Дървото на Живота е Миров път, Дървото на познанието – личен Път!

Изпълнение на Молитвата на Мъдростта

 

Ваклуш Толев: Уважаеми дами и господа! Скъпи Деца на Деня, носещи преобраза на събожника в бъдността на планетата! Добре дошли!

Бъдете благословени в Пътя избран и не смущавайте жертвата в нейната цялост!

 

Евелина Николова – актриса: Учителю Ваклуш! Скъпи гости, приятели, събожници! „Беззаветният Завет – себесъзнато събожничество“ е надсловът на Деветия Събор от II цикъл Събори на Общество Път на Мъдростта, който откриваме днес.

Беззаветният Завет – Посланията на Планетния Логос, е „единство между Небе и земя, хармония на взаимност между човека и неговия Творец.“ А „Съборите са не само духовно сродяване, те са и социална взаимност“[1]; „Съборите пишат страници на бъднината в Книгата на Живота!“2

Нека познаем музиката на Божественото в себе си!

 

Музикално изпълнение

 

Евелина Николова: „Човекът без идеята за събожника е като Олимп без богове!“ Новото име на човека – събожник, идва от това, че носим божественост. Събожникът осъзнава себе си в признание на другия, а неговата йерархия ще намерим в Книгата „Беззаветен Завет“.

Председателят на Сдружение Общество Път на Мъдростта ще поднесе приветствие към участниците и гостите на Събора.

Петър Николов: Уважаеми Учителю, госпожи и господа, събожници! Общество Път на Мъдростта присъства в обществения живот от години. Знанието на Учението Път на Мъдростта има и свое битие, и история в съвременната социална динамика с подобаващо за ценностите на Учението достойнство.

Безспорно, когато определяме живота на тази общност, на първо място слагаме Съборите на Мъдростта. Те свидетелстват за нова приложна култура в съвременния живот, където новородената социология на събожника овладява неовладяно пространство и време, опознава непознато бъдеще. Децата на Деня чрез Учението влизат в новата планетна социология!

Нека в хармонията на онзи афоризъм, Радостта е усмивка на Мъдростта, да си пожелаем „Добре дошли!“ на 22-рия Събор на Общество Път на Мъдростта!

Наистина сме радостни, когато виждаме изпълнената с Децата на Деня зала. Аурата тук е наситена с дързостта на тези, които се изправят срещу догмите на миналото в себе си и с волята си се устремяват за нов Път. Благодарни сме на онези, които с молитва се присъединяват днес към нас в мислите си, защото разстоянието не може да ни спре да бъдем заедно, да бъдем с Учителя си като Общество, като Деца на Деня, като събожници.

Нашата атмосфера е огънят на Знанието, защото нашите сетива са в Учението Път на Мъдростта! Мотивът да търсим тези животворни идеи, тези нови ценности е много прост – те са безкрайно полезни. Полезни са за нас като индивиди и личности, за обществото като социум и държавност, за Мировостта като еволюция и Божественост. И убеден съм, че на предстоящия Събор – горе в планината, можем да кажем защо!

Там семинарите фокусират излива на новата духовна енергия, за да достигнем и погледнем от височината на новото знание на Мъдростта – откровението. Докосваме се дори до Светлината на Мировото съзнание. И се устремяваме към хоризонтите на Пътя, който като Деца на Деня сме поели – Пътя на събожника, или на себесъзнато събожничество...

Логосовото Слово като Откровение в свой директен излив светът не е имал до днес. А днес то е достъпно за всички ни. Това е живототворно, това е съдбоносно за човека, за да може да се осъзнае като събожник. И ние наистина сме благодарни, че можем да бъдем посветени в това Логосово Слово!

Благодарим, Учителю, за Беззаветния Завет!

 

Музикално изпълнение

 

Евелина Николова: „Нур“ е светлина от битието на Мъдростта. „Посланията чертаят Път; списание „Нур“ върши служение!“ То ни поднася Знанието, че Духовната вълна на Любовта дава очовечването, а Духовната вълна на Мъдростта дава обожествяването!

 

Кирил Коликов – главен редактор на сп. „Нур“: Уважаеми Учителю, скъпи събожници! Да си честитим отново откриването на Събора – поредния на Общество Път на Мъдростта. Всеки Събор е един връх в нашата дейност. Защото това е едно вулканическо изригване на Огъня на Учението Път на Мъдростта. Огън, който не заспива през учебните години, но именно на Съборите се концентрира от различните градове чрез всички нас, за да можем да го изявим по един категоричен начин.

Нещо повече, искам да отбележа, че различните Събори в различните години имат една йерархия – ескалират постепенно. Особено впечатляващ е тазгодишният като наименование. Самото словосъчетание „Беззаветният Завет – себесъзнато събожничество“ е, бих казал, една кулминация на наименованията, които досега са дадени на Съборите, и във всички случаи това е не само наименование, а и една нова йерархия на осъзнаване и на развитие на нашето Общество.

Така че наистина да си пожелаем да живеем енергиите, които ще бъдат излъчени по време на Събора!

 

Главният редактор представя новия брой на списание „Нур“ и поднася на Автора брой 1/2012:

 

Уважаеми Учителю,

Поднасяме Ви новия брой на списание „Нур“ с благодарност за Универсалното знание, с което ни дарявате!

 

28.07.2012г. От Редакцията

 

 

Ваклуш Толев: Това е изумително, да дарите самия Себе си – на Себе си!

Благодаря за жертвата и поведението, с които изразявате не само признателност, но и чувство на отговорност!

 

Музикално изпълнение

 

Евелина Николова:

 

„Във тебе съм вложил и тайни, и път!

… … … …

И ако можеш без страх, със шепи дори,

от пътя вятъра да спреш, когато

в сърцата людски все още злобата гори,

ще зная, че дарил съм те богато!“[3]

 

Ваклуш Толев: Скъпи събожници, длъжен съм да отправя своята благодарност към тези, които с лък и клавиш „говориха“! Благодаря ви, мили приятели и скъпи събожници, за това, че ни поднесохте света на музиката! А на всички вас – за тази жертва, която сте направили: да потърсите и да намерите в съзнанието си един олтар, който още не е изграден; един трон, на който още короната не е отработена; една напътена, но не още осъществена дълбина – събожника.

Времето доставя духовности и по този начин се освещава Пътят на човека. В Учението на Любовта хората са яли от Дървото на познанието, но Дървото на Живота стои – там е тайната на събожника, която е изработена наличност, но не и изявена достатъчност, за да бъде Път. Ние първи в света правим Път на Доктрината на Мъдростта!

На човечеството е предоставена възможността да се раздели със себезнанието си като личност... Да, странно е за онези, които не познават дълбините на изречени знания, че има и четвърто същество в идеите на Откровението.[4] Философи, поети, духовници казват, че човекът е престолнината на бъднината! Защо? Защото стои една доктрина: „Аз и Отец едно сме!“[5] Но никой не знаеше, че освен „аз и Отец“ още има...

С гавра една революция рече: Човек звучи гордо! Гордо, а го оверижиха да бъде подсъден затова, че има в себе си протести. Протест трябва да има човекът и срещу тези, които искат да го оставят още само човек! Ако неизреченото слово във вегетативната система, ако вегетативните сили не могат да изразят своето недоволство, то покорството, колкото и възпитателно да е бивало налагано, не даде друго освен едно привидно послушание, а камо ли гордия човек. И тогава идва дързостта на Посветените да кажат, че човекът е бог в развитие, или както оня Син на дърводелеца рече: Аз и Бог сме едно!

Това е великото тайнство. Ето защо човечеството, в промените на Духовните вълни, е изразявало готовности за причастие. Но какво може да понесе? Само виното и благословения хляб ли? Ами нали в чудесата се казва, че с пет хляба и две риби са нахранили 5 000 души и са останали 12 коша къшеи...[6] Къде е тогава тайнството човек? Тайнството стои в ритъма на еволюцията и ние спокойно можем да кажем, че личността човек си отива.

Каква е бъдността? Учението Път на Мъдростта не предварва никого, защото Отец е на всекиго. А еволюцията на богове в съзнанието на човечеството, тръгнала от първичния тотем, никога няма да свърши, щом има еволюция на раждащо се, развиващо се и тронуващо. Така че човекът ще си отиде. Духовната вълна на Мъдростта го освобождава – съзнато или несъзнато събожникът идва!

Можете ли да си представите какво е било поведението на йерархиите срещу Иисус, преди да стане Христос! „Разпни Го!“ И никой от тях не знае, че Той е събудил своя Кундалини за Възкресение – никой не казва: „Възкреси Го!“. За първи път някой се Самовъзкресява! В древните пирамиди ще намерим идея за възкресение, но от чуждата ръка, а в Иисус, станал Христос – ще я намерим в Него. Затова казвам – в Мировия път, а не в личния път. Личният път на иисусовци е бил да ядат от Дървото на познанието и да бъдат наказвани...

Дървото на Живота е Миров път, а Дървото на познанието – личен път! Неслучайно Творецът пита Адам къде е и неслучайно Адам отговаря: Гол съм![7] Тогава неговият Отец му съшива дрехи, но религията прикрива, че той ще яде и от Дървото на Живота! Това планетно облекло – мисловността на човечеството, не е Мирово и не му позволява да яде от Дървото на Живота. Дойде време, когато трябва да яде от това Дърво, защото човекът има в наличност живяното време, след което ще има бъдеще. Просторът, който Адам заема, е: Гол съм!; битието, което създава Христос, е: Аз и Отец едно сме! „Ще Те разпнем!“ Защо? Защото трябва да се открие на човечеството идеята, че Той носи безсмъртие и Възкресение...

Тогава какво е еволюцията? Учението Път на Мъдростта казва какво – свобода от Себе си! Докато не загубите Себе си, никога няма да намерите своя кръстител Кундалини. Себе си е планетна даденост, а осъщественото безсмъртие – надпланетна властност! Ние носим двете дадености – образ, на който може да имате и снимка дори, и подобие, което засега с триизмерността си не можете да изведете, защото за него се искат други измерения!

Тъй или иначе, човечеството ще се надкрачи, ще се раздели със себесъзнанието, което йерархически и еволюционно е минало от тотема, както казах, през многото богове, дори през всички тези Синовности, на които са давали приоритет на творци. Тогава вече човекът ще има Дървото на Живота и стъпки по Пътя на Мировото си възземане. Тази благодат и този Път са пред нас.

И аз съм ви признателен за вашата воля, искаща да насити празното пространство между Дух и материя. И тогава ще видите колко прех`одни са всички доктрини на човечеството, но то не може да не бъде обиталище на свещената будност, която в неговото сътворение се извърши с Божието Дихание. Материята е била в наличност, но Диханието е трябвало да му даде неговият Творец!

В този смисъл в света има белези. Но където и да е, при каквито и посветени да бъде – дори и в Древен Египет, не е раждана идеята за събожник. Събожник! Да, в митологията на Елада има циклопи – еднооки. Окото на знанието е било едно! Но циклопите не са идея за събожник, защото тя не е в едното – дори да е Третото око, а е в целия Кундалини. И тогава не се учудвайте, че в Индия техните посветени още си стоят кръстом...

Никога няма да имате будността, ако Кундалини не ви осени! А за да ви осени Кундалини, трябва да имате посветеността да понесете предназначение – човекът бог в развитие.

Скъпи Деца, волята ви е довела до тук. Благодаря ви от сърце! Направете това, което бъдността иска – първом свобода от Себе си в планетното съществувание, а след това бит в Мировата даденост.

Благодаря на всички ви!

 

Поднасяне на цветя

 

Ваклуш Толев: Благодаря от сърце!

 

Евелина Николова: Музикалните изпълнения днес поднесоха Никола Николов и Филип Маджаров.

Нека тържествеността на този Ден отнесем в душите и сърцата си!

 

28.07.2012 г., Пловдив, Технически университет