„История и теория на Мировите учения“:
том I „История на религиите“; том II „Езотерични школи и мистични учения“ части 1 и 2;

Алманах „Послания на Планетния Логос“;

„Седемте Лъча на еволюцията“;

Албум „Ден и Дом – светилище на 13 поименни безсмъртни българи“

„Мъдростта в скрижали“ (предстоящо издание).

„ИСТОРИЯ НА РЕЛИГИИТЕ“ не е писана книга, а речено слово – Слово за Човека, Слънцето и Небето; за Боговете, Времето и Всемира! Слово за великата тревога, която смущава, преобразява и изгражда духовното битие на човешкия род; великата тревога, наречена религия!

Религията като вяра и учение за живота носи идеята за Целостта. Тя е единство в йерархията на възможностите човешки. Единство е, защото търси, посочва и осъществява съвършенството и Пътя на обожествяването!

Ние имаме битие за себе си, но то е родено от един Източник и в този смисъл няма религия, която да не изхожда от Този Източник. Нашата преходност е в Неговата изява, но нашата същност е самият Той. И ние се връщаме в Него, когато сме така одухотворени, така цялостни с преходите, които са казвани във всички религии – че сме синове на Бога!

Пред човека винаги ще стои неразтълмена тайната:

– за Абсолютното и ограниченото;

– за Нетленното и тленното;

– за Съзерцаемото и реалното;

– за Духовния ритъм и културния феномен;

– за Мировото съзнание и личния светоглед;

– за...

Вложената тайна в човека е именно Бог!

„ЕЗОТЕРИЧНИ ШКОЛИ И МИСТИЧНИ УЧЕНИЯ“ част 1 е скрижала от тайните на една реална легенда за „изгубеното“ – скрито знание. Великите посветени, приносителите на това знание, са епизод от приземната Мирова духовност. Имена като Хермес, Кришна, Орфей, Питагор... са представени като възможна усвоимост на личност и доктрина.

„Езотерични школи и мистични учения“ част 1 осветява исторически тенденции, но не е история; третира нравствени проблеми, но не е етика; дава философски знания, но не е философия; съдържа лирични напеви, но не е поезия; извежда живеца на мистични учения, но не е окултизъм. Тя сгръща всичко това, но отваря дверите и на един нов храм – храма на Духовната вълна на Мъдростта. Затова в нея се срещат неказвани досега метафизични идеи и концепции; неблясвали в небето на духовната култура светкавици. Тя е не само обзор, но живени страници от историческото битие на човечеството; не само култура, но тържество на знанието пред всекидневието на невежеството!

Има една реалност, по-реална от реалността, това е реалността на Духа!

„ЕЗОТЕРИЧНИ ШКОЛИ И МИСТИЧНИ УЧЕНИЯ“ част 2
представя следхристиянския окултизъм, преценен и погледнат от Доктрината на Мъдростта. В плотинизма и исихазма, розенкройцерството и теософията, антропософията и дъновизма, като следхристиянски окултни школи, я няма магиката на евристиката – налице е констатацията на дадено и изведено. Липсва адитумът – залата на обучението, и ковчегът на посвещението; силата на кадуцея, т.е. жезълът на Тот. Защото светогледът на европейската култура е обусловен от минали митологии и християнството като монашеско поведение. Тогава когато Плотин даде градацията добродетелен гражданин, син Божий, бог, дори Баща на боговете, Христос вече беше рекъл Аз и Отец сме едно...

Два фактора правят историята – Сътворението и Знанието; и две сили обуславят битието – Любов и Смърт. Ако исихазмът иска приложение на „теория и праксис“, то Тавор не свидетелства ли за Преображение? А за да се скрие зад човешката мъдрост, теософията беше метаморфозирана от антропософията – страх, че човекът е бог в развитие!?

Най-голяма травма на следхристиянския окултизъм нанесе и остави психологията на Инквизицията. А колко далече остана съвременният свят от Божията човечност, която се търси в Човешката божественост, Читателят ще открие сам.

В Учението Път на Мъдростта няма свръхчудо, има знание!

АЛМАНАХ „ПОСЛАНИЯ НА ПЛАНЕТНИЯ ЛОГОС“ е култура на Богознанието в ритъма на осъществяване, че човек е един бог в развитие; дар на Планетния Логос!

Посланията не са проблем на време, а на времена; те не са епистоларна книжнина, а вестителства на едно ново Учение. Културата на Посланията е идея на потребата – прозрение и предназначение. Ако в Третото хилядолетие след Христос светът остане без нова Духовна вълна, без нова Доктрина, то човечеството ще влезе в капсулация за йерархията на Себеосъществяващия се Бог!

Бог не е само услуга на религиите, Той е Безпричинна Причина – дава светоусета на Сътворителя и волята на Сътвореното, волята да се върне съзнанието, че човек е еволиращ бог! Още Хермес каза: ...човеците са смъртни богове!, а Христос рече: Аз съм Възкресението и Животът; Аз и Отец сме едно!

В Алманаха Читателят ще намери йерархията на зримия теогон: от сакралните огнища на древността през училищата на възпитанието до служението пред отворената Книга на Живота – съзнанието на Бога. Това е Учението на Мъдростта – Доктрината на Третото хилядолетие и Дом на Мъдростта!

Намерете Посланието за Вас и направете своето Служение!

Всяко Послание е житейски олтар!

„СЕДЕМТЕ ЛЪЧА НА ЕВОЛЮЦИЯТА“ е спектрометрия на Седемте космични лъча на Мировото съзнание, адресирани като лична и социална еволюция към планетния поселник. За нея няма катедра!

Всеки Лъч действа според йерархията и потребата на духовната и материална перспектива, като всички формират историческите периоди – апогеи и залези. Никой Лъч не е сам за себе си достатъчен за живота. Защото не може да има само цезари, само пантократори, само философи, само учени и т. н. Нито само човек като анатомия или само кумир като поведение. Той, човекът, е бог в развитие и Богоосезаема необходимост!

Когато Адам слиза долу да работи за Божиите дела, планетата получава вече Адамова карма и само така в историческото време всеки Лъч от Седемте може да даде, и е давал, принос от енергията на съдбата в пътя на Всемирното служение.

Оказа се, че Земята не е единствена, устремяваме се извън нея. Питаме се – достатъчно ли е само тялото ни? Не, не е!

А влязохме ли в себе си? Кой Лъч може да ни изведе без да губим еволюиращото себе? Всеки – обаче не може без никой от другите! Затова Учението Път на Мъдростта казва: Свържете Божията човечност с Човешката божественост!

Еволюцията няма за задача да създава благоденствие, а Богове!

Албум „Ден и Дом-светилище на 13 поименни безсмъртни българи“ е нагледност на една идея, която ще краде бъдеще! Защото този Ден – 28 август, и този Дом-светилище ще бъдат българският социален учебник на приложна отговорност и национална доблест. Те са неизбежна необходимост не за оцеляване, а за ново историческо битие. Безсмъртниците нямат нужда от нашето признание, ние имаме потреба от тяхното присъствие!

Тези Безсмъртници са изведени чрез прозрение за предназначението от историческата реалност, националната даденост и законите на съвестта. Те са родени от човешка утроба, но предназначени за историзъм с идея за земя и държава!

И ханският свещен меч, и царските хрисовули, и патриаршеският жезъл, и монашеската молитва, и забрадената скръб по майчини жертви, и цялата българска изповед за новородена Божия България в копнеж за обединение, и всеки принос на жертвеника е светителство към безсмъртието им!

На безсмъртните не се пожелава вечност!

„МЪДРОСТТА В СКРИЖАЛИ“ е молитвен шепот и грохот на океански вълнолом, неизмерими дълбини и неовладени върхове, имена на културни феномени и откровения в еднословен израз!

Светът има много очи, но зрящо е само окото на Бога и Човека.

Животът като поведение се учи, като философия се обяснява, като религия ражда култура, като воля еволюира, като йерархия обожествява.

Тя – „Мъдростта в скрижали“, не може дори да се нарече книга, тя е Мироздание: Дух и Материя, Бог и Човек, Огън и Път, Единство и Раздвоение; свобода от страх и идея за надмога над злото!

Еднословният феномен, наричан афоризъм, сентенция или мисъл, е крилатата птица на Посветения, освободил се от бедните скърби на земното жителство.

С нетревожна безучастност „Мъдростта в скрижали“ ще отвърне на съпоставки и завист човешка – иначе тя няма да е Мъдрост.

Тя – „Мъдростта в скрижали“, е тревога. Нека опитаме да бъдем тревожни!

Човекът е Богоосезаема необходимост!