Събожникът е сакрална революция!

Добър ден, скъпи Деца на Деня! Добре дошли в своя вътрешен дом на Деня на Посланиeтo! Честитя ви големия празник! И искам да не бъде смутена вашата отговорност в този Ден на осъзнато служение. Защото Посланията са служение! Честитя ви тази голяма, неизбежна радост на вашето избраничество и безспорно на вашата сроденост за събожничество, за това, че сте пратени от един по-същностен свят – светът на великото тайнство човекът бог в развитие. Добре дошли!

Радвам ви се от сърце за това голямо тържество на вашата отговорна будност – че в този посветен ден из съдбините на тази планета Децата на Деня, които безспорно са и Пътят на бъднината, в удовлетворената своя Божествена потреба са днес тук!

Не зная кое е по-хубавото – дали съзерцанието, в което трябваше да прекарвам с часове (заради вашата планетна необходимост) в утробата на това, което нарекохме Послания, или пък изключителната ми радост, че днес вие сте тук в единосъщност с Посланията. Да, наистина, радостта ми е изключителна! Защото съм казал, че вие сте Мирова необходимост и историческо битие![1] Наистина сте Мирова необходимост с това, че Посланията са към Мировата даденост, а съответните поселници са вече събожници. (Не е въпрос на братя и сестри, защото това е скàла на преходността.) Надкрачена е една робска психоза и една робска историческа реалност – Мировата необходимост от вас като събожници не е раздяла между човека и Бога.

Човекът обаче не е само необходимост, той е и предназначение. Защото Сътворението е идея именно за човек. Нека го предшестват необходимости, които са негова услуга, но по същност идеята на Сътворителя е човекът. Разбира се – в идеята Себе Си, защото човекът е именно съ-Сътворител!

Така че дойде времето за прозвището събожник. Безспорно, когато недостойнството оскърбява, то не лишава човека от предназначение да еволюира. Но еволюцията не е безкрай – еволюцията престава, когато човекът стане Бог! Следователно имате йерархия на дадени възможности. Затова казвам: Сътворението е идея за човека, а Истината е победена съдба! Именно онзи промеждутък между човека и събожника е съдба. Съдба! И ние я наричаме човешка, защото съдбата не е надвластна над събожниците – те имат служение, те имат ск`ала, в която изграждат човека-Бог.

• Връхната дреха на Съсътворителя е събожникът!

Защо? Защото тя е тъкана не с ръцете на човек, а със събудения бог у човека. И голямата тайна на този празник на Посланията е троново да посветите своя изведен Бог. Затова Истината е победена съдба!

Животът е Себеосъществил се Бог – изведен от това, което наричаме Божия човечност! И оттук вече ще дойде Свободата, която е Живот в Бога. Но свободен от онези богове, които имаха поколенията. Затова в Духовните вълни е сложена последна йерархията Свобода. След като срещата на Божията човечност с Човешката божественост се осъществи, от Мъдростта вие ще дойдете до Истината, след това чак е Свободата. И тя какво е? Възможността човекът да стане Творец – това е Свободата. По този начин имате Всемирност, в която индивидът се загубва. Индивид, който иска във Всемирността да играе роля, ще е ангел с подстригани крила. Това е неосъщественият човек. А осъщественият човек е тенденция на Твореца-Бог!

Заради тази голяма тайна – Човек-Бог, от царството на животните се е преминало в царството на човека – Творецът се е спрял, за да каже: Да, имам всичко, но нямам човек! А човек, който не се събуди в себе си за Свобода, той не е творец още, той е само акумулираща еволюция – еволюция, която е само път, но в никакъв случай не е същност. Еволюцията е потреба, но не е същност!

Всички идеи в Учението Път на Мъдростта са добре мотивирани, но прозрение трябва, будност. Преди да дойде прозрението, в човека се възпитава ясновиждане, яснослушане – да чуе една по-горна фраза, да чуе един по-горен бог. И тогава той какво прави – молитва...

Затова прозвището събожник не само че е присъщност, то вече не е еволюция. То е утвърдена даденост на онова, което Абсолютът е излъчил: Да бъде Светлина! – Fiat Lux! (макар че посредниците Богове са си служели с това Fiat Lux). И тази Светлина е всеизвестна – тя е Кундалини. А Кундалини е, който дава Знанията; Кундалини е, който прави Посланията!

В този смисъл онова, което Посланията искат от нас, е светителство – служението за Сътворителя, Който ни освобождава. Човекът си прави мисловни свободи и йерархии, но той винаги е в ковчега на своята преходност – било с инстинкта си още; било с мисловното си поле; било с прозрението, което му дава пътеки; било с жертвата, която го отработва за трон.

Затова казвам, че събожникът е сакрална революция! Човекът минава своите преходности в еволюция, но той не може да мине в събожничество без святата си, вътрешната си потреба от това, което се нарича вече „сакрална революция“. Разбира се, човекът социално пъпли в революции, за да оправя битието си и за да удовлетворява потребите си, че е величие, чиято преходност обаче е толкова смешна, когато осъзнае, че сам той е светило. Светило, а не газена лампа, на която трябва да прелива еволюционна или социална битност и битка. Това е достатъчно видима смешност, а понякога е атавизъм, т.е. едно връщане към първичната плът, която трябва да осъществява еволюции.

Ето защо вие имате една, бих казал, дори естествена необходимост – да правите живот. Но в същото време имате една ненадмогната още необходимост – смъртта. Смъртта е ненадмогната необходимост, но не може да не се признае взаимността `и с живота. Ковчегът (колкото и да е красив) е ненадмогнат, но той е необходимост. Защо? Защото чрез смъртта кръговратът на прераждането ви прави необходими. А другото е естествената потреба да живеете. И тогава имате конфликта на естествената и ненадмогнатата потреба – конфликтът между живот и смърт, между смърт и живот.

Аз искам осъзнато да владеете или най-малко да познавате тези потреби, за да може от това, което човечеството като събудена будност е съзряло някъде – безсмъртието, да осмислите преходността. Може да е утрешна даденост, но е в наличие. Най-безспорната потреба на човека е идеята за безсмъртие, а той я има. Но понеже в различни времена тя се скрива, човечеството плаче... В наличие е тази даденост и тя осмисля преходността, тя удостоверява полетата на живот в служението за Себе си. Човекът, под диктата на своята еволюция, докато дойде до сакралната революция, ще има тези преходи, но с възможността Божията човечност да го осени, за да го води неговата Човешка божественост.

Разбира се, този конфликт живот-смърт е неизбежен. Затова се създава естествената потреба от, фигурно казано, кръвната картина на личната и социална реалност, наречена поселничество на Земята. Казвам поселничество на Земята, защото духовната същност на човека не поселява само Земята – тя има свои полета, също тъй с реални дадености и усвоими ценности. Иначе, ако само оттук човек получаваше своето обучение, той не само милиони, а милиарди години щеше да се влачи. Защото ние виждаме и сега подражателството му на известни животински типове, които не са много по-далеч от първичния човек. Човекът, дори и вече оформен, е бил първичен като планетна даденост, макар и да е имал свое Дихание от Сътворителя и предназначение да бъде съ-Сътворител.

И трябва да се освободите от онзи себе си, който е вече вчерашен, за да сте днешният. Трябва да се освободите, колкото и благодатно да е било вчерашното ви Учение за Любовта; колкото и благодатни да са били за вас Правдата, Митологиията или признанието на тотемното животно. Ако човек не се освободи от себе си в довчерашното призвание, той ще се влачи. Трябва да се научи да се прощава с всяко нещо, когато е пораснал. Иначе си слага още по една мартеница, наречена „карма“.

Кармата на хората е привързаност, но творецът не може да бъде привързан. Много малко личности са правили творчество – другите подражателно отразяват онова, което всекидневието им дава. Творчество е правил, например, един Омир, когато създава своята „Илиада“ в надкрачване на довчерашното. Митологията е наистина творчество и който може да я разтълми, той ще ви разтълми цялата Огнена даденост. И неслучайно един Зевс убива баща си, т.е. убива миналото в себе си.

Трябва да се простиш със себе си! Всеки човек, когато влезе в една нова позиция с едно ново призвание, той фактически се прощава със себе си. А да пренебрегнеш себе си, само едно е потребно – благодарност, че знаеш как да правиш жертва. Идеята да правиш жертва – научен е човекът да не е скъперник! Един поет, писател и пр. (дори да е голяма известна личност) пет пари не струва, ако не се прости със старото, когато дойде нещо ново и от него не направи творчество.

Така че тези проблеми са наистина много съществени – човек трябва да се научи на прощението. Макар че урокът с прощението – дори да си простят взаимно греховете – хората много трудно го усвояват. Защо? Защото навикът е убиец. Навикът е нещо страшно! Много сме му благодарни, когато изгражда, но когато са минали хиляда години и трябва още да се чака нещо да се промени – не, не може да сме му благодарни! Понякога хиляда години са му потребни, за да утвърди поведение, което има същност, но оттам-нататък той става валентен. Затова не може човечеството да се откаже от традициите – тo даже ги подхранва. Чудесна традиция, но убийца вече. Убийца дори за обикновените хора, а да не говорим за интелектуалните умове, които имат това приземяване...

Какво нещо е да приемеш една новост! Тогава можеш да правиш Път. Защо не можа апостол Павел да направи Път? Защото до последно си остава юдеист. Най-културният е от всички апостоли, но това е и най-опасното. Той има поведение, но не дава Път! А един Иоан, който е осемнадесетгодишен и седи до Христос, написва Откровението!

Големият конфликт е наистина да се простите със Себе си. Да се простите! И идеята за събожника е превратност в световното мислене – тя наистина е превратност! Нито брат, нито сестра – както са наредили уваженията си на взаимност. Това са земните определения за битие. Човек не може да съзнае колко повърхностно живее. А той не живее – аз казвам: човекът още съществува! За да прави живот, трябва да се прости с миналото. В битието на Учението Път на Мъдростта той трябва да се прости и със Себе си!

В полетата и йерархиите на усвояването ние можем да говорим и за това, което в една култура на християнството, все пак беше дадено – Единосъщието. Единосъщие, което освободи човека от баналността на властта на материята – той да бъде само неин поклонник и подчинен. Християнството поне това направи – остави единството Бог Отец, Бог Син, Бог Светий Дух.

Тук е величието на Учението Път на Мъдростта – то очерта браздата между таблиците на добродетелите и първия светилник на Знанието: Аз и Отец сме едно! А онзи, който може да дава Словото, той е, който водителства! Другите са изпълнители. Да водителства вече може събожникът, който е стълб в храма на Мъдростта.

• Събожникът е духовният и социален стълб в храма на Мъдростта!

Идеята за събожникa е дързост, която може да ви доведе до разпятие – реално или нереално няма никакво значение. Човек трябва да се научи сам да се разпъва, за да няма след това добър и лош разбойник, защото всъщност това е той самият. Той е и добрият, и лошият разбойник, за да може да стане – след като ги разпне – събожник. Не е важно откъде са ги взели в Евангелието и дали тези разбойници имат биографии, или имат само по един израз за окачествяване (както във всяка социална реалност на тази планета има израз, с който окачествяват). Не, освободете се и от лошия, и от добрия в себе си! Затова се създаде нравствената таблица „добро и зло“. А зло няма, когато си събожник: Няма зло, има нееволюирало добро! Нееволюирало добро!

Това е Пътят! Това са Децата на Деня! Те са смут, но тяхната реалност е жива потреба, защото имат званието вече. Не Еcce Homo! – Ето Човека! Ecce Homо е момент в историята на човечеството – това, което освободи роба-човек. Робът-човек е освободен! Фактически Христовото Разпятие даде свобода на роба-поданик от властника. И ви даде онази тайна, че човекът и Отец са едно. Това е апотеозът на голямото Христово присъствие.

Духовната вълна на Любовта донесе и прозвището Христос – битие на осъзната възможност. Осъзнатата възможност е утрешната реалност: Христос – Помазаничество. Но то не е благоволение, а е сакрална революция. Защото нищо даром не се дава!

И това, което пък Учението Път на Мъдростта остави, това, което Посланията ви дадоха, е голямото тайнство как се ражда, как се изгражда и как се утвърждава събожникът (той, разбира се, също е преходност)! Събожникът е вече потребно битие и безспорно взаимна разговорност. Сега е още твърде конфузно, ако вие наречете някого „събожнико“, защото осъзнатата плът в него не може да понесе или вибрациите на думата, или събудената в Кундалини вибрация – еманациите още не се сливат. Но когато съзнанието не, а Кундалини ви извести в Знание (не в съзнание, в Знание); когато това единство се прелива, т.е. когато не се краде чуждата даденост, а се сбратимява с богатството на взаимността, тогава чак се разбира, че такива неудобства са непотребни за културата на Знанието. Безспорно Учението Път на Мъдростта (с енергиите на неговата Духовна вълна) и 7-те Лъча на еволюцията отработват защитната ризница на човека бог в развитие.

И така, какво е Денят на Посланията?

• Денят на Посланията е светилище!

Всяко Послание е един канделабър! Те са, които ви озаряват; те са, с които може да увеличите вашата величавост. Защото всички тези Светилници са светлина от Кундалини. Кундалини е вашият Път! Кундалини е една реалност. Колкото и смешна да изглежда тази теза в културата на „позитивните“ науки (а всички те ще претърпят своите метаморфози), Кундалини е реалност, и то осъзната реалност. Но в грижата да бъде предпазен раждащият се Бог, има йерархия – йерархия на поносимостта. Затова говоря, че Знанието е проблем на поносимост. И не е нито шегаджийство, нито ултиматум за страх – Кундалини като енергия на Абсолюта в човека, който е само преходност в Неговата Божественост, е една жива реалност! Но трябва поносимост. Отделен е въпросът дали всички лъчи, с които е извеждана тайната за пътя на Кундалини, са били отговорни пред Истината...

Защото Бог, когато съзре в някого непоносимостта, а човекът Го моли за нещо, мълчи. Говоря за вътрешния Бог – външен Бог няма какво да ви даде! Няма, нека не се лъжем. Човек не разбира, че получава или не получава само от вътрешния си Бог. Външен Бог не може да има индивидуални грижи – индивидуалната грижа не е Неговата работа. Там си има „форуми“, ако можем така да се изразим. Затова в Откровението се говори за 24 старци, които седят, поучават... Вижте, тези неща ги има, но отделен въпрос е кой как ги тълкува. Вътрешният ви Бог – той е, който ви дава! И вярно е, че има поносимост. Затова, когато го „дразните“ с непремерено искане, вие го обиждате. Но коя е предпоставката? Че работите още с обикновен ум; че нямате пробудена интуиция; че чувството за отговорност е идея за тщеславие, а не път за изграждане. Когато човек работи с нисшия ум, той има най-много тщеславие. Защото този, който има дарованието, няма защо да иска... Малкият поет винаги ще завижда на един Гьоте (макар че Гьоте за мен също не е от най-голямото измерение) или на един Шекспир (едно е да вземеш черепа и да разговаряш с него, друго е една поема на еди-кой си наш поет тук).

Безспорно, не може обикновеното да има универсално познание. Но и в древността виждаме гениалности, които са давали знание. Дори още по-назад – в първобитния усет на първобитния ум ще съзрем наличие на откровение, но в непълнота. Обикновеният човек е страдал от това, че наистина малкият му ум е имал прозрение, но не е притежавал широтата на големия творец. Защото пък в човека винаги ще има ориентация – най-малката идея за ориентацията е как да живееш и как да се храниш.

Роднинството на човека бог в развитие – точно това е не тайната, а реалността, че Божията човечност трябва да води Човешката божественост. Не, разбира се, да бъде водена от този Бог, когото са квалифицирали като отмъстител или както е писано в молитвата, който ви „изкушава“... Бог няма ли с какво да се занимава, та изкушава творението Си?! Това не е работа и, както го казват, на „дявола“.

Друго е изпитанието. Човекът, дори когато няма изпитания отвън, трябва сам да си ги прави. Този, който не може да си направи изпитание, той само вегетира. А който само вегетира, най-много да се опитва да съществува, камо ли да живее. Вегетацията е проблем на материалното тяло у нас, което е най-проникнато от астрала – от чувствителността. Оттук идва самозащитата, самосъхранението, оттук идват и известни знания, за да не изпадате в неудобство. Поради това и събуденият елементарен ум, като отиде в училище, иска да си научи урока, за да не изживее обидата. Това е астралната му пробуда. Но тя не е достатъчна, тя е предмет само на съществуване. (Именно елементарният ум дава самозащитата на човека в по-висока степен.)

Необходимо е да се събуди това, което наричаме у нас интуиция, духовно зрение. Ето защо има помощни науки: етика, религия... А религията във всички случаи е една еволюция, но след като остарее, тя пречи. Ето защо, когато се явяват такива личности като Иисус, обществената култура или властникът гледат да ги елиминират. И това за тях е логично. Защо? Защото се нарушава порядъкът им – сменят се социалните слоеве. А когато не може чрез един безконфликтен път да се направи тази смяна, идва революцията. Тя е вече социално-духовна градация. Революциите, фактически, са израз на неудовлетворена духовност, а не само на недостатъчни материални блага. Материалните блага са само мотивът, не идеята.

Човекът е бог, само че в еволюция. Той е, който носи отговорна бъднина. Разбира се, събудената отговорност, чийто израз е съвестта, не всеки има като огледало, за да може да се осъзнае като Път. Ето защо, когато искаме да характеризираме известните феномени, които съм нарекъл през различните времена Духовни вълни, казах, че християнството освободи роба. Но то тогава не можеше да освободи човека. Не е виновна щедростта, виновна не може да бъде и непригодността да се взема дарената щедрост. Еволюцията има стадии. И сега, когато тя влезе в събожествеността, ако иска да направи Знание, трябва наистина да направи революция – сакрална, свещена революция!

Светът трябва да започне да разбира от провиденция, трябва да чете листи на съдбата и да спре да освещава гроба си, а живота! Няма по-свещено нещо, когато освещавате живота си, защото с него признавате себе си като бъдещ събожник. Сега признавате човека... И не е трагично само социалното битие на човечеството, трагично е и неговото духовно изповедание. Но понеже грешки се намират и в едното, и в другото поле, затова култивизацията на човека е твърде бавна. А когато той мине стадия и влезе в своята реална духовност, тогава пък иска да избърза, но трябва, както казах, пригодност за поносимост...

Поносимостта минава и през онзи стадий, който наричаме Възкресение. Възкресението не е да се отворят очите за чудо. Възкресението е знание за това, което в обикновения стадий на живота наричаме „еволюция“. Нищо повече от това! Но безспорно институтите ще говорят за чудеса, за да сеят респект в отговорност и подчинение.

Когато имате Знание, всичките чудеса се губят. Дори в Откровението[2] е много добре казано – има една четвърта степен на развитието. Третата степен е наречена човек, а четвъртата – орел! Можете ли да си представите – след човека, който е най-върховното, да има орел?! В Посланията, в техния ритъм, вие ще го откриете – човекът бог в развитие. Така че лъвът, телето, човекът и в края на краищата – орелът. Тогава?!

Ето тук е голямото тайнство – Възкресението е духовното име на еволюцията! А ние вече говорим за сакралната революция. И наистина, в това Откровение, дадено на Иоана, стои четвъртият знак – орелът! Разбира се, притворството в смаления размер на възможности ще каже, че ангелите и архангелите имат крила – те обаче нямат човешката еволюция. Тогава какво следва за човека – че не е бил никога грешник (разбира се, има религии, в които не го обявяват за грешник, но те пък не го освобождават от еволюция).

Така че тази стагнация за разбиране на идеята „човек“ трябва да бъде надмогната. Човекът е съвършенство за себе си, но то е недостатъчно за предназначението му. Защото планетата е само възможност да роди и отхрани човек, тя обаче не е одухотворена още от човека-бог. В нея настъпват катаклизми, но още не са я приготвили за Богове. Да, олимпийски богове има. Те обаче са с всичките тежнения на човека, тежнения родени от страст. Въпреки това, известни откровения в митологичните знания са повече дори от тези в официални големи религии. И не бях изумен, че там се намира бог на девствеността. А тайната на девствеността не е само физиологична, тя е и духовна. Това обаче не са го отбелязали. Защо? Защото хората още не са овладели физиологичната си и социална девственост. И когато са опозорили физическата си девственост, какво им остава тогава – да бъде опозорена и социалната девственост на развитието...

Разбирате ли тогава какво са Посланията във вашия път?

• Посланията са вътрешни откровения, за които постепенно се събуждат органи на усетността!

В този смисъл, когато се касае до тези тридесет откровения, Школата има една много отговорна задача. Те като цялост са дадени, макар и да са сложени в съответните четиригодишни периоди. Затова трябва да има едно общо тяхно усвояване. И всеки може да ги прочете. Дефинираното знание обаче идва, когато представителите на съответната школа носят пояснение на тайните, казани в Посланията. А всеки събожник трябва да намери своето, така да се каже, мъдростно огнище в няколко от тях, защото те са градирани.

Кундалини е обща сила, но центровете му са дефинирани. И ако тридесетте Послания са, примерно казано, Кундалини, то техните разделяния през четири години[3] са съответните центрове. Когато се събуди Кундалини, той си върви, той си минава и може да не запали всички центрове, но винаги го има в някой от тях. И тогава ролята на носителите на поясненията е да се разграфят дадените идеи, за да се знае, че когато някой чете едно Послание (примерно казано Посланието на Живота), той върху него, ако има съответния интуитивен усет или пък знак на дадения център, ще се спре известно време, за да работи с този център и с това Послание. И така едно, две, три... – те ще попълват мирозрението ви, докато ви направи същност и чрез нея след това може да се изкачва нагоре събудената сила Кундалини, която е ваше съзнание от Миров тип. Йерархията на човешката възприемчивост не е целостта още! Йерархията е събудила даден център и този, който има събуден център на ясновиждането – ще отидете при него и той ще ви открие нещо... Но казах, че по същество това не е целостта... Този, който има определен събуден център, съответните неща ще ги прилага и по този начин той укрепява това, за което говоря – поносимост.

Защото иначе Кундалини ще си преминава през центровете без да се спира и ще нанася по силата на непоносимостта съответните болестни състояния. Голяма част от болестите – психотравми и тем подобните, се дължат на това, но психиатрите, за съжаление, въобще не са изучавали тази структура. Ако те бяха я изучавали, много голяма част от психичноболните щяха да бъдат лекувани по-лесно. Защото, ако на един психичноболен ти му поднесеш вегетарианска храна, ще му помогнеш. А те напротив – тъпчат го с какво ли не... Но дадени центрове, когато Кундалини върви, искат чистота. Неслучайно е посочено и това правило – чистота.

Така че в този случай, именно когато искаме да говорим за Посланията, човек може да ги чете, но трябва да дефинира, за себе си да определи онези от тях, с които в даден стадий от живота си ще работи. Защото наблюдавам, че има будни хора, със съответните събудени центрове. Има хора с голяма интуиция. Такъв човек може да ви даде много прозрение – но не може да ви даде Мирово съзнание, не може да остави свое учение. Това е и голямата грешка на всички тези, така да кажем, непълноценни учители, с които светът е пълен. В Европа беше нещо изумително, в България – също. Те се пишат за Учители, но нямат Мирово съзнание. Ти можеш да създадеш по силата на известна култура определени формули, но не можеш да решиш ключовата задача – човекът бог в развитие. Това не могат да го решат...

Затова дързостта на Христос: Аз и Отец сме едно, извика Разпятието. Това е наистина гръм от най-неясното за човечеството Небе! Е, как няма да Го разпне един моисеизъм, който казва, че Бог ще ти избие зъбите...

Така че поносимост, не тщеславие! Няма по-обидно нещо от тщеславието за този, който е роден за учител. Тщеславието е най-евтината слава на болен ум.

И така, днес е големият ден на тържеството – Денят на Посланията, Денят на Светилниците! Тези Светилници – светлина от Кундалини, правят онова, което се нарича звезда, Витлеемска звезда, както са я характеризирали. А събуденият Кундалини може да унищожи материята, защото тя е предназначена само да му служи, да му служи заедно с Духовните вълни в тяхното класиране и със Седемте Лъча, сложени в потребата на планетната Божественост. Това сега е само еволюционен път, човекът е в своя еволюционен сън, но, дай Боже, да сънува своята огнена главня на знайност!

И още веднъж ви благодаря от сърце, че от всички краища на България можахте да дойдете на този наистина голям Ден, както за Прометей навремето се знае, че е запалил главнята на знанието. Не всички знаят обаче, че Прометей е прикован от Зевс. Зевсовци винаги е имало и тяхната необходимост е за статика на човешката история. Но дързостта на Прометеевци не само че е потребна – тя е наложителна! Затова го приковаха, защото запали главнята от своята божественост. Олимп е потребен на историята, но Прометеевци са водители!

Запалете своята главня! Запалете я, за да осветите личния си Олимп в хилидилетията и да освободите боговете, чиято непотреба е исторически наложима!

Децата на Деня наистина имат това пълномощие – да не признават Нощта! Това означава, че облачността на еволюционната стълба вече е надживяна. Тази еволюционна стълба е имала добро и зло, имало е Нощ и Ден. Децата на Деня имат само Ден – на Мъдростта. Колко логична условност е сложена – в Деня не може да има Нощ. В Нощта се спи, а Децата на Деня с будността си нямат нужда от сън вече. Не става въпрос реално да не спите, а че и когато спите, имате Ден.

И не е проблемът, че няма още Знания за даване. Защото, каква ще бъде ск`алата, когато излезете от интуицията, когато излезете от шестия център и отидете в седмия? Може ли тогава вечно да бъдете будни? Сигурно. Но трябва първо да сте Ден. А Денят какво ви дава – защо не ви дава сън? Защото астралът е отстранен.

Това са тайни, които не бива всички да се казват още... Много големи идеи имате дадени – тях да усвоите, стига. И не е проблемът да се различавате от другите – проблемът е да се различавате в Себе си! Тогава вие ще можете да правите служение без Себе си.

Бъдете благословени! Бог няма да ви лиши от Себе Си, защото Той е Светилникът у вас!

21.12.2008 г., Пловдив, Зала „Алианс“