7 януари

Бъдеще не се връща, то се извоюва!

Уважаеми гости! Скъпи Деца на Деня! Небето не ми е липсвало, където и да съм бил; и Земята не е отсъствала от моето битие, защото в тази зодия съм роден. Но едно нещо искам да запаметите в своята пътнина – била тя земна, била тя небесна – това е, че бъдеще не се връща, а то се извоюва! Защото Пътят е Самият Той!

Не мога да лиша никого от правото да се изживява във възхищение и в правото на признание, защото идеята на признанието е да създавате това, което се нарича Път. Да създадете Конституция на битието, ако мога така да кажа – тази година Посланието е точно Конституция на битието.

Има един Път, който съм нарекъл Пътят на Утробата – той е на Майката, която ражда Богове. Има още един Път: Пътят на Служението – той е Пътят на Голготата, който ние сложихме в Посланието на Битието с Извървете своите Голготи!, за да намерите свобода. Отсрещният няма да ви даде свобода – вие трябва да я имате! Така, както казах, че бъдеще не се връща, а се извоюва. Свободата е самообладание, че сте! И тогава, когато сте извървели този Голготски път, вие можете да извървите третия Път – Пътят на Възкресението – как се създава Живот! А той е, като извършите Самокръщение в личния гроб, за да можете да възкръснете. Не e заради това, което довчерашното ви учеше – че материята е сатана, че тя е злосторство. Ние дадохме Път, който казва: Одухотворете материята! Когато я одухотворите, вие се освобождавате. А свободният не приема сатани. Няма сатана!

Учението ви даде една страшна схема (понякога и аз се смущавам) – че знаещият е повече от безгрешния; че какво (макар че повтарям Христос) – че човекът е един бог в развитие! Изведнъж не може да стане Бог, но е бог в развитие. А тази тайна е да сте извървели тези три Пътя, за да си направите извоювано бъдеще. Това е вашето предназначение, скъпи Деца на Деня. И не се смущавайте от нищо да го направите!

Христос каза: Прости им, те не знаят какво вършат! Това е единственото место, където Той говори за Знание, защото трябваше да довърши Духовната вълна на Любовта, която е идея за добродетели.

Битката с добродетелите привърши, започва Знанието на третото око! Не е голямо ласкателство, че светът ни потвърди. Не е ласкателство че за това, което казахме – водата е астралният образ на Светлината, след това получихме доказателства от японското знание. Вие ще трябва да навикнете в идеята за извоювано бъдеще да не чакате да ви го връщат, защото не сте го правили! Направете това, за което сте белязани: Няма зло, има нееволюирало добро!

Не може да искате от света бързоход, но може да искате от света будност за отговорност. Идея за добро и зло имахте, за вяра имахте, за Любов имахте... За отговорност!

• Отговорността е голямата идея на предназначението, а не на предопределението!

Светът не е предопределен, той е предназначен да създаде от роденото своите господари!

От сърце ви благодаря! Трогателно е това, което сте направили за тържеството – с толкоз тънкост и изящност. Благодаря на всички! И моля онези, които направиха своите дадености и не се получаваха ръкопляскания... Вие знаете, че Децата на Деня и Културата на Мъдростта не ръкопляскат, за да не парцелират аурата на посвещението. Пазете посвещението, не се ласкайте от другото! И в това отношение съм възхитен от индийския парламент – там, когато се каже нещо по-велико от това, което законите им правят, стават на крака, а не ръкопляскат. Не бива да късаме аурата на величието! А величие се пази само с достойнство! Няма по-голяма добродетел от достойнството!

Спестявайте ми ласкателствата! Не ми е потребно, не ми е потребно нищо такова! Разбира се, зарадвах се, че някои ми спомниха това, което съм творил в добрата грижа на съдбата, не в отговорността на управлението, която ме съхрани в „добри“ заведения, наречени затвори, лагери и пр. Нищо там не ме е оскърбило! По би ме оскърбило фалшивото признание. Спомниха ми творческите виждания, когато още в 1956 година казах за Молитвата „Отче наш“, че в нейния текст да ме въвежда в изкушение Бог, дойде едно знание, че Бог никого не въвежда в изкушение. Тогава казах: Избави ме от лукавия, за да не изпадам в изкушение! Това е поправката, която в 1956 година съм направил. И доколкото разбрах, от световната история само испанците са написали Молитвата „Отче наш“ вярно! Всички други са написали, че Бог ви изкушава – няма такова нещо! „Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого“ – после го намерих в Посланието на Иакова гл.1, ст.13. Нека не се изкушаваме в Пътя, към който съм ви приканил!

Благодаря на моите много стари приятели, че присъстват тук. Не е неудобно какви години носите – неудобството е, когато имате страх за себе си!

Скъпи Деца на Деня, от сърце ви се радвам! Бъдете ми живи и здрави, опазени! Видях и филма, видях това ходене... Видях се как ходя с бастун. Аз в планината и като млад ходех с бастун, защото той е опора – да уважа земята, която трябва да ме научи да гледам Небето. Който е загубил глед към Небето, не е ходил достойно на земята! Не се лишавайте от това, което съм казал в Посланието, а то е: Защитете Небесния Адам, защитете Земния Адам!

Благодаря ви, на гостите и на Децата на Деня! Нека приемем, че тържеството свърши, но нека признаем, че тържествеността ще я живеем!

08.01.2005 год., гр. София, Читалище “Проф. А. Стоянов“