Дай ни сили да работим за светлото Рождество на Космичната Мъдрост!
Бедрос Папазян (Приветствие от Софийски филхармоничен струнен квартет): Уважаеми дами и господа, добре сте дошли на Тържествения концерт по случай 86-годишния рожден ден на г-н Ваклуш Толев!
Уважаеми г-н Толев! Поднасям Ви моите и на моите колеги от Софийския филхармоничен струнен квартет приветствия за това, че присъствате с една нова Култура за Бога и за човека на тази Земя като потреба на бъдещето! Честито!
Концерт на Софийски филхармоничен струнен квартет
Ваклуш Толев: Аз съм длъжен на тези, които събуждат потребата от достойнство на земята със свалените дарове от Небесата, да благодаря. От сърце ви благодаря!
Всеки благослов, с който може наистина да се събуди достойнство на потребата да се извика в служение отговорността, е наш дълг!
Петър Николов (Председател на Общество Път на Мъдростта): Уважаеми Учителю, уважаеми гости, събожници! Раждането, както Учението Път на Мъдростта казва, е едно лично тайнство. Днешният ден е благословен с това тайнство. И нашата радост е да го споделим с Рожденика сега, поднасяйки му любов и благодарност!
Днешният ден за Децата на Деня е и тържество на една нова идея за Битие – това е Пътят на Рождеството. А Рождеството, както знаем, не е еволюция – там пътникът става Път!
Познайте тайната на раждането и Пътя на Рождеството![1] – казва Учителят. Днешният ден носи този символен знак. Той е Рождество на нова Култура – събожникът!
Вдъхновени от Рождеството на събожника, Децата на Деня Ви честитят рождения ден, Учителю! Получиха се поздравления от цяла България, също и от чужбина – от Германия, от Съединените американски щати и пр.
Кирил Коликов (Главен редактор на Издателството на Учението Път на Мъдростта): Скъпи Рождественико, скъпи събожници на Рождественика! Безспорно, както вече се каза, трябва да направим разлика между раждането и Рождеството. Защото всички се раждат, а Рождество правят единици. Първите се раждат, за да осъществят планетната еволюция и чрез умиране връщат преражданията си, а Рождество вършат единици, които осъществяват сакралната революция, за да дадат Живот на тези, които се раждаме.
Искам да обърна внимание на един само елемент, който беше даден съвсем наскоро – в Деня на Посланията. Това е идеята, че докато Духовната вълна на Любовта освободи човека-роб от властта на материята, то Духовната вълна на Мъдростта освобождава човека-бог от човека, което е най-съществената и най-важната проява на настоящото Рождество – като последие, като енергитичност!
В този смисъл ние можем да се обърнем с благодарност към Рождественика вече като към Ecce Deus!, а не като към Ecce Homo! Да му изкажем освен безспорната си благодарност, че се е родил при нас, и пожелание за несекваща радост от осъщественото дело и то (както той казва) не с цел, а със служение; да изживее и радостта, че ние реализираме това дело!
Да пожелаем Рождеството му да прерасне от този тесен кръг – на Децата на Деня, в който го празнуваме, не само до националната, но и до планетната даденост, докосвайки всички будни и събуждащи се души!
Благодарим Ви, Учителю!
Звучи „Многая лета“ в изпълнение на Борис Христов
Ваклуш Толев: Скъпи Деца на Деня, или това, което вашата бъднина ви извежда – скъпи събожници! Сега тази ризница е неудобна, но тя е вашата свещена дреха на служението. Събожникът е бъдната Мирова присъственост: човекът – бог в развитие!
Добре дошли на всички присъстващи! Събуденото величие не ме ласкае, но събудената отговорност ме извика. Отговорността на двубоя, който в планетната ни същност е извършен – двубоят между олтар и трон. Служението на олтара и отговорността на трона по йерархията на духовното развитие водят, за съжаление, двубой дори и досега. Защото олтарът е поласкан в потребата да има и трон, за да си сложи корона. Затова извърши и своите посегателства. Макар че предназначението на олтара не е дори само да дава причастие, предназначението му е да благославя Път. Пътят е на Седемте Лъча на еволюцията, Път в който човечеството трябва да осъществи своята будност или вложена Божественост – подобието си, да осъществи човека бог в развитие. Тук тронът е протегнал ръка, като е спрял Бога в човека, за да има властта на посегателството.
Разбира се, тронът е упълномощен в Пътя да защитава осъществяването на човека между сътворения и живеещия. Това още във второто Послание[2] съм казал: Дай ни сили да работим за светлото Рождество на Космичната Мъдрост между човеците, като забравим отделното раждане! Направете разлика между Рождество и раждане! Раждане винаги ще има, Рождества са потребни в хилядилетията, за да може наистина ръката и причастието да бъдат благослов, а не внушение за страх и грях. Няма грях! Има неосъщественост, има това, което е сложено като надслов на списание „Нур“: Няма зло, има нееволюирало добро! То ще смени цялата социална нравствена таблица. И другото, това е поведението, че чуждата вина не е наша невинност! Тогава събожникът е Път.
Аз наистина тази сутрин дори прочетох отново това Послание и имах една събудена потреба да не празнуваме раждането ми. Оставете го, щом онази Витлеемска звезда може да ви доведе трима влъхви... Това е Пътят! Иисус направи своето Разпятие – за да одухотвори материята. Това, което подхвърлям като потреба непрекъснато: Одухотворявайте материята! Не я считайте за грешна, защото по този начин лишавате Онзи, Който направи материя и даде Дихание. Затова казвам, че малцина знаят да правят смърт – другото е съществуване.
Тотемно събуденият човек е реалност. Тогава защо трябва да му отречем еволюцията, защо трябва да му отречем преражданията!? Възкресението не е чуждо на вложения подобник в нас. И Учението Път на Мъдростта е дверите на храма на Възкресението. Защото вие сте, които ще направите одухотворената материя и ще освободите човека в правото на Възкресение, което аз наричам биологична еволюция. Всеки е упълномощен да прави Възкресение, щом е одухотворил Пътя си!
Пътят на Учението на Мъдростта е ваша утрешна будност на събудената отговорност, която Небесните дарове дават на тази планета, изтощена и обременена от човешко мислене. Попитал ли се е някой къде отиват неговите мисли? Знаете ли, че всичко това е вашият Небесен покров! Затова поисках пред Организацията на обединените нации да защитят правата на душата. Разбира се, и те са сънници, както е налична и липсата на държавници, като огледална потреба в тази епоха! (Не говоря за всички тези, които казват, че са политици.) Защита правата на Душата! Най-важното `и право е никой да не иска анатема. Това е кощунство! Както в социалната теза депресията, която упълномощеният с власт налага. Властта не е дадена, за да прави беди, но инквизицията е налице...
Аз благодаря на вашата воля, че е надмогнала тревогите на деня, че е надмогнала това, което наричаме беда, за да бъде в този момент на изповед пред отговорността, която Небесните дарове събуждат в човека-събожник!
Благодаря на вашето присъствие! Благодаря на вашата приложна воля за повече Светлина! Licht, mehr Licht! – Светлина, повече светлина! са последните думи на големия немски поет и писател Гьоте. Аз казвам: Да бъдеш, а не да имаш! Да бъдеш! Благодаря ви, че имахте себе си, та в бъднината да се освободите от Себе си в идеята на служението, което е смислената жертва, а не жертвоприносът срещу грехове.
Скъпи събожници, благодаря ви от сърце!
Нека забравя своето раждане заради Пътя на това, което повелението на Небето направи на тази благословена и благородна земя!
Благодаря ви!
11.01.2009 г., София, Дом на архитекта