Заключително слово

Живи да бъдем в тебе!

Деца на Деня! Една от най-големите благодати, които изживяхте, дадена и в Молитвата на Мъдростта, това е, че искате да бъдете живи в Бога, т.е. в Себе Си!

Да бъдем живи в Тебе! И аз поставям един много сериозен въпрос – може ли човек да се сбогува със Себе си? А в същото време искаме да не обидим Сътворителя, към Който казахме, че нашето светителство трябва да бъде и в признание на събожника Му. Тази идея да се сбогуваме със Себе си е проблем на личността, а не е проблем на събожника.

Събожникът не може да се сбогува със Себе си! Той може да се сбогува с овехтялото си знание, с отживяното минало, когато живее с ритъма на Духовните вълни – културата на Духовните вълни. Когато живеете с този ритъм, вие наистина имате основание да се сбогувате с овехтялото живеене, с отминалите идеологии!

Сбогуването е една от най-големите същности на човека. Но то никога не позволява на хората да живеят с идеята за безбожие. Никога не употребявайте тази дума, дори тогава, когато сте определили своите страдания като "ад". Така както един писател беше написал и обрисувал девет кръга мъчения – мъчения на една култура на Духовните вълни, която следваше Правдата, а искаше да сложи дрехата на Любовта… Няма девет кръга на ада, нито един няма дори; няма и поделения! Има някакъв т. нар. "рай", където не бива човек да се забравя да заспива там.

Една от големите идеи на Учението Път на Мъдростта е, че няма страдание, има развитие. Затова говоря, че не може да се сбогувате с Бога у себе си. Може само да Го отричате в несъзнание и безотговорност.

Улеснение е само да търсите, но отговорост е да носите! Отговорност е да носите – не само да търсите и да намерите! Колкото и малка да е будността, отговорността е, която определя поносимостта! Поносимостта, с която Учението ви бележи!

Аз много се радвам, че бяхте тук! Защото осъзнаването на Учението, представено от представителите на Националната школа, е възможност за разбираемост. Целостта да се живее животът на Учението Път на Мъдростта е дългът ни да захраним сега човечеството с Мъдрост, та да му позволим да прочете и Книгата на Истината. А тя пък ще направи човека достатъчно божествен, за да бъде свободен. Тогава се губи смисълът на ада с неговите девет кръга. (Да си го запазят католиците, ако щете и ония, които още се считат грешници.) Човекът не е грешен, защото не е грешка – той е Диханието и образът на Твореца!

Ето това е, което трябва да знаем от тазгодишното присъствие на Децата на Деня – че Мъдростта е тяхната Книга на Живота! Достатъчно много е дадено в Учението за тази Духовна вълна. И ще повторя думите на Христос: Имам много неща да ви кажа… Не е обидно, че не са били готови. Ако бяха имали йерархията на Духовните вълни, щяха да разберат тази фраза: … но сега не можете да го понесете.[1] Защото друга е вече Духовната вълна – на вашата осъществена Мъдрост!

Няма да ви обременявам с искания, но където и да вървите, поставете си този въпрос: С какво можете да се сбогувате?

• Не можете да се сбогувате със Себе си, защото Бог е у вас!

Но с всичко, което е овехтяло в културата на зримата и незримата, знайната и незнайната история, която носим в нашата плът и в нашата духовност, трябва да се сбогуваме. Направете смелите крачки да осъзнаете отживяното, то няма место в настоящата ви присъственост! Затова е отживяно. Не бива да създаваме баналности както на астралния си, така и на мисловния си свят, така и на причинната си даденост, а камо ли на посвещенията си. Освободете се! Тогава ще разберете колко лесно Доктрината на Свободата ще бъде ваша.

Така че тази подготовка ви дава само ключа, с който да отключите вратите на бъдещата Свобода, която ви чака. В този смисъл тук беше Съборът на чистилището. Никакъв ад, никакъв рай, но чистилище – да! То е хигиенизация на културите, от които отвикнахме или имаме дързост да се простим с тях. Чистилището е предходата. И именно Съборите са чистилище. Те дори са една малка драска от образа на смирението.

Присъствието ни тук е изумително потребно. Трябва понякога да имаме съзнание в потребата за Себе си, за да можем да я владеем, когато трябва да правим Учение със служение без Себе си. А когато станете Богове, тогава задължително Диханието и образът, които са дело на Сътворителя, трябва да бъдат дело и на човека, за Когото аз съм казал, че ще е Съсътворител. Но ако той не прецени жертвата си в образ и Дихание като Съсътворител, прави само еволюция, а не прави великото тайнство на Сътворителя.

На добър път към всеки край, от който сте дошли! И щом наши събожници се обаждат – от цяла България, от чужбина, от къде ли не – разделете се с тази взаимност, че няма да губите връзката си. И позволете на Божията човечност да стане Човешка божественост!

Благодаря, с особено чувство на отговорност, на председателя на Обществото! Благодаря с признателност на представителите на Националната ни школа, които с много отговорност и с финес, бих казал, поднесоха съкровените Знания на скрижалите на Мъдростта в Пътя на Учението!

Нека служението ви да не спира, защото светът се нуждае. И когато сте осъзнали, че можете без Себе си да творите, но със Себе си да не се сбогувате, на добър Път!

Благодаря ви! Аз награди не раздавам. Не защото наградата понякога вместо да мотивира развращава, не. А защото нямам друга награда, освен моя благослов за това, което извършихте, и приемете моята благодарност!

Добър път, скъпи Деца на Деня!

Нека ви дам само това причастие: Бъдете благословени!

04.08.2006 г., Родопа планина, Студенец, ПБ "Строител"