Заключително слово

Събожничеството е нова характеристика – в Духовната вълна на Мъдростта!

Деца на Деня! Да имате изгрев – това е да имате прощение със заника на миналото. Това е вашето битие и то има едно прозвище, едно казано звание: събожник!

Благодаря ви, че несмутено и жертвено направихте своя принос към новото битие – събожничеството, на което тепърва ще се дава дан!

На всеки от нас предстои да отиде в обиталището, за което е предназначен. Намирайки пълнота вече в себе си, трябва да се прости с оня егоцентризъм, който го лъчи от всеотдайността, която иска бъднината. Събожничеството е нова характеристика – в Духовната вълна на Мъдростта и новото име в Пътя на човечеството в неговото летоброене.

Човечеството е сложило бразда да се раздели със своята митология. Не е имало обаче митове, освен само наименованието, защото в края на краищата онова, което е наречено митология, е възможност, с която може да се прави молитва. Не е мит битието на божествата; не са мит институтите, които са създавали култури – не е мит Египет, нито Елада, не е мит и, ако щете, една правна институция, каквато Рим е създал...

Когато човек се освобождава, той става това, с което възрастта му го променя. Детето не може да не стане младеж, младежът не може да не стане мъж, мъжът не може да не стане старец и всяка от тези възрасти дава характеристики и образи. Всяка има своята даденост, но и своята протегната ръка към усвоеното.

Дори в идеята на Битието кога сътворяват човека? Когато всички степени на планетата, или на осезаемостта Бог да Се види в човека, са минали. После една свещена крава е била божество за очите на развиващите се, но олтарът е потребен за очите на онази събудена вече идея – човек да познае Сътворителя си! Този Сътворител има Свои характеристики и в същото време има Своя царствен дворец, в който е приемал онова, което се нарича съдушевници.

Сега вие освобождавате бремето на изграждането и влизате в храма на служението! Осезаемостта на събожника е йерархия на богове в човешкото съзнание до онази тайна, която малцина ще научат – името на Сътворителя, защото религиите имат стадии. Вярата има устойчивост на освещаване, а служението има път на изграждане на новото! Човекът, когато не се е виждал в предназначението да бъде бог в еволюцията, не е имал възможност да даде и това признание. Но сега вече вие, които ще дойдете в храма на събожника, трябва да отработите признание, а след това и жертва. Жертва, която ви дава основание да направите бъдното си служение!

• Пътят на служението минава през жертвата!

Защото в жертвата се губи индивидът, губи се у нас съществото от миналото, губи се личността, ако щете...

Съсътворителят е у нас, дори християнската религия Му е дала име – Син Божий. Той е битие! И сега, в идеята на събожника, трябва да имате устойчивост и тази устойчивост е една от големите идеи – да се разделите с онова, което е губило взаимността ви и ви е белязало само личен път. Тази раздяла ви води в лоното на събожника, води ви към: Аз и Той сме едно! Отделен е въпросът кои са подстъпите и стъпалата по стълбата, в която трябва с този Аз, както казахме – индивида, личността и пр., с които сте белязали себетовара си, да се простите... И тогава да заживеете в една Всемирна аура, която сега Културата на Мъдростта титулува.

Нека това да остане в съзнанието на човека, който трябва да се прости със Себе си, за да изгради събожника в една всеобща аура, и оттук вече да има само един стожер – взаимността, за която съм казал: Чуждата вина да не приемаме за своя невинност![1] Чуждата вина не може да бъде наша невинност! Ето онова, което лъчеше хората, как създава единност – чуждата вина не е наша невинност. Идеята за събожника е свобода от разминаване с взаимността! По този начин ние вече даваме новата характеристика на човека и тази характеристика е знамението, което е дало път на духовните ви нозе, макар че физическото ви присъствие е неизбежно тогава, когато трябва да станете опора на онова, за което носите отговорност. Но вашето присъствие е потреба на вашата духовност.

И аз съм благодарен на онази събудена отговорност, която е пратила енергията на вашата воля в присъствието ви на този Събор. Всемирността сложи нов Път и вашите дипли сърдечни и събудени отговорности се вгърнаха в скрижалите на бъднината!

Благодарен съм на всички, които с малък или голям принос запалиха кладата (не са вече кандилата на храм) да изгорим едно минало и да направим една бъднина. Благодарен съм на приложните грижи на онези, които организираха и доведоха това наше присъствие в отговорност на прилично и достойно съжителство. И не трябва да губите валентностите си, защото оня, който загуби валентностите си, няма да има бъднина.

Общността на духовното ви предназначение е Духовната вълна на Мъдростта! А когато влезете в Истината, не се знае дали пак ще ви разлъчат от миналото в необходимостта всеки да мине през стадия на Сина, за да бъде единство с Отца си. Синовете Божии, в този размер на служение, имат Всемирната тайна, и затова Иисус рече на човечеството: Аз и Отец едно сме! В Духовната вълна на Мъдростта обаче това вече е друга идея – с друг образ. А в Духовната вълна на Истината няма да имате нужда от диоптри. Какво да говорим за Свободата... Затова в нас са вложени седем чакри, седем Лъча водят в осъществяването на едно велико тайнство – служение. Път и служение!

В идеята за Свободата не е удобно човек да дава преценка на присъствието си в миналите Духовни вълни. Но с тази идея той оправдава Онзи, Който го е сътворил, че му е дал с право Диханието Си и че го чака в края на стълбата на посвещението. Това е Пътят!

Аз няма друго да ви кажа освен довиждане. Не сбогом, защото, когато се употреби тази дума, тя е доста далечна от скорошно присъствие на взаимност. Затова няма да ви кажа сбогом, ще ви кажа тази хубава дума довиждане – значи предстои ни среща за виждане. Довиждане не за да направим раздяла, а за да се потърсим в бъднина! И тогава в дългия Път на Мъдростта няма да се загуби събратството ви, прераснало в събожничество!

Всяка минала опора е стожер, около който може да се съберете. Но хороводът вече не е миналото – хороводът е бъдещето. И затова не е важно дали утре ще ме видите пак тук, важното е във вашето съзнание да стои призивът, че трябва, както е казано, да отидете в Небесата с културата да знаете Божеството си.

Мир в душите ви и не забравяйте отговорността си – Път и служение! Кой колко сили има и колко ще мине от Пътя; кой колко търпение ще има да си прочете молитвата на жертвата, знаейки, че няма ковчег, от който да не се излезе – това е неговата духовна грамотност. Идеята за просперитета е идея на Възкресението, а вие го имате като битие – поне словесно. Човек първо възкръсва от миналото си, след това от настоящето си – за да прави бъдеще. Затова – на добър Път!

Няма друг бранник освен стожера на събожника! Той няма да ви изпусне от своята аура. Вие дайте своята верноподаност, но не на социалната институция. Не я отричаме, защото нея също я носите. Първата ваша социална даденост на отговорност е да организирате тялото си, за да може да ви приеме Небето.

Привет на местата, от които сте дошли. Моля да ме извинят ония, при които вече не мога да ходя.

Добър път! И всеки изгрев не е в това да ви донесе заник, а винаги да ви носи пладне!

Довиждане, скъпи Деца на Деня!

03.08.2012 г., Родопа планина, Пампорово, хотел „Преспа“