Беззаветният Завет – обучение, посвещение, благодат

 

Избраникът трябва да съзнава жертвата!

Звучи Молитвата на Мъдростта

 

Ваклуш Толев: Ти си сега и във всички времена!

Скъпи събожници! Нека Висшият свят на посветените сложи благодатната си ръка над пътя ви и на вашето служение! Амин!

Днес е вашето признание да имате тържество в съзнанието и да имате Път на достойно служение. Извикани и отговорни бъдете в своето избраничество, като дадете Себе си, за да намерите Себе Си. Който не се лиши от предишния, не може да бъде и бъдещ!

Събожниците имат своя дълг – служението. То дори вече не се определя от жертви – жертвата е, за да израснете за него. От днес нататък Обществото Път на Мъдростта има своята будна отговорност – именно служение!

Вашето предназначение е в това, че Еволюцията няма да спре, докато не остави само едно Божество от онова, което е правило богове! Благословен да бъде Пътят ви! Леко и несмутено събуждайте човешката душевност, за да израснете в своите повеления на богоизбрани служители! Лек Път във вашето битие! Благословени бъдете!

Нека с чувство на отговорност да чуем тези, които имат да дадат своята дан за вашата, така бих казал, отлистена тайна на Знание в бъдеще.

Честит ви Събор!

 

Кирил Коликов: Уважаеми Учителю! Скъпи събожници! Темата на изложението е „Беззаветният Завет – обучение, посвещение, благодат“. Мотото на Събора „Беззаветният Завет – себесъзнато събожничество“ напълно съответства на тази тема за откриване на 17-ия семинар на Общество Път на Мъдростта. Още повече, че числото 17 се състои от божествената Единица и свещената Седмица, които нумерологично дават съвършената Осмица.

Фразата „себесъзнато събожничество“ звучи като молитвеност, която сменя не само планетната, но и Мировата еволюция, сменя ги в аспекта от човешката към събожническата общност. И важно е да отбележим, че настоящата 2012 година е изключителна – тя ще остане в историята като годината, в която е публикувана книгата с най-голямо влияние в новата духовна култура на човечеството – именно Алманаха „Посланията на Планетния Логос“. И съвсем закономерно този Алманах излезе за Деня на Рождеството на Ваклуш, 7-и януари, защото Рождеството е най-важният ден за Учението Път на Мъдростта. Без този Ден не би имало нито Учението, нито Обществото ни, нито тези Събори. Ето защо и в поредицата от 7-те празника на Учението Път на Мъдростта Рождеството е Ден Първи!

Рождеството – както казва Ваклуш – е духовна провиденция и творчество, за разлика от раждането, което е исторически дар и еволюция! И „Беззаветен Завет“ е последица от духовната провиденция и творческите енергии на Рождеството. Този Алманах, „Посланията на Планетния Логос“, носи свобода от планетно присъствие, защото същността на Беззаветния Завет е Диханието, т.е. висшата духовна сила Кундалини. А Кундалини е образът на Нищото във всичкото – Кундалини слиза от Незнайността, за да създава знайност! Ето защо Алманахът е Беззаветен Завет – Беззаветен и в същото време е Завет. Както Безпричинността създава Причинния живот, така Беззаветността създава Заветния живот, т.е. живота в Мъдростта, завещан ни от Учителя! Това е наистина една благодат, ниспослана от Учителя към нас, неговите ученици, и към последователите му в бъдните поколения.

„Беззаветен Завет“ е новата свещена книга, която ще обучава и посвещава в Учението Път на Мъдростта човечеството, за да се йерархира то в събожничество!

Защо сложихме тази тема – на какво ни обучава и посвещава Беззаветният Завет, който безспорно е една благодат? Преди всичко бих казал, че ни обучава и посвещава именно на това, което е надслов на Събора – себесъзнато събожничество.

Беззаветният Завет е израз на едно велико служение и от друга страна ще даде на човечеството идеята за служение, и то без Себе си. За да има обаче служение, преди всичко трябва да се достигне до благодатта – както до поносимост на външната благодат, която ни се дава, така и до поносимост на пробудата на благодатта от нашия собствен, личен Кундалини.

Искам да обърна внимание и на първата страница на Алманаха. Всичко в тази книга може да се каже, че има символика и същност. Вижте как е записано: „Беззаветен Завет – Посланията на Планетния Логос“. Членувано, не „Послания“, а „Посланията на Планетния Логос“. Защото няма други Послания на Планетния Логос и няма друга книга, формирана чрез Послания на Планетния Логос! Дали ще има някаква друга форма на Откровение, както пише в началото на Алманаха: „Откровението е Слово на Всевишния, изречено чрез устата на творението Му!“[1], това вече е въпрос на бъдеще...

Водещото мото в първата глава на книгата – „Логосът – Космичност и Личностност“, е: „Бях, за да Ме няма! Няма Ме, защото Бях – Възкресението!“[2]. Само привидно в този афоризъм е включено и време и пространство – това не е толкова състояние на време и пространство, отколкото състояние на Духа. Дори ако погледнем времето, тук е обхванато минало, настояще и бъдеще: Бях, за да Ме няма – минало и настояще; Няма Ме, защото Бях, ама какво? – Възкресението, което е бъднина. Тоест има едно сливане на времената, както и в Молитвата на Мъдростта: Ти си сега и във всички времена! Следователно на пръв поглед има времеви аспект, както в афоризма, така и в Молитвата, но този аспект е едно сливане на времената, т.е. липса на време. Има липса и на пространство: уж Бях, ама за да Ме няма...

По-нататък книгата продължава с, както Учителят написа изумително точно – „Провиденция“. Провиденция – не „Въведение“ или „Предисловие“. „Провиденция“ с мото: Посланията на Планетния Логос са нотиране на Учението на Мъдростта![3]...

Предпоследната глава „Повеля на Духа“ е квинтесенция на Учението Път на Мъдростта. А последната е „Символният знак на Духовната вълна на Мъдростта“, като Алманахът завършва със: Символният знак на Мъдростта изразява: Знание, Творчество, Безпределност! Безпределност...

Първо в изложението ще се спрем на обучението. Обучението е границата между развитие и просветление и то дава възможността за посвещение! – ни учи Учителят. И може да се каже, че обучението йерархира на практика съществото в индивид и (тъй като има различни йерархии на посвещения) индивида в човек. Значи то покрива един периметър на развитие от съществото до човека.

Върху тази тема ще говори Иван Богоев, водещ от Школата Път на Мъдростта в София.

 

Иван Богоев: Обучението е потреба за свобода от невежество. И то започва още във Въвеждащото Послание. „Енергията, която Планетният Логос дава, с оглед на една нова Духовна вълна като Всемирно битие, се случва през хилядолетия. Този дар е част от една възможност да се понесе нещо, за което светът започва да има пригодност. И не толкова нехайството на света е пречка, отколкото неговото невежество, защото така е възпитавано, така е обучавано човечеството от полупосветени. Най-големият му проблем е, че полукултурата става значима, а не духовните дарове.“ Затова Учението на Мъдростта има своята Школа като историческо битие и духовна трапеза, за да имаме Знание, за да бъдем свободни от невежество.

Съвършенството е път на вярата, а обожествяването в Мъдростта – път на служението! И като идея за обучение време е обаче за вътрешна свобода, време е за Знанието, което ще ни открие тайната как се ходи Пътят: „Несмутено, без страх от болката в развитието! Умението е не да не усещаме страдание, умението е това усещане да го направим познание“.

Единствено прозрението може да даде вярна оценка за битието. Не може да се манифестира Дух без материя, но само одухотворената материя изразява Духа! И още, във второто Искане от Четвъртото Послание е посочено: Дай на душите ни светлина, на братството обич, на дните ни знание!, защото „обичта е събуден инстинкт за правене на добро, който Мъдростта обаче йерархира в потреба за знание и просветление! В еволюцията е необходимо осветяване, което да срине подпорите на земното притегляне – точно тази битка е за свобода от гравитация“. Трябва да се направи свобода от убеждения. „Убеждението прави социални революции, а Знанието прави сакрална революция и тя е лична, планетна, но може да бъде и Мирова!“

„Сега достиженията на цивилизацията, с прозренията на науката, започват изумително да крадат от онова, което Творецът е оставил като откровение в Сътворението.“ Откровението ще стане всекидневие, ни е казано, но всекидневието трябва да се научи да понася тази пулсация, която е създала материята с нейните пластове, включително и ума, и причинността. Тази поносимост именно е голямата тайна на Пътя. Затова чаканото бъдеще сега е едно Учение, което следва еволюционната потреба за човека.

„В Посланията всички идеи са концентрирани и трябва да се усвояват афористично, след като са направили у нас прочит на тайната.“ Така Посланията са утроба на посвещенията!

 

Кирил Коликов: Благодарим на Иван Богоев! За да можем да преминем към посвещението, трябва да минем някакъв обучителен период. Но всички тези три елемента: обучение, посвещение и благодат си имат йерархии. От съществото до човека се минава обучение, докато „посвещението вече е вътрешно съзерцание за извеждане на богоподобието“. Обучението е граница между развитие и просветление, посвещението е вътрешно съзерцание за извеждане на подобието – както казва Ваклуш – то е влизане в същината на божествеността!

Върху тази тема ще се спре Йордан Епитропов, водещ от Школата Път на Мъдростта в Пловдив.

 

Йордан Епитропов: За посвещението искам да започна с един афоризъм на Учението, а именно: Посвещението е тайнството човек да се обожествява! Потребата от него идва, когато нуждата от вътрешна просветеност надделява отрицанието в личен, в социален и в Миров план – в такъв смисъл „посвещението е наука за дързостта“. Йерархията не е предопределение от воля на Небето, а е личен път. Всички йерархии на посвещение можем да видим в собственото си съзнание – те са част и от душата, и от плътта ни. Затова „посвещението е лично битие, но има и биологична проява, и социална същност“. Така посвещението е безспорността, че човек е еволюиращ бог.

Има един такъв афоризъм: Обучението е приспособяване към света, а посвещението е хармонизиране с божеството! Но никой не може да мине своето посвещение без осенението на благодатта.

Какво е посвещението в Духовната вълна на Мъдростта и как то е отразено в книгата „Беззаветен Завет“? Беззаветният Завет е дар, част от възможността да се понесе енергията на Духовната вълна на Мъдростта, която Планетният Логос дава като Всемирно битие. Той носи в Себе Си идеята за посвещенията като ск`ала на обожествяване – и като еволюция, и като сакрална революция.

Посвещението е част от Пътя. Сама по себе си еволюцията създава преходността, а по този начин тя създава и йерархиите на посвещенията. Посвещава се душата, която е формулата на взаимността „човек – Бог“; тя е мостът между плътта и Духа. Именно тя е божествената даденост и затова има чувство на будност за божественост; тя е антената, с която улавяме тайните на Живота от Висшите светове. Затова всяка душа, въведена в храма на обричането, получава не само посвещението си, но и правото си на служение.

„В Школата на Мъдростта като Мирова същност Децата на Деня се изграждат духовно не като вестители, а като освободители.“ Какво означава това? Че в целостта на Школата „личният им Кундалини прави прилив от Космичния Кундалини“; но пък, от своя страна, Той увеличава въздействената си сила върху тях и по този начин личната духовност в своята посветеност може с по-голяма енергетична стойност да прави промени в себе си и в света, както е казано в книгата.

Има три пътя на посвещение: „Пътят на Рождеството – на утробата, раждаща богове; Пътят на Голгота – на служението, търсещо свобода; Пътят на Възкресението – на безсмъртието, осъществяващо Живот!“. Посветеният извървява тези три пътя, за да извоюва бъдеще, но и за да открие бъднина. Затова в Заключителното Послание се повелява: Открийте бъднината си в Книгата на Живота, за да знаете правото си на присъствие и правото си на посветеност.

Идеята за Съсътворителството е новият знак на посвещение в Пътя на Мъдростта! Именно светителството в служение на Сътворителя дава достъп до тайната на Творчеството. „Светителството е свещенодействие и посветено служение – казва Учителят – но светителствайте и за събожника си, защото това е духовният преобрат. Събожникът е Пътят за Бог – без него нито може да се прави Път, нито да се направи пътникът Път!“

 

Кирил Коликов: Благодарим на Йордан Епитропов! И трябва да се знае (именно затова и наблегнах на йерархията) – едно са посвещенията в Египет, друго са посвещенията в Старозаветието на пророците, трето са посвещенията дори в Любовта, макар че там – в религията, те се отричат. И всички посветени на миналите Духовни вълни, с които ни залива окултната литература, в един или друг аспект вече са йерархия на посветеност, която не съответства на Духовната вълна на Мъдростта или на посветеността, до която ние можем да се докоснем.

 

Ваклуш Толев: Затова е нужен разпад – когато трябва да си отиде някой, той остарява. Кой да му помогне в старостта? Не болестите, а просто липсата на самия него. Така че логична потреба е тази нихилация на личност, която започва да се губи, дала своята дан. Плюс-минус, това няма никакво значение, извървян е живот. Има разпад, разпад... – физиологичният е видим. Така е и за всички Учения. Затова има и жестокост на религии, които дават уж любов. Разпада се нещо, логичен разпад на една Духовна вълна в нейния образ на Учение и религии.

За големи маси от хора това е проблем на духовен ръст. Този духовен ръст за тях е клетвата, която са дали пред един олтар. (По този начин може да се характеризира поведението на многоженството в турската религия, както и на предшественици в други религии.)

Това са неизбежности. И Учението Път на Мъдростта дава основанието да се видят сегашните религиозни ликове – всички са набраздени с проказа! Ето вземете мюсюлманството – раздроби се и то на десетки фракции, готови едни срещу други да застанат; вземете индуизма – 5 000 години седят кръстом; вземете и християнството в неговото сега уж върховно служение на папи и патриарси... (Митрополитите у нас бяха доносници – по-големи, отколкото епископите им.) Това е разпад! Онова, което обаче е яло на трапеза, протяга ръка към меча на защита на кокала, както се казва.

Но избраникът трябва да осъзнае жертвата!

 

Кирил Коликов: Посвещението в различните си йерархии извежда човека като бог в развитие.

Защо сложихме благодатта в края на разглежданията? Тъй като, от една страна, за да има обучение и посвещение, трябва да има благодат. От друга страна обаче, обучението и посвещението водят към нова благодат – вътрешната благодат. Именно затова, от гледна точка на Учението на Мъдростта, трябваше да я сложим като последна.

Върху благодатта ще говори Румен Сейреков от Школата Път на Мъдростта в Добрич.

 

Румен Сейреков: Искам да продължа говореното досега с идеята за благодатта.

Учителят е казвал, че когато една беда сполети човека, той трябва да я приема като благодат, защото тя идва да го освободи. А днес каза, че дори и разпадът може да се разглежда като благодат, защото с него си отиват стари съзнания, стари религии, стари школи, които като отживяност би трябвало да си отминат, ключовете им да бъдат хвърлени в морето, т.е. в астрала, и да дойде една нова школа с ново предназначение. А безспорно и самите личности, които са правили битие и живот и са оставили пример, и са правили школи, в своя неминуем разпад също трябва да си отидат, за да могат да дойдат да вземат една нова благодат...

Обучението, посвещението и благодатта не могат да бъдат разделени. И, ако забелязахте, в изложенията те се преплитат, защото е неминуемо. Всяко нещо, което в едно време е обучение и посвещение, в друго време може да бъде благодат, с която се идва да се прави ново обучение и ново посвещение.

На всички школи на минали Духовни вълни и минали култури и съзнания крайната им цел е била обучение и посвещение. Едва Учението Път на Мъдростта говори за третата съставка – служение, което безспорно само по себе си ражда благодат, но и за да се извърши то, трябва да има една налична благодат, която да даде основа, на която да се стъпи. И когато една Духовна вълна слезе като благодатен дар над човечеството, ето я идеята за благодат и Духовната вълна като благодат – тогава належаща е необходимостта човечеството да смени съдържанието на своите понятия.

Какво всъщност е благодат, какво миналите култури са вложили в тази дума и какво Учението Път на Мъдростта по необходимост трябва да смени, за да израсне човекът в ново съзнание? Защото думите – казва Ваклуш – не са понятия само, а Мирова енергия, отработваща образи за възприемане, и Мирово съзнание, отбелязващо знаци за усвояване!

Ние знаем тайната, че думата е вибрация или името е вибрация на словото. И безспорно коренът на думата „благодат“ е „благо“, от което произхождат толкова много думи, включително много от тях влизат и в Посланията. (Искам да напомня, че всички Послания завършват с Амин!, но последното от Седмия 4-годишен период и Заключителното Послание завършват с Бъдете благословени! – коренът е същият, но идеята вече е друга.)

В общия случай под „благо“ човекът разбира материалните блага, най-много мисловните. В културата, родена от ума, благополучието и благоденствието – тези две думи, които излизат от същия корен – всъщност са търсената благодат от хората. И не само за съвременниците – ние виждаме преди 2 000 години как еврейският народ е чакал Христос именно да му даде благодатта и благополучието, което е имал в миналото. А Самият Той им казва: „Моето царство не е от тоя свят“[4], т.е. подхвърля им идеята, че носи съвсем друга благодат: Не само с хляб ще се живее, а с всяко Слово Божие[5] – ето една идея за Словото като благодат. Разбира се, тогава Словото е дадено, показано е Възкресението като благодат, но тия, които е трябвало да живеят Духовната вълна на Любовта, не са могли да го направят, защото не са били минали през идеята за добродетелите, която да ги доведе до Знанието.

Сега в Посланията може да се даде идеята за Възкресението като вече осъществима благодат, и то, както казва Ваклуш: Възкресението е един всекидневен процес!

 

Ваклуш Толев: Възкресението в Египет не е осъществено. Виждате да слагат мъртви в пирамидите да чакат... Но нямат Възкресение! Евреите го имат като доктрина, но го нямат като реалност – Христос го дава като реалност. Идеята възкресение съществува, защото съществува прераждане! Обаче има ли реален образ?

Може да има възземащ се човек в небесата, като някои пророци или посветени, но няма възкресение! В Египет всички фараони са балсамирани и чакат, но нито един от тях не възкръсва...

Идеята за Възкресение се осъществява в нова Духовна вълна! При Христос тя става реалност и влиза в изповеданието! Така е върната реалността на духовна даденост от посветения. Посветеният знае, че има Кундалини, а атрибутите на религиозните институти дават надежди за безсмъртие, но не дават реалности.

Христос прави реално Възкресение със Собствения Си Кундалини. Дотогава има възкръснали с кадуцея, но не и със свой Кундалини. Това какво значи – че известни доктрини имат бедност. Не бедност от това, че не е имало богати, а бедност от това, че не е позволено на някои да знаят нещо, което не могат да понесат. Защото, когато не понасяте своя Кундалини, се нихилирате...

 

Румен Сейреков: Както казва Ваклуш: Целта на еволюцията не е благоденствие и ето как идеята за благоденствие от само себе си отпада. А като благодат е посочена идеята, че еволюцията има за задача да създава богове! Затова икономическото благополучие е най-големият враг на идеите. Това безспорно не е призив за бедност, а призив за свобода от привички, които спират развитието.

Културата на добродетелите пък определя като благодат безгрешието. А Ваклуш казва: Безгрешността не е благодатта, а само лице на еволюцията!

Благодатта не е награда – не само защото служението в Мъдростта няма награда, а и защото Школата е себежертва без възмездност! Тоест идеята за награда не съответства на това, което разбираме под идея за благодат.

Искам да изведа три съществени момента, според мен, за да изясним какво е благодат.

Първият е, че Пътят е благодатта, която Мировите Учители оставят на света. Отговорността и първенствуващата будност на Мировите Учители е служение без Себе си, да оставят Път и да се жертват като благодат. А безспорно за Школата трябва не само Учител, Който е Всемирна даденост и Слово като благодат, но трябва и ученичество. То е едно служение, в което ученикът трябва не само да съхрани Словото на Учителя си като дарена благодат, но и с отговорност да осъществи предназначението си – да стане мост между Учител и човечество. А Школата е потребата за срещата между ученик и Учител. Школата – казва Ваклуш – със своето Дихание създава духовния образ на Децата на Деня в Пътя! Духовният образ!

А мощта на Децата на Деня е да не бъдат смутени, че ще вършат благодат. И точно затова обучението и посвещението са необходима предвара на идеята за служение и благодат.

Другата важна характеристика, която вероятно ще ни остане в съзнанието, е, че „благодатта е заслуженото изобилие на Божия Дух“! Тук двата важни момента в тази идея са, че е заслужено, защото трябва да бъде понесено. И затова преди това трябва да има обучение и посвещение.

И вторият съществен момент е пък, че идеята благодатта да бъде отделена от своята изходност – Духа, и да бъде предоставена сама на себе си крие риск. Защо? Защото, както Ваклуш казва: Благодатта сама за себе си никога не е съществувала, тя е един извървян Път, една дързостна ръка, посегнала за знанието, за да тръгне към нещо ново, да тръгне наново в Път. Ето това е благодатта.

Следователно благодатта трябва да бъде заслужена с дързост за Знание и извървян Път. И когато този път е еволюционният, носената благодат има измеренията на планетното знание и развитие. А когато е извървян Голготският Път; когато е извървян Пътят на Духовните вълни; когато е извървян Пътят на Кундалини, тогава заслужената благодат вече носи измеренията на Мировото съзнание!

И тук стигаме до третия важен момент – че именно съзнанията са голямата благодат, с която личността може да направи Слово. Това е благодатната харизма на Мировите Учители. Това е и битието на ученичеството не като дарение, а като отвоюване, защото благодатта не може да бъде дарена, тя трябва да се отвоюва, тя трябва да бъде заслужена и да може да бъде понесена. Но тайната – казва Ваклуш – не е да бъдете освободени от Учителя си – благодатта е да се събудите за развитие! Не за спасение, не за изкупление, не за облекчение, а за развитие.

 

Ваклуш Толев: Спасението е идея да подлъжете някой да тръгне с вас. А тази идея е глупава! Пътят не е изходен от едно ученичество, а се дава съблазън на човека: „Ето ти благодатен рай!“ Тази илюзорност за спасението прави хората три пъти по-неустойчиви след това. Защо? Защото ще дойде денят на разочарованието...

 

Румен Сейреков: И затова отговорността е много голяма, защото идеята за благодатта става фатална, когато е в лична услуга – казва Ваклуш – но става съдбовна, когато е над други! И щом благодатта е събуждане за развитие и минат път, можем да проследим нейната диря или нейната проява в различните Духовни вълни.

В Духовната вълна на Сътворението, още преди да започне своето развитие, човекът е получил една благодат – Диханието, с което заработва великата тенденция да бъде бог в развитие!

В Духовната вълна на Митологията човекът познава благодатта чрез въображението – въображението за бъдеще е скрито в идеята за безсмъртие!

В Духовната вълна на Правдата доброто се приема за благодат, а липсата на благодат има своя образ, наричан зло, но истинската благодат е пулсиращият принцип „добро – зло“, който е основата на развитието!

В Духовната вълна на Любовта Христос не само дава благодатта на едно ново Мирово Учение, сублимирало в Девет Блаженства (които хората не познават като благодат, разбира се, под влияние на религиите), но и показва, че себежертва, която осветява Път, е благодат!

В Духовната вълна на Мъдростта благодатта добива нови измерения. Всички досегашни култури изграждат в човека добродетели, но без Знание. Мъдростта е преломност – първата култура на Знанието. Знанието е благодатта, която Пътят на Мъдростта дава на човечеството! Тайната е, че знанието дава осмисляне и устойчивост на добродетелите и моралното поведение, а не моралът и добродетелите дават Път. Знанието чрез прозрението на Третото око е благодат, а Школата Път на Мъдростта е духовна трапеза и утроба на духовната общност от събожници!

Служение и благодат в истинския смисъл на думата човекът може да има само в Духовната вълна на Мъдростта. Да се прави служение – това е тайната на работещите центрове в човека. Петата Духовна вълна е свързана с петия център, чрез който човекът може да изразява слово, разбира се на йерархията в която работи, а шестият и седмият център могат да му дадат пълнота на това, което наричаме благодат.

Още във Въвеждащото Послание виждаме една благодат, една особена ценност: „Дай ни сили на служение да изпълним Твоята воля!“, която може да бъде усвоявана и приложена от всеки, казва Ваклуш: „със събудена отговорност в еволюцията“. Не само се иска служение, а не благодат в стария смисъл, но докато всички молитви досега са били „помогни ми!“ и „дай ми, Господи!“, сега тук стои идеята: Господи, какво аз мога да помогна? Затова: „Вземи усилията ми да се слея със закона на Еволюцията!“

А в Заключителното Послание благодатта е онзи химн на бъдещето, с тайната на който човекът започва да ражда Живот – то е Послание на Живота! Повелението е: „Открийте бъднината си в Книгата на Живота!“ Бъдещето е предмет на човекотворчество, а бъднината – предмет на творчеството на Живота. Тук като благодат е изведена идеята за Живота, който е непрекъсваем и непобедим и е Себеосъществяването на Твореца. Тогава, безспорно, не може да бъде достатъчно да се светителства само за Сътворителя, трябва да се светителства и за събожника. Светителството е едно не само посвещение – Учителят го нарича посветено служение; молението е за сътворения, който още се развива – светителството е за събожника, ставащ Съсътворител!

И накрая: с Посланията човек може да открие Себе си, за да извърши делото без Себе си – днес Учителят също го подчерта. Вижте, самата идея да си без Себе си е една благодат, защото можеш да бъдеш със Себе Си с две главни „С“.

И така той, човекът, може да изяви Мировата си даденост, Диханието на Сътворителя!

 

Ваклуш Толев: Как са йерархирани с наименование – пето, шесто и седмо поле, центрове, Вълни...

Вижте, предшествениците са наречени пророци, а Иисус е наречен Учител! Никой от пророците не е можел да даде Мирово съзнание и не дава, независимо че четирима души са големи пророци. Пророци, и само един е наречен Учител – Христос!

Кирил Коликов: Благодарим на Румен Сейреков за, бих казал, много дълбоката доктрина при развиване на идеята за благодатта. Всъщност благодатта е аура, която човек носи – било на собствената си душевност, било като пратеничество, с което излива над другите! Но за нея се работи хилядолетия!

 

Въпрос: В Беззаветния Завет има едно изречение: „Не чудодействайте, а свещенодействайте!“ Може ли да кажете малко повече за тази идея?

Ваклуш Толев: В чудодействието има и безсрамие. Всеки факир може да ви разкрие тайните, които се показват в някои църкви. Външна сила може да се употреби за много фокуси и факирите знаят това. Отделен е въпросът да се свещенодейства.

Може ли известни феномени, които са демонстрирали църквите, да бъдат реални и кои са измеренията, които да им дават характеристика на реалност? Чудодействието и свещенодействието са налице във вековете, но те са се разминавали и безспорно се разминават и в настоящето.

Възможно ли е в известна ситуация жертвена вътрешна будност на притежание на сила да вдигнете един болен? Може! Само че сега не е наречено „с кадуцея“, а се говори „с голяма благодат“. Може ли да го извърши светец или не... Защото има разлика между светците. И това не са чудеса. Светец, който казва, че прави чудеса, не разбира от това, че е ръка, с която се е обслужила сила – била Мировата, била на една социална общност, била неговата лична... Посегателството върху възможностите, съпоставени с чудото, са едно непреценяване на стойностите. Може ли умиращ да бъде вдигнат за нещо? Може. Но тогава, когато отсрещното знание има за това представа само като за чудо – не трябва да се прави! Не го правете – не създавайте илюзорност в човека за ценности, на които още не е дал стойност!

Големите феномени не са да се пълнят джобовете, а вложените енергии и сили да правят принос, в който се легитимира по-висш стадий и се дава по-събуден и по-отговорен живот. Защото един човек, който получи известна благодат, той в своето служение, най-малко при наличие на това огледало, че е събуден за живот, носи себелика си в отговорност.

Така че има феномени, които човекът със събудена сила може да прави. Но не правете лъжовно чудо с факирска магика и с тенденции, така както се казва, да вземете акъла на света. (А и не можете да го вземете...) Не че не съществуват феномени. Щом може някой да усвои известни игри – значи съществуват. Кое е обаче онова, което създава идея за илюзорност на очите – да не се види играта, а да се види чудото? Това е много ясно – липсата на духовен ръст...

Един чудотворец скоро обясняваше къде се е подвизавал, как е възпитаван и пр. Дори усетих сладостта му, че е чудотворец, но не и отговорността му, макар че даде малко привидност, че не бива всичко да прави... Но хората искат да имат признание, искат и икона. А голяма част от светците, ако са в реалност будни в даден момент, биха се надсмели над това, че някой отива да им прави метани...

Идеята „човек“ не е метан, не е признание – не. Идеята „човек“ е бог в развитие, докато стане Бог! Всеки Бог ще му омръзне да приема евтини неща, а и едно бъдещо поколение го сменя. Преходни богове е имало и ще има, потреби от евтино величие винаги е имало. Научете това, което Учението ви дава. Първата дан, която трябва да събудите у себе си, е отговорност на служението. И когато човекът загуби кръвната си група, ще легитимира събожника; ще легитимира Онзи, Който у него не е преходен.

Това е голямата разлика. Чудотворци има, защото има невежество или защото те са достатъчно користни, за да вземат пари.

Другото е т. нар. „гледане“. Хиромантията е заложена още от първия ден на раждането. Защо? Защото човек започва да прави резки върху материята. А щом един дух прави резки върху материята, тогава може да се разчете колко е духовността на човека и колко е суетата му. Хиромантия е имало във всички времена. И безспорно тогава, когато няма легитимирана знайност, имате точно тази игра – чудо. Тук няма чудотворство, има неща, които всеки биолог, анатом и всеки гадател, малко или много, може да определи. И когато види една ръка, в която са изписани съответните линии и тяхната дължина, може да каже на един невеж много неща...

Но когато дадете на някого едно знание с отговорност, а не за да чудодействате, дори той да няма още съответната йерархия да го разбере, за него не звучи като чудо, а е аспект на събудена отговорност. Едно и също нещо може да бъде и чудодействие, и свещенодействие – зависи как го правите. Ето защо в легитимираната наука на планетата има и лъжци, и пророци. Но това не е легитимацията на Твореца!

 

Кирил Коликов: Един от най-ярките примери, така да се каже, за нечудодействие, ни дава Учителят. Не знам дали някой е видял той да е демонстрирал чудодействие, за да привлече ученици или пък да покаже особени сили. Да си спомним един от афоризмите му: Чудото е най-трошливият стълб в храма на вярата, или в храма на Учението.

 

Въпрос: Какво е непростимото знание, кой носи целостта на Знанието?

Ваклуш Толев: Целостта на Знанието се носи от Кундалини. Обаче и Кундалини си служи с еволюцията! Кундалини не е въпрос на откровение, а на поносимост. Откровението го дават на човека тогава, когато съзнанието му може да понесе известни неща, но Кундалини се събужда тогава, когато може да се понесе Космичната даденост...

Нито едно друго гръбначно животно, освен човека в изправена форма, не може да го понесе. Животното може да има усет, може да има нюх... но няма духовна енергия. Изправеният гръбнак е, който може да понесе Кундалини. И кога е създаден човекът? Едва в шестия ден! Следователно е имало безгръбначни, гръбначни, дори ако щете и гръбначно-безгръбначни, но не е имало същество с прав гръбнак. Едва в шестия ден е създаден човекът – тогава, когато планетата си е отработила материал, който може да има прав огледален образ. И затова Кундалини се движи вертикално и нагоре, а не хоризонтално. Предоставя ви се духовна еволюция, когато имате правия гръбнак. Така че разлика между змията, която пълзи, и човека, който ходи изправен, е много голяма...

И за тази така добре изразена идея – невежество и знание, т.е. за закъснялата еволюция, знаете, аз въставам срещу идеята, дадена в Сътворението. Защо трябваше да започне възпитанието чрез нравология, а не най-напред със знание, което да отработи нравологията? Аз съм въстанал съвсем принципно и ясно срещу това посегателство. Тогава има ли сатани? Не, има същества, които схващат сътворителната идея погрешно!

Невежеството щеше да загуби до голяма степен стойността си, ако не бяха сгрешили тези, които са дали идея, че най-напред трябва да има морал, а после идва знание.

Аз питам: Защо, преди да има формула за знание, се създаде законодателство за нравствено поведение? Адам отива и яде плода на знанието, ама била му го дала Ева! Но Ева е астралният човек у нас. Тя му била дала ябълката, тя го изкушила... Не са виновни Евите – виновен е, който е казал, че на Адам не му трябва знайност.

Еволюцията е погрешно поставена в страниците най-напред на моралните таблици: Не убивай; Не лъжи; Не кради! Добре: „Не лъжи!“ – и всички лъжат! Да, дори когато огледалото дава на човека реален образ, той търси пудра, за да изглежда друг. Кого лъже?! Да не говоря за: „Не убивай!“. Да, но се обявява война. И ако войникът не убива, няма да има и победа. Тогава?! Тези, които убиваха на войните, са орденоносци. Сега, отделен е въпросът еволюцията признава ли смъртта...

Така че евреинът Моисей, когато дава Десетте Божии заповеди, е бил обиден на египтяните. (А и сега, когато един държавен глава го обидите, търси начин да си отмъсти.) На Моисей знанието е невежество, а незнанието не е още невежество – то значи, че в еволюцията човекът не е направил своя ход. И ние трябва да питаме: Кого да виним? Кое невежество е по-силно, кое е изстъпление на безнравствеността?

Тези проблеми за мен са ясни, но за хората не са. Защо? Защото над човечеството още стоят олтари...

Така че идеята за Знанието трябваше да бъде легализирана преди идеята за морала. И когато искаме да създадем образа на човека в една бъднина, тогава идеята за еволюцията е страшно необходима, за да можем да кажем, че без една нова Духовна вълна човечеството би претърпяло един крах, едно страшно унищожение! А формулата е: бъдещото човечество ще се трансформира в събожничество. Събожникът може да бъде с човешкия образ, но ще е живяна човечност! Живяната човечност е неизходена сила в нравствените висоти.

И аз няма да се учудя, ако изживеете един нов „потоп“ – това не е непотребно! Отделен е въпросът как това четвърто същество, дадено в Откровението, на което не смеят да кажат за крилата му, ще направи нов дом. Ще имаме ли „потоп“, в който да дойде ново човечество? Но с кои дадености – със старите ли?... Законът за превъплътяването е изпуснат, за да може да се направи характеристика.

Въпрос: Как можем да градим култура на Знанието без Истина?

Ваклуш Толев: Това, което хората наричат истина, е, което ги обслужва сега. Истината с главно „И“ е нова категория, която трябва да влезе след Мъдростта. Идеята за Мъдростта има една теза – свобода от минало. И много добре са го дали в Откровението, че трябва четвъртото същество да я легализира. Защото човекът по силата на преражданията носи вибрациите на едно живяно, хайде да не го кажем престъпно, но лъжовно минало. Как да се освободи? Ами сега само когато наблюдавате какво става с нравствената таблица – то е ужас!

Младото поколение се разхожда върху лед, по който без кънки скоро ще падне. Защо? Защото никой не му дава нови идеи. Държавните мъже се карат кой е по-нечестен. Те досега не са се карали кой е честен! Аз поне имах правото да се откажа от всички тези неща. И не мога да си представя какво щях да правя в Парламента...

 

Въпрос: Имаме Ден на събожника, но няма Ден на човека...

Ваклуш Толев: Не, Ден на сътворения няма, а има на Съсътворителя – на Събожника!

Апотеозът за събожника е нещо, което ви предстои. И вашата благодат е тази, че приносът, за който може да скърбите, че още не сте го направили, тепърва е вашата крачка.

Идеята за събожника е бъднина!

Бъдете благословени!

 

29.07.2012 г., Родопа планина, Пампорово, хотел „Преспа“