Второ Повеление

Защитете Небесния и Земния Адам!

Не можем да се оплачем от щедростта на Небето, но не бива ние да Го ощетяваме, когато даваме неговата благодат. Нека щедростта, която то дарява, за да изгради света на Божествеността ни, бъде не само прецизно, а и щедро давана!

Единствената радост (за която преди много години казах) е радостта – усмивка на Мъдростта, на Учението Път на Мъдростта. А нейната реална същност е това, че вие сте Деца на Деня – не сте всекидневие и никой не може да ви открадне Пътя. Пътят е един, улиците са много! Когато имате Път, няма нужда да слагате номера на улиците.

Радвам ви се, но не е само радостта ми, а, както казвам – позволете ми да ви живея, защото това е бъдеще, което трябва да извоювате!

Посланието за 2005 година е една от най-големите, велики тайни, която си позволява приноса, наречен Послание, защото е на Мировото Служение! Затова то е характеризирано като Път на прозрението и като Конституция на битието. Ще продължим с второто повеление:

• Защитете Небесния и Земния Адам!

Когато вътрешната будност става повеление, тогава няма диктат, има събуждане! Щом се събудиш, по неволя буден ще видиш света. Това е разликата между повелението като диктат и събудената вътрешност – когато зрението (духовното) прави своето, а не волята те кара да правиш преценка.

След като разгледахме първото повеление, което гласи: Дайте Знанието на Учението Път на Мъдростта!, логично е да се знае, че второто е също първом към Децата на Деня. Защото тези Деца на Деня са натоварени да извършват една мистична революция. Мистична революция! Тъй като Небесният и Земният Адам трябва да се срещнат, за да се изявят и като Небесен, и като Земен. Или така както казахме – Божията човечност трябва да бъде изявена чрез Човешката божественост!

Аз многократно съм говорил за изключителната среща в Мировото пространство и в духовната поселност на човека – срещата на Голгота между черепа на Адама и кръста на Христос, между сътворения Адам и родения Христос. Човекът, неговата приложна екзистенция осветява битието! Затова се иска: Защитете Небесния и Земния Адам! И Адам не е защитен, и Христос не е защитен. Станали са по-скоро проблем на таблиците на добродетелите, отколкото параграфи от Конституцията на битието. А този наистина Небесен Адам трябва да се осъществи по някой от членовете на тази Конституция и да изгради една планетна социология, която го прави Земен Адам!

В какво се състои тайната на това, което искам да разкрия пред вас? Да – срещата между сътворения Адам и родения Иисус. Тази среща е предвара на срещата между Божията човечност и Човешката божественост. Защото Божията човечност беше изрекла: Да сътворим човек! Затова съм казал – Човешка божественост! Другаде не е речено „да сътворим“, и то човек. Тази Човешка божественост трябваше да слезе, когато е сътворен човекът с цялата планетна плът. Планетната плът ни дава основание да кажем, че той прави и планетна социология. В него е (разбира се) змията, в него е орелът, в него е динозавърът... В тази планетна плът, от която е взет, е всичко. Всичко, що е сътворено на света, е Адамово. Чрез цялата планетна плът Бог изявява своята голяма тайна Да сътворим човека.

Предопределението на Адама идва от това, че е направен от тази плът. Следователно всяко щение и на тревичката, и всеки рев на животното, всичко това е в Адам. То не може да не създаде предопределение до момента, когато ще дойде идеята за неговото предназначение, дадено чрез Диханието. Предназначение, посочено с онази фраза: „Това е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение!“[1]

Човешката божественост, направила Самокръщение, което дава Възкресение, каза: Аз и Отец сме едно! Така че имате тези два члена в Конституцията на битието: единият е „Да сътворим човека по Наш образ и Наше подобие!“, другият е „Аз и Той сме едно!“. Това е може би най-голямата мистерия, над която не се е спирал никой досега в света. Затова говоря вече толкова години за срещата на Голгота. Срещата между черепа на Адам – сътворения, и кръста на Христос – възкръсналия. Наистина е голяма мистерия, за която не е давано никакво обяснение.

Защо казахме, че Иисус Христос е едно живяно човечество и въплътена божественост? Защото Той е Земният Адам и една Божествена осъщественост. Колко странно е – на Голгота възкръсналият Христос е Земният Адам, който стана Бог! Той не умря, а разкри тайната на Възкресението и даде пътя на Единосъщието. Вижте, Исус не е роден Бог, а във Възкресението си прави Единосъщие! (Ама от кого беше донесено, в кого беше вложено онова, което наричам Божия човечност, за да може Човешката божественост след това да направи Възкресението?!) А преди Възкресението, както казахме много улучено, много центрирано – извърши Самокръщение, защото тогава Кундалини действа и вие можете не само да одухотворите, но и да възкресите материята си.

Това е тайната на слезлия Небесен Адам, който става Земен Адам и който с Възкресението Си може да каже: „Аз и Той сме едно и също!“ Защото Небесният Адам е донесъл на Земния Адам подобие и образ. За съжаление културата ни не се е спряла – не досега, въобще не е мислила върху въпроса коя е тайната на Адама Земен и Небесен? Че този Адам е заземен, но той е и небесен! И затова, слязъл и земен, в лицето на Иисуса Христа може да каже: Аз и Отец сме едно! В този момент заземеният Адам в лицето на Иисуса се връща и прави среща със своя Отец!

• Мистериалната среща на Голгота е първата голяма защита на Небесния Адам, станал Земен Адам!

Земният Адам в лицето на Иисуса дава жизнеността на Небесния и създава една голяма социология, която Небесният Адам беше пренесъл. (Човекът има достатъчно дълго минало – от Небесния Адам до възкръсналия Христос!)

Какво е Небесният Адам? Едно от най-големите тайнства. И ме учудва – толкоз много окултни учения има и никой не можа да каже, че Адам е умът, насаденият рай в Едема. А в Библията ще намерите, че „насади Господ Бог рай в Едем...“[2]. (Защото Едем е земята, тя е благодатната градина.) Не е насадил друго – насадил е рай. И какво е това рай тогава? Място за отдих ли – най-блаженото място, най-търсената потреба на човека: да отиде в Рая? Не! Както казах, насади ума и прати Адам, след като е „сгрешил“, да отиде на земята да се обработва – в тялото си да прави рай! Така Адам отиде да работи върху материята. Умът слезе в планетата да прави планетна социология. Това е, което човечеството трябва да научи.

Раят не е само поселения. И няма земен рай, въпреки че има слова: „Земният рай се намира между реките еди-къде си, където е най-благодатна почвата, където всичко става...“ Това не е раят! Раят е мястото, в което имате отговорност за праведност, и затуй Христос не казва нищо на лошия разбойник, а на добрия: „Днес ще бъдеш с Мене в рая.“[3] С Мен ти ще си в рая... Значи раят е праведност – констатация, която може да направи само умът, а не астралът. Астралът не е констатация, астралът е слезлият Адам, Небесният Адам слязъл. Адам-астралът приземи Адам-ума!

Много странна е идеята на Сътворението, за да се разбере защо трябва да защитим в първично безбиографно битие Адам. Защото човекът е имал моменти на безбиографичност. Имал е – когато го насаждат като рай. Безбиографичен стадий и бездомен покрив!

Онова, което създава рая, е умът, който е, както казва окултната школа, Менталният свят. А този Ментален свят има нисше и висше поле. По-нисшето е, което трябва да сътрудничи на астрала, като прави констатации, за да извършва дела, а висшият ум трябва да дава идеи. Астралният свят има седем подполета и той е именно, който прави заземения Адам. Така че „Раят“ е Менталният свят, и то най-вече във висшия му разряд!

• Астралът прави заземения Адам, а умът прави Земния!

Така имате Божията човечност, която е казала една много проста думичка – човек: „След това рече Бог: да сътворим човек...“[4] Нека се разберем – не сътворява мъж и жена! Макар че по-нататък се опитват да играят умниците, които не са знаели тайни. Създаден е човек! След това в дефинициите безспорно за мене има една фатална грешка, и то предумишлена. Свещените книги са написани в три различни разряда, в три йерархии: от обикновеното – през символичното – до свещеното. Разбира се, че не знаят да четат свещеността... Знаят да четат приземяването или иносказанието, но свещеността – не!

Вижте, казано е ясно: „Да сътворим човек по Наш образ (и) по Наше подобие; и да господарува...“ Подобието е възможността, а образът – наличието! Най-същественото в идеята на Сътворението е подобието, защото то е Кундалини, Диханието, което Бог ви оставя, за да ви различи, макар че казва по Наш образ. И никъде не е казано „да сътворим (примерно) риба по Моя образ или ихтиозавър по Моя образ“. Може ли да си представите Бог като ихтиозавър или динозавър?!

Разликата, когато другите същества са сътворени, е тази, че на тях не е даден Божият образ. Бог има онзи образ, който човекът си е направил – той и Богът са с един и същи образ. Бог не е сътворил по Свой образ другите същества, макар че в потеклото на поклонението имаме тотеми, които като божество приличат фигурно на тях. Но човекът е, който може да изповяда; човекът, Адам е този, който може да прави религия! (Другото сътворено може да има вибрационност, може да има внушения страх. Страх, който се предава и на човека, където стои и един от мотивите защо вегетарианството е потребно – вегетарианството не е жалост към животното, то е да избегнете вибрациите, които животното има.)

В глава 2, стих 7-ми е казано: „И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа.“ Ето идеята на инволюцията – от пръст, от планетната плът. Но чак когато му дава Диханието Си, което е идея за живот, тогава той става жива душа. Тази формула – на живота, е, която прави единството с астрала. Затова е била сътворена водата, за която казахме преди години (и го доказаха японците), че тя е астралният образ на Светлината; затова в Евангелието на Иоана е казано, че животът е светлината на човеците.

В Адам е всичко каквото е сътворено. Затова когато някой каже: „Ама вижте, има зло, а Вие говорите, че нямало зло, имало нееволюирало...“ Не може да няма нееволюирало, защото всичко онова, което е сътворено, няма жива душа в смисъла, в който се изисква за човека. Това е голямата тайна.

И този Адам – с Диханието, Небесният Адам, слиза до насадения рай – раят на Едемската земя. Това насаждане – Адам да получи Менталния свят! И тогава какво прави? Дава имена на всичко сътворено. Умът е, който дава знание. След това му се предоставя идея за откровение, когато той почва да се търси и се пита: Адаме, где си? Не Бог казва Адаме, где си? – може ли Бог да не вижда къде е Адам?! Но слизането ограничава будността ни (чрез материята) да се срещаме вседневно с Богочовечността. Тогава става отклонението и идва пътят на еволюцията, чиято безпощадност лишава човека до известна степен от това, което е Бог в него. И не може Бог да пита къде е Адам, когато е всезнаещ и всевиждащ! (Тогава ще излезе това, което ражда съмнението, че Богът си е взел образ от нас – но то е проблем на друг тълмеж.) Адам се пита где е, защото мисълта, слизайки в астрала, губи своето око – следователно губи част от божествеността си. Вижда се в плътност, която трябва да усвоява това, което се нарича „живот“ (защото „Ева“ е „живот“). Той се пита где е – где е Бог? Той, Адам се търси! „И даде Господ Бог на човека дълбок сън...“[5] Ето, когато има дълбокия сън, т.е. астрала, тогава вече чрез астрала с неговите седем подполета не можете да правите пряк контакт и логично е Адам да се търси!

Разбира се, в този стил на трийерархичност на даване на знание, се явява тази заблуда – да се остави реакцията на човека, а не Божията даденост. И затова на човека след това, ще му дадат таблица за възпитание на добродетели в пътя на развитието, на морал и прочие, а ще го накажат затова, че иска да знае... А какво да прави този Адам в рая защото раят е състояние? (И само Ледбитър е озаглавил една от книгите си „Раят. Мисловният мир“[6], в която представя това поле, без напълно да му е ясно, защото той има някакви виждания, но те са в по-ниските полета. Все пак иска да каже, че това велико тайнство се касае за ума, защото хората под „рай“ разбират благодат и прощение на грешниците.)

В Битие глава 2, стихове 20-22 е казано: „И даде човекът имена на всички добитъци и небесни птици и на всички полски зверове; но за човека не се намери помощник, нему подобен. (Адам е сам..., значи няма я още Ева. Затова говоря, че Адам е андрогин.) И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и когато заспа той, взе едно от ребрата му... И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека.“ Значи Ева е изведена! Ева не е сътворена, Ева не е родена. Ева е изведена от човека – онзи човек, за който се казва, че е мъж и жена. Ева – помощникът на ума, е астралът. Ето какви ръце са потребни, за да се слезе до плътта. Ръцете на астрала – октоподът! Тя е, която е приближената до плътта. Адам е умът, който може да дава имена – значи да ражда идеи, да прави творчество. От този момент, когато дава имена, той вече прави плът – както е казано за Ева:от плътта ми. Ева излиза от него – от реброто, което наричам „терена на бъдещето“. И когато я водят до него, той да я види, казва: „ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми...“[7] Какво клонират сега, когато навремето още е клонирано – преди милиони години... – подражателство правят! Но то е „голямо откритие“, защото духовните очи не са будни. Иначе е много естествено да клонират – но още тогава от Адам е клонирана Ева!

Не Ева дава имена, а Адам, защото умът е огнеността, умът е онова, което казвам вече – Човешка божественост, с която вие характеризирате света, в който сте поставени да господствате. А щом Ева е изведена, какво носи тя? Носи белега, който е даден на Адам – белега на подобието, Диханието, което го прави подобен! Защото Ева след Сътворението е изведена подобна на мъжа си, на Адам – нему подобна, не на Господа. Подобие, което вземат от Адам, в сравнение с Адам, а не по Божий образ и Божие подобие.

Адам е сътворен и тогава има ли пъпна връв?! Щом няма как тогава Небесният Адам ще направи своето поселение, за да създаде род, който да има това, което Сътворителят е казал: образ и подобие? Без Диханието вие нямате Божията човечност! Адам няма пъпна връв – той е сътворен, но в него е подобието, в него е Диханието, в него е Кундалини – висшата духовна сила, с която безспорно човечеството приема Божията човечност. Човекът бог в развитие!

• Диханието е пъпната връв на Небесния Адам; пъпната връв е неразделната делимост – подобието!

Тя е, по която върви питането, търсенето „Адаме, где си?“ Защото Диханието е духовността, която може да се материализира!

И оттук нататък Ева носи пъпната връв, която безспорно е планетната социология, правото на защита на социологията. (Значи Ева става социолог.) Тя е, която носи вече единството. Пъпната връв е именно видимият „телефон“, по който човекът е бог; т.е. майката и роденото вече имат контакта – тя го храни, тя дава своята аура. Тя изземва от неговата карма или чисти, ако щете понякога своята карма. Колко много дадености стоят в тази взаимност – пъпна връв!

И пъпната връв става потреба да се създаде защита на това, което казах: Бъдеще не се връща – то трябва да се извоюва! Ева как извоюва бъдещето? С раждане. Казал съм, че Адам получава една много странна привилегия, когато е сътворен – привилегията да ражда, да ражда чрез изведеното от него. Ето ви Земния и Небесния Адам! Този Земен Адам, който носи всичко небесно, трябваше да утвърди поколение (като идея за сигурност за бъдещето на културата), с което безспорно ще защити Божията човечност в себе си като даденост.

Така планетната социология ражда идеята Адам да има деца. Те са една стратегия, след това една приложна тактика – да ги обучиш и да ги пратиш в действие. Няма феномен, в който да не отработите нещо, колкото и минимален да изглежда, който да не изисква целна прицеленост и тя да не ви създаде стратегия как ще се стигне дотам. А тактиката вече е приложната възможност на обстоятелствата. Няма цел, която да не постави след това стратегическия ход; няма стратегия, в която да не отработите тактическите обстоятелства. (Защото една цел може да се постигне с дългобойно оръжие, друга може да се постигне с пехотна атака – това са тактиките.) Стратегията изисква преценка, а тактиката иска приложност!

Всяко нещо иска стратегическа преценка, всяко нещо иска приложна тактика! И с оглед на това вижте каква стратегия прилага българското войнство за превземането на Одрин. Одрин е непревзимаема крепост в 1912-а година. Крепост, за която цяла Европа говори – непревземаемата! Какво прави българинът, каква е стратегията? Стратегията на българина е да въведе в света един особен род битка – дотогава непозната. Артилерийският валячен огън, а отдолу пехотата – това е тактиката! Тази тактика, изпълнена поради виждането на една стратегия, прави българското войнство чудотворно. Ние превземаме Одринската крепост! Цял свят е почуден!

Така че никога не се прицелвайте в своите преценки за превземане на Знанието или нещо друго, без една голяма стратегия. Коя е стратегията ви? Това, което казахме – занесете Учението: Дайте Знанието на Учението Път на Мъдростта! Това е стратегията ви! Коя е тактиката ви – Вашето присъствие тук. Знание! За да го занесете, трябва да го знаете! Трябва да го знаете в неговата възможна огнена сила – преобратът. Така че имате една стратегия – занесете Знанието! Но как? С тактическата присъственост – да го знаете!

Едно нещо трябва да научат Децата на Деня – да не се смущават, че искат да знаят. Сложете го, ако щете като надслов в живота си: Знаещият е повече дори от безгрешния!, за да може да се освободите от този терор – хилядогодишен терор, че човекът е грешник. Сложете го като надпис, ако щете него правете най-напред като молитва. За да се освободите! Не казвайте, както Христос рече: Аз и Той сме едно!, но не може да не кажете, че човекът е бог в развитие...

И никога към нищо не пристъпвайте без стратегическата преценка и тактическата приложност. Пътят на човечеството вече не е да прави събития, които правят история, а да осъществява служение!

• Стратегията на Децата на Деня е исторически път, тактиката е да правят служение – без Себе си!

Служение, не събития, събития има достатъчно!

И така, щом Адам не е имал пъпна връв, как бъдещето ще ражда подобията и образа?! Точно тук ме учудва, че досега никой от светите отци и никой от по-модерните вече философи в богословието не го даде – те са много далеч от големите дълбочини. Дори това, което възхвално беше казвано за Гьоте – за неговия хомункулус. Гьоте, който роди голямата трагедия, Гьоте, който е големият мислител; Гьоте, който каза: „В началото бе Делото!“[8], а не Словото! Няма по-сбъркана философия от тая нелепост, колкото и да е гениален Гьоте. Защо? Защото като мислене той не даде нищо, повтори натурфилософията – с онова, което умът и поетическото въображение раждат под светлината на Луната, а не на Слънцето. Бледостта на Луната е в културата им. Това е и едно от най-страшните неща, които човечеството има – лунна философия. (А на Луната е имало култура.)

Гьоте даде образа на Мефистофел, сложи една невинница, която направи грешница. Тази Маргарита стана изкупителността на една философия, която има отдавна много знаци и малка стойност – да направите грешен, т.е. да упражните религия, а не идея; да сложите съображение на института като властност, а не свещеност на личността! Гьоте създаде точно това, което официозът на институтите правеше – трябва да обявите някого грешник, за да го имате в молитви. Той тайната не е разбрал дори на свещената книга, която казва, че: В начало беше Словото..., че в началото е Диханието, т.е. Адам като мисъл, а не Адам да отиде да обработва... Разбирате ли колко странни са нещата на това слизане на Небесния Адам и това връщане на Земния Адам. Една велика тайна: Адам изначало на човеческия род...

„И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.“[9] А то трябва да е: „Мъж и жена го сътвори.“ (Това да вземат да си го коригират, когато намерят за добре!) Иначе защо го разделя след това, защо от Адама вади Ева!? Защото самият Адам е и Ева! Ева не е сътворена заедно с Адам. Адам е андрогин и затова можеш от него да изведеш Ева – Съсътворителството, заложено като генезис в мотива на Себесътворението! Ева е изведена и безспорно носи това, което Диханието на Отца в Адама Небесни създава – нейната бъдеща пъпна връв. И тя е, която довежда Небесния Адам до приложност – да стане Земен Адам. Земният Адам и тази голяма идея „мъж и жена“!

И точно тук е трагедията на Гьоте – че му липсва посвещение. Това е можело в египетските пирамиди преди пет хиляди години да го научите, но не е могъл да го научи той. И наистина е много, много далече, защото не можа да избяга от идеята за страха и греха. Същата глупост извърши преди него Данте – измисли девет кръга на ада! И трябваше да намери кой с какво е сгрешил и за кой кръг му е мястото. А искаме какво – просперитет...

Липсата на прозрение е събрала скръбната непреходност на навик и традиция! Много съм се чудил – къде е ходило човечеството, с изключение на тези, които са били в известните школи на посвещението? А когато противоречията станат повече от знанията, тогава трябва да се търсят посвещенията, да се сменят йерархиите! И си представете, ако няма прераждане – с това, което човечеството е научило преди хиляди години, ще си остане за още хиляди години!

Но през две хиляди години идват нови йерархии на културите, които ви правят будни за нов Път! Това е голямата привилегия, която имат Децата на Деня – едно Знание, което предварва. Какво казах – че Конституцията на битието и планетната социология са големите истини на бъдещето.

Що е това Конституция на Битието – идеята, по която се осъществява Творецът! Битието трябва да има Конституция! Разбира се, и конституциите не са вечни, не са постоянни – но са трайни. След време остават свободни от съдържание. Както виждате сега на Олимп го няма храма на Зевс; нито пък на Изида или на бога на мъдростта Тот в Египет, или на който и да е – няма да ги намерите. Но те са направили своето. И в какво е трайността на конституциите? В това, което дадохме – йерархията на Духовните вълни!

Тази доктрина на Духовните вълни е дошла, за да даде както упрека, така и основанието за извинение. Лошото е, когато тълпата продължава да е тълпа, когато безидейността обядва само с идеологии. Да „обядваш“ с Йехова, да „обядваш“ с Мохамед, дори с Буда, който е имал известни прозрения – но те са ниво...! Може наистина това ниво да буди завист – но в париите. А както казвам: когато робът ви дава свобода, тя е в измеренията на робското мислене! Каквото и да даде, то е в измерението на робското мислене. Парии ще има, идеята е да ги освободим от елементаризъм!

Много е лесно, най-лесното за човека е да се извини с остатъка, който е набрало съзнанието, наречен минало и традиция. Казал съм, че традицията е убиец! Това не значи, че я отричаме. Защото ако ние трябва да кажем за смъртта, че е убиец, няма да й пеем възхвала, че тя пък създава безсмъртие. Човек трябва да има глед голям – да не брои само нощното светило – Луната, и дневното – Слънцето, колко още други луни има, ами тези милиарди звездички?!

Битието ще продължава статусите, с които е определено. Но всяка конституция може да бъде суспендирана. Хилядилетията го правят. И кой може да суспендира една Конституция на дадено битие? Нова Духовна вълна! Следователно, когато изчерпи своите възможности, тази Конституция на планетата освобождава енергията на бъдещето – за Ново Мирово служение със следващата Духовна вълна!

Така че сега може в един или два параграфа да сложите тази тайна на Конституцията на битието – правото на Земния и правото на Небесния Адам. Те трябва да бъдат защитени! Защото, когато четете Битие – такава каша! А всъщност е трипластовост, в която за обикновения трябва да се даде обикновеното. На обикновения човек са му дали страхопочитание; онова, което е иносказателно – на други... И затова ще ви предвари една Митология, която създава от стихиите богове. Можете ли да си въобразите? А в това има нещо много вярно.

Казал съм, че за обикновеното се работи. За другото трябва просветление. В този смисъл именно ние трябва да определим какво още е дадено в приземения Небесен Адам? Дадена е една голяма идея, която пак Учението Път на Мъдростта изведе. Тя е вашето право: Съсътворител!

Кой може да бъде Съсътворител? Тези, които Бог извиква и им казва: Да сътворим... – защото Той говори в множествено число. Но безспорно онова Съсътворителство е в една първична материя още. Тази първична материя е имала нужда от това, което еволюцията дава. Еволюцията е, както казвам, безжалостна, но за съжаление човекът е жесток. Когато смени културите, когато смени таблиците на добродетелите и влезе Знанието, тогава вече човекът, осветен от ума си, ще почне корекциите, а одухотворен от Духа, ще прави културата на Единосъщието.

Адам – Съсътворител. В кои измерения е, когато е Адам? В измеренията на ума – нека да е във висшия му стадий. Но кога този Адам може да бъде Съсътворител? Когато стане Христос. Тогава той може да бъде Съсътворител и тогава може да каже: Аз и Отец сме едно!

И кога Адам може да бъде „съблазнен“ да яде плода на Дървото на Живота? Когато има познание, че смъртта е идеята на безсмъртието; когато може да извърви, както в предишното Послание е дадено: Извървете своите Голготи! Ако не извървите своите Голготи, вие не можете да одухотворявате материята. А когато я одухотворявате, може да правите Възкресение, за да станете Единосъщ. Тогава трябва много ясно да кажем разликата между Земния Адам и Небесния Адам. В лицето на един първичен Адам (няма значение името) ние имаме един Иисус!

Така че срещата на Голгота е една от най-съществените потреби между Адам Земен и Адам Небесен. И така ние ги защитаваме, за да можем съвсем спокойно, когато говорим за битието си, да видим йерархията.

• Йерархията между Земния Адам и Небесния Адам се извървява с голямата идея Аз и Той сме едно и с великото тайнство – Съсътворител!

Адам може да възкръсва, да бъде Съсътворител! В края на краищата зримостта на Твореца е, че това, което ще му стане пак Съсътворител, ще трябва да получи присъственост. Тази присъственост е именно едно – Господ Бог. Но може ли да възкръсва Бог? Бог не може да възкръсне, щом не е роден. В такъв случай – колко тънко, вярно, светите отци са намерили идея за Троица Единосъщна. Тя е Единосъщна, но е Троица. Бог е нероден, следователно Той не може да умира и да възкръсва; Христос е роден! Той е роден и може да възкръсва – както е възкръснал в лицето на Иисуса. А Светият Дух изхожда. Той не е нероден, нито пък е роден – Той изхожда!

Бог не може да възкръсва, Той само твори; не може Бог да прави молитва – Той е Творец! Затова казвам, че Боговете не правят молитва, те творят!

Трябва тези разлики да се разберат, когато ще характеризираме Земен и Небесен Адам. Преди Възкресението Си Иисус Христос правеше молитви. След това хората правят молитви към Него. Колко са странни нещата!... А колко реални, колко живителни са между Адам, който е поселник в Едема, и Адам, който е насаден в Едема. Защото, както казах, раят е умът, и то в неговия вторичен стадий – висшият ум, защото той е, който може да има преценка. А не в съблазънта на астрала или на първичния ум да имате изкушение и да приемете покорството като грях, а грехът като непреходност – достатъчна покорност за властта на институцията, която е преходна, но дълготрайна в преходността си. (Непреходна е личността, а не институцията!)

Тук е идеята на Духовните вълни как могат да отмахнат една институция. И Пегас умря, но не възкръсна. Трябва да се разбере, че този Пегас отдавна вече е сменен от културата на списание „Нур“ – емблемата, автографът на Третото хилядолетие; „Нур“ – утробното дете на Учението Път на Мъдростта! И нищо обидно няма в това, че дързостно сме казали, че човекът е един бог в развитие, защото така бе подсказано от феникса – умира, за да възкръсва. Виждате с какви символи си е служило времето, когато Адам остава или само Небесен, за да не го докоснат, защото няма още достатъчно материя за него, или само приземен, когато трябва да се обучава в таблиците на добродетелите. Това са големите неща, които трябва да научите.

И така, ще трябва да се разбере преимуществото на Съсътворителя. И ще видите как ще се каже за обикновения смъртен в египетската култура: „О, богове, които идвате да ме посрещнете, ръцете си към мене протегнете, защото станах бог ваш равен.“[10] Дързост? Не! Символи, които са били разгадавани – техният феникс или тяхната Изида с кадуцея. Колко много пособия са дадени на Земния Адам – когато още е в стадия само на Земния, в сравнение с будността на Небесния: ето ви феникса, ето ви кадуцея...

Това е, което трябва да научим, и тогава вече с основание можем да кажем, че какво е един Адам.

• Адам е чаканото бъдеще при идеята на Сътворението на света!

То е влязло в битието на човечеството. Защото, ако сега ние говорим за една приета цивилизация, която дава възможността да кажем: „Ето Небесен и Земен Адам“, има народи, които още не са стигнали до Адам – още не знаят що е човекът (да не говорим да го приемат като бог в развитие). Има народи, които загубиха знание, защото в покорството за грешни ги обезоръжиха в смелостта да ядат плода на знанието. Тогава – остана рефлексът, остана само заземеният Адам, остана само астралът. Те не могат да приемат, че Бог не е реформатор, а Творец. Как искате да реформирате себе си, когато не вярвате, че носите Твореца? А само Творецът може да ви „реформира“ – другото е угодничене на заземения Адам.

Слезлият Адам чрез олтар потърси Бога! И той не можеше да не прави молитва. Адам обаче като религия стои още в ръцете на фанатизма – на биологичната сигурност чрез фатума, чрез еволюцията! Но щом Господ казва по образ и подобие Мое, щом Адам носи Диханието Му, то в неговата същност е глиптирано какво – Книгата на Живота, бъдещият ви олтар е там. Олтарът на бъдещето (започвайки, разбира се, от Децата на Деня) вече не е от тухли, не е от камъни, висок десетки метри – не!

И затова казахме какво – свобода от човека; да поискате свобода от минало! Не е проблемът да се отрече. Не признавам традицията, но когато се роди нещо, тя е белег на трайност. Да, тя трябва да е слагана, но с измерение. Мине ли измерението – когато податките на една Нова култура се раждат, традицията става пречка. И когато почне действията си да прилага, е, както казах, убийца. Както сега – кукери ще играят с лудешки образи и ще гонят „сатаната“... Кой сатана? Така, както се накамаряват тези отрицания, създават необходимостта, зрялата необходимост от прозрението, което би позволило безболезнено и без тия вторични суровини да се изгражда Новата духовна вълна. И няма нужда от насилие. Това е зрялата необходимост – нещо, което се предложи, и което не е било дадено. Отделен е въпросът как ще се приеме и как ще се приложи. Но йерархията на Духовните вълни ще направи Път, тя ще дава свободи!

Еволюцията не може да бъде отречена – тя има непрекъсната поточност до момента, когато Божията човечност може да одухотвори първичния Адам. И затова можем да кажем:

• Адам се търси като бог, а Иисус се утвърждава като Христос – Господ Бог!

Ето срещата между Земния и Небесния Адам. Защото във всички състояния, в които можем да йерархираме изградения човек, той не може да не бъде и Земен, и Небесен. Небесният е вложен, но той трябва да извоюва и да освободи Земния! И само дрехата ли трябва да сменяме, или трябва и да одухотворяваме материята, както казахме? Можем ли и в друга материя да дойдем? Това ще каже Небесният Адам, когато, одухотворил Земния, го освобождава. И колко хубаво тогава Хермес е оставил, че боговете са безсмъртни човеци, а човеците – смъртни богове. Кой смъртен бог трябва да умре у нас? Земният. Земният Адам, тотемът, с който сме се изграждали. Защото виждаме в някои от Духовните вълни как религиите си позволяват да скарат човека с Бога. Това прави Правдата, защото искаше той да има покорство. Първом, да има покорство и после Бог – а не човекът да бъде бог. Това е трагичната битка, която различните Духовни вълни даваха. Преди това тя трябваше да стане между тотема и божествата, но когато Правдата даде вече един Бог, тя скара човека и Бога.

Разбира се, институцията е, която блуждае, институцията е, която санкционира доктрината на добродетелите. Именно затова Правдата на юдеите скара човека с Господа, възправи и Бога срещу човека! Няма друга доктрина, която по-зловещо да е въздействала на това – Господ да си отмъщава на човека...! Няма такова нещо. Това е изобилие на недоразумение! И ние се чудим тогава защо такова е човечеството, много бавно вървяла еволюцията... Еволюцията не върви бавно, но още се храни от енергиите на ума. Но ще се храни и от енергиите на Духа!

Ако осъзнаем тази тайна – как да одухотворяваме, как фениксът у нас да се върне, как можем да възкръсваме – ние вече можем да кажем, че този олтар, който нарекохме Книгата на Живота, е енергия от Дървото на Живота. Дървото на Живота е събудена творческа сила, а не еволюционност! Ето големите неща. Това е знание и духовност, чрез които трябва да се различат прозрение от констатация.

И тук вече ние можем да кажем – на Земния Адам му дадоха възкресение, когато отново се върна към Небесния. Той може да възкръсне – вложеният Бог. Да възкръсне, но в идеята за Съсътворителството! Какво му позволява това? Свобода от Себе си! Това му позволява. И виждате тогава колко убедително стои идеята „Служение без Себе си“. (Ако вие не можете да направите това, аз не зная какво бихте правили.) И тогава наистина бих се питал какво трябва да има една нова Духовна вълна, каквато е Духовната вълна на Мъдростта, а не вече на Любовта, на Правдата или на Митологията? Виждате, че и Митологията много обслужи света – даде право на висшия ум, но като въображение, да създаде култура. Култура, че стихията може да бъде овладяна. Стихията да овладеете! Това не дава ли основание да се мисли, че материята, която е най-ниското стъпало, до което инволюцията довежда творчеството, също е една стихия, която може да я одухотворите?!

Така ние можем да кажем, че Мъдростта е едно всекидневно безсмъртие! Тя е едно всекидневно безсмъртие. Ето знание; ето правото ви да защитите Земния Адам и Небесния Адам!

Ако това не може да се разбере, как бихте разбрали, че Небесният Адам е безбиографичен? В момента, когато дава имена, тогава той прави биография, прави социология. И имената досега са едни и същи. Могат ли да бъдат сменени? Сигурно, когато другите Духовни вълни сдобрят човека и Бога. И това вече дойде в името на отричане на Правдата чрез Христос – създаване на Любовта с една фраза в добродетелите: да обичаш врага си! А ние махнахме и това – ние казахме: имате събожник, нямате враг! Да обичаш враг е насилие, макар да е добродетел. Но да имаш поведение към събожника е вече развитие. Това са големите неща. И тогава чак бихте разбрали защо съм казал Защитете Небесния и Земния Адам! Така може човекът да утвърждава правото на убеждение и морал, а институцията да създава структура и да понася отговорности. Човекът може да твори и да има морал според Конституцията!

Земният Адам създава поколение и така Небесният Адам има и Конституция на битието, и планетна социология. Тогава идеята за Адамовото поколение става напълно ясна (колкото и неизмерима да е) – именно като потреба на един друг живот. Имаме ли една такава идея, която може да въплъти Небесния Адам в това, което наричаме вече социология? Имаме ли такъв образец в будността, която ни е дадена, и, както казваме, която е осветила Пътя вече? Да, това е Пантократорът – осветена бъдност! В тази осветена бъдност е трябвало да се изходи Голготският път. Голготският път! А какво е той? Одухотворена материя и развитие – а не страдание!

Трябва да се разруши Стената на плача – най-евтината човешка болка, където са го обърнали на търговия. Стената на плача е доктрина на подчинението, родена от страх – не новата психология! Не съм изживял по-голяма болка от това, което направи папата – отиде там и постави една бележка на тая стена, което е обидно за институцията. Папа пред Стената на плача... И ще отрони две сълзи за болното човечество, което искаше да бъде излекувано! Христос му даде един цяр, но човечеството остана в люлката на Правдата, защото не разбираха нито от Адама, нито от Господа!

Измерението на стария свят е страданието. Тази тегота, разбира се, и досега преследва църквата. Дори още не е намерила, така ако мога да кажа, йезуитското оправдание, защо те принасят страдание...

Идеята в Учението Път на Мъдростта е, че освободи жилото на страданието. Какво казахме: няма страдание, има развитие! И не е въпросът, че няма страдание, въпросът е, че има развитие! И тогава, когато приемете тази теза, няма да дадете на който и да е институт правото да ви малтретира. Защото неговото малтретиране да ви причини съзнателно страдание ще е лишено от отровата – то ще ви помага в развитие. Тогава вашата благодарност към този, който прави насилието, го обезсилва.

Това е да пледирате каузата, че няма зло, има нееволюирало добро! Така се обезоръжава миналото. Но това е и вашата дан, която имате, вашата пътнина – няма зло, има нееволюирало добро... Спомням си такъв един случай, когато беше заплашван един човек с насилие (в „благородните“ институти). И той, насилникът, каза така: “Срещу нажежен ръжен не се рита!“ Другият му отговори: “Когато си огън, не те е страх от нажежени ръжени.“ Знаете ли оня колко бе обезоръжен? Срещу огън ръженът не действа. Кое е огънят у нас? Мисълта. Народът може да има поговорки, защото има и страх, но личността има право – право на жертва!

Така че имаме един образец, който сумира всичко: Пантократорът – най-висшият израз на една планетна социология. Той е всевластност, Пантократос („пан“ – „всичко“). Всемирна властност! Пантократорът е един неограничен Бог! Той вече е една социология, за която е имало член в Конституцията на битието при Сътворението – Диханието. Това е голямата битнина! Този Пантократор е едновременно, бих казал, една лична съдба, една социална пътност и една Божествена даденост. Това е Христос: Универсалната даденост, Посветеният – когато вие носите Силата, Всемирната сила е у вас.

До каква степен обаче може да направите личното си достойнство, е проблем на посветеност. С десетки не – стотици години са стояли в школата на посвещението. Но онова, което им е давало знания, явно е било това, което се казва „йерархия на възможностите“. Затова Кундалини си има седем центъра. И проблемът е с кой работите. Дори когато се работи с виждането, не е тайна, че не представлява предмет на Всемирност. Чак когато освободите седмия център, тогава може да имате Мирово съзнание. И затова Посланието е наречено Мирово Служение!

Адам винаги ще има в себе си небесността, но ще трябва да прави и дела земни. Ако не бяха го пратили да обработва материята си, нямаше да има Христос, Който можем да кажем, че какво е? Адам с ново име – Иисус. Всички имена, които Адам е дал, са негови; всяко име, в когото и да го срещнете, е име на Адам. Това е от стратегията на Адам да направите тактиката му.

Така че имаме целостта – Адам Земен и Небесен; Адам – Пантократор. Земният Адам, за когото казах, че е сътворен, всъщност той е, който даде небесност на родения Иисус, за да може Роденият чрез Възкресението Си да направи срещата със своя съд – срещата между Родения и сътворения. Както фигурно съм го казал – Кръстът се срещна с черепа. (Затова взехме горната част на Кръста и сложихме символа на Мъдростта – това е Триъгълникът със Змията.) Това е Земният Адам, станал Небесен. Небесният Адам слезе, за да създаде планетна социология в изпълнение на една голяма тайна, наречена битие, която ви е оставила един член в Конституцията: човекът бог в развитие!

Този единствен член да изпълните, е достатъчен да оставите на света Адам Кадмон – Мировия Адам, Небесния Адам, първичния Ишвара (оня велик, всечовечен, всебожествен образ); да оставите когото искате от посветените в древността, който е сумирал Божията човечност и връща Човешката божественост!

В някои от тълкуванията в древността този Миров Адам е наречен Пуруша (в културите, които съчетават в себе си всичко) и Той импулсира Пракрити, Майката-материя. Е, тогава този Пантократор може ли да прави Възкресение, щом може да импулсира и да създаде вибрации в Праматерията (в Пракрити)?! Разбирате ли колко дълбоко е било дарението, което човекът е получил от своя Сътворител!

Оттук е верността на някои от светите отци, които са минали школи, че Иисус Христос не е Богоносец, Той е Богочовек! Идея, която Той сам казва: Аз и Отец сме едно! – тук вече не говори, че носи Бог, а Той Самият е Бог (има голяма разлика). А тогава защо трябва да ни упрекват, че ние казваме, че човекът е бог в развитие? Аз разбирам културата, която ще отреагира отрицателно, но това няма никакво значение. Какво каза Синедрионът: Има някакъв Иисус, който ни застрашава и тогава какво може да реши освен: „...за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине!“[11] Синедриони има колкото искате – всички институти са синедриони. Науката също е един синедрион. Но страшно е, че в предварата пред науката стоеше църквата. Когато църквата запрети и искаше да качи на кладата Галилей („И все пак тя се върти!“), не предвари ли другите институти?! Затова какво казахме – личността е свещена, а не институцията! Личността, която ражда, която е донесла онова, което Сътворителят е сложил – а именно Божията човечност. Защото Сътворителят казва: Да сътворим човек!, а човекът му връща Човешката си божественост. Тази Човешка божественост има йерархии – тя не всякога е божественост в най-висока степен. Тя е на втора, на трета степен... – според културата. Затова колко улеснено е да се приемат статичните неща, които не ви дават основание за страх, че ще ви качат на някоя клада. Но „Panta rhei!“ казва древността – „Всичко тече и се изменя!“

Археологията открива „големи тайнства“... Вижте, това е да се връщаш там, където светът отдавна е мъртъв. Може да говори за достойнство, за достойнство на култура, но не за откровение. Защото това не е бъдеще – това е минало, което може да го върнете. А аз казвам, че бъдеще не се връща, то се извоюва! Вашата привилегия е да имате нещо, което светът няма. Няма! А наистина много е трудно да се получи пълна свобода от минало. Защото, когато има една такава импрегнация, ние ще се хвалим с някакъв „модерен“ мисловен продукт, но не с Духовна вълна. Това е, което винаги ме е учудвало – защо хората търсят, ровят... Наскоро големи учени от запад – Спенсър Уелс, Пиер Залуа и др., когато разнищваха (както Пенелопа платното, за да не се изкуши – а тя се беше изкушила), говореха в статията „Древна Финикия още крие тайните си“[12], че имало един праотец Адам, който преди 60 000 години е живял в Африка. Вижте онзи Адам, който става изначало – човекът, той не може да бъде на 60 000 години! Защото никой не може да ви каже кога Творецът е изрекъл „Да сътворим човека!“ Те може да намерят скелета на човека, но не и Божията човечност в човека! Така че може да определят Адам и на 60 000 години, а в еврейската философия – 5500 години, и т. н. Но това значи да сте ограничили Бога в творчество.

Така че между Земния Адам (с когото искат да определят Творчеството) и Небесния Адам стои един мост. Когато научите за Небесния Адам тайната, тогава именно летоброенето за идеята на Сътворението ще ви лиши от аргументи и ще остане въображението. А въображението беше нужно за Митология, която показва, че стихията може да стане бог. Не може една астрална сила да не стане бог; не може един ум, в нисшия му или висшия му стадий, да не стане рай...

Менталният свят, който е всаден у нас, винаги е еманиращ, защото той се храни от Оня Сътворител, Който го е йерархирал в развитието на еволюцията. Менталът ни от своя страна създава, ако можем да кажем така, посявки. Приемайки по-висшия свят или нисшия свят, той започва да прави „мисъл-форми“. Тези мисъл-форми създават и кармата на човека, създават и неговия тласък в еволюцията. Следователно създава се вече мисловна плът. Тя може да не е само от мисловността – може да бъде и емоционално наситена, т.е. с астрални вибрации, но тя става вече мисловна плът, тя е мисъл-форма в Мисловното поле – нисшето и висшето. И по този начин тези ценности, които мисълта създава и оформя, правят човешката физиогномия. Физиогномия. Защо? Защото тя започва да оставя белези. Когато погледнете едно лице, вие може да кажете (ако разбирате от тия неща) нивото на мисловно тяло. То е отразено вече в хилядилетията, през които човекът е работил. Да кажем седем прераждания той е творил в областта на поезията. И така със стотици години е работил в определен Лъч, отработени са физиогномични белези – като погледнете неговото лице, може да кажете стойностите на мисловната му даденост.

Така че наистина умът приема. След това той излъчва, вие ставате носител на ценности или на отрицание. Вашето ментално поле е наситено вече с известни формули, с които при съприкосновение със света вие създавате съответната култура. Точно тук е голямата битка на бъдещото човечество – когато няма после, при прераждането си, да взимате отражението на това, което сте направили преди, а още сега да се освободите от него. И не това е начинът – на някой, който не е в съгласие, да му се отсече главата на гилотината. Това, че му отсичат главата, не лишава мисъл-формите и не може да ги освободи от енергиите, които в бъдещото прераждане пак ще му дойдат, както и начина на отмъщение. Затуй имате и едно колело непрекъснато от престъпност към престъпност.

Тук е идеята на Учението Път на Мъдростта свобода от минало. Да не захранваме, а да се изтощи – разбира се и съзнателно да се работи да се изтощи едно минало. Затова идеята на доктрината за добродетелите трябва да си отиде със Знанието – Знанието, което ви освобождава. Когато имате Знание, вие не можете да правите друга преценка, освен ясна. Как ще лъжеш, след като имаш огледалото на Знанието?! Ето защо е сложен органът вече на будното око, или т. нар. „ясновиждане“. (Макар че това, което сега разни ясновидци виждат, е съвсем ниска работа.) Щом имате Знание, кой може да ви излъже? Значи то ще освободи човека от лъжа, а не добродетелите, които от хиляди години са. Но те са енергията на еволюцията, с която трябва да отработим правила.

Знанието като идея за свобода от минало е неизбежната потреба. Не изповядано божество, а реализираната божественост, т.е. събожникът. Знанието като прозрение, не като интелект! Не умът е екзистенцията на човека – това са услугите на човека. (Божията човечност, за която казваме, че трябва да се срещне с Човешката божественост, още не е изявена.) Екзистенцията на Бога не е умът (дори не е и това: стана жива душа), а Духът! И виждате, сложен е Светият Дух. А Светият Дух е човешкото название на еволюцията в света на духовното! Еволюцията е човешкото наименование на Светия Дух! Така трябва да бъдат разбрани тези вътрешни откровения. Защото откровението не е мисъл, въпреки че в Откровението на Иоан, с изключение на няколко неща, които са свръхбожествени, другото е умуване – пак наказание, пак отмъщение; какви ли не щете погроми, изсипване на чаши на отмъщението...

Да, има земетресения, цунами и т. н. Когато природата ви целува, тя е безжалостна – защо трябва да се сърдят? Тя няма ли право на дишане, тя няма ли право на корекции, на хигиена; тя няма ли право на отделителна система? Що за мислене? Статика! И разбира се, институцията не приема еволюцията. Кой ви пита дали я приемате?! Еволюцията си е жива божественост. Може ли природата да не диша? И дървото диша, и животното диша, и имат отделителни системи. Как да няма еволюция!?

Затова казвам, че Децата на Деня са сакрална, мистична революция – защото тя е вътрешната корекция как да надмогнем ума, как потребата от Знание да прерасне в Откровение! Но те трябва без страх да берат плодовете на Дървото на Знанието и събуденото Знание да им даде Откровението, което безспорно е плод от Дървото на Живота.

Разбирате ли в Третото хилядолетие с какво влиза Учението Път на Мъдростта – с прощение с всичко. Ако се разберат тези неща, тогава опущение няма да има. Тогава ще се знае и раждането, и гробът. И ще трябва да потърсим – умрял ли е Адам? Ако кажем, че Адам е смъртен, тогава няма да можем да обясним защо Иисус възкръсна. А какво направи Адам, за да бъде смислен Пътят – отиде да умре, ама за знание!

Фактически причинителят за знание ще остане Адам, човекът. Той е, който отива да знае. Ще умреш, като ядеш... (Какво ли си е казал: „Я не ме плаши Ти мене – Ти ме създаде...“) Сътворителят не бива да бъде засрамен в бъдеще от това, което е оставил. Така че виждате, Адам оправдава своя Сътворител – Той го плаши, че ще умре, а Адам отива да умре, но за какво? За да възкръсне, за да даде идеята на смъртта като право на Възкресение! Отиде към Дървото на познанието, защото, ако не умре, не може бъдещият – Небесният Иисус, да възкръсне!

Кое поведение на Небесния Адам е осветена бъдност – вече пътят към Дървото на Живота. Адам в живота Иисусов – Възкресението чрез Самокръщението – Аз съм Пътят, Истината и Животът!

Така че, защитете Земния Адам – умът! Дайте му член в Конституцията на Битието, право да яде от Дървото на познанието!

Защитете Небесния Адам – подобието! Защото той е вътрешната революция, Диханието; той е осветената бъдност към Дървото на Живота!

 

Историческият човек не е опровержение на Райския,
а проявена божествена воля на еволюцията!