Откриване на Осемнадесетия семинар

Арxив | брой 2 / 2013

Съборите – концепциалност и законодателство

Съборите са социалната клада на Учението!

Звучи Молитвата на Мъдростта

 

Ваклуш Толев: Добър ден, скъпи Деца на Деня! Добър ден, събожници! Благословени от силите на Небето, благословени от силите на земята в избрания ваш не Голготски, а Възкресенски път! С пожелание да свършите своето дело; с пожелание да призовете, както казах, Небесните и да ви обслужат и земните сили!

Благословени в деня, в който бяхте и сте във великото служение на Бога!

 

Петър Николов: Уважаеми Учителю! Уважаеми събожници! Г-н Коликов! Радвам се, че отново сме заедно тук, на планината. В този първи ден от Семинара, първата тема ще бъде: „Съборите – концепциалност и законодателство“. Изключително интересна и подходяща тема, според мен. Давам думата на нашия отговорен редактор на литературата на Общество Път на Мъдростта г-н Кирил Коликов.

 

Кирил Коликов: Благодаря! Уважаеми Учителю! Мили събожници! Тази тема я избрах, защото е време след 23 събора да осъзнаем ролята на Съборите – както за формиране на Учението Път на Мъдростта, така и за нашето Сдружение „Общество Път на Мъдростта“. Но и нещо повече – трябва да разберем и значението на Съборите за всеки един от нас.

Съборите са една нова форма на социална взаимност. На тях ние извършваме едно ново духовно сродяване – сродяване в Духовната вълна на Мъдростта. Можем да бъдем недоволни един от друг, можем дори да не се харесваме, но не можем да се разделим, защото ни обединява именно Светлината на Мъдростта, която пък ни свързва с Учителя. Ето я връзката помежду ни – Светлината, бликаща от Учението и специално концентрирана в Съборите, която ни свързва с Учителя Ваклуш Толев, ниспослиращ Вълната на Мъдростта. Благодарение на това ние сме ученици на Ваклуш Толев и сме наречени Деца на Деня!

Съборите са – както казва Ваклуш – кръстословица на спомените! Какво означава това? Означава, че те са среща на наша минала взаимност и свързаност за една бъдеща взаимност. Но искам да отбележа, че не приятелството между нас е същественото – много хора търсят помежду си приятелство. Съществена е близостта ни до Учението и служението за неговото утвърждаване! Ще представим темата в пет части.

 

Първа част: Принципна съпоставка на Съборите на Мъдростта и Християнските събори.

Събор значи събиране или събитие на дадено място или на определена общност. И тъй като са известни Съборите, които формират християнската религия, т.е. религията на предходната Духовна вълна – на Любовта, ние нарекохме нашите събирания Събори на Мъдростта. Това беше обсъждано още в началото на дейността на Обществото ни, когато започнаха тези събирания.

 

Ваклуш Толев: Когато ни беше позволено да ги започнем...

 

Кирил Коликов: Да, когато ни беше вече позволено. Преди това пак се събирахме, но тайно.

За да направим съпоставка с Християнските събори, трябва да знаем какви основни проблеми са решавали те. Преди провеждане на т. нар. Вселенски събори, се е състоял, около 49-а година, Апостолският събор. Освен Апостолския Православната църква признава още 7, т. нар. Вселенски събори. А Католическата църква има още свои 14, т.е. католиците имат общо 21 Вселенски събора.

Апостолският събор взема изключително важното решение – да се отмени обредният закон за обрязването, както и други обреди на старата вяра. Апостолите решават, че е достатъчно кръщението за приемането на човека в общността на християните. Това е изключителен еволюционен пробив за универсалност на християнството. Иначе то щеше – казва Ваклуш – да остане една секта в юдаизма.

 

Ваклуш Толев: Най-малкото е липса на внушение за кръвна образност – преди това имате кръвна общност на мислене.

 

Кирил Коликов: И апостолите дори отменят идеята за кръвните жертви...

Следват стотици години гонение на християните. Много по-късно – от 325 до 767 година, се провеждат 7-те Вселенски събора. (Искам да отбележа, че ние сме в много по-благоприятна ситуация – никой не ни гони, не ни разпъва и беси...)

Основните въпроси, които решават тези Християнски събори, са:

Осъждат ересите – като арианството, несторианството, монофизитството и др.

Изясняват битието на Логоса и естествата и мястото на Сина в Светата Троица.

Решават редица догматични въпроси и изработват каноните за църковното управление и дисциплина – като изборите на епископите и митрополитите, техните йерархически отношения, окръзите на отделните църковни институции и др.

Формулират и приемат Символа на вярата още на първите два Събора – на Първия го дефинират, на Втория го доуточняват и приемат.

Приемат редица постановления и правила за религиозни отношения – като брачните отношения на духовни лица, роднини; честване на църковни празници и т.н.

Осъждат (за съжаление) тезата за прераждането, осъждат и много голямото течение на иконоборството. При всичките тези битки обаче си служат с анатеми.

 

Нашите вече 23 Събора могат да се сравнят концепциално и законодателно само с отделни елементи на Съборите на Православието. Те преди всичко още не са Вселенски, т.е. те са в границите само на присъствието на Децата на Деня и затова Съборите ни са в някаква близост до Апостолския събор.

Коя е обаче, зададох си въпроса, основната и много съществена разлика между нашите Събори сега – на Мъдростта, и Апостолския събор? (Там са присъствали апостоли, тук – Деца на Деня.) Това, че сегашните са, ако мога така да ги нарека – Учителюви събори! Ние имаме благодатта да ги провеждаме в присъствието, при концепциите и наставленията на Учителя, а това ни дава идейна сигурност – идейна сигурност в тезите, които разлеждаме, и в решенията, които вземаме.

Така върху формулите, дадени на нашите Събори, бъдещето няма да умува и да ги оспорва, а ще ги превръща в живот. Това ще спести много енергия на човечеството и ще предпази Учението на Мъдростта от отклонения в Пътя по различни улици, както Ваклуш казва: Пътят е един, улиците са много! Това е много съществена разлика!

 

Втора част: Основополагащи 7 Събора на Мъдростта.

Знаем, че най-важните години за бъдещото развитие на едно дете са първите седем. Така и за нас, Децата на Деня, първите 7 години определиха по-нататъшното ни развитие. Те поставиха основите на Учението и на Обществото ни, както и, не на последно място, на нашите взаимоотношения.

За да представим и историзираме първите 7 Събора, Редакцията издаде през 1998 година летописите „Събори на Мъдростта“. В тях са отразени Словата и беседите, както и дискусиите по организационните проблеми, проведени по време на Съборите от 1991 до 1997 година. Всички тези прояви, а и следващи – до 2006 година, минаваха под знака на Посланията на Планетния Логос.

Искам да отбележа, че през първите 3 години на сбирките ни фактически не се обсъждаха организационни въпроси, макар че помежду си говорехме за организиране. А през първите 5 не се провеждаха и Семинарни дискусии. Всъщност през първите 3 години слушахме само Слова на Учителя, а през следващите 2 имаше някои отчети, давахме и насоки за организиране на нашето Общество.

Книгата „Събори на Мъдростта“ не е много известна...

 

Ваклуш Толев: Да, не е много известна...

 

Кирил Коликов: Защо обаче – защо досега не сме я представяли? По две причини. Първата е, че тя не е пълна – в смисъл, че не са отразени всички Събори. И втората е, че в тази книга не бяха включени само Слова на Учителя, а и различни наши разработки от онова време, в които може да е имало и някои неточности. Трябва да се огледа всичко и да се преработи, за да може да се даде официално лице на книгата. И разбира се, с всички Събори досега. Така ще имаме и тази книга вече в пълен обем и то не в далечно бъдеще.

 

Трета част: Аспекти на Съборите на Мъдростта.

Един аспект на провеждане на Съборите, това е Откриването и Закриването. В този аспект има един афоризъм на Ваклуш: Тържествата привършват, но тържествеността не трябва да привършва! Именно енергията на тържествеността, която е вътрешната тайна на тържествата, е съществена при Откриването и Закриването (които много често се подценяват). Защото тя е Алфата и Омегата, както се казва: тя у нас запалва – при Откриванията, и съхранява – вследствие Закриванията, Светлината на съответния Събор.

Друг аспект на Съборите, това е Словата на Учителя. Тези Слова – на Откриванията, Закриванията и по време на Събора, всъщност осветляват Съборите. Те са особено въздействащи. Защо, защо толкова много ги чакаме? Защото те се представят пред всички Деца на Деня – само на Съборите ние се събираме всички заедно и можем заедно да изживеем и да чуем тези Слова. А знаете какво огромно значение има една по-голяма, по-мощна аура – за поглъщане и осъзнаване на различни енергии.

Ще отбележа последните 7 Съборни Слова, за да видим колко важни концепциални теми е разглеждал Учителят. Тези Слова постепенно ескалират, с което йерархират съзнанията ни.

На 16-и Събор, през 2006 година: Смирението – култура на Мъдростта;

На 17-и Събор, през 2007 година: Служението – без Себе си;

На 18-и Събор, през 2008 година: Химн на благодарността;

На 19-и Събор, през 2009 година: Пътят на Благословените;

На 20-и Събор, през 2010 година: Себесъзнание за отговорност и служение;

На 21-ви Събор, през 2011 година: Посланията – отговорност и служение;

На 22-ри Събор, през 2012 година: Мировият Път.

През тези 7 години Учителят не ни е давал явно Послания на Планетния Логос (всъщност за 2006 имаше, но на 21 декември 2006 година вече нямаше Послание), но ни е давал чрез Словата си послания за: смирение, без Себе си, благодарност, благословеност, отговорност, служение и Миров Път.

Много интересно е това, че 1-вият събор е през 1991 година. И затова от тогава единиците в номерацията на всеки Събор съвпадат с единиците на съответната година. Както сега и 23-ти Събор, и 2013 година завършват на 3. Така се получава наслагване на енергиите, т.е. влиза се в резонанс – енергията на годината като единици с енергията на Съборите като единици...

 

Ваклуш Толев: Или – водопадно пеене...

 

Кирил Коликов: Следващият аспект на Съборите е Семинарните дискусии. На семинарните дискусии се представя Школата Път на Мъдростта като духовна трапеза, нравствени стълбове и социален градеж, както Ваклуш я характеризира. И безспорно в тях присъстват Огънят на Учението и ръката на Учителя. На дискусиите се разглеждат от регионалните школи темите, които са изучавани през дадената Учебна година. Така тези теми не само се представят пред всички ни, но и се вижда нивото на просветление, което е постигнато от съответната школа в дните на нейното служение.

 

Четвърта част: Организационни сбирки.

На тези сбирки се обсъждат и утвърждават както структурните форми и техните ръководители, така и вътрешното законодателство на Общество Път на Мъдростта. Отчитат се, уточняват се и се планират конкретни дейности, свързани с живота на Обществото.

Можем смело да кажем, че на Съборите работим с всичките 7 Лъча на еволюцията. Работим с волята и молитвата, работим с проницанието и прозрението, работим с доктрината, предаността и делотворството. Така осъществяваме цялостното и динамично развитие на Обществото Път на Мъдростта.

 

Пета част: Съборите като социална взаимност за надмогване на кармичната необходимост.

Това е формула, дадена от Учителя, която публикуваме вече във всяко списание Нур, отразяващо Съборите.

За осъзнаване механизмите на еволюцията Ваклуш ни даде два много важни взаимносвързани термина: себична социалност и социална себичност. Искам да се спра малко на тях. Има необозрим брой себични социалности, т.е. социални форми с определени индивидуални характеристики. И ние всички принадлежим към едни или други от тях. (Това са семейство, род, работна среда и различни други общества.) Но вече всички сме нови социални себичности, принадлежащи на новата себична социалност – Общество Път на Мъдростта. Т.е. това е една нова форма, на която ние даваме енергии, за да съществува и да се развива.

Като социални себичности хората образуват във всяка себична социалност карма – и лична, и групова. Но нито кармата, нито прераждането са вечни, казва Ваклуш. Когато надделеем планетната еволюция, те не ще бъдат необходими. Тогава ще бъдем пак себичност, но каква – Универсална: Аз и Той сме едно!

Като принцип кармата има за задача да регулира взаимността между хората, както олтарите имат ролята да отрегулират взаимността между хората и боговете, ни учи Учителят. А най-същественото за нас е, че взаимността на Съборите (ето това, което в момента осъществяваме) може да надмогне кармичната необходимост. Може. Защо? Защото Учението на Мъдростта извежда интуицията, която нихилира кармата. С призива на Мъдростта – одухотворете материята! – ние се освобождаваме постепенно от материалните тела – физическо, астрално и ментално, а в Причинността карма няма, казва Ваклуш.

Но защо, ще попита някой, имаме понякога дори по-болезнени кармични тежести от други хора? Защото, първо, имаме зряла карма, която изживяваме и изхабявайки я, се готвим за сегашното и за бъдещи служения. Освен това, с действията си за промяна на себе си и на света, ние влизаме в конфликти и това естествено ни носи различни видове тежести. Най-вече конфликтът с вътрешния ни свят. Основното е да забелязваме и да изживяваме положителната карма. Хората се концентрираме на отрицателната карма и непрекъснато я изживяваме, а положителната почти не я забелязваме – не сме се научили на еволюционен аспект, а още живеем инволюционния като вътрешно изживяване...

 

Ваклуш Толев: Понякога венецът идва не от невинност, а от овладяна виновност. Невинен всеки може да стане, но да овладееш виновността... – ето това е венецът!

 

Кирил Коликов: Например, може би най-добрата карма, за която може да мечтае един планетен поселник, това е да участва в епицентъра на духовните енергии на една Нова духовна вълна, каквато е Вълната на Мъдростта. Каква по-добра карма от това? Не може да се измисли даже!

Важното е, като ученици на Мъдростта, да не продължаваме да образуваме отрицателна карма, а да събуждаме Кундалини...

 

Ваклуш Толев: Точно така!

 

Кирил Коликов: Кундалини ще изгори кармата ни, както определя Учителят. Затова той ни учи (ето къде е връзката): чуждата вина да не приемаме за своя невинност! И най-важно – да служим без Себе си! Така можем да помогнем – както на другите около себе си, така и на себе си – за по-лесното надмогване на кармичната необходимост. Най-малкото, което Учението ни дава, е поне да разбираме и да понасяме кармата, ако не можем да я нихилираме...

Ваклуш казва, че в Духовната вълна на Мъдростта същественото, което може да разруши кармата и да спре прераждането, е да бъдем. Но какво значи да бъдем? Да бъдем богове в развитие и да бъдем събожници! Затова този Събор е наречен „Път на събожници“. Това е формулата на социалната взаимност, която носи свобода. Носи свобода от карма, защото Ваклуш казва, че кармата е между човека и човека, между човека и Бога няма карма! Следователно, признавайки другия за събожник, ние не можем да образуваме карма поради начина на действие на този закон!

Това е и смисълът на характеристиката, която Учителят ни даде: Децата на Деня не са вестители, а освободители! Свобода от невежество и от карма. Това вече е Мирова карма – да си Дете на Деня, да си освободител!

Как обаче е възможно, си задаваме въпроса, при това кармично натрупване, вследствие принизеното нравствено състояние на човечеството, то да бъде освобождавано? И там нашият Учител е намерил решение – капсулиране на кармата! Капсулиране от по-горните полета, за да може в по-късен етап, когато човечеството е израснало в духовно отношение, по-лесно да понесе и изгори кармата си.

Така понятието събожник е общопланетна идея, надхвърляща дори рамките на Духовната вълна на Мъдростта. Както понятието човек, утвърдено от Духовната вълна на Любовта, е общопланетна идея, така и понятието събожник, донесено от Духовната вълна на Мъдростта, ще се приеме от човечеството – независимо кой какво още изповядва, вече ще се говори за събожник. Затова Учителят толкова често повтаря този термин и акцентува на него, защото е една общопланетна и, бих казал, надпланетна идея.

С това, скъпи събожници, завършвам. И искам да благодарим на нашия Събожник (с главно „С“), че роди и посочи тази нова йерархия на човечеството.

Благодарим Ви, Учителю!

 

Ваклуш Толев: Аз ви благодаря, че имате дързостта да си купите огледалото на Учението! А когато загубите огледалото, тогава ще видите Себе Си. Докато имате огледалото на Учението, вие винаги може да се оглеждате и съответно да намирате своето „да“ или „не“...

И затова моята особа (приближена до вашата същност или отгонена по съображения, които вашата личност иска – свобода от други) ви я отнемам в бъдеще! Аз направих 90 години и 7 месеца. Имам право не да формулирам Себе си, защото с това съм дошъл – имам право да ви отнема огледалото. За да може личността в егоцентризма си да каже: изживях се, като се загубих! Изживях се, като се загубих – намерих се в Твореца си! Но Творецът също има йерархии. И всяка една трябва да бъде мината именно с онова загубено Себе си, което първо трябва да утвърдим. И ние неслучайно сме казали Път. Път!... А Христос предшестваше времената и затова рече: Път, Истина и Живот! Не лишавайте живота си от истини, но не се заблуждавайте, че той е вечност! Вечността е онова, което в най-малкия образ казваме – Живот, в най-гигантския – служение на Живота!

Това е моето пожелание към вас, с което не се разделям, защото аз не мога да ви оставя! Но ви казвам: на творческо служение!

Бъдете ми благословени, скъпи Деца на Деня! Направете това, за което сте били пратени. Не бяхте пратени само за човеци, нито ще останете в служението само на човека. Но нека бившите богове не ви послужат само за образци, а и за корекция вътре у вас на тяхното поведение. Смешно е един бог да е недостатъчен, но редно е в Пътя на служението да го видим и такъв. Тогава не се смущавайте, че предшествениците богове не са достатъчни за събожника!

 

Кирил Коликов: Убеден съм, че тази тема вълнува всички ни и всеки има какво да каже...

 

Ваклуш Толев: Не е проблемът в това дали с дадени предпоставки в Учението сте съгласни или не – сега, когато трябва огърлието да се изчисти. Несъгласие не значи отричане. Защото понякога в една песен една нота не е сложена на место. Не се тревожете, когато имате несъгласие – кажете го!

 

Кирил Коликов: Преди да дам думата на тези, които желаят да се изкажат, искам да ви предам поздрави от Владимир Павлов, от Русе, който се обади, че не може да дойде на Събора, защото е на път в чужбина. Но ми писа, че за него Съборите са, цитирам: „приказно тайнство, душевно докосване, получаване на уроци и наставления и раздяла с миналото ни съзнание“.

 

Ваклуш Толев: Най-същественото – разделяне с миналото! Другото е валентност – тя е, която докосва. Но раздялата е дадена именно в голямо вътрешно не толкова смущение, отколкото – някой чука, защото има да даде известие.

 

Марин Маринов: Уважаеми Учителю! Уважаеми събожници! След тази изключителна панорама: „Съборите – концепционалност и законодателство“, не е важно, че аз изпитах потрес – това е лично преживяване... Всеки е изпитал нещо, но нито един от нас няма да бъде същият, какъвто е бил преди това – нито едно от Децата на Деня няма да стъпи вече здраво на земята – може да е с един милиметър, но той ще бъде над земята...

Въпросът ми е: Какво се промени в нас от Ваша гледна точка, Учителю, през тия години?

 

Ваклуш Толев: Това, че не съм ви платил „пътните“! Това е реалният отговор. Реалният, другото е да му дам характеристика и да го облека в дрехата, с която актьорът трябва да играе ролята си. Но това е големият отговор – тези хора напускат дом, чак от Америка идват...

Има научни работници, които не съм поканил да идват тук. Основанието ми е, че аз не искам те, докато не се изживеят във величието си, да присъстват. Вие присъствате – те идват, защото са... И наистина – моите признания за постиженията, които имат и които са дали на обществото в техните кръгове, в които се говори за нас. Но друго е, ако дойдат тук. Не оскърбявам никого, а преценявам.

Някой знае ли това, което вие знаете вече? Не. Някой купил ли си е еталона за събожника? Не. Само това да остане в световното поднебесие – събожник! Само това да остане, е вашата награда – да не говоря за моята удовлетвореност! Идеята за събожника е метаморфозата на бъдещето на земята под тази свидност, наречена Небе.

Така че, когато някой ви пита какво имаме ние – ние имаме Хималаи; имаме в съзнанието си изживени светове, не е важно водим ли катедри.

Ние сме неповторимост! Неповторимост сте вие, Деца на Деня, с тази голяма идея събожник! Да, имаме много недостатъци, но не само ние носим вина. Онова, което е творило културата на поднебесието, преди всичко то носи вината. Дори при Посветените има грешки – много големи грешки... Ето, религиите не приемат закона за прераждането – може да е първичен, но е потребен. Като констатация, която те кара да се променяш, или като констатация, която те кара да сложиш знаменател на числителя „човек“.

Ние сме битие! Само че кой е този, който може да носи? Ние можем да оценяваме, другите – не! Един аристократизъм, например, е изящество – на жеста и маниера, но не е идеология. А ние сме идеология!

 

Таня Михова: Каква беше радостта ми, когато разбрах, че има Кападокийско тризвездие, в което влизат големите ерудирани учени – св. Григорий Богослов, св. Василий Велики и братът на св. Василий Велики – св. Григорий Нисийски.

Какво създават те? Разработват идеята за Усийността и Ипостасността на Троица Единосъщна.

Ето какво казва Учителят: Усията, Същността, не е едно и също с Ипостасността... Единосъщността е идея на Отца като дадена Усия, която физиономира Ипостас...

Според православната догматика – Отец е безначален по Същество и по Лично битие, докато Синът е роден в Единосъщието на Отца Си, но в Своята Ипостас Той е ограничен като битие. Синът е безначален само по Същество, а не по Личното Си битие. Така нямаме двама Богове...[1]

 

Ваклуш Толев: Но тях ще Ги определи другата Вълна... Защото Оня, Който в даден период наричат Отец, може да не е още Отец...

Не забравяйте, че онова, което православната догматика дава, трябва да бъде заучено, за да може да възприемете това, което Новото учение казва. Има ли Син в другите религии освен в християнската? Няма. Христос дава една степен на Сина, Учението Път на Мъдростта дава друга.

Миналото трябва да бъде преценено, трябва да бъде оценено, за да може да му дадете Път. Онова, което египетските пирамиди оставиха – идеята на чакащите възкресение смълчани богове, християнството я демонтира. А какъв е Пътят сега на оня, който чака, но има жертва? Обратът на човека в събожник!

 

Пламен Пеев: Учителю, събожници! Темата днес беше много същностна, защото тя произтича от естеството на Духовната вълна на Мъдростта – Вълната на Знанието. И това Знание кристализира в концепции. А тези концепции, след като минаха Посланията на Планетния Логос, бяха извеждани на Съборите.

„Концепция“, като понятие от латински, означава „водещ замисъл“, „схващам“, „разбирам“, „усвоявам“. И още в Нулевия брой на списание Нур, в Прогласа, Учителят е казал: „Всяка Духовна вълна кристализира в определени идейни концепции“. Значи Духовната вълна на Мъдростта изгражда своето тяло чрез концепции.

От друга страна, ние променяме и човека, както казва Учителят – към събожник. Така Божията човечност е изведена чрез Човешката божественост, Адам става човек-концепция и скрижала на паметта...[2]

Ние имаме връзка и между концепциите, имаме и надграждане. А дадена концепция понякога се свързва със свои подконцепции.

Съборът – 2006 г., е „Смирението – Култура на Мъдростта“. И там беше формулирано следното: Смирението не е добродетел, смирението е духовност! Затова е култура – културата е духовност!

 

Ваклуш Толев: Културата е винаги духовност, тя се различава от знанието. Може да знаеш, без да имаш култура. Когато съпоставите знание и култура, ще видите разлики...

Знаете ли, човечеството не се храни още с онова, което създава платформата на идеите. Платформата на идеите трябва да я даде онзи, който носи едно по-голямо Мирово съзнание, което легализира нещо, което се възприема, но не е още, което го има. На човечеството се легализира идеята, че ще стане събожник, но станал ли е?! Знаете ли колко много отговорности носите и колко още много Път имате? Да се загубиш! – затова стои в Учението идеята без Себе си.

Всичко това още е в мрачина на планетата, но се оформява. Както виждате, някои направиха велосипед на две колела, други направиха с три колела – разшириха съзнанието, но не подобриха динамиката. Съзнанието е разширено, но динамиката подобрена ли е – не! Двете колела са повече в скоростта, в динамиката – трите не могат да стигнат двете. Така индивидуумът, който социалността извлича в човек, е равен на онова, което хората са си сложили и като окомер – Бог, Едно. Едно!

 

Пламен Пеев: Синтезът на тезата за смирението е, че смирението е короната на Учението Път на Мъдростта; смирението е тайнство и посвещение!

Съборът – 2007 г., е идеята за служението без Себе си... Тази концепция е зададена с един въпрос, който откроява тезата и антитезата: жертвата ли осмисля отговорността, или отговорността ражда жертвата? Отговорът е: Отговорността ражда жертвата!

И отново е въведена тезата и антитезата чрез въпрос: Какво иска Бог? Бог иска Себе Си от вас, на които е дал Себе Си!

Христос е казал: Аз съм Пътят, Истината и Животът! А ние допълнихме на Събора: Животът е вече служение без Себе си! И затова Учението на Мъдростта е Път, и затова то поиска служение без Себе си, където човекът трябва да бъде, а не да има. Да бъде същност – човекът е роден за бъднина!

Тази сътворителна идея на Творчеството – „да бъдеш!“, а не онова – земята да произведе, участва като структура в много от концепциите, които са дадени на Съборите. И събожникът трябва да се пожертва в името на бъдещото Съсътворителство.

Този Събор е заключен с един концентрат: „Без Себе си“ трябва да стане парола!

Съборът – 2008 г., е „Химнът на благодарността“. Имаме и една концепция за Път на осъществяване – именно, че човекът не е даденост, а постижимост! Защото Бог е търсената необходимост – чрез Него, чрез Бога, човечеството се осъществява в своето събожничество и тогава ражда химна на благодарността. Благодарността я дава личното Дихание – тя е осъзнат израз на индивидуализирания Кундалини в Дух и душа!

И тук се появи една особена тайна, на този Събор: Бог без човека е Абсолют, Бог с човека е Кундалини! А човекът е лъч от Абсолюта! И благодарността се подреди в една особена сентенция: Благодарността не е само слово – тя е служение; благодарността не е само слово – тя е вътрешно смирение (а предходният Събор беше на смирението); благодарността не е само слово – тя е храна на еволюцията!

И тези три характеристики на Химна на благодарността са резултат от действието на три сили: Има сила, която ви обучава – това е енергия на еволюцията; има сила, която ви посвещава – това е дълг на смирението; и има сила, която ви жертва – това е служението без Себе си! И една осъщественост на тази сентенция като афоризъм, който сумира цялото разгръщане, е: Благодарността е Кундалини, търсещ Единосъщие!

Съборът – 2009 г., е „Пътят на благословените“. Има една ключова дума, с която са характеризирани тези благословени като концепция: Благословението е всесъжение на олтара на Учението Път на Мъдростта и социализиран духовен белег на човека-събожник! Понеже става въпрос за всесъжение, тази концепция е получила своето конкретизиране с един афоризъм: Платното на скръбта и саванът на смъртта са в единство!

Благословените носят потребата да служат за одухотворяване на материята. Има отново едно съчетаване и надграждане на концепции. И в заключение – синтез накратко от тази концепция за Пътя на благословените е: Пътят на благословението е вашата бъднина. В този Път трябва да иззидате личност, която да се „загуби“, т.е. да се разтвори в Твореца!

Съборът – 2010 г., е „Път на осъществяването“. Подконцепцията е „Себесъзнание за отговорност и служение“, т.е. има връзка на три понятия. А отговорността е в доктрината на образа, служението е в доктрината на подобието! Тези три понятия, в тази концепция, са свързани така: чрез себепознанието човек се познава в Бога; съзнанието е събудена олтарна отговорност; а отговорността води към жертва, която е служение! И Учителят отново е поставил тезите и антитезите с един афоризъм: Човекът се отделя чрез отрязване на пъпната връв – боговете се отделят с посвещение!

И в заключение, имаме съчетание на концепциите с тезата: Има една благодарност, която аз наричам – аура на събудената отговорност!

Съборът – 2011 г., е: „Посланията – олтар на изповедание“. Тук ключовата фраза е олтар на изповедание. И затова той се конкретизира като концепция с афоризма: Изповедта е молитвено свещенодействие – от начален поклон до прозрение и откровение!

Има и семинарни дискусии, които са с надслова: „Събожникът – нова планетна и Мирова йерархия“. И оттам синтезът е: индивидът е потреба, човекът е същност, но събожникът е служение!

Съборът – 2012 г., е: „Беззаветният Завет – обучение, посвещение, благодат“. Темата от Учителя беше „Мировият Път“ – с тайните „познай Себе си и ще познаеш света“, през: Аз и Той (Мировоосъзнатия) се усвояваме до Съсътворителство! Мировият Път е олтар не само на изповедание, но и на служение. Затова там безмълвието е дълг!

Тук има свързани подконцепии, които днес се споменаха – универсалната и социалната себичности: Беззаветният Завет е благодат, която обучава и посвещава. Тези три понятия: благодат, обучение, посвещение – се свързват по следния начин: Обучението е границата между развитие и просветление, то дава възможност за посвещение. След това пък Посланията са утроба на посвещенията, тайнството човек да се обожествява! И посвещението от своя страна, като трето понятие, e вътрешно съзерцание за извеждане на подобието – то е влизане в същността на божествеността!

 

Ваклуш Толев: Представете си, че сега всичко това човек го носи – така ли ще мисли?! Сегашното мислене е смешно – но е потребно. Смешно е за посветения, но е потребно – посветеният няма право на осъждане. Той може да констатира и да даде със своя измерителен уред Път.

Дори и в Книга Битие има неверни неща – в идеята на Сътворението. Но – ниво... И оттук идва изкривяването на някои дадености – а Бог ги е давал. И сега, като се каже Бог – може ли да греши? Може, може – но той е твоят Бог – не е Мировост!

Много ти благодаря!

 

Кирил Коликов: Тъй като темата беше: „Съборите – концепциалност и законодателство“, бе разгледана, фактически, концепциалността от последните Събори. Но искам да отбележа, че освен Словата на Учителя и концепциите, които са давани и разглеждани на Съборите, освен дискусиите върху тези концепции и теми има и една много невидима работа и, бих казал, в известна степен неблагодарна – защото не се забелязва. Това е работата да се организират Съборите. Това е един изключителен труд на много хора, които правят програми, папки, предвиждат финансиране, записни устройства и т. н. И затова беше включена в темата и организационната работа за решаване на различни проблеми – за съществуване и развитие на нашето Общество. Мисля, че най-вече Председателят на Обществото може да каже няколко думи...

 

Ваклуш Толев: Да – и твоята, и неговата работа само наполовина се виждат. Наполовина се виждат. Изключително, изключително трудно е да се намери формула – как да се представи животът на едно Общество, което има предназначение. Но жертвата никой не я вижда. Или, да кажем, тичането да се дойде на Събор. Дори и ако щете – каква е нравствената таблица, с която се оправдава човек пред жена и деца, а и пред общество. На първи поглед – нищо, а всъщност това са много съществени неща.

Да не говорим за вашето вегетарианство...

 

Петър Николов: Уважаеми Учителю! Уважаеми г-н Коликов! Събожници! Наистина организационната работа – по принцип, не само на Съборите – е изключително важна. И на този Събор ще имаме доста време да видим именно онова, което може да даде своя принос със своята работа, със своята лична жертва към Учението и към Обществото.

Аз искам само да кажа едно изречение – това е, че ние наистина добре сме си свършили работата, когато сме невидими. Ако нещата са видими, то значи нещо куца. Когато всичко е направено както трябва, то обслужва максимално добре Учението, обслужва максимално добре идеите и стои в заден план за опора. Ако успеем това да направим в своята жертва, в своята принадлежност към Учението, е изключително важно. Защото тогава онази идея, която преди малко Учителят постави – свобода от Себе си, свобода от минало – ние сме я направили. А свободата от минало е една изключително важна част в работата на Сдружението, защото, когато липсва – много си личи.

Ние работим в това Сдружение, за да осъществяваме идеите на Учението. Ние не сме политическа партия, не сме и друг вид организация – ние прилагаме идеите на Учението, правим ги живот. И когато те станат в социалността битие, то ние сме радостни и благодарни!

Ваклуш Толев: Благодаря ти!

 

Иван Бъчваров: Наблюдавайки и анализирайки нашите Събори, постави се в началото въпросът: по какво се различават те от Християнските събори? Всъщност, подхождайки от факта, че Учителят е присъственост, аз искам да направим и още една стъпка – какво следва от това и каква е важната характеристика за тия Събори? За мен важната характеристика е, че всъщност Съборите са един, така да се каже, улей, в който са свързани Посланията на Планетния Логос. Това е много съществено и различно и показва колко по същност са различни от всички Събори преди това. Защото Посланията на Планетния Логос носят причинно знание.

 

Ваклуш Толев: Да, причинно. И те не натрапват. Християнските събори натрапват идеологии, а не дават тайната на Духовната вълна. Това е голямата разлика.

 

Иван Бъчваров: При тия Събори характерът е толкова различен, че начинът, по който усвояваме, не е дискусия, в смисъл – отвънка-навътре да стигнем до знанието, а ние имаме благодатта да имаме знанието и лично да направим неговото осъществяване...

 

Ваклуш Толев: Тази констатация за Знанието и Съборите, която изнесох преди години, е движение – когато определя Път. И затова нямате право да криввате наляво или надясно. Защото във всички Християнски събори е имало изопачени неща или недостиг. Сега имате събудена отговорност. Кавгаджийството при тях е било невъзможно да се отмени – има вътрешни разделения, което говори за духовна неграмотност. Ако вие го направите това, ще убиете Себе си вече.

От тук нататък има служение и жертва! Несъгласие може да има, но то е проблем на степени. И човек трябва да прецени тогава – трябва ли да излезе и да гадае: аз не съм съгласен! С кое? С недостига си на прозрение за дадените откровения и тези!? Защото нелепостта на човечеството се крие в невежество, което иска да стане знание...

Наистина има едно изключително невежество, облечено в социална власт. В социалните учения има подлост – тя и днес се изявява, дори е престъпна. Не става въпрос за моите констатации – става въпрос за невежество, което е оглавено или коронясано. Ако човекът загуби присъствие на преценка, нека иска утробата на гроба – оттам да тръгнат нещата...

 

Въпрос:Защо Учението на Духовната вълна на Любовта не е написано от Христос, а в Евангелия от учениците Му?

Ваклуш Толев: Там имаме един израз – Христос казва на „първозваний“: Махни се от Мен, сатана! Казал го е на Петър, а Петър още минава за „първозваний“, макар че Иисус го изгони... И сега някои се опитаха със събудена болна амбиция да правят Учение. Амбицията за величие е нещо страшно! Затова смирението ще си остане най-признатата добродетел, в която жертва не се пресмята.

 

Кирил Коликов: Всъщност има един творчески процес, който ние, като ученици на Учителя Ваклуш Толев, наблюдаваме. Това е един излив, излив от горните полета на идеи и концепции – в момента на Духовната вълна на Мъдростта. Той е творчески процес и не може да бъде вкаран в рамки. Поради тази причина и Христос не е седнал да пише – Той е изливал. И нашият Учител излива!

 

28.07.2013 г., Родопа планина,
Пампорово, хотел „Преспа“

 

[1] Нур 2/2002, с. 27-28, 34.

[2] Нур 2/2005, с. 6.

Още от броя
AXIS LIBRI (2/2013) Признанието е присъствие! Recognition is presence! Съборите са социалната клада на Учението! ... 10-и Събор от II цикъл Събори на Общество Път на Мъдростта 27.07. – 02.08.2013 г.   Съборите са не само духовно сродяване, те са и социална взаимност за надмогване на кармичната необходимост! „НОВАТА ПЛАНЕТНА СОЦИО ... Проглас (2/2013) Прогласът пише съзнанието на събожника! Възхвални или тревожни слова, Прогласите – тези величави духоведци, като воал забраждат своя образ на раздяла! Може би не само липсата на ... Откриване на Десетия събор от II цикъл Събори Признанието е присъствие! Ваклуш Толев: Добър ден, скъпи Деца на Деня! Честито ви осъществима пътека, която трябва да изходите! Честито ви битие в отговорност пред това, че човекът, на ... Откриване на Осемнадесетия семинар Съборите – концепциалност и законодателство Съборите са социалната клада на Учението! Звучи Молитвата на Мъдростта   Ваклуш Толев: Добър ден, скъпи Деца на ... Новата Планетна социология в „Беззаветен Завет“   (Семинар)   В Мъдростта трябва да живеем: С нова приложност:   Елемент – Огънят, основа на Битието; символ на Менталния свят. ... Беседа с Ваклуш Толев Взривяваме всичко – „ново вино трябва да се налива в нови мехове.“ (Марко 2:22) Звучи Молитвата на Мъдростта   Ваклуш Толев: Ти си сега и във всички ... На Орфеевите скали Приложността на новото ви осигурява бъднина! Въпрос: Искате ли чадър за сянка? Ваклуш Толев: Нямам страх от слънцето... Сенките имат характеристика – пречат на тия, които с ... Десети събор от II цикъл Събори Заключително слово Идеята за Боговете си отива, идва идеята за Божеството-човек! Звучи Молитвата на Мъдростта   Ваклуш Толев: Амин! Радост е, че си имате песен з ... Мъдростта в скрижали – Човек-Принцип Глава I, Тема 1.9 Глава I, Тема 1.9   Човекът е тайната изповед на Сътворителя! Човекът е и Богоискане, и Богопослание. Човекът е една Божия Себенеобходимост. Чов ...