Първо Повеление

Дайте Знанието на Учението Път на Мъдростта!

Нека волята на Твореца направи Своя принос Служението на Децата на Деня да не бъде смутено в 2005-та година! Бъдете благословени във великото тайнство да изпълним това, което нарекохме Послание на Мировото Служение – на Служението в Мировата му даденост!

Завесата се открехна и имаме достатъчно пространство, а Небето ни е достатъчно озвездено. Посланието е Мирова тайна!

След тайнствата, които човечеството изповяда в своето служение, ние си позволихме да дадем Послания, които правят съпричастен човека в благословението да сътрудничи на Мировата даденост (с дадени Повеления). Тази година ние не сложихме в прилива на духовните сили, които пак определиха Посланието, нито присъствието на Агни йога, нито текстове от Евангелията, нито лични Искания. Тази година Посланието е съвършено строго – само върху същината на Учението и Пътя, който ни е посочен в него, наречен Път на Мъдростта. Тази година то е много фиксирано – само върху проблема на Децата на Деня. Затова към него не се дадоха потреби, които човекът трябва да има като поведение към таблиците на добродетелите и всички изобилия, които времето щедро е давало в пътя на човека за неговото усъвършенстване.

Първата повеля е:

• Дайте Знанието на Учението Път на Мъдростта!

Безспорно тя е най-съществената като панорамност на това, което трябва да знаят Децата на Деня. Това е надсловът на всичко, което искам да ви кажа; на това Послание, което е Всемирно Служение. В същото време, трябва да призная, че кръстих Посланието на Мировото Служение „Конституция на битието“. Нарекох го Конституция на битието, защото имате едно Мирово Битие, но имате и едно лично битие. И когато то касае вас, Посланието, разбира се, влиза в рамките на вашето битие. Във вашата приложна воля то е една конституция на вашето лично битие. Затова може да бъде наречено Конституция на битието.

А никоя конституция няма много трайност, независимо че някои ги допълват или видоизменят, когато видят, че законите в известни отношения са с по-голяма връхнина, отколкото първичният конституционен статус... Тя не може да бъде постоянна и за Мировото Битие, защото трябва да бъде хармонизирана с онова, което се нарича йерархия на Духовните вълни (за щастие поне имате тази схема). Така Посланието ще е битие – Конституция на битието ви! И с толкова, колкото дълбочина сте могли да намерите в тази Конституция, вие ще прилагате не вече поведение, а отговорност.

Битието за мен е Диханието на Отца. Но Пътят не е само този, който ние определяме – той има милиони свои съществувания и поведения на признания. Даоизмът го нарича единство – че между Пътя и човека, между Пътя и Божеството няма разлика – има единство. А как сме го изразили ние? В Учението на Мъдростта това е изразено с една особена фраза – човекът бог в развитие! Милиони години човекът е бог в развитие – от онова тотемно минало до това, което каза Христос: Аз и Отец сме едно!

Първата повеля на Посланието е най-странната същност – да се сложи граничният камък между Добродетел и Знание. Учението Път на Мъдростта е Знание! С какво трябва да се започне? Трябва да се започне с една истина, казана тихомълком в душата на всекиго, когато неговият Творец му е чертал Пътя. А тя каква е? Тя е, че бъдеще не се връща – бъдещето се създава, бъдещето се отвоюва! Вие минало може да върнете, вие вчерашното настояще, което е днешно минало, може да го върнете, но бъдеще – не! Бъдеще...

И тук е вашата отговорност. Тук е вашата обреченост. Вие тепърва ще осъзнавате обречеността си. Аз затуй казах: Позволявайте ми не да ви обичам – позволете ми да ви живея! За да може наистина да правите живот, а не да се обичате!

• Събожникът не може да проявява валентността на обич – събожникът трябва да живее другия, той трябва със Знание да воюва за бъдеще!

Това е вашето име. Оставям настрана ония пикантности, които ученията дават; оставям настрана какво е дадено досега – важното е какво трябва да се направи за бъдеще, какво трябва да се извоюва, за да го чакате!

Ето защо идеята за нас е, че човекът е предназначен и в никакъв случай доктринерствата на миналите култури и религии нямат основание да бъдат властни чрез тезата за поведението на предопределение. Това е смешка! Една от най-големите смешки – „предопределени“. От какво? Особено тези религии, които не приемат прераждането – от какво са предопределени?! Предопределение...! Не, не!

Духовните вълни имат културата – те имат белезите, те имат енергията, те ви зоват! И вие нарушавате нещо, за да отидете ново да правите – в повечето случаи, разбира се, несъзнателно. И аз се питам – дали Адам като ум, когато дава имена на целия свят, това е било съзнателно, или е била уловена вибрацията на Твореца, Който, след Сътворението, от планетната плът взема и изгражда Адам и така Адам знае вибрацията на сътвореното. Затова неговият ум може да нарече всичко. Това, че акумулираната енергия сведе висшия ум в по-нисша степен – за да стане той Земен Адам, е една от големите тайни, която създаде имена на света. (Тези имена и до днес са валидни.)

После му е казано: Слез долу и се обработвай! Значи еволюцията му е потребна, а бунтът му, а революцията е отговорност. Така се изгражда голямото тайнство – човекът бог в развитие. В този смисъл аз говоря за Конституция на битието, която е човешка конституция. Адам, Земният Адам прави Конституция на битието! И от това вече, докъде се простира будността, вие слагате членове в Конституцията си и отхвърляте онова, което е отживяло. Нейната просторност, както казах, е изчерпаема, но Пътят на битието е неизчерпаем!

Това трябва да се разбере, за да можем да кажем защо добродетелите трябва да спрат своето отвоюване. Ако те са станали плът и кръв, тогава няма место с незнание да продължим да правим прегрешение.

• Знанието е тайната на Учението Път на Мъдростта!

Мъдростта има само една утроба – утробата на Бога, и само един гроб – гроба на Възкресението! Значи какво е вложила тя в нас, за да ни изчака? Дала ни е раждане и ни е дала Възкресение! А Възкресение вие не може да направите без това, което казваме в миналото Послание: Извървете своите Голготи![1] Ако вие не извървите своята Голгота, не може да се срещнете със Себе Си – не може да изречете това, което каза Христос: Аз и Отец сме едно също! Вие не може да извършите едно от най-свещените тайнства – великото Самокръщение.

Много фигурно е дадено в Евангелието, че Христос има първо кръщение, има второ кръщение, но има и трето кръщение. Христос има едно кръщение в обрязването, когато е нa 8 дни; има второ кръщение, когато е на 28 години (не на 30 – тези, които разбират от тайнствата на числата, знаят тяхната съкровена енергия, че през седм`ици стават еволюциите); и Христос има едно Самокръщение. Кръщения вън от Него и кръщение вътре в Него!

Христос е първият, Който прави Възкресение с вътрешна сила. При Него няма кадуцея, който може да възкреси мъртвеца с енергия от Мировото същество. Той се самокръщава с висшата духовна сила – Кундалини, с Диханието на Своя Отец. Виждате ли, че Той отвоюва бъдеще (за да можем да имаме дързостта да кажем, че бъдеще не се връща), Той го отвоюва – изходи Голготския път! Това е силата на голямото въображение, това е силата на Твореца – Аз и Той сме едно!

А какво прави световната култура? Казва едни бледи думи за това, което е най-великото и най-тайното – там, на Голгота, черепът на Адам трябваше да се срещне с Кръста на Христос! Кога и как? Когато трябваше Иисус да бъде разпнат и Адам да стане отново освободен от земната си дреха. За тази среща трябваше единият да се научи да ражда – да акумулира Мировата енергия и да продължи рода; а другият – да изходи Голготския път. Вижте каква последователност – ако вие не извървите своята Голгота, никога няма да се срещнете със своя череп. Никога! А черепът е, където е съхранена енергията, която в Адам е сложена изначалото. Така че тази най-голяма среща – между черепа и Кръста, е едно от най-великите тайнства, за да знаете, че йерархията на Духовните вълни ви прави свободни чрез Знание. Чрез Знание!

В Посланието тази година е сложена структурата на Учението Път на Мъдростта. Тя вече е от няколко десетки години давана. Следователно, когато говоря за тази Конституция на битието, ще ви кажа, че в същност Учението Път на Мъдростта е една планетна социология. Затова – отвоювайте бъдеще, за да имате една планетна социология с Учението Път на Мъдростта!

Път е имало винаги. Но Пътят и пътникът още не са били едно и също. Защото, все пак, за пътя, който е ходил човекът в поклонение на тотема, не може да се каже „аз и тотемът сме едно и също“. Тотемът е бил едно животно, бил е един дъб, тотемът е бил една кула (Вавилонската кула – копнеж за небе). Човекът е ходил този път и дори може да е казвал, че е едно с тотема. Но когато у него Божеството му казва, че е сътворен по Негов образ, защото „рече Бог: Да сътворим човек по Наш образ...“[2], тогава божеството-тотем е сътворено по образ на човека. Странно! Кой е услужил – Бог или човекът; човекът ли, който е изповядал тотема?...

Отделен е въпросът от този тотемен път до Пътя на Мъдростта колко време човекът е изграждан; колко дълъг е този път на еволюцията, ако приемем, че в началото Адам е поревнал за знания, но е възмезден с грях. И в този път, вървян до Учението на Мъдростта, наречен път на добродетелите, какво той е направил от оня първичен Адам. Небесният и Земният Адам! Разликата е много голяма, макар че не могат да бъдат разделени – човекът не може да бъде разделен в първичния рефлекс за съществуване като вложено Дихание, като сложен път (осъзнат или неосъзнат) в голямата идея да стане бог в развитие. Колкото и различни да са, те са сътворени...

Ето тези тайни Учението Път на Мъдростта ви разкриваше в продължение на повече от десет-петнадесет години.

Тогава какво трябва да кажем и за Голгота? Тя е една от най-големите идеи, за да можете наистина да направите Самокръщение – третото кръщение. Сам се кръщавате! Кръщавате се в основание на Възкресение, чрез своята внесена сила – Диханието на Отца у вас. И всеки, който е имал пробудата на тази сила, макар и в основните нейни вибрации, знае великата `и тайна. Може да я оспорва, защото човек винаги ще има йерархия на мисленето, ще има йерархия на признанието, докато будността му не е още Божествено съзнание. Тя може да бъде съзнание на индивида, тя може да бъде съзнание на личността, но не още на Онова, Което нарича Бог. Затова говоря за Самокръщението, което ви дава основание да възкръсвате. Да възкръснете!

Идеята за Възкресението не е чужда. Тя, може би, е най-основната потреба за бъдеще! Но казах, че то не се връща, то се извоюва; то се отработва, то се създава! И когато проследите Пътя на Христос, виждате как Си е създал предпоставки, как Си е извоювал основание за Възкресението, вложено с Диханието на Отца Му; извоювал е Възкресение в гроба чрез събудената Кундалини... А Възнесението е демонстрирана и овладяна безсмъртност! Така Христос подчертава, че смърт няма.

Казвал съм, че смъртта е преходна, тя не е властна. Затуй е сложена антитеза – безсмъртие! И въображението е родило една голяма тайна – родило е Митологията, която е направила безсмъртни богове. Защо трябва да се измъчваме, че има смърт и че тази смърт е едно страшилище; че тя е някакъв скелет, на който са сложили една коса и той върви и коси!? Ами самата тази тайна на митологичните божества? И те не са едно-две, една митология има по тридесет-четиридесет... Откъде намериха толкоз безсмъртни енергии? Това не дава ли идеята човек да помисли: „Щом може от някакви стихии да се правят безсмъртници, защо ние, хората, трябва да умираме?“ Ето дори един каламбур: дали безсмъртието ви прави божествени или божествеността ви е направила безсмъртни? Като че ли, по-лесно се приема от безсмъртие да се върви към божественост, отколкото обратното – по-човешко е, докато се освободим от човека! Решете големите въпроси! Тази тема за безсмъртието – изведете я от митологиите. Защо боговете да са безсмъртни? А толкоз величаво е, че човекът ги измисли, на него бяха потребни – да има един тотем, един лъв да му е божество-покровител, едно куче...

Отделен е въпросът дали като утеха във вероизповеданието, или като знайна истина на посветените, но смърт няма! Когато имаме битие с преходността, със своето тление, с тази земна материя (за която казвам, че трябва да бъде одухотворена), то е най-доброто свидетелство, че смъртта я няма. Контраверсната същност – че има безсмъртие, показва, че може да се възкръсва. Да, може! Но кога и как?

Ето това са предпоставките, идеите, формулите, които отправя Битието и които изисква Богочовекът – Син, а след това Единосъщ. В този смисъл ние можем да говорим тогава – коя е основната същина на човека в Учението Път на Мъдростта? Какво казахме – че човекът е Богоосезаема необходимост! И в своето поклонение пред тотема сам е трябвало да се защити в идеята за Единосъщието. Колко много път е изходил и колко непреходен остава още като бог в развитие!

Човекът наистина е една Богоосезаема необходимост, а Христос – Иисус, Който става Христос, съм казал, че е живяно човечество. Живяно човечество! Това е най-голямата тайна, за да Му се отреди место да изходи Голгота; да Му се отреди право на Възкресение, защото носи Диханието на Отца. Това, което ние казахме после, че го имаме като Книга на Живота във всеки човек. Тази Книга на Живота е новият олтар на човечеството в Пътя на Мъдростта – олтарът на бъдещето! Човекът няма вече да сложи агнето на гърба, за да го занесе принос; пред този Олтар не се слага агне в принос – ще бъде смешно! Сложете един израз на срещата между Човешката божественост и Божията човечност! Там човекът ще влезе при Себе Си – там не се иска нищо. В тази Книга на Живота няма принос друг освен волята на Богочовека. Това е олтарът Книгата на Живота – бъднина на човека. Когато ще сте свободни от задължението!

Така че Пътят виждате как се е ходил (и продължава да се ходи) от тотема до Човека-Бог, т.е. до Бог в човешки образ, или Човек в Божий образ; до това, което съм казал – идеята за Съсътворителя. Къде го има? Христос Го направиха Единосъщ, но културата им не стигна до тайната да бъде Съсътворител, макар че Единосъщието с Отца Му позволява. Не Му сложиха тази енергия...

Колко общо валентността „събожник“ вгръща човечеството в едно! Тогава без стеснение можем да говорим за Съсътворител. В този смисъл съм казал, че Пътят е повече от пътника. Кога? Когато ги разделим – някой влязъл в пътя на еди-какво си... Когато сте ги разделили – да, имате онзи, който става последовател на известен Път. Но имате и Този, Който е чертал Пътя, по който ходят другите! Тогава?! Това, което във филма „Пътят на Мъдростта“ е казано: „Пътникът става Път!“ Това е Единство! Това е Единосъщност! И тя не е нужно да бъде благословена – потребно е да бъде осъзната. А когато е осъзната, трябва да извика воля на приложност.

И така, ние приехме един сътворен Адам. Но какво му е липсвало на Адама, след като е създаден от цялата материя, която има планетата? Адам е планетен. С какво той можеше да стане Миров? В Учението е казано – с това, че му е дадено (като право) да ражда. Адам ражда! Това е една от най-големите тайни на Сътворението, защото Адам не е роден. Аз дори на шега подхвърлих: Адам имал ли е пъпна връв? Не, той е сътворен. Пъпната връв връзка с какво е? Не само с майката! Тя е връзка с Мировата енергия, която е пресътворителна! С най-висшата енергия в света – енергията на пола, половата енергия. И как е концентрирана само – защото след това, като се изведе от него Ева, тя също става раждаща! Така трябва да се гледа на тези, така ако бих могъл да кажа, големи имена – Адам, Ева. Къде е обаче тайната, за да раждат? Ева има ли пъпна връв? Ева дори не е сътворена...

Идеята на Сътворението предварва човека в раждането. Човекът като смъртен бог, предварва Еволюцията! Казано е, че Бог създава човека по Свой образ – но го създава, а човекът ражда човек! Затова казвам, че една от най-великите сили в Мировата даденост е половата енергия. Отделен е въпросът каква нерадост му предоставиха – предоставиха му удоволствия, да бъде доволен, та когато е грешен, да бъде подчинен. Но това не е пътят на Учението на Мъдростта! Констатацията ни може да бъде смутителна, но греховността не е наш път.

И няма гробница вън от нас! След като дадох такава характеристика на смъртта, тогава има ли место на гробницата вън от нас да `и дадем престиж и път?! Това е поведение на ония, които правеха пирамиди, за да имат гробници, където трябва да се ходи на поклонение. За да владеят света! Трябвало ли е човек да бъде владян? Да, за да направи социология, колкото и незавидна да е съдбата на прозрението му. И с йерархията на Духовните вълни, която Учението на Мъдростта даде, ние виждаме не предубеденост в идеята да бъде владян, а необходимост за изграждане. Да се изгражда поведение, не още да се прави Път. Но човек и само едно в дадено свое поведение или дадено свое раждане да усвои, е вече във възможност друго стъпало да гледа. И това е достатъчно, че Пътят може да се върви и е потребен. Изграждането на поведението е това, което нарекох таблица на добродетелите, които са сменяли, разбира се, и поведението. Добродетелите са също както законите – полезни донякъде и трябва повече смелост да бъдат променени.

Ето защо, когато говоря какво в същност оставя Учението, аз казвам, че то воюва за едно бъдеще! Какво е бъдещето, в края на краищата, ако трябва да се попитаме, и каква е неговата същност? В Културата на Учението Път на Мъдростта бъдещето е човекът бог в развитие. Или това, което Христос каза: Аз и Отец сме едно! Това в ученията на вероизповеданията е хула; даже евреите бяха казали, че Той е богохулник. И сигурно за тях е бил богохулник, щом можаха да мотивират как да Го убият. И Го убиха – разпнаха Го!

Не е смутително, че може да предизвикате гнева на институти или на личности. А Той извика гневa както на институцията Синедрион, така и на личности. Какво направи тогава първосвещеникът? Поиска: „по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине.“[3] Защото било „богохулие“. Кое е богохулие? Че сте казали, че сте единство с Отца! Оскърбен ли е Отец? Кой е оня, който може да определи присъдата на Отца, и то в това време, когато социологията на поведението се решава от присъствието на институцията, която винаги е пристрастна... (Институцията е пристрастна, но, както казвам, институция не може да се направи без личности.) А Той извоюва бъдеще! Те това не осъзнаха. Грешката на всяко настояще е, когато прави гроб на бъдеще. Но няма гроб за бъдещето! (Това е голямата грешка и на политическите ситуации, които мислят, че могат да погребат Пътя. Не!)

Затова казвам, че първото нещо, което Учението Път на Мъдростта предоставя, първата теза е воюване за бъдеще! За да може наистина бъдещето – което не се връща, да се създава.

Втората теза е Знанието – вместо таблицата на Добродетелта.

• Учението на Мъдростта създаде повеления за знания – те са светлината, с която то трябва да ходи Пътя!

В Знанието, безспорно и в Пътя, който винаги ще бъде настоящ, има една идея – Служение. (Служение – не подчинение!) В този смисъл тогава – какво е Знанието, какво е Пътят? Едно настояще. И това настояще трябва да бъде осветено със Служение, с това много малко, но много съществено допълнение – без Себе си! Когато служите за Себе си, вие егоцентрирате. А когато още егото ви е по-властно от Сътворителя, не можете да не създавате конфликт. Може би точно тази първична изява е създала в хрониката на човека необходимостта да стане добродетелен, та белким облагороден, когато го извикате на служение без Себе си, наистина да се пожертва, както са се пожертвали много от посветените.

Колко трудно е обаче това служение без Себе си показва неуспешната роля на добродетелите. Те, разбира се, не могат да бъдат обезценени в стойността да се събуди отговорност. Може да не са свършили всичко от това, което е искала доктрината им, но все пак те направиха от човека будност за отговорност. (А ние ще говорим вече за бъдност, която е осветена!)

Будност за отговорност е цялата тази програмност на добродетелите – и в Десетте Божии заповеди, и в Дванадесетте повеления на римляните или Осемте на Будизма. Едва в Учението за Любовта трябваше да надмогнете какво – да надмогнете врага! Но когато врагът е вън от вас, добродетелите не дават резултати. Когато врагът е вътре, тогава може да го надмогнете, като сте събудили отговорност! Това е голямата тайна. Затова от Дървото на Живота ние ще направим това, което Учението оставя – осветена бъдност, та Пътят на Знанието да не ви препречи, а да ви улесни да имате прозрението. Или да имате онова, което казах за Адам – че е бил постоянно в откровение, когато още не е имало обстоятелства. Бил е постоянно в откровение, но тогава се събужда една тайна – да яде от Дървото на познанието. И когато става обстоятелствен, вие виждате вече таблиците на добродетелите (независимо дали са десет на брой, дали са дванадесет).

Така че този път – на Добродетелта, не даде търсения резултат. Защото, когато има съображение, човекът по неволя нарушава някой член от Конституцията; или слага свой член в Конституцията. (Както в предишната Конституция имаше, че върховенството у нас е Партията. Такава голяма ирония...) Трябва, когато е казано Не кради!, наистина да не крадеш; Не лъжи!, наистина да не лъжеш; Не убивай!, наистина да не убиваш – но тогава къде остава проблемът „за себе си“ в идеята „Как ще имам сигурност?“, когато неосветената материя е неудовлетворена? Затова казахме служение без Себе си, но не да се отрича материята, а да се одухотворява.

Добродетелите отричат материята – Знанието на Мъдростта я одухотворява! Ето виждате колко е странно – какво е Знанието?

• Знанието е Път в настоящето!

И има една голяма битка, която ще продължи. Тя е започнала още навремето в Сътворението – битката между знание и вяра. Още когато е поревнал Адам да иска плода на знанието, са му предоставили не само наказанието, а са му предоставили принципа да вярва. Това е абсолютната власт на Йехова – една от най-големите грешки, която си позволи юдейската религия. За съжаление, в принос на християнството влезе вече вярата, а не доказателството, не знанието. Затова се каза, че „няма доказателства, има вяра“.

Вярата не може да има неизходен път – тя е донякъде. Дори елементарното в човека поревна за знание – астралът, нахранен от потребата на ума. Резултатите са ясни. Кой е онзи, който ще отчете някога дали историческото основание за формули, наречени добродетели и таблици, изигра по-важна роля в изграждането на човека бог в развитие, или будността на Диханието в човека, на събудената Кундалини (която беше в запрета в продължение на хиляди години)?

Знанието е идея, не идеология! И ако погледнете на социологията на съвремието, вие ще видите, че никой няма идеи – нито Европа, нито Америка, те имат идеологии. И проблемът е, когато религиите станат идеологии! А идеологията е винаги съображение. Но къде да сложите приложността на идеята... Приложността на идеята ражда необходимостта от идеология – идеологията е социализиране на идеята. И когато тя почне да се възприема, няма еднакъв ранг на възприемане. Тогава имате това, което социологията казва – разслоение. Не е проблем дали са класи, дали са касти. Имате необходимото разслоение по силата на това, че законът за прераждането градира в изпълнение на идеи. Когато даден човек възприеме една идея и от нея направи един акт, който го оформява като водач, безспорно той става личност (той не е само маса, както се казва). А този, който последователно става съпътник на водача – жрецът, той донася енергии, т.е. идеята е жрецът, но цезарят изнася енергиите.

Така че този, който от идеята може да стане цезар, той почва да има водителството, с което, съхранявайки тезата си на водач, създава привилегия. Привилегия, която не всякога е добродетел, но която е необходима. Това са социалните общества – нямат идеята за събожник, а имат отсрещния. И този, който носи меча, може да нарече отсрещния враг, и тогава трябва да го подчини. Тук е и грешката на религиите, когато, обявявайки тезата за грях, създадоха идеологически различия. Това, което не иска да се подчини, го анатемосват; онова, което иска – го награждават. По този начин създават разслоение. Разликата между принцип и идея – ето къде е разслоението. Онова, което играе ролята на водачеството, на налагане на дадена социология вече като идеология, то е принцип – то съхранява идеята. Идеята не може да остане чиста, не може да остане само идея – трябва да има приложност. И тогава приложността започва да я краде. Всеки си взема от една идея това, което за него става. Тук е именно недобродетелността – чрез чужда идея ти да дойдеш до един принцип и този принцип да те облагодетелства, а и да направиш зломислие за този, който я е внесъл – тук е липсата на социалния морал. Социалният морал се купува; лошото е, когато личният морал започне да се продава!

Така че разслоенията са ясни – идеята и принципът, който от своя страна създава идеология. Могат да го мотивират с каквото си искат. Така се е създавало класовото общество. Класовото общество е идеологическо общество. Много добре го казаха: класата на привилегированите, класата на трудещите се и идея за средна класа. Няма средно мислене, за да имате средна класа, но имате поведение, което иска от дадена идеология да получи привилегия. Защото средно мислене няма. Ето това е голямата игра. И ние виждаме да се ползва улея на известни идеологии, с който са навикнали дадени обществени слоеве да вървят.

В този именно смисъл трябва да се разберат идея и идеология. И страшното е в т. нар. Близък Изток, в целия азиатски свят, най-вече в мюсюлманството – там имат идея, която е идеология. Не говоря за прехода, който все още не са изживели китайците – те също направиха от идея идеология. Но мюсюлманството вече е подсилено с нещо друго – това е клетвената преданост, която е ужасяваща.

Ето виждате тогава каква е стълбицата, какво е Дайте Знанието на Учението Път на Мъдростта!

Третата теза в Учението е: Свобода от минало! Човечеството не само е жертва на липсата на тази свобода – то дори не осъзнава идеята за свобода! То само или немотивирано отрича миналото, или покорно приема волята му като традиция, като сила, която има властност, която е създала паметниците на културата, паметниците на битието, наречено история. Човекът е много силно обвързан с история. В този смисъл отговорността е първата даденост, когато трябва да говорим за свобода от минало. Именно отговорността е, която може да ни освободи от вековните понятия, от онова, което Земният Адам е създал. Адам е създал земни понятия, оставил е много дълбока диря.

Тази тайна на утвърдените понятия става удовлетвореност и толкоз е властна, че преминава в традиция. Както с присмех понякога говоря за кукерите, че разиграват най-различни танци, дрънчат с най-различни украси с идея, че какво – гонят сатаната... Както виждаме не столетия, а хилядилетия никой не изгони сатаната. Когато имате признание за сатана – а това е религиозно догматирано, вие не може да го махнете. Трябва или да махнете институцията, или да се освободите от догмата. Сатана – това е ужасът! Дали е дуалистично начало, или царства в едноличната божественост, няма никакво значение. Това е догматична сила и е голямата беда на човечеството в ненамерената идея „свобода от минало“.

Когато сте правили конституционност със събития, наречени история (а тя толкова понякога е фрапантна), тези събития стават често така натрапчиви, че като сила на традиция ви държат в попечителство с хилядолетия. С хилядолетия... Традицията съм я кръстил, може би преди петдесет години, че е убийца. Аз съм, който признавам и ще признавам традицията, но само когато се роди нещо, за да стане белег на трайност. А когато невежеството почне да го разиграва и да се кичи с китки, когато венците на Дионис почват да играят важна роля в събитието на този велик посветен и стават смешка в културата – извинете, но тогава наистина традицията е убийца! Защото с това се отъпява едно съзнание, което навиква с годността на културното равнище на дадена епоха.

Човечеството се страхува, понеже винаги е смесвало еволюцията с революционността. А революционността в големите Духовни учения е вътрешна – революцията е вътрешен проблем. Евтиният бунт, който се нарича революция, е именно силата на незнанието, което мисли, че волята на насилието може да променя, когато не се съобрази с това, което се нарича еволюция. Това е трагедията на тези революции. Ако една революция не е вътрешна, хората нямат просперитет. Може да стои и седемдесет години, както стоя Великата октомврийска, която може да бъде в съзнанията още двайсет години, докато будността освободи невежеството, но това не е вътрешна революция!

Небесният Адам и Земният Адам... Вътрешната революция каза на Адама: Иди от Дървото на познанието да ядеш плода! Адам, като ум, го даде на жена си, даде го на Ева, която е астралният образ. Това са знания, които трябва да ги имате, с които трябва да ходите, с които трябва да отстоявате. Не е страшно, че има онова, на което посветеният казва „невежество“. Посветеният не обижда невежеството, но не може да го толерира. И не бива да го толерира! Но в никакъв случай не може да извадите меч срещу невежество. Тогава създавате карма. Така се е родила кармата. Мечът срещу невежеството създава карма с идеята, че се прави просперитет; че се дава една благинка повече; или че се слага някаква валентност на доброто.

Можем ли да кажем тогава какво е свобода от минало? Отговорност! Отговорност да хвърляте старата дреха; да кажете: „Всичко ново творя!“ Но за да бъде трайно едно минало, се създава ужасът на традицията – идеята става идеология. Докога? Нямаше измерение, защото нямаше културата на йерархията на Духовните вълни. Сега, когато това стане общовалидно, ще се види, че определени идеологии почват да търсят своето прераждане от една вече овехтяла идеология.

Самата йерархия на Духовните вълни не може да закрепи една култура с хилядилетия. Пет хиляди години вече в Индия има вътрешен живот на няколко прослойки, които въобще нищо общо нямат помежду си, но съжителстват. Това е обида, защото една прослойка, примерно казано от един-два милиона, в Индия прави културата на държавата, а другите правят култура на битието си, на своята социология, на дребния тип човек, на навика, на традицията. Така че в бъдеще ще имате предпоставките, че самата доктрина няма да има защитата в непреходността. Защита в непреходността няма да има – по неволя ще трябва да дойде другото! И в бъдеще културата на Учението Път на Мъдростта ще смени отговорността за поведение, което сега се наблюдава като недоволство.

Ние се ласкаем, когато исторически се явяваме на сцената, за да ни покажат с какво сме богати. И не можем да отречем историята си. Не само собствената си, световната история не можем да отречем. Но можем да я променяме. Така както Христос не остана подвластен на юдаизма, а направи ново Учение, в което сложи тайната, че човекът е бог. Това е свобода от минало! Разбира се, до такава степен „осветената вода“ Го поръси в Учението Му, че не остана нищо от Него. Остана формула, че има Христос – не Живот, не великото тайнство Аз съм Възкресението!

Колко се работи за това Възкресение... Защо трябва да го приемем само като чудотворство, а не като реална възможност в одухотворяване на материята, не като познание на човека, че е многопластов!? Ето това са нещата, които Мъдростта казва. Тя дава, че Христос, като едно живяно човечество, остави Книгата на Живота, в която бъдещият мирянин ще отива да принася своите минали дарове, наречени добродетели, за да познае Пътя към Дървото на Живота!

Затова в Посланието тази година (в третото повеление) имаме: Осветена бъдност е вече Пътят към Дървото на Живота! Адам даде как се яде плода (и плати) – но плода на познанието. За първи път Учението Път на Мъдростта ви отвежда към Дървото на Живота. Предшественикът ни Адам направи дързостна стъпка, събуден от Ева, от това, което наричаме желание, и, разбира се, беше прокълнат. А всъщност съвсем не е вярно. Когато четем внимателно третата глава на книга Битие, ще намерим, че Бог Отец го гони, като казва преди това, че Адам стана като един от Нас, боговете, да знае що е добро и зло![4] Значи културата на боговете е в знанието на добро и зло!

А каква е културата на този, който ще яде от Дървото на Живота? Безспорно културата на Единосъщието, защото е човекът бог в развитие. Да знаете добро и зло..., но ние вече казахме, че няма зло, има нееволюирало добро! Хората обаче ме питат: „Ама как да няма, ето вчера – примерно казано – един влезе и ограби еди-кого си!“ Това е преценка за добродетели, които без знание не могат да научат човека, а и той само ги проявява като поведение. Поведение само с констатация не прави развитие! В развитието е смисълът на мировия бунт, който става и със съответни потопи или сегашните цунами; с него могат да се разберат и социалните революции.

Хората се оплакват от това, че статуквото им на добродетели е нарушено, защото още не са яли плода на Знанието. Нямат Знание, а камо ли да бяха яли плода на Живота! Аз съм Пътят, Истината и Животът! Колко ясно – трябва да извървите Пътя, трябва да познаете Истината. Тя пък може да ви направи, както казва Христос, свободни: Само Истината може да ви направи свободни! Другото е поведение, което изисква „гнева на Бога“, за да бъде покорно извършено определеното дело.

Когато Го разпъват, виждате колко смислена фраза изрича Христос: Господи, прости им, те не знаят какво вършат![5] Той сочи какво е Знанието – защото стрелката на Неговата божественост, тогава на Разпятието, показваше Единосъщието Му с Творецa, за да може наистина да посочи какво липсва на бъдещето. Само Единосъщието може да даде какво му липсва! Затова казвам, че бъдеще не се връща, то се извоюва, то се създава! А Той го създаде, за да извика в Себе Си Единосъщието с Отца Си: Аз и Той сме едно!; за да може да каже това: Прости им, те не знаят! Виждате къде се крие и Неговото благородство. Не е в добродетелите! Тогава разбирате защо сме сложили фразата: Знаещият е повече от безгрешния! (С една фраза сме казали цяла култура.) Дори от безгрешния! Защото степените на усвоеното знание могат в междината си да позволят пропуски, но Знанието като генерален път, като отворена завеса в храма на просветлението, което ви дава идея за предназначение, е идея за свобода от предопределението!

Тези всичките идеи, в продължение на толкова години, са дадени в Учението на Мъдростта. Учението на Мъдростта е наистина граничен камък между онова, което таблиците на добродетелите ви оставиха, и бъдещността, която Пътят на Мъдростта ви чертае. Тази, ако мога така да кажа, е голямата истина, за да приемем преходността на смъртта не толкоз само с контраизраза – идея за безсмъртие, а с това, че стрелката винаги ще има едно водителство. Стрелката на Човешката божественост ви води към това, което се казва Единосъщие! А Единосъщието през какво минава – през Възкресението. Можем ли да правим Възкресение, ако не сме одухотворили материята? Не можем!

И така, винаги ще трябва с всички сили тази утроба, която нарекохме утробата на Майката, да ражда, безспорно, сина на Възкресението! В този смисъл ние имаме един великолепен социален пример как се върви към осъществяване на големите неща. Ето този Адам, в своята изява на Небесен или Земен, е освидетелстван от едно Мирово Съзнание в лицето на Иисус Христос – Помазаника; Човекът, Който е бог в развитие, Който е наистина „Аз и Отец сме едно“. Няма по-голяма оптимистична теза в света от това, човекът да бъде бог в развитие! Ама трябва да се изисква от него Божественост – вложената Божественост да излезе в човешката му даденост!

Същината на човека винаги ще бъде, че той е една планетна социология (тя няма нищо общо с класовите битки) в приложността на Родения чрез сътворения! Защото кога Бог ражда човека? След като го сътворява, Той го ражда със Своето Дихание и създава първата социология – планетна социология. Това е Път! Другото е вегетативност, която безспорно всички наблюдаваме. Затова говоря, че то, самото Учение Път на Мъдростта е вече една нова планетна социология – съвършено различна!

И знаете ли колко е трудно, когато човек има малката будност, а трябва да понесе голямата отговорност за една социология? Безспорно, че сега Децата на Деня ще правят планетна социология, макар Служението им да е Мирово. Но когато изградят планетната си социология, със своето Мирово съзнание (за което трябва да бъдеш без Себе си) могат да изграждат и Мирова социология. А това е поведение! От кого се диктува вече? Диктува се и от това, че имате събожници, а нямате класови врагове, нямате беден и богат. И не само щедростта е, която трябва да смекчава вината на богатия в съзнанието – по-важно е бедността да не роптае срещу имането, а да направи волево приложение и тя да бъде богата.

Това е социология, която Учението Път на Мъдростта трябва да направи, ако щете в онова, което се нарича политически глед. Защото социологията на света е рахитична, тя е в двубой между капитал и труд или някакви други там формули. Това не е битие, но то е еволюция! Еволюция... И когато ние разберем еволюцията, тогава можем да поискаме революционността в душата на човека, на твореца, на Адам, който казва, че се е видял гол.

Виждате, че още изначалото е сложена една нова социология – конфликт. Конфликтът е социално битие – между притежавано и чакащото. Човекът, по пътя на прераждането, е носил конфликта. Най-малко с това, че когато не е могъл да приеме възмездието само като чужда ръка, е поставил въпрос (първият конфликт): „Защо?“ Сега може да каже: „Защото злото е нееволюирало добро!“ А какво крие това нееволюирало добро? Каква социология създава? Как определя конфликта, какво възмездие дава на конфликта? Ето проблемите.

Историята може да прави събития, които могат да бъдат обяснени с конфликта; историята може да прави бунтове, за да търси неравновесие. Но неравновесието не е предпоставка да създадете равновесие! Ето защо, когато искате да обясните социално-историческите дадености, потърсете тази теза, която сложихме – йерархия на Духовните вълни, за да знаете защо сте изповядали един тотем, защо сте изповядали едно дърво, и на него, на онзи, който е бил вън от вас, сте правили толкоз много молитви, колкото сега не правите на своя събуден Бог вътре у вас.

Има едни знания, които определят това, което се нарича Коренни раси, подкоренни раси... Ето, сега ние сме в лоното на шестата подкоренна раса на Петата коренна раса. А има седем Коренни раси със седем поделения, които определят историческото ни присъствие и могат да ви дадат поне малки, формални обяснения за големи конфликти. Да, дадени са, и Блаватска е дала големи знания – че тези културни духовни раси в своите поделения осъществяват исторически събития в идея на принос на еволюцията.

Така че има и обяснения – може би не са достатъчни, но не са ненеобходими – те са необходими поне за информация като култура, за да не се влезе в безвъздушно пространство, че историята няма трайност. И идеята за прераждането ще си остане една голяма необходимост, за да не закотвим някого, както безотговорно и трите големи религии са оставили своите смъртници да чакат в отвъдността хиляди години – и юдаизмът, и християнството, и мохамеданството. (Мюсюлманската е още по-жестока в това отношение, още по-необуздана в идеята да се отмъщава.)

Сега ние имаме основание да водим една битка да създадем Културата на Мъдростта. Така че, за да воювате, както се казва, за всичко това, трябва да имате яснота – идея или принцип? Ако приемете, че Адам е идея, трябва да приемете преходността на принципите, които е приложил. По този начин бихте решили големия проблем за бъдещето. За бъдещето на Учението, което е потребата!

Тогава онзи гняв, който сме употребили, за да правим бунтове, да правим исторически събития, изглежда много смешен. Но Новата култура още е далеч. Сега Учението Път на Мъдростта ще я даде, за да видите колко смислено безсмислие е бил бунтът и колко потребна е била енергията, вложена заради история, която дадена част от йерархията на Духовните вълни е поставила в право на изповедание. Знаете ли колко смешна изглежда културата ни? Не нашата – на България – световната. И колко потребни са гърчовете, с които епохите трябва да хигиенизират своето историческо право на покров или на отричане.

Затова в Повелението Дайте Знанието на Учението Път на Мъдростта! исках да се спра отделно, за да се види колко потребна е човешката жертва, когато осъзнае, че смърт няма. (И много хубаво го показва Христос след Възкресението си – „Смърт, къде е жилото ти?“) Това не са фрази. Не! Те са пълни с толкоз много тайнства и знания, с толкоз много енергии, че когато наистина направите това велико причастие, когато един поне член от Конституцията на битието стане властен във вашето бъдно поведение, вие ще разберете какво е това Дайте Знанието на Учението Път на Мъдростта! Знанието! Това е голямото откровение, това е голямото тайнство тази година!

Хората си мислят, че такива фрази са наркоза, защото онези, които водят човечеството, искат то да бъде в наркоза, в културна наркоза. За да има просперитет таблицата на добродетелите: „Tи си грешен, трябва да правиш молитва и трябва да плащаш за грехове – купи си индулгенция!“ Та това не е ли най-големият позор на историческата сцена – да си купиш изкупване на грехове!? Култура? Правим я. Защо? За да намерим мотиви, та мисленето ни да оправдае отрицанието...

Но ако разберете тайната на всяко отрицание, тогава бихте приели, че нееволюиралото добро може да го нарекат и зло, но то еволюира. Така бихте спрели отрицателната сила – бихте я трансформирали, за да може да правите простор на бъдещето, да отвоювате место на бъдещето! Защото, какво значи да отвоювате едно бъдеще, а то няма место у вас – когато копнежът ви на тази дързост, че човекът е един бог в развитие, няма с какво да го удовлетворите?! А тази дързост е не само потребна. Тя е велика!

Ако човекът може да намери достоен пристан на своята Божественост в служение на една материя, която одухотворява, тогава няма да има смут в голямата идея „Възкресение с път за Единосъщие“! Тогава няма да има страх от несъвършения, който е в пътя на развитието; няма да има страх от страдания, на които е подложен, а ще разбере големия закон на развитието. Големият закон е, че е еволюиращ бог! Тогава вече страданието няма да го смущава. (Както Ева, която е изведена, познава болката на роденото.) Тогава ще разбере и тайната, вложена в двамата синове на Адам – това, което светът с голямо невежество не само предполага, но и изповядва: че Авел е жертва на Каин, че Каин е убиец. Каин не може да бъде убиец! Каин е астралният образ, Авел е физическият образ. Кой трябва да умре по-рано? Аз съм възхитен, че един професор, когато чу тази формула, и досега неотлъчно идва на всички лекции (при това е химик, и то в световна известност), защото с години е живял смутен: „Защо Каин да е убиец, когато Бог, фактически, преценявайки даровете, поискал миризмите на месото вместо плодовете?“ А какво е казано в Битие, глава първа още – че ще се храните с плодове[6]. Какъв е този Бог дето могат да го съблазнят тлъстинките – когато му замирисали, той взел даровeте на Авел! Това не е ли гавра? Или пък е неразбиране трипластовостта на свещените книги...

В този много кратък, разбира се, конспект хвърлих светлина върху някои от основните постулати на Учението Път на Мъдростта, за да може отделно след това да разгледам Небесния и Земния Адам – тази страница от Учението: този Земен Адам и този Небесен Адам какво дадоха, как са погледнати? И вече след това да разгледаме: Осветена бъдност е вече Пътят към Дървото на Живота! Дървото на Живота, за което си позволяваме на Децата на Деня да кажем: Може да ядете плода на Живота! Кога? Когато извървите пътя на Голгота; когато извършите Самокръщение, за да може да възкръсвате; когато одухотворите материята си, за да може да кажете: „Аз и Отец едно сме!“

• Учението на Духовната вълна на Мъдростта воюва за Бъдеще – човекът бог в развитие;
• дава Знание и Път в настоящето – Служение;
• иска свобода от минало – отговорност!

Така че направете своето бъдеще – чрез Знание и свобода от минало! За това се иска неуморност, за това се иска жертва!

Ето защо е казано в Посланието, че то е на Мировото Служение.

Посланието е планетна социология и Конституцията на битието!

 

Пътят е у нас –
ако няма Път, има улици!