Мъдростта ще преобрази света!
Скъпи Деца на Деня! Има неизмерими радости, но по-същественото е поносимата радост. Поносимата радост е чертаното бъдеще. Затова мога да понеса вашата радост, а вие, разбира се, с отговорност трябва да понесете своето белязано бъдеще!
Честитя ви двойния празник – а именно, откриване на Учебната година и празника на Децата на Деня!
След Посланието на Живота казах, че повече Послания няма да давам. Не че ме води миналото – че някога Христос рече: Много неща имаше да ви кажа, но не сте готови. Самата доктрина "Йерархия на Духовните вълни" е един от добрите показатели, че така трябва да се върви. Нека не изпреварваме, а да осъществим онова, което ни е като даденост и възможна поносимост!
Посланията ги имате и искам с всичката ви отговорност да ги прочетете. Не когато имате време – когато имате време, то е излишно – когато нямате време, откраднете Бога у вас, за да го изведете в Живот. За да кажете тогава дали времето е по-важно или вие в своята пътнина на божественост Деца. Конфликтът между Божията човечност и Човешката божественост е неспираем. И това е най-доброто дарование, което човекът е получил.
Аз няма да говоря за новите открития, които потвърждават всичко, каквото посветените са казали. (Както сега намериха изкопаеми отпреди 4-5 милиона години, които потвърждават генното начало!) А искам да се направи тази разлика между Планетния Логос, Който е дал тайните, и Мировото съзнание, с Което ви чака бъднина, а не бъдеще! Затова в Посланието на Живота едно от повеленията е: Открийте бъднината си в Книгата на Живота! Правете бъднина, не бъдеще! Бъдещето е измерение с време и пространство.
Ето защо същност и Път ще бъде събожникът – нещо, което светът досега нямаше. Дори няма такова понятие в чуждите езици – събожник. Това е утвърдена бъднина! Сега събожникът е пътник, а пътникът нека не претендира за главна буква още. Но пътникът ще е това, което съм казал за Иисус Христос – живяно човечество и осъществена Божественост! И то в Неговата Духовна вълна – на Любовта. Фактически Мъдростта и Любовта се срещат, но и за да се разделят. Защото не може да обичаш врага си – насилие е да обичаш враг. А идеята за събожника не е насилие, тя е израз на съродство.
Това, което искам да кажа и да бъде запаметено за бъднина, е, че човекът има две утроби. Търси се родилната утроба на човека, и то все с ударение върху женския знак. Но бъдещето е на една друга утроба, която сега влиза в живот. Другата утроба това е главата – от главата излезе богинята Атина Палада, т.е. богинята на мъдростта. Атина Палада излезе родена от глава – но на бог! Тогава боговете бяха стихийни сили, а сега, както казваме, човекът е осъществяващ се бог. Направете го да ражда Мъдростта! Учението Път на Мъдростта е точно тази превара.
Христос е бил прав, че много неща е имал да каже, но учениците Му не са били готови. Не става въпрос за обида, става въпрос за йерархия. Йерархията е личен път и лично достойнство. Затова казвам, че Иисус Христос е живяно човечество. Човечеството трябва да се живее от първия Адам. Ето защо едно от повеленията в Посланието на Мировото Служение[1] беше: Защитете Небесния и Земния Адам! Защото Земният става Небесен вече, но с върната Божественост – Божия човечност, която се връща с Човешка божественост.
Сега от другата утроба, от утробата на главата, излиза богинята на Мъдростта и влиза в своята жизненост. Това е правото на човека бог в развитие. Ето кое трябва да се познае и да направим тази голяма разлика между двете утроби – детеродната и главата, която ражда богинята на мъдростта!
Мъдростта е тази, която ще преобрази света! Много неща, които казахме, сега светът ги доказва. Една дръзка мисъл беше, че водата е астралният образ на Светлината, светът го доказа. И не е проблемът в чудотворството. Най-смешното в културата на религиите е идеята за чудотворство. И с нито едно чудо не можаха да победят греха, защото няма грях! Не може чрез чудо да бъде премахната човешката беда. Грях няма; знанието е повече от безгрешността! Това трябва да се разбере в бъдната култура.
Аз затова за смирението казах, че то не е добродетел, то е култура. И никой не може да нарисува култура. Правят цивилизации и продължават с пулсите на еволюцията…
И трагедията на човечеството е, че при малките богове, които са умирали при големия Бог, не са се замислили за смирението. А колко много богове са умрели в нашето съзнание – като почнете от тотема и свършите със стихийните богове! Те са умрели. (Но не значи във всяко умиране, че тогава човекът не е проявявал божественост – това е бил неговият бог и за този бог той е проявявал своята изповед на божественост.) Затова Мъдростта е свобода от боговете на миналото – за да може да кажете: една-две стъпки напред…
Голямата тайна е да се надмогнат планетните богове и да остане само идеята за Абсолюта! И доста дързостно казах, че те, планетните богове, са лоши човеци. Те трябва да бъдат надмогнати в идеята на Абсолюта. И Хермес още навремето е казал, че боговете са безсмъртни човеци, а човеците са смъртни богове.
Още изначалните утробни същества – посветените, са казвали големи истини. И те са били разпъвани или хулени. Но ето, че човечеството в няколко милиарда изповядва един "богохулник". А онези, които са създавали институти, са искали институтът да бъде по-властен от личността. И щом институтът е по-властен от личността, може много лесно личността да бъде обявена за грешник, за богохулник. Какво прави една юдейска религия? Обявява Иисус за безбожник, за богохулник. Този, Когото изповядат толкова милиарда сега, да е богохулник и безбожник! Възможно ли е?! Нека този конфликт, външният, да изразят художниците!? Как тогава ще нарисуват смирението Му?…
Кръстът! Тогава той е бил същественият – приковавате минало. Миналото е приковаването, бъдещето е разпъването, идеята е Възкресението! Значи в наличие е идеология, която се упражнява чрез чука, а Той има идея – чрез осъщественото Възкресение. Христос е идея, Възкресението е идея, защото е присъщност! Идеята за Възкресението е одухотворена материята. Води ли се битка в съвременната култура за одухотворяване на материята? Безспорно.
Сега каквото и да кажете извън официоза, ще бъде богохулство. Не е вярно! Иска се дързост, която вие трябва да приложите; дързост, защото тя е вашата отворена утроба за богинята на Мъдростта. Вашият олтар е Книгата на Живота. Научете се да я четете! Това е голямото, което трябва да се научите да правите; и това е тенденцията, която не може да бъде (както в социалната книга е казано) "възраждане". Не е възраждане – осъществяване е. Осъществяване!
Всичко е у вас, макар че е и вън от вас.
- Освободете вашия Бог, дайте му Път!
Той трябва да се освободи от това, което му приписват. Той не живее за Себе Си, защото е обидно Бог да живее за Себе Си. Затова Учението Път на Мъдростта ви каза тази тайна: служение без Себе си!
Не е нещо ново и човек да пожертва себе си. Още в Старозаветието се е искало бащата да принесе сина си в жертва. Разбира се, че техните очи са били толкова силни, че в храста виждат овена. А ние казахме, че сега трябва в другия да виждате своя събожник. И овенът ще бъде ваш събожник. Когато в някого е вложена еволюционната тайна мозъкът му да рефлектира, той ще стане не само зодиакален знак, а и човек. Човек, който ще трябва да изведе Божията човечност, от която е направена Човешката божественост.
В нас е Той. И ние казваме, че Бог не живее за Себе Си, а за това, което е сътворил!
Затуй Бог, жертвайки Себе Си, жертва и синовете Си. Тогава – смирението става култура на йерархия на Духовните вълни! Той живее в Своите избраници, те живеят заради Него – идеята за взаимната жертва. Сътвореното не в подражание, а в изпълнение на това, че Той му е дал Своето Дихание, дава същата жертва.
Затова Христос ще каже: О, смърт, къде е жилото ти? Не Го е страх от жилото є, защото трябва да направи Възкресение. А Възкресението е Живот. Ето го големия обрат, който вършат Творецът и сътвореното. И кой е онзи, когото е сътворил? Това е съ-Сътворителят и за него трябва да живееш. Сътворителят и съ-Сътворителят са едно и също, само че в различни степени. Това е голямата тайна.
Разбира се, много смешки са казани в света. Дори и един Хегел си беше позволил да каже, че Митологията е детски приказки. Ще излезе, че цялата философия на Хегел с неговата "абсолютна идея" е наистина, повече или по-малко, една детска приказка, а Митологията ще остане една реалност, защото (винаги съм твърдял) няма нищо по-възвишено от идеята на Митологията като подсказана наука на боговете – от стихии да правите богове!
Това е Учението Път на Мъдростта – събожникът в бъднина! Този събожник трябва да се живее. Затова представихме пред ООН, в нейните, разбира се, съответни ресори, идеята за Защита правата на душата. Сега светът ще започне да се надпреварва в тази идея, както се надпреварват и у нас да извеждат "велики българи". Дай, Боже, да не оскърбят някого, защото досега оскърбиха всички. С такава доктрина, с каквато излизат да посочат велики българи, е много смешно. Бъркат се основни неща. Не правят разлика между величие и безсмъртие – формула, която Учението на Мъдростта даде.
Човечеството се лута, но и това е добре, защото досега няма река само с един бряг. Реката винаги е била с два бряга. Тогава може да се разбере защо в идеята на творчеството имаме добро и зло. Но ние в науката на Мъдростта казахме ясно: Няма зло, има нееволюирало добро! Мъдростта трябва да намери еднорелсовия път, който долу-горе цивилизацията вече прилага.
Деца на Деня, наистина ви предстоят големи, много големи будни преценки за отговорност и служение! Отговорност и служение! Не е проблем на поведение, когато с една нова йерархия в Духовните вълни се влиза в Мъдростта, не е проблем на добродетели. Човекът е бил възпитаван, защото още е бил считан за социално животно. Сега вече е считан за еволюиращ бог! Вие трябва да му дадете пристан.
Превъзнасянето обаче обижда институтите. Тогава трябва да умрат боговете… Подражание на старата теза е, че силният трябва да вдигне творческата личност и да я обезтегли – както Антей е вдигнат от Херкулес и не представлява сила. Институтът, юдейският, и Християнската църква, в лицето особено на Католическата (не говоря за ордените, които са ужасни), точно това направиха. Идеята за превъзнасянето, когато е вътрешна будност, е просперитет; когато е себехвалене, тогава е нищожество. И ето, че Христос се превъзнася – не, а казва една голяма истина: Аз и Отец сме едно! Както го е казал и Хермес, както са го казали и други посветени. Но какво е правила институцията при Хермес? Кронос какво прави? Яде чадата си, които ще му вземат властта, ако той не се превъзнася. Така че битката "добро и зло" е била в наличност на енергии. Едните са енергии на душата, другите са енергии на ментала. Битка между дуща (психи) и ум. И тук е тънкостта – дали едно превъзнасяне е проблем на идея или на изповядана идеология, която нарушаваш.
Вие трябва да вдигнете един Антей, за да го победите, но когато Херкулес демонстрира само сили, тогава Деянира му намята едно отровно царствено покривало. Това не са легенди, нито "детски приказки" според Хегел. Още по-малко са открития на Леонардо да Винчи, който се опитва да прави неща, за които не е роден. Тази цивилизация, която той подсказва (но не е култура), е отколешна. Но Митологията наистина е проблем на науката – тя трябва да смъкне тогата є заради отговорността.
Виждате обаче тайни, които науката така осакати… Разбира се, че са изопачени много неща. Както се опитват да изопачат в "Шифърът на Леонардо" културата на един орден (сионския). И сега поднасят на света една смешка в милиони екземпляри, с която се занимават… Но не може с това да се хвърли погребален саван върху културите на Посветените! Опитайте се чрез знанието на Посветените, колкото и малко да е скрито някъде, да научите откровеност за бъдещето. И с това, което имате, с чувството на отговорност, дайте го на събожниците си, те са вашата бъдност!
Само Истината ще ви направи свободни, беше рекъл Христос. А Свободата чрез Истината идва. Затова ви пожелавам, така ако мога да се изразя, да се осъществите в това служение, за което сте предназначени! Обидата ще бъде достойнство, когато знамението е осъществената ви истина за Учението Път на Мъдростта. Пожелавам този Път, който вече е Възкресенски, а не Голготски, да го осъществите! Пътят е много дълъг. Скъсете го. Освобождавайте се от своята еволюция, развързвайте възлите на своята знайност и давайте на хората Знанието! Освободете се от Себе си, когато искате да правите великото Служение! Никой не може да ви оскърби. Не е време за жертви към грях, а за Път. Този Път е Духовната вълна сега – на Мъдростта. Тя не е последна, но тя е потребна.
Знанието е вашият белег. Затова Кръстът на Разпятието ние го направихме в Триъгълника на Мъдростта, в който стои Змията. Хермес носеше кадуцей с две змии. Сега раздвоението го нямаме. Казваме, че няма зло, че злото е нееволюирало добро!
Работете за вложената Божественост у вас, за да може Човешката ви божественост да направи събожника ви повече от това, което е потребно за дадена Духовна вълна! Светът не иска вече гробни жертви, той иска събуденост! Няма нужда от Стената на плача, защото тя е липса на събудена съвест. Така решиха евреите – да имат Стена на плача, а тракийците пък чрез съмнението на Орфей не му позволиха да види своята Евридика. Не се съмнявайте, когато искате да изведете от Ада (няма Ад) – от своето развитие, човека!
Скъпи Деца, много ви благодаря за това, че бяхте: Бях, за да Ме няма, няма Ме, защото Бях Възкресението![2] При всички случаи ще правя възможното присъствие да ви виждам и да ви дам оная благодарност на Небето, което винаги е било щедро, само че ръката на човека не знае да бере звезди. Научете се да събирате звезди! На добър Път! Желая ви успех!
15.10.2006 г., Пловдив, Библиотека "Иван Вазов"