Новата планетна социология в „Беззаветен Завет“ е път на събожника!

Ваклуш Толев: Скъпи Деца на Деня! Цялото Небе, с Неговите властници, нека бъде ваш покров, а вие – негови озвездявания! Небесното съзвездие е вашият покров.

Честито ви предназначение – Новата учебна година, чийто Път е Пътят на Мъдростта!

Петър Николов – председател на Общество Път на Мъдростта: Уважаеми Учителю! Уважаеми събожници! Честито откриване на Новата учебна година на Школата Път на Мъдростта!

Пътят е един – улиците са много! е един от изначалните афоризми на Учението Път на Мъдростта. Всеизвестно е, че Пътят на човечеството винаги е бил ритмизиран от Учители и Божии пратеници. Днес вече знаем, че „този Път е еволюцията на човека бог в развитие в идеята за Бог, йерархирана като Духовни вълни и осъществявана като Културни раси и епохи“.

Това прави Школата Път на Мъдростта – изява на Учението Път на Мъдростта. Иска ми се да я нарека и един Логосов дом, в който Посланията на Планетния Логос раждат нов мироглед и нови социални ценности. Затова все още няма социология или наука, дори религия, които да могат да измерят какъв потенциал носи тази Школа. Учителят още в 1992 г. казва, че има неща, чиято ценност не може да бъде измерена, но трябва да бъде осъществявана. В този смисъл „идеите на Учението Път на Мъдростта са една неживяна още култура и задачата на Школата Път на Мъдростта е да бъде културният посланик на Учението в планетарната мисъл!“

Бих искал да благодаря на Учителя именно за това сакрално Знание-светилник в скрижалите на Мъдростта! Благодарим, Учителю!

Ако древните школи призоваваха „Познайте себе си и ще познаете боговете и света!“, Школата Път на Мъдростта днес разкрива, че Пътят на Себевластието е служение без Себе си!

Честит празник!

Изпълнения на хорова девическа формация „Евмолпея“

Ваклуш Толев: И време, и пространство в своите милиардни съществувания са огласявани от ангелски песни. Вестители на съдби – това са ангелските хорове в социологията на човечеството. Аз от сърце ви благодаря! Бъдете благословени, деца, да събуждате съдби! Да ви брани предназначението ви! Благодаря ви от сърце!

Кирил Коликов – главен редактор на Издателството на Общество Път на Мъдростта: Уважаеми Учителю Ваклуш Толев! Скъпи Деца на Деня! Днес е един от седемте празника на Общество Път на Мъдростта – Денят на Децата на Деня. Той се явява петият годишен празник и е много странен като наименование. Ако направим съпоставка с празниците, които човечеството празнува – религиозни или пък национални, наименованията на празниците, които Учителят даде (като изключим 7 януари – Рождеството, и 8 април – Възкресението), са съвършено нови и като терминология, и като същност. Първият е Денят на Рождеството, вторият е Денят на списание „Нур“ – 13 февруари. Има ли в света такъв празник – Ден на списание?! След това идва Денят на Възкресението – 8 април, после е Денят на събожника – на 31 юли, много странен празник. И днес, 13 октомври, е Денят на Децата на Деня. Така че – Честит празник!

Следват 1 ноември – Денят на Дома на Мъдростта – също странен празник. И накрая идва седмият празник – Денят на Посланията, на 21 декември.

Тези празници нямат аналози в света – не само като наименования. И затова, преди да се спрем на темата „Школата като историческо битие и духовна трапеза“, ще направя едно кратко изложение върху тезата „Децата на Деня като Мирова необходимост и историческо битие“.

В Първото Послание от 7-и период, т.е. в 25-ото Послание, което е от 2002 г., се призовава: Деца на Деня, вие сте Мирова необходимост и историческо битие! В тълкуването на този призив в книгата „Беззаветен Завет“ се казва: „Стратегията на Мъдростта е Мирова идея, а тактиката е енергия, която създава приложна идеология. И в идеята на стратегията Децата на Деня са една Мирова необходимост, а в приложната воля на тактиката те са историческо битие“. Като Мирова необходимост Децата на Деня не са предмет на национална воля, дори и на континентална воля, а на планетна принадлежност.

Именно Мирова необходимост е създаването на едно ново планетно историческо битие. Можете да си представите тогава колко важна задача стои пред Школата!

Ваклуш казва още: Децата на Деня са една концентрирана енергия на Мировото съзнание! За да осъзнаем присъствието на Децата на Деня като Мирова необходимост и историческо битие, ще разгледаме три техни аспекта, изведени от Учението Път на Мъдростта. Тези аспекти са: йерархия на Децата на Деня, характеристика на Децата на Деня и задачи на Децата на Деня.

Йерархия: След Мъжете на Школите на посвещението, след Служителите на религиите на Правдата и след Воинството на Учението на Любовта, Децата на Деня са новата духовна йерархия – носители на Огъня на Мъдростта. Те са ново съзнание и работят с вътрешна светлина. Те са йерархия на осъществяващия се бог в развитие. Следователно йерархията Деца на Деня е преломност в еволюцията, преломен момент в приложната Мирова енергия. Ето защо прозвището Деца на Деня не се дава от институция, а е достижимост – лична достижимост! Децата на Деня самите са институция; те са йерархия на посветена отговорност в идеята на служението и са ключ към Книгата на Живота, т.е. към съзнанието на Бога в човека. Затова Ваклуш казва, че Децата на Деня не са вестители, а освободители! Те не благославят, а носят будност на човечеството. И Учителят ги нарича клада на свободата!

Така че „Децата на Деня са една нова валенция на душевно сродяване – йерархия на събожници!“

Характеристика: Прозвището Деца на Деня е характеристика, а не биография. Децата на Деня – както казва Ваклуш – са съвест, не възраст! Те не са служители на религии или на школи на философи и не се развиват поради еволюционна потреба, а поради необходимостта от Божественост. Основните белези на Децата на Деня са жертва и отговорност, за да вършат служение във Всемирния олтар. Те служат без Себе си, за да имат Себе Си! Затова поздравът им е „Да бъдеш!“, а задачата им е да изведат Бог от себе си. Те ходят Пътя на Христос, Когото Ваклуш определя: живяно човечество и осъществена Божественост!

Така Децата на Деня ще осъзнават универсалната себичност: Аз и Той сме едно!, за да осъществяват Мирово битие!

Задача: Децата на Деня носят скалата на Знанието, а не таблиците на Добродетелта. На тях е поверено Учението Път на Мъдростта и то е тяхната единствена трапеза и причастие! Тяхната основна задача е да съхранят и усвоят Знанието на Мъдростта, за да го представят пред човечеството.

Още при създаване на Обществото Път на Мъдростта са поставени тези елементи – да работим за съхраняване и усвояване Знанието на Мъдростта, заради човечеството, израстващо в събожничество!

Така че идеята е чрез своята дейност Децата на Деня да въззоват хората на Път за събожници, на Път за одухотворяване на материята и обожествяване на човека. Но преди всичко трябва да освободят човечеството от минало заради бъднината – да го освободят от канони на отживени вече религии, от почитания на светци и богове, от конфликта между добро и зло, от идеите за грях и възмездие...

Децата на Деня са Пътят, по който развиващият се човек ще стане Съсътворител на своя Творец! Да благодарим за дадената ни възможност да бъдем Деца на Деня и за прозвището, което Учителят Ваклуш Толев ни даде! Благодарим, Учителю!

А сега за Школата като историческо битие ще говори Румен Сейреков.

Румен Сейреков – водещ от Школа Път на Мъдростта: Учителю! Събожници! Когато говорим за Школата Път на Мъдростта или въобще за школите като проявена същност, ние не говорим за биография – кога е възникнала една школа, колко е действала, кой я е водил, колко ученици е имала. Не, ние говорим за нейната характеристика. Защото „духовни школи винаги е имало – те са изначална промисъл на Твореца в Сътворението!“ След влагането на Диханието в човека, те са наша вътрешна потреба от будност и просветление.

Школата като историческо битие е динамизиране на личната овладяност и социална вживяност. Затова в различни времена чрез различни личности школите оставят образци на поведение и пример за подражание пред очите на човека. Но разбира се, не видимото с очите е най-същественото – школите оставят и своите невидими белези в душевността на човека. Духовното зрение може да види, че – както казва Ваклуш – нишката на школите не се къса, но идеята се йерархира според готовността на човечеството! Такава нишка има, защото „животът е цялостен и непреривен“, а йерархия на школите не може да няма, защото битието е йерархично.

Старите духовни школи са една еволюционна планетна потреба – Школата Път на Мъдростта е Мирова същност и потреба за Мирово битие. Предназначението на миналите школи е мироглед за овладяване на материята и очовечаване – предназначението на Школата на Мъдростта е мироглед за одухотворяване на материята и за йерархия на Духовните вълни. Т.е. тя е потреба за „срещата между Божията човечност и Човешката божественост“ или „идея вече за обожествяване, а не за очовечаване“. Същността в школите на миналото е обучение заради феномена – същината в нашата Школа е обучение не заради феномена, а за извършване на служение на човека в духовната еволюция. Затова докато всички школи на миналите култури са обучаващи и посвещаващи – Школата на Духовната вълна на Мъдростта, освен обучението и посвещението, има и една трета същност – служение без Себе Си!

Първото нещо, което аурата на Мъдростта чрез Школата прави, е „събуждане на знание чрез прозрение“. Второто е „свобода чрез отговорност“. Третото е „събожничество чрез Единосъщие“. (Именно това определя стратегията на Школата – чрез Културата на Мъдростта да изгради не общност на човечеството, а общност на събожничеството.) Четвъртото, което аурата на Мъдростта прави, е, че „дава идея за бъдеще чрез знание за йерархията на Духовните вълни“. Всичко това определя потребата от нови форми, защото ново вино не се поставя в стари мехове!

В своето битие древните школи разкриват тайните, за които човечеството има поносимост, но не дават на човека тайнства за осъществяване – до Вълната на Мъдростта тайнствата са част от религиите. В Школата Път на Мъдростта приоритетът са тайнствата, а не тайните, защото „прозрението в Мъдростта, хранено от полето на Причинността, може да разтълми всяка тайна!“ Така „Школата вече може да бъде свободна от тайни, догми и обредна ритуалност, но трябва да бъде отговорна пред вътрешното тайнство!“

Древните школи, както ги наричат – школи от египетски тип, правят символни посвещения. Школата на Мъдростта дава открито Знание. „Мъдростта разтълмя тайния смисъл на символа, за да изведем вложената в него духовна енергия за развитие.“ Древните школи са били само за избрани – „Школата на Мъдростта е за всеки, събудил потреба от посветеност и готовност за служение“. Посвещението в школите на древността се е извършвало от посредник – „в Мъдростта няма посредник, посвещението вече е дело на Духовната вълна и всеки има правото да си вземе толкова, колкото може да понесе!“

В школите на миналото се е влизало с клетвена обвързаност да не се разгласяват разкритите тайни. Битието на новата Школа е: „Да не пестим хляба на Живота в дни на глад и потреба“. Най-добре това е изразено в Посланията от Четвъртия и Петия период, в които се казва: Вие сте хлябът на Мъдростта – дайте го на света! При това е казано: не събирайте трохите на миналото – това е битие на окултните школи. Школата на Новата Духовна вълна се храни от новия хляб на новата трапеза на Знанието. И: Кажете на света за новото битие!, защото светът не трябва да бъде отричан, а трябва да бъде приютен, както се казва в Посланията, и изчакан, докато се научи да се храни с хляба на Мъдростта и „да прави ново битие, което е себежертва за Знание, а не вече за добродетели“.

Древните школи събират плода от Дървото на познанието за добро и зло, за да подготвят поносимост – Школата Път на Мъдростта осветява Пътя към Дървото на Живота. Мъдростта е родена от Огъня и затова Школата трябва и може да събуди Огъня в човека. Огън и Светлина – две големи тайни, разтълмени от Учителя. Светлината – казва той – е образът-познание на Огъня, но не е самият Огън като същност! Древните школи са школи на Светлината – Школата Път на Мъдростта е Школа на Огъня.

Разбира се, в етапите на еволюционното израстване Змията-Огън има своите седем центъра или седем пристана. Този семестър в Школата ще акцентираме на това, че „в триизмерното пространство човекът е съ-Сътворител. Събожникът е съ-Сътворител чрез четвъртия и петия център на Кундалини и йерархира до шестия и седмия център“ – в потребата Аз и Той сме едно!

Историческото битие на Школата не е подвигът, който могат да видят очите. Нейното историческо битие е Пътят – тя „трябва да направи пътищата поносими за поведението на Децата на Деня в Пътя на Знанието“. Тя им поднася своя катехизис и ги учи да живеят заради битието на другия, защото няма друг, другият си ти – има Мирова необходимост и историческо битие. „Битието на Школата е не статиката на подражателството, а динамиката на вътрешните промени!“

Първата от потребите, която трябва ученикът да осъществи, това е „пренасяне на съзнанието от царството на усещанията в царството на мисленето!“

Втората потреба е „власт над мисленето, за да не отрони вятърът на изкушението още неузрелия плод на мисълта!“

Третата потреба е толерантността – най-трудно усвоимата добродетел, както я нарича Учителят, но и най-необходимата, защото нетолерантността в същината си е насилие. Толерантност е да не забравяме, че „всеки е толкова божествен, колкото неговата духовна йерархия му позволява, а и никой не трябва да бъде упрекван за йерархията му, защото и най-малката светлинка е светлина“.

Четвъртата потреба е ученикът да признае закона на еволюцията и да поиска да се слее с него. Тогава вече идва възможността да изнесе съзнанието си в царството на Причинността.

След това идва най-потребното за ученика и истинската радост за Учителя – вътрешното равновесие. То е белег, че Учението е изиграло ролята си на подкваса в душевността на учениците. Но Школата не е само внасяне на корекции в плътта, желанията, мисълта, тя не е и само възпитание на душевността – Школата е клада на духовността! Нейното битие е взаимното приливане – онази „кръстословица на спомена, която освобождава за Път, и оная взаимност, която най-добре изгражда вътрешната самосъхраненост и вгърнатост на учениците в Пътя!“

Най-значимата характеристика на Школата Път на Мъдростта е, че тя е осъзната и доброволна „себежертва без възмездност и без чакане на награда“. Това определя историческото `и битие и социалното `и влияние върху планетния поселник. Това е, което прави битието `и „първия знак на вдигнатата бариера – Пътя“, с онази тайна, че „пътникът е същият, пътищата са нови!“ Пътят е само един.

Настоящото и бъдещото битие на Школата е в това, което Учителят много пъти повтаря: Направете Мъдростта – Живот! Така бихме помогнали Пътят на Мъдростта да доведе човечеството до подстъпите на Истината и Свободата!

Кирил Коликов: Георги Кючуков ще направи изложение за Школата като духовна потреба.

Георги Кючуков – водещ от Школа Път на Мъдростта: Уважаеми Учителю! Събожници! С особено чувство на взаимност искам да ви честитя Празника на Децата на Деня и откриването на Новата учебна година. Има един основен проблем в битието на човека – това е неговият Път. Но има и един дар, може би най-големият дар, който човекът е получил – това е Диханието на Отца, когато Бог влага Себе Си в човека. И „Пътят, който имаме да вървим, е Път на Диханието!“ Но без духовен покров, без духовна закрила, без духовна трапеза няма как човечеството да го извърви.

В този смисъл Школата Път на Мъдростта има една задача: да даде Знанието на едно Учение, което е Път – Път на Мъдростта. А „Мъдростта е естествената същност на човека, Мъдростта е естествената проява на Бога в човека!“ Затова с идването на Учението Път на Мъдростта „отива си една епоха – епохата на страха от Бога, епохата на грехопадналия, на човека-грешник. Отива си епохата на добродетели, на заповеди, които търсят съвършенство, но не и Божественост“. С Учението Път на Мъдростта идва една нова епоха – „на знаещия, който е повече от безгрешния“; идва една нова епоха „на събожничество“, в която „няма да има чужда вина, а ще има съотговорност“; идва една нова епоха, в която „обикновеното еволюционно развитие на човечеството ще бъде трансформирано в служение“; идва една епоха, в която „човекът ще се осъществява като бог в развитие!“

Ето защо това, което Школата като духовна трапеза трябва да направи, е да изведе необходимостта от Знание, което надкрачва измеренията, с които ние сме свикнали да работим досега. В продължение на хилядолетия се е работило за една схема от добродетели. Тази формула с Учението Път на Мъдростта се сменя. Това точно трябва да го направи Школата – „да се тръгне вече не към схемата на добродетелите, а към Знанието, да се тръгне към прозрението като Знание“. С него „идва не само свобода от минало – с него идва дори свобода от човека“. „Знанието на Мъдростта не се получава, не се краде, не се натрупва – то се живее!“ Затова „Мъдростта трябва да стане Живот“! Затова „нужни са и нови коловози, нужен е нов мироглед“. И Вълната на Мъдростта идва със своите енергии, със своите поръки, със своите знания, които се дават на онези, които могат да ги понесат и приложат.

Това в никакъв случай не означава, че Децата на Деня имат някаква привилегия – не, единственото, което имат, това е товар и отговорност. И затова Учителят още преди 20 години, през 1992 година, когато открива Учебната година на Школата, казва, че свидетелство за преминаване в Школата Път на Мъдростта не се дава. В Духовния свят дипломи няма! Единственият изпит, който човекът има, това е да е събудил чувството на достойнство и приложна воля на достойнството, да е събудил чувството си за отговорност и приложна воля на отговорността – това е пътят към Мъдростта.

В Третото хилядолетие трябва да сложим гранична бразда на онази стара епоха, която си отива и за която Учителят казва: Свобода от минало!

На всички участници в Школа Път на Мъдростта искам да пожелая плодна работа през Новата учебна година.

Учителю, бъдете жив и здрав, за да може Вашето направляващо ръководство да ни води и през тази Учебна година!

Ваклуш Толев: Наистина можах да видя три огърлици – всяка със своя белязан бисер. Идеята да не бъдете смутени от това, че носите отговорност, е дори, ако щете, и привилегия. Защото вие сте, които носите наниза в огърлицата на Мъдростта.

Има трапеза, за която всеки трябва да измие ръцете си. Но Иисус направи едно опровержение – преди да ги накара да си измият ръцете, изми краката им. Значи Той даде подсказката, че трябва да се ходи Път. Отделен е въпросът, че и Любовта, и Мъдростта трябва да се живеят в сърцето. Но всеки със своето предназначение. Огърлията на Учението на Мъдростта са и отговорност. Не е достатъчно само да се притежава Мъдрост, изисква се отговорност, за да се опази – да не се сведе до онова, което почти всички религиозни учения са правили...

Но има още нещо – не можете да опорочите битието, когато знаете да правите Възкресение! Христос остави реалната идея за Възкресение, а не пирамидите на Египет. Там бяха в статика, но предписваха път.

Ето защо много, наистина много съм ви благодарен за това, което можах да чуя! Това е Знание, което е нанизано в огърлие. С тези три огърлици човекът в своето битие е и надмога на трите си материални субстанции в своето минало: и тогава, когато е бил същество; и тогава, когато е бил идея; и тогава, когато е възкръснал! С това той влиза в Небитието, което е Битие! Затова тези три огърлия днес са и моята голяма благодарност. Благодаря ви от сърце!

Да се ходи Път, е жертва; да се изходи Път, е възкресение; но да се увенчае Път, е служение! Вашето избраничество трябва да събуди и вашата отговорност. От сърце ви благодаря за това битие, което сте избрали, защото неговата бъдност няма нужда от преценка, а тя ще е събожническото живеене!

Благодаря ви!

Марина Петрова – ръководител на Школата Път на Мъдростта (поднася цветя): Скъпи Учителю! С копнеж да приложим Знанието в Школата през Новата учебна година, с копнеж всички ние да Ви живеем! Честитя на Школата и на Вас Новата ни учебна година! Заповядайте!

Ваклуш Толев: Благодаря, че мога да бъда поданик на вашата принадлежност!

13.10.2012 г., Пловдив, Музей на Съединението