Признанието е присъствие!

Ваклуш Толев: Добър ден, скъпи Деца на Деня! Честито ви осъществима пътека, която трябва да изходите! Честито ви битие в отговорност пред това, че човекът, надкрачил животното, надкрачва и божествата си и ги сменя в Пътя на признанието, търсейки и осъществявайки родения бъдещ събожник!

Чака ви Път, на който трябва да сложите знаци. Чака ви събожникът – идея, която светът досега нямаше. Има я вече – от вас зависи надписът. Честито ви големия ден, честито ви осъществима пътност!

 

Лиляна Фероли (водеща): Учителю Ваклуш! Уважаеми гости, Деца на Деня, събожници! Събрани сме днес да открием 23-тия Събор на Общество Път на Мъдростта с надслов: „Новата планетна социология – Път на събожника“.

„Мъдростта приижда с радости нови и ражда човешки съдби. Тя чупи стари окови и носи слънчеви дни!“[1]

 

Музикално изпълнение

 

Лиляна Фероли: Този чудесен музикален поздрав, скъпи приятели, беше за всички вас, с пожелание за спорна духовна работа!

Обръщение на председателя на Сдружение „Общество Път на Мъдростта“ Петър Николов към участниците и гостите на Събора.

 

Петър Николов: Уважаеми Учителю! Уважаеми г-н Коликов! Уважаеми събожници! Тази година, 2013-а, носи и характеристиките на юбилейна година за Общество Път на Мъдростта. Това са списание Нур, идеята за 13-те поименни безсмъртни българи, учредяването на нашата организация, както и юбилеят на нашия Учител Ваклуш Толев. В синхрон с тях беше и Пътят на Обществото ни, чийто пристан днес ни събира отново.

През 1991 година се проведе 1-вият Събор на Общество Път на Мъдростта с надслов „Всички сме заедно“. Днес определящите се като Деца на Деня, или изповядващите ценностите на събожничеството, не могат да се съберат в една зала – те са на различни места из целия свят. Но именно събожничеството свидетелства за единството – единството в изначалното „Всички сме заедно“.

Уважаеми събожници, добре дошли на 23-тия Събор на Общество Път на Мъдростта, или както го подреждаме – 10-и от втория 13-ичен цикъл. Всички Събори на Мъдростта следват основополагащата причина да сме тук. Ние следваме и сме заедно с Учителя на Духовната вълна на Мъдростта Ваклуш Толев. Обгърнати сме в аурата на Учението Път на Мъдростта, за да усвоим, да живеем една нова култура, едно ново знание, един нов мироглед.

Благодарим Ви, Учителю! Благодарим, че можем да бъдем водени от Вашето Слово! Благодарим Ви за Творчеството и Словата, за книгите и списанията, които и тази година неуморно подготвяте за нас, за бъдещето!

В Мъдростта тайни няма, има тайнства – казва Учителят – тайнства, които съхраняват енергията, преобразуваща човека. Тайнства, нарушаващи всекидневието. Предстои ни да изживеем тайнството в олтарността на Учението, идеите и знанието на Мъдростта там горе, в обителта на Орфей – в Родопа планина. Нека личният ни принос в това свещенодействие да бъде волята на Оногова, Който е вложен у нас! Нека дадем правото на събожника и изживеем събожничеството!

Благодатни предстоящи семинарни дни!

 

Лиляна Фероли: Светлина от битието на Духовната вълна на Мъдростта е всяка една страница от списание Нур – клада от Огън жив, олтар и Знание!

Главният редактор на списание Нур доц. д-р Кирил Коликов ще представи новия брой.

 

Кирил Коликов: Уважаеми Учителю! Скъпи Деца на Деня от цяла България. Председателят на Общество Път на Мъдростта спомена, че тази година е много специална, много забележителна с поредицата от кръгли, юбилейни годишнини. Искам да добавя, че и Домът на Мъдростта навършва 13 години от своето съществуване. Въпросът е: защо точно тази година се случва това? Защото това е 13-а година от Третото хилядолетие, а 13 е числото на нашия Учител; 13 е числото на Мъдростта; 13 е числото на новата ни приложност – то носи виолетовата аура на Духа! Именно през 2013 година всичките наши събития имат благодатта на тази енергия – благодатта да живеем, да работим и да служим в тази енергия на Духа.

Понеже тази година беше 20-годишнина на списание Нур, излезе Юбилеен брой с всички Прогласи, публикувани досега. Ето защо следващият брой беше едно предизвикателство. Защото предишният, Юбилейният, бих казал, че е върхът на списание Нур. Следователно този брой трябваше по някакъв начин да съответства на постигнатото. И още по-интересното беше какъв ще е Прогласът в него – Проглас, който излиза извън рамките на събраните публикувани Прогласи. И Учителят го роди с мотото: Дерзайте, няма зло!!!

На какво напомня това мото? В Йоан, глава 16, стих 33, Христос казва: „В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света“. За втори път в духовната история на човечеството един Учител – Миров Учител, се обръща към учениците Си: Дерзайте! Каква е съпоставката? Дерзайте, Аз победих света е външно, екзотерично влияние върху учениците. Аз победих, но не се посочва на учениците те какво да правят? Вярно е, че Христос на друго място казва: Вие ще вършите дела по-големи от Мене! и в тази фраза стои заложена възможността всеки да победи света. Обаче как? Сега Ваклуш казва: Дерзайте, няма зло и завършва: Деца на Деня, кажете сбогом на злото като нееволюирало добро! Следователно за тия скърби, за които говори Христос и които могат да бъдат победени в света, Ваклуш дава конкретно езотерично указание как ние можем да победим света – като кажем сбогом на злото като нееволюирало добро. Като еволюираме злото в нас и в света, ще победим света...

И нещо друго много интересно срещаме в този Проглас, който всъщност е към студията „Кармата и прераждането в Духовните вълни“. Ваклуш написа в Прогласа следното: „Предшестващите религиозни съзнания (многобожия, двубожия и пр.) нямаха Прогласи“. (Много странно изречение, ако нямаше продължение.) „Но идеята за единобожие не можеше да не роди Проглас. Про-Глас от Отца, от Небето – из Висините.“ Значи, тези Прогласи е ясно откъде идват: от Отца, от Небето, от Висините!

Ще отбележа, че темата „Кармата и прераждането в Духовните вълни“ е изключително важна. Защото кармата и прераждането фактически осъществяват еволюцията. И следователно, ако ние искаме да надмогнем планетната еволюция, трябва много добре да разберем как тези два закона действат. И особено когато сега те са осветени от Новата Духовна вълна на Мъдростта.

Следващата тема е също много интересна – „Среща на Ваклуш Толев с Редакцията на Общество Път на Мъдростта“. На нея той благодари на Редакцията (не на редакционния колектив в Пловдив само, въобще на цялата Редакция) и както винаги издигна в принцип благодарността към всички, които се жертват и служат в Общество Път на Мъдростта. И каза нещо, което е мотото: Редакцията е легитимирана с жертва – заради Новата Духовна вълна! Каза и че (това е много актуално за днешния ден) жертвата се осмисля от взаимност, защото другият трябва да я понесе!

Може да се гадае върху това – какво иска да ни каже Учителят...

 

Ваклуш Толев: Защото по-горчиво нещо няма от това, когато над жертвата времето се надсмее. Но нейната стойност е преобратът, нейният път е вашата даденост!

Израз на горчива констатация е, когато будността е прибулена с времето, с което са си отишли дадености. Дадености на свещена крава – днес е смешно, но вибрацията на признание и коленопреклонение още я има... Има ли върхове? Да, имало е Олимп за гръцките богове. Сега някой да е отишъл на Олимп за богове?! А и всички олтари са пълни със скръб. Защо? Защото се приема Разпятие, а не се приема Възкресение. Това е Пътят на Децата на Деня – те трябва да възкресят в себе си Онзи, Когото човечеството разпна! Затова говоря за събожника – не говоря за изповедника.

Не привидно, човекът реално възкръсва и прави нови епохи!

 

Кирил Коликов: И така, срещата с Редакцията беше по време на работата през м. ноември върху „Историзмът в българските земи“. Впрочем, същата година, 2012-а, излезе и „Беззаветен Завет“, т.е. миналата година работата беше много усилена, много напрегната.

След тази среща с Редакцията, книгата беше публикувана и по време на Дните на Посланията на Планетния Логос тя беше представена за първи път в Пловдив (в зала Тракарт). Представи я Стефан Шивачев – директор на Регионалния исторически музей в гр. Пловдив. И ние, разбира се, отразихме тържеството в това списание.

Защо отразяваме тези срещи, представяния, тържества? Първо, защото не всички са присъствали на тези събития и е важно да ги изживеят и да прочетат многопластовите, от различни гледни точки мнения за различните събития, които се осъществяват в Обществото. Всичко, което ние слушаме по време на различните събития, е засегнало нашето съзнание, в един или друг аспект, но сме забравили части от изказванията, които там са направени, камо ли да ги анализираме и да ги осмислим. Когато, обаче, са публикувани и се спрем върху тях, дори и да сме присъствали, припомняйки си и преживявайки още веднъж събитието, може много да задълбочим усещането си и знанията си за това, което се е случило.

Следващото събитие – Денят на Рождеството и представянето на „Историзмът в българските земи“ в София, в Националния дворец на културата, беше изключително както като организация, така и като същност на представянето. Там бяха три, бих казал, особено значими личности: журналистът Петко Атанасов като водещ, политологът Огнят Минчев като представящ книгата и д-р Илко Семерджиев, който говор`и за Автора и също направи един кратък анализ на книгата като същност. Не можем да не отбележим и хоровото изпълнение на камерен ансамбъл „Йоан Кукузел-Ангелогласният“. Всичко това създаде една изключително тържествена атмосфера, която ние преживяхме и бяхме и възторжени, и въодушевени. А възторгът и въодушевлението са енергия, която ни издига нагоре.

След това идва един много странен ден като преживяване: 20-годишнината на списание „Нур“. Ако някой е търсил на този ден тържеството в обичайния смисъл на думата, може да е останал разочарован, но ако е търсил тържествеността, т.е. енергията, която представя списание Нур, той е бил много удовлетворен...

И накрая – новият брой завършва с темата „Свят – Светове“ от „Мъдростта в скрижали“.

Това е новият и, може да се каже, пак юбилеен брой на списание Нур, защото е книжка 75-а.

Разбира се, както винаги, от Редакцията изказваме благодарност на Учителя:

 

Уважаеми Учителю,

 

Благодарим Ви, че отново ни събрахте под своя Небосвод!

 

От Редакцията

 

Ваклуш Толев: Не забравяйте, че под този Небесвод има и Слънце, и Луна, и звезди! Звезди, които не лишават нощта от осветяване и светилото от Път!

На г-н Главния редактор – не е проблемът, че аз съм длъжен да благодаря. Аз съм длъжен да благодаря и на собствената си ръка, когато напиша два реда. Но има нещо – когато някой ги доведе на Небесата и им даде наименование. Благодаря, г-н Главен редактор!

Нур свърши голяма работа! Списанието ни наистина остана Светлина – Нур! Аз благодаря на онези, които с ръката на магиката отредиха съзвездието, за да може в съответни ранни часове поклонниците да имат Знание. Благодаря!

Скъпи Деца, няма да може да бъде изчерпан вашият жизнен път само с едно явяване в Пътя на Духовните вълни. Той е не толкова дълъг и обширен, отколкото дълбок. Дълбочината, която изисква параходът; безбрежността на въздуха, в който прелита самолетът; необятността на човешката душа, която създава идеи и светилища – от най-простите до най-одухотворените...

От сърце ви благодаря за това ваше признание за присъствие! Защото признанието е присъствие! И аз не мога да не отбележа тези три личности, които се споменаха.

Разбира се, още хиляди има като тях. Но онова, което ги беляза, е, че нямат лични мотиви. Признателност, мили приятели!

Благодаря на всички ви! Идеята е да бъдете, не да имате! Имате жизненост, но тя не е достатъчна. Имате Път – той ви вика да го осветите; имате олтара вътре в себе си – той ви търси, за да ви освети!

Не се страхувайте от предназначението си, че сте Деца на Деня, че вашият Път е събожникът!

 

Музикално изпълнение

 

Поднасяне на цветя

 

Ваклуш Толев: С лекота трябва да се поднасят цветята, защото те нищо друго не крадат освен благата на земята, а тя е предназначена за вашия Път!

Благодаря ви от сърце!

 

Лиляна Фероли: С това тържеството ни завърши! Предстои ни Семинарът на Пампорово – потреба на духовния ни ръст. Нека не се лишаваме от Светлината като даден Път!

Музикалните изпълнения за вас поднесоха Иван Кабамитов – баритон, Борис Мирчев и Филип Маджаров – пиано.

 

27.07.2013 г., Пловдив,
Музей на Съединението