Радвайте се! Аз победих света!

П овелята с Посланието е ясна – една велика тайна там е, че поискахме свобода от минало. Може би това е най-голямата среща, която трябва човек да извърши във водоразделното време! Нека да благодарим, че ни спохожда такава потреба и нека достойно я направим, без да се унижаваме в търсенето на признание. Ние имаме дълг и отговорност!

Ще завършим Посланието на Битието с неговия последен отдел, а именно Агни йога. Но Посланието като обзор не може да не даде просторност на нашето виждане в бъдещето. И затова там са сложени Повеленията, както и самият му надслов:

• Деца на Деня, извървете своите Голготи!

А как се извървяват Голготите, вече повелите го дадоха. Това е онази дързост и смелост, която бъдещето изисква от нас. Бъдеще, в което сме показали колебание, не може да създаде поведение на изпълнение и идея на служение без Себе си!

Безспорно Посланието съдържа и тази част, или същност, която съпровожда и храни това, което наричаме настояще – а именно Исканията. Защото ние във времето, в което пребиваваме, за да работим за едно бъдеще, ще трябва да имаме настояще. И тогава, когато това бъдеще изисква един голям Път, изисква човешка преданост, ние знаем, че беше казано в Повеленията:

• Познайте тайната на раждането и Пътя на Рождеството;
• Познайте защо Вашият Олтар е бог у Бога;
• Кажете на света за новото Битие!

Това е идеята за бъдещето под големия надслов, който кръстихме: Извървете своите Голготи! Идеята за настоящето е това, което са Исканията, докато Повеленията са нещо много по-специално. Но ако вие във времето, в което искате, за да направите бъдещето, нямате своята яснота и готовност, както казахме – Път на жертвата...? А те, Исканията, какво бяха:

• Дай ми свобода от минало;
• Научи ме, че жертвата без Път не е подвиг;
• Дай ми битка, която ражда мир!

Ето кое определя нашето настояще, кое прави характеристиката на нашето битие. А то е безспорно част от смелостта ни, от дързостта ни, за да извършим това, което в Повеленията стои. Направете бъдеще!

Така всяко Послание, само за себе си, носи будност в отговорност за бъдеще; носи и едно настояще, което трябва да направи осъществимо раждането на бъдеще. А безспорно, когато това настояще ни изгради в пълна отговорност на жертва и последование, тогава ние казваме, че сме имали в себе си потенциални дадености. Не е важно в кое време са били правени – преди хиляди години или преди милиони – няма никакво значение! И тогава отиваме към идеята за свобода от минало. Но не е бъдеще това, което иска отричане от минало. Затова казваме свобода от минало – не отричане! Защото хилядолетия е работила дадена доктрина или някаква добродетел, или някакъв лъч на знанието; или някаква звезда е водила пътя ни... Може ли някой да каже: „Аз отричам звездата, която е довела магите пред Новородения!“? Тази звезда е минало, но то винаги ще храни всяко настояще, което гради бъдеще. Минало, от което не искаме освобождаване. Защо? Защото човек се развива.

Има неща, чиито енергии не бива да бъдат осъждани в това, че са създали дело, което не е перфектно. Както не могат да бъдат осъдени епохите, не могат да бъдат осъдени Духовните вълни (независимо дали човечеството ги приема в разряда на своето усвояване на култура), нито да се отрекат Коренните раси, които еволюцията е хранила и ще продължава да храни, докато осъществим още две и половина Коренни раси. Така е и с Агни йога.

Агни йога е една далечна култура, която има драски и резки (както българите са имали такава писменост в едно далечно минало), запазила, разбира се, своето гориво, за да може в потребни моменти на предшествието (тогава тя е била бъдеще) да имаме светлината. Отделен е въпросът доколко от тази доктрина, от тази култура на миналото (защото тя наистина е много отдавнашна), може да удовлетвори сегашната ни потреба. Не е важно кога излиза на показ, както казва народът „на мегдана“. Важно е, че е била, че я имаме в себе си, оттам възможността да я връщаме като будност!

Естествено в бъдеще ще трябва (постепенно) да се освободим от тези живени вече пътища на човечеството, независимо от тяхната стойност. Щом и самото Послание говори за периоди и йерархии на възможностите, ясно е, че трябва да предоставим едно вътрешно съсредоточаване на човека в онова, което му предстои. Има една фраза и в Евангелието: Когато сложите ръка на ралото, не се обръщайте назад! Защото в отчаянието, че браздата ви е крива, може да спрете да работите.

Когато ставаше въпрос за Евангелието, казах, че трябва да го видим в неговата концепциална и в неговата приложна страна. Концепциите носят енергията да мотивират промени, а приложната страна носи отземяването – свобода от онова, което ви прави заземени. Това са институти, това са обреди, поведения. И човекът става повече приложен, макар че много кратко прекарва на земята. Едно прераждане на набогатените, на големите умове, горе им дава престой стотици години, а някои от много големите – хиляда години ги държат. Разбира се, като казвам „държат“ – не ги затварят в някоя килия, а ги обучават да се освободят. Както например Платон – наистина хиляда години стоя, защото в доктрината му има неща, които са много възвисени, и неща, които са много първични. Така е, когато сте накамарили умствените си обяснения и умствените си спекулации. Няма нищо по-страшно от мисъл-формите, които ви задържат много повече, отколкото да кажем една прогресивна идея, с която вие променяте света. И дори да ви обявят за грешник... Защото вие виждате, че светът е обявил човека за грешник, а нашата фраза стои още там неразбрана – знаещият е повече от безгрешния. Само с тази пробуда може да се отземите, а представете си онези тежнения, които са вършили големите умове...

Във всичката тази властност на мисловната спекулация, която създава култури, добре че тези култури като концепция изкупват идеята си за греха с приложност! Вие виждате какво откри умът – ето ви компютъра, ракетата – колко неща се откриха, които не са само от спекулативния ум. Следователно основанието на еволюцията, с оглед на Духовните вълни, с които се променя бъдещият глед на човечеството, оправдава тезата ми, че идеологиите са една ограничена енергия. Те са дори смешни! Смешни са, но са необходими. Как иначе да направиш това, което сега модно звучи – човешки права? Макар че човекът, когато е бил пещерен, никой не му е взел пещерните права. Но се е раждала идея как да стане по-хубав човек...

Сега не могат да приемат идеята на един Ницше (независимо какъв е), че има свръхчовек. Не могат да приемат нашата идея, че човекът е един бог в развитие – но приемат упражненията на йогите... Дори учени от върховете на науката не знаят думата „Кундалини“, а два века в Европа тя шества. Даже и тогава, когато виждат на снимки светлината, излъчена от вибрациите на вълни, които имаме в Чашата, в четвъртия център, пак абсолютно нищо не разбират. Какво значи това? Че те не са прочели за аструма – за астралното, светлеещото тяло.

Ето затова, когато говорим за Йогите, искам да ги видите в тяхната концепция като формули, с които се е извършвало възпитание на тялото, или както се казваше по наше време – гимнастика, а сега – физкултура. Човекът в процеса на своята еволюция винаги е вършел физкултура, вършел е гимнастика, за да може да укрепи тялото и да му даде чрез мисъл или медитация право на одухотворяване. Не да се освободи от материята, а да я одухотвори! Одухотворете я, за да може тя да ви обслужи – онова, което духовната субстанция пък ви дава на вас. И по този начин вече спокойно можете да направите култура – чрез възпитание на тялото и чрез пулсацията на Духа. Защото вие не можете да искате върховенството на едно знание, когато дори физиката ви не може да го понесе. Как да го свали тогава умът ви; как прозрението да дойде, когато нямате една подготвена физика!? И затуй едно от първичните искания за подобен род будност е било вегетарианството.

Вегетарианството не е това, което светът счита – не е да не ядете това или онова. Потребата от култура на физиологията ви е да изградите възможности духовните центрове у вас да почнат да приемат лъчите на бъдещето. А когато не е подготвена вашата система на Кундалини в неговите седем центъра...? При изсипването на голямата енергия (която може да дойде като Мирова даденост в дадени моменти) тези центрове трябва да бъдат готови. И тогава вече, според подготовката, съответната тази енергия в даден център спира и събужда нещо – било в плексус-солариса, когато разпределя енергиите; било в Чашата, както я наричаме; било в центъра на ясновиждането, на яснослушането... Било във възможността на ония, които стават водачи на човечеството, да излязат от своя седми център, за да имат едно Мирово съзнание. А то съществува – то не е лишило човечеството от присъствието си, но човечеството се лишава от него поради невъзможността да го има. И тогава се налага културата – културата на физиологията, културата на астрала, на ментала, културата на Причинността, културата на Мировото знание и виждане на човека.

В такъв смисъл искам да характеризирам Агни йога. Тя не е била учение, тя е била поведение, което е изработвано, за да може будността и чистотата да позволят присъствието (в кой център вече, това е проблем) на едно друго съзнание, на „добрата лудост“. Казвам, че лудостта е голямо удобство за извинение пред посредствеността – хубавата лудост.

За Европа Агни йога много късно идва. Там, където е нейната родина, е имало по-пряка връзка, по-добър контакт с невидимите сили. А всъщност те не са невидими, защото ние ги имаме, но проблемът е – владеем ли ги. Възможно ли е да се овладеят тези сили? Възможно ли е Кундалини да бъде така ръководен, както сега един механичен апарат? Възможно е. Имало ли е негови действия, които свидетелстват за позитива му? Да. Но когато се опитва някой чрез насилие, без тази хигиена на физиологията, без тази хигиена на ума, да направи нещо, тогава говорим за липса на отношение към отговорността.

Търсенето на величие много често праща хората в лудницата. Колко добре е отредено – место за „психологически нарушения“. Значи има институт за психологически нарушения, както има институт за недоразвита физиология и непригодно за самостоятелен бит тяло. В същото време имате възможностите на една отговорна посветеност. Затова се създават институтите за посвещение. А те са много, много съкровени, макар постепенно в ХIХ и ХХ век вече да им се дава откритост. Иницииране, както сега се употребява тази дума, буквално значи „въвеждане в тайнство“. Така са инициирани в египетските школи. Въвеждане... А за да го въведат в тайнство, да му поверят нещо, в предшествуващите хилядолетия въвежданият няма право да говори излишни неща, още по-забранено е да разкрие тайна. Ето защо подобен род науки, които имат йерархии, могат да позволят на някого да прави Хата йога, но няма да му позволят публичност на Агни йога или на другите духовни йоги.

Така че Агни йога се счита за една от последните, която вече има по-друго предназначение. Не е това да правите Хата йога, за което с толкоз много трудности дадоха разрешение преди 10-ти ноември да се направи един клуб в София, където бяха групичка от няколко души и се скараха. Защо? Защото те знаеха да правят гимнастика, но нямаха идеята за събожника! Гимнастика... Както виждате сега всички тимове са скарани едни с други – било хокей, било футбол... Защото няма култура! Не можеш едноцелно да гониш на лост да правиш слънце, а когато видиш човека в изнемога или когато те обиди, да го обидиш двойно повече. Приложната страна е и нравствена. Но в никакъв случай не концепциалната – концепцията е нещо друго! Тя може след това да си наметне кожуха на нравствеността.

Трагедията на човечеството, както казвам, е, че отработи култура на поведение: на моралната дреха, на добродетелите – но не и култура на прозрението. Тогава с основание някой ще ме попита: „А защо в Посланията слагате добродетели?“ Има една тайна – чак сега, в Посланието на Битието, казах в Исканията: Дай ми свобода от минало! Но кога ще искате свобода от минало? Когато не само сте разтълмили Повеленията, но сте ги направили живот. Защото Рождеството, Възкресението, е именно идея за Самокръщение и надгробна властност. Без надгробната властност гробът ще ви съхранява до разтлението ви!

Ето какво е правила Агни йога, надскачайки всички други йоги, с които човекът е възпитаван за властност, но не надгробна, а властност телесна? Надгробната властност е свобода – тя е свобода от гроб. А тази властност, която съответните йоги са ви давали, е битка да можете да укротите. Другите йоги имат за цел как да укротите мисълта, но това не става с вода – не става с астрала. Агни йога има тази разлика, че вече не се работи с астрала, а се работи с огъня, т.е. с ума. Най-трудно овладяване, но и най-достойна победа е, когато можете чрез мисъл-огън да изгорите пърхащите крилца (които са ви давали част от въздуха да летите), т.е. да изгорите астрално-менталните тежнения. Тази голяма болка човекът изпитва в хилядолетия и затова, когато големи умове отидат по еволюционния път в отвъдността (а то всъщност няма отвъдност), както споменах, престояват дълго време. Дълго време. Най-трудно се чисти умът, мрежата на ума!

Ето защо, когато гледаме на тази наша възможност да включим знанието, което е давала културата на Агни йога, то е, както казвам, като жив плет да съхрани аурата на едно общество или на един човек. Разбира се, когато в нейната публичност тя стана и европейско знание, много хора се качват на какви ли не люлки – търсене на посветеност с Агни йога и с какво ли не щете, и резултати никакви. Да не говоря, че също така няколко милиона в Индия търсят начини да ги направят йогистки будници, а оттам вече и оратори по места. Но както виждате, културата на Индия си остана в онова – да ходят да се къпят в Ганг. В кое – в астрала. От един милиард само един милион имат, които правят култура, поносима за тази социална тревога, която наричам тревога на религиите.

Културата пък на ислямизма се състои в това да отиват да хвърлят камъни и да направят сатаната пет пъти по-грозен, отколкото е. Два милиона души, четири милиона ръце хвърлят камъни върху сатана, който го няма, а те си го извадиха от културата на юдеите, дори ако щете от културата на християнството! А вижте колко категорично Христос дава една тайна: Деца, имате ли нещо за ядене? – Не, нямаме. Цяла нощ хвърлят мрежите, не могат да хванат риба. Къде хвърлят? Във водата, ама хвърлят отляво. А лявото е минало. (Да върнеш един социален ред в първобитния ред е наистина минало.) Тогава им казва нещо много простичко: Хвърлете отдясно! – а дясното е бъдеще – И те не могат да измъкнат мрежата от риба. И трябва да ядат какво – риба. Рибата не като храна – защото рибата е част от културата на подкоренните раси, които се сменят. Христос я взима, понеже тогава е културната подраса на Рибата, както сега влиза Водолеят.

След това и тезата да упражните огъня, за да изгорите. Какво виждат учениците Му, когато излизат на брега – накладен огън, на който се пече риба. На огъня се пече астралът. На огъня! С оная мисъл, която е съчетана с повеления, и оная физика, която е дораснала да понася страдания без да се оплаква, вие изграждате свобода от минало. Това са големите тайни. Другото е, четеш разни академици, които в продължение на толкова години не са отворили и една такава книга! (А още в края на XIX век, Ледбитер, например, издаде един труд – „Астралният свят. Чакри, Кундалини, Прана“.)

Не отричаме биологията – напротив, точно ние твърдим, че трябва да я одухотворим! Ембрионални клетки ползват за лечение на нелечимото и там имат констатация, че в сперматозоида се носи всичко, с което можете да оздравявате или да заболявате. Какво сме казали в лекцията за пола[1] – коя енергия е най-висшата? Кой може да прави възпроизводство? Човекът в еволюция, който е бог! А виждате в каква бедна култура живее човечеството. И затуй, бих казал, като обесници се хващат за някаква йога. Ама тази йога кога и колко знание ви е дала, вие можете ли да я приложите?!... И тогава вече светът се влачи; както в Индия се влачат 5000 години – тази йога, онази йога...

А по въпроса за чакрите... – някои „модерни“ учени говорят за екстрасенсите: „Това е феномен, който го е нямало!“ Как да го е нямало! Още повече, че са му давали имена. Какво са питиите; какво са посветените; какво са школите в Египет, какво са пророците?! Това се казва пауперизъм – бедност, духовна бедност. И ние сме в Третото хилядолетие...! Същите са в цял свят – откриватели на какво?! Доказват онова, което се знае от преди хиляди години. Само че някои считат за обидно да се ровят в окултни знания... Тогава да обвиним ли ония, които са знаели, че скритото трябва да остане скрито, или да адмирираме онези пък, които в ХIХ век казаха на окултното: „Завесата ти е скъсана.“?... А сега съпоставете това с Евангелията и новите духовни виждания – каква битка се води! Колко тревожен е човешкият Дух в посланието си за даване на откровение! Добре, имате пророците, ама вие ги изповядате само, че са казали нещо, а не че то е реалност! Липсата на духовна реалност – а тя е очебиеща. „Не, трябва да бъде доказана от ума!“ Тогава защо не разгледате този човек: ето ти физика, ето ти астрал, ето ти ментал, ето ти причинен свят? (Нека не говорим чак за посветените от най-висшето.) Защо не ги приемете тези неща!?

Така че не значи, че когато прочетете един параграф от „Агни йога“ или направите една паса, или някаква друга структура, от която и да е от предишните йоги, ставате веднага маг. Не! Чрез йога не се става Учител! Още по-малко, разбира се, като се четат повърхностните знания на различните църковни изповедания.

Но ние слагаме Агни йога в Посланието именно като жив плет, за да съхраним аурата на едно пътуване на Духа ни в ценностите на Божията даденост у нас, която търси срещата си с Човешката божественост. Възможността е вътре у нас – не вън от нас. Онова, което може да подпомогне, е да дадем будна информация на един ленив ум да се задвижи; или една съкровена молитвеност, в която се извикват енергии за прощение, както го прави Христос; или една бойна воля, която с войнство отива да овладява, както нашият Аспарух прави държава, защото овладява земя. Земята е нещо, което може да овладеете; тя е тялото ни. Той поиска да овладее земя – да овладее тялото на държавата. В същото време обаче държавата е да овладеете делата си.

Направих тази предшественост, за да не се съблазнявате, нито да се изживявате във възхвали, защото нищо повече не пречи на човешкия градеж от това. Когато от кал правите неизпечени тухли, руши се всяко здание. Величието, за което копнее човекът, трябва да има, както казах, едно минало, което ви е възпитавало, и едно настояще, в което трябва да се пожертвате, за да може да направите стъпалата на бъдещето!

Не зная защо Бог е трябвало да се разгневи, когато във Вавилон са искали да направят кула, за да Му кажат „Добър ден!“, но това е точно културата на юдейската религия – приписаха на Бога свои качества, вместо да осъществят божествените. А когато на Бога припишете човешки качества, правите престъпления и ги оправдавате с Бога. Или „накарвате“ Бог да направи внушение на страх и Му приписвате действия, за да си оправдаете собственото поведение на безотговорност.

Ето това исках да кажа предварително за Агни йога в нейната приложна и в нейната концепциална страна, с която безспорно будността ще наложи знанието като свобода от тревога. И тази, така да се каже, интродукция, която правя с оглед на тази йога, е, за да се разбере, че наистина в Посланието, в което казвам: Дай ми свобода от минало!, не това е мотивацията, че отсега нататък няма да ви я давам. Няма да я давам повече, защото не трябва да разсейваме вече вътрешната съсредоточеност, която е, както сме казали: Познайте...! После пак – Познайте...!, и след това – Кажете...!

Тази година от „Агни йога“ към Посланието съм сложил по четири параграфа в хармонична даденост с четирите Евангелия. Разбира се, много преди това съм давал по десет, и дванадесет параграфа дори. Но тогава те бяха потребни на хората. Сега, когато имате вече вътрешната тайна, когато имате живителността на настоящето и Повелението на бъдещето, достатъчно е толкова, за да ви подпомогне в служението.

Всеки параграф под различни форми е съчетан с Посланието. Параграфът е дошъл да освети Посланието в неговите дадености или да направи противопоставяне, за да може да се надкрачи страха, че има неоткрити тайни. Човек трябва да има „безумие“, за да прави тайните открити; но човек трябва да има велико дарование, за да прави неоткрити тайни!

• §43. Ученикът не е длъжен да се лиши от собствена воля, нито пък Учителят бива да заробва. При това необходимо е осъзнаване на връзката с Йерархията и съгласуваност в действията, хармониране на свободната воля с признаването на Учителя. Обикновено само слабите умове се смущават. Разбира се, условията и ограниченията пречат на свободата в нейния вулгарен смисъл. Но съзнанието за целесъобразността и културата подчертават огромното значение на Учителя. Приемането на Учителя ни отваря първата врата на еволюцията. Не трябва да внасяме надземни предпоставки в понятието за Учителя. Той е този, който ще даде най-добрия съвет за живота. Тази близост към живота обхваща и знанието, и творчеството, и Безпределността.

Този параграф, в хармония с познаване на раждането, Рождеството и пр. (т.е. Повеленията), е може би най-успоредният, без в далечното пространство да се събират лъчите. Виждате как започва с най-болната формула. Защото във всички случаи Агни йога е възпитател, и то, бих казал, твърде строга и изумително необходима за онези, които вървят път да потърсят посветеност. Много важно е – вървят път да потърсят посветеност! А това е обикновено ученикът.

Какво значи „Ученикът не е длъжен да се лиши от собствена воля, нито пък Учителят бива да заробва.“? Разликата тук е дали безличието ще дойде, или играта на тщеславието ще направи ученика подлец, търсейки да се приближи до Учителя. Но в Учителят не бива да заробва Агни йога греши. Защото, кое е измерителният уред, с който може да кажете, че Учителят заробва?! Тя не казва, а продължава в една поточност за йерархията и пр. Първом, ученикът идва доброволно. Следователно има свободата и когато счете, че носи тия неща, може свободно да си отиде. Идеята „Учител – ученик“[2], която съм разгледал още преди 10 години, е тази – да дадеш свобода. А после дойде и това да бъдеш, а не да имаш. „Да бъдеш“ е вътрешната същност на получена свобода – не „да имаш“.

Агни йога има много грешки, но те са грешки на нивото, с което това учение е дадено. То много знания донесе, но и много неясноти. Ако идеята на учителя е да развращава, а на ученика е величието, да си отиват – такъв ученик и такъв „учител“ нямат место. Защото именно недоимъкът на ученика е задължение на Учителя (дори и да му натрапи, макар че Той не натрапва) да го освободи от едно посредствено съзнание, с което той тръгва в някакъв път. Идеята да освободите някого от посредствеността, която носи, е идея за свобода и това е голямата тайна на Учителя! Той няма нужда да я заробва – защо да заробиш една посредственост и да я изнесеш, за да тежи на бъдещето!? А тя тежи на бъдещето, понеже е себична и съвсем непотребна.

На Учителя не му трябва баласт. Той не асфалтира шосета – Той отваря вратата на еволюцията и дава Път: Аз съм Пътят, Истината и Животът! Когато не можеш да ходиш този Път, ти няма да направиш Живот. По-голямата част от хората страдат точно от това – бързат да кажат, че са Път. А краката им са наранени, защото ходят в тръните, където е паднало зърното и те го заглушават.

Така че, когато търсеното величие, грандоманщината в ученика надделява, то Учителят дори няма да си помисли да го зароби – защо Му е? А това, че ученикът има право на собствена воля, е съвършено вярно, само че неговата воля е упражнена да дойде да осъществи това, което му дава Учителят. Когато има воля, която е срещу Учението или срещу самия него, тогава да си отива! И никой не го ограничава, и никой не го заробва! Но когато една воля е амбициозна без дадености, тя става вредителна. Тогава ученикът може да стане фанатик или отрицател. И той може да се опита да ерозира същината на едно Учение, а с това не само себе си да изхаби, но и онова, на което дава една лъжлива трапеза.

Чакащият величие и признание – той заробва, той внушава, че е някакъв пратеник... А не ражда, не прави творчество, само казва знания, и то крадени. Колко голяма е разликата и колко лошо може да бъде изтълкувано... Бил имал воля и не я давал да бъде ограничена...!? Човек не се ограничава, когато учи. Учението с`амо го прави изпълнителен. Затова в учебните заведения ти отиваш по свое желание. Когато обаче нарушаваш, има правилник – изключват. Защото идеята на самоволието не е идея на прогреса, не е идея на просперитета. Своеволието е болна амбиция! Безспорно че на Учителя не му трябват такива.

Учителят не може да си позволи да заробва и понеже тези, които праща, не бива да бъдат роби. Защото, както казвам, когато робът ви дава свобода, тя е с робско измерение! Това е ниво. Затова с вашата собствена воля, която е ниво на вашето знание, нямате право да заробвате, щом искате свобода от Учителя!

Всеки ученик може да каже: „Аз имам своя воля.“ Добре, но нямаш свои знания! В края на краищата, не е волята, която дава благословение – Откровението го дава! То е, което събужда у човека прозрението; то е, което събужда в човека Причинния дар. Другото е условности, в които се възпитавате. И виждате накрая на параграфа: знанието, творчеството, Безпределността – не волята! Но когато самобитникът, когато грандоманът поиска защитата си, ще изходи от това: „Той иска да ви зароби!“ Конфуций е казал една много странна мисъл: „Трудно е да хванете в тъмна стая черна котка и особено ако я няма котката.“ Ето, това е болната амбиция, „незаробената“ воля – тъмна стая, черна котка и котката я няма. Не, пак повтарям: няма Учител, който иска да заробва случайната случайност.

По-нататък се продължава в много характерен стил: „При това необходимо е осъзнаване на връзката с Йерархията...“ Именно свободната воля като себично изявяване (защото тя е показът) няма ясната представа за посветено знание. (Затова се получава и идеята за заробване.) А тук е дадено измерението: „осъзнаване на връзката с Йерархията“. Когато невежеството става трибуна на знание – какво искате!? Трябва, обаче, то да си знае мястото!

Грешките в Агни йога се дължат на йерархията, с която тя дава култура. Затова твърдя, че е минало. Ние можем да им простим, защото тяхното ниво е това. Сега йерархията е друга. Не е онова, което Правдата каза: Око за око... Не е това, дори което Христос рече: Обичайте враговете си! Сега йерархията е, че имате събожници, а не врагове. Виждате колко минало остава, за да можем да направим тази съпоставка. Йерархията! Защото в края на краищата онзи ученик, който има знания, равни на учителя, не стои в този клас – той отива в друг.

„... хармонизиране на свободната воля с признанието на Учителя.“ На Учителя не му трябва вашето признание, само „болният учител“ има нужда от него – иначе Учителят има дълг, Той има Служение! И както виждате, на Тома Христос му казва: Да, повярва, но след като видя. Има ли нужда Той от неговото признаване?!

Тома иска да види, иска да сложи пръсти в раните на Иисуса. Защо? Защото изпълнява това, което психологията и социологията – еврейската психология и социология „око за око, зъб за зъб“ – му диктува: Аз не вярвам, трябва да си сложа пръст в раните Му! Но „неверният Тома“ фактически не е неверник. Той прави поведение, че иска свобода от това, което е в него. А не „неверен“ в смисъл, защото искал да види и така се натрапва културата на вярата. Не, той си остава реалист и следователно с това иска свобода от минало. Така води битката между юдаизма и раждащото се поведение към Учителя му. Той не Го обижда, макар че тази теза върви: „Тома неверни, Тома неверни...!“ Тома иска това, което един рационален и преценяващ ум казва: „Искам да пипна!“, защото цялата му култура е зримост; той още не живее Христос. Но ако не беше Тома, нямаше да има съпоставки и той да каже: Господи мой, Бог мой! Това са големите неща.

Признаване на йерархията не радва Учителя. Онова, което Го радва е будността. А тя има стойност, когато е придружена с отговорност. Ако вие нямате отговорност за това, което вършите, колкото и гердани и върбови клонки да си навиете на колело – нямат стойност. Виждате, че на Христос викат: Осанна!, а след два дена: Разпни Го!

Така че признанието на Учителя има една условност. Не могат да Му вземат прозрението, не могат да Го лишат от правото да има ключа на вратата на еволюцията и като обясни поведението на някого, да му даде съвет. Както е казано тук: Той дава най-добрия съвет за живота. За някого този съвет може да не допринесе най-доброто за момента, но Учителят може да му знае кармата и този съвет да е изкупител на карма, а не за настоящо благоденствие. А оня се оплаква: „Учителят ми даде такъв съвет, пък аз още не съм оздравял!“, или: „Още не съм получил наградата!“. Не е важно дали ще оздравее, важното е, че в пътя на еволюцията освобождава карма.

Само когато човек има знания (и ако му отнемем, разбира се, болните амбиции), той е буден, той търси. И ако търси наистина Мировото съзнание, няма да прояви глупостта на ограничената своя воля. В този смисъл, разбира се, казват: „Условията и ограниченията пречат на свободата в нейния вулгарен смисъл.“ Няма обаче свобода във вулгарен смисъл. Или е свобода, или не е. Какво значи „във вулгарен смисъл“? Свобода, която не ви прави свободен?! Ами че, когато не сте освободени, това не е било свобода! Може една отрицателна енергия да ви дава възмездие и вие да кажете: „От свободата си аз получих наказание.“ Но наказанието не е лош знак. Защото как искате да направите пътя си съвършен за Възкресение, когато не искате да понесете страданието!?

А има нещо просто за съвършенството. Не се прави сравнение с това, което еволюира – Христос казва: Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец! Не им казва: „Бъдете съвършени, както е съвършен Иоан или както е съвършен Петър!“ Не, много са ясни нещата – както вашият Отец Небесен! Който не еволюира, Който е образец несменен! Значи това трябва да се има предвид в идеята за израстването – съвършени, както е Той. Много са ясни нещата; няма место за игра.

„Съзнанието за целесъобразността и културата подчертават огромното значение на Учителя.“ Ето голямата тайна. Целесъобразността е наистина Път, който е изведен от една истина – собствената ви истина може да е, но трябва да се изходи. Тази целесъобразност създава Голготи. Затова ние в Посланието казахме: Извървете своите Голготи! А не когато дойде Пътят на стръмнината, да се оплачат, че са скъсали цървулите... Това не е отговорност!

Какво прави Сизиф? Извършва големи грехове, наказват го, тика камъка. И всички казват: „Безумие, без резултат, безсмислие!“ Какво казахме ние? Трудът на Сизиф не е в безсмислието, а в липсата на отчаяние. Това е Път – липсата на отчаяние! Все някога ще изтъркаш камъка, защото това е еволюция, която ти налага чрез принципа на прераждането и кармата правото да тикаш.

Ето какво са правили Агни йога и другите, с които се е искало да се изгради в човека поведение, на което той е жертвал – жертвал е себе си! А да дойдеш до зрелостта да загубиш отчаяние и да тикаш камъка е вече голям успех. Там не играе роля обиденото самочувствие. Самочувствие, което е обидено, не върши работа, то не помага на еволюцията. Какво казва тук Агни йога: Учителят е вратата на еволюцията – Той ще ви даде Път! А щом е отворената врата и това е пътят на еволюцията, ясно е, че Той, който има голямото Знание, освобождава. Тогава само малкият ум и себичната воля се явяват в страдания. Защо – защото ги тика. А понеже свободната им воля се храни от собствените им възможности на енергийните полета, то след като едно енергийно поле не е нищо повече от мисъл – няма никакво проницание – естествено, че ще се съпротивят.

Най-добрият пример за възможностите е този, когато залавят Христос, а Петър вади нож да Го брани. Нивото на Петър е насилието, защото той си остава евреин докрая. Насилието. Оробена ли е неговата воля с това, което Христос дава като свобода?! И му казва: Скрий ножа! Искаш да Ми попречиш да извърша това, за което съм белязан!? Ето ви нивото на Петър. Никой не му ограничава волята, но Учителят казва „скрий си ножа“, защото Той трябва да понесе, за да остави Голготския път и Възкресението.

Петър уж минава за първоапостол, а прави много грешки. Накрая, както знаете, три пъти се отказва от Христос. Чия воля е заробил тогава Учителят?! На Него роби не Му трябват – трябва Му онзи, който може да се пожертва без театралности. И страшното е, че когато са искали да не бъдат ограничени във волята си, някои след това я проявяват в злосторство. Много лошо са разбрали идеята за свобода. А Той преди да ги направи свободни им каза бъдете съвършени, и то като вашия Небесен Отец.

Между социалната даденост и психологическия статус, който има в душата на ученика и на Учителя, нещата са много различни. Психологическият статус е, който в края на краищата дава енергии, за да направите социология, а социологията е, която, в развитието на съответните свои общества, създава енергии за нови психологически очертания. И тогава може да разберете, като проследите например Петър, защо после го срещаме в лицето на един от лидерите на комунистическите движения. Виждате ли какво прави прераждането?! Точно това, което не разбра той от Христос – Царство небесно, а поиска мирово царство. (Никой няма прозрението да каже за тези неща, защото не ги знаят.) И ето колко е мотивиран... Неговата, фактически, злоба е срещу новото – Ленин уж носи ново, а всъщност статусът му е съвършено дребен: „око за око, зъб за зъб“ във формата на класова борба. Тогава колко вярно е било, колко усетно Христос му е казал: Махни се от Мен, сатана!

Защо нещата се повтарят? Защото битката за промяната на човека – между новото и старото, не е довършена. В него остава властен оскърбеният юдеин. И той прави точно една международна „юдейска“ организация – болшевизма. (Ако имате една такава информация, по-лесно е да не се измамите.) И сега Европа, която изживява кризис със своите социалистически тенденции, точно това прави – не може да се освободи от това, което в 50 години е натрапвано като култура. Една психология на оскърбения, но нямащия енергия да стане свободен.

Затова какво получихме? Получихме Църква с безбожие и продаден живот. Животът ти е продаден – той носи знаменателя на една идеология, в която нямаш право на личност, имаш право само на социално продаден живот. Затова е тоя гърч, и то не само при нас. Западна Европа също страда. Страда от това, което Католицизмът є остави и което Протестантизмът направи с една евтина свобода със сатана...

Когато някой иска да влезе в еволюцията от някакъв свой мост, който започва да се срива щом стигне средата, тогава разбира, че концепцията му е една грешна позиция. За съжаление много малко хора имат будност на отговорност. И ако някой не иска да осъзнае, че щом му се отвори вратата на еволюцията, той ще трябва с нея да извика прераждането си... А щеш не щеш, еволюцията те малтретира. Не случайно Сенека, един от големите мислители на Древен Рим, слага фразата: „Който не иска да върви в пътя, съдбата го влачи!“ Но ако човек съзнателно ползва еволюцията, както при Сизиф, ще изтърка камъка.

„Не трябва да внасяме надземни предпоставки в понятието за Учителя.“ Изумително вярно! Това е една от най-големите истини. Кое искате – хиперболата, химна на вечните възхвали, или реална митология? Вие може да имате митология и тя да бъде много полезна, защото в края на краищата всички стихии са станали богове и всяка стихия е полза. Водата е стихия, тя е бог. Полезна ли е?! Но хиперболата е нещо страшно! Там, където не можете да издържите поселението на велики сили и направите хипербола, вие разрушавате прииждащия поток на Мировите сили. И точно тук добре е казано – „надземни“.

Разбира се, Агни йога не можеше да даде друго, освен „надземни предпоставки“. Именно надземните предпоставки са много необходими, без да бъдат похвала или орден за Учителя. Защото идеята на човечеството е дадена (в митологиите пак) – „отземяване“ го кръстихме. Отземяване! Това е поселение вече на вътрешната будност, на вътрешната ви сила да го направите. Левитацията я има в Източната култура, но там я считат за надземно чудо. Не, това е една реалност, защото тя ни дава възможността да се освободим от земята. Аз затова казвам: надземяване не – отземяване! И защо трябва да се страхуваме от отземяването? Цялото битие на човека само тук ли е?...

Наистина е добре да не се дават надземни предпоставки в понятието за Учителя; и казано е по-нататък, че „Той е този, който ще даде най-добрия съвет за живота“. И че „Тази близост към живота обхваща и знанието, и творчеството, и Безпределността“. Тези три елемента създават Битие. Другото е вегетация – не е липса на възраст, а е липса на прозрение, защото този, който казва „аз имам богат ум“, още не е пил от чашата на будността. Още по-малко е носил кръста на белязания.

Триъгълникът на Учителя е: Знание, Творчество, Безпределност! А когато ги притежавате, не ви са нужни нито поклонът, нито признанията. Но за да не бъде обиден човекът в своята преданост – приема се, в границите обаче на възможното. В границите на възможното за разлика от самобитната величественост и грандоманията. Защото всеки може да каже „аз имам знание“ (сигурно) или „аз съм творец“. Но нека види нивото на „Аз творя!“. Хубава е тази самодоволност, защото тя е енергия, но липсата на самообладание е голям риск!

Идеята да правиш творчество значи, че си усвоил знанието. Но понякога, когато спирате своеволието в творчеството, това се определя като ограничаване на волята. Не! По-страшно е да направиш творчество, което може да подрие стойностите на едно Учение, както стана в християнството. Тайната на Учението на Любовта е подрината от онова, което нравствените таблици на миналото бяха дали. Затуй просперитетът му като Божия даденост „обичай врага си!“ няма успех. Има инквизиции, кръстоносни походи... Това какво е? Волята на тези, които се опитват да правят Учението на Христос своя воля.

Човек трябва да има самообладание в измерения, а после да търси откровение. Затова и за смъртта, която е изключително благо, но всички плачат от нея, съм казал: Смъртта може да я понесете, може да я причините, но не може да я сътворите! Не може да я сътворите. А свободата сте длъжни да я направите. Разбира се, нейният първи стадий е да освободите първо себе си. Тази е разликата: свобода може да правите, може да творите, но смърт не може да сътворите!

В измерения! И ето, дават ви измерението – Безпределност. А знаете ли какво е това? Да бъдете Пантократор. За Него няма предели, за Него една планета е в ръката Му. Знание, Творчество, Безпределност! Това може да направи онзи, който познава раждането, и то тайната на раждането, и Пътя на Рождеството. Той може да Го направи. И тогава вече в него идва Познайте защо Вашият Олтар е бог у Бога!

• §188. Всеки световен период си има своята особена Йога, съответна на физическото състояние на света. Не може да се употреби елементът на земята там, гдето е нужно огненото изцеление. Ни водата, ни въздухът не ще заменят крилата на огъня. Както е неумолима катастрофата, унищожаваща цели материци, така е неотложна Йогата на познаването на огнената мощ. Разбирането сроковете на нeщата е признак за просветление на съзнанието.

Виждате колко същностно се разкриват слова за битието; как мировата същност на човека е свързана с всичко това – „Всеки световен период си има своята особена Йога...“! Всеки световен период! Значи в тези седем Коренни раси, с техните подкоренни раси, във всяка от тях си има особена Йога.

Не може сега при това съзнание, при тази духовна будност да правите Хата йога. В училищата, както знаете, въведоха физкултура. А сега и в театъра има физкултура, в телевизията – всяка нощ, всеки ден – физкултури колкото искате, до лудост. Но такава физкултура, в която мисълта е кална, не ти помага.

Така че наистина „Всеки световен период има своята особена Йога, съответна на физическото състояние на света“. Може ли някой да каже сега, че физическото състояние, особено на европееца, е равно на това, което преди 5000 години е било в Индия? Не може. Тогава, че са правили Хата йога хората, добре, но сега: „Така ще си правиш ръцете, така ще вземаш въздух...“ Вижте, тези остатъци, че природата може в своята еманация да ви победи...!? Тогава къде е умът; къде е будността? Това е безцелно пилеене на енергиите ни. И затова, когато характеризирах идеологиите, казах: ограничена енергия е идеологията, тя не е всемирна! А какво е една Хата йога? Ограничена енергия, идеология.

„Не може да се употреби елементът на земята там, гдето е нужно огненото изцеление.“ Прекрасно – не може! Минало е времето със земя да правите доктрина, както е в индианската мъдрост: „Ти и земята сте едно!“ Ама Христос в Негово време можеше ли да каже „Ти и земята сте едно!“? Та нали направи Самокръщение и възкръсна! Той каза: Аз и Сътворителят сме едно! Култура на победите, на прозрението.

Каква грамадна разлика в концепции! Виждате ли как е вдигнато всичко? Макар че първичната истина като периоди в йерархията е тази – „Ти и земята сте едно“. Защо? Защото човекът е направен от земя, на която Бог дава Диханието Си. Колко властно и колко реално вярно е, и каква пълна достоверност носи това „Всеки световен период си има своята особена Йога...“! Може ли в оня първичен период да сложите Огъня? Не. И Бог не го слага. Чак след като изгражда Земята, от пръстта, която взима, изгражда човека и му слага Огъня – Своето Дихание.

Така, след като родихме идеята за Духовните вълни, може в предвара сега, когато говоря за Доктрината на Мъдростта, да вмъкваме вътре и някои от тайните, които ще имаме в Духовните вълни на Истината и на Свободата. Но не може още всичко да сложим, защото е невъзможно да се овладее. А Агни йога я дават тогава, когато трябва да се употреби Огън, защото буквалният превод на „Агни“ значи „бог на огъня“ в индийската митология. След като е минал периодът на водата, идва огънят. Виждате градежа на човека: земя – плът; вода – астрал; огън – ум. Всичко има една несмутена логичност, когато го знаете, но не когато го скроявате.

„Както е неумолима катастрофата, унищожаваща цели материци...“ Какво е това? Когато искате да енергитирате земята, когато искате да енергитирате водата, правите огън. Вулканът какво е? Огън. Какво енергитира вулканът – земята; какво прави от водата – кипеж. А Огънят какво е – умът. Ето това е Агни йога! Не да седнете кръстом там или да правите метани, както мохамеданите... Това не е култура – това е подражание на периода; енергията на периода – не е растеж, не е култура! Но периодът го иска – ще трябва да си подготвят тялото. Вулканът ще унищожи един континент, ще отприщи водите, няма да има Атлантида. Добре, мина Атлантида, но атлантите са били и са имали астралното знание. След това слизат, за да дадат реалности, с които са обвързани вече.

И така, унищожавани са цели материци и е неотложима съответната йога. Колко респектиращо е по отношение периодите – не може да се отложат! Имало е една йога за онова време, сега имате духовна йога. Но и тя е сянка на духовната Мировост, която притежава вече бъдещето – бъдещото, ако можем така да го кажем, Дете на Деня. То се освобождава!

Ако не можеш да разбереш защо е имало Духовни вълни (макар че досега не ги белязаха, а и не могат да ги констатират), ще се дойде до това, което много ясно е казано: признак на просветленото съзнание. И ето дойде времето, дойде Духовната вълна на Мъдростта в неизбежност еволюцията да почне да я услужва, а не само тя да помага на еволюцията. Еволюцията, при последните Духовни вълни, ще загуби своята енергия. А щом загуби енергиите си, ще може ли да продължава да прави прослойки – материални, социални, духовни? Не. Тогава ние ще правим еволюция и затова ви казах една тайна: вие сте бъдещи Богове на Земята. Не се ласкайте! Понеже някой като казва, че е бъдещо величие, се качва на някакви трибуни и говори нелепости... Но това е пътят – правят еволюция.

Мировата съзнателност, с която някои се хвалят, не е лична собственост. Но когато наистина я имаме, става наша и тогава можем да кажем, както Христос: „Лазаре, излез вън!“[3] Дали е станал Лазар, това няма значение – възможно е да кажете! „Момиче, тебе казвам, стани!“[4] Ето как ще бъде изпитан човекът и ще се разбере дали е издържал изпита. Затова Той рече: Отец, Който пребъдва в Мене, Той върши делата. И не може само „чудеса“ да прави. Идеята за чудо е една голяма измама. Няма чудо, има неовладени енергии, енергии с които можеш да правиш феномени, които невежеството нарича чудо. Затова Христос при Своите пости в пустинята, когато се иска от Него чудо, казва: Махни се от Мен, сатана. А те изнасят „Христовите чудеса“!... Христос не прави чудеса, Той има знание, което изглежда чудо.

И така, вижте колко добре е казано: Йогата на познаването на огнената мощ, разбирането сроковете на нещата е признак за просветление на съзнанието. Просветлението идва, за да ти даде възможност да бъдеш толерантен към нещо, което не ти е било ясно – усетността може да ви направи толерантни; да признаеш нещо, за което довчера „магарешки инат“ си проявявал. И тук е именно голямата благодат – да разбереш, че статусът, в който си живял, и така наречената ти „свободна воля“ не са давали просветление и си имал лошо поведение. Толерантността е прозрение, една изключителна търпимост към това, че има йерархия на познанието. Толерантността е комбинативна – тя включва всички добродетели. Толерантност значи, че нямате зломислие към никого, че признавате човека в неговото Божествено начало. Затова тя е много сборна – тя е и пощада, и състрадание...

Виждате, говори се и за съзнание: „просветление на съзнанието“ – не за отделния елемент (не за водата – астрала, не за огъня – ума). Ако човек разбере подстъпите, ако улови признака – това е вече посветеният! И затуй в египетската митология ви слагат в ковчега на Изида три дни. (Оттук е, когато трябва да се разтълмят и числата.) В ковчега на Изида стоиш три дни, за да се освободиш от плът, да се освободиш от астрал, да влезеш в ментала и да вземеш решение с ума – да изходиш Голгота и да направиш Възкресение, защото посветеното пробудено съзнание има този знак за Мировото съзнание. А хората не могат да направят разлика между седмия център, в който имате не съзнанието на четвъртия център, на сърцето, или Чашата, както го наричаме, а друго Мирово съзнание – на Пантократор. Но Чашата е именно, която ви дава култура да не се изкусите, когато имате някакво ясновиждане или яснослушане – да не се изкусите колко сте „велики“. Тя е култура, а изкусява се онзи, който няма тази култура.

Трябва да се направи и разлика между събудено, галванизирано и работещо трето око. Работещото трето око – шестият център, е чак когато Кундалини е минала през всичките ви други пет центъра и ви дава вече едно зрение, което трябва да е над астралното ви виждане (в повечето случаи при събуждане зрението, което се дава, е астрално). Но когато можете да излезете от седмия си център, което е Всемирното съзнание, то е въпрос вече не какво виждате и какво ще научите, а какво ви дарява – какво Бог у вас говори. Така че разликите са много големи.

Ако третото око е събудено, но е галванизирано, само то работи. Следователно последователността я няма. По-първичното Мирово съзнание, каквото е, както казах, Чашата, го няма – има галванизация само на този център. И тук е също важно този център с каква антена работи – за Астралното поле, за Менталното поле... Много рядко може да става въпрос за Причинност. Защото едно Мисловно поле, което може да даде известни науки, известни знания, не е равно на Причинното. С Причинното поле вие може да творите, може да променяте свят! А камо ли да сте излезли от седмия център...

Но какво трябва да е поведението на този, който има събудени центрове – пълна отговорност! Никога не може да се хвалите, че знаете, както го правят всички посредственици. Затова в школите са възпитавали – не само не можеш да говориш, ами си длъжен да мълчиш! А когато на някого му стане малко будничко и целия свят запознава... (И след това друг, който има много по-добри виждания, го опровергава в това, което е говорил.) Ето защо „най се сбъдва“ това, когато ниските полета работят, и разните гледачки са „най-чудотворни“... Защото някоя била казала, че волът ви ще умре или за еди-кой си, че ще умре. Ами ще умре... Дори в един сън може да видиш някой, когато умира. Но може да се каже „този няма да умре“, защото един астрален знак има, който, като го видиш, ще познаеш!

Така че налице е една смесица от полузнания, които се демонстрират – будното, третото око работело... Работи, ама с коя антена – с астралната. Но не можеш да лекуваш болния ум с астрални средства, никой не може!

Ето защо се говори за това неподправено знание – „просветление на съзнанието“.

• §359. Особено трудно е да се застави една бързолетяща птица да лети бавно. Няма по-голяма жертва от тази, която прави разширеното съзнание, когато се посветява на проявената действителност.

Енергията за ходенето на човека, за ходенето на животните е много специална. Толкоз е отмерена, че не тя създава лентяя или бързолетящия. Тя е необходима за онова тяло, което има да извърши нещо. Затова тук е казано: „... трудно е да се застави една бързолетяща птица да лети бавно.“ Ето къде е знакът на Учителите!

„Няма по-голяма жертва от тази, която прави разширеното съзнание, когато се посветява на проявената действителност“ – това е най-хубавата изразност на Агни йога – тогава, когато трябва да направиш най-голямото благоденствие на света, в който си извикан да живееш! Това е твоят летеж, твоята просветност, твоята будност да ги сведеш до темпа на ходенето, до свещите на лампата ти, като слезеш долу. Това е голямото съзнание – когато го жертвате в името на растежа, в името на периода, в който са хората, на които давате някакво знание. Няма по-богата „трудова повинност“, така да се каже, от тази и няма по-иждивена енергия във възмездност за това, което правят Учителите. Никой не може да ги възмезди, защото там имате Служение, а не цел. Там нямате катедра, на която чакате да се разпишете; нямате заучен текст, който отивате да издекламирате. Вие или получавате това, което се нарича ниспослание на Духа, или уморявате ума си да правите спекулации, каквито са навъдени навсякъде!

Учителите нямат за задача да обсебват чужда воля. Те всичко дават! И не търсят награда, нито лекота. Наградата, която им връща светът, е нула. Но той няма представа какво е да имате буден Дух, който трябва да го подарите. Вие с един милиметър да изнесете аурата на Земята, сте направили най-великото дарение, на което Небето може да каже „Амин“. Един милиметър! Защото с един милиметър благодатта на аурата на Земята се докосва до вас. А можете да си представите с този един милиметър колко сили сте събудили в тази планета; колко пещери са видели светлина! И тогава много добре е казано: „Няма по-голяма жертва от тази, която прави разширеното съзнание, когато се посветява на проявената действителност.“

Тук е болката, която е носима; тук е констатацията, когато можете да характеризирате поведението на някого, както Христос прави. При наличие вече на една култура, която Той дава след Своето постничество (както е казано в пустинята), да отиде някой там и да има завист, и да иска големство, каквото прави и Павел...! А Павел влиза в християнството, защото му отварят очите за нещо, което е малко по-свръхсъзнание, или малко под свръхсъзнанието. (Пак го води съблазънта!) Но той пък отива в крайността да се анатемосва и да се самобичува. Както и сега някои се удрят с бича и така отиват на моление... Да укротите плътта не е бичът, а културата да се храниш, да мислиш, културата да знаеш, че астралът е светлината – че водата може да я направиш да кипи в тебе, че водата можеш да я направиш раждаща утроба на живота! Защото астралът е живот. Затова, когато Ева я изваждат, я кръщават „живот“.

Така че жертва, посветена на проявената действителност! А дори един Буда сгреши: „Аз сега с моята правда и отричане на жизнеността ще отида в Нирваната.“ Ето тяхната йога – нищо не са знаели! Лишава се от действие, макар че Нирваната, в края на краищата, е висш Живот. Искат висш Живот, но не и допринасящ. Животът на Бога е висш, но Бог принася – прави човек, прави еволюция. А Буда, като иска да изпадне в Нирвана, не ще прераждане. Но идеята на прераждането не е само да се развивате, а да пренесете своя плод – плод на знанието, а не само коленопреклонност. И той не можа да го разбере. Но това е равнището на Буда, макар че искат да го изкарат, че имал по-голямо посвещение от Христос – това не е вярно по същина. Защото той дава Учение за Доброто, за Правдата. Къде е Учението за Любовта, къде е Учението за Мъдростта? И той казва: Да победиш желанията... С какво? Желанията ли са страшното? Ами вътрешната ти идея, че трябва да стигнеш Божия Син – защото ти си бог в развитие – къде е?!

Ето така трябва да се разбере идеята за бързолетящата птица, която особено трудно е да се застави да лети бавно, а камо ли да я спрете. Тя е целеустремена и едноцелна! Тя по-скоро трябва да се пожертва. Идеята е да се лиши от личната си тенденция и да дава уроците на бъдещето – тогава най-голям принос прави. Защото тази висша енергия за устременост и летеж я дава на човечеството. Тук Учителят, както е казано и в параграфа, губи – „Няма по-голяма жертва...“, но с това Си извоюва най-голямото признание: устременият да стане Син Божий и да Го проповядват. И какво трябваше да направи Иисус? Неговият летеж трябваше да стане Път на Голгота. Но Голготският Път е идея за Възкресение!

Голямата тайна на устремената птица е да я накараш да слезе и да даде жизненост. От това по-голяма жертва няма. И добре е казано, че Разпятието на Христос е най-голямата жертва – тя се набогатява с връщането, наречено Възкресение. Няма по-голяма награда от тази. Тогава се влиза в нещо, което за културата на вековете е най-силното – Единосъщието! А не както Буда – Буда е бедност. И затова така властно продължават да стоят на такава една нулева грамотност. По-властен остана отделът на будизма, който изповяда монашеската институция. Монашеската институция, в която има от хилядолетия т. нар. кастриране, за да бъдат угодни и да им дадат рангове. А това, че ги правят перверзни, защото не са им поправили ума, а само ги лишават от орган... Не могат да победят пола, не могат да победят енергията, а ги правят монаси. И там развратът е нещо страшно. Разбира се, те не говорят за разврата, а и не разбират какво значи половата енергия.

Дори Ориген, един от най-големите учени на християнството, и той се кастрира. Добре, че християнството в Събор осъди кастрацията (значи някои от светите Отци са имали повече вътрешна отговорност, отколкото право да получат ранг на признание в това, което са работили). Тя е даденост и в Римската империя, и в други империи. Да не говорим, че наследниците на еврейството в лицето на мюсюлманството точно това направиха – идеята за евнусите. Пазара на евнуси. И се чудим защо светът не върви. Ами как ще върви!? Или защо на стълбицата на политиците са накачени евнуси. Не е важно дали са кастрирани – половата енергия, която е чудото на света, я нямат. Как искат да водят?

Защо Христос, защо и другите Учители не са търсили върховете, а са търсили това, което се нарича средната ръка на един народ? Защото то може да смени, то не е обвързано. Виждате до каква степен са били обвързани дори учениците на Буда. И петте му ученика го напущат, понеже говорил с жена. Та това е такава беда, такава нискостебленост! И след седем години се връщат при него. А не казва ли същото и Евангелието: Иисус говори с жена. Като че ли жената е забранено нещо. А както виждаме, по-верни Му останаха жените – само те и един Иоан останаха при Кръста.

Така че нещата имат една широта. Но тази широта идва от бързолетящата птица, която слиза, която спира и вие гнездо в душите на тези, които имат нужда от едно Ново битие. Колко странна е тази голяма дълбочина! Едно Мирово Съзнание да го вложиш в духовността на Учителя и Той да слезе да направи подаяние не, а жертва! Жертвата не е подаяние, тя е признателност, че има нещо голямо, нещо свято, велико! Тя е признателност, не мъченичество! Трудно е да я спреш, но не можеш да не дадеш признателност на тази птица, чийто летеж наистина е бърз, обаче трябва да направи жертва, защото събожникът иска. А, както съм казал, Боговете не правят молитви – те творят! Учителят няма да отиде в някаква колиба там и да прави моление, не – Той твори сред онези, които са Негови събожници, Той ги зове на реален бит!

И затова, когато искат да спрат бързолетящата птица, те не знаят, че за нея няма примка. Защото тя се носи от енергиите на Мировостта. Вие не може да я ограничите, даже да искате. Никой не можеше да спре Христос да изрече тази фраза, която Му направи Разпятие: Аз и Отец сме едно! Има Разпятие, но дойде епохата, дойде периодът, в който трябваше да се каже, и ние го казахме: свърши тълпата, идва личността! И Христос направи точно това – даде пълния реален израз стихийният бог да бъде подвластен на огнения, а огненият да даде култура на епохата, в която е извикан!

• §410. Трябва да се обхванат нови кръгове. Не е разумно да се ограничавате в колибите, отминавайки дворците. Също така би било ограничение да останете в дворците, забравяйки хижите. Не се ограничавайте.

„Не се ограничавайте“ – по-добро повеление от това не съм намирал в Служението.

Никое Учение не може да наложи запрета и ограничение. Затова се казва – и колибите, и дворците. Едно учение, както да кажем науката, дава открития. И те не са само за тези, които разбират от наука, те са за всички. Галилей го качват на кладата, но под Галилей стоят учени и го подкрепят. Други, разбира се, са срещу Галилей, понеже са на стария стан, на стария бряг. Но и едните, и другите са необходими, защото, ако нямаше противоречие, нямаше да открият истината.

Следователно това, което колибата ще каже, е необходимо да създаде култура на нисшия слой или на средния слой. То, обаче, трябва в бъдеще да бъде освободено от обредите (срещу които въставаме). Да не се захранва за истината на Учението от обреда, за да няма съблазън, че, примерно, можеш да бъдеш християнин, като отидеш да вземеш причастие, а не разбираш тайнството. Но онзи, който разбира тайнството, иска да направи нещо друго и ще отива и в колибата. Много пъти са ме питали – признавате ли тайнствата и другите неща в християнството? Вижте, не е въпросът дали аз ги признавам – на човека са необходими. Вярата на онзи, който трябва да направи свещопалението, за него това е символът, това е вътрешната светлина. Той има нужда от тях!

Онова, което пък направи протестантизмът, има принос, но в същото време е и голяма вреда – освобождава ги от външното знание, което им дават иконата, свещите и пр., но не им дава тайнство. А идеята за тайнството е преобрат, ферментация, която ти отваря очите на твоето ниво! А твоето ниво не можеш да го махнеш така лесно. Триста години са трябвали на хората да приемат християнството. (Разбира се, колко са християни... – но това е другата страна.) Триста години на будистите им е трябвало, за да учредят будистка религия и това го правят императорите. И кое задържа хората, кое най-трудно ги освобождава – обредите, защото това е тяхното ниво. Милионите правят изповедание, но външно. И затова е големият конфликт; затова се раждат гоненията, затова се ражда Инквизицията, което говори, че нищо не е научено от Христос...

Децата на Деня са тези, които ще носят в колиби и дворци новото знание, вътрешната откровеност, че олтарът е вътре в човека. И тогава ще разберете, че откровението като знание не е изключителен феномен, а е духовна даденост във всекиго. Проблемът е, че някои трябва да подухат малко, за да се разпали огънят и да създаде жарава; други пък трябва малко по-далечко да стоят от въглените, от жаравата, за да може, когато са в колибите, да не се запали покривът им. А когато сте в дворците, да не ги пощадите и, ако трябва, да ги запалите!

Една хубава притча има: Вие хвърляте семето – в един ще падне зърното върху камък и няма да поникне; в друг ще падне между тръни – ще го заглушат; в трети ще падне на пътя и птиците ще отидат да го изкълват; в четвърти ще падне на благодатна почва и ще израсне. Значи, предвидено е семе, което няма да поникне; предвидено е и онази дребна мисъл, която спекулира с бъдещата култура. Затова: вие сейте, но пазете се някой да не го изкълве! Това ще покаже именно тайната на „не се ограничавайте“. Излезте, идете в други кръгове! Ето защо Христос казва на апостолите: Идете и разнесете Словото навсякъде в света!

Това е най-голямата тайна на Пратениците. Те слизат, за да покачат нивото на будността на белязаните в пътя на човечеството. Синове Човешки, които не се ласкаят, че стават Синове Божии, защото отговорността им е двойно по-голяма и Битието им е будност, за която трябва да дадат живота си! Светът не прие цялото Слово на Христос – защото има периоди, има йерархии – но то владее, примерно казано, два милиарда. Два милиарда като култура, която в бъдещия период ще носи новото, е нещо изключително голямо. А когато трябва вече да се направи единство между Божията човечност и Човешката божественост, тогава няма да има семе, което да падне на пътя и да го изкълват птиците!

Не оставайте и само в дворците! Няма култура, която да е само за дадени прослойки. Социалната идея за прослойките е необходимост, за да не се задържа онова, което има будност. Разбира се, когато имате култура и създавате класова борба, тя е спекулация на ума, в която се освобождавате да извършвате престъпление в името на едно подчинение. Какво беше и Третият интернационал? Мирова църква без Бог, а всъщност онзи, който казваше, че всички са равни, той трябваше да бъде Бог...! Но когато се дойде до Духовната вълна на Мъдростта, тогава нещата са съвършено други. Няма проблема със стихиите, които могат да унищожат цели континенти; нямате Правда, която иска отмъщение; тогава нямате дори този процес – да любите врага си, защото няма враг!

Виждате колко приложна концепция е това „не се ограничавайте“. Част от грандоманите ще кажат: „Те не са от нашата прослойка.“ А не знаят, че по закона за прераждането няма прослойки. Когато си позволявате да разделяте на прослойки своите събожници, се ограничавате.

Така че без стрес какво е било в миналото – затова съм казал в Посланието: Свобода от минало! – какво е било, няма значение. Има тази велика тайна: Не се ограничавайте! – нито в хижите, нито в дворците! Йерархията е вътрешна зрялост, вътрешна будност – прослоечността и социологията правят гражданско разслоение. Защото може онзи, който е бил лорд, да бъде в бъдеще един добър слуга. Да, но ако е оцелял в добродетели за признание на събожника, а не стои в йерархията на величието си.

Полюсите, които се явяват – хубаво е посочено тук: колиба или дворец – са всеобщи. Умението на тези, които са в дворците, е да поканят колибите. Но съблазънта да направиш уравняване, създава другата тъпота. Не може да ги уравниш. Искаш да направиш социално равенство, но социалното равенство не се прави с това, че на всекиго ще дадеш едни и същи блага, а дали тези блага, могат да допринесат за духовния растеж! И какво като махнеш аристокрацията – създаваш партийното величие... Добре, ама ония поне имаха маниер... Значи съобразителността е социална култура, която трябва да помогне на духовната, и духовната култура трябва да облагороди социалното неравенство. А не да се прави социално равенство, което ражда духовен протест.

Идеята за равенството е обидна! И тук, ако премахнем обидата, добре е казано, че не може да стоиш само в дворците, но в никакъв случай пък не може и да останеш в колибите. Търсенето е на духовното родство, а не материалното, не социалното. Идеята за класите е порочна система!

Това поне, което Буда се опита да направи навремето, беше да махне кастите. Не успя! Може би еволюцията не е имала нужда; може би той не е носел убедителната енергия за Път... Не е демонстрация само да кажеш: аз имам добър ум, прави дела... И щял да отиде във вечната тайна на удоволствието. Не! Самодоволството е на посредствениците. Избраникът, когато свърши работата... – както нашият Левски е казал: Ще отида да освободя и други народи. Защото предназначението на човека е да създаде културата на бъдещите богове. Това е Пътят!

В нашето общество много често искаха да се приеме, че сме имали феодални държави – Първото и Второто българско царство. Нищо подобно! Ние до робството, до края на своето съществувание с историческо величие, нямаме феодална държава. Отделни моменти може да е имало, но нямаме класическия образ, класическата форма на феодализма, както казва проф. Мутафчиев (в това беше велик). И точно тук се крие силата на Българската държава, която е граничила на три морета; тук се крие силата и на Римската империя, независимо от диоцезите, които са имали. Цезарят! И ако някой иска да се направи помощник-цезар – битка!

Затова имам една фраза (която не могат да разберат): История се прави от волята на цезаря и от молитвата на жреца! Това е съчетанието. Ще дадеш една духовна платформа; ще дадеш една мощна воля; ще облагородиш волята, която иска жестокости. Но ще благословиш ръката, която прави държава! Държава не се прави с милостини. Не, с воля!

А Националният дух обединява и величието, и твореца, и знаещия, и невежия. И когато говоря за идеята срещу анатемата, то е да не крадеш, да не обиждаш, да не унижаваш великия – излязъл от Националния ти дух, той ще остави празнина. Ето ви идеята да защитим душата. Защото тя е сборът – в Националния дух!

Така че не оставайте на онова стъпало, от което не виждате пред вас другото. Не се заковавайте. Най-добрият пример е Христос – не остана закован на кръста. Остана само лошият разбойник, който не искаше да Го признае. Добрият разбойник поне пожела да отиде с Него и Той му каза: Днес ще бъдеш с Мене в Рая! А оня само упреци правеше. Това са злоядите духовни недоимници.

Но има радост, която не може да смените и може би това е била първичната є сила. Затова съм родил идеята, че радостта е усмивка на Мъдростта. Така както Майка Тереза казва: „Как може да победите отрицанието – само с усмивка.“

Завършваме Посланието в неговите части, от които безспорно всеки ще си вземе това, с което утолява своя глад. Гладните ще бъдат нахранени! – казва Христос в Блаженствата Си.

Кръстих го Послание на Битието, защото то не е знание да ви обслужи – Посланието на Битието е прозрение за Живот!