(Слово)

Животът има един лик – Бог в човека и човекът, изразяващ Бога!

Приветствам всички, които сте тук от различните краища на България – от цяла България! Добре дошли, скъпи Деца на Деня!

Аз не зная измеренията на радостта, но казахме, че тя е усмивка на Мъдростта, и това е така. Няма по-голяма благодат от неизмеримостта на Небето, когато е дало този голям дар на бъдното човечество; на тези, които бяха наречени от Новото Послание служители на Мировата Знайност, на Мировото Служение. Не на цикъл, а на Мировото Служение! Тази изключителна благодат я носите вие!

Умора няма да настигне вашите нозе, когато Духът е определил жертвата ви да дадете Пътя на Мъдростта на едно човечество, което се умори в своето предметно служене и в своята отговорност пред добродетели, без да получи знания. Дори без да признае едно знание, без да разбере, че Дървото на знанието е било преди да бъде сътворен човекът. Разбира се, че Дървото на Живота е предшественик и именно това Дърво, от чиито плодове вие ядете вече, е и вашата устремност, и вашата бъдна благодарност.

Да благодарим! Колкото и човешка да е нашата душевност, да благодарим, че тя ще се срещне с Божията човечност! Така – в едно единство, служението ви става вече Мирово. Бъдете благословени, както е казано в Посланието, за да бъдете това, което тайната на Боговете навремето даде: Деца на Деня! И Ден първи няма – в Сътворението Той е наречен „Ден един“[1]. Бъдете негови служители!

Вие вече сте в Път на едно Мирово Служение. И когато можете тайната на голямото знание да я направите трапезен хляб, каквато и да е молитвата, и на най-обикновения да е, той ще знае, че този хляб е жизненост и че Дървото на Живота вече е близо, след като сте яли от плода на Знанието!

Благодаря на всички, които с такава човешка обич и с такава Божия човечност в себе си тръгнаха към това, за което Учението Път на Мъдростта ги призова! Но сега не могат да се дават оценки. Когато направите своето възкресение, осъществено с това, което се нарича Служение, тогава бихте разбрали защо вече имате Път, който в Посланието на Мировото Служение е даден.

Тазгодишното Послание е само за Децата на Деня – тази година в храма на великото Мирово Служение ще влязат само Децата на Деня. Няма да бъдат преповтаряни апостоли, няма да бъдат повиквани посветени (било на която и да е школа – египетска или елевзийска...) – ще бъдете само вие! Дойде денят, в който Децата на Деня ще трябва да направят не само молитва, но и възкресението си! И в такъв случай нито Олимп с великите си тайни, нито която и да е била култура на духа и мисълта ще са достатъчен приют за вашата духовна даденост, за вашия вървян и извървян Път на Голгота, за вашето Единосъщие. Затова тази година Посланието е само на Учението Път на Мъдростта!

Знаете, че Посланията започват с Молитвата, която ще остане всевластна, защото в нея е казано това, което започвате вече. Тя не иска изповедта на грешника, тя не моли да бъдете избавени от лукавия, защото Учението Път на Мъдростта не приема лукавци – всяко съмнение, че в някого лукавият има свое место, е процес на будност, в който той трябва да го отпъди.

На 21/22 декември влиза Новата 2005 астрономическа година от Христовото летоброене. Христовото летоброене – защото светът не е 2005 години, той е на милиони години. Започнал е от онази първичност, когато се каза: Fiat Lux! Ние не можем да го сложим в рамките само на нашето познание или на познанието, което християнството дава, включило в себе си и знания, които юдаизмът (в Книга Битие) или пък неговите интерпретатори са оставили – че светът е започнал преди пет-шест хиляди години. Ако не е обидно, е смешно... Трагедията на религиозните институти е тази, че са навикнали на присмеха на знанието да отговарят, че сте грешници – най-евтиното извинение и най-недостойното отговаряне. Не може светът да бъде на няколко хиляди години, защото ихтиозаврите или другите големи животни, които са неизмерими за нашето съзнание, не са изчезнали преди три-четири хиляди години. Както до ХХ век голямата култура и на религиозните, и на научните институции е, че атомът е неделим. Затова е наричан „атомос“ – „неделимост“! А той се оказа, че има около 300 птици.

Така, в този смисъл казвам – от Христовото летоброене... И по-нататък:

На бдението в Мировия храм в часа на благодатта Той рече:

Деца на Деня – дойде Денят на Вашето Служение!

Трите повеления са:

1. Дайте Знанието на Учението Път на Мъдростта;

2. Защитете Небесния и Земния Адам;

3. Осветена бъдност е вече Пътят към Дървото на Живота!

Бъдете благословени!

Това е Посланието на Мировото Служение!

Осветена бъдност... И вие сте, които осветявате Пътя към Дървото на Живота, защото вие давате Знанието, което Адам яде.

Няма место вече за Агни йога, няма место и за добродетелите, дори в тяхната най-висша градация – добродетелта на Любовта. Знанието! На него сигурно с дълбоко проницание е сложена защитата, докато готовността и намерената идея за Единосъщие не се осъществят – за да може то да освети бъдността към Дървото на Живота (за което тогавашното човечество – яло неговия плод – въобще не се напъти).

Ето защо казвам, че дойде Денят Човешката божественост да се изяви, или тя да представи Божията човечност. Когато човекът представя Бог, тогава може да бъде усвоен Бог! А Бог, когато представя човека, го ограничава, за да не разбере погрешно Божията щедрост. Човекът още не е оценил щедростта на Бога. Тогава, когато той я приложи, тогава можем да кажем, че Божията човечност е дала тайната на Бог – тази будност, чрез Човешката божественост.

Вече имате една концепция, имате Учението на Мъдростта. Затова – вие не сте посветените, не сте апостолите – вие сте Божията човечност, която трябва да се представи чрез Човешката божественост, за да даде основание да се научи що е Бог. Той не е друг, освен вие в развитие. Затова Той е имал развитие – от тотема до Човека-Бог!

И така, това велико тайнство на голямата среща между Божията човечност и Човешката божественост, тази голяма енергия, енергията на битието на Учението Път на Мъдростта, е енергията на годината!

За кого беше приготвено Дървото на познанието; за кого това Дърво беше сложено в Райската градина? Защото Адам не беше още сътворен! Ето какво е голямата необходимост на Божията човечност, у нас да направи Човешката божественост. Сътвори Адам, за да яде той от Дървото на познанието, а след това да яде от Дървото на Живота – както е казано в Посланието: Осветена бъдност е вече Пътят към Дървото на Живота!

Представете си колко милиарди години е живяла Божията човечност, чакайки човек, и колко хилядолетия са му трябвали на човека, в своята божественост, да даде право на Бога! И не е важно дали си теист или атеист. Вижте, еволюцията е предшествана от нещо велико – от революцията, вътрешната революция – от тази голяма тайна, която наричаме „Fiat lux“! Тази революция е, която дава образа на Бога. В тази Светлина, в това Мирово Съзнание, там е предшествано, всичко е предшествано. Там е Сътворителят!

Революцията на Твореца, на Незнайността, на Онова, Което няма име, е Fiat lux! Тази голяма революция е и Диханието. Там е Знанието, което трябва да направи еволюцията, и то да я освети. Затова е казано: Дайте Знанието на Учението; защитете Небесния и Земния Адам, ако искате да ядете от Дървото на Живота.

Неизбежно необходимо е да се знае що е Адам и защо трябва да се защити. Да се знае Адам принцип ли е или идея; само ум ли е Адам? Адам култура ли е? Небесният Адам що е? Защо трябваше Небесният да слезе и да бъде Земен Адам? Защо Небесният Адам си позволи да умре – да отиде да яде плода на знанието? Предупредиха го: Ако ядеш от този плод, ще умреш! Но какво направи той? Отиде да умре, яде от плода на знанието, за да може Земният Адам да осъществи еволюцията (която революцията беше направила) – да извърви Голгота, да възкръсне, да стане Единосъщ!

Затова ми е дадено да ви кажа: Защитете Небесния Адам и Земния Адам! Това е велико тайнство на културата на Посланието! И това Послание вече не е за година, то не се определя в рамките на добродетелите. То е безмерно! Защото е осветен – осветен е Пътят на бъдността към Дървото на Живота! Затова не съм се спрял пред искането: не да ви обичам, не да ви тача, не да ви дам признание, а да ви живея! Та когато необходимостта поиска, да знаете как да пазите Небесния Адам и как да устоите Земния Адам; как се яде плода на Знанието.

В този смисъл Диханието, тази екзистенция, казвам, че е вътрешната революция – Небесна и Земна. И Знанието вече ви сложи дреха. Каква дреха ви е сложило; какво стана с Адам? Гол съм, Господи! – Като си гол, ще ти направя кожени дрехи – ще те облека в лик. И му направи кожени дрехи. (Някои мислят, че са одрали някакъв бизон – не!) Даде му последната спирка на еволюционните тласъци на вложеното Божество; даде му плът, кожа – кожени дрехи. Чрез какво ги получи – чрез знание! А чрез Дървото на Живота какво може да правите? Можете много лесно да си събличате кожената дреха, защото Животът има един лик – Бог в човека и човекът, изразяващ Бога!

Това е тайната. Това е голямата истина тази година. И какво ни дава основание за нея? Онова велико тайнство на Диханието, което си намери место и което има име: Кундалини – Змия-Огън. Но кога Кундалини ще работи, щом като е казано, че тя си е захапала опашката? Когато хората се научат (чрез Знанието) да умират за безсмъртие. Ето тази свобода културата на йерархиите на Духовните вълни ще даде на бъдното човечество! Хората ще знаят да умират, защото възкресението е всекидневият им урок. Човек всеки ден може да възкръсва, стига да извика енергиите, с които се сътворява, и енергиите, с които се възкресява. Имаме ли ги? Имаме ги. У нас е Кундалини – главата на Змията е опашката на Змията. Това е големият Път!

Разбирате ли какво е човекът в неговата Божественост и Бог в Неговата човечност! Така че Небесният Адам, който излезе от Бога, и Земният Адам, който вече е направил дишане, все са били в утроба. Питал ли се е някой детето, което е в утроба, с какво диша, кой му дава кислород? (Това трябва да кажат докторите.) Както казах навремето: водата не е само H2O – водата е астрална светлина! Нека да видим сега един Адам в утроба, небесна или земна, кога е бил мъртъв? Никога! Имаме умиране, но мъртъв Адам няма! Има умиране, но има и прераждане, има и възкресение. Виждате ли каква тайна е сложена в тази Змия, която си е захапала опашката?!

Онези малки откъси, онези пуснати лъчи, онези запалени свещици в дълбочината на времето на живота, ние наричаме будност, ние наричаме откровение. И в едно такова Откровение на Иисус към Иоан Богослов е казано: „Всичко ново творя!“[2] Знаете ли какво значи свобода от Слънце, на което правим метани; свобода от дъжд, за който правим молебени дори...? Всичко ново творя! Защо не се приеме това велико Откровение, а се приемат седемте чаши на гнева, като се изливат и правят отмъщение?!

Тази идея за новото е бил и Небесният Адам в Небесната утроба; сега и Земният Адам – вън от земната утроба, защото възкръсна вече. Това е тайнството! Човекът бог в развитие е, който може да каже: „Нито Луна, нито Слънце ми е потребно!“, когато е дал Божията човечност в реална Човешка божественост! Тогава вече Пътят е, така както е казано в третото повеление: Осветена бъдност е вече Пътят към Дървото на Живота! Бъдност! Но осветена, защото сте дали Знанието на Учението Път на Мъдростта и сте наясно кой Адам сте – Небесният или Земният. И тогава наистина чрез Знанието, което Учението ви е дало, вие можете да надкрачите един миров страх, да създадете една нова планетна социология и да извървите този Път, за който аз казвам, че е осветена бъдност – за да отидете до онова Дърво не на познанието, а на Живота. Защото за Дървото на познанието имаме опит – Адам и Ева се опитаха да ядат и бяха наказани. Но сега Знанието освобождава и Адам, и Ева. Освобождава чрез Сина Човечески, Който (много добре е казано) в Пътя на Единосъщието е Син Божий, а ние казваме, че човекът е един бог в развитие. В този смисъл тогава, наистина е осветена бъдност да откраднем плод не, а просто да си вземем плод в този Път от това Дърво на Живота.

Дървото на Живота има ли го в Откровението (защото с Апокалипсиса не свършва светът)? Има го. И какво дава то? Дава всеки месец плод и с този плод се живее. Не е проблемът на трапеза, а на духовната трапеза, в която ще изведем човека!

Тази година, както казах, Посланието е само за Децата на Деня – и нека тази скъпоценност не я правят публичен пазар, но и в никакъв случай да не я сложат в своето саркофагче, за да се хвалят на бъдността, че имат нещо, което крият от света. Не! Светът ще си остане Божий, Божий като идея, като Път! И трябва да се знае, че нищо, което има на света, не е било ненаше. Всичко е наше! Но това „наше“ иска нашата отговорност. Това „наше“ иска да се научим да умираме – да отиваме до Дървото на познанието и да ядем; иска да умрем – но да се възкресим! Да научим един урок на възкресението – „Ако не умрете, няма да възкръснете!“ Ето голямото тайнство на Посланието. Затова е наречено Послание на Мировото Служение, Послание на Мировото Съзнание!

Разбира се, върху него ще говорим още много. Така както камилата има триста кладенчета вътре в себе си, сигурно в това Послание има много повече изворчета и много повече съкровено пазени знания, с които бъдното човечество няма да остане нито жадно, нито гладно.

Аз наистина съм много, премного доволен (ако мога с тази скромна дума да определя), че ви виждам от цяла България. Не заради самия мен (ако с това се удовлетворя, аз нямам бъдеще), а за онова, което чака планетата! И не мога да не бъда благодарен и доволен, че вие това, което сте избрали, наистина го отстоявате.

Така ви се откриват известни неща – казани, за да не бъдат скрити. Те са казани, и когато дойде времето ви, ще бъдат ваше знание. Но азбуката беше нужна – азбуката на Учението Път на Мъдростта. Тя не можеше да не мине през Митологиите; тя не можеше да не мине през оня предмет, когото правите Бог – оня тотем, преводът на което е „покровител“. Каква съхранена тайна е носел човекът да каже на едно тотемче: „Ти си моят покровител!“ И този тотем ще си отиде. Но ние не можем да не му благодарим, че е съхранявал онова, което е и негов Творец! Съхранявал е голямото, което е утробата на Небесния Адам и на Земния Адам.

С особено чувство на благодарност към всички ви, че сте тук! Дори по едно изречение само да запаметите е нещо, което е много, много богато, много същностно! Не може всичко изведнъж човек да усвои. Но достатъчно е, когато искате да имате огърлие, само един бисер да сложите. Както в една притча на Христос е казано: Продайте всичко и си купете онази нива, в която има един бисер! Това е!

От сърце ви желая да няма заник Пътят ви, когато сте решили да правите едно Мирово Служение! А когато несмутено изпълните своето Мирово Служение, няма нужда и от благодарности.

Осъщественото си остава безмълвен свидетел, но свидетел!

20. 12. 2004 год., Пловдив, ДНТ