Представяния
„Духовните дарове на България“ е аурна същност срещу социална страст!
Пловдив, Културен център Тракарт
Жорж Трак – художник, управител на Културен център Тракарт: Уважаеми приятели и гости! Уважаеми Ваклуш Толев! Добре дошли в Културен център Тракарт! За мен е едно неизразимо щастие да приема всички вас тук с това, което ще споделите, с това, което ще ни кажете – за да обогатите за сетен път това пространство със своята енергия, със своята мисъл и със своя дух! Поводът за тазвечерната ни среща, това е книгата „Духовните дарове на България“. Пред нас е нещо, което е изключително: първо – като съдържание, второ – като оформление. И смятам, че за всички нас ще бъде истинска радост и удоволствие срещата ни с Автора, срещата ни с целия екип, който е успял да материализира в тази книга духовни послания.
Ст.н.с. д-р Ангел Янков – историк, директор на Етнографския музей в гр. Пловдив: Пред нас е първият том – „Религиите в българските земи“, от книгата „Духовните дарове на България“ на Ваклуш Толев. Изключително съм радостен, че имам честта за пръв път да представя току-що излязлата книга, която за мен беше голямо предизвикателство. Предизвикателство също да видя един такъв философ и богослов като г-н Ваклуш Толев каква гледна точка има върху събитията, които са чертали миналото ни. Надявам се тези събития ще чертаят и бъднините на България.
Независимо от факта, че религиозните вярвания в българските земи през вековете са стояли в полезрението на специалисти от различни направления, то и днес има много бели полета в нашето знание за духовните дарове на България – както много удачно Авторът нарича религиозните вярвания и представи на нашите предци.
„Религиите са не само историческа пътека – те са живян живот, който е давал белег за историчност. Религиите са зидове на историята!“ Това е само една от многото мисли, с които на пръв поглед читателят се сблъсква и открива нещо ново за себе си, колкото и много време да е работил върху тази материя. Така че винаги има какво да се научи от мъдростта на Ваклуш Толев. „Българската духовност носи едно предназначение – казва той – да бъдем, не да имаме!“ Лично за мен това е една сентенция, която е изключително важна, която просто човек трябва насаме да я осмисли, за да я разбере.
И в заключение искам да кажа: „Духовните дарове на България“ е книга, която те държи буден – разбирайте в духовен смисъл. Защото тя е наситена с мисъл! От нея лъхат изстрадани и обживяни афоризми и сентенции, всеки ред от книгата е напоен с много силни слова. Затова смело може да се каже, че тя носи цялата духовна мъдрост, стаена в нашата свещена земя!
Кирил Коликов – главен редактор на книгата „Духовните дарове на България“: Първо, искам да изкажа своята благодарност към всички сътрудници, благодарение на които тази книга вече е факт, както и на всички многобройни дарители, които дадоха средства, за да може тя да излезе.
Тази книга представлява един уникален епос за пътя на българския национален дух! Тя е съчетание между три фактора: първо – знание, второ – проницание, трето – мъдрост. Знание за историческите и културните събития в нашата българска свещена земя, но и проницание за духовните предпоставки за тези събития, както и за светостта на личностите, които са ги осъществили!
Когато се потопим в духовната атмосфера на тази книга, било тя слънчева или буреносна, проблясват или светли лъчи, или огнени мълнии на Мъдростта – мисли, сентенции и афоризми на Автора, с които той осветява и отвън, и отвътре панорамата за духовните дарове на българските земи.
Затова искам да поднеса на Автора от Редакцията една книга със следния надслов:
Да се посочи духовният блясък на българския национален дух и да се изведе неговата сияйна аура е дело лично, национално и Всемирно! Не само ние в настоящето, но и човечеството в бъдещето ще Ви е дълбоко признателно!
Ваклуш Толев: Добър ден, добър ден, събудена потребност от избран Път за духовно посвещение! Има една тайна на тайните и в цялата книга тя е казана в тези десетина реда в Обръщението към читателя – последният ред, който е написан с черно, гласи: „Духовните дарове на България“ е аурна същност срещу социална страст!
Имаме ли го този социален стрес, който не само че е илюзорност, но е узаконил неистините в пътя на това, което наричаме социално развитие в неизбежност? Тайната на тази книга е точно това – аурната същина, т.е. духовната даденост на един народ в социална битка, която е създавала стрес във взаимната поземлена даденост на човека. Човечеството е разделено, макар че дори когато е изповядвало дуализъм на „добро и зло“, то този дуализъм се прелива в единство като се лишава от идеята „зло“ – така, както съм надписал пък надслова на списание „Нур“: Няма зло, има нееволюирало добро!
Човечеството трябва да бъде освободено от онази пояждаща го съмнителност, раждаща отрицание, защото не разбира тайната на Творчеството. За съжаление, всички религии са я отнели от религиозното съзнание, а в нея е идеята за еволюцията. Еволюцията не отрича Бог, но когато човекът се опитва да лиши Бог от еволюция, тогава се обезличава и не може да си обясни това, което първите социални редици са изграждали – господари и роби...
Следователно имаме два пласта: единият е социалният стрес, другият – аурната същност!
Това, което тази книга съдържа, не е онова, което историята прави като констатация – както си позволявам да говоря: Фактите са гробари на истината! Няма по-голяма илюзорност от това, което фактологията в настоящата история представя като творчески процес! Странното е, че не обиди дори и боговете...
В същината на тази книга съм сложил небесни тайни! За този, който може да броди между звездите... Не се страхувайте да се осъществите!
Бъдещето като време съществува, а бъднината е чакащата духовност да бъде узаконена!
29.05.2010 г.
Стара Загора, Градска библиотека
Д-р Райчо Райчев – създател на движение „Багатур“: Благодаря за високата чест, която ми е оказана – да взема отношение към великолепното издание „Духовните дарове на България“! Един от поредните трудове, един от поредните дарове на Учителя Ваклуш Толев за всички, които считат себе си българи. Въпреки професионалните си занимания, чувствам малко липса на кураж да говоря за Ваклуш Толев и затова, което той е донесъл вече и дал на хората в България. За да говориш за него се изисква голяма отговорност! Неслучайно е заглавието „Духовните дарове на България“ – те са събрали в себе си всичко, каквото може да се каже за това, което е останало в нас, което ни прави български народ. Духовните дарове на България не са заслуга само на Небесата или само на тази земя, те са и заслуга на такива хора като Ваклуш Толев, когото наричам титан на духа.
Прочитайки „Духовните дарове на България“, връщайки се към нея отново и отново, считам че тя задължително трябва да стане настолна книга на всеки българин, поглед за младите хора – ориентир в духовното ни пространство. Да се радваме на присъствието на Ваклуш Толев, за да може да имаме щастието след време да кажем: „Ние живяхме и имахме възможност да контактуваме с един истински Учител на България.“
Кирил Коликов: Защо трябваше да бъде издаден този труд – „Религиите в българските земи“, който е част от една по-глобална тематика – „Духовните дарове на България“; защо трябваше да се локализира Учението Път на Мъдростта и да освети точно този проблем – България? Защото всеки човек би си задал въпроса: Учението, което представлява една съвършенно нова духовна идея – на новата Духовна вълна на Мъдростта, на духовното Знание, защо точно в България то се ражда? Отговор, и то много същностен, можем да получим именно от тази книга...
Ваклуш Толев: Мога да кажа: Уважаеми дами и господа, Деца на Деня и мои стари познайници! Тържеството има няколко белега: единият е да се пеят венцехвалия; другият е да има критична преценка за стойностите, които животът е наложил като белег на необходимост. Когато една преценка идва от определена култура с измеренията за ценности, тя може да създаде поведение на признание или пък поведение на отрицание. Цялата култура на човечеството е под един белег – битка между социология и религия...
Защо, обаче, аз нарекох книгата „Духовните дарове“? Имаме ли в историята спомен за дарове? Timeo Danaos et dona ferentes! – Страхувайте се от данайците, и когато носят дарове!, когато правят Троянския кон, в чиято утроба стои злокобието. Дарове. Но аз говоря за духовните дарове! Тези духовни дарове нямат нищо общо с изстъпленията върху човека. Троянският кон е психологически в съзнанието на човека...
Аз говоря за духовните дарове, които са опорочени, и правя един съвсем друг анализ за духовните дадености в техните белязани събития, за да се разбере, че лицемерието не е загубило своята гримаса. Разбирате ли къде е дълбината на човешкото невежество? А то не е толкова невежество, отколкото въведена заблуда. И точно това е целта на „Духовните дарове на България“ – да се върне в съзнанието на човека Пътят!
Цяла доктрина дойде в своята пълна жестокост в осъществяване на прекъсването на пъпната връв „майка и дете“, т.е. на Бог и човек. Но Бог е необходимост, Той е и реалност. Той не е само мистика – институтът Го прави мистика – Бог не е вън от човека! И тогава вече вие имате една изключителна демонстративност. Това е жизнената реалност на Истината!
Аз възкресявам в този труд великите повеления и се освобождавам от илюзорността на някаква материална истина! Знайте, че битието има друга страница и това, което като преценка е дадено на т. нар. „исторически събития“, аз в онази стойност, в която ги дава социологията, ги наричам гробари на истината. Но трябва не да си купите очила, а да се отвори окото – окото на прозрението!
07.07.2010 г.
Хасково, зала „Хасково“
Недялко Бакалов – журналист и зам. главен редактор на в. „Новинар – юг“: Търсенето на истината иска търпение. Наградата е благодарност за общуване с Мъдростта!
„Българинът е духовен, а не само е покрит с бойна слава“, ще напише Авторът още в началните страници на „Духовните дарове на България“ и после ще защитава това свое твърдение с всеки един ред. И още: „Идеята за бъдещето, дадена в религиите като идея за безсмъртието, е най-добрата пътека човекът да тръгва към съвършенство, за да стигне до единство с Отца си!“
Няма как да представим „Духовните дарове на България“, без да отделим редове и за словното богатство на този труд. Думите тук звучат като отпреди отечественофронтовската реформа, която отне от богатството на езика ни. Тези думи са архаични и красиви в същото време: люлне, поселник, лествицата на живота, вгърне, списки, предшествие, тайнознаец, гостолюбие, разтълмя, докос, утешно възглавие, оголени знайници... Това са само част от думите, които съм харесал, а те са стотици в тази книга – богат, пълноценен, пищен български език, който все по-рядко четем и чуваме.
„Българската духовност има едно предназначение – да бъдем, не да имаме!“ Тези думи на Ваклуш Толев дават същността на неговия книжовен труд. „Духовните дарове на България“ е оптимистична теория за духовното ни възмогване!
Станислав Илиев – археолог от Историческия музей, гр. Хасково: Като археолог се занимавам с материалната култура, а това, което е останало от древните, е просто едно отражение на духовността им. Ние го виждаме със зрение и с души сега – в бъдещето, но то е само материалното отражение на онова, което древните са ни завещали.
В голямата си част, нещата са подредени по символи – символи, които не сме успели да разчетем. Но четейки книгата на Ваклуш Толев, просто отваряме страници и виждаме неща, които подсказват какъв е този или онзи символ, какво древните са искали да кажат...
„Духовните дарове на България“ е една формула, вплетена в разказ! Голяма част от религиите, от посланията, които са оставени от миналото, наистина са изпълнени със символизъм, и то многопластов. Били са мистични – не са били достъпни за всички, защото не всички биха могли да ги разберат, не биха могли да ги изтълкуват.
Затова се радвам, че има хора като Ваклуш Толев, които да ни помагат да тълкуваме тези тайни!
Кирил Коликов: За творчеството на Ваклуш Толев може да се говори и като количество, и като качество. В „Агни йога“, в един от параграфите пише, че количеството е проява на материята, а качеството е проява на Духа. Да, но Ваклуш Толев казва, че материята не трябва да бъде отричана, тя трябва да бъде одухотворявана!
В този смисъл, ако говорим за количеството на творчеството на Ваклуш Толев, то е хиляди страници. Но в същността е качеството! Кое е качеството? Едно ново Учение – то е ядрото на Творчеството, то е Огънят, който осветява всичко, включително и книгата, която днес разглеждаме: „Духовните дарове на България“. Това е Учението Път на Мъдростта, което е съвършено нова идея в човешката еволюция – Културата на Знанието!
Ваклуш Толев: Уважаеми присъстващи! Благодаря на всички преждеговорeщи! Благодаря за тази отговорна будност, с която предоставиха формулата, или ако бихме казали – новата социология, с която „Духовните дарове“ илюстрират битието на България като предназначение. Има социални белези, има духовни знаци, има ако щете слънчеви затъмнения или тем-подобните феномени, които вестят битие и събития. Книгата, в нейната цялост с посочените религиозни съзнания и течения, е една аурна същност! Тя е духовен, културен и душевен бит срещу страстта, която социалността изисква.
Тази книга е една нова преценка от гледище на Културата на Мъдростта, и то именно на двубоя между аурната същност на предназначението на един народ, на един континент или на една планета и социалната страст, която безспорно бележи свои върхове на прощение, но в същото време бележи и своите отрицания и битки за недостойно преценяване на стойности.
Така че, когато искаме да даваме преценка на тази книга, трябва безспорно да познаваме Учението Път на Мъдростта.
Пътят! И Христос много добре формулира тезата в антитеза на юдеизма: Аз съм Пътят, Истината и Животът! Какво се крие в този Триъгълник? Първичният знак на Пътя къде е скрит? Пътят започва с пъпната връв на раждащото се дете. Това е пъпната връв – Пътят: Пътят между Рождество и раждане! Рождеството е Христос, раждането е Иисус.
Оттук-нататък имаме другата енигма – духовната реалност, наречена Истина. И нейният образ е в най-голямата тайна на Иисус: Аз и Отец сме едно! Има ли по-голяма истина от това?!
И третата тайна е, когато събираме несъвместимост със съвместимост – несъвместимата съвместимост: смърт – безсмъртие. Това е, което дава живот. Ако нямате смърт, която ражда безсмъртие, вие не може да имате живот!
Ето това е големият триъгълник на битието на тази книга. Виждате колко странно е, че всичко е събрано в едно: пъпната връв; Аз и Отец сме едно; смърт, която е безсмъртие – Пътят, Истината и Животът! Това е енигмата „Духовните дарове“, които са под микроскопа на Мъдростта като Учение и мироглед!
Така че в аналите на книгата ще намерите един нов мироглед, който дава преценка на историческите събития. Преценка на всяка една потреба – от тотема до Разпнатия; от Разпнатия (упрекнат в престъпност) до събожника, който прави културата на бъдещето!
Това е една нова социология в далекогледа на Учението Път на Мъдростта. Дали човечеството желае да види себе си под ново звездно небе... Съдбата може да сложи на човека хомот, а може да му сложи и венец!
08.07.2010 г.
София, НДК
Мира Бозева – журналист от БНТ: Лично аз се чувствам празнично – празнично е за мен да съм днес тук заедно с всички вас! Чувствам го като празник на нашата духовна принадлежност и надареност. Причината за това е книгата „Духовните дарове на България“ и, разбира се, присъствието на нейния Автор. Моите почитания на г-н Ваклуш Толев! Макар че бих искала да изразя много повече от това. Бих искала да изразя обич и благодарност на Учителя!
Проф. дин Андрей Пантев: Не зная как да се обърна към толкова изискана публика, освен с обръщението: Благородно, възвишено събрание!
В света на имитациите, в които живеем днес, сега присъстваме на една истинска премиера по една истинска тема от един истински Автор! И ние сме тук дребни участници в един малък душевен пир, в едно душевно разкошество, което ще изпитаме след това, което ще ни каже Ваклуш Толев, и преди това, когато сме прочели неговата книга.
Ние се питаме като любители на историческото четиво: Кое е по-важно – дали причината, или извървяният път? Защото тази книга и този Автор, тази личност и тази фигура, този Учител фактически ни представя един извървян път повече, отколкото причинната зависимост – кое, как и защо е станало. Причината е белег по рождение, както казват и лекари, и юристи. Дали обаче произходът дава съществено качество? Може ли само затова че си се родил в аристократичен дом или в дворец, или при особени родители, това да предопредели твоя жизнен, професионален и каквото искате друго път? Пред нас е един човек, пред когото се прекланяме, покланяме – искрено, без капка превзетост, без капка фарисейско лицемерие, който е реализирал втората фаза, втората причина, втората идея за смисъла на човешкия живот – кратък, тленен, и за смисъла на битието, което поне аз, доколкото разбирам, е вечно.
Затова сме събрани тук без никакви мании за експозиция, без никакви претенции да бъдем забелязани. Често пъти да бъдеш забелязан не е много красиво, не е много утвърждаващо, ако щете – не е много и човечно. Ние сме тук, защото се чувстваме чрез него пречистени или поне се стремим да бъдем такива. Това не е някакъв пореден назидател, някакъв пореден мним пророк или спасител – това е мислител, баща, изящен поет, комуто не правят държавни чествания, но който се доближава повече до величие от нас, от всякакви други титулувани, истински или малко понапудрени величия. И това е смисълът на нашата среща, това е ласкателството, което получих аз като покана да присъствам тази вечер на това тържество.
Ето ви един гражданин на света, но в същото време много, много и българин, който не се оплаква, че нещо са му отнели, че историческата наука малко вулгаризира нашата история като преди всичко материалност. Ето ви един човек, който кротко (в добрия смисъл на тази дума) ви съветва – ако искате вярвайте, ако искате не. Но мисля, че всичките фанфарни шумове относно това как трябва да живеем... Ето ви един човек, който кротко си седи и в същото време ни внушава с много по-голямо влияние, сила и проникване това, че ние сме несъвършени, но все пак се възхищаваме от съвършеността.
Този, който уважава науката, може и да не е учен, но вече е човек на науката; този, който се прекланя пред духовен авторитет, може и да не е толкова възвишен сам по себе си, но автоматично става такъв, след като смирено се прекланя. Не зная, аз съм много невеж по богословието, теологията, но мисля, че една от най-големите добродетели е това смирение, християнско или всевечно – не знам, той ще ви обясни. При което казваме: Да, аз се прекланям! Това не ме прави по-малко значим сам за себе си или сам по себе си, след като имам мъжеството да се прекланям, да се поклоня пред един авторитет, който не го е искал, не го е търсил, който не се утвърждава по този начин.
И затова ние ще отваряме тази книга и ще гледаме с поглед на почитатели и уши на хора, които се надяват да разберат поне част от неговите послания. Не защото сме непременно изтукаеми на една премиера на книга, а защото нещо от него е влязло в нашия личен, частен живот, душевен мир. И това ни прави малко по-силни да понесем нещастията, простащината, бруталността, марша на глупостта, който съпътства не само нашия живот – съпътства в момента и цялото човечество.
И затова, когато ни казват „Даровете на България“ – това е последната ни утеха. Това е последната ни надежда – спирка, при която можем да си кажем: не сме чак толкова за второкачествено изхвърляне, щом имаме такива хора.
И в такъв случай Ваклуш Толев не е само гражданин на Отечеството – той е гражданин на света, а „Даровете на България“ са дарове на целия свят! Благодаря ви!
Ваклуш Толев: Уважаеми г-н проф. Пантев, уважаеми доц. д-р Коликов, който е и редакторът, и пълният сътруженик в издаването на този труд, и всички, които имате своите звания, и всички, които сте Деца на Деня, както Учението Път на Мъдростта ви води, и всички присъстващи в съзнанието си за отговорност и Път – добре дошли! Благодаря на вашата събудена отговорност в деня на едно велико тайнство, което аз взех та озаглавих „Духовните дарове на България“!
Г-н професорът направи един абзац, много интересен. Дали този, който се опитва да извежда Духовните дарове, не само на България разбира се, е личност само на своята Родилност или е Всемирна даденост. Аз благодаря за това ласкателство, че ме причислява към ония служители, които носят битиейна отговорност! Благодаря, г-н професоре!
Има една идея – на безбожието, която аз считам, че тя е етап на свобода. Странно е, че е антитеза, но идеята за безбожие е идея за свобода! Защото иначе човекът щеше да си остане при тотема. А сега имате дори тайната на единобожието, макар че християнството е Трибожничество. Казва се Единосъщие, въпреки че разликата е много голяма между Твореца, Неговия Син и т. нар. Свети Дух. Но аз винаги ще твърдя, че идеята за безбожието е етап на свобода! Безверието обаче е риск! То е най-голямата социална беда, която има човечеството. Защото идеята на вярата дава етажиране на боговете. Това, че човек е безбожник, не значи, че не е свободен да има Бог! Но Бог, Когото сте загубили. Защо? Защото Той е бил вашата свобода – за да Го намерите тогава, когато никога вече няма да Го загубите! Това е голямата тайна на тази книга! И тогава, когато искате да не унижите Бога заради свободата си, тогава не раждате институти като Инквизицията, чиято воля е чужда на боговете. Но Инквизицията е институт, а човекът е бог в развитие! Това са гоемите тайни, чиито конфликти не могат да не бъдат отбелязани и йерархията ни на поведение не може да не ни изгражда в признание, но не и в подчинение. Религията като институция е потреба за невежество, но религията, която е станала вяра, е идея за свобода...
Този първи том ви дава, че в тази благодатна земя имаме Тракийска митология. Какво имаха тракийците в предимство? Когато някой умре, те се радват; когато се ражда – те плачат...
След това е Славянска митология, която според моите преценки е толкова бедна, че дрехата `и е много простичка!
Следва Тангризъм. Няма в световната история по-висша религия от тангризма! Две хиляди години преди Христа той дава идеята за Орендата – това, което древността в Индия нарича Кундалини, т.е. Висшата духовна сила.
И по-нататък ще дойдем вече до голямата идея – до т. нар. Покръстване. Това го прави един събуден духовен пътник, когато трябва да легитимира България пред Европа – княз Борис! Княз Борис прави аурна същност срещу социалната страст!
И така ще дойдем до Златен век на българската книжнина. Разбира се, тази благодат е онова, което социалната страст в конфликт с една Византия, с една Римска империя и пр. е трябвало да роди – именно буквара на духовните дарове – и го роди!
Какво е интерпретацията на едно Богомилство. Трагедията не е за това, че може да се противопоставите – трагедията е, че човечеството бе родило единобожие, а богомилството още стоеше в дуализъм!
Включил съм и Исихазъм. Когато в собствената си гръд вие може да надделеете конфликта...
Аз ви благодаря от сърце, че ме изтърпяхте! Имам един израз – удобството на лудия. Докато не „полудее“ човек, никога няма да бъде реален. Моля да ме извините, не обиждам никого! Полудейте в собствената си даденост, за да бъдете богове в развитие!
Мира Бозева: Според тази книга, предназначението на България е да даде Културата на Духовната вълна на Мъдростта. Това предназначение се нуждае от стратегия – чия задача е това?
Ваклуш Толев: Идеята за промяна на съзнанието не е въпрос на тактика, с която си служат военните. Ако не беше един император, християнството може би нямаше в 325 година да бъде фиксирано с признание за религиозно изповедание.
Чия задача е това Учението на Духовната вълна на Мъдростта да направи своята стратегия реална? На онези, които са посветени, но са облечени в дрехата на месианци – тяхна задача е. Немесианецът може да бъде пророк, може да бъде гадател – това, което в България го имахме. Имаме и сега гадатели, и гледачи, и предсказвачи, и пр. И преди Христос е имало много... Но Иисус е, Който можа да понесе Христос, Той е, Който остави една Духовна вълна – на Любовта.
Сега идва Духовната вълна на Мъдростта!
Така че, както е поставен въпросът: Чия задача е това? Само на пратеника, само на посветения в безрезервната жертва и на избраните. Защото няма да имате страх, че ще ви разпнат, когато носите Възкресение!
Д-р Илко Семерджиев – бивш министър на Здравеопазването (1999–2001 г.): Аз имах привилегията да получа тази книга преди няколко месеца и щастието да я прочета вече. Бедни са думите ми, за да споделя впечатленията си! Първо ще цитирам г-н Толев – той казва, че фактите понякога убиват историята и тази книга го доказва.
Много автори могат да кажат какво се е случило, кога се е случило, кой го е направил, как го е направил. Историците имат тази мисия, литераторите имат също такава мисия... Но много малко хора могат да кажат защо се е случило това, което се описва в една книга или в една история. Отговорът на въпроса „защо?“ идва от друг свят, идва от Причинния свят. И г-н Толев сваля оттам истини за нас. Много малко хора умеят да го правят. Историците не са тези хора – те са регистраторите на събитията. А този, който може да каже защо се е случило събитието, сваляйки истината от Причинния свят, е тук сред нас тази вечер. Аз Ви благодаря!
И още искам да кажа защо от книгата на г-н Толев се почувствах горд, че съм българин. Всички вие, които ще я прочетете, ще се почувствате така... На планетата Земя е имало много империи. Едни от тях са били империи на силата – тях вече ги няма, други са империи на технологията – развиват се добре, трети са ресурсни империи. България, обаче, е Духовна империя и ние трябва да се гордеем с това!
Ваклуш Толев: Аз благодаря на г-н Илко Семерджиев, бивш министър, който не само не се противопостави, но и подкрепя нашето Общество! Благодаря!
27.10.2010 г.
Всички изложения са със съкращение