Ревността да се пази Учението!
Уважаеми госпожи и господа, мили приятели, скъпи Деца на Деня! Вие имате един от най-големите благослови, които Небето ви дари с Посланието на Бдението, а именно, че Денят на оробителя свърши, т.е. голямата Мирова енергия да се видите свободни в основанието, че човекът е един бог в развитие.
Малко е да ви кажа, че ви се радвам; много е банално дори да кажа, че съм щастлив – трябва да призная, че аз ви живея! Защото вие сте това, което Духовната вълна на Мъдростта иска – дар на Небето, за да може кармата на знанието, което Адам остави на тази планета, да бъде осъществена: будност и отговорност.
Една от волите, която ме доведе, това е, както казах, голямата идея да ви живея, както и да ви честитя прага, който трябва тази година да минете, за да влезете в оня Дом – Дом на знанието, където адепти и посветени са водили човечеството към неговия Път за обожествяване. Затова ви честитя откриване на учебната 2003/2004 година с тази велика тайна – да изчерпим копнежа на Адама, който създаде карма на знание в тази планета.
Надсловът, който сложих, е ясен: „Ревността да се пази Учението“. Това не е акт на милосърдие. Ревността е една от най-властните енергии, и то, разбира се, твърде полярна. Ревността! Полярна е и има два големи белега в световната история: единият е този на Дидона, която пожертва всичко, за да позволи Еней да основе бъдещия Рим; другият полюс e на Медея – когато ревността е отмъщение, а не градеж – която убива децата си в отмъщение на съпруга си.
Аз искам тази голяма ревност – ревността на Дидона, да бъде опазена ведно с тази клада, на която тя горя. Нека никой не си позволява да създава волности, с които може да се кармира еволюцията на битието на Мировото ни живеене и на Мировата ни вълна на Мъдростта. Не си позволявайте волности! Този, който е решил да се качи на кладата, няма други очи освен очите на пламъка, които трябва да предаде на своя воин в пътя на служението. Така ще спре всяко начинание, с което може да се дразни, с което може да се върне това, което е най-страшното в живота на човека – психозата към магиката, която Медея прави...
Тази велика тайна трябва да научите, когато влизате в Дома на знанието, за което Адам още преди да слезе да гради се напъти. Затова казах, че той създаде карма на Земята – карма на знанието. Тази планета е осветена за знание! Тя не е Сатурн, тя не е Слънцето, тя не е Луната, нито бъдещите периоди. Тя е, която прави раздяла с остатъка на биологията ни и стъпване в еволюцията на вътрешното откровение. Това е, което трябва да се научи и трябва да се знае!
Затова хилядилетията са давали Учението край Огъня на посвещението; там е имало клетвеното обрядие, така както съм го нарекъл „поверение“. Поверение на Учението! Поверявано е на онова, което се е наричало адепти, апостоли. А вие сте Деца на Деня! Вие вече не сте адепти, не сте апостоли – вие сте Деца на Деня. Затуй ви се поверява това велико тайнство – човекът бог в развитие.
Когато се защитава Бога, не бива да се унижава човека. Както в „Праведний Йов“ се чудят как да унижат човека. Той бил червей, бил молец... Не! Нито Йов е праведен, нито културите на тези доктрини са достойни вече за почитание, колкото и да звучи „благозвучно“ обидата ми...
Аз искам това поверение да го ползвате в струята за свобода, така както е сложена великата тайна на знанието: идея за свобода! Никога не търсете празния камък, воденичния празен камък по улея на догмата – нека си се върти, той свърши своя път. Защото нашето бъдеще е ясно!
- Нашият официоз е: няма зло, има нееволюирало добро;
- нашата реалност е: човекът е Божия необходимост!
Отворете страниците на старите лекции и ще видите, че още тогава са казани тайни, които сега излизат. Или можем да кажем: тогава е роден цветът, оплоден...
А кога се констатират богатството и бедността? Кога можете да констатирате бедност? Когато сте богати. Но с какво? С просветление! И тогава как може това велико знание на богатството да бъде защитено? Кога имате богатство, кога узаконявате богатството? Когато не сте бедни ли? Не. Когато можете да го пожертвате!
Когато можете да пожертвате богатството си, вие сте констатирали бедността си. Бедността не се констатира, когато си богат, а когато си посветен. Личната ти бедност може да бъде богатство на света, когато си посветен – когато имаш откровението, вътрешните знания; когато имаш тази велика тайна, която дадохме: Денят на оробителя свърши... Кой кога ще го погребе, това е отделен въпрос. Проблемът е да не му давате храна, да не се изживявате в тези остатъци, с каквито едно старозаветие е пълно, и да надкрачите тази обикновена, но голяма истина Обичай врага си. Нямаш враг, след като имаш събожник! А след време ще се разбере, че и смъртта не съществува. Само тази тайна да оплодите в съзнанието на миналото, за да може да го трансформирате, стига.
Когато богатият пожертва богатството си, тогава той е констатирал, че е имало бедност!Това е пътят на Учението. И затова бях сложил ударение, че Школата тази година е стратегията на битието ви! Ето защо трябва да се пазите от генетичната утроба на това, което съм нарекъл „традицията-убийца“. Ние дължим на традицията достатъчно признание в хилядилетията. Но Учението Път на Мъдростта трябва да се пази от тази генетична утроба – да не ражда чеда на преповтаряне и на коленослужение. Човекът не е червей, нито е молец – той е битие! Човекът е син, който намира Баща си – не блудник!
Това е, което имате като огърлие в неходения ви път от утре, когато Школата отключва своите двери. И в никакъв случай не се олицетворявайте – научете се да се вживявате! Не се хабете в огледалния образ. Там един Нарцис умря. Той трябва да ви служи за урок. Нарцис умря! Затова казвам: не се олицетворявайте. В света няма да има по-хубава ласка от това да казвате истината!
И ще повторя: когато искате да защитите Бога, не унижавайте човека! Това е най-голямото богатство, което Учението Път на Мъдростта ви оставя. Не унижавайте човека. Тази велика карма на планетата Земя за знание! Знанието Адам го поиска и за да опази Бог в себе си: Адаме, где си? – Господи, где си? Това е голямата идея – Адам поиска знание, за да защити Бог в себе си!
Ето това е, което имате; това е, което ви дарява Учението. Затова ви е казано в Посланието: Зрение за будност и слух за знание. И нека никога (нещо, което като повеля съм казал) личната ви воля да не стане и да не бъде власт за безвластие на другия! Научете се да бъдете събожници! Не е проблемът, че казахме тази красива дума; не е проблемът, че тя е енергията на бъдещето като идея за свобода. Проблемът е да го направите жизнено право. Жизнено право да направите събожника – най-великата тайна, която Адам защити със своя вик и слезе, за да ни даде право на знание, а вие да опазите поверението, което Учението Път на Мъдростта ви предоставя!
Вярно е, че в древността ученията са се пазели най-напред в лицето на учителите. А на ония, които си позволиха хлевоустие, ясно е, че азбуката на Учението им липсва. Вие не браните личността. Изрично казах – не се олицетворявайте, но вие посягате и върху вживяването! А вживяването е цяла Духовна вълна. Вживяването е в гроба да направите Самокръщение!
Честито ви Нова учебна година! Тържествата имат един такъв образ – да създадат повече настроение, да извикат нови сили, за да може след празника (post festum, както го казват латинците) да се върши деловата работа. Предстои ви много работа. Ако трябва да бъда отговорен – това, което казах навремето за Сизиф: въоръжете се с липса на отчаяние. Разширявайте колкото може повече не само будността, но и отговорността си.
Тази година ще я предоставим (разбира се, с вас съм) в идеята на Знанието (както в онези зали, в които са минавали посветените) да работите, да изведете, да изгорите своя феникс, който е служил през всички хилядилетия на всички култури. Фениксът няма да престане да се възражда, но в тайната на Знанието той има едно предназначение (както вече казах): когато защитавате Бог, не унижавайте човека.
Работете! Отстоявайте! Липса на отчаяние!
- Богатството констатира бедността, когато го пожертвате!
Трябва да го пожертвате за своя събожник. Аз не зная дали всякога имате преценка колко отговорно е – и един малък недостатък, който смущава Мировата еволюция, Мировите Духовни вълни, не го позволявайте. Не го позволявайте! Затова, ако ще има някакво голямо ласкателство, това е истината. Тя не може да ви направи роб. Много добре го казва Христос: Истината ще ви направи свободни! А свободата е идеята на бъдещето. Макар и тя да е последната Духовна вълна, вече е идея! Казал съм: имате право да крадете – крадете идеи за бъдеще! Не за джоб. Когато Хермес открадна кравите на брат си Аполон – и както знаете били са златни крави – нито една жълтица не получи. Но дари своето изобретение – лирата, на брат си... Колко странно е да дадеш на един Лъч.
Крадете идеи! Идеи, с които може да нахраните Аполоновците, Орфеевците... Величието на митологията – от стихиите да прави богове. Днес, обаче, вие сте свободни от това! От човека, за когото говорим, че е сътворен от ръцете и има Диханието на Бога, вие трябва да направите човека бог в развитие. (Какво да кажат ония, които от стихии са правили богове?...) Ето какви неща ви предстоят – да не ви разкъсват стихиите и да ги видите. Еол понякога бил зъл... – но вие чуйте песента на Еол! Песента!
Така че: „Децата на Деня“ – белегът ви е даден! И не е обидно да служите. Който има величие и слиза, той на величието е придал достойнство. При липса на достойнство не се прави величие. В света има присмех, има и ирония. Искам да бъдете достойни; много работа ви предстои. Пожелавам ви несмутено утвърждаване и творчество!
Ключът е у вас. Отключвайте. Отключвайте крепостите, за да освободите човека. Отземяване! Защото всевластно беше заземяването. Ако искате да бъдете свободни от догмата, знайте, че най-добрата ви свобода, това е Бог у вас. Той ви е сътворил, за да Му бъдете съ-Сътворители. Не Го лишавайте от това да се радва! Не Му отнемайте творческото предназначение, за което ви е учил да се търсите като необходимост на богове и пътища!
Честито! И безспорно пред нас е това, което нарекохме, че е Бдението – Бдението е живяно бъдеще!
12.10.2003 г., гр. Пловдив, Музей на Съединението