Заключително слово
Тържеството трябва да свърши, но тържествеността – никога!
Д еца на Деня! Дойде един хубав час, в който трябва да признаем, че Учението Път на Мъдростта даде онова причастие, което направи сътворения не да съществува, а да научи Живота. Децата на Деня трябва да живеят, а не да съществуват – това е бъдната ви отговорност, това е знанието ви!
Казах една странна мисъл: че тържеството трябва да привърши, но тържествеността – никога! Това значи, че нашата биология има право да направи своята реална усмивка, но биологията е с измерения. Усмивката има своето право на отражение, а сиянието в очите – на дълбина в търсената тайна вибрацията на сърцето да стане олтар на признание. Това е, което тържеството трябва да остави за бъдната тържественост! Тържественост, която не бива никога да ви освобождава, защото това, което показаха тази година дните на Семинара и тържеството на Събора, беше наистина една изключителна динамика в приложност и едно търсене, за да се даде познайност на културата на Мъдростта.
Изумен бях, когато извеждахте култивирано знание като трапезен хляб на поканените гости на бъднината в Учението. Това, разбира се, ме задължава да благодаря на националното ръководство, което поема цялата тази идея за среща и празник на Учението Път на Мъдростта, на ръководствата по места и на всички, които са могли, както казвам в едно стихотворение: Да напуснеш дом, родни простори, да заскиташ тъй свободен сам... Когато човек се освобождава, когато тръгва от този свой дом – не само фигурния, а от вътрешния си дом – да търси път и свобода, това е може би най-голямата тайна. И енергията на тържествеността дава неуморност в търсенето. Тук вече е идеята на прилагането от Общността на Децата на Деня – в несградения още храм вън от нас и в оня сграден вече храм вътре у нас – на оня олтар, който нарекохме Книгата на Живота. Вие искате вече с пълна вътрешна зрялост да сложите не само еволюцията – да сложите своя ред в Книгата си. А тя от своя страна е бъдността, защото чрез нея човекът се легитимира тогава, когато пред трона на Вечността ще остави своята дан – зрима и незрима.
Бях свидетел на нещо изключително динамично, изключително аналитично, дълбоко в същината си, което ми даде основание да кажа, че имам право да ви живея, а вие имате основание да се осъществите! И най-голямата ви бъдност е, че в този Път на осъществяване в Учението на Мъдростта ви е отворена една голяма завеса – че ще се освободите. Затова в Посланието е казано: Дай ми свобода от минало! Ще се освободите от онова, което в хилядолетията ви е дало основание в търсенето на Вечността да правите съществувание, като в Духовната вълна на Мъдростта направите първата причастна тайна, първата евхаристия на своето битие: да се започне да се учи Учението – да се живее, а не да се съществува!
Този, който не може да влезе в тази вибрация, този, който няма валентност да прави живот с Учението Път на Мъдростта, той на своята мисъл, на своята гордост ще даде идея за подвиг, която го прави „велик“ – величие, в което има липса на достойнство. А липсата на достойнство не може никога да ви даде вечност! Разбира се, не можем да искаме чувство на отговорност от ония, които са вървели такъв път.
В интернет има публикации относно словата на Ваклуш, без да е казано, че са цитирали него. Ние само ще изразим съжаление, защото не може да се осъди недостигът на прозрение, а още по-малко белегът на себичността да бъде признат, когато гордостта не дава основание да има прозрение.
Обществото Път на Мъдростта има една тайна: Да се живее е божествено! Децата на Деня взеха великото тайнство на съпричастност. Затова съм казал: имате олтар – Книгата на Живота. А когато го търсите вън от вас, то, както знаете, досега нито един олтар вън от човека не го е опазил от гордост, която, разбира се, е далеч от тайнството човекът бог в развитие. Ето защо Съборите, най-вече това, което семинарите правят, е най-потребната бъдност във вашето битие. Защото след разкриването дадената тайна да ви обслужи в усвояване, няма вече извинение за недоимък, освен за егоцентризъм. Затова ще продължавате. Достоверността на това, което имате, не е подхвърлена на съмнение, както в предишните култури и Духовни вълни. Сега имате пълен автограф – всичко е записано. Не е проблемът да правите справки, проблем е събудена ли е отговорността да се пази чистотата на даденото? За да не въвеждате това, което са направили всички религии – сатана, като възможно изкушение или като „награда“ на невежеството. Свободата от невежество е наистина право на отговорност! Неудовлетворената мисловност или „извънредното“ дарение на някого може свободно да си отиде в своя път.
Обществото Път на Мъдростта не е със законодателен акт на присвояване на човека и заземяване на личността. Ако развитието на човека е, както охлювът иска да се качи на върха на дървото – пълзенето, ние нямаме основание да му се сърдим. Помня още моите години в гимназията, когато казах, че не мога да приема тази басня, защото охлювът няма други средства! Няма друга пътност, с която може да се качи. Ако орелът пълзеше, тогава да. Но охлювото начало е част от еволюцията и аз не бих се сърдил на никого, когато ползва не само пълзенето, когато ползва и слуз, върху която върви!
Тази година видях реалния образ на Школата, видях събудена отговорност, видях динамика, видях прозрение! Това е, което този Първи Събор ви остави. И констатацията наистина е вярна – не защото имате нужда от признание, а защото приносът, който правите, е дело на една събудена отговорност. А отговорността е най-голямото огледало в служението на Децата на Деня. Пак ще повторя: Обществото Път на Мъдростта иска служение без Себе си. Някои обаче не само служат със Себе си, а служат за себе си. За служенето за себе си има достатъчно асоциации, в които може да ги намерите. А когато още не сте се научили на служение без Себе си, не слагайте тежка дан, не препречвайте, не слагайте прът на Пътя. Идете и направете своето още в социалните, в егоцентричните общества, идете Муун да ви определи за кого да се ожените... А това ще бъде поне проява, че имате достойнство.
Когато някой ви посочва недостатъка, то не е за да ви обиди, а да ви събуди, за да не намерите вина в това, че сънните очи не са видели зората на Живота. А този, който е проспал времето, когато зората излиза, той ще се страхува да мине през пладнето на една култура, която творите, и не ще може да даде преценка на залеза.
Така че моето задоволство наистина е изумително. Радвам се от сърце, че толкова много динамика и будност имаше, толкова много жертвеност! Не е малко човек на вашата възраст, макар и в различни разслойки, да напусне дом, да потърси път, да пожертва довчерашното си битие. А този, който не може да прави жертви, той не може да направи и преценка за културата на бъдещето.
Набогатяването на Учението е не само в неговата доктринерска и приложна страна, но и в разширяване гръдта му, че не се лишавате от социалния знак, не се лишавате от даденостите на културата на изкуствата... Беше великолепно направено това Седмолъчие, дори ако щете като изначална молитвеност на социалната общност. Ето колко много могат да бъдат разширени изворните води! Защо? Защото тайната да носите повече от принадлежност е дарението ви, че сте богове. А Бог не може да бъде ограничен само в молитва. Точно този знак на клубове на изкуството беше първият израз на това, че не правите само молитва – трябва да правите творчество. И съм благодарен на придошлите сили, на включилите се хора в това дело, които нямат друга награда, освен че са дали енергия за бъдната тържественост на празнуваното тържество. Това е голямото!
Сърдене и обида не може да има, когато има термин „събожници“. Назидателен урок и изрязване на гангрената са наложителни. Несъгласие има место къде да бъде изразено, но за несъгласието, казано зад гърба на Обществото, съществува една много хубава дума – „лицемерие“. Още по-добре е от лицемерието да извадите зъба на подлостта. Освобождавайте се от това!
„Timeo Danaos et dona ferentes“ са казали троянците, и то жрецът, когато данайците поднасят своя кон, в утробата напълнен с подлост – „из-за угл`а“. Научете се да се освобождавате от онова, което от остатъка на вашето минало е създавало лика на класическия образ на подлеца. Освободете се, кажете си несъгласието. Идете си удовлетворени, че не сте останали там, където не ви е мястото. Удовлетворени си идете, но с достойнство, а не с иззауглени шепоти и лицемерие, и приказки! Научете се да се освобождавате от онова, което е недостойно за вас, защото вие от днес нататък, след този Събор, където показахте динамиката на своята даденост как да работите, отивате при това, което ви е дадено да правите. Вие отивате сред своите събожници, които изповядат доктрината „око за око, зъб за зъб“. Иначе как да му кажеш на този събожник... Или на онзи брат и оная духовна сестра, които ако не са пуснали лепта, попът им прави проклятие.
Отговорността е най-голямото огледало в Учението Път на Мъдростта. И няма криво огледало. Крива мисъл има, но криво огледало – не. Направете образа си толкоз изчистен, че да не обвинявате огледалата! Защото огледалото е съвестта.
Не мога да спра възхищението си, но съм длъжен да бъда констативен, понеже това, което ще дадете на света, не е важно дали ще бъде след петдесет години – важно е да бъде до такава степен изчистено, че събожникът ви да не бъде смутен, когато иска да изпрати на забвение не само спомена, но и от реалното си живеене онова, което е било. Да няма жал в идеята на прощението. Да няма жал! Прощението с миналото е неизбежност, защото имате преходност, която ви води във вечност. Преходността на човека като физиогномия, преходността на човека в своята необуздана емоционалност, преходността на човека като Адамов ум – оставете ги в миналото! Вземете причинността, за която сте родени и пратени, а тя е каква – богове в развитие. Нямате основание да обидите миналото си, но имате основание да се простите.
Така безогледна изглежда и смъртта. Земята приема човека, когото културата на религиите нарича грешник или праведник. Но Учението Път на Мъдростта го нарича пътник, който отива, за да се върне като бог в развитие. Ето голямата тайна на Учението. Това искам не да запаметите – искам да реализирате, за да нямате бремето на паметта, която ви е правила недостойни! Децата на Деня имат своето основание да не бъдат смутени. А не може да няма причини за смут – виждате понякога има слънчеви изригвания, понякога има светкавици, облаци, понякога дъжд, който може да отвлече цялата ви постройка... Това са наши енергии, ние сме ги оставили в света, но и ние сме, които сега трябва да ги обюздим, и нямаме основание да виним природата. Имаме тенденция да я овладеем – не да я подчиним. Подчинението е мислене, мислене на институции, които искат да правят социологии. И там, където няма съвършено овладяване, да приложим енергии, за да не изтича астралът (или водата) в небрежна пакост, умът да не прави спекулации и душата ви да не е в съмнение. Тогава вземете Духа, за да осъществявате вложената му сила, т.е. Богоосъществимост.
Моето пожелание към вас е (бях написал една строфа): Бъдете будни, когато измамен светът заспива! Има и продължение, но засега това е нужно на Децата на Деня: Бъдете будни, когато измамен светът заспива!
На добър път, скъпи Деца на Деня! Отивате там, откъдето дойдохте. Направете там светилищата, защото светилището е у вас – този неръкотворен храм! Направете своя благовест от една планина, която съм нарекъл още преди петдесет години гостолюба. (Не гостолюбива – гостолюбивостта има един много срамен израз: „То бива, бива гост, ама до три дни!“) Родопа е гостолюба! Занесете нейните големи енергии. Тук някога са давали своята лъчимост големи личности. Обожествявани или не, но те са излъчвали... Един Дионис, един Орфей, един Залмоксис, който дава оня велик закон: „Убийте ме, за да отида отгоре да ви помагам!“ Една тракийска песен за радост, когато се умира, или за скръб, когато се ражда някой. От тези неща трябва да се освободим в бъдеще, но те са били култура – да се радвате, когато се умира...
Занесете знанието там, където отивате. Щедростта ви нека не бъде ограничена в пресметливост да пазите тайни за себе си. А когато дадете себе си, вие получавате двойно повече. Това направете! Приемете гостолюбието, което планината ви даде тези дни. Виждате колко милостива беше и колко щедра. Дайте им тази ваша щедрост сега. Кажете на онези наши събожници, които не можаха да дойдат, какво сте могли тук да научите и каква е вашата дължимост към тях – да прелеете от своята събожност. А дадохме в лекциите великолепната теза: Божията човечност да се срещне с Човешката божественост, а вашата Човешка божественост да се срещне с Божията човечност. Направете го реалност! Вие тук наистина дадохте енергията на Човешката си божественост, за да се срещнете с култура, която Божията човечност е вложила в Пътя на Мъдростта!
Бъдете радостни, защото съм казал, че усмивката е тайната на Мъдростта. Дори когато сте най-натъжени, успейте, дайте тази събудена мъдрост, наречена усмивка!
На добър час!
05.08.2004 г., Родопа планина, Студенец, ПБ „Строител“