Светът на Адам е бъдещото му поколение!
К огато има предназначение, тогава наистина човекът няма смут да извърви своя Път. Да извърви своята Голгота, да извика своя свят на велико бдение и служение и да даде това, за което е сътворен – Божията си даденост в живота на онова, което го съпровожда!
В кн. Битие е казано с известна тревожност (след като имаме вече зрим сътворен свят), че нещо липсва в света. Това е реалната мисъл с духовната същност. От кого трябва да бъде изразена? Създаден е свят, но още не е дадена идея, от която трябва да се изведе онова, което прави констатация и което осъществява Творителя. Затова е казано: „След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие.“[1] Казал съм, че подобието е възможността, образът – наличността! Онова, което е събудило щението на Твореца да сложи тази възможност, е от нея да може да се изведе „Що е Бог?“ и „Що е светът?“. Защото Той сътворява небе, земя...; сътворява и животинчета, но никое от тях не си знае името. Значи вложената възможност е константата, която трябва да даде име, което да чертае чрез вибрацията си тайната на Твореца!
„И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.“ „И рече Бог: ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе – това ще ви бъде за храна.“[2] Каква потреба! Идея за човек, в която е сложено всичко. До момента на тази идея няма окото на прозрението и констативността, с която трябва да се роди памет. Защото Адам е памет, в която е скрита тайната на помненето. Тайната на помненето, безспорно, ще бъде Ева. Това е реброто – реброто на Адам е територия, която знае цялото минало! Територия, която ще издиктува вибрацията за име на всяко сътворено – било от животните, било от растенията, било в бъдещето на онова, което ще се нарече „мъж“ и „жена“. Защото Ева, когато стои в Адам, още не е „жена“ – тя е само едно фино тяло във вибрационност близко до материята. Тя е онова, което наричаме астрал, а Адам е умът. Това е голямата тайна на Адамовото начало!
Едно е вярно – че Адам е направен, така както фигурно съм казал, с ръцете на Сътворителя от всичко, що е сътворено, от цялата планетна плът. Затова вътре имаме всичко, затова там е вложена Ева. А „Ева“ в буквален превод значи „живот“. Кой живот – вегетативният? Естествено. Естествено, че тя е вегетативният живот, съхранителната сила, чрез която осигуряваме развитие. Ева трябва да даде поколение! Затова първият жрец, който прави молитва, това е мъжкият принцип, но молитвата се поддържа и получава статут на изповедание, статут на искане от страна на жената. Защо? Защото тя е, която трябва да даде сигурност на т. нар. раждане на бъдещето. Тя съхранява това, което Адам е направил – идеята да се ражда.
Казал съм, че най-голямата награда, която сътвореният е получил, е правото да ражда – понеже е андрогин. И този андрогин носи точно Ева, която Бог след това извежда. Извежда я от онова ребро, което аз наричам „терена на миналото“ (с него сега културата си служи, за да може от една малка частица – от това минало ребро, да прави клониране).
В този смисъл трябва да кажем каква е била сигурността на Адам, за да създава култури в бъдещето, коя е сигурността му да прави култури? Раждането! Ако вие нямахте раждане, не можехте да имате сигурност. А раждането от своя страна създава какво – формулата „семейство“. Личността е, която носи раждане – оторизиран е Адам да ражда. (Знанието ни дава, че наистина той е бил андрогин.) И животът ни доказва, че имаме сигурност. Как говори човечеството – продължение на рода...
Тогава поколението какво е? Идея на бъдещето. И добре е озаглавена тази тема – не е само „Адамовото поколение“, което е нагледност, а и „Културата на бъдещето“.
- Битката на Адам е да стане личност, която да изявява Божеството!
Как Го изявява? Като получава право да дава имена и така да дефинира вложените сили. Иначе никой няма да запомни Божеството. Името е тайна, която чрез вибрациите определя предназначение. В същото време то е формула за памет, която до изтощаването є, до пълната свобода от паметта, създава идея за поколение. И тук може би се крие тайнството на поклонението пред мъртвите – като знак на почитание, че те са излъчили енергии – за да ги освободим от това, което паметта е вложила. Оттук идва признанието, което човечеството прави, защото то няма прекия контакт, има само въображението за реалности.
Една от най-големите идеи в Библията, които трябва да разберем, е, че Каин, както Ева казва, е дете на Господа. Виждате колко реална е тази теза – Каин е дете на Господа, а Авел е дете на плътта! И тази алегория, неразтълмена, въвежда в заблуждение човешкия род, че детето на Господа – Каин, е убиец. Тежко и горко на тези тълкуватели, които в продължение на хилядилетия държат в престъпление част от нашата вътрешна субстанция – Каин, астрала, за да оправдаят човека-плът, който стана много по-грешен! Нямат реалното знание, че оня, който е роден последен, който фактически взема дрехата на физическата материя, не на астралната вибрация, трябва той да умре първи. След това вторият – именно Каин; след това, ако щете, Адам трябва да умре, защото и той умира – паметта или умът на човечеството.
Колко странно тогава изглежда Адам! Той не е само това, което е оставила Библията. Затова казвам, че в този случай, когато се разтълмя поведението или живота на Адамовото поколение, трябва да свалим дрехата на алегорията, за да видим тайната за Адам.
- Адам е „causa sui“ – „причина сам за себе си“!
Фактът е, че го оставят в бездействие. Вярно ли е, че Адам е оставен в бездействие – сътворен е и какво му казват? Нищо. Насаждат един Рай, една градина... В такъв случай тогава Адам наистина ли е „causa sui“, т.е. сам за себе си, саморождение, идея да започне битие?! Защо? Защото има Диханието, има и вегетативния процес на цялата планета. Кой е този, който трябва да го ориентира какво да прави? Самият той – това е умът. Умът е вторият сътворител, ако можем така да кажем. Вторият сътворител! Адам още тогава е съ-Сътворител. И няма бремето, което послешното негово поколение има с идеята на развитието, на която са му прикачили колесницата на грешника и ще трябва да получава прощение, изкупление, спасение... Causa sui!
И какво в това себесътворение той ражда? Адам ражда терена на бъдещето – ребро, от което е взета Ева, на която предоставяме процеса на развитието, предоставяме бъдещето, родовото начало. А без наличие на родово начало каква култура бихме правили, на кого бихме я дали? Имало е достатъчно време, когато човекът нищо друго не е правил, освен точно това – да се отработи в себе си, та господстващата сила в него – Диханието, да начене неговия свят. Светът на Адам е бъдещото му поколение!
Можем ли да изведем голямата тайна, че Адам е синът на Твореца? Да, защото неговото поколение в лицето на Иисуса ще изнесе Кръста на Голгота. Става ли и Син Божий?! Затова тази среща на Голгота е великото тайнство – да срещнеш черепа на Адам с Кръста на Христос! Защото цялата енергия на Адам е дадена в поколението; великата енергия, в която участва и женският принцип. Както съм казвал – там, в Кръста, където се срещат вертикалата с хоризонталата, започва женският принцип, родилното начало.
Синът Човечески в лицето на предходника Адам, който владее цялата Господня сила, той създава идеите „ад“, „рай“, „земя“, „небе“... И затова Този Син – Христос, какво прави, когато се качва на Голгота, за да се срещне с черепа на Адам? Свобода! Свобода на Адам от идеята на приложната даденост, наречена „преизподня“, където е пратен. Къде слиза Христос? Слиза при поколението на Своите отминали събратя, изпратени в „преизподнята“, и извежда Адам, освобождава човека от прегрешенията. Фиктивни или нефиктивни – освобождава го! И тогава виждате една взаимна сила – силата на Диханието, която черепът носи, Кръстът събужда и извежда чрез Самокръщение в идея на Възкресение!
Черепа, в който е съхранено Диханието – а то е най-същественото в процеса на творчеството – имаме ли го ние, прабългарите? Къде е съхранена орендата? В черепа на хана. Ето какво тайнство е светът, когато го познавате! Орендата, висшата духовна сила на човечеството, която е изповядана в религията на прабългарина, е съхранена в черепа, там стои. И Христос извежда Адам от ограниченията, които плътта му е сложила; от границите, които един от Адамовите синове, Каин, трябва да съобрази – да даде път на брат си, Авел, който е плът, да му даде право първи да умре. И тогава, когато гонят Каин и го обвиняват, какво се оказва? Бог казва: „...който убие Каина, седмократно ще се отмъсти.“[3] Още тогава имаме схемата на седемте тела у нас. И йерархия на възмездията, на наказанията. Тази тайна...
Затова казвам – тази алегория трябва да се разбере от човечеството; да падне едно такова поведение, което трите религии – юдейската, християнската и мюсюлманската, са натрапили на милиардите изповедници. Ние трябва да се освободим от онова Каиново начало, погрешно сложено като убийствен път! Как може, когато толкоз ясно го казва раждащата Ева: „придобих човек от Господа“[4], хиляди години това бреме да стои върху човечеството! Тогава, бихме ли направили наистина реална оценка на Адамовото поколение? Ами, че ние като го гледаме с това було на престъпника, ще приемем разгневяването на Бога – от недоволството към човека, да го унищожи. Не, в никакъв случай не бива да приписваме човешки качества на Бога! Но Яхве е един посредствен бог, той е един тотемен, расов бог. Това е трагедията на човечеството. И ако наистина Христос се опита да го избави, най-голямата Му тайна в Пътя на бъдещето беше: Аз и Отец сме едно!
Колко по-опростена е била философията на новия континент, Америка, където дивакът е казал на своя събрат: „Ти и земята сте едно!“ – защото сте земя. Те са нямали Небе. Прабългарите имаха Небе! И Христос казва: Царството Ми е горе, отивам горе, в дома на Отца Ми, да ви приготвя жилища. А представете си каква философия на притеглянето е било – жилища само тук и гроб...! Макар че други култури са имали идея за възкресение, в юдейската религия такава няма. Христос дава идеята за Възкресение – като свобода от гроб, свобода от Себе си!
В този смисъл тогава ние бихме могли да осмислим, че не е имало болка, когато е раждано бъдеще. И трябва какво да търсим? Сина, Който е Силата! Естествено, Адам е първият син. Разбира се, такива първи, от които изхожда културата на бъдността, на поколенията, във всички религии ги има. Не сме единствените, които имаме първочовека.
На този първи човек вложената тайна е да поиска да направи школа. И Адам я прави. Кога? Когато слага начало на взаимност, когато жената поиска да прави школа на обучението, раждайки идея за знание. Без да има още таблиците на възпитанието, на морала, има запрети – да не яде от онова, с което ще върви еволюцията: знанието. Въпреки това яде се плода. И тогава се дава характеристика, за да се роди таблица на единство, която ви казва: добро и зло. Защото един Ахурамазда не създава единство „добро и зло“, а създава единица „добро“ и единица „зло“ – бог на доброто и бог на злото!
Така че, когато човекът поревна да яде плода на знанието, за да прави школа, той стана отговорен в идеята си на личност, която трябва да ражда идеи. А тези идеи трябва от вложената тайна да те накарат да бъдеш достатъчно смел, та когато ги видиш в едно дърво, те да бъдат родени – чрез какво? Чрез кражба! Затова формулата ми е: Крадете идеи, не подражавайте на оглозгани идеологии!
И точно тук бе направен принос – след като Адам и Ева ядоха ябълката, излезе онова световно светило, което бе наречено „световно зло“. Излезе Змията, играла „ролята на съблазнител“... Не, тя е играла роля на огледало, вътрешното огледало, астралното знание, себевиждането! Защото ние, като деца на Сътворението, на тази планета имаме живеене в една Атлантида почти един милион години, макар и в плът, но в Астралния свят. Едно знание, което атлантите дават като възможна усвоимост в триизмерния свят, е било раждано с познавателността на четириизмерното присъствие на астрала. Затова има присъствие на по-висши същества, които могат да сътрудничат в идеята на Сътворителството. И в Стария Завет се казва, че там, където са живели човеци, е имало исполини, имало е архиличности, които почнали да влизат в дома на човека. Те видели, че неговите дъщери са хубави... Чудят се как да измислят покорността – „жертви на изкушението“! Съблазънта не е изкушение, когато трябва да даде идея за продължение на рода. Защото разделен андрогинът трябва после да се намери. Толкоз е властно!
Някои от културите и религиите как третират проблема за „добро и зло“? Има ли характеристика за доброто? Влязло ли е в Десетте Божии заповеди или в Дванадесетте заповеди, или другите таблици на морала? Има ли там „Прави добро!“? Не! Има: „Не кради, не лъжесвидетелствувай...“[5] Кога може да дойде лъжата, кой ум може да роди лъжа? Спекулативността на ума в идея да създаде по-голяма сигурност в съпоставка на действието на астрала, който за тогавашното време ви дава очи за реалности. Но астралът в своята образност лъжа ли е бил?!
Така е разделена идеята на добро и зло. И в индийската култура го има – от кръста на Бога надолу се ражда злото. Еволюирало надолу, то създавало предпоставки и енергии за образуване на т. нар. щения. Тези хора, макар че са живели преди хиляди години между астрал и ментал, една елементарна истина не са знаели – че когато андрогинът е разделен (разбира се, не само нашият Адам е разделен – световната творческа идея се разделя на мъжки и женски принцип), при раздялата трябва да влезе идеята за оплождане. Казал съм, че най-висшата енергия е половата – тя създава мозъка и ларинкса. Виждате какви елементи създава, за да се намери енергията, която е разделена! А ви изтъкават някакво платно, което е погребален саван – надолу щом е, вече е отрицание! Ами как ще съберем тогава принципите в идеята на разделението, за да създадат едно ново начало, единствено по път!?
Културите имат нужда не само от взривяване, те имат нужда от изгаряне! И ако там стои фениксът – фениксът на вложеното Дихание – нека отново се роди. Това дава Мъдростта – свобода от излишества и липса на страх! Защото каква констатация прави Бог, когато иска да унищожи рода човешки? Че всичките мисли в сърцата им са лоши![6] Е, добре, след като му забрани да яде, Адам яде ли плода и отвори ли очи за добро и зло?! Тогава за кой човек прави констатация? За планетния. Ако Адам не беше планетен (за когото е предполагано съвършенство), тогава можеше да го лиши от бъдеще. Но в такъв случай няма еволюция, спира се енергията да има имена на света, чрез които се прави обожествяване...
Какви недоимъци има само, каква липса на будност! А в Адам поревна идея за школа, поревна идея за обучение, поиска посвещение и си потърси служение. Къде е тази идея за школа – Слез долу и се обработвай, обработвай земята, от която си взет! Крайният резултат на това обработване е какво, Адаме? Срещата с твоя Син, когото ще направя Единосъщ – Синът, Който ще изнесе Разпятието на двубоя между Дух и материя – с Него ще те срещна, когато си готов, защото Той е твоята плът и твоята школа! Това е идеята да слезеш да се обработваш. Така че Адам е Аватар, т.е. слизане, спускане на Божеството на земята; въплъщение на Божеството в земна форма.
Адам е наистина земният обитател в тези три религии – юдаизма, християнството и мюсюлманството. На този земен поселник трябва да погледнем с нашата констатация, че няма религия, която да не си е направила олтар. Първото нещо, което Адам прави, това е да намери поклонност. Първият дом, това е поклонността вътре в себе си и той как я изразява – с тайната Адаме, где си? Вложеният Бог в Адам, когато е застрашен да Го има в културата на Адам, създава тревога и в същото време олтар: Адаме, где си? И той ще каже: Скрих се, защото се видях гол и ме достраша! – Хайде слез и се обработвай! Тогава няма да имаш неудобство, че си гол, когато се гледаш от астрала в кожената дреха. Колко фигурно, но все пак точно е казано: И им направи кожени дрехи[7], т.е. създаде им плът. Дреха на сигурността...
Виждате колко много потребности са трябвали на Адам, за да стане това, което казваме – идея на поколения! Създава се от уж цялостния Адам, бъдещата цялост на разделения Адам, наречена семейство. А то от своя страна създава поколение – Адамово поколение. И това Адамово поколение е в конфликт...
Когато четем кн. Битие, а и идеите на Сътворението в други религии и култури, те ни дават съществуването, за което имаме реални представи, а не което е предшествало живеенето тук. Започват с една готова даденост. Уж се прави Сътворение, но не ни е дадена идеята, че Сътворението има не само дълъг период, а и дълга неосезаемост. Дълга неосезаемост! Затова то не може да създаде поколение, а сътворява андрогинно начало. По-късно идва големият процес на разкъсването, за да ни създадат реален образ за реално присъствие тук.
В т. нар. Космогонии взимат готови, хайде да не кажем истини, но готови закони за развитие. Има по-скоро една теологичност, една целенасоченост, отколкото космогония – има един създаден Адам, който трябва да направи поколение. А така ли е било в онова Изначално Безначалие? Не. Но когато четем, получаваме един готов Адам, от когото започваме.
Адам трябва да направи олтар и този олтар, в края на краищата, създава от своя страна какво? Тайнство! Принуждаваме се това тайнство да го отработваме – да го приемаме или отричаме. А от друга страна вече трябва чрез него да събудим и служител. Значи, идеята за школата е, че наистина трябва да имате олтарообучение, но трябва да имате посвещение и служение. Когато имате олтар, вие ще трябва да създадете обред. Обредът, волю или неволю, е форма на насилие в знак на прието подчинение – отиваш да направиш молитва, да отпиеш от чашата на посвещението...
Виждате как са сплетени неразкъсваемо нещата! Не е проблемът само, че ще имаш олтар – проблемът е какъв обред ще създадеш в признание. И именно пред олтар отиват да поднесат своите дарове Каин и Авел – запалват огън за принос на жертви. Там е разкрито едно от тези тайнства – служението да поднесеш на знайния или незнайния, на тотемния или нетотемния бог дарове. Но даровете на единия брат да играят ролята на съблазън – бог да отиде, да се „наяде“, или миризмата на тлъстинките да му бъде по-приятна, отколкото плодовете на дървото; и да даде идея на завист между братята... Тогава този бог какво е? Един тотем, но не и Сътворителят!
Оттук можем да кажем, че идеята за раздялата, идеята за Каиновото начало, което цялата история човешка нарича „убиеца“, няма никаква стойност. Да не говоря, че в литературата (дори вземете един Байрон, който пише поемата „Каин“, великата поема, която се играеше по сцените) – „Каин – убиецът; Авел – невинникът“.
След това „добро“ и „зло“ трябваше да се роди и третият син на Адам и Ева – Сит... Ето как се ражда човешкият род; и идва семейството!
- Първият дом е домът на Адам и Ева!
Аз ви характеризирам Адамовото поколение от това какво има във вътрешния олтар на Адам, за да знаете очите или коленете на признанието и поклонението пред какво са стояли. За да можем да кажем дали бъдещите култури, създали таблица на морала и добродетелите, са дали истината за голямото тайнство на поколението на Адам, или пък са освидетелствали с едно ниско будно чувство на отговорност неизвестното, за да създадат идея на страхопочитание, каквато човечеството изповядва.
Всичките ни религии са внесени в човешката даденост с насилие. Ето защо идва и „разочарованието“ на Бог, че хората са престъпници и че трябва да бъдат унищожени. С това унищожение трябвало да направи ново поколение – да го наречем Ноевото поколение (последвано, разбира се, от Авраам, който е наречен „баща на човечеството“). И Ной, в края на краищата, заспива гол, когато е пиян. Слагат му още една дреха, покриват го с дреха. Виждате културните дрехи как са покривали предишните недостатъци или зримите недостатъци, които са будили тревога. Но и от Ноевото поколение не излезе нищо. Ако тезата, че сътвореният е от цялата планетна плът и Диханието, които в поколението на Ной са същите, тогава на повторението не може да създаде друго. И Ноевото поколение не даде друго!
Самият Бог какво прави – почва да се разкайва. Не за това вече, че е създал едно човечество, което е грешно и ще го унищожи – Той в преценката, че унищожението не даде нещо ново, почва да се разкайва: „И няма вече да поразявам всичко, що живее, както направих.“[8]
Тогава, кое е онова, което може да създаде култура? Ние казахме, че за да се създава култура, трябва да има устойчивост – идва идеята на поколенията. Това пък дава голямата доктрина за т. нар. Културни раси. Седем Културни раси с по седем поделения формират поколението в културата на бъдещето. Човешкото знание няма лист от първите две култури, т.е. от 14 поделения, в които именно се крие Адамовото присъствие на земята в създаване на идея за раждане и устойчивост. Тогава Адам е оставил присъствие не в пълна плът, т.е. има присъствие с плът, която няма още участие в създаването на култура, но е с реално действие на нисшата ментална и астралната същност. Виждате какви духовни енергии, какви принципи за моделация на поколения са обгръщали пътя на човечеството!
Първите култури, когато се опитваме да ги разгадаем, имат знания, които са предшествали двете очи. Имало е еднооки. След това е загубено „третото“ око (което културата на християнството връща в Триъгълника). Това око е било по-бедно в познанието, отколкото когато се раждат двете очи. Затова циклопът Полифем не може да улови един хитрец Одисей. (Одисей съм го нарекъл „най-дребният ум и най-съвършеният хитрец“!) Ще се върже Одисей под една овца, а човекът, с едно „трето“ око само, не може да го намери. Какви култури са живели...
Ето отстоят да се борим с такава готовност да събудим третото око или, както го казваме, окото на Кундалини! То вече ще ви даде Мирово зрение (така че в бъдеще овца да не може да прикрие). Това е прозрение, което митологиите подсказаха, но те още не са култура на третото око. Едно „трето око“ в миналото си отиде – в Третата културна раса имаме вече потреба за две очи, заради нова култура на поколението на Адам!
Когато ни се поднася генезисното начало на Адама, ние намираме, че то е много по-късно, сравнено с онова изначално творение Да сътворим човек. Много е късно, защото Адам идва с две очи. А онзи, който е имал едно око, толкоз е бил ограничен, че не може да хване играта на ума, която е еманация на Отца в йерархията на Духовните вълни надолу. Това са големите неща.
Адам е още първичният ум, затова търси олтар. Но Адам може да даде на Ева, на астрала си, поведение. И виждате колко безцеремонно се оплаква от нея, когато го обвиняват, че е ял ябълката на познанието. Какво казва той на Господа: Жената, която Ти ми даде – тя ми даде от дървото! Виждате ли как се разговарят Богове и човеци – ей този странен диалог! И кой, казах, дава материал на Бога, за да има бъдеща Ева? Адам – с реброто, с терена на миналото. Не е ли съ-Сътворител Адам – дава ребро, път?!
Именно прагът, който дели ума от астрала – това е реброто на Адам! Така се създава първият дом – на Адам и Ева. Имаме ли след това втори дом – с нова изначална теза, която създава олтар, от който след това издигат храм? Да, това е следствието от потопа. Потопът, сложен в границите да бъде третиран като религиозно поведение на отмъщението, е една глупост, защото потопи е имало и ще продължава да има. Но коя е тайната на потопа? Тайната е, че след него се създава вторият дом, втората идея за поколения. Тя, разбира се, е толкоз безплодна, ако говорим за приноса на потопа за сменяне на културата на човечеството, че е смешно, но това са йерархиите. Много е лесно, когато ги преценяваме от настоящето. Но колко необходими са били тези йерархии, когато е трябвало еволюцията да направи своите тронове и олтари. Тогава е имало нужда от смени на съзнанието. Благословение и признание е получил Ной. Но пиян, децата му са видели голотата. Какъв ужас е да видите голотата... А Адам е съществувал хиляди векове гол. Когато яде плода на познанието, тогава се усеща, че е гол и крещи – не иска да е гол, и Бог му съшива дрехи. Какво са дрехите? Културата на ума – за да прикриеш естеството си пред очите на Божеството. Техният срам е идвал пред очите на Бога, на Сътворителя. Защото достатъчно престъпления вършат хората, ако очите на Бога не ги гледат. Тогава измислят олтарната необходимост да им бъде простено, когато очите на Бога могат да видят естеството на човека, макар и създадено от същото това Божество.
Представете си какви гърчове е живяло т. нар. поколение на Адама – поколение, което отива при Ноя, което после става Авраамово, докато дойде Моисей да даде не само страх от Бога, но страх и от човека! В този смисъл след потопа е този втори дом на човешкия род.
- Вторият дом е родът на Ной!
Можем тогава да се попитаме: кой от принципите в дадени моменти е доминирал? Мъжкият принцип ли, който е водачът, или женският принцип, който е идеята за съхранението? В това е разминаването на двата принципа. И ако всеки беше останал в самостоятелност, ние щяхме да имаме една разсипана планета. Тогава идва необходимостта от закона за прераждане. През седем прераждания се сменя полът. И науката сега дава основание, че дори се сменят магнитните полюси на Земята. Следователно там, където даден терен не е имал енергията на женския принцип, ще я получи; там където не е имал енергията на мъжкия, тя ще дойде. И, в края на краищата, можем ли да имаме безполюсност? Можем, защото ни е даден символът, че Змията е захапала опашката си. Какво велико съчетание – за да не може единият принцип в своята целимост да стане господствуващ, другият го саботира. Оттук дадени религии пък упълномощават жената да бъде идея на сатаната; други пък упълномощават тялото ни от кръста надолу да бъде злодей... Представете си на каква трапеза е хранен човекът! Тази хаотичност... Религиите са успели да я подредят в една низа, с която създават добродетелни таблици. Още по-властното – облечени са известни неща в догматична непоправимост: „Това е догма, върху нея не може да се разсъждава – тя трябва да се изпълнява; това е канон, който задължава жрецът да ви бъде господар!“
Тогава ще разберете болката в сътвореното. А Адам е религия – той е връзка, диалог. Защото буквалният превод на „религия“ е „свързване“, диалог с Божеството. Адам е такава религия. Но има нещо много особено в тази идея. Адам не прави религия, той изявява религия! При него още няма догми. Затова отива да наруши и да яде плода. Значи той изявява религия в необходимост от развитие и непрекъсване на диалога между човека и Бога. Там е тревожният му зов „Адаме, где си?“. Когато загубва в себе си Божествеността, когато слиза, той е тревожен: Къде си? Но когато се качва, чува Ecce homo!
Като изява на самото Дихание и едно търсене на диалога, идва търсенето на знание с особената идея да се прави социология. Социологията е предмет на знанието, религията е предмет на откровението! Адам няма нужда от откровение, защото е в жизнена знайност, но той има нужда от тревога, защото трябва да направи поколение. Ето защо казвам, че търси знание, за да прави социология. Именно тази социология ние наричаме „поколението на Адам“. И затова, когато искаме да намерим в идеята на Сътворението кой глагол е употребен, в еврейската лексика, има един глагол „ас`а“, който означава „изграждам, правя нещо“ – но взимаш от един готов материал. Ева е от готов материал – тя е от терена на миналото, което ражда бъдеще! Защото Адам е сътворен, той вече е минало за новородената Ева. И другият глагол на евреите това е „бар`а“ – „сътворявам от себе си, еманирам“. Когато Адам прави поколение, той го прави с енергията на „ас`а“; когато Бог прави Сътворение, Той го прави с енергията на „бар`а“. И точно тези два принципа са в Адама. Принципът да създадеш поколение е да го вземеш от това, което ти е вложено; и принципът да преповториш твоя Бог е да вземеш от Мировата Му енергия в идея да раждаш. Затова казах, че да раждаш е привилегия – то е Дихание!
Така Адам, сам за себе си, понеже е андрогин, казвам, че той е първо поколение. Той е личност, която е с право, с привилегия да носи и нещо още, от което може да прави битие. Адам е първо поколение в този смисъл. Той като ум излъчва от себе си Ева, астрала, проблема на желанието, което е най-близо до осезаемостта на сътвореното и може да каже: Този плод е многожелан! Много вярно е дадено – многожелан. Каква разлика само е сложена! И ето че тя вече е, бих казал, второ поколение – тя е кост от костта ми.
- Адам е първо поколение, Ева – второ!
Когато Ева е изведена, Бог я води при Адама, но Бог не казва коя е тя – Адам казва: „Това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа (си).“[9] Става жена, става майка на живота. Адам дава характеристика на Ева – затова казвам „Адамово поколение“ – Адам я характеризира, не Бог!
Адам и Ева вече правят поколението „мъж“ и „жена“. Основният принцип е да се сътвори човек, от когото се правят мъж и жена. Това е голяма разлика. И тогава вече можем ли да имаме две култури – културата на жената и културата на мъжа; или пък да ги съберем в едно – културата на ума и културата на емоцията?! Оттук е шарената черга на изкуството, на културата; оттук е непобедената социална отрицателност и върховенството на социалната тенденция да правиш добро. Както казах, в Десетте Божии заповеди няма „прави добро“, няма и „не прави зло“, а са дадени феномените: Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради... Колко големи разлики са това: едното е принцип, другото – осенение!
Св. Августин, Блажений наречен в Църквата на католиците, казва така: Злото няма своя образност и свое битие. Блажений Августин излиза само от нравствените таблици – не дава на злото жизненост, но не може да не даде и поведението „зло“ и „добро“. Ако беше малко надкрачил нещата, можеше с тази идея да се освободи от схващанията на древността, че всичко, което е под кръста ни, е зло; или пък, както в дуализма на Зороастризма – един Ариман винаги ще прави зло, един Ормузд винаги ще прави добро. Това е признание на злото, въпреки че в тяхната религия има една условност – битката между доброто и злото продължава определени години: злото има право на дванадесет хиляди години, след това то губи своята енергия. Така има подсказана една дълбока тайна – и ние великолепно можем да се възползваме да заключим, че в тези дванадесет хиляди години Ариман ще еволюира. Защото обобщихме – голямата истина е, че злото е нееволюирало добро. А дали ще се борят Ормузд и Ариман – това е култура от преди няколко хилядолетия.
Така Адамовите поколения създадоха култури. Култури, които различните векове са характеризирали с особени техни белези. Шпенглер например ги разделя в осем колони. Не е проблемът някой да каже: „културата на примитивизма“. Ако тази култура крие големи истини на бъдещето, тя е по-реална, отколкото културата на съвременната невежественост, която, владеейки уж науката, не можа да даде характеристика на Божественото, което ние толкова добре характеризирахме – Божието начало у нас: Божията Същност и Човешката божественост.
Ако можеха в Европа тези разграничения да видят, биха направили наистина един безспорен анализ на културите, без да се съобразяват дали ще обидят, дали ще оскърбят величието на трона или светостта на олтара. А онова, което се опита да отиграе светостта на олтара в създаването на протести, както Протестантизмът го направи, внесе още повече идея на покорност пред сатаната. Това, бих казал, са остатъци от еврейската еволюция, която не можа да осъществи цялото свое злонамерие в идеята господството на Бога да бъде постигнато чрез „око за око, зъб за зъб“. И сега този атавизъм виждаме в битките им. Така че атавизъм е и това, което направи Протестантството – не прие папизма, но опорочи Учението на християнството като говори само за сатани. Сатаната не е култура на Христос – сатаната е култура на юдаизма, който влезе в пълна цялост в Християнското учение от апостол Павел.
За мен сега Европа няма идеи. Тя има просто едно подражателство, една дребна услуга на остатъци; едно себевеличаене, че има конституционни редове, които, разбира се, само за един миг могат да бъдат разрушени от тероризъм. Устойчивостта им се основава на това, което социологията е създала, но без да промени Учение или религиозно съзнание. А една религия, която е на хиляди години, отдавна е изчерпила енергиите на будността. Както не може вече да отиват седемдесет и два милиона индийци да се потапят в Ганг. Водата наистина е астралният образ на Светлината, но когато и това не знаете и отивате само да се къпете, ползвате благоволението на Мировата даденост, а не прозрение на Знанието, с което правите култура! Това е тревогата.
Затова Европа е без Път. Америка пък не може да намери Път, щом Европа не го дава. Тяхното подражателство понякога е не толкоз смешно, колкото скръбно. Доминанта е в света, това е безспорно. Няма да говоря за Съветския съюз, който един американски президент характеризира като „Империя на злото“. Констатацията обаче бе дошла много късно. Защото Рузвелт и Чърчил дадоха обилната гръд на съхранение енергиите на „Империята на злото“. Те не разбраха, че страхът им от действията на един голям в миналото законодател е по-малко основателен, от това, което юдаизмът като култура възцари в „Империята на злото“. Ако имаха познание в законите на прераждането, щяха да знаят кой е Маркс, кой е Ленин по прераждане.
Ако това е наистина „Империя на злото“, то не е само констатация, че наличната социална групировка е страх, насилие и безумие – трагедията е, че нямаха Път, нямаха прозрение за Път. Тогава имаме ли основание да изживяваме тревожност от културата на миналото? Имаме ли основание да кажем, че тези деца на Адам, които са направили поколението на Адама, трябва да водят една битка, за да станат отново личности; трябва да изявят Божественото с това, че дават име?! Ние нямаме основание да сменяме имената на слона, на мечката..., но не можем и като Бриджит Бардо да отидем и да махнем халката на мечката. Защото има и човешки мечки...
Много са големи нещата, когато трябва да характеризирам поколението на Адам и културата на поколенията. Страхът на прощението е изявен най-открито точно в онзи манифест, наречен „погребална церемония“, в която се плаче най-безцеремонно. Понякога се плаче само от лицемерие, защото някои, когато изпращат някого, изпитват облекчение, но трябва да плачат заради публика. Древна Гърция си е имала оплаквачки – за да не се създаде лицемерие в близките, те са си купували оплаквачки. Това ли е поколението, което трябва да прави култури – да си купим оплаквачки, за да скрием лицемерието си?! Че човек може да се възхити от смъртта на някого! И какво лошо има в това, ако познаваха закона, че без смърт, няма безсмъртие?! А те точно него не искат да признаят. Искат да признаят нееволюиралата си плът, която ги е страх да пратят в гроба...
Поколение на Адама, Адамово поколение! Трябва ли някой да създаде идея за ново поколение?! Не това, което сега социологията и историята говорят: „ново поколение, нова идеология“. Каква нова идеология? Че след толкоз години социализъм някои политически сили в България станаха християн-демократически?... Та това е невежество в същината! В България след Освобождението има само един опит да се прави християнска партия – докато познаха, че нашата христология е цезаро-папистка, а не папа-цезаристка. (При нас цезарят, пъдаринът, ако щете, играе по-голяма роля, отколкото попът и клисарят.) Нова идеология... А те сега си показаха и лицето. Невежество! И тогава, когато някой последва една такава култура на поколенията, какво значи? Да остави остатъка, трохите на една идеология, с която нямаме нищо общо.
Така че, когато искаме да дадем признание на Адамовото поколение, безспорно трябва да го направим. Ще го дадем, защото не можем да отречем йерархията на еволюцията – тя е безспорна. А защо една социология има резката на позорното или пък короната на възхищението – защото културата иска от човека бъдеще! Може би тук е прав Шпенглер, когато отрича култура след култура. И не е проблемът с лекота да ги отречеш, но щом си предвидил, че има друга, това е предмет вече да освободиш. Човекът, когато иска в себе си приоритетно аспекта на победата, няма да отрече миналото си, а ще каже, както е казано в Посланието: Дай ми свобода от минало!
Ако наистина направим една такава свобода от минало, ние тогава бихме разбрали тайната защо поставих тази тема. Щом Адам е осветен, щом от преизподнята е изведен от Христос, Който става Син Божий чрез Възкресението, тогава Адам не е остатък – той е началото, което прави просперитета си чрез свобода от минало. Адам беше изведен от ада, или от културата на преизподнята, която натрапваха на човека, а не даваха предназначението, което Бог му е предоставил. Но Адам изживя всичко, той дочака своето поколение в лицето на Христос!
Ето това трябва всеки поотделно да направи в себе си – да дочака тази идея, че е сътворен да бъде Син Човечески и Син Божий. Това е поколение, поколение, което е изживяло цялата Адамова тайна, минала през различните потопи – Ноеви, Авраамови, Иакови... Иаков е един първокласен мошеник. Защото кой измамва брат си, за да вземе благословението на бащата?! Оттам е хубавият израз: „Продаде се за една паница леща!“ Това ли е, което трябва да имаме? Защо поне един от духовниците не реши да освободи човечеството от алегорията, която е сложена там, т.е. от фалшификатора Иаков? Но Иаков има една дан – бори се с Бога (окуцява) и е наречен Израил. Ето защо той стои в тайната на Старозаветието. Какви преобрати е оставил в пътя на поколенията дядо Адам...!
Още по-смутителна би била идеята, ако разтълмим Ева. Как остана в кръвната отмъстителност на Медея? Или във възшествието да се качи на кладата, за да прати Еней да прави Рим – Дидона? Поведение, култура на Адамовото поколение...
Трябва някой да свали и да изясни алегориите; и когато не се разбира нещо в цялост, да не се създава култура на съмнението и убийствеността! Защото най-същественото, останало в Адамовото поколение, е това, което казахме: Христос е живяно човечество, но е и осъществена Божественост!
Ето какво Децата на Деня имат да правят – да не се страхуват, че тяхното човешко начало не може да се освободи от сложеното му като отговорност: порок, грешност и пр.! Не, човекът трябва да се освободи, пил от причастието на величието! А свидетелство на величието е достойнството. Това е Пътят на Децата на Деня: Свидетелство на величието е достойнството! Направете го!
Въпрос: Астралната субстанция е съзнанието на видимия свят, т.е. на физическия. Може ли да се каже така за всяко по-горно поле спрямо по-долното?
Казахме, че водата е астралният образ на Светлината. Астралът е видимото, водата е видима. И ако можете да си отделите от водата плътта, ще си видите астрала у вас.
Когато сте вече в Астрала, вие може да искате огъня на Ментала и той ще ви се открие. А когато стигнете до Причинния свят и се опитате да искате Знанието на Бога, ако сте достойни, ще го имате; ако не – ще изгорите. Следователно може така да се каже за всяко поле. Това е дадеността. Но Диханието не може да бъде на парцали давано. То е много цялостно и следователно цялата тази Кундалини – точно, за да я разделят, са създали първи център, втори, трети, четвърти, пети, шести, седми.
Въпрос: Можем ли в Духовната вълна на Мъдростта да извикаме всички енергии от Духовната вълна на Истината?
Този, който борави с всички центрове, той може много спокойно да ги извика, защото няма да има сътресение – нито разрушение на центрове, нито невъзможност да удържи енергията на по-висшето, нито да изгори. Когато, обаче, една йерархия е само по пътя на развитието, но няма Мирово съзнание, естествено, ако я извика, ще изгори, защото няма как да понесе вибрацията на петизмерния, на шестизмерния, на седемизмерния свят. Иначе всеки, който е успял „да излъже дявола“ (не Бога – Бог не може да бъде излъган), може да си поиска нещо от все по-голямо и все по-будно съзнание, а в края на краищата да се опита чрез него да злоупотреби. Имало е случаи, когато известна посредственост се опитва да вземе знание. Това най-добре може да го намерите при Фауст, но той, който иска, се уплашва.
И когато не може да понесете цялата будност, вие с ограничението си много често опорочвате предназначението. Защото ограниченото съзнание, когато е получило просветлението дори само на един лъч, започва да прави алегория с илюзията, че знае. Затова в школите на посвещението в Египет, когато искат някого да го въведат от триизмерния свят в четириизмерния, го слагат в ковчега на Изида. Там той трябва да престои три дни. (Виждате и във външния свят, когато на някого му определят някакви недостойнства – отива в църквата, три дни прави постене и след това иска опрощение.) Посвещават в ковчега на Изида, но не позволяват да се влезе в ковчега на Завета. Позволяват в този ковчег на Изида, който по-скоро има огледалата на астрала, ако може така фигурно да се каже, за да го осветлят и той тогава се вижда. И след тия три дни (което е идея на възкресение), ако той е оцелял, ако може да понесе, го извеждат и му дават ранг на посвещение.
Така че произволното искане на енергии от по-висшите светове е позволено, но е въпрос дали могат да бъдат понесени. И понеже е невъзможно да бъдат понесени, те ги заключват. Има една формула на Великите посветени – не е проблемът да искате, а: „Когато вие сте готови, ние сме при вас!“ Значи готовност, а не искане. Щом сте готови, ние сме при вас – ето формулата! Иначе човек винаги ще иска... Затова и дрехите на служителите в различните рангове в храмовете са различни. Това не е оная дреха, която синът намерил да покрие Ной, защото му се виждали срамотите... (На Ной срамотите може да му се виждат, но обидното е, че очите на децата му гледат срамотите, а не величието.)
Въпрос: Каква е ролята на Словото, на този посредник между световете?
Ролята на Логоса е на първенствуващ, защото Той е присъствието и лицето на Своя Сътворител, на Своя Бог – Той е Негов излъчен Лъч. Логосът не е сътворен, Той може да бъде роден (така както е казано за Христос – Бог не е роден, но Христос е роден), а Адам е Божие сътворение. Значи, разликата е много голяма. Оттук-нататък вече информацията, която може да ви даде сътворяващото начало в Адам – да прави култури, е в размера на сътворения, макар и да носи Диханието. А това, което може да ви даде Логосният Представител – Който е роден, Който носи Съзнанието и прави Книгата на Живота у нас, то е вече идея за бъдеще, но не чрез ум. Защото Логосният Представител няма йерархия на, така както казваме, седемте тайни на нашето тяло. Той няма представителство за плът, няма етерно представителство, няма астрално, мисловно – Той има част на познание само в Причинността. Докато Адам ги има всички тези тела. И оттук вече – кой каква култура може да създаде? Адам създава култура на ума, Логосът му дава Словото!
Въпрос: От гледна точка на вибрациите, каква е разликата между молитва на глас и мисловната молитва?
Словесната молитва е характеристика как да ни забавляват. И както 150 псалми на Давида има, има и по 150 реда молитви. Ами и да не е човек – Бог да е, пак ще се умори... А безмълвната молитва, която е приоритетна на учението на исихазма, добива характеристика – в своята вътрешна будност интуицията няма нужда от словесна вибрация, а има само изживяване духовността, която ви дава Логосовата енергия.
Безмълвната молитва при исихазма са я казвали „мълчалива“, но това не е вярно. Когато се търси термин, трябва много да внимавате. Преводът „мълчалива“ не е верен – „безмълвна“! Защото мълчанието е поведение на упражнена воля, а безмълвието е интуитивната ви вътрешна откровеност, която има аурата на Духа!
„Мълчаливци“ – не е вярно – те могат да мълчат в пещерите, но когато става въпрос за молитва, тя трябва да бъде безмълвна, интуитивна! И затова се казва: „Идете и си направете безмълвните молитви!“ – както те са ги правили в своите пещери. Защото, дори когато вътрешно се разговаряш, ти създаваш аура, а когато си в безмълвие, ти създаваш сияние. Сияние, но не аурно – не на конфликта на словото, а на осенението.
Когато давате на термините место във формирането на едно слово, на една молитва – бъдете много внимателни. Някои имат култура на езиково знание, което е толкоз опростено, че когато се усетят и пораснат, ще видят, че заслужават себеобида. Филологическа грамотност не е достатъчна. Никой не може да порасне под сянка – бил пораснал някой под сянката на еди-кого си. Под сенки не се расте – расте се на слънце!
Така, мълчанието е проблем на воля, която ви налага да мълчите – безмълвието е вътрешно съзерцание! (И най-големите езиковеди да са, може да грешат, защото не разбират от ритмиката на Духовните вълни!) Безмълвна молитва. Безмълвна! Много е важно. Безмълвието е нещо страшно; безмълвието е нещо усещащо – цялата ми същност отреагира, когато разглеждах исихазма! Мълчали – мълчаливец... Мълчанието е насилие на волята, а Духовността не е воля!
Въпрос: От гледна точка на енергиите на Свободата – какво значи свобода от съдбата?
Не съм казал в Посланието тази година: „Дай ни освобождение от минало!“, казал съм – свобода. Освобождението е да освободиш някого от натрапено поведение или задължение, което той трябва да изпълнява. Идеята „свобода от минало“ е едно наистина (както тази разлика между мълчаливостта и безмълвието) друго поведение, вътрешно поведение. Докато освобождаването е външно поведение. Ти на някого можеш да му махнеш веригата, но не можеш да му махнеш верижността вътре. А ние искаме да премахнем верижността, с която той хиляди години е бил в служение на нещо, което е господствало, за което дори е пожертвал и живота си. Човек трябва да се пощади от това, че е имал величие, а сега го няма; да се пощади от преходността – трябва да научи, че е преходност, но която изявява Божиите искания. Нашата преходност е Неговата изява, но нашата същност е Самият Той! И когато станем непреходност, Бог ни прави Единосъщни със Себе Си. Това е голямата тайна!
Освобождение не искам – казано е в Посланието: Дай ми свобода от минало! Защото нашето поведение, макар и да е било оробявано от страна на култури, на вероизповедания, все пак за господаря, който прави робство, в една констатация бях казал: Оробителят свърши! Следователно, когато оробителят е свършил, ние сме свободни. И тогава можем да кажем: не освобождение, а свобода – Свърши оробителят!
Всяка култура на йерархията на Духовните вълни е допринасяла за разширяване на съзнанието и махане външната част – брънка по брънка от веригата на оробения, който търси освобождаване. Но когато едно Учение е като Пътя на Мъдростта, то не дава освобождаване, то дава Свобода. Затова и последната йерархическа даденост на Духовните вълни е тази на Свободата. Макар че тя не може да бъде вече квалифицирана като култура.
Една от фразите ми е: Левски направи цял един народ олтар. Ето по какъв начин давате принос на народ, който е участник в една голяма идея. Така че на пет души да им паднат веригите е достатъчно. Затова пеем възхвална песен на този, който хвана голямата главня в идея за свобода! Бил само един... – достатъчен е, защото той може да направи пожар!
Идеята да направите пожар, за да изгорите остатъците на миналото, не е само идея на Прометей – тя е идея на всеки пътник. Затова там, при Прометей, имате идея на разпятие. Или Кришна – дава първия образ на кръста. Когато Канса, чичо му, иска и търси да го убие, за да не му вземе трона – тук е битката между светската власт и духовната – Кришна не се крие, Кришна е разпнат и прострелян. След като имате извършено разпятие над това, което наричате минало, тогава няма да се страхувате, че щял да дойде някой Канса, за да ви застреля със стрела – тя е услуга! Ето защо в големите личности идеята за смирението е най-съществената: Смирих се до смърт!
Благодаря ви!
Радвам ви се, че ви има, но по-голяма ще бъде радостта ми да бъдете!
04.08.2004 г., Родопа планина, Студенец, ПБ „Строител“