гонен и преследван, но спасява човешкия род от гибел. Изминава своята голгота и той, но обикновеният огън, който дава, за да спаси човечеството, няма нищо общо с огъня, с който са сътворени съществата – от пръст, но и от огън, за да имат живот. Защото след потопа Прометей прави нов човек – с огън, с огън за душата му. Огънят е божествена привилегия на живия Кундалини у всеки човек!

Защо е смутен Зевс от това явление – че се взема огън от Небето и се дава на човека. Каква е констатацията на олимпийските и въобще на боговете като йерархия от минали религии? Страх, че развитието на човека ще ги освободи от присъствие. Тогава няма защо да се смущавате, когато казвам, че човекът е един бог в развитие! А боговете бивши са се смущавали, че развитието на човека ще ги отмени.

Понякога казвам неща, които са много дръзки – не се страхувайте, макар и не всякога те да са влезли така добре в същината ви, или пък да са добре защитени. Но няма и нужда да бъдат защитавани. Както навремето, когато ставаше въпрос за защитата „има ли Бог?“, казах: Бог не се доказва, Бог се живее!

Така това, което древността ни открива – смутът на боговете от това, че човек се развива и ще ги освободи, е идея на огъня – огънят като идея за свобода на човека в пътя му божествен и свобода от божествата!

Огънят е основата, която поддържа света на растенията, на животните и на хората. Човекът обаче е единственото същество, което е започнало и е влязло в индивидуално развитие. Човек се индивидуализира, за да стане „аз“, когато е различил след милиони години битие реалния огън, природния огън. Безспорно хората единствени от тези, които населяват планетата, употребяват огъня като индивидуален елемент, защото нито животинското, нито растителното царство могат да го използват, за да ги изгражда. Никои животни досега, независимо от милионите години, не са могли да си направят нито клада, нито пещера, в която да се съберат и да се стоплят! А човекът, колкото и да е бил първичен, променя убеждението си с присъствието на видимия, на естествения огън.

Огънят индивидуализира човека! Когато го осъзнава, той започва да го експлоатира – да обработва, да култивира. Кои са били предпоставките на това велико познание – че е усещал в себе си повече отвъдното живеене и по-малко реалното. А отвъдното му е било аструм, светлеене, което не го гори. Разбира се, човекът се опарва като физика, но не се отказва от употребата на това, което след това му става характеристика и битие – огъня!

Ето защо религиите ще си измислят по един бог на огъня. Индийците ще сложат своя Агни; римляните – своята Веста (от която имаме институцията „весталки“); гърците ще сложат Хефест (или Вулкан в римската митология). В пророческата институция на старозаветието има пък осенение чрез огън или както ще се каже: „Бог осенява своите синове“, а след това в християнството: „Светия Дух ги осени“.

Когато римляните изграждат своята институция на весталките, вижте как ги вземат – с обет. Избират ги от 6 до 10 годишни дъщери на благородни патриции и те трябва да пазят свещения огън в храма на богинята Веста – с обещание, че няма да позволят да изгасне. Когато една весталка трябва да поддържа видимия огън, дава обет и за невидимия. Не им се позволява да нарушат целомъдрието си, което трябва да пазят 30 години – докато са жрици. (Не е казано след това дали могат да бъдат развратници, защото Рим е бил пълен с Месалини...) 30 години те са длъжни да бъдат целомъдрени и ако някоя от тях забрави и остави огъня да погасне или наруши целомъдрието си, я закопават жива в campus sceleratus, което буквално значи „полето на позора“. В полето на позора – там я закопават жива.

Аз питам: ако се иска 30 години едно девичество и имате отсреща позорното поле, колко е бил тогава виновен Нума Помпилий[9], който създава тази институция, имаща за цел да възпита един народ в огнена чистота (такава, каквато персийците са имали)?! Виждате колко важни са институциите, които изграждат това, което нарекох национален дух. Може в цялата история на Рим сто весталки да е имало – въпреки че са били много повече, но сто весталки са нужни, за да бъде на висота римската държава в продължение на почти десет века живот.

И знаете ли каква привилегия са имали весталките? Всяка весталка, когато счете, че престъпник, на когото ще му дадат възмездие, може да бъде помилван, го спасява. Тя има право да помилва и спасява – право равно на това на императора. Представете си с какво е оторизирано огнепазителството, жречеството на огъня! Ето неговата социално-приложна сила. Отделен е въпросът, че весталките са имали своя специална къща, наречена Atrium Vestae. Отделен е и въпросът, че те са водени от своята Virgo Vestalis Maxima[10] – от голяма, благородна, велика девица. Представете си какви институции са изграждани за елемента огън!

Знаем, че персийците имат за същност именно огъня, на който не само се покланят, но и който пазят до такава чистота, че не позволяват да се изгарят труповете (за да не го омърсяват). Обратно – в индийската митологична философия всичко трябва да се пречисти чрез огъня. Чрез този огън, който дава техният бог – Агни. И в същото време там е и другото божество – Ваю, което е свързано с въздуха, да извика т. нар. небесни крави (както като символика те имат), т.е. облаците, да ги издои, за да дадат дъжд. Затова е казано, че нито един елемент сам за себе си не може да е цялата същност.

За елемента вода може да се спомене, че индийското божество Нараяна, което е едно от имената на Вишну, витае над водите. Талес, един от седемте древногръцки мъдреци, ще види в тази стихия на водата какво? Началото на всички същества. Къде сътворява живота Бог Саваот? Във водата. Народната приказ, или народната поклонническа обич и всеотдайност си е изградила своя свят на русалки, на ундини, на самодиви...

Казвам, че водата е астралният образ на Светлината! А онова, което съставлява живота ни, кое е? Не е ли това, което ни дава силата си, наречено астрално тяло?! Астрална енергия, чрез която храним своя телесен свят. Кои са нейните знаци, защо е наречена така? „Аструм“ значи „звезда“, т.е. „светлея“...

Водата манифестира пред човечеството своето въздействие и в това, което наричаме потопи и разрушения. Потопи има през различни времена и при различни народи. (Още шумерите ни откриват потоп; индийците, египтяните, китайците, евреите и пр. си имат своя потоп.) Коя е същността в тази идея? Какво трябва да се измие и какво да се заличи? Защо водата обединява и разрушава? Вижте предшествието, преди да дойде духовността – идеята за разрушение и възкресение. И идват Божества, които символизират тази велика тайна – на елементите на изграждането и на развитието.

Всички с доктрината на очите си биха защитавали тезата, че водата е H2О и се пие. Но във всички окултни науки освен реално присъствие елементите са и символи. Ние сме почти 75% вода, но също толкова сме и символ. Елементите ни съчетават и не бива да бъдат поставяни на това вечно ниво за реалност (с която обаче не можем да не се съобразим). Земята е реалност, но в същото време и митично същество – Гея, която, оплодена от Уран, дава живот. Земята и Небето са една реалност. Ние виждаме тази реалност и оставаме само в нея – не търсим Гея, не търсим Уран... Затова четирите елемента са ги разчертали като символи, които имат и свои белези.

Единственият Елемент, пише Елена Блаватска, в самата Природа, който се намира в същината `и, е великото Божество и от Неговото естество непосредствено произлиза човекът – и физически, и психически, и умствено, и духовно.[11]

• Всичко, което е в Космичната цялост, е и
  в микрокосмичната цялост на човека!

Така че никой елемент не може сам за себе си. И има различни схеми на свързване между елементите. Според Аристотел огънят, който носи двата характерни белега сухо и топло, се свързва с въздуха, който носи топло и влажно; въздухът се свързва с водата, която носи влажно и студено; водата се свързва със земята, която е студена и суха. А сухото на огъня ще се свърже със сухото от земята.[12] Така се затваря един кръг на свързване и на превръщане елементите един в друг.

В Кабала чертаят един вертикал и един хоризонтал и горе, където е въздухът, го бележат с „йод“, долу, където е водата – с „вау“, вляво е земята и я бележат с „хе“, и пак с „хе“ в дясната страна, където се намира огънят. „Йод“, „вау“, „хе“, „хе“ – този велик химн е идея за сътворението на света. Така в схемата е сложено Божеството, а елементите са негова еманация (те са повече елементи от друго естество) – въздух, вода, земя, огън.

Същата схема – вертикал и хоризонтал, ще я намерим приложена и в нашата църква. В Откровението е дадена йерархията телец – лъв – човек – орел. Горе на вертикалата е въздухът, където ще стои орелът. В иконите над Йоан Богослов е орелът. Защо? Какво е въздухът освен това, което казахме – топлота и влажност? Като елемент, в целостта си той е едно надмогване на астралното тяло, или на водата. Той е над живеещото – свобода от земен човек. И затова орелът е над Йоан – горе, защото той е над водата, над астрала, той е в света на висшето откровение. (Ето защо е дадено на него Откровението.) Християните прилагат тази стара система – онези, които са били добри познавачи на Александрийската, на Антиохийската школи, на стари египетски езотерични гнезда. Това, което ни дава Йоан Богослов, говори за една дълбока мистериална култура. Но трагичното е, когато във всички тези дадености не се е потърсила същината, за да се види защо е приложена една такава схема. Защо трябва да се сложи орелът като въздух, лъвът като огън, телецът като земя, човекът като вода. Еволюция на елементите.

И така, орелът трябва да смее (да раздвижи крила) да излезе над астрала; лъвът трябва да иска (vouloir[13]); телецът трябва да мълчи (taire[14]) – епохата на груповия дух на животното, великата наука на търпението – мълчи; и човекът трябва да знае (savoir[15]).

Всичката тази хоризонтална и вертикална тайна, затворена, представлява какво? Цялото наше присъствие на тази планета. Сега с присъствието на Петата Коренна раса се изгражда човек, който ще освободи митичните богове, за да дойде истинският Бог. Човек трябва да се научи – да знае! В едно сътрудничество той трябва да бъде орел – да смее да наруши пространството; трябва да бъде и лъв – да желае; трябва да бъде и телец – да мълчи.

Светът, за да бъде несмутен в развитието, когато човек трябва да научи тайна, му я дава чрез символи. Ето един орел, гледаш го като реалност – какво притежава? Криле. Къде си вие гнездата? На най-високото. Ами, направи си го там. Даден ти е лъв – херой, смел, от нищо не се плаши – скачай лъвски, да бъдеш Левски наречен. Добиче сте, добре – ще мълчите в епоха на мълчанието... Тогава вече може да се каже, че ще заглушите в себе си опасността от едно само хоризонтално живеене.

Човекът е една вертикала! Милиони години са били потребни хоризонталният гръбнак да стане вертикален. (И като ирония съм казвал как за петдесет години социализъм вертикалният пък взе та стана хоризонтален.) През човека трябва да потече огънят, а огънят е вибрации нагоре и неговият символен триъгълник е с връх нагоре! А триъгълникът на водата е с връх надолу. (Съчетайте ги и ще образувате еврейската звезда, но в същото време и Шива – Шива разрушителят и Шива сътворителят). Така че гръбнакът е страшно необходимо да бъде вертикален, ако искаме да има човек. И затова, когато с ирония се употребява обидното „безгръбначен“, без да ще, човекът афоризира нещата – дава им частица от тайното. Безличието е наречено безгръбначие! Защо? Защото е загубил канала, който го определя, че е човек; улея, по който върви огънят; ск`алата, по която могат да се качват крилатите!

Така че трябва вече да изкажете недоволство от незнанието и доволство от това, което ви е направило знаещи. Човек не може само да се себеотрича, а да се осъществява с това, което знае! Не може да дойде едно знание в съзнанието ви и вие да не го направите живот. Защото сте събудили най-напред желание, посмели сте да нарушите вчерашното, мълчали сте достатъчно, за да узрее традицията и да почне да ви тежи. И тогава да приложите знанието, с което променяте света. Тогава защо трябва да се съмняваме в дързостта, или смелостта на Адам и Ева да нарушат принципи, щом лежи един основен елемент – знание?! Знай! Затова нищо не ги спря да ядат от Дървото с плод знание.

Ето колко цялостно дълбоките страници на езотериката са предавали знания на своите последователи. И когато така схванете схемата на елементите, вие ще сте в ориентирано състояние за това, което ви заобикаля и съставя, и онова, което у вас като огнена чаканост иска да направи ново.

Този, който желае, той е активен! Буда може да проповядва: Отречете желанието и ще се освободите, но кое желание? Желанието да станете орел защо трябва да го умъртвите!? А можете ли да се надделеете в онова, което се нарича вода – което е елемент в Сътворението на света – тялото на желанията? Присъствието на реалната вода, присъствието на духовната вода може ли да бъде отречено? Не, защото човек не може да се отрече от същината си. Тогава какво остава? Желай, за да се променяш!

Желанието е нарушен покой! Този, който не желае, слиза надолу и ще си плати данъка. (Затова има еволюция.) Искам постепенно да разберете, че всичко е единство и цялост и в същото време всичко е единично и носи в себе си частичното! Всичко става цяло и цялото е от безбройни ценности!

Какво трябва да знаете в своето полесражение на земята? Какво не е знаел Арджуна? Великата тайна, че не е той, който води войната. Неговият кочияш – Кришна, го е учел на какво? На знание. Той му казва: По моя замисъл те вече са убити[16]. И когато Арджуна иска да узнае, да види своето божество в Космичното му проявление, се смущава, когато вижда величието на Кришна.

Това е голямото, а не страхът от битие. Тези елементи затова са дошли – елементите на Битието съставят живота ни! И никъде не се говори за царство на страха, никъде! Така че Буда, когато проповядва да убиете желанието, гони само единия елемент – лъва у вас. Но лъвът не е само хищник, лъвът е и елегантност, и скок, и дързост. Царици са се возили на каляски, водени от лъвове. Та това е най-големият символ – да впрегнете бясната светкавица в своята колесница, да викнете небесните крави – ей тези облаци... А облаците какво са? Символ на концентрация на национален или расов дух. Като ви се изсипе един дъжд, фигуративно казано национален, какво поглъща онова, което наричаме природа, или това, което наричаме астрално тяло? Поглъща националния дух, който си избира географското место, защото се съобразява с тази естественост, която го прави и величав, и достоен.

Всичко това се счита за илюзорно, за някаква глупост, а всъщност човечеството, минавайки във вибрационното си развитие, се е изграждало от тези елементи и е създавало образци, които са заслужавали неговото поклонение. И ще видим човек с рибя опашка, ще видим кон с човешка глава... Във всичко това е великата метаморфоза на елементите. Защото не само земята е, която създава форми – ако няма спойката между елементите, всичко ще се разпадне. Значи всеки от тях има по нещо, което е толкова необходимо, че другият без него не може да бъде. И тогава ще видим обгръщащата, цялостната светлина на етера. Етерът, който бъдещето ще изгражда и бъдещата Коренна раса ще ни даде.

• Материалните ни познания за света
  не са свидетелство за Сътворението!

Тогава как трябва да гледаме на тези елементи? В буквалния смисъл само ли? На земята, на водата, на въздуха, на огъня не трябва да гледаме само като на това, което виждаме.

Науката ни казва, че веществата имат различни агрегатни състояния. Самата тази теза говори, че елементите не са това, което си мислим. Дори едно по-късно вече познание на науката ни казва, че огънят не е елемент. (Лавоазие[17] доказа ролята на кислорода при горенето). Но кое е в огъня вечното? Алхимията изведе съответните субстанции от елементите огън, въздух, вода, земя – принципите сяра, живак и сол. А всеки от тях носи част от елементната същност на другия. Четвъртата субстанция е азот, който считат за универсална жизнена сила, за огън, който е невидим.[18] И къде е той съчетан? Да дойдем до това, което е казал Йоан Кръстител: Аз ви кръщавам с вода, но Онзи, Който идва след мене, ще ви кръсти с Дух Светий и с огън[19]. А какво окултната наука ни учи? Кундалини е великата концентрация на Огъня-Змия. Така че не бива да бъдат само буквално приемани и прилагани елементите.

Ето как в Древна Индия символизират четирите елемента. Водата има своята криволичеща тайна, символизира се с хоризонтални вълнообразни линии и с триъгълник, който е с върха надолу. Съответните `и цветове са зелен и син. Защо върхът е надолу? Водата не може да няма своята криволичка, защото астралът (който като форма много трудно се усвоява) като развитие има своята плавност, а като битие има своята насоченост надолу – към земята. В индуизма триъгълникът с върха надолу е разрушителната сила, а нагоре – съзидателната. Така всеки един от тези елементи има свое законодателство, бих казал, където има идея за сътворение, има и идея за наказание и идея за пречистване – с водата се сътворява, наказва, пречиства. Идеята за сътворението безспорно е, че без водата не можеше да има живи души; наказанието се изразява в това, което наричаме потопи, или възмездността под формата на дъжд и т. н. Пречистването е, че водата може и да се освети, и оттам като идея за кръщение стои в религиите още в древността. След това вече Христос я освети не само с потапянето, което Той извърши, а и с благословението, което даде като идея за кръщение на Своите ученици.

Християнството тачи и изпълнява тайнството Кръщение. Когато Иисус отива да се кръсти във водата, за да подчертае присъствието на Четвърта подкоренна раса, която трябва да си отиде и Петата да влезе и да даде вече новото, Йоан Кръстител какво казва: „аз имам нужда да се кръстя от Тебе“[20]. Кръщението на бъдещето чрез Христос е именно огънят. И затова след водопотапянето, купелното идва т. нар. „печат на Духа Светаго“ – огънят. Вижте как вървят: сътворение, наказание и пречистване – с всеки елемент.

Така че водата носи и физическа, и духовна чистота (кръщението с потапяне е свобода от първороден грях).

Огънят ще е безспорно с вертикални вълнообразни линии и триъгълник с върха нагоре. Символизира се с цветове червен и оранжев. Той също както всеки елемент носи сътворение, защото в себе си има и топлината, и светлината (Fiat lux); носи и наказание, и пречистване. Чрез огъня човек се изчиства от своите кармични действия на миналото. Нищо по-добре не може да изгори битието на миналото както огънят. Събуденият Кундалини изчиства всичко!

Земята се изобразява с куб и с квадрат, като тя ще ви даде света на кафявото, черното, жълтото. Според Платон земята е куб (6 страни), защото е най-неподвижният елемент. На водата той дава икосаедърът – 20 страни, на въздуха – октаедър (8 страни), а на огъня – тетраедър (4 страни).[21] Защо? За да може елементите да имат такава пластичност, че да се създаде и човешкото тяло. В кой момент като необходимост трябва да имате 4 страни? Вие знаете, че Бог Брахма си прави 4 лица, макар че те не са огън само. Кога ще имате 4 страни, кога 8...?

Въздухът в древноиндийската култура е белязан като дъга и като небесен кръг, който на цвят е син и слънчевозлатист. Ако нямаме въздуха, ние никога не можем да видим дъга, нито тези цветове, свързани със Слънцето (поне това, което е като присъствие на тази планета, в този т. нар. Земен период).

Така трябва да разбираме тайната на елементите, защото всеки от тях е една велика потреба. Човекът е, който трябва да се вгмезди, той е, който в края на краищата трябва да направи небесен кръг, защото човекът е Небесно дете!

Някои от интерпретаторите на тайните ще кажат и кои човешки тела и органи съответстват на четирите коренни елемента, на кои от тях определен елемент въздейства. А третият мъдрец в Упанишадите – Удалака, ще включи и храната като корен на съществуващото.[22] Знаем от старозаветието, а и от други религии, че със сътворението на човека му е казано с какво ще се храни – предоставят му се семената и плодовете.[23] (Какво ли е отклонило човека?) Кои органи са включени съответно към даден елемент? Към огън – кръв, към въздух – бъбреци, към вода – черен дроб, към земя – бели дробове...[24] Каква топлина е необходима, за да работи един орган? Казвал съм, че кръвта е седалище на Аза. Защо? Защото там е топлина – чрез топлината кръвта живее!

Древността ще създаде типизацията на т. нар. характери – холеричен, сангвиничен, флегматичен, меланхоличен. И онзи, който ги познава, може спокойно да разгадае един тип към кой от елементите е податлив и кой най-силно му въздейства. Така че за всяко нещо в нагледността (която така пашкулно изживява човечеството) си има толкова много тайни знания. Всяка една от тези концепции дава свои направления, слага и своя таблица на морални потребности, с които се регулира будността.

Китайците в даоизма ще сложат своя Ян, израз на огън и въздух, който е и активната, мъжката страна; ще сложат и своя Ин – пасивната, женската страна, израз на вода и земя. Ян се свързва със слънчево, топло, високо, южно, небесно, мъдро, твърдо, радостно. А в Ин ще имате лунно, студено, ниско, северно, земно, немъдро, нежно, тъжно. Но има нещо друго – китайците включват още елементи, които нямат нищо общо с етера. (Това, от което древните гърци са далече; това, което дори и египетската мъдрост не можа да предвиди, макар че се говори за 7 елемента). Те включват един елемент, свързан с царството на растенията, което е междинното царство между етерния и астралния живот. И казват така: има вода, дърво, огън, има и метал освен земя.[25] Водата навлажнява и слиза надолу. (Ето че не се късат много нещата, макар да са далечни едно от друго.) Дървото се превива и се изправя. (Това, което като символ намерихме при Нараяна, от чийто пъп излиза великото Космично дърво. В такъв случай можем да се върнем към Дървото на Живота.) Огънят пламти и се качва нагоре; металът се променя и оформя; земята се засява и дава реколта. Няма окултна школа без определение, че елементите се променят.

• Всеки елемент е жив и се променя!

В някои други концепции вие ще намерите и други елементи, но общото на изграждането на концепцията с елементите на света, на битието е, че са четири – повтарящи се в различни далечини на географията. Идеята е, че битието ни се изгражда от елементи, които всъщност, когато ги сложим под микроскопа на едно духовно знание или на едно езотерично знание, ще видим, че не са елементи на осезаемостта, а духовни сили, които, размествайки се или разлъчвайки се, създават това, което наричаме Космична цялост – Природа, Майка, Сътворение...

Идеята за подобна теория лежи и в „Шестоднева“, който макар и като копие на старата наука, все пак в него Йоан Екзарх поставя и някои свои виждания.

Във връзка с елементите в някои от окултните школи се говори за елементали, т.е. нисши духовни същества, които се развиват в тези четири царства. Ето защо в Кабалата и в митологичните съзнания ще намерим едни саламандри – огнени същества от най-нисш характер; ще намерим силфи – духове на въздуха; ще намерим ундини – на водата, както и гноми – елементали на земята.[26]

От една такава схема човек би могъл да разчертае – и така е било и за гадателите, и за големите мислители – да разчертае едно социално-историческо битие на даден народ. Всеки, който може чрез цвят или чрез символен знак да направи схема за една народност или за една раса, може да каже пътищата `и дали са предначертани. Тези символи са носени в съзнанието им още от времето на огнените пулсации на Сатурн, белязани в тяхната кръвна група. И по този начин имат необходимост от еди-кой си цвят, който след това включват в знамето си. А той носи определени вибрации и духовни пробуди. Затова, ако ви предоставят знамената на народите, можете срещу всяко от тях да напишете в два реда психологическия образ на даден народ. Познавайки схемата кой цвят какво носи, ще знаете психологически кой е най-близо до народната душевност (която от своя страна си прави съответни олтари).

Цветовете на българското знаме са израз на дълбок психологически еквивалент на националния ни дух. И когато има конфликт, трябва да се потърси коя цветност е въздействала – червената, зелената или бялата. Някои оспорват, че в герба ни лъвът в схемата трябва да бъде коронован. Не могат да разберат, че ако не искат жестокостта на лъва или желанието на лъва да ги поваля, трябва да му сложат корона. Короната е нравствена спирачка! (Но кой да го каже...) Така трябва да се разбере тази необходимост, защото тя определя битие. Отделният човек може да си има вероизповедание, но нацията има нужда от институция! Затова един държавник трябва да има грижа към институцията, а не към собствените си колене, които са навикнали да се кланят на този или онзи интернационален знаменосец. Това е и трагедията на известни личности и нации, когато нямат умове с прозрение.

И така, древните са знаели, че не са само четири елементите, които съставляват природата, света или изразяват Божеството и човека, а са седем. Но се появяват в съответните потреби в йерархията, за да разкрият целостта и осъществявайки Еволюцията, да върнат това, което нарекохме човека – бог в развитие!

Петият елемент – етерът, влезе наименован, но не още изцяло сложен. Приложността му времената налагат, защото чрез него ние улавяме вълните, които съответните уреди дават, чрез него ние имаме телепатичността. Мозъкът ни не ражда, а приема! Но за да приема, трябва да има проводник. Този проводник е именно етерът. Той, в анатомичното раздробяване на тайното, окултното знание за човека се нарича дори етерен двойник, който кореспондира или свързва телесната тленност с астралното ни светлеене.

Така че трябва да приемем, че в Земния период ще влезе още един елемент (освен огъня, въздуха, водата и земята), който ще създаде нова ритмичност; който ще бъде предпоставка за нови корени, от които ще излизат и нови дървета и безспорно неядени плодове. Тогава хората от едно ново духовно просвещение ще ядат плод от едно ново Дърво. Забранено – това няма никакво значение, важното е то да роди своя плод! Важното е на това Дърво ние да видим плод, който трябва някой да прояви дързост да вземе, и някой, който да поиска да го яде.

Петият елемент – етерът, казахме, че ще е свързан с гласа, със словото. Словото като бъдещ живот трябва да бъде изказано с гласа. Сега етерът влиза и ви дава среща със светлините, но още не ви е срещнал с големия и вечен Огън! Етерът блести, той е светлина, но не е още истинската Светлина!

Етерът, дали е доказан или не, е! Той в своята вибрация за сътрудничество в началото на Шестата подкоренна раса ще бъде елемент на сътворяване. Не че светът сега се сътворява – светът сега се разкрива в сътворението си за знанието на човека! Така че в бъдеще ще има нови неща и нови определения кой умира и кой се ражда.

Страхът на човечеството от умирането ще трябва да мине вече и да освободи човека. Един Христос го демонстрира, един Иисус го изживя! Така през следващия – Юпитеров период, който ще се изгражда, духовното естество на човека ще бъде трапезният ни хляб. А нагоре остават още два елемента, които ще влязат в нашата същност!

Присъствието на елементите на Битието фактически е израз на Божество Единствено, Което за усвояване е дадено чрез тях!

В тази обилност на вибрациите на Вечния се състои и е изграден светът!

 

Из Слова на Ваклуш, 1995 г., в Пловдив и София