Откриване
Битието – осъществен Живот!
Деца на Деня и всички присъстващи! Добре дошли на откриването на Първия събор от Втория цикъл събори на Обществото Път на Мъдростта!
Това, което щедрата ръка на Вечността предостави на бъдността – неговата защита е в достойнството и неговият път е в служението! Нека бъде честит денят, в който започва тържеството на Първия събор от Втория цикъл на новите тринадесет Събора!
Благодаря от сърце, че волята ви е могла да надделее шарения ден – заради онази бъдност, която това Учение предоставя на света: Извървете своите Голготи! Извървете ги, за да направите Кръщението сами и да извършите Възкресението, което ви прави Единосъщни! А Eдиносъщният е Съсътворител на своя Отец и следователно е единство с Битието, живяно вече във вашата същност.
Бог да благослови добрата ви воля и отредения ви Път!
Едно е вярно в живота на човека: тържеството трябва да свърши, но тържествеността – никога! Тържествеността е част от будността на човека в знак на признание, че съществува нещо по-велико и към него той трябва да поеме своя път; тържествеността е да даде знака на признанието, че има нещо, което е неизчерпаемо.
Ето защо сигурно е напълно вярно и много е редно, че умират богове, умират и религии; умират човеци, логично е да умират и народи. Последицата е, че умират и култури. Но много по-същественото е, че на флага на еволюцията е писано: Човекът е родено бъдеще! Следователно има култури, които не могат да умрат.
Христос даде идеи, които човек трябва да съзнае, за да запази тържественост – идеите за Възкресението и служение без Себе си; даде, че човекът е бог в развитие – Аз и Отец сме едно! Това е голямата тайна, която новият Събор ще трябва да изживее.
За казаното тук от предшествениците дължа, разбира се, голяма признателност. Всяко признание има своите основания, но всяка ласка е част от едно грешно мислене!
Много съм задължен към тези хора, които направиха един редакционен съвет и които в продължение на повече от десет години отредиха и Списание, и литература, отредиха Алманах, Албум. Те посветиха голяма част от своето лично битие в поставяне Учението достояние на света – видим и невидим. Защото, ако някой работи само за видимия свят, той много бързо ще изчерпи търсеното признание. Казах, че умират и богове, и религии. Когато се работи, се работи за видимия и невидимия свят. Ако може да оставяте трайност във видимия, бъдете в сигурност, че невидимият никога няма да ви заличи, защото там времето няма своята сила! Там Духът е, който чертае пътищата, там е това, което казвам – че Сътворението е идея от Живота, защото ако няма Живот, вие не може да вземете идея да правите Сътворителство. В Живота Самият Бог взима идея да създаде Сътворителство, което да Го подчертае и признае – това е голямата тайна!
Особено съм задължен да направя признание за тази достоверна готовност, потвърдена с дела – на тези, които направиха двата филма. Дължа много голяма благодарност на режисьорите им!
Благодаря на поведението на различните модули в България, които сътрудничиха с право на присъствие в Духовното битие на Учението Път на Мъдростта! Благодаря на главния редактор, който ви представи последното списание „Нур“и под чието ръководство се работи, така ако можем да кажем, една бъдна същност на културата на Битието във видим и невидим свят – книгата „Скрижали на Мъдростта“. Тя ще направи един културен преврат, защото нейният надслов ще бъде „Няма зло, има нееволюирало добро!“
Енергията на този надслов е излъчена от Змията, която някога даде на Адама една голяма тайна – макар че в Сътворението му беше казано никога да не яде от плода на знанието, защото ще умре. Змията-Огън – нашата вътрешна мъдрост, вложена от Диханието на Сътворителя – тя, вечният Огън Кундалини тогава излезе! (Не се страхуваше да приеме проклятието.) Излезе и рече: Не, няма да умрете, а ще ви се отворят очите! Знанието е (така, както всекидневно се казва) мехлем, който отваля слепота. Дървото на Знанието! Ще ви се отворят очите и ще знаете що е добро и зло!
Под тезата на смут и внесен страх се разви културата на сътворения Адам в хиляди години. Но когато яде, Адам се видя гол – Адам се видя в дрехата на плътта, от която бе сътворен – това бяха отворените очи.
И именно тук Учението Път на Мъдростта излезе с Доктрината за Духовните вълни, за йерархията на Духовните вълни, в която се създава признателно место на Змията – на Кундалини. Изведе я втори път и я сложи в Триъгълника! Така човекът има път – тази дреха, която му съши неговият Отец, тези кожени дрехи, както е писано в Свещената книга, трябва да се одухотворят.
Змията в Триъгълника, която предшества Окото на Отца – това е, което Учението Път на Мъдростта в хилядилетната култура на човечеството изведе. Ние освобождаваме културите на добродетелите и слагаме една култура на Знанието. Затова, както казах, умират богове и религии, умира човекът и народи, умират култури, но на флага на еволюцията стои надписът, че човекът е родено бъдеще. И той е, който легитимира и осъществява това, което се нарича Битие – „Аз съм!“
С тази тайна Учението Път на Мъдростта отвори дверите на едно друго битие – не само във времето, което живеем. Защото Децата на Деня е институция, не название! Тя е, която може да смени таблиците на добродетелите. Тази институция е съпроводена от флага на еволюцията, наречен Път. И тогава вече, в идеята за йерархията на Духовните вълни, няма да изживяваме страха, че религиите най-бавно стареят, но за ужас най-дълго стоят стари – ще знаем, че културите имат своята преходност, но и своята съхранена духовност!
Днес се ровят дали в пирамидите има нещо. Да, има всичко онова, което големите Учители в своите прииждания с Духовните вълни са направили достояние. Там, в центъра на най-голямата пирамида, е стоял ковчегът на възкресението. Той вече е зрим – на Голгота Христос го направи! И Той го направи с точно тази вътрешна идея – не с кръщение, което да дойде отвън и да ви се отворят очите. Не, Той направи Възкресението Си със Самокръщение! Да се кръстите в името Син Божий, за да извикате своята вътрешна духовна сила, тази Змия-Огън. Змията, която може всякога да сваля кожата си. Тогава вие одухотворявате материята.
Срещата на Голгота е среща на черепа на Адам с Кръста на Христос. Привилегията на Адам беше, че има право да ражда. Това раждане е именно еволюцията и това право да ражда беше неговият вик „Адаме, где си?“. Когато материята го обзе, Адам, умът, се ужаси и потърси културите. В зависимост кой лъч на неговия Творец го храни, потърси култура на материята, култура на мисълта, култура на психологията...
Ето защо аз мога много смело да кажа, че Децата на Деня не са едно напъдено съзнание някъде из орбитите на Вечността, не! Децата на Деня са намерили своята сигурност в това, че човекът е един еволюиращ бог. Защо? Защото няма зло, а има нееволюирало добро, което е една идея за Битие вече, а не за съществуване. Казал съм: Само Бог живее!
Идеята за Битие е, която ви прави взаимни. Тази взаимност излезе с една духовна картина, наречена „събожник“. Чудесно го каза Христос: Обичай врага си!, защото за предишните беше казано: Око за око, зъб за зъб! Не, няма враг, има събожник! Това е голямата победа, която Учението Път на Мъдростта предоставя. Но този Път трябва да бъде извървян.
Ето защо тази година Посланието постави тъй ясно: Извървете своите Голготи! Ако вие не извървите своята Голгота, как искате тогава някой да ви разпне?! Не е проблемът само в констатациите, проблемът е жертвата! А какво сме казали ние в търсенето на жертвата: Дай ми свобода от минало; Научи ме, че жертва без Път не е подвиг! Не е подвиг. Тя или отива да изкупи грях (както го правят мнозинството в религиите), или навикът, който е част от трайността на традицията, прави жертвопринос. Тогава, ако жертвата не е Път, как ще се научите на служение без Себе си?! Пътят е, който ви вика; Пътят е, който ви дава основание да направите битка, в която се ражда мир. Не съм казал в Посланието „дай ми победа за мир“, а битка, която ражда мир. Победата е искане за удовлетвореност, а битката е поведение, в което вие може да кажете: „Да родим мир!“ Битка за мир е стрела, изстреляна в сърцевината на социалното живеене с взаимност.
Трагедията на съвременното човечество е, че не е отишло някой да намаже очите му с мехлем, за да прогледне. Проследете онова, което раждаше култури, чертаеше и насочваше пътищата – което сега наричаме Европейска общност – има ли мисъл? Не става въпрос за религия – има ли култура за битие на Духа? Някой да говори там за религии? Всички са удовлетворени в едно елементарно служение, но са смутени от изявите на това, което оставиха религиите на Правдата (не на Любовта): „Око за око, зъб за зъб!“; „Моят Аллах е велик!“; „Моят Яхве е велик!“. В тази хаотичност не е родена идея. Човечеството живее с идеологии, както и цялата политическа реалност дори у нас. Само с идеологии, които са оглозгани, в които няма енергии. Има схващане, но няма енергия!
Тук Учението Път на Мъдростта предоставя една от големите си тайни: Познайте тайната на раждането и Пътя на Рождеството! Раждането е велико тайнство, но Пътят на Рождеството е Битие!
- Раждането е еволюция, а Битието е творчество – то е Единосъщие!
Ето защо е повелението: Кажете на света за Новото битие! Това е идеята на Учението, това е и търсената отговорност на този Събор на Мъдростта. Там, където ще бъде вече работата върху тайнствата, работата върху тематичността.
Семинарът ще бъде Деветият. Ще се разискват много теми и ще се определят възможностите – поемате ли своята бъдна отговорност, поемате ли своята пътна отговорност тогава, когато тръгвате да извървите своята Голгота... Учението Път на Мъдростта я дава – както в отделната личност, така и в социалната общност. За мен винаги ще остане, че личността е свещена, а не институцията. Както казах, умирали са човеци, умирали са народи – но Личности не са умирали. Нито Буда, нито Христос, нито Кришна – те няма да умрат. И не ги пази само законът на Вечността, а достойното им дело. Защото свидетелство на Вечността ще си остане достойнството. Събудете тази отговорност!
Скъпи Деца на Деня, на добър Път във Вашата творческа осъществимост! Уважаеми госпожи и господа, с много благодарност за присъствието Ви, което знайно или незнайно е част от Вашето предназначение! Кога човекът ще се качи на своя трон или кога ще вземе своя олтар, това е въпрос на предназначение. Всяка знайност е богатство!
Древните императори са имали един много важен закон. Може би не са знаели за земното притегляне, така както сега науката го даде, но са знаели един голям закон: да не забравиш присъствието си, че си направен от пръст – Иди и обработвай това, от което си направен! (Да, Адам го обработи така, че бих казал фигурно – неговият син Иисус Христос показа, че знае как това, от което е направен, да го направи пак живо, да го възкреси.) Затуй тези императори и древни мъдреци си връзвали на лявата ръка една малка кожена торбичка, наречена „акакия“, в която е имало пръст. Ако всеки можеше да си върже една такава торбичка, щеше и да узнае, че на Голгота тази пръст е одухотворена!
Благодаря за направената жертва от вас! Благодаря на всички тези, които са в сътрудничество да направим празника на Обществото Път на Мъдростта! Празникът ще свърши – тържествеността е, която трябва да остане!
Благодаря от сърце за изказаното внимание, удостоверено с това, което е най-скъпото – цветята. Няма богове и богини, които да не са закичвали своите глави, които да не са правили гирлянди, които да не са сплитали венци. Това е признание, че и в най-малката тичинка е най-Големият!
31.07.2004 г., Пловдив, Дом на техниката