Интервю

Посланията са азбуката на служението в границите на еволюцията и посветеността!

Уважаеми Учителю, първо искаме да Ви благодарим, че се съгласихте да отговорите на въпроси относно Посланията на Планетния Логос. Въпросите са синтез от предложения, подадени от представители на школите в различни градове на страната.

 

Ваклуш Толев: Благодаря за поканата, за копнеещата необходимост на школите в съответните градове. Но искам да направя един кратък увод, така че нека ми бъде позволено да започна с проблема: енигмата Адам. Какво е Адам? Разбира се, най-чистото наименование на Адам, това е Път (макар че той е мисловността). Той изразява съзнанието за еволюция и в същото време създава карма.

Онова, което смущава – може ли мисълта да бъде неудобство? Защото Адам е неудобство и срещу него се изсипва гневът на Твореца – праща го да слезе в последното поле, т.е. в зараждащото се планетно материално съзнание. Така че безспорно енигмата Адам е жизнената потреба!

След това можем вече да говорим какво пък е Хермес, който казва: човекът е смъртен бог. Значи за поселниците на тази планета, още в началото на нейните събудени дадености, Хермес дава идеята за събожник. Кой обаче е захранил или събудил отговорността и пътя на Адама? Това са вече Посланията.

И тогава чак ние можем да кажем какво е всяко едно Послание. То е житейски олтар – олтар на планетната даденост, на астрала, на ментала – олтар на живота. Посланията са културата на Богознанието на живота! Богознанието е и онова, на което в един от трудовете ми – "Седемте Лъча на еволюцията"[1], съм дал характеристика. (Адам не може да бъде "фотографиран" без 7-те Лъча на еволюцията.) Тогава всяко Послание какво е – то е едно ниво на духовното проявление. Посланията са проявление на духовната реалност в човека! Те са неговата насъщност, както в Отче наш е било казано: Насъщния ни хляб дай ни днес...

Молитвата, обаче, в повечето случаи е научена, тя не е наша. Молитвата не е на личния човек, тя е степен според религиозната йерархия. А Кундалини, който именно Учението Път на Мъдростта изразява и подчертава, е вече наш. Кундалини не се учи – той учи! Той е вечно наш, макар че Диханието е вдъхнато в човека.

Учението Път на Мъдростта рече, че предварата на идеята за Бог е човекът. Бог е в съзнанието на човека като култура, а не само като Творец. Това е една невероятна Космогония, върху която би било интересно една бъдна наука да дава свои научни обяснения. (Но науката, съм казал, е бедната сестра на Истината! Тя е услуга, когато още Истината не е живот или Мъдростта още не е Път.)

Астралът е основната вибрация, за да понесете материята си и да я одухотворявате, а както квалифицирам: Водата е астралният образ на Светлината! Тогава разбирате ли наистина каква Космогония имате? Ако човечеството беше извело тези тайни, знаете ли какво значимо знание щяхте да имате? Планетата щеше да бъде носена на ръка, а не нейното земно притегляне да кара човека да умори краката си да правят стъпки по 20 – 30 см. Да не говоря какво е пък умът в този Адам...

Предшествието е Бог в човека! Само че след това човекът събира достатъчно енергии да си направи Бог. А Кундалини е, който прави Път! И тогава ние не можем да не кажем, че енигмата Адам е Път! Той е изначало Път. А неговата еволюция го утвърждава.

А когато трябва да говорим за Посланията – Посланията са Слово на Всевишния, изречено чрез устата на творението Му, защото те са Откровение! Те са един реален израз на осъществена вяра!

 

Въпрос: Защо Учението Път на Мъдростта се ражда чрез благодатната воля на Послания?

Ваклуш Толев: С основание казах, че Адам винаги ще остане една енигма. Когато Адам, т.е. общия човек, принципа човек го слагат в стоялката на живота, а не още в еволюционната пътека, тогава той със събудена възможност (не с астралната потреба на животворност, която всяка животинка от Сътворението и пълнотата на природата има в своята вегетативност) поисква да знае. Ражда личната си потреба – събужда искането си да знае! Но знанието остана в подножието на добродетелите. Как са искали да изградят Адам само с добродетели, а не с менталния му свят!? Разбира се, този конфликт в неговата планетна цялост ражда една дързост, дързост човекът да иска да знае. Това е, когато Адам влиза в конфликт със Сътворителя си. Значи, ако вие не проявявахте дързост, не можехте да направите път!

Събудеността, вибриращият астрал, но с малкото прозрение на събудения ментал, прави нарушение на статуквото. И тогава Адам по неволя (ще не ще) трябва да направи онова слизане – пращат го в планетната плът. Първоначално той носи конструкцията на духовната си структура, когато още няма плът. Тази плът обаче бъдещите Послания трябва да я вибрират така, че тя да може да създаде хармония (ето защо казваме, че молитвата не е наша) – тя трябва да започне да вибрира, за да бъде в хармония с онзи, който е сътворен, но в когото се събужда и Кундалини. Именно тази необходимост ражда това, което наричаме Послания.

Човечеството има още да блуждае, но фактът е, че то получава Послания. И те тъй или иначе ще кажат на Адам: "Браво, че си имал куража да искаш да знаеш, като напуснеш дори своя Бог!" И нищо рисковано няма в това, че човекът е бог в развитие и в своята легитимация прави йерархията на боговете в усвояване и приложност!

Духовната енергия на Посланията безспорно етажира, според събудените центрове, т. нар. религиозно съзнание – не всякога верска добродетел или верска отдаденост. А верската даденост може да извика Послание. И Учението Път на Мъдростта, което надкрачва скалата на добродетелите, ражда мълчаливата си съпротива (ако можем така да кажем) срещу статиката на добродетелите и така се създават Посланията. Защото Посланията са азбуката на служението в границите на еволюцията и посветеността!

Логично е да се приеме, че първото присъствие, с което става разбуждането, е еволюционната потреба, която отпраща човека. Отпраща го в земна плът, за да създаде той в себе си събожника. Събожникът е прозрението и отреденото му предназначение! Иначе не бихме определили смисъла на планетната битология и на това, че Учението Път на Мъдростта се ражда в планетата чрез благодатната воля на Посланията. Планетният Логос ниспослира своята потреба да се осъществи едно Негово същество, над което Мъдростта ще се роди.

Разбира се, това е, когато даваме определение на Учението Път на Мъдростта, но безспорно предшествията също са имали своята ниспослана воля на Планетния Логос. Когато имаме едно тотемно начало, но не още прозрение и предназначение, трябва да направим поклон в еволюцията – може да бъде на тотема, може да бъде и на идеята за многобожието...

Но когато разглеждаме исторически религията, ние трябва да кажем, че в нея няма тази теза за Послания (макар че има най-различни послания), които конструират новия човек – човекът, който самият е бог в развитие. Това е големият конфликт, а не робското поведение на признание, каквото е, да кажем, според Десетте Божи заповеди или в други повеления в различни други религии.

И ние виждаме стадиите. Има, както казах, един стадий на поведение към тотема. Тотемът не е разграничен, но е признат – не е разграничен с обща даденост, освен с това, че всеки един е акт на признание. В този смисъл вече необходимостта налага Послания, но схоластиката във философията и религиите не е позволила на събудената потреба на Адам да знае, да покаже своята култура, освен да искат от него само подчинение. И затова се явява конфликтът "добро – зло". Искането на Адам да знае е определено за негово зло. Това т. нар. "зло" ние обаче го нихилираме в един изключително потребен израз, който много трудно се разбира – Няма зло, има нееволюирало добро!

Ако не сме имали еволюционна потреба, с премахване на воала от зрението не бихме изпълнили поисканата воля чрез Посланията на Планетния Логос за предназначението. Предназначението на човека е да бъде събожник! Това е повелената тайна на Твореца.

Следователно потребата от Учението Път на Мъдростта наистина е една благодатна воля на Логоса с това, че Посланията Му в различните стадии са предоставяли своята азбучна тайна: Човекът е бог в развитие! Това е тяхната истина.

И чак когато дойдем до Заключителното Послание, Планетният Логос вече не е дал повели за предназначение и прозрение, а имаме приемствеността на достигнатата възможност – човекът е вече пътникът, който трябва да стане Път. И тогава благословът е какво – че това Послание е на Живота! Другото е осъществяване на вложените сили на Сътворителя. В последното Послание ние имаме осъщественост, и то на Живота. През какви стадии трябва да мине? Безспорно има една възможност – да откриете бъднината си в Книгата на Живота! Значи в самата тайна на Сътворението има една Книга, в която не всякога могат да се четат даденостите на онова, което еволюира, за да стане в определен момент властност, определяща битие. И затова е казано: Открийте бъднината си в Книгата на Живота!

Имате вече Книга на Живота, в чиито страници са писани стадиите на еволюцията на човека, който стига до определението човек, минавайки през индивид. До Христовото идване имаме индивид, но нямаме човек! Ecce homo е представа на човечеството за тайната, която донася Иисус Христос. Кой я казва? Всички говорят: "Неговият враг." Но Пилат не е враг на Иисус, дори не е враг на Христос! За мен по-голям човек в онова съвремие от Пилат няма. Не е важно дали жена му прави внушението. Отземяването на Иисус, Пилат го отключва като казва: Ecce homo! Не ето индивида, дори не е онова, което една гръцка философия казва: zoon politicon! Аристотел декларира тази тайна три века преди това: обществено животно... Но само Пилат, чрез внушението на Христос, можа да рече: Ето човека!

Прозрението на Пилат е в идеята, че индивидът прераства в човек. Затова всички говорят срещу него, но аз го защитавам винаги. Защото това е прозрението, това е посланието – всичко друго е еврейщина. Тази обида, която той нанесе на евреите, чрез характеризиране на индивида в човек – личност, която прави човечности! А Разпятието на човека дава идеи за Път, то дава възможност Кундалини да излезе на преден план. Дотогава Кундалини е спял в индивид. Затова за мене Пилат е велик... Разбира се, след това го отстраняват, изгонват го и от Рим. Но последицата е, че той с три века предварва човечеството, дава му име и му очертава Път. И в християнството ще стои: Аз съм Пътят, Истината и Животът! – това е вече ходене, а не е само съществувание. Тук е разликата между индивида и човека – човека го характеризира събуденият Кундалини!

До този момент, освен индивидуалността, която постепенно е изграждала образа на човешкото същество, вие имате само клетъчния... Сега ни е лесно да кажем "човечество", когато е дадено ето човека! И когато Иисус, ставайки Христос, казва това, което е най-гениалното в цялото християнство: Аз и Отец сме едно! Той го произнася – не някой бог от Олимп или някой от тотемите. Не, казва го човекът – Иисус, който знае да възкръсва, и който знае да дава причестяване на човека в своята божественост. Човекът е, който е предварил боговете във всичката тази тайна на Абсолюта. Човекът оформява и астралния образ, и менталния образ и за него след това в тези съчетания ще кажат: Ето Бог!

Събуденият ум, който няма целостта на посветеността, а има еволюционен етап, още не е направил човека Бог. Затова Учението Път на Мъдростта ви казва, че човекът е бог в развитие. Не казва, че е Бог. Но безспорно той е, който създава боговете. Вън от човека богове няма, няма и да има! Отделен е въпросът за Абсолюта – за Абсолюта никой нищо не може да каже...

Но Учението Път на Мъдростта нарича човека вече не само син на Бога, а събожник – синът Божий е наследие, събожникът е единство! Така че тогава, когато сте изведени от Книгата на Живота, трябва да светителствате в служение на Сътворителя и на събожника си. Оттук идва изведената вече извървяност, когато може да се каже: Направете пътника Път! Това е голямата тайна, която започва с една определеност – пътникът да се обърне във Въвеждащото Послание (за 1977 г.) към Всемирния Учител. Той още има пъпната връв (защото Адам предава на човечеството пъпна връв), не е още Дете на Деня. Затова в Посланието за 1977 г. иска: Учителю Всемирни, Дай ни сили на служение да изпълним Твоята воля! Но в Заключителното Послание (за 2006 г.) вече няма Твоята воля – има: Деца на Деня, Открийте бъднината си в Книгата на Живота!

Така че вашето служение е за Сътворителя и събожника и вие сте събожници, но във Въвеждащото ще искате: Вземи усилията ни да се слеем със закона на Еволюцията!, защото не вие извършвате сливането си, а Учителят. Той е, Който ви дава именно това, което в последната тайна на Посланията е наречено Деца на Деня. Значи Учителят взима усилията на човека, за да се слее той със закона на еволюцията, която го прави събожник. Прави го като вписана образност и като живот – влязъл е в Книгата на Живота, не само на развитието. Затова във Въвеждащото Послание ще дойде: Съхрани планетата ни в мир и пътя на Учителя в сигурност! Подчинението е тук – развиващият се брани, моли за сигурността на Учителя си, докато в Заключителното Послание имаме: Направете пътника Път!

Ето това е короната, с която се венчават Посланията – те са жизнената даденост на Човешката божественост! Така че в последното Послание вече можем да кажем, че Бог не е само услуга на религиите – това, което еволюционният стадий в първото Послание дава.

 

Въпрос: Имате една странна фраза – "Духовните вълни са чакрите на планетата!" В какво се изразява тук действието на Планетния Логос?

Ваклуш Толев: Изразява се будността на Логоса, която във формулиране на гледищата има един израз: Единосъщие! Както седемте Духовни вълни, така и седемте чакри изразяват еволюционната симфония на планетата в идеята за Посветените. И в този смисъл именно Логосът, т.е. Неговият представител в човешката формулировка, е в достижимата степен на Единосъщ, минала през стадиите на единството! Същината или, както казваме, ядката на ореха е, която дава ствола му и разклоненията.

Не можем да се лишим от еволюционните стадии и безспорно в съответните чакри те имат своята огледална даденост, но в цялост идеята е Единосъщие. Това предполага седем Духовни вълни, които трябва да минат през седем чакри. Отделен е въпросът, че една последна чакра има хиляда свои вибрационни сили, а една първична само един-два листа, които разгонват сънната човешка будност – човекът в своята началност се събужда.

Кой е големият пленник? И ако липсата на планетна енергия го задържа, трябва ли да го лишим от това, че Духовните вълни са глед и двигател на еволюцията?! Именно тяхната духовна енергия минава през седем чакри. От първата, която събужда, до последната, която ви освобождава от предишния – когато можете да носите планетната събудена материя! Материята съставлява човека в неговата преходност. И ние даваме една посока в тази преходност – осъществяване на Единосъщието. Това е голямата тайна в идеята на Духовните вълни.

В планетата чакрите са локализирани. Затова хората са определили известни височини в нейната плът, на които отиват да минат школи на посвещението. Иначе – трябва на всяка улица, при известни необходимости, да извира, така да се каже, духовната енергия, която задвижва или осенява... Затова и в школските възпитания има т. нар. скала на посвещения. А тези посвещения безспорно в планетната плът имат съответните свои върхове. Затова се казва, че ако носите посвещение, умората не може да ви спре, когато се изкачвате. Иначе вие оставате пътник, който не е осъществил Пътя си. А Пътят какво е? Човекът – еволюиращ бог.

И в България има чакра на планетата. Тя още в древните култури, когато се говори за тракийската посветеност и за самия Орфей, е дадена. Не е в Рила, както отиват да се кланят – не, а е в Родопите! Има и второстепенни чакри, като тази край Бачково. Логично е тя да събира хората, за да им дава първото четмо на посвещението, но не там е най-важната чакра...

Винаги онова, което надвишава атмосферата на Земята, ще се нарича Небе. А щом е Небе, трудно е да бъдат определени неговите благоразположения за събудения. И безспорно Посланията са осенени и осеняват духовната същност на човека! Не е въпросът как са дадени. Но тази нотирана песен е битка за откровение между Дух и душа... Вие имате услугата на потенциала – да ви отземява. Ако не ви отземява една мисъл, това показва, че вашата вегетация е по-силна от вашата предназначеност. Предназначението в края на краищата е същината на Посланията. Те имат предназначение – да можете да се освободите от това, което земното притегляне ви е дало. Има я тази тайна за свобода, която безспорно е вътрешната сила – Кундалини ви облъчва за Път...

Именно затова Учението носи един изумителен знак – Път! Другото е вегетация, трудно е да се каже живеене. Учението Път на Мъдростта не е да преобразите само мисловността си, а да направите ферментация в духовната си същност. Но мисловната ви същност може да дава убеждение на света, който не ходи път още с нас и, разбира се, това е потреба на еволюцията!

 

Въпрос: Бихте ли направили съпоставка между Кундалини като предназначение, т.е. както сте го формулирали – като живот на Боговете, и Кундалини като фатум, т.е. – като осъществяван живот?

Ваклуш Толев: Логично е, когато човек не работи още с Кундалини, да говори за фатум, т.е. за съдба – извинението на човека, когато не се е овладял в предназначение... Макар че в идеята на творчеството за човека не е скрито развитието му, то в приложността липсва идеята за еволюцията, дори някои религии я отричат. По този начин остава неопределеното, но фатално, наречено "съдба". И тогава откъде ще дойде развитието, след като културата е забранила на човека от този фатум да изведе събудения Кундалини в идеята му за единство?! Това е трагичното...

Боговете съществуват, но Кундалини живее! И Митологията точно това потвърждава – боговете са във всичко. Първичният тотем – също. Но само събуденият Кундалини живее! Иначе той захранва развитието. И тогава съдбата (Ананке, както е в гръцката митология) довежда боговете до дефиниране. Така човек много лесно се извинява: "Ами, такава е съдбата...!" Той се лишава от себична формулировка, макар и Себето да е всичко. И то става жертва да се отрича всичко, което определя човека. В този смисъл, когато искаш да отречеш Себето, ти се опитваш да дефинираш, че съдбата е по-важна. И така дори се прощаваш с Божеството...

Стадият на тотемния, на многобожния и пр. са само стъпала по оная Небесна стълба, по която са се качвали и слизали ангели. Но хората забравят, че ангелите нямат вложената тайна на еволюцията. Ангелите нямат дадено Дихание – те са образци на формулата мислене, а не на целостта на Твореца. Мисленето като енергия може да ви създава образци, но не създава животворност. Докато Кундалини, като мине през същината на човека, дава възможността за Творец – за Съсътворител. И именно затова определен акт, който прави човекът в област, в която има своята даденост, е акт на творчество или пък на отражение. Цяла доктрина – материализмът – сложи идеята за отражение, а не за развитие. И тогава имаме, така ако може да се каже, бедата, че късоумието ти определя Откровението.

Последната тайна, когато Кундалини наистина излезе, се нарича Творчество. Ако го лишим от това право и тръгнем да го търсим по определените чакри с тяхното предназначение и нагнетеност, губим това, което в общия смисъл се нарича духовен просперитет. И тогава безспорно хората плащат високи данъци...

Кундалини живее, а боговете съществуват! Само Кундалини като Дихание на Абсолюта може да даде Път на Живота! И никой не може да Му определи границите.

В едно първично мислене, когато имаме многобожие, е в наличие баща, който си яде децата, защото в утробата на бъдещето лежи оня, който ще победи баща си. Значи в човека са вложени възможностите да победи баща си. Дори да е само бог, а не Божество! Защото богове е прозвище, а Божеството е реакция на Сила, на Творческа сила. И именно Кундалини ви прави Единосъщни!

 

Въпрос: Как влияят концепциите, изведени от различни Послания, върху поносимостта на човека? В този аспект, възможно ли е Кундалини да предизвиква болести?

Ваклуш Толев: Кундалини трябва да бъде понесен, за да може даден център да се завърти, да заработи и в неговата възможна стадийна просторност да овладява. Но когато някой иска по-горен център да пробуди, той няма как да осъществи там прилива на енергиите на Кундалини и тогава има непоносимост и съответните гърчове. Оттук е до известна степен онова, което е част от неопределените от медицината феномени.

Така че вярно е, че е възможно, и в определен смисъл не е вярно. Наистина имате зависимост – имате еволюция, имате и прераждане (осъзнавате или неосъзнавате). Дори и двадесетият век не донесе на основни религии тезата за прераждането, която е, бих казал, очевидна. Това, че не се признава поради съображения на доктринерство, не значи, че не е истина. Макар че хората за една доктрина са си давали живота. (Както и Инквизицията им го е отнемала...) Затова може да се каже: и да, и не! Защото имате зависимост – имате еволюция и прераждане.

Първият човек не е обременен – Адам иска знание и е прогонен във физическата материя. Адам в материята не го е страх вече, че няма знание – той прави знание! Защото менталът е събуден. (Първоначално, както казах, човекът няма събуден ментал. Има усетност за ориентиране, прехрана и пр.) Може да е много първичен, но е налице. И човекът, излязъл от Божествената утроба, започва да си създава своя утроба. Той самият става сътворител. Затова в бъдеще му се открива съ-Сътворителство. В Третата Коренна раса става диференцирането на половете – мъж и жена (не в сегашните постановления за полов живот на човека), в разпределение на това, което трябва да бъде утроба, и онова, което трябва да я опложда...

Когато менталът започва да работи, тогава той създава предпоставки за формирането на карма. А щом има карма, не може да няма възмездност в идеята на преражданията. Щом имате идея за прераждания и осъществено поведение, еволюцията дава възможност с постепенното отработване отрицанието да се нихилира или да се коригира с поносимост една карма. Затова много грешно хората разбират под "карма" само наказание. Това не е вярно!

Така че не само е възможно концепция, изведена от Посланията, да не бъде понесена от някой, но е и много реално. Затова в тях имате т. нар. периоди, което дава идея за йерархия на Посланията, както има и йерархия на Духовните вълни; има и Лъчи на еволюцията. В един Лъч на Предсказанието (на Изкуството) за онзи, който няма усет към поезия или пък към други идеи на изкуството – не в този смисъл, в който сега имаме изкуство, а тогава, когато принципите му са създавани – тази несъвместимост прави отрицание в обикновения човек. И това е логично. Защо? Защото, първичният човек макар и да има ум, неговата потреба е услуга да бъде нахранен. По-късно ще го видите – за да бъде награден с нещо, трябва да пости или да прави ритуали.

Тук са нравствените правила, които в многото случаи са издевателства върху събуждането и са задържали развитието. Задържали са развитието в резултат на своите нормативи. И затова има конфликти, затова има религиозни секти, които отричат някои правила. (Има религиозни секти, които никога не приемат постенето, примерно казано.) Това е конфликтът – конфликтът между една първична събудена потреба и един Лъч, който менталът вече го изнася.

 

Въпрос: А обратният аспект – как осъзнаването на основните идеи в Посланията на Планетния Логос подпомагат действието на Кундалини?

Ваклуш Толев: Подпомагат, щом дават идея за Знание вече, след завършените цикли на Добродетелта. Следователно Посланията са най-добрите диоптри за дадената културна епоха – те вече не са само отработени формули, има и преценки. Подпомагат, защото в дадени моменти, така да се каже, адамовци вече са приели адамовия протест, а протестът не е толкова срещу Бога, колкото срещу тях самите. Ако човек не събуди в себе си протест срещу статиката, то, както виждате, с хилядилетия се изповядва една и съща глупост или пък една и съща признателност за величие. Но признателността също задържа. И ако не позволите на Лъчите да действат...

В съзнанието на развитието има числото седем: 7 Лъча на еволюцията, 7 енергийни центъра, 7 стадия на развитие..., с което, разбира се, се нарушава принципът на хармоничната статичност. Макар че е хармонична статичността, тя е обидна в процеса човекът бог в развитие. А Адам първи прави нарушение на статичността. Затова казвам: Адам е енигма – енигмата Път! На Адам му приижда до гуша да бъде статика на даденото – той иска да бъде Път. И първият му стремеж е какво – да работи с менталното си поле. А кой е този в него, който иска да работи с ментала? Безспорно Духовната му сила!

Така че Посланията помагат за издигането на Кундалини! Ако Кундалини няма това предназначение, човеците биха се сковали в статиката. Както и сега някои формули, които са станали догма (в която и да е област на науката). Ето вземете най-простото – мотивът на Инквизицията срещу науката. Там има нещо, което е непростимо. Да кажат, че Слънцето се върти около Земята. И качват учени на кладата...

Какво имаме в митологиите – един Прометей, който иска да запали огъня за хората. Но Зевс какво прави – наказва го. Тези конфликти са много ясни и като вътрешна, така да се каже, ферментация. Човечеството с хилядилетия го държат вързано. Вземете, например, еврейската религия – пет-шест хиляди години стои нееволюираща! (Вярно е, че не са и приемали еволюцията.)

Но погледът на сегашния човек вече не е в Менталния, а в Причинния свят. И тези, които определят поведение и богопочитание, са обидени... В този смисъл именно Посланията играят голяма роля. И вие виждате как йерархират. Ето в Посланието за 1980 г.: Храни душата ми с добри дела и благородство! (Това е статиката от времето – сега всички ще се поклонят на добрите дела.); Води Духа ми в молитва и смирено служение; Опази ме духом и телом! Но когато дойдем в 2000 г., ще намерим нещо друго: Научи ме да изведа пленника от себе си и позная освободения...

 

Въпрос: Защо в деня на приемане енергиите на Посланията (21.12.) те се четяха в четирите посоки на света, и то в определени четири часа на денонощието: 00:00, 06:00, 12:00 и 18:00 часа?

Ваклуш Толев: Има една безспорност – че Земята е кръгла (независимо от предишни дискусии по въпроса). И няма нищо мъртво в клетъчния и духовен свят на планетата. Логично е тогава, след като енергията на еволюцията се изявява като цялост и ражда онова единство, което дава нейната планетна същност, да може да бъде изразена въздействеността `и от страна и на Посланията. Следователно ние се сливаме в единство с нейната жизненост под въздействието на съответното Послание. В Духовната вълна на Мъдростта изживяваме тайната, че човекът е бог в развитие, едновалентна с това, което е казал Христос: Аз и Отец сме едно!

Аз и Той сме едно! Отделен е въпросът – Този Той дали е Абсолютът, или е Боголикът на съответното време. Това е, което трябва да се има предвид.

Посланията не са лишени от въздействие върху съответния планетен цикъл. Те имат това действие – планетата е изграждана под въздействието на Послания като Духовни вълни! Не е важен Онзи, Който ги е казал, или Този, Чийто потреба ги е извикала – фактът е един: Посланията имат своята еволюционна даденост или енергия, която създава цялост, цялост на една Духовна вълна. Определената Вълна не е имала един и същи лик в своята еволюционна пътека. Както знаете, индийската култура в това отношение още стои в четириликия бог.

При Посланията в Духовната вълна на Мъдростта имаме едно друго въздействие – че може с едно и също поведение да се обръщате в четирите посоки, защото Земята е сфера, и все пак тя се върти... И човекът винаги е бил схващан като посоки. Когато обаче се стига до изява на вложения Кундалини, той разбира, че центровете, или т. нар. в индийската култура чакри, имат само едно предназначение – началност, която крие края. А в кръга няма вече посоки!

Трябва много фина преценка на стойностите, които Посланията крият в своята пазва. Затова четворката в Посланията и като годишни периоди не е условност. Защото тя е кръстът на Разпятието. А кръстът на Разпятието е вашата духовност. И не е важното дали реално Иисус е разпнат, въпреки че реално Римската империя оставя разпятието. Но тя го оставя като акт на своята наказателна система, не на проницанието. А четворката е знакът на Разпятието. И 7 (периода) по 4 (Послания) е 28, а 2 и 8 е 10 – една пълна еволюция на планетата!

Това е, което може да се каже по този въпрос – енергиите на Посланията върху планетната даденост.

 

Въпрос: Може ли да се свържат седемте четиригодишни периода със самите тела на човека: физическо, етерно, астрално, ментално, идейно, причинно, духовно?

Ваклуш Толев: Това е толкова логично, че сам`о диктува тяхното влияние. Затова са така разпределени – защото е идея на поносимост! Първоначално не можете да имате поносимост, но ето – в Посланието за 2000 г. стои да се освободите от грях: Нека спрем олтарите на жертвоприносите за грях! Това подсказва, че материята вече се одухотворява. В нейната услуга са една медицина, едно богословие с идеята на кръщението, само че много го опорочиха. Това, което можа да направи една наука – качихме ли се на Луната?! Ама преди това имаме ли данни, че човек е можел да броди? Имаме.

Защо се съпротивляват на Прометей? Защото дава главнята на знанието! За да го спрат, го приковават. Какво правят олимпийците, които приковават Прометей? Те са в един събуден ментал, но с действията на астрала. И, изопачавайки съблазънта, правят най-различните излишества. Защото този т. нар. "митологичен свят" дава основата на онова, което по-късно, особено в мохамеданската религия, лежи. Ама първо го има и в юдеизма – един Соломон има ли стотици жени и наложнички?! Какво значи това? Издевателство на малкия ментал, който прави нравствен спад.

Така от всичките тези неща имаме логично основание да приемем, че, както казах, Посланията на Планетния Логос се променят. И те мотивират проява на Кундалини. Затова е отбелязано в еврейската Библия за "големи пророци" и "малки пророци" – значи има разлика в йерархията, според събудения Кундалини, докъде някой е стигнал. Даже сега човечеството, когато говори за известни паранормални явления, пак си има ясновидци, които имат не събудено зрение, а интуитивно знание; или за яснослушащи, което не е равно на ясновиждането. Ясновиждането пък в никакъв случай не е равно на излезлия от седмия център Кундалини. Излезлият Кундалини в своите пулсации дава именно тези етажирания за усвояване на приложна култура. И религиите са притежавали повече властност от тази, която държавата е имала. Не защото първо не са съществували държави. Един племенен състав има повече поклонение пред божеството, отколкото пред своя цезар там. Когато, обаче, Менталният свят вземе връхнина над, можем да кажем, представителите на будността в съответните места (пророци и т.н.), цезарите решават съдбата на това, което се нарича "власт". Но властта не може да наложи истини, тя има преходност.

 

Въпрос: Защо има различни обръщения в Исканията и в Повеленията и различни заключения в Посланията? Те имат ли някакво значение за конкретно действие на Посланието?

Ваклуш Толев: Безспорно. Това е проблем на посветеност, поносимост на валентностите. Обръщенията в Исканията първо са Учителю Всемирни!, след това – Господи, Учителю... Обръщенията в Повеленията са: Деца на Божията воля или само Деца, или Деца на Слънцето. Последно, обаче, е Деца на Деня! А Денят става след тайната, че ще дойде време, когато няма да има нощ. И в заключителността вече носите отговорността за Пътя. Пътят ви е даден, вие го осъществявате!

В първите стадии на своето събуждане (не в Учението Път на Мъдростта, а в своето планетно присъствие) човек не може да има пряка връзка с несъбудените си центрове, чрез които личната му божественост да може да търси съвалентност с Мировата Божественост. Но пък той, с неговата само индивидуалност още или, така да се каже, събудена признателност, има невалентност, неовладяна вибрация за взаимност. Следователно налице е невъзможността за поносимост. Така че обръщението в първите Послания е Учителю! или Господи! – тези сътрудници на Бога.

Дадени Учители са с Мирово съзнание, те обаче не са йерархията Деца на Деня. Децата на Деня са минали през купела на Мъдростта – те са минали през кръщението на Мъдростта, извървели са тези 28 Послания или потреби на развитието. И затова много голяма е йерархията Деца на Деня. Много е голяма, защото според събудените центрове имате безспорно не вече захранване само на астрала – това, с което милиони години човечеството се е ориентирало в право на присъствие на Земята, а имате и преобразяване на Земята. Тъй или иначе, тези хилядилетия или милиони години са оставили вече и ментално излъчване, което въздейства на всички живи същества. (Дори като почнете от оня тотемен дъб, на когото нищо друго не е променяно, освен кръговете, които се формират в него, определящи годините му.) Но сега идвате до една потреба в Книгата на Живота да бъдете отбелязани: Открийте бъднината си... Разбира се, тази жизнена Книга е милиони години – човекът започва от молението към тотема, минава през всичките там ужасни богове, наречени митологични...

Но ако се прецени, че астралът в човека живее... И ние затова в едно съвремие определяме поведението като разврат. Защото го преценяваме вече със своите ментални, със своите причинни, някои и със своите духовни същности. А някога е преценявано само с пулса на еволюцията, който създава щенията. През първите две Коренни раси човечеството няма полов живот и раждането не е било както сега. Трябвало е хората да събудят потребата от полов живот – след като в един сперматозоид е бъдещият събожник. Виждате колко конфликтни са еволюционните пулсации, а в същото време колко са хармонични! Защото, ако го нямаше онова в първичната будност на еволюцията, нямаше да може човекът, наречен вече Дете на Деня, да бъде благословен в Сътворението като събожник и бъдещ Бог.

А заключенията в Посланията дали са Амин!, Благодарим Ти, Боже наш!, Пази ни, Отче наш! или Бъдете Благословени! също е един от големите въпроси и е много реален. Когато казвате "Амин", имате онова, което в превод значи: "Да бъде волята Ти!" Следователно на Този, към Когото се обръщате – на Неговото ниво, но разбира се, вибриращо със самото ниво на човека, не може да не благодарите и да не кажете: "Да бъде Твоята воля!" А Той тогава още не може да рече онова, което е в Посланията на Служението и на Живота: Бъдете благословени! Следователно Амин! е една йерархия – вие искате. И с това давате признание на покорност. Бъдете благословени! е, че ви отпращат вече в действие. Затова Бъдете благословени! е в Посланието на Мировото Служение и в Посланието на Живота, а това е нов еволюционен стадий. Така че много логичен е въпросът и много логични са проблемите.

 

Въпрос: Казвате, че няма страдание, има развитие. Къде е тогава мястото на състраданието и милосърдието, за които се говори в някои Послания?

Ваклуш Толев: Това са определени понятия с половинчатостта на будността. Иначе – целостта е много ясна – няма страдание, има развитие! Защото на едно място Христос много добре казва: жена, когато ражда, има болки, но след като види роденото, се радва. И затова траките имат едно преимущество: умрелият извиква песен, а живият – тревога. Колко дълбоко са схващали идеята за спазъма! В жизнеността има спазми – битка с плътта, битка с астрала, битка с ментала – йерархическите тревоги. Но когато се роди човекът – Син на култура, тогава идва радостта...

Ето защо състраданието и милосърдието са погрешни формули на признание на добродетелите. Предполагайки, че с тези добродетели вие отнемате спазъма на човешката болка и я превръщате в радост. А така всъщност упреквате всяка тревожност и не давате благодарността си на болката – както в идеята на раждането. Защото, както раждането на едно дете е радост на майката, раждането на едно творческо начало е детето и радостта на гения. А геният е една последователност, която дава Мирово гледище, но не още Единосъщие. Гениалността не е Единосъщие! Защото онзи, който е изпитал Единосъщието, в съпоставка с това, което неговият ум е родил, е една много по-голяма благодат...

Човечеството още се занимава, защото такава е степента на посвещението му, независимо че Духовните вълни си вървят. Онези, които имат челната роля, те берат и плодовете на Знанието. Ама понеже са единици, много лесно е да се опреш на това, което казва човечеството срещу човека бог в развитие. И този конфликт продължава. Не е проблем само на създаденото от социологията – революционните стадии. Революционен стадий е и чрез Вавилонската кула да премахнете огледалния образ на низините у вас... Низина е първичността, която може и в събудения за прозрение да изяви една гордост. Ето защо една необлагородена стадийност събужда гордост, която илюзира човека в посветеност.

Тези разлики ако бяха направени, не в нравствените доктрини, а в яснотата за еволюционното развитие и чистотата на еволюцията, нямаше да има т. нар. "остатък". Нямаше да има и онова човечество, което в хрониката на социологията се нарича роби. Защото робството не е само социална каста – то е и недоимък. Недоимък на неотговорен. И тогава, когато му дадете благодатта, той злоупотребява – това е недоимъкът. Ако можеха да обяснят социалните стълкновения в идеята и скалата на посвещенията, нямаше да има изстъпления.

Така че наистина няма страдание. Няма, но зависи от степента на посветеността...

 

Въпрос: В едно от Посланията – за 1980 г., говорите за смирено служение. Може ли служението да е несмирено?

Ваклуш Толев: Първом, така ако мога да кажа, смирението е пожертвана личност! А преди да бъде личността, казах, че има индивид. (Знаете ли колко колебанията за равенство са проблем на претенции, които нямат характера на устойчивост.) Личността е надмогнала индивида – индивидът е биологична цялост, а личността е вече оформена мисловност. Следователно конфликтът между биологичното начало и личностната даденост излиза на преден план.

Когато между индивид и личност идва конфликтът, тогава личността е най-трудно победима в нейните апетити. И има едно великолепно понятие в психологията и социологията – егоцентризъм. Егоцентризмът хаби идеята за човека. Колко са искали след Иисус да бъдат разпнати, за да имат Неговото подобие! Ап. Петър, ап. Павел и пр. в поклонението си също са искали да бъдат разпнати, за да бъдат Христовци. Не, не...! Егоцентризмът е много по-ниска степен от това, което може да ви донесе развитието. Разбудената потреба да имате валентност е именно егоцентризмът като неустойчива бъдност. Егоцентризъм: Аз, Аз, Аз...!

Това се изразява къде ли не. Особено по големите върхове. В политическите сфери това най-добре се забелязва – там не е проблем на събудения Кундалини, а преди всичко на потребата от личността. "Аз, Аз...!" е потребно, но когато искаш да направиш саможертва, когато можеш да се надмогнеш. И както ние казваме – служение без Себе си!

Тази голяма битка въобще психологията не е дефинирала ясно. Защо? Защото тези, които правят анализи... Дори и един Фройд. Фройд е знаменит, когато иска да направи тези разделения, но не знае тайната. Егоцентризмът не е Единосъщие! Не е едно и също да победиш Себе си и да коронясаш себе си. И оттук именно идва трудната победа. Това е, когато не считаш унижението, че са те разпнали или ти под различни форми си поискал Разпятието. Идеята на Разпятието не е равна на правната формула насилие. Не! Тя е, която прави човека единство с Бога!

 

Въпрос: Как енергията на Посланията се съчетава с личната, социалната и Мировата действителност?

Ваклуш Толев: Когато се изживее човек в личността си – но като осъзната личност в своето изживяване, той дава Път. И затова енергията на Посланията въздейства на личности, на социални групи и на Мировата действителност. Тази стадийност, тази степенуваност именно се изживява като формула, с която се създава Път. Човек, докато не е личност, т.е. мирогледност, той не може да остави Път. Отделен е въпросът доколко енергията на Посланията ще го изведе до последната чакра, т.е. докъде е посвещението му. Дали ще събира трохите или ще кърши хляба на Живота. И оттук вече именно изживяната личност става Път!

Оттук нататък ние можем да кажем тогава социалността какво става? Социалността става Възкресение! Социалността трябва да направи Възкресение, т.е. жертва, защото в края на краищата за мен не е важно дали наистина Иисус е разпнат, или не. Въпросът е, че Той остави Възкресението. Преди Него има идея на Възкресение с външна сила – кадуцеят, докоснал тялото на мъртвеца, го възкресява. При Христос вече няма кадуцей, няма външна сила – има вложена знайност, че човекът не умира, че човекът по същност е безсмъртен! Но в кой момент може да стане Възкресение? Там е казано – когато Аз и Отец сме едно!

Ето това е голямата тайна на социалната даденост на големите Учения – те не са подражателството, което един Лутер или Цвингли, или тем-подобните правят. Те не могат да дадат обяснение, освен глаголстването, което правят и всички църкви – глаголстването, че Възкресението е чудо. Идеята за Възкресението е социална теза – тя не е само лична, тя е социална даденост, стига вашата подготовка да ви даде събуждане. Още повече – как искате да събудите някого, когато в себе си нямате събуден център?! Когато един човек го изведете от отчаянието, вие сте го възкресили, но той е в социалната стълбица, той не е личността. Личността е услуга вече за Път, а социалността е идеята за жертвата.

И тогава вече в Мировата действителност какво може да осъществи Този, Който носи белега? Една реалност да бъде единство с Отца си! Въпреки че след това каноните и другите потреби на религиите (които уж казват, че Христос и Отец са едно и също) ги класират – на Христос не Му дават привилегиите на Бог Отец, забравяйки, че Той е бъдещият Творец. И това не е проблем на погрешно мислене, а на теза за йерархическа подчиненост – институтът да бъде по-важен от личността. И затова посветените личности винаги са водили битки. Така се отне привилегията на Католическата църква – да разполага с битието на човечеството. Тя бе лишена от трон – битката завърши с признанието само на олтара. Това е голямата социология и голямата битка, която всички премълчават. Ето защо папската институция се отделя и иска да играе ролята на трон, но не може. Не може, защото стадият на Духовните вълни още не е извел на по-високо ниво религиозните водачи. Те никога не са поставяли въпроса за Знанието. Дори когато Адам се събужда за знание, го проклинат. Следователно самата институция Църква пречи на собствения си осветител да стане бог, приемайки Бога като неповторимост. А човекът в цялата историческа повторимост е един бог в развитие! И ако бяха му дали това знание, щяха да го канонизират и може би щяха да събудят в него по-силна отговорност в идеята на жертвата.

 

Въпрос: Какво ще бъде бъдещото действие на Посланията върху еволюцията на човечеството?

Ваклуш Толев: Това е едно възможно разчетено Откровение в бъдеще, което може да даде друг стадий на Учението Път на Мъдростта. Безспорно тази възможност е подсказана от Христос, макар че Мъдростта в Учението Му не е включена. Защо? Защото Мъдростта не е в редицата на добродетелите. Нито Мъдростта можеше да бъде в тази редица, нито пък онова, което от нейната йерархия ще се роди – Истината. И какво е казано: Истината ще ви направи свободни! А Свобода може да има само Божеството.

Казвам, че Бог не е само услуга на религиите, Той е даденост, която прави Живот! Тук е вече ролята на Посланията – да се мине стадият от религиозно съзнание до идеята на събожника. Безспорно този път ще трябва да бъде извървян. В него са дадени много други неща (например в нравствено отношение). В тенденцията на еволюцията е дадено, че човекът, който има толкова много недостатъци, сега е събожник, а след това става Аз и Отец сме едно. Тази изпревара е била само морална потреба, а в Учението Път на Мъдростта тя е реална престолна истина, че не само ще е едно, но той без еволюцията, без стадия на събожничеството не може да направи свобода от това да бъде само услуга на религиите. Без този стадий още по-малко може да бъде йерархия на събуждането. И в това именно събуждане има една идея за отговорност, а не за нравствени наставления.

Така че идеята за йерархията на нова Духовна вълна след Мъдростта е, първом, изживяна и осъществена Мъдрост! Именно идеята за събожничеството освобождава вече човека от неговата, ако можем така да кажем, неизживяна още суетност... Не грях. Аз не признавам греха, а само пробудата. Онази голяма съблазън, която нарекоха "грях", е конфликтът между човек и Бог. Това е най-същественото в Учението Път на Мъдростта – големият конфликт. Той безспорно в своята еволюционност има различни аспекти. В една митология Богът-баща си яде децата. Но реално ли ги е ял? Не може да не си ядеш децата – твоите мисли, когато още не са станали богове... Така и грехът. Грехът не е създаден от Сътворителя! Може да се създаде грях в развитието на съществата, в еволюционните етапи – в онова, което нагледно не можем да отречем: дивачеството.

Много е лесно сега някой да говори върху психологията, да говори върху същината на човека, когато вече знае и да мисли, а в отделни моменти има и причинност, която ражда доктринерство. Да не говорим за посветеността. Тя създава най-големите конфликти. Защо? Защото иска да се простите с индивида, заради човека, а след това да се простите с човека, заради събожника. Тези прощения, разбира се, са най-големият конфликт...

Така че в идеята на Сътворението няма грях – не! Има такава идея в развитието – когато събуденият Адам поисква знание. Адам е ум и Ева, която е астрал, го подбужда. Иначе как щяхте да имате еволюция? Но грехът пък не лежи в идеите на доктрини, които имат прераждане, каквато е индийската...

Сътворителят не създава грехове, а еволюция! Еволюцията в идеята си събужда астрал, защото Бог не създава човека с астрал. Ева след това е изведена от Адам. Събужда се това, което прави развитие. Затова Адам не идва с карма. Развитието му прави карма, поискването да знае. Кой иска – умът, който си служи с астрала, и астралът – Ева, който обслужва ума – Адам. Адам е поревнал да знае, подтикнат от Ева, а ябълката много образно, бих казал, престижно е дадена. Защо? Защото тя крие една същественост – семена. Семена! Ако в Адам нямаше в ума му семенцата – идеите, които създават гении или пък глупаци, то тогава никога нямаше да има идея за съблазън. В Адам има идеи! Първичен, непървичен ум – той е идеен. Без идеи, без семената на ябълката, Адам нямаше да има просперитета.

Няма да говоря за другата страница, защо тя не е умът – идеята за събудения Кундалини. Събуденият Кундалини – той е, който ражда всичко в човека! Другото са прибавки на спекулативния ум – имаме цяла поредица от мислители, като започнете от Древна Гърция и свършите до съвремието. Разбира се, нашето съвремие е достатъчно бедно, но то е пък приложно...

 

Въпрос: Казали сте, че седемте тайнства в християнството са храна за седемте чакри. Но в Мъдростта тайнствата са три: Кръщение, Причастие и Бракосъчетание. Как те хранят седемте чакри?

Ваклуш Толев: Иначе трябва да отречем еволюцията. Онези тайнства съществуват, но те са извършили своето въздействие за, както се казва, духовното кръщение на избраника. И безспорно една по една тези тайнствени сили, които събуждат съответните места в човешкото развитие, отпадат. Енергиите, които са направили вече осъществяване, няма защо да се пилеят като формула за повторение.

Ето защо известни тайнства отпадат. Но коя е тайната, примерно, да остане Кръщението? Това е, което човечеството тепърва чува – че водата е астралният образ на Светлината! Тази Светлина задвижва чакрите и както всяка тук светлина ни позволява да четем. Досега Кръщението е с вода, което събужда астрала, но чакрите ще трябва да акумулират Диханието на планетата – Огънят, и да го трансформират. В Мъдростта Кундалини дава Кръщението!

Огънят е в мисленето – той не е в астрала. Може човек да има първично мислене и да получава тайнства, които да го осветяват макар и (ако щете) с една йота. Но ще е от дадеността в полето на мисъл-формите, а не на астралната огледалност. Мисъл-формата, колкото и да е първична, е вече свалила дрехата на астрала. Астралът няма никога да напусне процеса на развитието, но не е той, който изгражда човека – мисъл-формата е, която го отличава от останалия свят. Защото някои от питомците на зоологията също са астрални. Дори и при животните понякога проблясъкът на един първичен лъч на мисленето, чийто образ е огънят, създава тревоги. Както човекът още го е страх да се приеме, че е единство – плът и Дух. Но нито една негова клетка, още повече пък – нито една негова осененост от енергиите, които формират планетната цялост, не го е лишила от Кундалини, който го прави Бог.

Причастието е другото тайнство, което остава. Това е преобраз. И много добре е дадено в Евангелието – преобразът на Иисус Христос. Ако нямате Преображението – преобразът на Христос, вие не бихте трансформирали водата в Светлина. Но Причастието е да трансформирате огънят вече в мисъл!

А оттук нататък ще имате и Бракосъчетанието. Какво е Бракосъчетанието? След Кръщението и Причастието, което е вече въздействието върху чакрите, в които се крие мисловната посветеност, да направите Бракосъчетание между Дух и материя. Без това Бракосъчетание не можете да имате събуден седми център. Затова идеята на бракосъчетанието, на събирането на хората, има узаконяване. Те си мислят, че това е повеля, в която имат елементарното обричане на служение, а то е нещо повече – то е повелята, че Духът трансформира материята.

Ето защо трябва да минем тези три тайнства. Мъдростта също е стадий, както и Любовта е стадий на събудена потреба за единство. И затова там съществува Единосъщието.

В тази йерархия, в тези стадии на развитието, Единосъщието няма чакра. Защото то е надмогната плът, астрал и мисъл. Тогава духовната възможност, формираната образност, става единство и прави Бракосъчетание. В този смисъл в Единосъщието няма чакри, няма и тайнства. Всичкото това се дава и пази заради еволюцията на човешкия род в неговите стадии. Божеството няма чакри, защото, ако ги има, то още не се е простило с еволюцията. А Божество, което има еволюцията, не може да създава Целостта. Ето защо казваме, че човекът е бог в еволюция, а не Божество, още по-малко е готов за вибрации на Абсолюта.

Това са големите тайни. И затова не пледирам защита на трите тайнства – пледирам трите тайнства в тяхната духовна предназначеност да се осъществят. И няма да се учудваме, че когато цялостният Кундалини мине през седемте чакри, за него няма чакри. Когато седмата чакра ви изведе и вие сте единство с Божеството, не може да се говори за отделни центрове – говори се за човека, който се е осъществил като Бог!

Следователно ще се дойде до едно същество, акумулирало целостта, дадена му чрез Диханието на Абсолюта – Дихание, трансформирано с волята на Божеството. Това в християнството е синът Божий, а сега в Мъдростта – събожникът!

В Митологиите ще намерите много упреци срещу човешките същества, но те още не са наречени човеци. Те са същества, които вече могат да формират образци – индивид, по-късно човек, сега божество.

Именно в този смисъл трябва да се разглеждат еволюционните принуди – стадиите, през които се минава. Тогава, ако не е стигнат върховният стадий – губи се тенденцията за единство с Бога, или тенденцията човекът – осъществено Божество. Остава стадият на човека, израз само на еволюционната образност. Това е грешката на големите култури...

 

Въпрос: Казвате, че Посланията не са проблем на време, а на времена. Каква е разликата и как да осъзнаем това понятие – време?

Ваклуш Толев: Осъзнаването е, когато човекът разбере културата на Божествеността. Иначе човешкото знание го довежда до една много характерна дума – Манвантара. Манвантарата е време, но Животът е времена! Манвантарата е преходност – Животът не е преходност. Само констатация на известни промени в живеенето ти създават огърлицата на Манвантарата, но Животът е времена. Той е, именно, който изгражда Целостта. И тогава много добре го е казал Христос: Аз и Отец сме едно! Макар че официозът, бих казал, на документираното мислене и вяра, ще Го остави Син, а не Го прави Творец. Тази грешка е страхът, че човекът щял да остане без Бог. Не, човекът в потребата си осъществява Себебожието! Това липсва в културата на институтите. Институтите са просто смешни. Тази нелепост сега, при изграждането на културата на Мъдростта, човекът трябва да я види. Ние не можем, разбира се, да упрекнем оня, който не е имал събудени чакри. Чакри не му липсват, но не са събудени и има вегетационен процес. Този вегетационен процес се поддържа от какво? От водата, която е неговата астралност, и от огъня, който е неговото мислене. Но има ли планински връх насреща си? Има.

Тази ограниченост е и непознаване на Манвантарата като време. Но идва идеята за времената, което с едно общо име се нарича – Живот. И какво казвах – че Бог е Живот! Много са естествени нещата, но хората нямат пробудени центрове, за да могат – било едновалентно или пък с много валенции, да попълнят онова, което наричам времена, т.е. жизнеността, и да не се ограничават само в показ...

В този смисъл можем да кажем, че човечеството пъпли. Затова има същества, индивиди... И едва във времето на Христос се каза: човек – еcce homo!, а сега, след 2000 години ние казваме: събожник – ecce deus! Следователно личността не може вече да бъде фатум, тя не е съдба, а е жива – в Раждащия я. Раждащият дава Живот! Там – в Живота, присъства свободният от Себе си. Когато искате да направите нещо, което надвишава еволюцията, освободете се от Себе Си. Това е същината на индивидуализирания вече – на индивида, преминал в личност. Личността има приоритетната даденост: Кундалини да мине през нея! И тогава няма защо да се учудвате, че Великите Посветени не дават обяснение за чакрите. Защото, щом една чакра им е услужила, когато е имала една или две валенции, идва онази, която в него има хилядата... Защо да се учудвате? Вложената възможност в ecce homo e бог в развитие – това е.

 

Въпрос: Какво вече можем да знаем за Причинния свят – като присъствие, еволюция и влияние?

Ваклуш Толев: За Причинния свят можем да знаем това, което казах преди малко – че свободният от Себе си е вече направил жертвата – осветил е олтара. Следователно – минал е през всички тези чакри, които са го отработвали. И затова много добре е казана думата – Агнец. Агнец, Който се принася в жертва! Преди това имате обредна жертва. Тази обредна жертва в различните степени е имала различни наименования – като започнете от кръвната жертва, която е белязала и човека, и стигнете до безкръвната жертва. Значи ходът е да предоставите Себе си на кладата – тогава вече жертвата от вас е направила онова, което се иска от посветения.

Един посветен, било дори в първа степен, първото нещо, което трябва да направи, е да отиде да се "измие", т.е. да направи прощението. Измиването предполага да се освободите от миналото. Ако човек не може да се прости с миналото, той не може да направи крачка в жертвата на бъдещето, не може да събуди в себе си причастие! Защото няма да се счита подготвен, свободен, да приеме исканата жертва. И затова на хекатомбите – както се казва в културата на човечеството при принасянето на големи жертви – стотици хора са отивали доброволно. Те не са се отработили още, но идеята да имате стълба, по която се качвате от земята към Небето, е себежертвата – жертвате Себе си. И тогава можете да кажете: там приносът е животът, живот в стадия, в който се самосъзнавате.

Фактът е, че можете да се надмогнете като жизнена потреба в това, което се нарича човешки страсти – свобода от Себе си! Тогава можете да характеризирате кладата; тогава можете да квалифицирате прикования Прометей. Прометей е в жертва на какво? На Зевсовата потреба да стане бог, който е ненаситен, а не Божество, което прави хоризонти на бъдещето.

Това трябва да знаем за Причинния свят. Ако не можете да се отречете от Себе си, никога не можете да правите бъдеще! Още по-малко – да оставите бъднина. Независимо че бъднината в бъдещето може да я сгърнат в две-три правила. Например в християнството нейният акт е идея на това, което се нарича "прощение". Но тя е доведена до смешката на Сирни заговезни – всички по-млади да искат прошка от по-възрастните. Схващат го като измерение на възраст, а не като духовен акт на посвещение. Защото едно дете, когато носи посвещението, е десет пъти по-съществено в приноса си отколкото стареца, който в порока си пуши лулата...

Човек, който не може да извика отговорност, не може да иска посвещение. И затова обредът е станал по-съществен отколкото сърцевината на даден стадий.

Причинният свят прави и двата бряга – добро и зло... Идеята за добро и зло е използвана като наказателна мярка, а всъщност тя е битка – да можеш да докажеш, че в руслото на тези два бряга се движи онова, което казахме: няма зло, има нееволюирало добро! Това е голямата тайна на реката – че винаги ще има два бряга, но вътре в нея върви онова, което осветява и единия, и другия бряг. Тази взаимност, в талвега на астралната светлина, осветена, разбира се, от жаравата на мисленето, създава и добродетели, и знания. Когато минете и Причинния свят, няма защо да се занимавате с двата бряга. И затова казвам времена. А времето, безспорно, и в най-съвършеното мислене не може да не ни се противопоставя. Но идеята за нееволюиралото добро е спазъмът, докато талвегът изведе Знанието в океана на Духа!

Това е Причинността...

 

Логосът е причинността, която променя статиката!