Беседа с Ваклуш Толев

Арxив | брой 2 / 2013

Взривяваме всичко – „ново вино трябва да се налива в нови мехове.“ (Марко 2:22)

Звучи Молитвата на Мъдростта

 

Ваклуш Толев: Ти си сега и във всички времена...

Добър ден, скъпи Деца на Деня! Добър ден, събожници! Пътят е даден – жертвата е определена! Жертващите се себеосъществяват!

Ти си сега и във всички времена... А времената са делени. Следователно онова, което имате да правите, е времето на вашия благослов.

Бъдете благословени в изграден Път! Амин!

 

Петър Николов: Уважаеми Учителю! Уважаеми Главен редактор! Уважаеми събожници! Както знаете, днешният център на програмата, а може би и чаканият ден за целия Семинар, е срещата ни, специално отредена, с Учителя.

Учителю, заповядайте!

 

Ваклуш Толев: Благодаря за вниманието! Сега Главният редактор ще направи една илюзорна даденост, а тя е реална, защото всички илюзии ги осъществихте.

Главният редактор, доколкото като потреба и признателност на неуморността му, заслужава не само да каже, че е имало завеса, а че и зад завесата има актьори, актьори – в добрия смисъл на думата. Моля, г-н Главен редактор!

 

Кирил Коликов: Благодаря, Учителю! Мили събожници, при откриването на Семинара казах, че той се концентрира в три посоки – Учението Път на Мъдростта, Сдружение „Общество Път на Мъдростта“ и взаимността ни, но тази взаимност трябва да се разбира не само между нас, но и взаимността с Учителя ни.

На този Събор Учителят даде три генерални линии, върху които акцентуваше почти при всяка дискусия.

Първата е лично той, нашият Учител, каква йерархия на знанието ни дава, като прави често съпоставка с това, което е дал светът досега, т. нар. посветени, пророци и т. н. (Това е важно – не от гледна точка на, така да се каже, изтъкване личността на Учителя, а заради нашата убеденост – това, което ни се дава, от какво ниво е и каква роля има в света.)

Въз основа на това той ни даде и насоки, свързани със самото Учение – концепции от Учението бяха разяснени и днес ще продължат тези разяснения.

И третото, не на последно място – той непрекъснато акцентува върху новата йерархия – Деца на Деня, т.е. върху нашето служение.

На практика така мога да формулирам тези три акцента: Учителят, Учението, Децата на Деня.

Може би много от нас са се питали: този 23-ти Събор какво особено има, най-малкото нумерологично – в 2, 3 и 23. Защото във всички случаи това наистина е един много особен Събор в ескалацията на Съборите – той е върхът на Съборите! И естествено е да има някаква друга духовна енергия, дори нумерологична, планетна и т. н., която влиза в хармония с нашата работа. Защото освен доктринството – в смисъл на концепциите, които бяха разгледани от трите регионални школи на ниво (което досега не е било постигано), и в областта на организационната дейност беше свършена колосална работа за изчистване на най-различни проблеми и даване насоки за развитие от тук нататък.

Този Събор наистина беше концепциалност и законодателство, Огънят на Учението и ръката на Учителя!

В такъв смисъл ще си позволя да разгледам числото 23, което е едно просто число, т.е. дели се само на единицата и на себе си. Но най-интересното е, че се състои от 2-ката и 3-ката. От гледна точка на енергиите, 2-ката, казва Ваклуш, е обърнатият знак на Сатурн. Какво значи обърнатият знак на Сатурн? Сатурн знаем, че е планетата на Мъдростта. Освен това знаем, че преди още планетата Земя ние сме минали като Вълна живот през други планети. Започнали сме от планетата Сатурн, където е вложена първата енергия в кристала. И то, забележете, вложена е в планетата на Мъдростта – тази Вълна живот от нея тръгва. След това има Слънчев период, Лунен период, за да дойдем до 4-ият – Земния период, и сега сме в Петата Коренна раса вече. Т.е. има много история преди това като сътворение и съзнание.

Защо трябва да тръгне Вълната живот от планетата на Мъдростта? Има един афоризъм на Ваклуш, който напълно обяснява защо? Светът е сътворен от Любов, осветен от Мъдрост и изведен от Истина! Така сътворението на материята, на планетите, ако е извършено с Любов (беше цитирано тук, че две сили са в Сътворението – Любов и Смърт), след това трябва да бъде дадена енергията на Мъдростта, която да освети тази материя и да тръгне еволюцията, докато бъде изведена от Истината.

Тогава, ако във Второто хилядолетие погледнем 2-ката, т.е. обърнатия знак на Сатурн, то какво значи да се обърне знакът? Това значи вложената енергия да започне да се извежда. И къде се извежда специално при нашия 23-ти Събор? В 3-ката. А какво е 3-ката? Вложената енергия за ново битие.

Следователно енергията на 2-ката – обърнатия знак на Сатурн, преминава в 3-ката, която пък обуславя едно ново битие – именно битието на Мъдростта. Ето защо този Събор дори нумерологично е много знаков, ако така погледнем числото 23...

Ваклуш Толев: Така е, защото пък събрани 2 и 3 правят 5, а най-същественото на 5 (като знак също обърнат) е „утробата“, в която е сложено битието, т.е. идеите на нашето Учение в бъдещето...

 

Кирил Коликов: Нещо друго – Вие сте казали, че 5 е знакът на взаимността. Докато в предишната Духовна вълна 5-ицата е била знак на приятелството, то в тази Вълна – Петата, 5-ицата е знак вече на взаимността на събожниците...

И така, преминаваме към въпросите към Учителя.

 

Въпрос: Казвате, че няма още Мирова оценка дали добродетелите като извървян път са свършили своята работа, каква е Вашата оценка?

Ваклуш Толев: Аз съм я декларирал – няма нужда да натрапваме оценка. Тя има право да определи дали предшестващата проява на Диханието е създала ново същество...

Моралните таблици безспорно са първият опит да се създаде лик на онова, което се нарича религии. Религиите нямат за задача, разбира се, само да дадат знание – те имат за задача да дадат и отличаване – знак, който става идея-памет. Съвременните религии отричат предишните религиозни съзнания, които са по-скоро идея за памет, отколкото за знание или за морал. Това, което създават римляните, гърците, египтяните, което създават преди това кой знае кои...

Първата предпоставка, с която трябва да се даде преценка, е – до какво тази памет би била запетая, точка или удивителна в текста на религията. Затова, когато се говори за това дали добродетелите са си свършили работата, ние трябва да видим каква памет са ни оставили.

Зевс „убива“ баща си, за да стане цар на боговете. Тогава бъдещите Деца на Деня ще убият ли баща си, за да станат царе на боговете – това, което е идея на съблазън?... Можете ли да си представите каква покруса е върху Пътя, Истината и Живота!?

Памет! Разбира се, за нея никой не говори. Но ако паметта не беше в наличие, йерархията на усвояването щеше да липсва. А когато липсва йерархия на познанието, какво ще се получава?...

 

Въпрос: Вашата фраза „чуждата вина не е наша невинност“ до каква степен снема вината както от другите хора, така и от тези, които са заложили грешки в еволюцията или са оставили памет, която не е много положителна за нашата еволюция?

Ваклуш Толев: Не е много положителна, защото чрез паметта се възпроизвежда неосъществима горделивост в поколенията, които идват. Те усвояват първо един азбучен буквар в поведението за религиозна градация като събудена гордост в сина на върховния бог...

И неслучайно древногръцките трагедии са пълни с престъпления. Те имат повече трагедии, отколкото комедии! Наистина комедия се пише по-трудно, защото там нямат право да използват сълзи... Така повече дъжд е валяло, отколкото слънце е гряло, т.е. повече сълзи са бърсани, отколкото усмивки са светели. (Трагедиите и комедиите не са разглеждани, както ги разглеждам аз.)

Трагедията е един градобитен облак в т. нар. сънища на човека – да убиеш баща си и да насилиш майка си, както го прави цар Едип.

Ние наследяваме, ако трябва да кажем, всичко това – нито един Софокъл можем да забравим, нито един Сократ – когато искаме да раздиплим битието на една Древна Гърция. Знам, че хората не ги занимава, но въпросът е толкова дълбок, че е страшно нещо...

Не е проблемът да се критикува творчество. Творчеството не се критикува – творчеството се усеща!

Човекът обаче еволюционно е невинен, щом не е Сътворител. Тогава се задава въпросът: Бог ли е виновен за това, което става? Да, щом е преходен Бог, а не Абсолютът!

Нашата виновност не може да бъде освободена, че имаме поклонение, но не ние носим вина! Едно е присъствието на Сътворителя и на Съсътворителите, друго е правото на преценка. Не може да се отмине мълчаливо, но не може да се сложи трънен венец на вина! Една такава дислокация е страшно нещо... Едип е дотолкова виновен, доколкото няма прозрение.

Ние не можем да бъдем невинни, но не можем да бъдем и виновни. Идеята за вината е това, което правим – преоценка на религията, заради вярата, т.е. да имаме свобода от религии за създаване на вяра. И тогава вие бихте могли наистина да интерпретирате: Тo be or not to be? – Да бъда или да не бъда? Хамлет единствен си поставя въпроса...

Пиесите на Шекспир не са толкова дълбоки, но в никакъв случай не са малко констативни. Дори ако вземете и Шилер – и в него има податки страшни; ако вземете и Гьоте... Обаче не могат да отидат по-далече от това, което са те. А те ли са всичко, т.е. човекът ли е всичко?! Не, ние говорим, че има и събожник. Кой може да ви даде характеристика на събожника с неговите дадености – как би се питал? Дали би се питал като Хамлет в съвремието на човек?...

 

Въпрос: Как да живеем потребата от своя събожник?

Ваклуш Толев: Без диоптър дори! Щом у нас се внася нова епохална зримост, как да погледнем тогава на събожника – естествено е, че няма да е същото. Той няма да каже като Хамлет: to be or not to be? – ще каже: да бъда, не да имам!

Събожникът не е епоха, а нова градация на съзнанието на еволюцията на планетата!

Потребата от събожника е, че човекът ще трябва с преценка да се освободи, за да няма повторение!

 

Въпрос: Каква взаимовръзка има между Астрала и Ментала – какво съединение те правят?

Ваклуш Толев: Вижте, в Акаша – между Астрала и Ментала, се ражда вече това, което се нарича Огън. Цветът на Кундалини е огнен. Който познава разцветката на Кундалини как се заражда и как върви – как ще започне именно от астрала ни, където има светлеене; как върви в ментала, където има огненен израз... (Затова трябва да се познае една друга тайна – детският Огън, и как ще се трансформира, когато детето стане старец.)

Този, който познава нещата, не ги разкрива, защото невежеството е по-лошо от престъплението. Три епохи са тласнати в грешни посоки – човечеството е обидно, ако го погледнете с нещата, които говоря – то е обидно!

Ако по-горният лъч не обхване, не облъчи по-ниските полета, еволюцията няма да върви. Астралът може да дава на Ментала, но ако Менталът не облагороди Астрала, вие няма да имате мисълта, която прави океани...

 

Въпрос: Има ли някакъв паралел между 28-ата година на човека и 28-ото Послание на Планетния Логос?

Ваклуш Толев: 28-ата година е, която може да даде Учителство. Въпросът е в 28-ата година може ли човек да понесе целостта на Кундалини?

Ако не може да понесе 28-ото Послание, за Заключителното няма да стане и дума...

Ето защо, когато слушам този или онзи да пророкува... Не могат да разберат, че при Ванга имаше галванизация на центъра, а не пробуждане на Силата. Всяка квачка може да мъти яйца, но ако няма зародиш – нито едно не става пиле...

 

Въпрос: Когато някога напуснете Физическото поле, как да взимаме решения по сериозни проблеми, как да сме сигурни, че те са правилни?

Ваклуш Толев: Знаете ли каква болезненост е, когато квалифицираното невежество стане властно?! Вижте, аз по време на социализма казах: всички са с „основно висше“! И досега го показват – направиха ги професори, академици.

Ако невежеството в посвещението стане ръководител, то може да се прикрие, но оставя погрешна диря...

А Мъдростта ще смени дори растителния свят. Епохалните промени не са в човека само, за да може онова, което ще дойде, да бъде нова постеля и покривка.

Единственото нещо, което в човека има основание да съществува, това е дали по пътеката ходи, така да се каже, към трона на Господа, или върви с тия дяволийки, както го направиха – постлаха си хората каквото си искаха и върху тази материя изграждат.

Но ние взривяваме всичко! В стари мехове ново вино не се слага!

 

01.08.2013 г., Родопа планина,
Пампорово, хотел „Преспа“

Още от броя
AXIS LIBRI (2/2013) Признанието е присъствие! Recognition is presence! Съборите са социалната клада на Учението! ... 10-и Събор от II цикъл Събори на Общество Път на Мъдростта 27.07. – 02.08.2013 г.   Съборите са не само духовно сродяване, те са и социална взаимност за надмогване на кармичната необходимост! „НОВАТА ПЛАНЕТНА СОЦИО ... Проглас (2/2013) Прогласът пише съзнанието на събожника! Възхвални или тревожни слова, Прогласите – тези величави духоведци, като воал забраждат своя образ на раздяла! Може би не само липсата на ... Откриване на Десетия събор от II цикъл Събори Признанието е присъствие! Ваклуш Толев: Добър ден, скъпи Деца на Деня! Честито ви осъществима пътека, която трябва да изходите! Честито ви битие в отговорност пред това, че човекът, на ... Откриване на Осемнадесетия семинар Съборите – концепциалност и законодателство Съборите са социалната клада на Учението! Звучи Молитвата на Мъдростта   Ваклуш Толев: Добър ден, скъпи Деца на ... Новата Планетна социология в „Беззаветен Завет“   (Семинар)   В Мъдростта трябва да живеем: С нова приложност:   Елемент – Огънят, основа на Битието; символ на Менталния свят. ... Беседа с Ваклуш Толев Взривяваме всичко – „ново вино трябва да се налива в нови мехове.“ (Марко 2:22) Звучи Молитвата на Мъдростта   Ваклуш Толев: Ти си сега и във всички ... На Орфеевите скали Приложността на новото ви осигурява бъднина! Въпрос: Искате ли чадър за сянка? Ваклуш Толев: Нямам страх от слънцето... Сенките имат характеристика – пречат на тия, които с ... Десети събор от II цикъл Събори Заключително слово Идеята за Боговете си отива, идва идеята за Божеството-човек! Звучи Молитвата на Мъдростта   Ваклуш Толев: Амин! Радост е, че си имате песен з ... Мъдростта в скрижали – Човек-Принцип Глава I, Тема 1.9 Глава I, Тема 1.9   Човекът е тайната изповед на Сътворителя! Човекът е и Богоискане, и Богопослание. Човекът е една Божия Себенеобходимост. Чов ...