Приложността на новото ви осигурява бъднина!

Въпрос: Искате ли чадър за сянка?

Ваклуш Толев: Нямам страх от слънцето... Сенките имат характеристика – пречат на тия, които са жадни за слънце.

Сега има недоимък. Първом, няма човешка ръка, която е в състояние еволюционно да може да даде и слънце, и облак. Второ, няма очертано виждане в този аспект, който ние ходим – ние сме тръгнали години вече и имаме отработени духовни буквари.

Преди 9 септември 1944 година имаше няколко личности и няколко общества в България, които играеха роля. Не може човек да не каже, че бяха имена представители на известни общности. Николай Райнов беше една белязана личност и други, които бяха в Теософското общество; Дънов също си беше белязана личност. Най-малкото, от което може да бъдем възхитени – даваха белези. Ето, Дъновото общество остави паневритмията...

Това може да се каже за духовния живот тогава. За политическия може да се говори много, макар че нямаше много партии... И онова, което остави безспорен белег, е живяното и направеното от цар Борис III.

Имахме разслоения – особено в духовните ни общества. Но трябваше да се изживее кризис. По време на социализма бяха забранили духовните учения, бяха забранили и партиите.

А иначе комунистите, както знаете, извършиха атентата през 1925 година. Те се занимаваха с конспиративна дейност, защото търсеха известност – да налагат... Човек може да принадлежи към дадени политически ориентации, но когато е глупак, си остава глупак! А те като класа бяха останки, които можеха да правят само това, което направиха с атентата. Защото, когато си позволите да посегнете на държава, вие оставяте име на политическата си сила – така си и остана.

А в настоящето – незначителности се борят за власт. Имаме ли белязана личност сега, която се бори за власт?! Но не е проблемът това – проблемът е недоимъкът от социални измерения. Идеята на компартията беше много грешна и затова не можаха да намерят просперитет. Не че не бяха нахранени – бяха оскърбени, че са нискостеблени! Една нискостеблена гора не може да даде приют...

Политическата партийност никога не е равна на олтарност. Но в нея жестокостта не е по-малка от папската индулгенция. И както виждате, никой досега не излезе с яснота на идеологии. Вярно е, че тази агресивна сила в началните векове на държавния живот е най-добре изразена в това, което се наричаше робство – особено в лицето на Римската империя. Гърция беше по-подла, но пък по-мъдра... Рим беше царстващата беда!

Човекът без социология в приложност на социална форма държава не може да съществува. Разбира се, сега идеята за Обединена Европа я акламирам.

Въпрос: Ако ние, българите, сме предопределени да родим Нова култура, кой от народите е най-близко до нас?

Ваклуш Толев: Не е, както се твърди, руският... Унгарският народ, например, е по-близък до българския.

Руският народ е нито глупав, нито пък умен, но и двете качества много добре ги владее. Когато на един народ насадите лицемерие, не искайте бъдеще. Лицемерието е насадено изкуствено в Русия с т. нар. Октомврийска революция от един белязан недостатък, наречен Ленин.

Нашата битка е много по-голяма от това, един ексцес да бъде наречен „битка за свобода“. Европейците нямат идеология да се освободят от това, което техният държавен живот притежава, нито пък имат някаква битка за интернационалност. Ако ги прецените – те са комбинативни, но нямат водачи. И това е много болно. Разбира се, че ще има последие...

И ние нямаме водачески личности. Църквата ни също не можа да моделира ново виждане. Защото под религия се разбира само коленопреклонение.

Въпрос: Държавата на съ-Сътворителството, за нея казвате, че е една бъдност, която Духовната вълна на Мъдростта ще роди – може ли да `и се сложат огнени закваси?

Ваклуш Толев: Когато давам идеята за Съсътворителя, това не значи, че изключвам крах на институции. Въпросът е ще дойде ли личност, която може да направи идеята за съ-Сътворителството – между института и изповедника (защото изповедникът не е винаги институт).

Друг е въпросът дали междудуховното общностно явление в една държава или в един континент ще може да направи, както се казва на френски, coup d'etat – преврат, т.е. удар върху държавата, промяна на водещите с център за ново – както верско, така и държавно.

Какво стана в България? Сриване. Coup d'etat – кой можеше да го направи? Кой религиозен водач – и в Европа, и в България – излезе с нова духовна идея досега? Нито един. Е, как искате да направят тогава съ-Сътворителство...

Наблюдаваме, че след няма и 50 години управление, което даваше правила за живот, то отиде в църквата. А пък там почти всички бяха вербувани. Не е проблемът дали ще се намери национална съвест да им каже: прощавам ви! На кого трябва да се прости и за какво? На олтара или на личностите... Както виждате, ние правим нов олтар и нови личности. Обаче, когато искате да говорите за държава на съ-Сътворителството, ще трябва да сте наясно.

Въпрос: Каква е прогнозата Ви за политическата обстановка в България – протестите, развитието?

Ваклуш Толев: Ние нямаме дори политическа обстановка, нямаме политически стандарти... Какво направи СДС-то при прехода? То се състоеше само от политически посредственици. Познавам ги, зная стойността на мисленето им. Кои правиха министър-председатели? Тези, които нямаха данни за партийни водачи.

Какви политически сили излязоха сега? Да, имат устойчивост. Защо? Защото не искат да останат гладни... Едно е да те е страх, че ще останеш гладен, друго е да правиш политика. Търсят зàвет и отидоха на избори – десетки политически сили, от които повечето можете да ги вземете за гробари, а не за погребване, защото е унижение да ги погребвате с церемония. Политически живот... Това, което сега наблюдаваме, е политическа смешка...

Въпрос: Оправдани ли са протестите тогава, в тази форма?

Ваклуш Толев: Не! Както виждате, те започнаха да се разпадат. Защо? Защото ония ги лъжат, че след няколко месеца ще станат дислокациите, ще се направи ново правителство. Не, няма нужда от ново, няма нужда от старо... има нужда да ги заведат на причастие в някой параклис.

Но най-извинително е, когато глупак те управлява – най-извинително, защото има какво да му кажеш.

Въпрос: Учителю, какво е мястото на партията на бивсшите български легиони1 в сегашната политическа обстановка?

Ваклуш Толев: Същото, което аз направих. Когато имате друго предназначение и сте извикани за друго – да се простите...

Те не разбраха, че водачът на една политическа сила времето си го носи. Те не прецениха, че времето им иззе водаческите личности. А когато не може да се прецени това, битката за водач е битка помежду им и те го направиха. Нито една личност досега не съм намерил, която знае да формулира битие.

Няма нужда от страх, че има изживени категории. Навремето имаше личности, които можеха да правят нова идеология, а сега нямат нова идеология. Нова идеология се ражда от политически мъж!

Това, което вие правите, още не сте го осъзнали, но то е неизмеримо! Вие толкова много дължите на една събуденост, която още не е формулирана, а е в живот. Давате един нов път – събожници. Дай Боже, тази вътрешна потреба да изкласи, а то – събожничеството, от своя страна вече да направи легализацията на Аз и Той сме едно!

Човекът трябва да съзре, че е един бог в развитие, че този бог ще си отиде, ще дойде другият и той ще създаде нова социология, ново съзидание!

Сега сте понякога на живо разпятие. Е, всеки ще си каже: аз какво мога да свърша? Много може да свършите. Щом сте определени за нещо ново, вие сте предназначени. Приложността на новото ви осигурява бъднина! Нима си мислите, че Левски не е разбирал, че няма сили да направи бунт! Но какво казва: Когато се освободи България, ще ида да се боря за свободата и на други поробени народи! Значи, в него лежи една вложена неизбежност – свобода!

Предназначението на духовните стойности в този казан, където е сложено безсмислие, е най-трудното, но и най-потребното. Най-трудното, но и най-потребното!

Човекът има предназначението преди всичко да носи име, което за нищо не бива да го продаде!

01.08.2013 г., Родопа планина,
Орфееви скали (в. Снежанка)