Посланията на Планетния Логос са едно Откровение!

Звучи Молитвата на Мъдростта

 

Ваклуш Толев: Добър ден, скъпи Деца на Деня, събожници и съпътници на Мировото съзнание в планетното и лично битие! Благодаря от сърце за вашата присъственост и ходения Път на посветено служение! Бъдете благословени в своето предназначение!

 

Рецитал от стихове на Ваклуш Толев из "Разпилени бисери" и музикално-инструментални изпълнения

 

Експозе върху "Културата на Посланията в Духовната вълна на Мъдростта"

 

Кирил Коликов: Уважаеми Учителю! Скъпи гости на днешното тържество, мили събожници! Честит празник – Ден на Посланията! В продължение на 30 години – от 1977 до 2006 г., в Деня на настъпващата Нова астрономическа година, Ваклуш Толев даваше Послания на Планетния Логос. Чрез тях се формира една нова култура – културата на Мъдростта. И надсловът на тази учебна година – 2009/2010, на Школата Път на Мъдростта е именно "Културата на Посланията в Духовната вълна на Мъдростта". Затова и експозето, което ще ви представя, е на тази тема.

За да говорим обаче върху културата на Посланията в Духовната вълна на Мъдростта, преди всичко трябва да определим същността на тази култура. И още – да кажем с какво културата на Мъдростта се отличава от досегашните планетни култури, културите на миналите Духовни вълни – Вълните на Сътворението, на Митологията, на Правдата и на Любовта.

Ваклуш казва: Посланията са култура на Богознанието в ритъма на осъществяване на човека бог в развитие! Следователно Посланията са култура на знанието за Божествеността, но отнесена към човека, т.е. за Божествеността като Мирова същност, осъществяваща се от човека. Посланията са един пакт между човека – бог в развитие, и Бог – в човешкото развитие! И именно Божествеността на човека е огнената нишка, на която са нанизани последователно всичките 30 бисера – Послания на Планетния Логос. Те като екзотерична култура одухотворяват образа, а като езотерична култура събуждат подобието, за да се осъществи енигмата Адам като съ-Сътворител на своя Отец!

Коя друга култура е казала, че човекът е бог в развитие; коя е казала, че еволюцията няма за задача да създаде благоденствие, а богове; че всеки човек е наш събожник?! Коя друга култура е пяла химна за срещата между Божията човечност и Човешката божественост и е извела тайната, че Огнената змия Кундалини е лъч от Абсолюта, вложен в човека, т.е. че Аз и Той, Безименният, сме едно?!

И в "Предизвикателствата на Третото хилядолетие" Ваклуш рече: В Третото хилядолетие човечеството не може да влезе с миналите култури: с египетските посвещения; с индийските многолики и многоръки божества; с олимпийските безсмъртници; с мантруването на будисткото монашество; с доктрината на грехопадението; с братоубийството на братята Исмаил и Исаак; с таблицата само на добродетелите! Повелята вече не е "прости им, те не знаят що вършат", а "научи ни, за да се обожествим", защото знаещият е повече от безгрешния!

Но какво значи култура – какво е културата според Учението Път на Мъдростта? Културата, казва Ваклуш, е социална молитва и нейният олтар е Божеството в човека! Тя е израз на божествеността в човека. Не е цивилизация, не е постижение на ума, и затова нейният израз не са неговите изобретения. Културата е духовност – духовност, която носи душевно развитие, йерархирайки мисловните и нравствените ценности. Тя не отразява, тя променя.

Планетните култури се раждат от Духовните вълни в тяхната йерархия; те одухотворяват съответните исторически моменти. Следователно всяка планетна култура е ниспослана благодат от Мировото съзнание и се осъществява чрез енергиите и идеите, които Великите посветени и Мировите Учители дават. Културата е вътрешно откровение и Дух в приложност! Но културите, след като осъществят вложените им тенденции в еволюцията, рухват. Така те освобождават нови енергии и нови форми. Както сега Мъдростта не е култура на добродетелта или на интелекта. Защото всъщност добродетелта и интелектът градят бъдеще, а културата на Мъдростта, родена от Посланията, е бъднината, която не е свързана с еволюция, време и пространство, а с безсмъртие и живот в Бога! Посланията са нова култура – прозрението за бъднина!

Затова, казва Ваклуш, В Третото хилядолетие човечеството влезе: с нова дързост – да се яде плода на Мъдростта; с нова екзистенция – да бъдеш, не да имаш; с нов орган – Третото око (на прозрението); с нов символ – Триъгълникът със Змията (горната част на Кръста); с нов олтар – Книгата на Живота (Съзнанието на Бога у нас); с ново служение – без Себе си (служение към Сътворителя и събожника); с нов път – към Дървото на Живота (за да направим пътника Път); с нова Конституция на Битието – Аз и Той сме едно!; с нова социология – Няма зло, има нееволюирало добро!

На културата на Посланията можем да дадем следните основни характеристики при прииждането на нейните духовни енергии, тенденции, понятия, идеи и принципи:

Първо, последователност на навлизането им – имат едно постепенно надграждане.

Второ, ритмичност на раждането им – винаги на 21-ви декември. (А знаем колко е важен ритъмът – не само Космичният ритъм, но и вътрешният духовен ритъм в човека.)

Трето, непрекъснатост на действието на енергиите им – всяка следваща енергия продължава предишната.

Четвърто, обособеност в периоди – едногодишни и четиригодишни.

Пето, възземане на еволюционните тенденции – до осъществен Живот.

Шесто, разширяване на понятията. (Например, понятието зрим теогон прераства в понятието събожник.)

Седмо, задълбочаване на идеите. (Така идеята за служението от първите Послания е задълбочена с идеята служение без Себе си.)

Така че: последователност, ритмичност, непрекъснатост, обособеност, възземане, разширяване, задълбочаване!

При това, от 1977 до 2006 г. можем да отбележим 3 основни вълни от ученици на Ваклуш Толев, изпълняващи определено служение през периоди приблизително около 10 години.

Първата вълна – ученици, съхранявали "Пътя на Учителя в сигурност", както е казано във Въвеждащото Послание за – 1977 г. Това са неговите стари приятели, охранявали го преди изграждането на Обществото Път на Мъдростта.

Втората вълна – ученици, които започват "да сътрудничат" на Учителя, както е казано в Посланието за 1989 г. Те сътрудничат в реализирането на Учението Път на Мъдростта и в изграждането на Обществото Път на Мъдростта.

Третата вълна – ученици, които започват отговорно да прилагат това, което "Бог иска, Човечеството чака и Съдбата позволява", както е казано в Посланието за 1998 г. Това е първото наименувано Послание – на Изобилието, с което те започват да работят вече с индивидуализирана духовна енергия.

Всички ученици, които преживявахме идването на поредното Послание, си спомняме с какъв трепет чакахме този ден. И както самарянката при кладенеца е поискала от Христос жива вода, то и ние искахме: "Дай ни, Учителю, живата вода на Посланията, за да пием от нея и да не ожадняваме в пустинята на бездуховността!" Това не е само образ – ние наистина с голям трепет и искане чакахме тия дни. Защото усещахме благодатта на Логосовата енергия, която ни трансформираше. Тя променяше нашите нравствени, мисловни и духовни концепции и раждаше една нова идейна тематика през съответната астрономическа година.

Затова неслучайно точно на 21-ви, 12-ти – подчертавам 21-ви, 12-ти – се празнува този ден. Дори нумерологично числото 21 е 2 и 1, както огледалният му образ – числото 12, е 1 и 2. 21 показва връщане към Единицата на излъчената предишна година енергия от нея в Двойката. След това 12 – излъчване на енергия от Единицата в Двойката. А всички знаем, че Единицата е Божествеността, Двойката е нейната проява.

И още нещо: 2+1=1+2 е равно на 3, а 3+3 дава 6, което е две вложени еволюционни енергии – две Тройки в Шестицата, т.е. в плодоносието, за да се роди плодът. 3.3 пък е равно на 9 – роденият плод. Виждате колко точно е избрана тази дата, за да може не само духовната енергия на Посланията, но и самите нумерологични влияния върху човечеството и върху личностите да спомагат за усвояването на тези енергии. Ето защо Ваклуш казва, че Посланията са енергия на превратността на Мировото съзнание!

Но защо Учението Път на Мъдростта идва по такъв уникален начин, т.е. чрез Послания на Планетния Логос? Именно защото културата на Посланията е Богознание, а не добродетел. Всяко Послание носи една буква от това Знание. Както казва Ваклуш: Посланията са азбучният буквар на бъдните богове на Земята, те са приложността в прозрението за Богоживот! В човешката култура е имало много Послания, имало е и две Откровения на Мировото съзнание, дадени чрез Хермес и Христос (чрез Христос на Иоан). За първи път обаче Посланията са Знание-Откровение – те са третото Откровение, и то за Живот в Бога! Те ни водят и към следващите Духовни вълни – Духовните вълни на Истината и на Свободата.

Посланията на Планетния Логос, казва Ваклуш, изграждат пулсациите на Космичната ни присъственост, те са една поточност в Космичната ритмика за себеусвояване на Божията човечност чрез Човешката божественост!

Как по-конкретно бе ниспослана културата на Посланията? Посланията – като пулс от сърцевината на Космичното Същество, се обособиха в девет основни идейни групи. Първа група – Въвеждащо Послание за 1977 г., седем групи по четири Послания – от 1978 до 2005 г., и Заключително Послание – за 2006 г.

Защо те се групират точно пък в 4-годишни периоди? Каква е ролята на Четворката? Ваклуш ни разкри процеса за духовното възземане на Планетното съзнание. През 4 години към него се ниспослира духовна енергия, т.е. през 4 години Планетният Логос получава от Мировото съзнание излив на духовна енергия, която се дава, за да се пулсира еволюционният ход на планетата. А всяка Четворка осъществява период от великия двубой между Дух и материя, тя е израз на Кръста на Разпятието!

Седм`ицата пък е основата на земната еволюция, затова са 7 периода. А 7 периода по 4 Послания са 28 и много пъти сме подчертавали, че 28 е числото на Великите посветени, даващи нови Учения. Ето защо Посланията са, наречени от Ваклуш, стратегия – една верова, морална и месианска стратегия – духовна будност за Знание!

Тази духовна будност се изгражда като се усвоят енергиите и идеите на всеки от седемте 4-годишни периода заедно с Въвеждащото и Заключителното Послание. Но специално седемте 4-годишни периода – тяхното осъзнаване и разбиране трябва да върви паралелно със съответните други еволюционни планетни процеси. Това са 7-те Духовни вълни, 7-те центъра на Кундалини, 7-те Лъча на еволюцията, 7-те Коренни раси с по 7 подкоренни раси...

За да се докоснем до панорамата на културата на Посланията, ще се спрем само на няколко определени техни основни елемента.

В Посланията от 1977 до 1990 г. са налице освен съответните обръщения и по три искания. А Исканията са зов на Човешката божественост към Божията човечност, т.е. чрез тях Богът у нас се търси във Всемирния Бог!

Посланията от 1991 до 2004 г. включват обръщения, искания и още по три повеления, т.е. има една промяна на въздействието. Защо? Защото Повеленията вече са ниспослана енергия на Божията човечност към Човешката божественост, т.е. чрез тях Бог търси Бога у нас. Ето двата процеса: отвътре-навън и отвън-навътре!

В Посланията за 2005 и 2006 г., освен съответните обръщения, се дават само по три повеления. Повеленията не трябва да се разбират като насилие, а като волеизразяване. Те, заедно с исканията, имат само една задача: Боготърсене, Богоосъществяване и Богоживот!

Основните енергии, тенденции, понятия, идеи и принципи на културата на Посланията можем да изведем от Въвеждащото Послание, от първите Послания на седемте 4-годишни периода и от Заключителното Послание.

Посланията започват през 1977 г. с идеята за идващия нов Път – Пътят на Учителя, и как той ще се ходи.

През 1978 г., в първото Послание от 1-я период, идва Рождеството на Космичната Мъдрост, т.е. на този нов Път. И че тя, Мъдростта, трябва да се осъществи като надграждане на предишните две Духовни вълни – на Любовта и на Правдата.

През 1982 г., в първото Послание от 2-я период, се иска в този Път да откъснем плода на надеждата, т.е. на новото Учение на Мъдростта, не само надграждайки предишните Духовни вълни, а и като се освободим от миналото, като ожънем нивата на изобилието му.

През 1986 г., началото на 3-я период, се показва накъде е насочен Пътят на Мъдростта – към освобождаване на пленника у себе си, т.е. на вложения у нас Кундалини, както е казано – чрез бдение и щедро дарение.

През 1990 г., началото на 4-я период, идва утвърждаването на Мъдростта в живота – със святост в делата, преданост на сърцата и познаване благодатта от болката на еволюцията.

През 1994 г., в 5-я период (след йерархиите на миналите Духовни вълни, а именно: Синовете на служението, Посветените мъже и Воините на Любовта), влиза новата йерархия на служението в Духовната вълна на Мъдростта – Децата на Деня, защото Денят започна!

През 1998 г., в 6-я период, идва идеята за вътрешната зримост с новата йерархия на съзнанието – зримият теогон, т.е. за събожника, дава се и идеята, че човекът е Богоосезаема необходимост.

През 2002 г. вече, в 7-я период, се повелява и иска да изведем Божията човечност чрез Човешката божественост, като надмогнем човека, победим съдбата и осъществим Живота!

И в Заключителното Послание през 2006 г. се повелява: Открийте бъднината си в Книгата на Живота! и Направете пътника Път! Така пътникът Адам, изходил Пътя на Мъдростта, може да изведе своя личен Кундалини до Мировия Кундалини и да стане Път!

Дори и от тази неголяма част от културата на Посланията се вижда през тези 30 години каква духовна енергия е бликала от Небесните светове и е осветявала със Светлината на Мъдростта нашия планетен свят. Затова Ваклуш казва, че Посланията са тайната на Космичния Огън!

Днес ние отново имаме възможността да се потопим в този Миров енергитичен излив. Още повече, че 2010 г. е началото на един нов 4-годишен период – период, в който започва служението за осъществяване харизмата на културата на Посланията за Знание и за посвещение!

Периодите определихме въз основа именно на изброените нови идеи, прииждащи в Посланията на Планетния Логос. Щом 1978 г. е начало на 1-я период, то, връщайки периодите назад през 4 години, ще стигнем до 1922 г. – начало на един нов период, в който е заложена нова Духовна енергия. Енергия не на раждане, а на Рождество, осъществило се на 7 януари 1923 г., когато е роден Ваклуш. Оттук можем да заключим, че Иисус се е родил една година след началото на нов 4-годишен период, което показва, че не е в официално обявената година. Има различни изчисления за търсене на точната година на Рождество Христово, опровергаващи приетата. Едно от тях е на Климент Александрийски, който извежда, че това е 3 години преди обявената година. Други извеждат от годината на смъртта на цар Ирод, че раждането Му е 5 години преди официално приетата, което точно съвпада с изказаното по-горе предположение, свързано с периодите на Посланията. Именно периодите дават възможността за прогнозиране на точната година. Неслучайно Ваклуш казва, че Посланията са взети от Отец тайни на Битието!

Да благодарим, че Мировото съзнание и Мировият Учител ни дадоха тези Послания, за да можем да живеем тази изключителна благодат! Благодаря ви! Благодаря, Учителю!

Ваклуш Толев: Не зная дали може да бъде сложена юзда на радостта... И може би затова един от големите композитори беше написал "Ода на радостта". Но наистина, в няколко минути от това, което наричаме часово време, да създадете това експозе за сгърнатата тайна на Посланията, които по-скоро са едно Откровение, отколкото само известяване на тайни... Известяване на тайни и знания човечеството е крило в пазвата на своето оплождане – Кундалини опложда жизнеността на човека, който едва през времето на Иисус става Ecce Homo! – Ето Човека! Преди това е бил същество, бил е индивид, носел е Космичната цялост в неосъзната потреба за изява на бъднина, не на бъдеще. Бъдещето следва своя еволюционен ход, бъднината следва своята епохална откровеност на знанието за човека – бог в развитие.

И точно това в това кратко експозе се показа: човекът – Откровение, легитимирал образ от Абсолюта. Богът е междината между Абсолюта и развиващата се даденост, наречена човек, който е бог в развитие! А божествеността е мостникът, по който се минава, за да имате едно изключително прозвище, което само културата, и то на Знанието вече, не на Добродетелта, може да скрипира в душевния път на човечеството – прозвището събожник. Събожникът е мотивирана божественост, която се откроява в пътнината на Знанието, наречено в културите на религиите Откровение.

Иначе познанията, които са давали религиите, често имат грешки. Да не говорим за смешката, която поставят учени – дори християнски, в това, че Слънцето се върти около Земята. И слагат несъгласни с това хора на клада. Вижте, не отделният човек е слаган на кладата, а се е водила битка между добродетели и знание. Учението Път на Мъдростта е точно тази голяма битка – тя е не само планетна, тя е и Мирова!

Това именно в експозето беше подчертано – идеята за Посланията, на които сме отредили ден. Те са най-същественият белег в Учението Път на Мъдростта, което безспорно казва, че Пътят е неизбежната Божественост. Той не е израз на еволюцията.

• Еволюцията илюстрира Пътя – духовността го освещава!

Духовността е, която му дава белега. Дали Разпятието е вярно или не е вярно, то е точно тази тайна. Това Разпятие всеки в даден миг на своята пътнина ще извърши. Не е нужно похулване на миналото, каквото страстологията в гамата на добродетелите е налагала на битието на човека. Сега знанието като вътрешно откровение ще ви избави от опущението над човека, над ето човека!, за да дойде ето божеството! в своята изявена даденост.

И точно затова съм изключително благодарен в задължението да ни се поднесе, така както е била поднесена тайната на Иоан Кръстител, който казва кой е Иисус. Главата на Иоан е поднесена! Това е една от великите енигми, защото само той е можел да каже тайната за Иисус, Който става Христос. Ние надкрачваме вече това – когато Иисус става Христос, и казваме – човекът става събожник и е вече не син на Бога, който е олтарното моление с енергиите и еволюциите на човека, а на Абсолюта, Който е пратил Своя лъч на Откровение!

И в т. нар. свещени книги голяма част от откровенията са твърде неточни, защото не се работи с Мировото съзнание, а само със събуден център. Затова именно Посланията крият Свобода. Да дадете идеята за Свобода, трябва да сте минали над Причинността, за да може да не се препречва онова, което еволюцията поднася в конфликта си със Сътворението. Сътворението само създава, еволюцията ви изнася да определите степените на конфликтите. В тях се ражда идеята ecce homo! или ecce deus!, т.е. ето съ-Сътворителя, който ви освобождава от онова, което възхвално беше във времето – да изведете от индивида човек. Сега трябва от човека да изведете божеството, т.е. събожника!

И задължението ми за благодарност за това експозе е безпрепречно!

А на вас, мили събожници и съпътници (защото Пътят се прави от съпътници), имам неизбежното задължение към идеята за благодарност, която съм казал, че е най-голямата благодат за Пътя на човечеството – благодатта на събудена потреба. Благодаря за грижата ви да внесете, да нотирате в душевността ни една малка песен – песен на събожника, да прерасне раждането в Рождество! Неизбежна неизбежност, но цели две Коренни раси не са имали диференциация на полове. Следователно човекът е минал и през други етапи и тъй или иначе ще дойде до един следващ етап, по-съвършен дори от този, който роди съблазън за знание, която нарекоха пък грях... В Учението Път на Мъдростта грях няма – има нееволюирало добро! Злото е сложено от гамата на добродетелите, но Знанието не го приема. Отсега нататък пътността ви на събожници трябва да бъде освободена от идеята за грях. И не само! Тя е сменена с идеята за служение. Събожникът служи – служи на Мировото съзнание! То все още еволюира плът в нейните три измерения, но не и в по-висшите дадености. А човекът е даденост, която носи възможности повече от еволюцията!

И така, днес е най-хубавият ми ден, най-безспорният в необузданата радост, която трябва да прерасне в посветеност – Знание! Това Знание е в своята върховна усетност Откровение. Вярно е, че в почти всички религии са дадени откровения, но, за съжаление, в тях има доста смешки в едно морално оценяване, а не тайни. Защото, като четете дори Откровението на Иоан, което му е дадено уж изцяло от Христос, вие ще намерите стълба на морални оценки за поведение, а не на знание за тайни. И затова там има толкова беда и толкова бремена на оскърбление на човека... Човекът не може да бъде оскърбен. Този, който има моралния постулат да не обижда Господа, трябва да има и знанието, че човекът не може също да бъде обиден, защото той със своя Кундалини е бог в развитие. Освободете се от бремето на обидата, която са ви нанесли добродетелите!

Скъпи Деца на Деня, наистина много естествено ще бъде, когато като събожници отстоявате бъдещия си Бог! Моля, в своята взаимност да се осъществим! Добре дошли! Дори днес да не е празник. Аз не зная защо хората говорят за празници. От какво са празни!? Би трябвало да бъдат плътни, цялостни – не бива да бъде празен от вътрешна действеност човекът! Единственото нещо, от което трябва да се освободи в своята пътнина, е да смени себе си със събожника. Това е вашата култура; това сте вие като предшествие; това е и вашата голяма битка в Третото хилядолетие. Децата на Деня – събожници!

И от сърце се радвам, че мога да ви свидетелствам своята несмутена даденост на служението! От сърце благодаря на всички ви за вашата присъственост в такъв Ден, когато Посланията са огледалната ви даденост, с която безспорно минавате своята стълбица на човека бог в развитие. За този хубав Ден, както е казано в Откровението на Иоан, няма да има нощ. Защото сами ще си светите. А богове, които не светят, са още еволюиращи човеци. Моето благословение над вас е да се осъществите в своето предназначение!

 

Поднасяне на цветя: Учителю, поднасяме Ви този букет с благодарност за Светлината, с която ни дарявате!

 

Ваклуш Толев: Да ви благослови Оня, Когото не може да махнете от Себе си, защото сте Негова идея и Негов път! Благодаря Ви!

Дължа една благодарност на добрите ми приятели, които с клавиши и със струни дават своята радост и принос за нотираност, за хармоничност, за цялост. Благодаря им за жертвата!

Благодаря на водещата, която не лиши човечеството и нашето присъствие от своята изразена радост, че води един път, който – не, не искам да има своя Олимп, там боговете се караха и правеха най-различни дребни истории. Искам да има своя връх в идеята на събожника!

А на вас, мили приятели и събожници, щедростта да не ви лишава от вложената възможност у вас самите!

 

20.12.2009г., Пловдив, Хотел "Алианс", Зала