Човекът ще си отиде – ще дойде събожникът!

Ваклуш Толев: Скъпи Деца на Деня! Има радост, която не може да бъде сменена дори с жертва, защото нейната същност е именно радост в името на жертвата.

Благодаря за вашата проявена воля за присъствие в този ден, в който взаимно имаме да си кажем нещо!

Ивайло Иванов – председател на модул Варна: Първо искам да поздравя всички варненци и гости с празника на Варна – 15 август!

Разбира се, повечето от вас знаят, че преди 56 години на същия ден – на 15 август 1956 година, Учителят на Мъдростта Ваклуш Толев излиза от Варненския затвор. Днес празниците се увеличават с още един: с тази среща, която провеждаме днес – радостта, че той е тук, че е сред нас!

Искам да благодаря на Учителя Ваклуш, че се съгласи на тази среща, като ясно съзнаваме, че не благодарността е най-добрият израз на признателност, а приложената отговорност.

Следва музикално изпълнение на пиано от Елизара Валентинова

Ваклуш Толев: Много е трогателно тържеството, което правите, но спомени за това битие, което светът нотира чрез скръбна песен, нямам. Аз нямам скръбни дни – имам съхранени и творчески дни! И ако трябва да бъда благодарен, то е, че онова, което наричат було на скръбта, ми липсва, или най-малкото не е потулило вътрешната ми будност и отговорност. И така ставам творец в битието на една нова Духовна вълна, която, както я нарекох, е Мъдростта.

В света тази дислокация още не е извършена. Разбира се, на известни места нашите съобщения са направили своето, но безспорно онова, което трябва да манифестира събудена отговорност в Пътя на Мъдростта, е едва в своята пробудна сънност. Дислокацията, която направихме с реална знайност – Учението на Мъдростта, е най-малко идеята за събожника.

Така че с голямо удоволствие приех вашата покана, но не за да върна спомен, който може да отвее събудената отговорност за бъднини с евтината страдалност на човека. Има една изходена Голгота и тя лишава човечеството от страдание, макар че то продължава да плаче. По-неоплодени сълзи от плача за страдание, което е неразбиране, няма, защото Иисус остави една тайна: Аз и Отец едно сме! Тази тайна е неизбежност на ескалацията. И ние казахме, че в Духовната вълна на Мъдростта прирастът на човека е в събожник. Отделен е въпросът, когато прозвището бог в развитие е една потреба на събудена бъдност – това са пътища.

И затова съм казал: Учението е Път на Мъдростта. Макар че Мъдростта беше изключена от скалата на Духовните Учения – когато посветените ги йерархираха, не бяха я сложили, а стигнаха дотам, докъдето е посветеността им. Безспорно това, което човечеството е взело като причастие на своята духовна будност, не е посветеност в сакралната тайна Аз и Той сме едно! – подсказано е, но не е осъществено. В тази скала стъпалото сега се нарича Мъдрост и нейният образ е събожието!

Така че аз се радвам, че ви виждам, че ми връщате един реален спомен за нереален живот. Радвам се на вашето благоволение, на събудената ви отговорност и потребата да изходите един Път, който не е вече Голготски – той е Божествен.

Голготският път вещаеше нещо, което човекът имаше в податка, но не знаеше как да го направи: това беше личната идея за възкресение, а не изкуственият кадуцеен изсип на воля чужда – това правеха египетските посветени. Но Иисус направи тази тайна реална истина, дадена носена възможност, а не една от степените, в която те са се намирали – и не са могли да събудят Диханието на Отца си, формулирано като Кундалини у нас. Когато нямате събуден Кундалини в принос за ново причастие, тогава могат да се говорят какви ли не неща, но те не са истина. И много добре го казва Иисус: Аз съм Истината...[1] Но Истината трябва да е изходен Път – голготски тогава, а сега събожнически! Ние обаче не сме направили още живо онова, което Духовната вълна на Мъдростта ви даде...

Не искам да връщам спомена си жив, защото спомените са утеха – не бива човек да се утешава тогава, когато има да твори! Спомените са за албум и аз наистина ще си направя албум от вашата жертва за спомена. И ще го спомням като ваше благоволение – да бъда при вас, да видя вашата радост, да живея вашето предназначение. Не е важно колко е усвоено – важното е, че в събудената отговорност сънуваният сън за духовни реалности е истина.

Не съм си позволявал и йота на смущение в пътя на отговорната истина. Отделен е въпросът, когато се постигне, коя степен имате, или когато даден център е събуден, с какво боравите. Разбира се, слушам твърде елементарни неща, на които човечеството е изплело венци. Това е една заблуда, която не бива да ви блазни – никога не съблазнявайте съзнанието си за увенчаване, когато отговорността не ви прави жертва...

Благодаря ви от сърце за несмутената ви воля да бъдем заедно!

Въпрос: Варненската цивилизация, според някои учени, е 2 000 години преди египетската и шумерската. Същите учени са със становище, че тя е най-старата цивилизация в света, като в основата на това твърдение стои и откритото златно съкровище тук, във Варна, което е най-старото обработено злато в света...

Ваклуш Толев: Има нещо много смутително, когато съответни формули или съответни доктрини бъдат посочени, че те доминират. Отделен е въпросът за йерархията на доказателствата.

Има една безспорност: това е тракийската култура. Като се има предвид, че Троянската война е някъде към 1 200 години преди Христа, то тези формули, които се изнасят, са спорни. Нашите археолози много искат да бъдат известни. Това е до известна степен редно, защото в края на краищата властно, а разбира се и научно като разработка сега, тракийската култура ще получи своята легитимация чрез България. Прабългарите фактически идват тук сравнително доста по-късно, но има и нещо друго: когато трябва да се разгледа воинството на тракийците, ще видим и прабългари...

Човекът с хилядолетия е белегът в планетната еволюция. И боговете са направени по човешки образ. Казва се, че човекът е направен по Божий образ. Не, обратно е: боговете, които човечеството си създава, са с човешки образ. Но човекът ще си отиде – ще дойде събожникът! Кое от този човек ще бъде освободено, за да бъде събожник? Кундалини! В Откровението на Йоан е дадено: четвъртото същество. И аз се чудя защо духовните представители премълчават тази трансформация, която безспорно потвърждава и идеята за еволюцията. Това е взривяването, което човечеството ще изтърпи – не е важно след едно или две столетия. Тайната е можете ли да събудите Кундалини, като най-напред се освободите от съмнението.

Кундалини са могли да изведат, така както е регистрирано в някои тайни знания, около десетина души в света. Стотици са минали във възпитание, но единици са, които са извършили посвещението, които са имали благоволението на онова, което хората наричат Небесния цар. Защото религиозните съзнания са сменяли точно тези дадености. Богове сме имали много в йерархия. Това показва, че йерархическата стълба стои вътре у нас.

Несъмнената даденост да извикате Кундалини не е само коленопреклонни молитви, нито пък рицарски смелости, за които е много смешно, че заслужават награди. Идеята за жертвата се предшества от липсата на съмнение. Ако се роди съмнение, как бихте носили земното кълбо, както Христос го направи?! Несъмнеността трябва да предшества жертвата!

Съществото не е могло да няма съмнение, защото още не се е усвоило като човек. Сега човекът не може да няма съмнение, защото не се е осъществил като божество, т.е. като събожник. Как искате да няма конфликти?! И тогава четвъртото същество какво ще бъде? Няма да бъде наречено човек. Можете ли да си представите да загубите Себе си в бъднини, както когато сте били същество!? Но спомен нямате – и логично е да нямате, защото трябва да осъществите човека.

Има страх от това да загубите човека, понеже не познавате Кундалини. А той е неизбежна даденост у човека при неговото сътворение.

Абсолютът дава Дихание, а другите йерархии сътворяват биологичната структура – изработват човека...

Въпрос: Можем ли да смятаме, че древногръцката митология е изцяло тракийска?

Ваклуш Толев: Тракийската митология е не толкова социална, отколкото духовна. Тя ви дава духовния субстрат, който носим, за да бъдем духовни. А древногръцката митология е социална. Първо, там имате едно насилие: бащата е свален от сина си – Зевс сменя баща си и заема трона. Второ, на всеки отрасъл, или на всяка стихия тя дава божество – по този начин тази митология си остава чисто социална. Има сблъсък между социалните тенденции и духовните дарове, които човекът носи, но официално религиите не са признали духовната субстанция, наречена Кундалини. Затова Атина Палада, бих казал, не е гръцка, а е Мирова!

Така че, когато искаме да определим древногръцката митология, не трябва да `и спестяваме нейната уличност. Там има изкушение и разврат! Митологичните богове развратничат. Следователно там има събудена идея за съмнение в чистотата на присъствието на боговете.

Египет се счита за духовното светилище на хилядолетията, но той е манифестиран чрез държава, а тракийската култура е манифестирана чрез религия! Траките притежават тази изумителна духовна единица – Орфей. Орфей всеки народ би го направил бог. Той не е нито Западен, нито Източен, нито египетски посветен, който носи нова култура.

Орфей си има „богиня“ – Евридика. Евридика е вън от него, докато той не е цялостен с нея. И той до такава степен `и е отдаден в своята жертва, че отива в ада да я изведе. Не този ад, който Данте описва – Данте заблуждава цяла Европа и света... Орфей влиза в мрачините, в дълбочините на човешкото живеене, за да я изведе. Евридика се счита, че е името на любимата му, но тя е неговата душевност – душевността! И когато не можете да я понесете, тя е някъде в дълбочините на пещерите у вас. Но онова, което човек носи като съзнание, го води да я изведе.

В легендата, както подчертавам, има един особен момент – казано е на Орфей да не се обръща назад. Защото да се обърнете назад, значи имате съмнение. Орфей, обаче, точно преди да излезе в света на видимото, се обръща, защото е чул нещо, което шумоли и го смущава. В това има нещо много вярно: който има съмнение, не може да свърши едно дело чрез жертва! Чува или си въобразява, че има шум, или някой отвътре, т.е. умът, който винаги се съмнява във всичко, му нашепва, той се обръща и губи Евридика – тя се връща.

Кога е изведена Евридика? Евридика в целостта нито в Правдата я има, нито в Любовта я има (макар че с тезата: Аз и Отец едно сме! всяка Евридика може да бъде изведена).

Такива тези са по-скоро вече доктринерски неща. Макар че те са най-солидното ви знание.

Затова е необходима доктрината на Мъдростта в ескалацията на човешките пробуди. Защото всекидневната игра трябва да бъде оставена, за да се направи посвещението. Необходимо е човек да забрави детинщината си и биологичният ръст точно това показва. Да забрави дори този момент на т. нар. „полова зрялост“ – тази енергия също влиза в тайните за обожествяването...

Въпрос: Как може да се уплътни социалното развитие и изграждане на човечеството?

Ваклуш Толев: Институтите имат преимуществото да обсебят всяка голяма идея за лична услуга – това е голямата беда на човечеството. А услугата не всякога изразява размера на дадеността.

Църквата например не приема посветеността като даденост във всекиго, но непременно нейните пророци – велики и малки, са там. Институтите не могат да определят проявите на Кундалини, а и представа си нямат какво е Кундалини. А когато отработите събожника, за вас няма да има друг олтар. Във всеки човек стои Кундалини – кога и как ще го изведе е въпрос и на духовно възпитание!

Имах един много странен случай: една от ходещите Пътя на Мъдростта идва и ми казва: „Не мога без месо“. Добре, започни да ядеш. Мина може би година, идва и казва, че няма нито потреба, нито съблазън. Тръгвай тогава в Пътя! И вече няма бродничество в мисълта `и, и няма съблазън в желанията `и.

Този, който запретява, не познава нито биологията, нито астрала, нито ментала, камо ли причинността, която мотивира поведение. Един неудовлетворен астрал винаги ще иска. Отделен е въпросът, когато зрелостта му даде обяснение. Астралната вибрация, която има месото, нито се вари, нито се пече – тя е от четвърто измерение! Астралът на животното вие го приемате и той е у вас, във вашата психология, където имате лаборатория. Когато породите чувства или размисъл, той почва да се проявява...

У вас извикайте онова, което е живот, защото биологията ви напуща, но няма да ви напусне духовният ви субстрат – Кундалини! Той си има четвърто, пето, шесто, седмо измерение. В тези полета не сте ходили, но те имат съществуване. Някой, когато иска да ги обясни, ги натрапва, но когато човекът узрее, той ги усвоява!

15.08.2012 г., Варна, Галерия „Актив-арт“