1. Смирението е израз на Всемирната жизненост, то е цялост.

2. Смирението няма образ – не е икона – то не се рисува.

3. Смирението е култура – не добродетел, а духовност.

4. Смирението е висша психична сила – лична изповед на божественост.

5. Смирението възвисява – то е енергията, която понася безболезнено тежестта на земното притегляне.

6. Смирението е израз на метафизиката на смъртта – смирението на човека е величието на Духа му.

7. Приносът на Твореца в идеята на смирението е Себеотрицанието Му в човека и жертвата чрез Неговите избраници!

8. Колкото повече знаем за Бога, толкова по-смирени ставаме – не защото сме нищо, а защото сме всичко чрез Нищото.

9. Мъченичеството не е смирение – мъченичеството е насилие, смирението е одухотворяване.

10. Смирението не е примирение – примирението е страх, то е ограничено поведение, а смирението е доблест, то е свобода.

11. Покорството не е смирение – покорството е робство, а смирението е вътрешно послушание и себежертва.

12. Смирението не е унижение, нито скромност – то е достойнство и дързост.

13. Дори и неудовлетворен, смиреният признава отсъдата на съдбата за справедлива.

14. Само смирението не е обидило съдбата и Господа!

15. Смирението е посвещение – идея за Единство.

16. Смирението носи един основен белег – Всемирна отговорност.

17. Смирението е по-властно от волята – то е прозрение за служение без Себе си.

18. Смирението е огледалност да видим в другия себе си – то е победа над себичността.

19. Смирението е ръката, която отмята страниците на Книгата на Живота – величие на Знанието, което побеждава света.

20. Битието на смирения е безсмъртието – само смирението може да роди Възкресение.

21. Смирението е път за Единосъщие, то е живот в Бога!