Пътят ви е само Служение, жертвата ви е дар!

Скъпи Деца на Деня! Нека бъде тази голяма благодат, която Мировото съзнание е отредило в човешката даденост! Да посрещаме и да изпращаме това, което ни легитимира на тази планета; а нашето съзнание, което минава и планетата, да се осъществи в своето предназначение! Не е проблемът само да правим история – проблемът е да направим духовното прозрение наш истински Път.

В този смисъл ние трябва да намерим една голяма тайна – тайната на своето предназначение. Тази тайна трябва да я познаете сега, когато казахме, че само едно бъдеще е нашият Път. Ние поискахме свобода от минало, ние поискахме благослов за бъдеще. И Посланието даде своята сила. То рече: Дайте Знанието на Учението Път на Мъдростта!; то рече: Защитете Небесния и Земния Адам!; защото белязана бъдност е вече Пътят към Дървото на Живота! Това е вашата благодат, вашата даденост. Това е вашият Път! Направете го така, както е поискан, за да нямате смут в неосъществена битност!

Не е проблем само да кажем „Честито!“. Проблем е да направим годината честита, за да нямаме неосъществена благодат, да не изхабяваме Божествената даденост в лъкатушения, в които не бива да се загубим. Ние трябва тази година да се отстоим в своето Служение. Нека този благослов да бъде не щедрост, а даденост; не милосърдие, а жертва! Пътят е начертан, той ви чака, извървете го!

Най-характерното за вече влязлата година, е числото 7 (5 + 2 = 7). А това са Лъчите, чрез които се осъществява светът – Седемте Лъча на еволюцията. Тези Седем Лъча (в книгата[1] са дадени в едно добро познание)! Мисля, че вече приносът към тях ще е, че заземяването трябва да го забравим. Тази така търсена потреба – да се опрем на минало, трябва да я отпъдим от съзнанието си. Този копнеж на признание, с който се хвали човечеството, трябва да се свали като самар от нашето бъдеще. Това е много съществено! И в Посланията си имахме такива формули – за свобода от минало. Значи носталгията към миналото трябва да бъде свободна вече. Въобще носталгията, с която човечеството живее – защото то я има и за внушено бъдеще. А трябва да го направите реализирано бъдеще, не внушено.

Така че тази година имаме един много наситен с творчество и новости Път. Може би точно в този смисъл се даде и Посланието. Без игрите, които ни е оставила Агни йога; без знанието, което у нас най-много може да бъде проблем на носталгия – това е християнството, най вече в неговата теза за обич към врага. Ние поискахме свобода – свобода от зло и свобода от враг! Сега най-добре може да се каже, че наистина правото на душата е не само да бъде защитена, но трябва да бъде и осветена.

С този Път вече можем да кажем, че 2005 година, или така както казваме – Седм`ицата, ни дава основание да се отземим и да спрем носталгията към това, което обикновено хората имат като поведение за изповедание. Идеята за изповеданието трябва да свърши, както вероизповеданието на будизма. Първом будизмът не е вяра, за да е вероизповедание – трябва да се разберат, трябва да се разграничат тези неща. Вяра има само в Християнското учение – в Правдата няма вяра, има съпоставка.

Много погрешно се натрапва идеята за вярата като познание. И свободата ни от вяра е това, което много ясно сме казали – че знаещият е повече от безгрешния! Това са много съществени неща, които тази година в Посланието са дадени. А Посланието е, безспорно, много уточнено вече. И както е казано в началото, това е да се даде Учението Път на Мъдростта, което е съвършено далече от всичко, каквото е досега дадено. Досега е давана религия, а ние даваме знания!

Второто повеление е: Защитете Небесния и Земния Адам! Върху тази теза ще се изнесе лекция, за да могат да се уточнят периметрите на един Небесен и на един Земен Адам. Имаме един Адам, който прави участие в света, наречен подземен; имаме и един Кръст, който ни дава основание да живеем в другия – Небесния Адам. Т.е. това е Христос, Небесният Адам. Срещата между тях е свобода – свобода от преизподня! С какво – че Този Христос, Който прави Възкресението, влиза в преизподнята, за да извади Адам. И затова е казано да се защитят Небесният и Земният, за да може тогава да се дойде до това – след като е освободен Адам от грях, че отива да яде плода на познанието – този Адам, освободеният, сега да има едно преосвещение на бъднината. Една бъднина, която е преосветена, която е свещена бъднина – че Пътят за Дървото на Живота е осветен! Виждате колко цялостно е включено всичко в човека – от идеята на един сътворен Адам до един възкръснал Адам, в лицето на Христос – Помазаничество. Но още нещо стои в бъднината на този Христос – идеята за Съсътворител!

Можете ли да си представите какво богатство представлява бъдещият човек, от който като земен, в края на краищата, трябва да се освободим. Ако ние не се освободим от този Адамов свят, ние тогава няма да можем да осъществим основния надпис: Няма зло, има нееволюирало добро.

Фактически нашата свобода от Адама в пътешествието е правото ни да ядем плода на познанието, за което сме прокълнати. Знаете, аз не го приемам за достоверно, защото това е проблем на религиозно убеждение, но не е проблем на истина. Истината, когато ще даде осветление... Много се чудим за метаните, които сме правили на тотема, но много е било необходимо. Там имаме една относителна истина. Някои от философите са прави, че една генерална истина няма – има йерархия на истините.

И трябват промени! Вижте как се променя поведението! Поведенията като добродетели ми приличат малко на старите закони. Ето, новите закони променят старите! Овехтял е един закон, така и известни добродетели са овехтели и трябва да се сменят с новите. А то е вече това, което казваме – ново битие.

В този смисъл именно, тази година Посланието е това – че имате една осветена бъдност и тя се нарича Път към Дървото на Живота. А Дървото на Живота вече те прави безсмъртен! Всичко, каквото си работил в тези милиарди години, е да те направи безсмъртен. Но, както казвам, безсмъртието ли ви прави Божествени или Божествеността ви прави безсмъртни? Ако изходим из началото като творчество, безспорно Диханието, Което ви дава Божията човечност, трябва да предваря безсмъртието ви. И тогава разбирате тази двойка – Божия човечност с Човешка божественост. Вие си мислите по някой път, че това са фрази на Учителя – така си ги казва... Не! Всичко е толкоз странно, толкоз стройно, че понякога аз дори се учудвам. Стига да можете да правите тази валентност, да я търсите в хилядолетията с правото да я изповядате.

И неслучайно още преди 30 – 40 години съм казал за тая среща на Голгота – срещнаха се черепът на Адам и Кръстът на Христос, внасяйки един нов елемент – Самокръщение. Защото Иоан извърши кръщение, но го извърши с вода. А Самокръщението е с какво? С Кундалини у вас! Толкоз са ясни нещата, че няма какво да разлюлеете, за да падне нещо.

Затова беше повикът Извървете Голготите! За да може тази година вече да имате извървян Голготски път. Не е важно дали точно с всичката си жертва сте изходили един път – важното е, че вече като идея го имате. А колко пъти ще се връщате да го ходите... (Аз бях там, видях го Пътя, видях и гроба. Бях там, в Йерусалим, и всичко беше толкоз роднинско, че който и да те срещне, можеш да му кажеш, че ти е роднина.)

Така че годината наистина е много благодатна. Тя не е година на равновесието и на посятото, както беше 2004 година – на шестицата, а числото шест е сеене. Оттук могат да се разберат енергиите. Направихме часовници, на които казах да пише: Пестете енергията, не времето! Енергията!

И не се оплаквайте от природата! Оплаквате се, понеже не можете да я владеете. Тя не е по-силна от човека. Защото нейната енергия може човекът да я акумулира и да я води. Но не се опитвайте да го правите сега – в някоя вихрушка да влезете и тя да ви вдигне... Това предполага една друга енергия да имате. Човекът е господарят, той е венецът на света! Но кой свят може да имате?

Колко много същности в човека са сложени от един първичен момент, когато трябва да се ориентира в природата като цяло и след това да почне той да въздейства на нея, а не тя само на него! Първичното въздействие е на природата върху човека – вторично е нашето действие върху нея. Не е проблемът в безсилието на човека, че е по-малко властен от природата. Ще дойде време, когато той ще бъде по-властен от нея! И както за Пантократора е казано – можеш да я носиш планетата на ръката си... Щом можеш да носиш планетата в ръката си, тогава какъв господар е тя като природа над теб?! Даден ли е този образец? Даден е. Но кога? Когато си Всевластник. Дадена ли е такава възможност в човека?!

Природата има същностни неща, които ни ги е дала, тя ги е дала на човека! Щом си изграден от нея, значи ти можеш да я носиш. И много добре този образец – Пантократорът, е даден в християнството. Най-съвършеното виждане в културата на човечеството – ти да носиш планетата! А ние още живеем със страха, че тя е по-властна; както сега – една цунами... Това е хигиена на природата. Хигиена. Когато има едно пренасищане, проводникът не може да пренесе повече от това – край, той се разпада. И хората са навикнали на идеята на състраданието. За да може пък в по-далечния смисъл да създават загриженост за онова, което им създава блага. Много странни неща...

Така че човекът е още подвластен, въпреки че е казано, че е господар на природата. Все още е подвластен – не владее всички сили, които са победители над това, което се нарича природа. Може ли с една ръка да се спре един ураган? Може, сигурно може. Но не е още във властта на човека – защото още не е Пантократор, не е Всевластник, а е само властник.

Пантократорът носи планетата, не планетата Него! Защо не се помисли за това – щом Той носи планетата, значи какво? Той може да я владее! Но Пантократорът не Си позволява своеволия да командва тогава, когато потребата не е наложително неизбежна. Никой от посветените не си позволява своеволия в света! Своеволието е деградирала отговорност в размера на познанието. А размерът на познанието е воля, с която може да творите. И ви бях казал, че жрецът донася енергиите, цезарят е, който ги разнася и прави култури, който прави властност. Волята на цезаря, но винаги с молитвата на жреца! Защото молитвата на жреца донася енергиите, а мечът на цезаря разнася енергиите.

И говорих, че когато Цезар се изправя пред Рубикон – Рубикон е една крачка, едно поточе, там има една фраза, която той казва: „Alea jacta est!“ („Жребият е хвърлен!“) Защо? Жребият е хвърлен, защото той покори света, но не беше покорил Рим. (Фигурно, когато „покорите Рим“, тогава може да кажете, че сте цезарят!) А за да го покори, му трябваше енергията на молитвата. Alea jacta est!

Идеята за Пантократора е най-добрият свидетел кой е Господарят на планетата. Човекът! Кой е жертвата? Човекът! Защо? Защото още не е Бог – не е Бог, а е бог в развитие!

И така, тази година имате възможности именно да изведете тези Седем Лъча и техните енергии наистина да бъдат градивности.

• Тази година – 2005, Седм`ицата е аура!

Седем е аура, не бих казал на разточителството, а на богатството. Това предполага, както казвам, липса на носталгия. Може би преди петдесет години съм казал, че традицията е убийца. Сърдиха ми се най-различни хора и най-големи учени...Да, традицията е убийца! Оставям настрана, че тя винаги е така сресана, тя е приготвена, тя е напудрена... Възхищаваме се като я гледаме, но време е да се разбере, че традицията не е властна над бъдещето! Особено когато става промяната на Духовните вълни!

Вие, Децата на Деня, имате едно улеснение – това, че имате Доктрина, която ви дава обяснение. Вие не водите битка без тази същественост, както предшествениците ви. Имате йерархия на Духовните вълни. Тогава безспорно ще си отиват – ще идва друга Духовна вълна!

Новата Духовна вълна е Мъдростта – тя ще трябва да каже „довиждане“ на Любовта. Любовта може да създава вероизповедания, но Мъдростта не – тя създава Път, и то Път на Служението! Вие имате улеснението в себе си – когато ви подеме миналото, когато ви подеме традицията, когато ви подеме остатъкът, с който трудно става раздялата, когато ви подеме копнежът на неизживяното, на неосъщественото, ще трябва, разбира се, да орежете крилата на такава фантазия. Културата я имате вече. А образецът – ето ви един Пантократор. Не планетата Го носи – вие може да носите планетата! Ако нямахте този образец, можете да кажете: „Ние сме една играчка в природата!“ Но имате един световен образец. А Той не е проблем на фантазия, Той е реален случай. И Този, Който е достигнал възможността – на няколко милиарда Един да е... Има ли идея за Самовъзкресение, за Самораждане? Има!

Нека 2005 година, или числото 7, да бъде водителят в осъществената ви пътност! Честита Новата 2005 година!

Жертвата ви е дар! Пътят ви е само Служение! Вие сте, които трябва да го направите.

Бъдете благословени във всички времена! Амин!

31.12.2005 год., гр. София