Ден на народните будители
Учението на Мъдростта вече е Път!
Тържество в Културен център Тракарт
Уважаеми дами и господа, гости на тази аудитория, скъпи Деца на Деня! Аз наистина не зная на какво дължа моето признание да открия тържеството. Може би на моята възраст, която е малко по-голяма сигурно от на всеки от вас, но благодаря на домакина – г-н Жорж Трак!
Първом, искам да махнем своите рангове, да махнем своите пагони, когато тази аудитория трябва да чуе преди всичко човека – онзи Адам, който беше гол, за да слезе на тази планета, да се облече и да извика вложените в него благодатни дарове на своя Сътворител, за да може след това да изпълни отговорността – човекът-Бог!
И затова е казано, че той научи що е добро и зло, когато `яде ябълката на познанието и стана като един от Нас, Боговете – човекът-Бог. Следователно всички привилегии, които му слагат, и пагони, с които го отбелязват, трябва поне в това присъствие да ги махнем от себе си. За да бъдем само с тогата на прозрението на боговете на знанието и на богинята на мъдростта, която излезе из главата на своя баща Зевс.
Благодаря от сърце за поканата! И програмно нека се проведе това, което в настолност е представено за тази наша взаимна аудитория и размяна на отговорност в диалога. На добър път в този взаимен диалог за ценностите и признатите стойности на българския национален дух и творчески път; на добро пътуване в оценка на онова, което съм казал, че е единство между Небе и земя, т.е. Будителството! Не Ренесанс. Ние не правихме Ренесанс, защото имахме в тази земна и Небесна даденост – Тракия, достатъчно духовни ценности, които не могат да бъдат дори сравнявани с онова, което даде Ренесансът. Само снопа на Кубрат да вземете, като идея за раздяла в пътя на целостта, е достатъчна гордост да правим Будителство, а не да се върнем в Древна Гърция или до сфинксовете на Египет.
Затова казвам, че Будителството не е започнало от българското потребно битие за свобода и че то не е свършило с Освобождението. (А и ние никога не сме били роби – бяхме под робство!) Будителството ни наистина започва с разкъсването снопа на Кубрат. А прабългарите са живели хиляди години преди Христа с изповедание на Танг Ра – бог на Небето. И знаете ли кое е било великото – че не са имали нито ангели, нито сатани... Това е тайната на религията на прабългарите.
Така че само ние правим Будителство – другите могат да правят Ренесанс... Защото в земите им няма погребалните могили, в които сега откриват чудеса. Няма по-богата земя от Тракия! Тя крие не само гниеща плът, а и енергии, които освобождава. А те нямат нищо! Европа и досега страда за богатствата, които имат българските земи. Безспорно ние сме в Европа и сме влезли преди 700 години, а не миналата година! Влязохме с хан Аспарух – Основателят, който дойде тук, и с княз Борис – Покръстителят, който прие християнизацията, за да направи плът в културата на присъствие, на присъствие в Европа. И както виждате, повече от 1300 години сме тук!
Българите направиха Будителство като си върнаха културната даденост и извикаха потенциалните сили на безсмъртни и тленни. В това отношение държавата ни е знаменита – още с Покръстването ние имаме две школи, нашите Алма матер! След това – школа и преди робството. А в робството, какво правим? Правим читалища и училища, издействаме и църковна независимост в 1860 година! Знаете ли кой ни изневери, кои се възправиха срещу нашата църковна независимост? Сърби, гърци и още руснаците – „братята освободители“! (Защото кръвната плазма на българина не е славянска! А скоро откриха, че сме били в Памир, не там, където ни слагаха...)
Така Българската православна църква след 10 години – в 1870 година, стана Екзархия. Институт, който е давал будности, а не само да върши обреди и погребения. Ето защо Левски го нарекох Икона на свободата! Защото по път той беше монах, но по предназначение беше бунтовник!
Цялата история се сменя, но тя се сменя с прииждане на Духовните вълни. Защото никой не може да отрече тотема в себе си, на когото се е кланял най-напред, след това не може да отрече в себе си митологичните божества – стихии и богове, които раждат мъдрости... В цикъла на епохите имате скàли – ще дойдат нови Духовни вълни с Бог, който е вътре у нас, а не вън от нас – бъдещият олтар на човека е той самият! В това отношение нашата Екзархия изигра своята роля – тя наистина даде свяст...
Така трябва да погледнете на този голям празник! Затова ви уверявам, че Будителството не свърши с Освобождението. След Освобождението на България имаме будност, която е изключителна. Ето какво е Будителството! И то ще продължи в това, което съм нарекъл Път на Мъдростта. Не може да отречете, че трябва да родите Атина Палада – богинята на мъдростта. Ще я родите! Защото в робска България имаше читалища, в робска България на хаджи Генчо тоягата стоеше; в същото време ще видим знамето „Свобода или смърт“ на Райна Княгиня... Това е битие! Това е празникът! Другото е да опеете тези, които са били мъртви, преди да бъдат мъртъвци...
Радвам се, че духовната институция, в лицето сега на папата, прие еволюцията. Аз не мога да си представя да оставим човека само на епохите... Еволюцията отхожда, за да се дойде до времето, когато може да одухотворите материята, чийто първи знак е Възкресение. И онзи, който първи възкръсва, не е Христос. (Христос пръв дава Царството Небесно.) Преди Него има други белязани личности, които са възкръсвали...
А аз не казвам умиране за белязаните, говоря за смърт.
- Умират тези, които имат тление, смърт имат онези, които правят възкресение!
Това са две съвсем различни тайни. Смърт – Възкресение!
Затова съм казал: Човешката божественост с Божията човечност – в единство! И в бъдеще обръщението към човека, както казвам, ще е събожник – нито брат, нито сестра, нито господин, нито госпожа... Събожник! Вие не можете вече да обиждате Оня, Който ви е сътворил, т.е. ако щете самия себе си не може да обиждате, с което и да е друго звание, за да се различавате. Ние всички сме събожници! Това е новият термин на обръщение. Нито брат, нито сестра, защото братята и сестрите, когато ги пращат на взаимна война, едната църква ги благославя, а другата е от другата страна... Е, къде отиде тогава да обичаме врага си!? Какво да прави този враг?! И кой е враг? Самият вие. А когато имате събожник, вие се спирате от това, което вашата провиденция ви е дала – божествеността.
Благодаря ви от сърце!
Празник в Дома на Мъдростта
Добре дошли в своя собствен Дом на Мъдростта, скъпи Деца на Деня!
Трябва да благодаря за вашето място на присъствие, за да освидетелстваме, че наистина Учението Път на Мъдростта пътува. По-голяма радост не съм усетил от това, че сред обществеността и на трите града, които посетих (Пещера, Кърджали, Пловдив), и най-вече днес на тържеството на Деня на народните будители, Обществото Път на Мъдростта пътува! Значи наистина вашият път е потреба на бъдното човечество като култура, като нов духовен храм вътре в сърцата и събудена съзнателност за присъствие там, където Мъдростта ви е пратила. Благодаря ви от сърце за това, на което днес посветихте своя ден!
Има труд, който никога не може да бъде оценяван, каквито и да бъдат обстоятелствата – това е трудът на жертвата. Никой не може да определи размера на трудовата готовност на човек да се жертва.
Аз благодаря за новия брой на списание „Нур“, благодаря, че 62 броя гостуват във вашите библиотеки! Без да пожелавам някой да има скръбен час и без да го лишавам от час на щастие и благополучие, когато имате нужда, отворете тези скрижали. Това е, което утешава болката на човека и обюздва неовладяната щастливост. Пазете тези броеве не като съкровища – не, а наистина като пътница към душата на човека!
- Събуждането е Будността на човека!
Когато изведете детето от родилната утроба, трябва то да види деня, а денят е Светлина. Да имаш страх, обаче, това значи, че нямаш съвибрация с Пътя. Страхът на хората идва от образа в астрала. Ето защо от т. нар. „помаци“ в България никой не се върна в българската религия, ако щете като задължение. Насилени са, а няма нищо по-страшно от страха, който е отпечатал образа си в астрала. Етерният двойник и астралът, когато са овладени от тази вибрация и са направили плът, тя се предава в поколенията. Това е ужасът! Сега развяват картата на етнически конфликти. Готови са да бранят помаците, а никой не им казва: „Върнете се в националната си същност!“ А най-напред имаш семейство, което още няма религия, след това имаш общност или племе, което почва да оформява религиозно съзнание. И оттук пък религията, която в олтара сложи магична сила, за да няма промени. А как са ги изнудили тогава – да променят домовата си култура... Затова тези, които насила са приели вяра, не смеят да се променят.
Ето защо ние казваме – свобода, а не олтар, който те принуждава да имаш религиозни потреби във външния свят. Защото той е наблюдаван и когато го нарушиш, получаваш наказание. Оттук е и тезата на Инквизицията, която изкоруби Христос в поведението и на европейския, и на други народи. Ето откъде идва протестантството, идват различните секти... Но те се удовлетворяват в размерите на промени по отношение на същата религия, само че спрямо официоза, който е употребил Инквизицията... Можете ли да си представите какви ексцесии живее човечеството?!
И именно смутеният и уплашеният човек става верноподаник. Не поданик – верноподаник! Ама верноподаник на онова, което носи анатемата, страха, че ще го прати в ада. И досега никой от човечеството не поиска свобода от анатема – защита правата на душата. Защита, защото, колкото и човек да не признава душата или пък да я приема само като субект на изучаване от психологията, всичкото това е външен образ на знание – душата е вътрешна сила! И оттук идва стресът, с който живее човечеството.
Когато този въпрос излиза в съзнанието ми, аз наистина имам правото да кажа, че насилието и внесеният страх са най-ужасното нещо в душата на човека. Може да има нужда от чистилище, но по-важното е да има катарзис. Чистилището е външен белег, в който вкарват пак наказание – фактически с чистилището се признава адът. Но когато правиш катарзис, ти признаваш будността си срещу събуден или живян страх. Катарзисът е вътрешно дело, другото е външен феномен.
Но това са неща, за които нито историци, нито политолози, нито философи правят анализ. Както говоря за Френската революция – тя се бори срещу аристокрацията, но поне имаше буржоазия за разлика от Русия... Но Френската революция е направена едно столетие след нашето Чипровско въстание. Също никой не разглежда това, за да види защо, когато бяхме в робство, не направихме революция. Фактически робството ни е форма на революция, което променя оробителя. И дързостта на другия народ не е нашата вътрешна национална несигурност, а е тяхната инвазията над една чужда страна.
Точно инвазия е нужна на човечеството сега, но не в пропъждането, а в освобождаването му от неговите преклонения пред ценностите на минали религии. Никой не може да измери благодатта на тези религии в онова, което е израствало, но не може човечеството да се влачи...
Ето, виждате ралото, дето се възпяваше, надсмя му се тракторът. А на трактора ще се надсмее бъдещото, ако щете, автоматично устройство... Следователно човекът трябва да изгради прощение, прощение с миналото! Или това, което казваме – одухотворяване на материята. Иначе с нея още по-големи страдания ще имате. Защото тя сега не те мотивира, а те влачи – тя те кара да търсиш удоволствия и наслади, не развитие. И щом те нападне бедата – протестираш, а щом служението ти изисква жертва – бягаш...
Логично е тогава Духовните вълни, в степента вече на Знанието, да не раждат хленч и плач, а съзнателна отговорност, че еволюираш. Тогава вече идва Свободата!
Но не прекалявайте в необосновани агитации или евтини площадни искания. Не прекалявайте! Някога да сте чули на площад да се кача или пък да алармирам за величието на това, което сте? Не. Измерение! Защото човечеството трябва да се прости с тежненията, а отделният човек – с величието, че е готов, белязан за еди-какво си... Не хвърляйте рината пръст върху огън, който дава жарава! Въздържайте се заради приличие към Учението, а не заради алчността на собственици. Както виждате, прочута е нашата бедност, но това не ни лишава да бъдем богати там, където другите още не могат.
На добър Път на всички ви! Поздрави на вашите родни краища! Осъществявайте бъднината си, за да можете в настоящето да осъществите пътуването. Днес за пореден път ми се утвърди в съзнанието, че наистина Пътят ви чака. На добър Път!
Пожелание в Книгата на Дома на Мъдростта
- На Дома на Мъдростта
- поклон и признание не са достатъчни!
- Нужен е призив – на Път сме, Деца на Деня!
- Бъдете благословени и се осъществете!
- Вашият Ден започна!
01.11.2008 г. Ваклуш, Пловдив