Откриване
Научи ме жив да бъда в Тебе!
С къпи Деца на Деня! И в Молитвата е сложена нашата тайна за Битието. Там сме казали: Живи да бъдем в Тебе! Така че тази не само изпросена, а и заслужена благодат – искана, но заслужено дадена – е градирала идеята за Духовните вълни. С основание Децата на Деня могат да поискат своята животворност в Неговата Жизненост!
Нека тази позволена и издействана, или събудена потреба за живот в Него да бъде нашата водителност в Деветия семинар от Първия Събор на Втория цикъл събори на Учението Път на Мъдростта! Не оспорваме щедростта, която времето ни позволява да осъществим, но не бива да бъдем скъперници в признанието за това, което сме получили. А то е отговорността ни!
Бог да бъде и в тези дни с нас! И нека ние да бъдем с тази огнена даденост на Неговото Дихание, за да направим будността си събуден Път!
Благодаря ви от сърце! Добре дошли! Направете тези пет дни като петохлебие (както има един хубав дар в християнството) – хляб, който става Аз съм хлябът на Живота. Направете това, за да може Учението Път на Мъдростта наистина да бъде хлябът на Живота на бъдните хилядолетия и с достойнство да му предадем Истината, която, както каза Христос, ще ни направи свободни!
Благодаря на волята, която ви е довела, на радостта, която сте живели, и на правото да я защитите и дадете на други! Плодни дни!
Пак сме тук, където имаме добрия повей на Орфеевото служение, когато трябваше да се победи низината, за да останат храмовете на върховете – трябваше, така да се каже, зловонието на Хек`ата да бъде сменено с лъчите на Дионис. Така че тук наистина местото е благословено. Всичко, което е сътворено, е свещено, но святост на едно место могат да дадат само присъстващите. Когато обаче присъствието може да сведе храма до низост, тогава светостта на Битието е принудена да наметне дрехата на защита. Да закопчее дори тази дреха и така да се получи едно съхранено общество, което се брани от това, което се нарича остатък от миналото. А в Посланието беше казано: Дай ми свобода от минало!
Устойчивостта да се брани тезата за свобода от минало е много голяма. Тя като историческа нишка стои във всички идвания на нови обществени култури и Учения, които са ставали религии. Следователно това, което на вас ви предстои, е: дайте на светостта, която тук е била Всемирно тайнство, водено от големи духовни личности, дайте є възможност да гостува във вашата духовност, да гостува на вашата трапеза на Знанието! Позволете на този изключителен тракиец да бъде храмът на възкресението, защото онзи ковчег, в който и той е стоял, му дава основание да направи култура на Висшите светове, а не на хекатството. Дайте такава възможност с дните на присъствието си, с работата, която има да извършите, с дискусиите на Деветия семинар, и то върху най-великото тайнство, което досега получихте – Посланието на Битието с призива да се изходи Голгота. Ако не се изходи Голгота, вие никога не можете да направите своето Мирово възкресение – малко или голямо. Защото всеки във всяка своя присъственост може да направи възкресение, когато неговата лична отговорност го е извикала да се качи на върха. Или с онази Мирова теза – Съсътворителството, да изходите Път, за да направите не само Възкресение, а и Единосъщие. Идеята за Единосъщието дава възможност да направите себе си Съсътворител!
В книга Битие още в началото е дадена тази тайна: Да сътворим човека! Това Да сътворим! е призив към онези, които са сътрудничили. Ако щете едно малко цвете, което е давало своя аромат, и то е сътрудничило в идеята на Съсътворителството – свидетелство, че има Живот преди да има Сътворение. Сътворението става свидетел – Бог е Живот! Всемирността, в невъзможността да я окачествим, е Живот; тя от своя страна прави Сътворение. Затова казвам, че от Живота е взета идеята за Сътворението, и тогава – идеята за човека. Само Бог живее, човекът съществува! Но в същото време Диханието, което му дава Бог, това Дихание го прави съ-Сътворител. А ние сложихме и какво – че човекът е един бог в развитие. И сме свидетели, че онези, които някога са били Съсътворители, не са могли да свалят печатите от Книгата на Живота. Двадесет и четири старци са около Бога и не могат да махнат нито един печат. А Оня, Който е и Човешки, и Божий Син, свали седемте печата!
Голямата тайна на Учението Път на Мъдростта е Съсътворителството! Не го свеждайте до това, какви очила носи вашето съзнание. Много е обидно, когато някой доведе същността на едно голямо Учение до своята мисловна ограниченост, а не до духовната пътност. Но това са проблеми, които по време на Семинара ще разисквате. Днес имате един от най-хубавите дни – Откриване на Семинара!
2004-та година – 2 и 4 е 6. Какво е 6? Посято семе, чийто кълн върви. Посятото семе прави своята плодност. Това ще прави и Семинарът. За тази голяма плодност трябва грижа, за да стане достояние на другите. Когато някой иска да направи проветрение на съвестта си, не е в това, че си отваря устата. Приемете Духа в Път, а не дребното си човешко мислене в лични „достойнства“; опазете се от това дребномислие и евтино тщеславие! Правете голямото, за което сте предназначени!
Затова тази година Посланието беше: Познайте тайната на раждането и Пътя на Рождеството! Вашият път, вашето присъствие е свидетелство на това, че така го ходите! Не позволявайте присъствието да бъде сведено до селско хоро, където се пази традиция. Аз не напразно съм казал, че традицията е убийца – тя е потребна, докогато се раждат новите неща. Казах, че умират религии, че умират човеци, народи, култури, но Личности – не! И Буда е жив, и Христос е жив, и Кришна е жив, и ония, които ги съпроводиха. Тази тайна я запазете! Нека тя да оцелее в Посланието на Битието. То не е Послание на Бдението, не е Послание на Животoтворчеството – на Битието! И Битието има само един израз – „Аз съм!“
Приемам с особена радост да направите това предстоящо живеене в Учението Път на Мъдростта чрез този Семинар. Не позволявайте да слезете! Ще повторя: една от най-големите дързости на Учението на Мъдростта безспорно е, че извикахме за втори път Змията – не в право на съществувание като признание, че я е имало, а че тя, Кундалини, не може да бъде изгубена. С тази най-велика тайна да сложим граница между храмовете – с амвона и свещените скрижали на добродетелите, и трона на Истината – със Знанието! Тази Змия не опроверга себе си, само даде част от еволюцията, а сега ви отваря дверите на нова част: няма зло, има нееволюирало добро! Нейният енергитичен път да извие е в това, което казахме в Посланието: Дай ми свобода от минало! Тази ласка, че някой е добродетелен, за което получава награда, или че му се прощават греховете, ние не приемаме вече! Аз не съм я приемал никога. Защото за мен не е вярно, както е в сказанието, че инволюцията на човека, която въвежда Духа в материя, го правила грешен. Затова казвам: Одухотворете материята!
Нито съм приемал в молитвата „Отче наш“, че Бог ни изкушава. Бог не може да ви изкуши! Няма такова нещо. Още в 1956 година съм я сменил и официално писмо съм писал до Институцията. И ще намерите в Съборното Посланието на Иакова, гл. 1, ст. 13, че „Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого“. Но за човечеството това, което като проклятие се рече – че е грешно, е да се намерят предпоставки, в които тази негова фиктивна грешност да създаде доктрините на добродетелите. И те свършиха своята работа. А най-грозното беше когато Моисей носи Заповедите пред изведения еврейски народ – „Не убивай!“... – и три хиляди души ги слага под нож, за да създаде страх и идея за грях. Такава култура няма место!
В угодничество на това, което няма прозрение, се е създавало поведение на догми, на канони, на подчинение. Колко простичко го каза Христос: Само Истината ще ви направи свободни! Но за да се стигне до Истината, дори Неговата фраза Обичай врага си, е форма за насилие. Нямате враг, имате събожник! Не изразходвайте енергия да се опитвате да правите обич към враг. Но еволюцията има закони – законът на кръвта и законът на кармата. Тези остатъци трябва да бъдат надживени, за да се освободим от еволюция. И тогава това прозрение на Знанието чрез Учението на Мъдростта, в бъдещето чрез Истината, ще ви направи свободни – с тази, разбира се, събудена Знайност. Тя чака! Знайността стои у нас, Кундалини е у нас! Змията-Огън предупреди човека, сега го учи – Кундалини сега ви учи. Тази тайна за Учението е казана и в Молитвата ни: Научи ме жив да бъда в Тебе!
Това е Битието – Жив да бъда в Тебе! Вие виждате протяжността на хилядилетия. В човека стои идолът, поклонението, което е изгребало от него невероятно големи енергии. Ако бяха канализирани в това, което е предназначението, че е син Божий... Затова казах за Христос, че Той е живяно човечество. Това е голямото богатство, което носим в бъдещето – ние приемаме, че Човекът е едно живяно човечество. И неговата раздяла на мъж и жена е поведение на еволюцията. Кое обаче е най-същественото в това живяно човечество и осъществена Божественост? Божествеността, която е част от онова, което казваме – човекът е развиващ се бог. Божествеността трябва да стане Бог! Ето защо енергията трябва да ви изнесе в пълно себесъзнание на Богоприсъственост. Затова търсете Бог вътре у вас – малкия бог при големия Бог.
Искам да бъде изумително плодно вашето петдневно присъствие! Искам в тази голяма търсена теза, когато дискутирате, да бъдете свободни във възможностите на своята духовност, а не в спекулативността, че имате някакви „знания“, с които твърде често се съблазняват някои да мислят. Дори и един Платон се е съмнявал и Аристотел добре го е казал... А пък Сократ ще рече: „Аз зная, че нищо не зная.“ Затова имаме тези три култури в две хилядолетия. Културата на юдеите, която направи човека пленник и хиляди години не може да се прероди (защото спекулацията искаше да го направи голям, но го обяви за грешен); културата на Сократ, който ще остане вечният смутител; и културата на материалността, която в Европа се роди с нейните дребни търсения, че са някакви белязани богове, а те са само наследници на трудолюбие, загубили духовността на Христос.
Ние не можем друго да направим – не можем да спрем еволюцията, но можем да канализираме нейните енергии в този улей, в който Духът одухотворява материята, и с прозрението, че няма зло, има нееволюирало добро, да махнем от нас страха. Затова съм казал: Научете се да умирате не по закона на смъртта, а по предназначението за безсмъртие! Да се умира по предназначение за безсмъртие, това е най-големият връх на Учението Път на Мъдростта.
Така че благословен да бъде Пътят ви, плодно да бъде служението ви в името на това, за което сте предназначени! Иначе законът е безпощаден – еволюцията винаги е безпощадна. Но унижението на човека да бъде жесток налага да има Учения, в които да се научи да се прощава с недостатъците си!
На добър Път, скъпи Деца на Деня!
01.08.2004 г., Родопа планина, Студенец, ПБ „Строител“