(Качествата на личността
в Духовната вълна на Мъдростта)

Децата на Деня са приложна Човечност с усвоена Божественост!

Учението Път на Мъдростта е един вулкан, който със своето изригване премахва много от скрупулите, които културите на миналото са наложили като поведение. Казал съм, че от ковчега на Изида излизат богове, от гроба на Голгота излизат Богове, а от ковчега на Реформацията излизат скептицизъм и схоластика. Следователно са налице предпоставки, отработвали необходимо съзнание за промяна.

Затова, когато искаме да кажем трябва ли да имат Децата на Деня нови качества, ще ползвам Христос в този смисъл. Той казва една много хубава мисъл: Ново вино в стари мехове не се слага. Логично ли е тогава да искаме Децата на Деня да имат нови качества и нови белези щом ново вино в стари мехове не се слага?! И разбира се, че не се слага! Това, което може да направи човекът, е да извика нови енергии, нови пътища – Всичко ново творя. Ето това трябва Децата на Деня да направят. Затова казвам, че те не са апостоли, не са вестители, нито проповедници. Те са Ден! И когато в книга Битие четете, че Сътворителят казва Fiat Lux – Да бъде Светлина!, която няма нищо общо с материалната светлина на Слънцето, звездите и пр., какво поставя, как бележи този Ден? Той не казва Ден първи – казва Ден един. Много е странна тази разлика. (И никой не я отбелязва.) Ден един – Fiat Lux!

• Децата на Деня са взрив, те са Път!

Път, и то вътре, в себе си да изходите своята Голгота; да влезете в своя гроб – това, от което сте направени, да го одухотворите; да направите Възкресение и да станете Единосъщие!

И така, възможна ли е исканата формула – да се типизира личността в Духовната вълна на Мъдростта? Много трудно е да се определи, а камо ли да се характеризира личността, защото определението може да излъчи енергии, които създават формула за характера. Ето защо може да определите това, което е съществено за бъдната личност, но тогава вече не може да говорите за бъдност, а за приложност. Много трудна задача е.

Еволюцията е работила с милиони години и продължава да работи, за да може да типизира това, което наричаме физически раси, и онова, което официозът не признаваше, но то е реалност – духовни раси (а ние дори даваме идеята за йерархия на Духовните вълни!); това, което е зримо, и онова, което е незримо. Защото физическите, географските раси са отчетими – бели, жълти, червени, черни, но за духовните раси трябва знание на проницанието и вътрешно откровение.

Факт е, че физическите раси съществуват, но за духовните говори само окултното знание. Коя е там измерителната тайна? Инволюцията ви е оставила причинност, оставила ви е ментал – висш и нисш, оставила ви е астрал и ви е дала плът. А Той, Сътворителят, ви даде Дихание – Той ви даде Себе Си! По този начин ние ще трябва да потърсим белезите. Тази съвместимост между дадеността, която наричаме Космос, и планетната даденост, която типизира човека в неговата анатомия, в неговата биология. И оттук нататък как го типизира в инволюцията, за да го прати в еволюцията и да създаде от инволюцията еволюиращата духовност. От Безпричинната Причина, както го казват древните индийци, или както ние казваме от Неизмеримостта, до последността на Бог Отец, ние отиваме до какво? Ние отиваме до човека.

Така че белезите могат да бъдат анатомични, биологични, когато говорим за географските раси; те могат да бъдат и, както казваме, духовни, създали се, когато Духът е инициирал своята будност. Духовните културни раси не са географските, но те създават белезите, те чертаят физиогномията. (Отделен е въпросът доколко самата география влияе върху социологията.) И колкото и голяма да е далечината, ние имаме духовно различие не защото с различна част от Диханието на Твореца сме дарени, а защото с различно поведение сме осъществявали психологическите дадености и мисловните възможности, отстоявали предмета човек в еволюция и прераждане!

За съжаление доктрините на религиите не признават еволюцията – нашите религии, разбира се, не Източните, които признават и закона за прераждането. А какво направи тази еволюция? Взе, та си прибра динозаврите! Промени ли?! Е, тогава къде е културата ни?! Да не искаме да видим промяната в човека с вложените тайни на Диханието и приложните възможности на материята на Астрала, на материята на Ментала, на Причинността, които имат свои особени вибрационности и които създават в нас качества!

Умът, астралът... – те са, които отработват качествата. Но когато ги надраснем, когато изведем причинността си, тогава виждаме, че тези качества са съображения за морално поведение, за таблица на морала. Имате: Не убивай!, Не кради! и пр. Всичкото това, обаче, създава ли духовен човек? Не! Човекът е обявен за грешник – че е посегнал към знанието. А е посегнал, за да създаде еволюцията по-съвършен тип! (И този човек трябваше в първоначалността си да бъде разделен на мъж и жена – разделение между манталитета и емоционалността, наречена астрална принадлежност.) Тази голяма битка продължи дотогава, докогато йерархията на Духовните вълни, давайки будност на вътрешния човек, не създаде нова Духовна вълна – така както ги е създавала: в идеята за Сътворението, в идеята на Митологиите, в идеята на Правдата, в идеята на Любовта – Духовната вълна на Мъдростта!

Ето защо дадохме идеята за Духовните вълни – за да имаме основание, че в една бъдност винаги ще има промени. Нещо повече – ако тази Доктрина за йерархията на Духовните вълни беше родена, щеше да се знае, че няма нужда от насилие, за да си отиде нещо, което вече е отживяно. И Пътят на Мъдростта, когато дойде времето за Духовната вълна на Истината, не може да бъде съпротива, нито да бъде приложено насилие, както юдейството го направи над Иисус.

И така, милиони години се е работило, за да се създадат зрими и незрими качества.

• Незримите качества у нас Диханието отработва, а зримите – знанието в по-нисшата степен на ума!

Съображението на ума трябва да ви даде правила, за да изградите поведение. Поведението е преходност и в по-голямата част, за съжаление, услуга на престъпника. Защото, когато Моисей взема Десетте Божии заповеди и се завръща в лагера на изведения еврейски народ от египетското робство, и сварва евреите да играят около златния телец, какво прави този, който получава уж Божии заповеди? Моисей счупва Заповедите, извиква си верните хора и (в Библията пише) убива 3000 души. Какъв морал тогава искаме да има устойчивост!? Аз се питам как оттук нататък тези хора вече в продължение на повече от 3500 години са правили морална устойчивост и са градили безгрешния... 3000 души! А заповедта там казва: „Не убивай!“ Затова пък Мойсей не го погребаха в Обетованата земя. Но има ли някакво значение къде е погребан като тия 3000 души също не ги погребаха в Обетованата земя?!

Обетованата земя във вътрешната наша духовна, същностна Божия даденост! Голямата среща, която културата на Учението Път на Мъдростта даде – Човешката божественост трябва да се срещне с Божията човечност. Тези хора срещнаха ли се там?! Не е важно, че тогава Учението Път на Мъдростта не е било – важно е, че човекът от Бога е сътворен. А дали признаваш Сътворителя си, че е Божество, или не, не можеш да излезеш вън от това, че, за да имаш някого, трябва Някой да го сътвори. Както гърците ще нарекат Хаос това, от което излиза светът – ще говорят за Демиург. И Сътворителят им остава в развитие...

Безспорно трябва да говорим и за онази култура, която съпровожда външната еволюция. Еволюцията има наличен ден. Така се е изграждало поведение, с което Адам като ум трябва да направи съображение за сигурност. Съображение за сигурност е Адамовото поколение! Но какво стана с него? Обявиха го за недостатъчно човешко, за да му създадат потоп. Направиха потопа, унищожиха го. Пророчеството даде потоп, а Ной чрез науката създаде ковчег за спасение. Но какво остана в продължение на хиляди години от добродетелите на Ноевото човечество? Голямата теза на това, което предшествува Учението Път на Мъдростта, е, че има един грешник, който, под страха за търсене на спасение, става покорен. И така институцията става по-властна отколкото будността на човека като Богопратен. Това е, което религиите направиха – грешник. И се поддържа, разбира се, за изгода на института и от трите религии – юдаизма, мохамеданството и християнството. Учението Път на Мъдростта казва, че знаещият е повече дори от безгрешния.

• Знаещият е повече от безгрешния е белег на Знанието!

Само на едно место в своята битнина Иисус Христос рече (иначе и Той говореше за добродетели – Не око за око, зъб за зъб – Аз ви казвам: oбичайте врага си!), само на Голгота Той рече за знанието няколко думи: Прости им, те не знаят! Той не каза, че те нямат добродетели; не каза, че те са тези, които още продължават да работят с „око за око, зъб за зъб“ – те не знаят! Това е единственото место, където поставя идеята за Знанието, на което сега Учението Път на Мъдростта не само му дава първенство. Проблемът не е за първенството – проблемът е да се остави в музейна безценност идеята за добродетелите: Не лъжете! Не крадете!... Защото и след Ноевия ковчег също лъжат, също крадат, също убиват...

Ние много се радваме на гениалността на драматурзите, особено на великия Шекспир; не по-малки, разбира се, са и другите – и Лесинг е голям, и Шилер, и трагиците на Елада..., но те поставиха на сцената конфликта на добродетелите. И само един (колкото и гениални да са изглеждали всички тези в съзнанието на преценителите на драматургията), само един в световната култура досега даде идея, когато се касае за драма. Това е Есхил! (Иначе, когато се касае за Учение, има няколко Синове, които са чертали Пътнина.) Той даде идеята за Прометей – че който краде огън, отива на разпятие! Правите жертва, за да осветите пътища. Това е идеята, и то още преди Христа, да се спасява човечеството.

Другите оставиха конфликти – една Медея ще си убие децата, за да отмъсти на мъжа си Езон; една Дездемона ще бъде удушена от Отело, защото му внушиха, че тя му изневерява... Чудесно направени неща, но това не са идеи – това са конфликти на добродетели. Липсата на знание доведе Отело да удуши Дездемона. Защо? Защото добродетелите гасят проницанието!

Тук е голямата разлика. И точно Учението Път на Мъдростта постави предмета за разлъка с таблицата на Добродетелта, за да извикаме Знанието. Или, по-скоро, да си го спомним, като му дадем основание за жертвата, която е направила своя път – Адам да яде плода на познанието и да го пратят на земята да се обработва.

Какви трябва да бъдат тогава граничните раздели? Щом Знанието става първенствуващо, ще трябва безспорно да се намери изменение, друга илюстрация на преценката за поведение на личността.

Личността, когато трябва да бъде разгледана в нейните поделения, е едно ликово съзнание на индивида, на индивидуума, който се дава като неделимост. Буквалният превод на „индивид“ е „неделимо“. Индивидът има едно признание – син на Бога, той е тайната на Сътворението. В този именно път на индивида, на индивидуума, неделимостта му след това я виждаме лицеприятно изразена в личност. Когато той излъчи определена енергия, създава съзнание, което ние наричаме личност. Личност, която носи тайнствата на индивидуума – на неделимото. Той, колкото и да е неделим, както атомът – свидетели сме, че от утробата на неделимия уж атом, се явиха толкоз много делимости – има енергия, която е в състояние да преобрази света. Тази тайна, която в края на краищата в нас стои като атомoс, а всъщност делимост, това е силата или енергията на Кундалини – Диханието, което прави преобразуванията. То прави белези, които оставя у нас; белези, които ни раждат пътища. Тези именно белези са, които ни дават възможности да типизираме не само расите в географския смисъл, които имаме, но да типизираме и Коренните раси, които са седем с по седем поделения, което е култура на 49 кръга в развитието.

Така че енергията, която ние наричаме Божието Дихание, е, която прави смущение върху материята. Материята – Пракрити (както се казва на санскритски), е осенена от енергията на Пуруша. Така Пракрити, или Праматерията, Прамайката ако щете, се променя под въздействието на Пуруша, т.е. на Човека-Небе, на Небесния човек. И в нейната гъвкавост ние получаваме вече ответност на белези, с които възприемаме и с които отвръщаме – имаме реакцията на живот.

• Индивидът отлъчва съзнание – личност, свързана с човека; отлъчва и индивидуалност – свързана с планетата; но индивидът е духовна цялост – свързана с Космоса!

Индивидът е свързан с Безпричинността. А личността е освободеният индивид (но не още социална даденост, тя след това прави с ума си социална общност). Така се създава нещо изключително – неделима делимост! От неделимия индивид се излъчват съзнания – едно, две, сто..., в идеята на прераждането. И тогава, когато личността като съзнание създава нещо, тя в себе си носи индивида... Оттук е и това, което много често правим – признание на Сътворението, но вече в лицето на личност, която наричаме родител.

• Родителят е белег на признание на Сътворителя в лицето на личност!

Другото признание, това е признание на сина, който създава Синовност (наречен, в присъствието сега на Духовната вълна на Мъдростта, „събожник“).

Синовността е свързана с Божествеността, а Духът ни като Дихание – с Бога! (Не може да има свобода от Бог. И съм казал, че Свободата като бъдеща култура ще се дава в поносимост, а не в измерение.) Следователно не можем да се лишим от Диханието – тази вътрешна благодат, което е създало у нас вътрешния олтар. И Христос дава в Своето Откровение, че имате различни книги, които нарекох Книгата на Съществуването, Книгата на Астрала и Книгата на Живота – олтарната Книга.

Идеята за Книгата на Живота Учението на Мъдростта я предоставя като вътрешна сакралност и свобода на човека от обредността, която го задължава да откупва грях с принасяне на жертви. Тази идея за свобода вече е родила едно друго качество у нас – духовния човек, а не интелигентния човек. Защото има наука, която е родена от двете ни очи – не от третото; наука на съображението – не на прозрението. Тази наука е получила своята отразимост от това, което двете очи и малкият ум (не висшият ум) дават на човека, и е оставила белези, разбира се. Защото имаме това, което се нарича „физиогномия“. Култура, която, особено в по-миналия век, беше на челно место, когато в малките свои окултни знания човекът говореше за „голямо прозрение“. Така е с френологията, с хиромантията и пр. Тези белези са знак на зримото в еволюцията. Но не така стои въпросът с феноменологията – откровенията на Духа.

Има белези, които си остават знак на незримото. Какво е един пророк? Не е важно дали могат да го обяснят чрез формула на познанието, с която то може да дойде. Разбира се, пророчеството не е и откровение още, защото пророчеството има йерархии, а откровението е същност. Голяма разлика има! И точно днес най-рискованото е, когато полуинтелигентната пророчественост започва да става нещо голямо и велико. Иначе, не че няма такава харизма – има я всеки, когато събуди своята спяща Змия-Огън, когато събуди Кундалини; харизмата е изведена възможност, носена от всекиго.

Виждате как са оформени – култура на физиогномията и култура на посвещението. Белези могат да се прочетат както във физическия тип (един физиогномик веднага може да ви направи характеристика, един хиромант веднага може да ви напише битието от линиите, които имате), така и отвъд него. Следователно и зрими, и незрими качества стоят. И ние сме ги дали в някои от Посланията. (Ето защо можем да кажем, че всяко Послание представлява един житейски олтар, знание за служение и път на осъществяване.)

• Белезите може да са от зримата тайна на еволюцията, но трябва да ги имате в незримата, та енергията на незримото да ги създаде в зримото!

Вие няма да намерите в една ръка пълно покритие на линиите с друга. (Както всяка личност сама за себе си е един бъдещ Бог.) Следователно енергиите, които са дадени, ви създават зрими белези. Тогава няма защо да се учудваме, че незримите са и, които създават културите.

Зримите белези могат да бъдат доведени до чуждите две очи, а другите си остават тенденция – далечна, голяма. Но там пък познавачите на окултните знания също могат да разтълмят и могат да кажат: „Да, има такъв феномен!“ А най-страшното е, когато някои си позволяват да осъждат подобни феномени, понеже искат да бъдат класирани в академичност. Да, академичността е нещо много важно, но за мен Сократ на улицата даде повече тайни и повече път черта, отколкото Платон, който създаде с томове най-различни „умности“. Аз приемам повече Плотин (него в забрава го сложи Църквата), защото той е, който каза: „Вие сте синове Божии, вие сте богове, но вие може да станете Бащи на богове!“ А Хермес беше го предварил с: „Боговете са безсмъртни човеци, а човеците са смъртни богове!“ Колко е улеснена тогава тезата на Учението Път на Мъдростта, когато искаме да кажем на човека: ето ти едно ново качество, един нов белег.

• Човекът е бог в развитие е и белег, и Път!

Затова казвам, че няма блудник, който се връща – има син, който намира Баща си! Не е блудник този, който нарушава битието, а онзи, който е загубил пътя. И вижте бащата колко справедливо награждава т. нар. „блудник“ и по този начин оскърбява всекидневния си друг син. За „блудника“ има курбан, има тържество, и другият се сърди. Но колко хубаво му отговаря бащата-бог: Радвай се, че той се върна![1] Затова именно видимата страна на почитта като белег, това е родителят, макар че, когато искаш да тръгнеш в Пътя, за който ти е чертано да се осъществиш като Бог, ти имаш само Себе си. Защото, по-нататък, виждате как трябва да се мине прагът – Служение без Себе си!

• Служение без Себе си е белег, с който се характеризират Децата на Деня!

Служението им трябва да бъде една зрима сакралност! Учението Път на Мъдростта прави оценка на таблицата на добродетелите. Следователно качествата, белезите на Децата на Деня са от друго измерение и се култивират от друга енергия. Както казвам, не е проблемът Не убивай!, а безсмислието идва от това, че няма смърт – обезценяват се стойностите на добродетелите. Тогава вие почвате да изграждате белезите, качествата, които духовността и предназначението на Духовната вълна ви вещаят. А как може да стане още във видимото, в зримото? Христос каза, че в стари мехове ново вино не се налива. Тогава колко ясно стои сложеното в Посланието за 2004 година повеление: Извървете своите Голготи! В този път на извървяната Голгота вие извършвате прощението със своето минало. Но кой може да оцени „лудия“? Какво казаха за Христос – Той е луд, Той има бяс. Не е проблемът дали са го пожалили – проблемът е, че не са го разбрали, точно защото искаше това прощение с миналото, прощение с „око за око, зъб за зъб“. А дали знаят „лудият“ какво прозрение има?! И аз никак не съм учуден от поведението на онези старци, които са определяли културата на евреите, да кажат на Иисус, че е луд, че Той имал бяс. Виждате ли какви характеристики са давали на онова, което оставя култура за хилядолетия... Много е странно!

Казвал съм за удобството на лудия. Удобството на „лудия“ е да извини посредствениците! Но „лудият“ не може да не бъде преценен от гения! Че често съсъдът му, в който обема енергията на висшето тайнство, се оказва малък. Тогава върху този съсъд трябва да се работи, за да се помогне на будната лудост. Трябва да изградим обема на собствения си духовен път, за да можем тогава, когато просветлението дойде, когато Кундалини ни освети в своята благодатна дарба, да не бъде смутен умът ни, ако някой каже: „Те са луди!“ Разширете съда, за да приемете енергията на Духовното Учение на Мъдростта; за да можете, когато ви упрекнат, че сте луди, вие да сте гениални, дори да бъдете Божествени!

Ето каква защита трябва да поемете в своя път, след като познавате културата на миналото и тайната на бъдещето.

• Децата на Деня са тайната на бъдещето – те са клада на Свободата на бъдещето!

А това значи, че тези белези, тази култура, наречена йерархия на Духовните вълни (която досега липсваше в развитието – както на еволюционната тревожност, така и на революционната съсредоточеност), им дава основание без особен смут да утвърдят Учението Път на Мъдростта.

Така че в света има гении, има пророци, има Син Човечески; ръководен е в същото време от морални и социални таблици. Значи Учението Път на Мъдростта не може да се чуждее от социалното си приложение. Затова не се учудвайте, когато поставихме социални проблеми в Мировото съзнание и в социалната общност, наречена културата на България. Не може само молитва – трябва и приложен труд! Не може да се отрече необходимостта от социология. Но тя е градивен елемент в ръцете на идейността, а не идейността да бъде в ръцете на колективността.

Социологията обаче трябва да бъде водена от личности! Но онова, което трябва да приеме личности, трябва да е пораснало. Ние се удовлетворяваме в идеята, че бедният ум имал нужда от революция, но той не може нито да я усвои, нито да я приложи. Духовната революция е безкръвна – а кръвта е Аз-ов представител! Когато вие нарушите кръвната битнина на един народ, той излиза на война. Войната е кръвна битнина. И затова там не бива да имате враг, а трябва да изработите поведение „противник“! Това е култура! „Враг“ е нещо страшно лошо, но „противник“ е отсрещната идея – това трябва да разбере човечеството!

И така, коя е потребата, за да бъдете Деца на Деня: Децата на Деня са приложна Човечност с усвоена Божественост! Не е ласкателство, защото отговорността е по-тежка, отколкото радостта. Но тази отговорност ви прави радостни, че имате мъдростта на прозрението.

В Индия има пещери, където стотици години тези, които са стояли кръстом, още стоят – но не решиха пътя `и. Индия има един милиард вече, и ако от тях сложите, че два милиона водят, другите само правят молитви и ходят да се къпят в Ганг... Тук е тезата, която развих – край на пасивността: Голгота – граница на духовната пасивност![2] Да съхраните онова, което са дали първите харизми на културата, и да стоите с кръстосани крака в медитация – това не е белег на Децата на Деня.

• Децата на Деня са динамични, съсредоточени в своята екстаза!

Защото няма по-смирено поведение от духовната революция. Тя не е революция в този смисъл, както социологията я вижда. За мен духовната революция е най-сюблимният момент – когато можете да сменяте култури. Тя е най-мълчаливото съсредоточаване и най-вътрешното откровение, с което се правят промени. Това е революция! Другото е социална битка за завоюване на неравенство, което умът в хилядолетията чрез еволюцията е правил. Така че духовната революция е вътрешна молитва, битие на душевността, на Духа!

Казал съм за еволюцията, че е безжалостна, но никъде не съм казал за духовната революция, че е безжалостна. Не! Тя е, която и прави културите на света. И не е достатъчно само да се рече: „Това е пророкът!“ Защото, както знаете, и смелостта на ислямизма не можа да направи от пророка Мохамед Син Божий, не можа да направи Единосъщие. Проблемът за Син Човечески, който става Син Божий, е една тайна. Както ще остане тайна как може от стихия да се правят богове – култура на овладяване. Тази култура на овладяването може да направи от водата бог, от огъня бог... Ето белези!

„Познай себе си и ще познаеш боговете“ е казал Сократ. Значи, за да станеш знаещ за богове, ще трябва да познаеш себе си. Това ли казва Учението Път на Мъдростта – че когато сте овладели себе си, тогава можете да правите служение?! Иначе не правите служение, а имате поведение за себе си. И какъв е тоя белег да браните себе си... То е било много необходимо за първичния човек, защото е рефлекс на самосъхранението.

• Децата на Деня съхраняват Мировото си битие!

Съхраняват го в лицето на всичко, що е сътворено! И какво те направиха? В своето пътуване Децата на Деня извикаха чакащите: Няма зло, има нееволюирало добро! Свобода от унижение и право на подвиг. Ние можем да кажем тогава кой прави тази жертва и каква е Духовната вълна на Мъдростта, която извиква чакащите. Казахме ли, че трябва да направим одухотворяване на материята, ако искаме да направим Възкресение?! Приемаме ли идеята за Възкресението като реална възможност, дадена с процеса, наречен Самокръщение?! Ето тайната – научете се да одухотворявате материята, тази Пракрити, първичната материя, с този Пуруша, с този Небесен човек! А ги имате в себе си – и Праматерията, и Небесния човек. И тогава, когато можете на това всичко да дадете основание в себе си, вие можете да създадете поведение – поведение със словесността „събожник“! Събожник, вместо врага, когото трябва да обичаш! Разбира се, нямаше по-хубава мисъл дотогава от тази, с която Христос помоли света да се научи да обича врага си. Това насилие на волята обаче и егоцентризмът не дадоха плодове от тази същност на Христовото учение. Затова ние казваме: Няма враг, има събожник!

Но ако Децата на Деня не могат да овладеят себе си, а играят ролята на взаимно обидени, разменят си непристойни реплики, или най-малкото негодувания, те тогава не са разбрали идеята за събожника! И трябва насилието да обичаш враг, защото си грешен. „Събожник“, това е от вътрешната, както казвам – съсредоточената власт, но не вече на еволюцията, а на революцията.

• Белегът събожник е будност и отговорност за „ти и той сте едно и също“!

Така както Христос го каза за Отца Си.

Човекът, колкото и да е грешен, е твой събожник. Тогава на него ще погледнеш, както гледаш на твоето дете. И по закона на прераждането твоето дете не е твое – с едно прераждане сега е дошло, дошло е теб да освободи от нещо или пък ти да го освободиш от нещо. Но събожникът е съпътник във вечността! Защото неговото и твоето Дихание са едно и също. Тогава твоята жертва към другия не е просто жертва към него – тя е жертва към космичната даденост, която всички имаме – носим Космичния човек! Следователно взаимността със събожника те задължава. Тогава чак може да разберете, че нямате нужда в поведението си към събожника от запалване свещта на съвестта – защото вие самите сте съвест!

• Децата на Деня самите са съвест, а белегът на отговорността като цялост е поведение на съвестта!

Така събожникът не е грешникът, който се страхува и трябва да прави поведение. Събожникът не изкупва грехове, а разгръща знание, с което прави жертвоприноса, за да може от неодухотворената материя да направи възможното и да види възкръсналия. Ако вие не сътрудничите на бъдещото възкресение, т.е. на победата над материята, то тогава на вас ви липсва прозрение и работите със съображението. А прозрението ви дава динамиката на признание и жертва, дошла от знание, че възкръсналият е бъдеще, изтръгнато чрез търпение. В идеята на търпението Децата на Деня трябва да намерят толерантност да надмогнат традиция и навици, за да променят пътищата.

Традиция е, че в молитвата „Отче наш“ се дава една фраза, която е обидна – Не ни въвеждай в изкушение, а избави ни от лукавия! Това е голямо поругание над нашия Творец – Той да ни въвежда в изкушение и като милост да ни дава избавление!? Ето виждате... Затова голямата идея е да се освободите от навик и традиция, достатъчно убийствени – в продължение на 2000 години да повтаряте, че Бог ви изкушава! И как искате тогава да пробиете хоризонта; как искате да станете възкръсващи?! Как искате да дадете Битие, след като никой не ви призова да извървите Голготския път?! Защото Голготският път се счита за пътя на злото. Няма такова зло! Ако ние не изходим своята Голгота, ще останем в традицията и слепотата, че Голготският път е мъчилище. А Голготският път е подготовка да одухотворявате материята, да направите Възкресение. И по този начин вече, така както умът се е опитал в предшествие на духовната си присъщност да направи едно ново поколение, вие да направите една нова култура. А качествата ще създават идеология! Но ужасът е, когато от неусвоената нова култура някой се опитва да прави идеологии! И това е грешката на посредствениците, които се опитват с кражба от чужди знания да минат за култури. Човекът не може да бъде бог още, тогава когато краде. Може би тук е била идеята на защитните добродетели, или таблици: Не кради! А и не можеш да откраднеш Бога – трябва обаче да го осъществиш! Това е голямата тайна.

Така че, когато крадете чуждо знание и искате да минете за големи, разберете – не може да откраднете Божествеността! Затова съм дал тази велика тайна – за Човешката ви божественост, която е, както казвам – самият вие сте съвест. Когато я загубите, вие сте безекзистенцен – не същност, а поданик на промените. И ако висшият ум не ви осени, за да нямате странността, че белязаният с харизмата е бил някакво изключение, толкоз по-зле. Ако обаче не можете така да погледнете на света, ще играете непрекъснато ролята на обидени и на неоценени, на болезнено самолюбие, което, разбира се, има само една „награда“ – идеята да оскърбиш човека, а чрез него и Бога в човека.

• Първият белег на Децата на Деня е търпимостта – защото няма чужда вина, всяка вина е и наша!

Търпимостта е, която може да ви научи на съжителство, тя е пламъкът на съвестта. Не е проблемът на прощението. Защото в културите на добродетелите направихме лицемери хората на прощението. Не, огледалността – рискът, че всяка вина е и ваша, тя не е чужда, тя е на всички ни. В този смисъл добродетелта на събожника е търпимост, която ви създава право на съжителство. Това е, с което може да тръгнете.

Свобода от олтара на зрението е срещата на Божията човечност с Човешката божественост. Защо? Защото трябва да я направим в олтара на незримото, в Книгата на Живота. За този белег работи ли някой? Работи неделимият, индивидуумът, който е създал стотици съзнания в личности и градацията им ще го изведе до този вътрешен олтар, несмутен от нищо – до Съзнанието на Бога, в което можем да съберем Божията човечност с Човешката божественост. Това е белег, който не е бил, и който Учението Път на Мъдростта дава. Не е проблем на благоволение, защото с черепа на Адам трябваше да се срещне неговият Син, който е Син Човечески, но и в същото време става Син Божий.

Така, още в изначалните моменти Адам прави посегателство, за да изтръгне знание. Адам иска да приложи, за да отработи качества – тогава той посяга към Дървото на познанието. Ето откъде идва тайната да се изработват качества, тайната да се намери белег, който остава и постепенно става характеристика. Защо той търси знание, а не търси това, което наричаме откровение? Защото Адам е в цялост с Господа, с Бога. Но Адам имаше нужда от знание – т.е. от ума, от себе си, от изява на вложената менталност – да създаде култура, култура на продължението, за да създаде социология. Затова казах, че той роди поколение. Адам нямаше нужда от откровение, когато бе в Бога, но след като почна да губи тайната си на съприкосновение с Него – за да се види в приложната си воля на ум, на астрал, за да може да даде след това Ева – започна да се пита: Адаме, где си? – Гол съм! Кой прави констатацията? Едно качество на познанието чрез ум. Гол съм! Той се вижда вече. Тази констатация е белегът да разграничаваме своята Божественост от своята индивидуалност, от своята личност.

Това е голямата тайна на събуденото, което започва да отработва стратегия за поколение. Поколението е белег на ума. Умът е, и който трябва да даде имена. Имена, чрез които ние продължаваме да се търсим, да правим кореспонденции и да живеем. Това, което Адам даде като имена, още е властно над човека. Още е властно! Представете си този ментален свят колко същности е носел като енергии на Менталното поле, за да може да създаде белега, че човекът ще притежава приложност, ще отработва качества.

На Адам му трябва приложна воля, на него му трябва мисъл, с която ще прилага вътрешното откровение. И затуй, когато го „наказват“, му казват: Слез долу да се обработваш! Така че Адам не е жертва на вътрешно откровение, а на посегателството да се развива. Цялата тази наша конспиративност душевността ни трябва да приложи в битка с материята. Адам, както казах, няма нужда от откровение, защото е в самия Господ, но той има основание да даде на ума си творчески път – да създаде необходимости, изразени в благодатта да даде и имена.

Ето една нужда от белези – съзнато и да носиш откровението, но съзнато и да приложиш даденостите на твоята духовност и материя чрез ума! А той е най-спекулативният. Както има един израз, че умът приличал на маймуна, но пияна маймуна, дори инжектирана за лудост. И така е. По-нисшият ум не се спира в съзерцания за понятия, а само извършва еволюционни раждания. Но благодарение на ума, благодарение на знанието, което той е поискал и посяга да вземе, Адам прави социология. И тази социология е еволюцията му. Той създава ново поколение; поколение, което е различно от ангели, архангели, престоли и сили – поднебесни, но не и земни. Значи белегът на онези, които нямат разгръщане за знание, не може да бъде въздействие върху поведението на Адам, на човека, който трябва с ума си да изгради социология, да създаде път и след това да води битка срещу животното в себе си. Днес ние трябва да проведем една друга битка.

• Голямата битка срещу човека в себе си – за свобода от себе си, е вече нова култура!

Това е поведението, което ще трябва отново да потърси откровението! Така че идеята на Учението на Мъдростта е едно ново поколение, една нова култура, която ще си върне преимущественото право.

Сега тайната на Учението Път на Мъдростта връща Децата на Деня в потреба за вътрешното им откровение, което наричам статичната тайна на революцията, за да може по този начин възкресенската им сила – преимущественото присъствие на Сътворителя им, да бъде в тяхното съзнание, а по-нататък да станат това, което им предоставя културата на Мъдростта – Съсътворители. Съсътворителят е нещо, което в културата на човечеството нямаше. А тази отговорност стои още в глава първа на Битие. Рече Бог: Да сътворим човека! Да сътворим – значи има предшественици. Но след това, когато трябва да ни даде Дихание, дава Сам Своята Божественост, а не с онова, което е било при Него (в развитие и култури от друг размер). Следователно Съсътворител е една изключителна даденост у нас! За която обаче трябва да се изходи път, за която ще трябва да одухотворим материята си; за която трябва да направим Самокръщение – иначе оставаме само с кръщение вън от нас. Ние не можем да имаме култура на плътта в своята Книга на Живота, вътрешния олтар, ако не извършим това, което се нарича Самокръщение (както имаме олтар в храма, когато се върши външно кръщение на реката).

Така културата на знанието започва битка за нова култура на откровението. И Христос даде Път, направи поведение – Самокръщение, Възкресение, Единосъщие. С кого се събра – събра се с черепа на Адам. Значи умът трябваше да бъде изведен из „кръговете на ада“. Такъв ужас беше измислен от „гениалния“ Данте – по-голям ужас нямаше на света – да измислиш девет кръга на ада...! И това стана култура на човечеството! Така човекът остана в ризницата на грешника и в правото на поклонението. Как искате тогава да влезе откровението!? Каква е тази психоза; с какво да се защити човекът!? Следователно трябваше да се създаде нова култура; трябваше в края на краищата една нова Духовна вълна да създаде Учение – Учението Път на Мъдростта; трябваше една нова йерархия – качествата `и вече да станат социология на това, което наричаме идеология!

В културите на човечеството се отработваха идеологии, които в цялост са израз на белезите на съответната Духовна вълна. В Правдата – око за око, зъб за зъб; в Любовта – обичай врага си (обаче Инквизицията, тя стана физиономичният белег – трагично, но истина). В далечния Изток пък – преклонение, самосъхранение в идеята на съзерцанието до вкостеняване. Белези, белези, от които Децата на Деня, в Посланието на Битието бяхме казали, трябва да направят в своето моление свобода: Свобода от минало! Защото, когато погледнете духовния тип, вие ще се ужасите от това, което като наследие стои. Така човечеството стигна до тази тайна – да създаваме сега ново поколение, което има нова култура. Нова култура, която създава идеи и която трябва много добре да се пази от идеологии. Там е трагедията на политиката – че прави идеологии. А щом има идеология, не може да имате безпристрастна история.

Това е, което Децата на Деня, именно като ново поколение и като нова култура, трябва да поискат – свобода от идеологии. Онова, което прави статика в човешката култура и история, са идеологиите, а не идеите. А човечеството няма просперитет и търси понякога външна формула на революция, за да разрушава, защото няма енергии да поиска забрава от минало.

На кладата на свободата ще трябва да изгорите всичко, каквото ви е съхранявало в подчинение! В този смисъл вече, както казах: знаещият е повече от безгрешния; няма враг, има събожник; няма зло, има нееволюирало добро! А как ще ги живеете, когато един Адам е заплашен, че ще го изгонят след като научи що е зло и добро?... Да ви заплашат, че ще знаете!? Що за поведение е това? Защо белегът на знанието да е престъпление!?

Ето защо Учението Път на Мъдростта бе принудено да извика втори път Змията. Първият път тя разграничи полюсите на добро и зло. Вторият път тя, Змията, откри тайната на Мъдростта – няма зло, има нееволюирало добро! Това е подсказът на откровението, което Адам имаше в началния си период и което загуби. Отново свобода:

• Няма зло, има нееволюирало добро е белег на Свобода!

Тогава няма защо да искаме покровител, а трябва да събудим у нас будното око, или енергията на Кундалини. Защо богословите махнаха Кундалини? Сложиха го в смисъла на трета ипостас в нашата религия, на Светия Дух. Но защо тогава, когато някъде се прояви този Свят Дух и събуди нещо, схематизмът на знанието не иска да го приеме? Един феномен може да има градуси, но той не може да бъде отричан. Не може да бъде отречено, че съществува едно, макар и често елементарно виждане. Това е феномен, сложен в човека. Но и не може от него да се прави класиката, че това е голямото дарение, с което някой е белязан. Нищо подобно! Това не е дарение – това е битка, която трябва да извоюва победа. Но в никакъв случай човекът да не търси наградата на признанието, а да знае, че на всеки е също дадена, понякога с по-голяма ръка на харизматичност, неговата си благодат.

В човека, когато има съображение, това значи, че работи умът; когато вече няма съображение, това значи, че работи в него прозрението! Ако е било потребно в еволюцията да извисите ума си до висотите на творчеството (както казах – в областта на драматургията и в другите неща), в бъдещето не е проблемът да дадете характеристика и да начертаете драматичност от добродетелите. Защото Добродетелта изгражда поведение, но Знанието е, което изгражда прозрение.

• Прозрението ви дава право на съ-Сътворителство!

Така, когато в събожника не гледате вината само, а виждате себе си, вие ставате съсътворител на голямата духовност, на тази пътна вълна на бъдещето, наречена Духовна вълна на Мъдростта! Там ставате съучастници, а не съвиновници само.

Хубаво го каза Христос: Аз съм Пътят, Истината и Животът! Но когато не ти дадат път, какво става – не можеш да кажеш истина, а още по-малко да направиш живот.

Всичко ново творя! Защо не взеха тази теза на Христос? Защото ги е страх да участват в идеята на Новото! А Новото какво им е казало: Няма да имате Слънце; сами ще си светите! Ама как да го докажат науките?! А толкоз е ясно – Fiat Lux! предшества Сътворението, а Слънцето и Луната са сътворени в Четвъртия ден! И те ще си отидат. А Fiat Lux не е сътворена, тя е еманация на цялото Съзнание (било Божествено, било на Космичността). И в нея няма сянка. Ето разликата. Затова в Откровението е дадено, че сами ще си светите. Няма и да сеете – ралото на дядо Адам вече ще е в музея. Но ще има едно дърво, което всеки месец ще дава плодове. Защо? Защото ще извиквате енергията си (Христос много добре го казва: не само с хляб ще живеете), една енергия, която ще създава! Ето това трябва да се сложи, за да създадем една нова характерология, една нова, бих казал, мистика в поведението на Децата на Деня, на тези, които искат в приложна воля и съдбовен път да правят Учението Път на Мъдростта!

Качества, белези, необходими да създадат, така ако мога да кажа, френологичните данни на живота на планетата до идването на промените, с които Духът ще одухотворява материята! Тогава повелението, което физиогномираното откровение ви е дало – слез долу да се обработваш, е именно Школата. На нея трябва да се признае дарът да се обработваш. И на нея трябва да се гледа с особена отговорност, за да може идеята на съ-Сътворителя, какъвто е именно човекът, да бъде осъществена наистина с този белег – отговорността. Защото целия дар, цялата щедрост на Мировото съзнание ви я дава Мъдростта. Мъдростта е азбука на Мировостта!

Безспорно човек трябва да се научи да чете това ново битие. И тогава, когато се научи да чете, той придобива възможността да се освободи от двете очи, за да има прозрение, което му дава основание да изпълни предназначението си. А то какво е – Аз и Отец сме едно! Какво казахме ние – човекът е бог в еволюция. Белези: човекът бог в еволюция, Аз и Отец сме едно! Какво беше оставил Хермес – „човеците са смъртни богове“. Смъртни богове! А ние какво дадохме – че смъртта е пътят на безсмъртието! И с едно допълнение го осветихме: Умирай не за смърт, а за безсмъртие!

Това е другата теза, с която трябва да разберем една тайна – тайната на Феникса: всякога в името на нещо голямо можеш да изгориш, защото носиш в себе си възможността да се върнеш!

• Умирай не за смъртта, а за безсмъртието е белег на бъдещето!

Защото смъртта е врата към безсмъртието. Ако вие го усвоите това, тогава бихте освободили милиони хора не само от страховата психоза, а от възможността да бъдат направени роби – роби от страх, че са грешни и имат да изкупват!

Цял свят още се гърчи в еволюцията. Да, тя е безжалостна. И е логично да бъде безжалостна. В тази безжалост се очертава жестокостта на човека и тя трябва да бъде моделирана чрез добродетели. Но се оказа, че те не го направиха добър и сега ние трябва да му дадем знание. Двете очи, които му даваха доктринерство, да бъдат сменени в бъдеще с Триъгълника с едното око. Сега, при нас, Духовната вълна на Мъдростта чертае Змията вътре в Триъгълника.

Защо, обаче, един Буда рече: „Когато победите желанията си и влезете в Нирваната, вие вече сте.“? Какво значи за него Нирвана? Сънно благо. Една Нирвана, като поведение на изживени желания и отиване в сънното блаженство, е неразбиране културата на Отца, като `и се дава една болезнена статика – „Само шест дни е било Сътворение и Бог си почива.“ Не – шест епохи по няколко милиарда години...

В този смисъл можем да кажем, че прибързването с една Нирвана, с едно блаженство, е непотребност, изпревара с липса на прозрение. Това е теза на добродетелта, която Буда проповядва. Защото той почти преповтаря юдейското „добро, добро, добро...“. Това не е Пътят – то е недовършена еволюция. Не казвам, че Буда прави бягство от отговорности, но това е неговият ранг, това е неговата посветеност...

Така че кому е нужна една Нирвана? На едно Учение, което е в йерархията на Правдата. Но Учението на Любовта го надкрачи, а Учението на Мъдростта надскочи и Любовта! Затова питам – кому е нужна Нирвана, когато целият свят още е в еволюция, когато можем да кажем, че хората още имат нужда от развитие, защото са само събожници, но не са осъществени богове? Те не могат още да творят, не могат да кажат това Fiat Lux!

Тогава Нирваната е наистина пълна глупост – вместо притока на твоето съвършенство, да кръстосаш там крака и да влезеш в непонятността си... А къде остават другите Вълни на осъществяването?! И понеже нямаха тази йерархия, много е логично един Буда с чакането на Правдата да иска да получи наградата на Нирвана. Ето виждате как вместо да поемат Пътя – това, което много добре е направено от Христос, и ние използваме тази енергия: Извървете пътя на Голгота! – в пещерата пият нектара на бездействието...

Светът наистина още се гърчи, светът не е стигнал своето върховенство, когато ще може да възкръсне и да отиде в своя Отец. И там почива ли си; знае ли някой в тайните на Отца какъв мир имаш? Христос каза: Моя мир ви давам! (Той им даде мир, а те направиха бунт...) Какво посочи в Блаженствата – Само чистите по сърце ще видят Бога! Колко уточнено го каза – чистота на сърцето. (Тя, обаче, е от незримите добродетели, от незримото знание.) Но още по-съвършена е тайната Му: Само миротворците ще се нарекат синове Божии. Ама нали всички са деца Божии!? Да, това е вярно като белег, който очите ви са дали. Но какво е констатирал Духът? Само миротворците... И виждате как излъчва тази голяма сила: Мир, Моя мир ви давам! Моя мир... Ето добродетели, които са изисквани, за да имате неразривната даденост, че Той и ти сте едно и също!

На американските диваци техните жреци им дават нещо много вярно точно в тази висота, която ние имаме тук, че човекът е бог в развитие. Те са им казвали така: „Ти и земята сте едно и също.“ Защото тяхната култура е още земя – нямат небе като култура. Както на прабългарите културата е Небе – Танг Ра е Небе, Танг Ра няма таблица на добродетелите; имат само едно изречение и то е достатъчно: „Небето вижда; Танг Ра вижда!“ Хайде тогава прави грехове... Ето как се е отработвала културата на прабългарина – с прозрение, а не с умуване! И не с таблиците на страха.

В този смисъл съм казал защо е необходим жрецът, защо е необходим цезарят. Какво прави жрецът – принос на енергии в Мировия съсъд (не само на това или онова учение). Какво прави цезарят – взема неизразходвани енергии, за да прави социология. Това велико съчетание във фразата: История се прави от волята на цезаря и от молитвата на жреца!

История се прави от волята на цезаря, защото той изнася енергиите – било на националната даденост, било на групата. Цезарят винаги ще изнася. И това не е теза за пилеене на енергии, а за правене на история. Но онзи, който внася енергиите, това е неизчерпаемият жезъл на жреца. (Тогава бихте разбрали тайната на Изида – с кадуцея на Хермес взима енергиите, за да възкресява.) Цезарят и жрецът – олицетворението е само формула, а те са принципи; те са една култура, изумящо голяма. А хората си ги мислят само – или единият е насилник, или другият е лицемер. Не! Те са принципи на голямата култура!

Някога в културите на човечеството е имало единство в тази власт. Едновременно цезар и жрец. Но след това трябва да се разделят, за да може все пак преценката на молитвата да въздържа понякога ръката на цезаря. Има един великолепен израз в историята, който Цезар казва (когато отива на Рубикон, се спира, а Рубикон е една крачка, разбира се): „Жребият е хвърлен!“ Цезар беше победил света, но не беше победил Рим. Трябва да победите всичко в себе си, за да може победният вложен Бог у вас, той да прави история и да ви създава живот.

Ето това са потребните белези и качества, които трябва да притежава безспорно културата на Учението Път на Мъдростта. Защото отделната личност е за мене, както казах за Иисус, живяно човечество. Йерархията на посветеността, жертвоприносът `и е проблем, от който ще кажем колко е отживяното човечество в нея. В същото време личността е непреходната. Казал съм – личността е свещена, а не институцията!

Това е един също така от белезите, които трябва Децата на Деня да знаят. Оттук е необходимостта да водите битка срещу навика и традицията. Традицията съм я нарекъл, че е гробар на истината, защото фактите на историята, които я поддържат, са същите гробари, понеже историите са писани от идеологии. Това е „грехът“ на таблиците на добродетелите, които могат много лесно да заменят доблестта. Но истината не може да бъде заменена, тя си е истина. И тя се ражда от знание, докато добродетелите ви дават възпитание, за да имате поведение.

И нито една институция не може да стане бог – тя само приема богове, но и най-лошият човек в еволюцията ще стане бог! Тогава няма защо да се сърдят институциите, че личността е същността – тя е, която освещава институцията. В този смисъл трябва да спрем битката на света за святост, за светец, и да я насочим с всичката си енергия за свещеност. Свещеният! А не светецът, който е канонизиран в пресмятанията на таблиците на добродетелите или невежеството на института. Затова преходният олтар вън от нас е заменен вече.

• Непреходният олтар у нас – Книгата на Живота, е белег, и то белязан белег!

За разлика от онова, което Христос ще рече – варосани гробници, на целия Синедрион. Варосани гробници! Той не говори за тяхната култура, защото тя не е култура – тя е поведение на насилие, за да създаваш култура. И досега същото продължава...

Когато Христос е изправен пред съда, Го обвиняват в богохулство, Римската империя Го обвинява в бунтовничество. Въпреки това Римската империя, в лицето на Пилат, казва нещо, което е много вярно: Еcce Homo! – Ето Човека![3] Те за първи път видяха Човека – Човекът, който знае да извърви безропотно Пътя на Голгота, от чийто гроб излизат Богове. А Сътворителят какво беше рекъл: Да сътворим човек! – след като сътворява всички твари, за които казва, че са живи души. Но за Адам казва, че е жив дух, и то човек. Колко фино е било будното измерение на Пилат след другите култури, за да каже Ето Човека! Кое му дава това прозрение? Неговата Ева, неговата жена, която е имала своите мистични изживявания, е помолила Пилат: „Не прави лошо на Този Праведник, на Този Човек!“ Значи Човекът, в лицето на Иисус Христос, е познат.

Така Пилат върна културата на народите в онази сумирана личност, създадена като Човек – Адам, после разделена като мъж и жена. Той върна целостта – Ето Човека. Човекът, Който стана, разбира се, и Син Човечески, и Син Божий в идея за Единосъщие. Това е голямата тайна. Ecce Homo върна Небесния Адам!

Човекът-богохулник и Човекът-бунтовник получи възмездие от два института – от Синедриона на еврейската държава (която е под робство) и от наказателното право на Римската империя. И какво беше наказанието? Позорно разпятие чрез кръст. Много странно! Тогава мога да кажа, че се срещнаха Божията човечност с Човешката божественост. Това е голямата среща. Защото след това, в гроба на Възкресението, Христос трябваше да слезе в Адеса, за да вземе черепа на Адам, т.е. на прародителя си – белега, който наричаме родител; да го изведе, да изведе Диханието му и тогава Черепът и Кръстът на победената материя за Възкресение да се срещнат. Тази среща е сумираната Голгота на човешкия род! А сумираната личност е апотеоз на Сътворението! Ето защо само на човека Бог дава Дихание – белег! Така Децата на Деня ще осмислят културата на бъдещето чрез одухотворяването на материята. Така ще се разбере, че Пантократорът е ликоизразът на Сътворителя! Затова може да си позволи да носи Земята.

Така че раздялата в съзнанието – добро и зло, не е в индивида. Опитът на Адам да яде плода е опит на личността. Той иска да работи с ума, не с откровението на Господа, което е негова пътнина не, а негов живот, негово Дихание. По този начин, когато става това разделяне, ние вече имаме развитието с добро и зло. Оттук – доктрината на прераждането, кармата – един от най-великите закони. За съжаление нашето християнство в Петия събор маха идеята за прераждането. Това е улеснение едноактното същество да бъде много по-лесно уплашено, за да може да бъде управлявано. Защото мотивът на Събора е, че като знае, че се преражда, човек ще греши. Ами сега като не знае, че се преражда, не греши ли? Пак греши. В това поданичество, за което сте му писали отдолу „непоправим“, разбира се, че вие не може да чакате еволюцията да го направи в път съвършен, както поиска Христос, само че го направи в съпоставка: Бъдете съвършен, както е съвършен вашият Отец! Не може да искате такова съвършенство от едноактно раждане! Затова ние казваме, че човекът е един бог в развитие. Докато отработи всички тези белези, за които говорим.

В едно от Посланията бях казал, че трябва да поискате свобода от старите престолнини. Какво са старите престолнини? Рефлексът на отмъщението. Ако не заглушите отплатата си, вие не признавате закона за прераждането; когато пък признаете закона за прераждането, не търсете от него възмездността, а благодарете, че можете да намерите идея за освобождение. И не само за освобождение на себе си, а и отговорно прощение на другия, на събожника ти. Тогава събожникът, облекчен от тази взаимност, ражда също прощение. Когато събожници се срещнат на моста, не е време за размисъл кой ще отстъпи. Ако не можете да се разминете, значи стои миналото у вас. А нуждаещия се събожник можете да го вземете дори на гърба си. Другото е да стоите в „око за око, зъб за зъб“.

Това са неща, които като качества трябва да бъдат отработени и като поведение трябва да бъдат приложени. Кое е поведението, с което се прилага жертвата? Жертвата е свидетелство, че качествата ви са! И в такъв случай, когато я направите, вие имате едно знание за преходността на прераждането и кармата. Това е знание! Но то е вече качество, станало плът от плътта ви, както се казва, и кост от костта ви.

• Децата на Деня са една мистична революция!

Те са една съзерцаваща се революция, а не жестокост. Винаги съм се възхищавал от реформата, равна на десет революции – това, което направи един държавник като Кемал Ататюрк. Вижте ръката как е ръководена – всичко, което задържа, да го махнеш без революция. (Дори писмото.) Но не можа да им махне Мохамед, който с меч наложи религия.

Дойде обаче една култура на Всемирността, за която Христос ви каза: Няма евреи, няма гърци, няма римляни, всички сте деца на Моя Отец. Колко вътрешна свобода е дал на човека в признание на събожника, не на националния бит! Не става въпрос за интернационализъм, а за поведение в човека. Но къде трябва човек да го осъществи; на кое место трябва да отиде, за да не разграничава? Трябва да отиде в Пустинята на изкушението. Там е мястото, където му се отварят очите за преходността на неговата суета и за необходимостта от жертви.

Ето какво трябва да извърши човекът, за да направи класика от своето поведение и да очертае най-голямата си тайна в служението – да отиде и да се сбогува с това, което наричаме минало. Тази придобивка е най-висшата – свобода от минало, но тя трябва да стане в Пустинята на изкушението. Там какво получихте? Нещо много странно. Даде се характеристика за хляба; даде се характеристика за чудото; там Духът ни предостави една характеристика за властта! Хляб, чудо, власт – качества, на които всеки плаща понякога много голям данък. Затова всеки трябва да мине през Пустинята на изкушението. Тя ви дава урока да победите хляба, да победите чудото и да победите властта! Това е триъгълникът, който е начертан, но в човека енергията на грешника не му позволи победата.

Така, когато Иисус отива в Пустинята на изкушението, след като е гладувал четиридесет дни, казва Му дяволът, т. нар. сатана (няма такова чудо – може да има несъвършен човек, но няма сатана): „Ако си Син Божий, кажи, тия камъни да станат на хлябове.“ Христос отговаря с една много интересна двусмислица: Не само с хляб ще се живее (но не казва, че без хляб ще се живее – нека се забележи тази тайна; казва не само с хляб, но не казва „без хляб“ – докато еволюцията още върви), а и със Словото Божие![4] (Затова в Откровението има, че ще се храните от онова дърво, което всеки месец ще дава своя плод.) Значи трябва да се научите да победите хляба. А то какво е? Да победите вашата плът! И щом не само с хляб ще се живее, дай на другия Слово – Слово, което е повече от хляб!

А когато става въпрос за свобода от чудо – завеждат Го в светия град, качват Го на стряхата на храма и: Хайде, хвърли се оттук, защото е казано, че ангели ще Те поемат и няма да се удари ногата Ти о камък! (Беше предречено за Иисус, че Негова кост няма да се счупи.) Разбира се, Христос отвръща с една знаменита мисъл: „Няма да изкусиш Господа, Бога твоего.“[5] – ако можеш да изкусиш желанията, мисълта, Господа не можеш – Оня, Който даде Диханието у нас. Това Дихание, което е Божията същност у нас, не може да бъде изкушено!

И третата Му тайна – завеждат Го на един връх и сатаната Му показва властта си над всичко: Виждаш ли го този свят, виждаш ли всичко това? То е мое, на мен се подчинява – поклони ми се и аз ще Ти го дам! Христос не се покланя и му казва: „Махни се от Мене, сатана!“[6] (Но институцията Му реши да поклони всички, за да остане сатаната – беда на бедите!) Власт над всичко, обаче това всичко прави еволюция; това всичко получава култура на победа над материята. Както ние казваме: одухотворяване. Децата на Деня знаят, че трябва да направят одухотворяване на материята, на плътта си, за да могат да получат възкресението или най-малко – свобода от властта на това, което е наречено сатана. А властта трябва да се усвои като енергия, с която да се градират нови тенденции!

Тази победа – над хляб, чудо и власт, е изключителна! Затова съм я кръстил „отиване в Пустинята на изкушението“. Децата на Деня сега могат да дадат характеристика на тези изкушения, а не в своето дребно желание да правят зловидие, че другият повече знае, че другият притежава прозрение... Не, радвайте се на щедростта, която прераждането ви е дало в тези избрани Лъчи от Седемте Лъча на еволюцията!

Идете в Пустинята на изкушението, идете тогава, когато можете това равновесие да го направите (не както капоните в съдийската практика – носи превръзка, но и без превръзка Темида вече е сляпа). Това са три големи белега – победа над хляба, победа над чудото, победа над властта. Тогава ще можете да прецените и държавника от случайно качения на кормилото на една държава или на едно общество – ако знаете! Това е качество – когато може да понесете свободата си от евтино тщеславие! А тогава качете се на който и да е трон и няма да бъдете победени – трон на отговорността! Там няма кой да ви победи, щом вие сте победили изкушението, щом сте победили това, което с една дума наричат „сатана“.

Всеки трябва да направи идеята „свобода от минало“ в достойната вътрешна своя храмност и светия `и олтар Книгата на Живота! Така ние трябва да приемем, не че няма чудо, но че то е в измеренията на незнанието ни още; не че няма глад за хляб, но когато няма Божия енергия, колкото и да ядете, няма да имате развитие; не че няма това, което се нарича власт, но тя трябва да има прозрение за себеобюздване, тя не бива да бъде проблем на съблазън от „сатаната“, т.е. себичността, за да не употребяваме повече понятието „сатана“. Трябва да се освободим от тези енергии отрицателни, които в много случаи можем да кажем, че и други Учения са искали да сменят с таблиците си, но с идея на покорност, а не с идея на радостта, която е усмивка на Мъдростта.

И тогава вече можете да разберете защо казвам, че ние сме съвест. С търсенето дали имаме съвест извиняваме поведението на всички. Защото не е работено върху същината. Знанието, с което се напъти човекът (и когото изгониха) – това е именно еволюцията. (Макар че има една доктрина за епигенезиса на Каспар Волф[7], който не признава, че в своето хромозомно цяло, ние носим нещо от миналото. Разбира се, всеки има право на такива свои нещица.) Идеята наистина е, че еволюцията може да бъде безжалостна, но ние трябва да освободим човека от това да бъде грешен и така той да не бъде жесток.

Всяко нещо в Учението има своя наистина енигматична страна, в която се крият много, много бъдни тайни и много достойни енергии. Така изначало още бяхме казали – най-голямата прослава, която Учението Път на Мъдростта в пътя на промените дава, е свободата ни от да имаш – ти трябва да бъдеш!

• Да бъдеш вече не е само белег – то е цялост!

А всеки трябва да победи една слепота на желанията, за да може да се освободи от разногледието, което умът поиска – с две очи да бъде. Но Духът ще му остави едно – ще пробуди третото, с което има право на вътрешно откровение. Това е, което веруюто на Посланията ви дава. Посланията не са рефлекс, те са цялост!

В края на краищата, безжалието на еволюцията е научило в стрес човека да разбере, че не неговата воля да бъде, а тази на Отца. Кой Отец? Вън от нас или вътре в нас? Естествено е, че Този, Който е вътре у нас, Той трябва да бъде Властникът. Иначе ще обезсмислим правото на Сътворителя да ни е дал Дихание. А Той го е дал!

Но когато себелюбието вземе връх – а себелюбието е ненадмогната страст за величие, нека бъдещата култура на Децата на Деня знае, че тогава те губят своята същност, губят Диханието, с което са направили енергии. А когато загубите енергията на собствения си спонсор – Мировото съзнание на Бога – вие тогава няма защо да чакате друго, освен липса на Възкресение. Когато загубите енергията на Кундалини, вие не можете да се надявате, че може да променяте, че може да смените таблиците на добродетелите.

Цялата същност на общността на Мъдростта, а общността е духовно родство, е в една голяма харизма – човекът бог в развитие. И човекът трябва да знае тези качества, които са необходими за неговото Битие. В този смисъл Мъдростта трябва да промени и трябва, както казва Христос на Своите ученици (цяла нощ са хвърляли отляво, което винаги съм интерпретирал като минало, и нищо не са уловили): Хвърлете от дясно! И те не можаха да извлекат мрежите от изобилие. Хвърлете в еволюционния бързей на йерархията на Духовните вълни!

В този смисъл трагедиите или страданията, през които са минали и Прометей, и Кришна, и Буда, и Иисус, аз наричам пътищата на една сумирана Голгота. Тази сумирана Голгота трябва да надделеете, защото тя е една нова култура, която прави възшествие на Духовността без да се съобразява с ограниченията на материята!

• Духовната вълна има свой метод за характеризиране – духовната енергия, когато ви целуне Кундалини!

Преимуществото ви е, че вие сте освободени от незнание как да обясните еволюцията.

Вие имате Знание вече, за да можете да внесете идея за бъдна Истина и идея за цялостна Свобода!