Смирението е короната на
Учението Път на Мъдростта!

Нека повелята на присъствието ни тук да изпълним с отговорност. И да бъде благословен Пътят!

Благодаря на всички ви за жертвата, която сте направили!

Позволявам си да разгърна темата за смирението като култура на Мъдростта, или за това, което е казано от страна на Иисус Христос: Смирих се до смърт! И трябва с отговорност да определим дали смъртта, представена с коса, е истината, или пък смъртта, която са осветили най-големите пратеници и която в загадка е стояла в душевността на Твореца, в Самия Отец. Защото Той я иска. Защо я иска, кому е потребно? На Него или на сътвореното, а след това и на роденото?

Смирението е короната на Твореца, щом е казано, че Христос се е смирил до смърт! Именно смъртта ражда най-голямата идея – идеята за безсмъртието чрез Възкресение, вложена чрез Кундалини в човека. Затова смирението го наричам култура.

• Смирението не е добродетел, смирението е култура!

Не може да го наречем добродетел. И аз ще се опитам в този аспект да поговоря върху смирението – като култура.

В социологията е направена разлика между култура и цивилизация. Смирението не е цивилизация, защото не е в никоя таблица на добродетелите. (Навремето, в социологията на Христо Тодоров, се разглеждаха много характерно понятията култура и цивилизация.) И ние тогава можем да определим кое е култура, кое е цивилизация. Цивилизацията е подправка, тя е достижение, ако щете на творческия ум в техниката и в това, което наричаме морална таблица (каквато Моисей даде и там, разбира се, най-цивилизованата нецивилизованост беше око за око, зъб за зъб). За мен цивилизацията е услуга на еволюцията, а културата – услуга на безсмъртието! Затова смирението е култура – култура до смърт, защото смъртта е Живот – една от най-характерните нейни страни (не скелетът с косата). И най-напред Отец дава смърт на най-святото Си – на сътвореното. Така смирението е една от най-големите мистерии. То има две форми: в първата е законът за еволюцията – материята; във втората е законът за смъртта – безсмъртието.

Още преди Христос да дойде, вие имате един Каин, който убива Авел. Какво поднася Авел на своя Отец, когато Той иска да Му дадат дарове и храна? Тлъстинки. А Каин поднася плодове! И Този Отец, харесват Му тлъстинките и предпочита даровете на Авел. Затова Каин ще убие Авел. Но Авел е плътта, материята – тя трябва да умира, а Каин е астралът. Ето защо за Каин Ева казва: "придобих човек от Господа"[1], за Авел не казва това. И Каин проявява послушание – приема прокудата от земята, а Христос приема смъртта – заради Съсътворителя!

Каин убива Авел, т.е. физическото си тяло, но остава страхова вибрация от смъртта. И тогава Господ защитава с нова клауза астрала – че, "който убие Каина, седмократно ще се отмъсти"[2]; и му слага знак, за да не го убие никой. (Това беше и нашата защита за правата на душата!) И така, смирението като послушание е Каин (прокуденият от земята); като смърт е Христос (смирение до смърт). Смирението не потърсва прогл`аса, а става жертва. Тогава нямам учудване от написаното в Евангелието на Иуда, че той бил помолен от Христос да Го предаде, защото е искал да се освободи от Своята материя. Тази жертва е, за да се засвидетелства великата идея – смирението!

• Смирението не се рисува, то няма образ!

Много се лъжат хората, като рисуват икони, че изобразяват смирение. Не, нищо подобно! Първом, самият художник не е влязъл в смирението като тайнство, за да се опитва да го нарисува. Човек трябва да е живял нещо, за да го направи! (Друго е да нарисувате дори, ако щете, една Мария Магдалена.) Преджертвеността на Христос и жертвеността на Христос също имат големи разлики, а те Го рисуват един и същи Христос. Ама при всеки художник пък Той е толкова различен… И то при големите художници – Ел Греко, Леонардо да Винчи… – учудвам се понякога от пошлост дори! Защо е така? Защото рисуват тяхното битие.

Смирението не се и рисува, както никой не може да нарисува култура. Изяви на култура – да. Не могат да нарисуват смирението – то не е икона. Илюзия е това. То е илюзия и за съзнанието на пасомите, че са видели смирението в лицето на някой светец или светица. Не е проблемът дали е опошлена известна добродетел в човека. А тя винаги може да бъде опошлена, именно защото не е изградена културата на смирението. Затова за мене то е повече от характер. Ето защо Иисус Христос го казва само с една фраза: Смирих се до смърт!

Това не значи, че пеем песен на смъртта, макар че аз разделям смъртта от умирането. Човечеството продължава да умира – това е еволюционен етап. А смирението не е – то е надкрачило етапа на еволюцията, за да създава нещо, което е изключително: Единство! Единство и Единосъщие! Разбира се, Христос го направи и самата институция санкционира Единосъщието. Да, но никой не е видял изпитанието на Светия Дух – осветеното страдание. Светият Дух като Единосъщие се изразява чрез Твореца; но като Личност, когато говорим за Триличието, е нещо съвършено друго. Това са големите неща, които трябва да се знаят!

Хората не разбраха умирането; не разбраха, че Бог поиска и даде на Иисуса смърт! Не като другите велики божества на Земята – синът ще "изяде" баща си, защото баща му, бранейки властта си, проявява жестокости. Кронос е хвърлен в бездната от Зевс. А в християнството ние имаме нещо друго – че Синът става Бог в религията на Баща Си. Какво смирение е носел Този Син, за да сподели Баща Му Единството Си, което безспорно в бъдещето ще се загуби, защото пък ние казахме, че човекът е бог в развитие, т.е. Единосъщие!

• Смирението е път за Единосъщие, то е живот в Бога!

Това е великата тайна, когато искаме да говорим за смирението. То не е да изпитваш страхопочитание, за да отиваш пред олтара, или пък защото чашата на причастието, потирът на твоята възмога ти дава право да си Единство с Бог.

• Смирението е живият Бог!

А живият Бог е винаги култура. Еволюцията иска от ума етика, а от душевността – творчество! Културата не е постижение на техническия ум; тя не може да бъде определена от ума. Не може да бъде нарисувана от ръката, защото самият художник не е божество още, а е само бог в развитие. Тогава как да рисува смирение като не го е живял, като то е божественост по-голяма от всичко?! Той рисува себе си, неговите измерения правят образи на смирение. Те са предмет на поклонение, може би и на признание, но това е предметност, а смирението е духовност. Затова е култура. Точно в това направи разлика социологията навремето – цивилизацията е предметност, културата е духовност!

Затова човекът много път трябва да измине, за да направи смирение, а след това да го пожертва. Защото жертвата му е Живот. Това е Христос – пожертван е в смърт, а пък Той е Живот, защото узаконява безсмъртието и оставя жизнен Път – Голгота.

На смирението не е дадено достатъчно характеристика, за да бъде усвоено. Просто една скромност хората наричат смирение на жертвата. Не! Скромността може да се дължи на недостатък на мисловна дързост, а самото смирение е ябълката на дързостта! Каква дързост е можел да има един Каин, да даде на Твореца си плодове, когато Този Творец (планетен, разбира се) се блазни за миризмичките от сладостите, от тлъстинките, поднесени му от Авела, когото Той благославя…

Така че не може да намерите в това мотив дали да бъдете вегетарианци. Но вегетарианството не значи смирение. И има една формула: "Той е вегетарианец, ама може да изяде жив човек!" Това какво е, вегетарианство ли е?! А наистина вегетарианството е идея на смирението. И Каин поставя проблема на Господа, но Господ е знаел, че хората няма да ядат само ябълки…

Така трябва да гледаме на тези неща, ако искаме да дадем место на смирението, а не да считаме, че то е някаква добродетел. И когато свържете смирението със социалната доктрина, с тази харта на социалното бъдеще "Няма зло, има нееволюирало добро!", става едно от най-големите социални наличности. А като го свържете със смъртта и с това, че човекът е бог в развитие, става конституционност. Смирението е един параграф в Конституцията на битието! За да бъде изходен пътят за смирение – от добродетелите, от тази голяма разгледаност на човека, че е бог в развитие, да стигнете до себежертвата "Аз и Той сме Едно!, но трябва аз да направя смърт!"

• Смирението е духовна мощ!

И не е само урок, за да победите смъртта. Не ви говоря и за науката какво иска да направи, защото писаха, че тя била открила междинните полета. Вижте, всичко това преди векове още е дадено.

Не е проблем и на мъченичество – мъченичеството също не е смирение. Когато понесете с величие мъченичеството, тогава вие сте извървели пътя на смирението. Другото е насилие. С онова мирово насилие, което институциите са узаконили като величие, смирението няма нищо общо. Те говорят за мъченичество, а то е насилие, на което дават престиж, за да искат колене, които знаят да коленичат. Разликата е много голяма. Вие може да понесете мъченичеството, когато сте изходили пътя на смирението. А не се знаеше пътят на смирението без Учението на Мъдростта. Мъченичество ли е било, когато са подготвяли своята плът за одухотворяване?! Не, дори са се плашили, че умират, а се казва, че имат героична, свята смърт…

Разбирате ли колко много същности крие смирението срещу олтарните красоти, наречени икони, мъченици. Конституционната даденост, че човекът е бог в еволюция, узаконява дори този неизкован нравствен меч, който хората чакат с нетърпение да ги направи "великомученици"! Но смирението не иска мъченичество, то го трансформира – точно в одухотворяване. Затова казвам: Няма насилие, има развитие! И знаете, че съм поискал от Обединените народи, в Хартата за защита правата на човека, да защитят душата от анатема, която си позволява една духовна институция, и да отпадне понятието "враг" в гражданско-социалния ни път. Да се забранят тези понятия, за да може към аурата да нямаме такива черни петна. Дори още в Книга Премъдрост Соломонова в гл. 1, ст. 11-ти пише, че клеветни уста убиват душата.

Много странно като социология е няма зло, има нееволюирало добро! Това обезсмисля класовата борба като социална взаимност, която направи парад между народите. Тази фраза обезсмисля класовата битка. Може да е имало неправди, може те да са били жестокости, но не беше даден път – онова, което посочиха като път, се оказа илюзия. Защо? Защото липсваше часовникът на еволюцията за смирение. Това липсваше.

Не е учено човечеството на смирение като Път на Единност. А жертвата на Иисуса е олтарна святост за Единство. Тогава хартата, както го казвам, на социалната даденост "Няма зло, има нееволюирало добро!", е именно предпоставка, върху която може да се работи.

Много голямо тайнство е; смирението е най-великото тайнство! То не е някакво добродетелно изявяване.

• Смирението е посвещение!

Но никой не е дал уроците му, а го сравняват с най-голямата добродетел. Не, то е култура! Това е разликата, с която трябва, разбира се, да вървим. Да направим разликата между умиране, което наричам съдба, която е еволюцията, и смърт, която наричам безсмъртие, защото има автографа на Възкресението: Аз съм Пътят, Истината и Животът! Този автограф не може да го смени никой, защото Христос е Възкресение – свидетел на безсмъртие. И тогава Той можеше да каже какво? Най-хубавата фраза: Смирих се… – до къде? – до смърт! Защото Той я победи. Ето ви Културата на бъдещето: черта Път – Голготски, каза: Когато някой ви удари по дясната страна, дайте му и другата.[3] Може да боли, но болката е развитие! Затова са създадени п`омощните ангели. И на един лекар това му е работата; на един духовник това му е службата – утешността, която е хранила първите стъпки на смирението. Идея за Единство!

В първи поглед ще помислим, че смирението създава битие в статика. Много е лесно, когато категоризирате нещата с първичното отражение на ниския или дори на по-високия ум, но не с прозрението, много лесно е тогава да кажете, че смирението е нравствена идея. А то всъщност какво е?

• Смирението е израз на цялата жизненост!

В смирения вие може да не намерите червенина и да му сложите червило, за да изглежда жизнен, а всъщност жизнеността му е вътре у него. Тогава какво излиза, че е смирението? Повече дори от Оня, Който ви е дал Диханието …

Смирението е короната на Учението Път на Мъдростта! Но ако се опитате да си го представите, ще го видите, както казах, като нравственост. Не. Освободете се от своя ум! Ако си го представите като Всемирна жизненост, тогава сте познали що е смирение. И тогава чак може да се каже колко прозрение е носил Иисус, за да приеме смирението – дори молбата към Иуда да Го предаде, да се освободи от материята Си. Не са били далече до големите тайни, но не са ги приложили. Защото не е необходимо да се освободите от материята – тя ще си отиде, въпросът е да я одухотворите и тогава тя да ви послужи. Не само да победите смъртта, а да тронува смирението! Това са големите истини. Но още много далечен Път предстои…

И така, знаете с каква жертвеност Бог направи Сина Си Бог в Собствената Си религия. Това е една много странна тенденция с много бъдещи измерения. Това е подсказана бъдност, че Той ще освободи Своя трон, защото дематериализирани ще са чадата Му. Тогава? Щом те са без материята, логично е в изграждането да се освободят от етерния двойник, от астрала, от мисълта, от всичко – да бъдат жизненост, т.е. смирение.

Опитът на смирения няма да бъде зломислието, а прозрението. И ако направите общото си прозрение, тогава чак бихте могли да сложите на везните защо съм казал служение без Себе си! Без Себе си! Ами защото всичко е жизненост. Жизненост…

За мен религията е помагало човек да се върне към Бога, а не да чака Бог да дойде – Той е в него. Ако Го беше потърсил в себе си, нямаше да има тотемна религия. (Но тя е голям урок.) И затова съм казал, че Бог не умира, но боговете, които сме носили, на които сме правили метани, умират. Защото търсеното Единство е: човек и Бог в едно! Бог не умира, Той никога няма да умре, но носените божества у нас умират. Разбира се, Зевс изпреварва с баща си – това също е една жестокост, но е еволюционна потреба.

Онова, което не може да одухотворява материята си, нихилира. Много лесно е за Кундалини – когато не може да намери средата си, т.е. пътя в човека, за да го направи Бог – тази енергия да си отиде в Небесата. То не е принудително свойство, то е неизбежна необходимост. (Така че хубаво е казано в науката, че нищо не се губи.) Разликата между оскверняване и осветяване…

Формулата е човекът да отиде при Бога, т.е. да Го изведе от себе си. И затова именно казвам, че между Любовта и Мъдростта има среща за раздяла. Това е най-великото, което Духовните вълни правят, когато са стигнали своята осъществимост. Раздяла! Сега между Духовната вълна на Любовта и бъдната ви отговорност – особено на вас, Децата на Деня – Духовната вълна на Мъдростта. Не е проблемът само да се срещнат, проблемът е да се разделят!

Колкото и скръбно да се изживява в обикновения човек раздялата с навиците, те са дрипавата дреха, която не може да облече смирението. Тази раздяла е необходима. И тя е Мирова! Небесата се сменят, слоевете в Небесата се сменят, защото тронът на Мъдростта не може да бъде понесен дори от пластиката на Любовта. Те са изградили в човека това, което му трябва, за да понесе и за да има прозрение. Мъдростта е прозрение!

• Изграждането на смирението респектира творчеството!

И виждате как един ръководител на съдбините в митологиите – цар Минос, иска да му направят лабиринт, Символът на лабиринта е нашето тяло. Извикват Дедал, прави го. Обаче Дедал може и другаде да се опита да гради. Вижте какво прозрение е имало в ония божества – от страх човеците да не станат божества, заключват Дедал в този лабиринт, за да не прави нови тела! А той какво измисля? Измисля крила. Една страшна идея – човекът с крила. В бъдеще няма да си пречат хората, защото ще левитират. И колите няма да им тежат вече – просто ще ги изхвърлят. Наука и прозрение…

Когато съм говорил за Дървото на познанието, съм казал, че то е мистерия, но на човека – Бог го е създал наистина като мистерия на човека. Но когато съм говорил за Дървото на Живота, казвам че то е мистерия на Космоса, т.е. на безсмъртието. Всичко е било толкова замислено не, а толкова жизнено потребно – за бъднина родено. Открийте бъднината си в Книгата на Живота – в тази Книга е сложено всичко! А човечеството още прави бъдеще, но то е в Духовните вълни. Тук е именно грижата на смирението, която за щастие изпреварва света и самите вас. Смирението изпреварва вашата будност, защото вие сте в живота на Мъдростта. А къде е Животът?…

В този смисъл вече говорих, че трябва да настъпи среща за раздяла – длъжни бяха да се срещнат Любов и Мъдрост. Така е било между всички Духовни вълни. Тази раздяла е една необходимост. Тогава е оправдана фразата на Христос: "Прости им, понеже не знаят, що правят."[4] Той в очите им дава огледало; да видят, че са много далече от смирението, а пък още дори и не знаят: Прости им!

Не защитавайте остатъка си; победете се! Когато усвоите в дълбочините си Учението Път на Мъдростта, тогава ще видите, че тронът е смирението. Другото е част от вашата приложност човекът бог в развитие.

Най-напред Бог Отец създава Адеса. Да, но Христос казва, че има царство Небесно. Виждате ли как синовете опровергават бащите си! Опровергават ги. Тогава защо Зевс да не смени баща си, който ядеше своите деца? Каква сила е преобратът, раздялата! Макар че между Любов и Мъдрост много мостове има, все пак трябва да се разделят. И Адесът свърши – царство Небесно! А ние казваме – събожническо! Тази йерархия – ще ви предстоят битки, но тя е истинският Път.

Така че за смирението никога не може да се каже, както обикновено се гледа, че е унижение. Дори човек, когато види един просяк, с някакво пренебрежение говори. Но пък покорството на човека с големи възможности пред малкия чиновник не е смирение. Защото, както казах, смирението е посвещение.

Странно е, че голяма част от миналите през египетските пирамиди не квалифицираха смирението в неговата дълбочина и същност. Но в края на краищата и техните посвещения, ако са равни на тези на Моисей, са просто това, както се казва "средна ръка". А като са средна ръка, върши се средно мислене. Има нещо, което и там не е достигнало или най-малко е било скрито. И затова човечеството остава с обикновения навик да умира, вместо да му дадат дързостния меч на безсмъртието, за да могат хората да отработят хартата на смирението. А тя безспорно има тезиса прераждане.

Официози на християнството пет века са приемали прераждането, след това то е отречено. Това е удобство – за непристойност… Папата може да бъде безсмъртен; папата не само може да бъде безгрешен, ами папството е грешно и то не се преражда, чака. Чака крайния смъртен, съдбовен ден, когато всички ще възкръснат. Но духовната субстанция на човека от разряда на астралната (макар че етерния двойник много по-често можеш да го видиш) или пък на менталната същност, да не говорим за по-висшите полета, къде ще отиде…

Така че тези неща са много ясни, но институциите имат интереси. Те мислят, че правят култура. Все пак, в сравнение със стадия, в който се е намирал човек, правят някаква култура. Може да е много бедна, може да е много обидна, но така е: кръстоносни походи, в които може да убивате и да лъжете; инквизиции… Това са бедите, които са сполетели човечеството в неговата битнина. Но пък белязаните Учители са оставяли Голготи.

• Смирението е израз на йерархията на жертвата!

Ако човек в своя път към смирението не се научи от ранна жизненост да се жертва, когато дойде Голготският му път, той не може да го изходи. Това е, което трябва да се научи от човечеството. И затова казах, че най-свидната жертва на смирението е тази на Христос. За мене Той е най-голямата жертва на Твореца. Не мога да си представя по-голяма готовност! Разбира се, жертва е и един Каин, който не направи криволички, както сега правят – имало и "позволена" лъжа… Няма позволена лъжа, имаш съображения, с които искаш да оправдаеш недостойнството си. Затова за мен смирението е култура, много голяма култура! И това ще бъде бъднината на човека.

В този смисъл, разбира се, жертви са се правили – всеки според своята йерархия на посветеност или на готовност към смирение, което е Всемирна жертва. Един Прометей отива да краде огън, за да го даде на човечеството. Това не е ли смирение?! Не е важно какво ще последва – важно е, че го правиш за своя събожник. Същото от своя страна можем да кажем, че го прави Дедал, когато търси начин как да напусне лабиринта – идеята за крилата; същото прави и Сизиф, когото осъждат, защото вързал Танатос – смъртта, и хората престанали да умират…

Така всеки поотделно прави жертва. Всеки поотделно. Прави я безспорно и Отец чрез смъртта на Своите избраници – заради Възкресението. Това е приносът Му в голямата идея – смирението.

За мен смирението има една дан – да нямаш Себе си. Това е смирението. То не е дрипавата дреха, то не е просешката ръка, то не е липсата на дързост да извадите меч, когато трябва да защитите бъднината на своя Бог. В такъв смисъл тази жертва ражда Единство. И това Единство не може да има образ – то е без`образно. Затова казах, че смирението не е икона. Който си мисли, че иконата може да изрази смирение, напълно се лъже, защото тя е направена от ръката на художник, който може да има дарба, може да има и прозрение за образи, но не и за великото тайнство смирение.

А смирението на Твореца е да се види в развиващо се човечество (което Го обижда със своята незримост)! Това е Божията истина за смирението. Бог се изживява в Себеотрицание – ражда Себе Си в човека. Затова събожникът трябва да се пожертва – за да прерасне в бъдещия Съсътворител!

С тази лекция и с последното Послание разбира се, където трябва да намерите бъднината си, мисля, че завършвам Учението Път на Мъдростта. А докато имам жизненост, ще свидетелствам за това. Към вас дължа благодарност, защото тя е израз на дързостта ви. Дързост, която ви доведе тук; смелост, която ви води през всички Голготи, които е минало човечеството, към една тайна – Възкресението, защото то ще е бъдещето на Учението Път на Мъдростта.

Благодаря ви за жертвите! Радвам се, казах го и ще го казвам всякога, на Децата на Деня! Важното е, че имате Пътя, а пък пътникът нека да бъде още с малка буква – някой по-голям ще дойде!

Въпрос: Учителю, моля Ви да осветлите въпроса за светия Граал.

Граалът е свещеният съд и всички народи го имат. Всички църкви имат свещен съд, в който се прави благослов със слагането, разбира се, на вино и хляб; или пък на други народи с мляко и хляб, когато го търсите из азиатските страни. Благословът, който се иска от Небето – този съд да събере благодатта на Небето с молитвата на съответния там духовник или пък наш свещеник… И това се дава на човека при необходима подготовка.

Светотатство се нарича, ако от свещения Граал се взима лъжичката причастие от неочистения, било с молитва, било, дори ако щете, с измиване на лицето. Въпреки че тези неща са формалности, но все пак е начин на възпитание. Защото свещеността на съда трябва да създаде респект. Респектът е да отидете там хигиенизирани. По-голямата хигиена е, че преди да се вземе граалното тайнство, се прави изповед. Изповедта е част от вътрешната хигиена на човека.

Граалът символизира чашата на Христос от Тайната вечеря – тя е предварата!

Въпрос: Вие имате апел към Децата на Деня – да бъдат всеотдайни към Бога. Как тази всеотдайност може като смирена дан към Него да удължи Неговата живителност на тронуване на земята?

По този въпрос съм казал съвсем ясно – има йерархия на Духовните вълни! Всеки в своята Духовна вълна е мислел, че е готов… Царството Небесно се създава с това, което казахме – когато събудите в себе си Кундалини, вие освещавате своя Граал. Царството Небесно е във всекиго, но понеже някой си мисли, че е изпреварил другия, иска по-рано да седне в някой от столовете на царството Небесно. Не става така!

Духовните вълни водят планетните хора. Планетните хора, когато са готови, тогава се отива в Мировия храм. Аз в Посланието съм казал – вижте колко ясно: Деца на Деня, поселници на Мировия и на Планетния храм, чуйте химна на бъдещето! Не съм казал на бъднината, а ви влагам бъднина в постижение.

Въпрос: Има хора, не особено достойни – имат робска психика и си обръщат, вярно, другата страна…

Затова съм казал, че винаги ще има недостиг, а в друг – преливане. Чаша, която прелива, отливате от нея малко, за умрелите ако щете. Чаша, в която не достига, някой ще трябва да поработи, да си вземе един грозд от Учението, да го изцеди, за да си напълни чашата. Но нека не забравяме едно нещо – вие имате едно ново име: събожници. Така че, когато видите някой, че отива да търси грозде, за да си допълни чашата, ако знаете къде има такова лозе, заведете го. Това направете!

Хората се удовлетворяват като потреба, но трябва да се удовлетворяват и като отговорност!

От сърце ви благодаря!

Учението Път на Мъдростта е вашето кръщелно свидетелство – навсякъде се легитимирайте!

 

01.08.2006 г., Родопа планина, Студенец, ПБ "Строител"