Мъдростта е битка на Знанието срещу страха!

Скъпи Деца на Деня! Да благодарим на онази родена и неизменно дадена ни, за да я осъществим сила, която ни доведе в храма на Книгата на Живота. Да благодарим на тази Всемирна същност, благодатта на Слънцето, която нека лъч да прати в душата на всеки, защото Нейната благодат над планетата е и наше право да я приемем!

„Кумирите в културата на човечеството“ е тема много странна. Какво общо имат кумирите и културата е проблем на преценки. Неудобството е когато някой не познава мировата култура да говори само за своята къщна книга, но не и за Книгата на Живота...

Казал съм, че културата е социална молитва. Щом е социална молитва, тя се прави от човеци и богове личности. Разбира се, доколкото боговете са били белязани със своя лъч – защото се знае, че има бог-баща, има бог на правосъдието, богиня на паметта... Следователно наистина културата се прави от богове и човеци. А ние казваме, че боговете едновременно са и личности, но и човекът е бог в развитие! Разбирате ли тогава тази велика тайна – богове и личности...

Културата не е цивилизация – тя е Мирово съзнание. И затова в нея винаги взема участие божество. Още по-властно е, ако това божество е изведената Божия човечност у нас! Но странното е, че не всякога, когато боговете са правили култура, са извеждали онова, което техният Баща е вложил у нас. Следователно, когато не е изведено божественото, ние можем да имаме кумири, а не богове. Но и тогава имаме култура – кумирите в културата.

Ние не можем да не приемем, че сме правили поклон пред определени животни, наречени тотеми; не можем да не приемем, че е имало богове, пред които сме принасяли жертви. При това дори един Соломон – този известен мъдрец, който направи храма на юдейството, умря в краката на една случайна богиня – Астра, умря в краката на една жена.

• Най-големият конфликт в историята на човечеството е конфликтът между знанието и страха!

Знанието много често е смущавано от страха, защото вътрешно се е търсело позволение – дали божеството ще позволи... И ние виждаме, че Соломон, в края на краищата, отива в коленете на страстта. Така че знанието на мъдреца е спряно от страха пред кумира, пред преходността. Тогава наистина трябва да кажем какво е това, което толкова много духовна енергия може да открадне; кое е това, което утвърждава кумири в изповедание на хиляди, хиляди години. Липсата на третото око, на прозрение? Но кумирите са създавани също така от белязани личности, не от случайностите...!

Един от големите проблеми, който поставям, е защо човекът е поднасян в жертва на едно животно? Отиват пред олтара на тотема или пред олтара на кумира, т.е. пред олтара на идола, да поднесат човека в жертва. Знание и страх! Знание, че този е белязан човек; и че от белязания знанието се носи. Инквизицията продължава линията страх и знание: знаещият – на кладата, защото буди бунт! Страхът – за да няма бунт, спира знанието. Много странни неща! И тогава, когато имате тази пълнота, наистина бихте разбрали фразата, че културата е социална молитва. Наистина е социална молитва!

Когато търсим определение за кумир, няма да го намерим в никой друг език, защото това е прабългарска, т.е. чисто българска дума. Затова прабългарският храм се е наричал „кумирница“. А българинът не е имал кумири в естеството на това, че да са пречка в духовността.

Преводът на „кумир“ също така е „идол“. Но идол (еιδολον на гръцки) значи „изображение“, дори и „представление. А „кумир“ е едно вътрешно съзнание, едно признание, един респект или достойнство, с което се отнасяте към известна белязаност – било животно, било човек, било институция. Така че прабългарите са имали по-голяма култура, отколкото цялата старогръцка, римска, византийска и пр. Кумирът не е роден след идола – идолът следва кумира!

Кумирът е бил една реалност, но кое е онова, което го лишава от същина? По-горе казах: знание и страх. (Както божеството в юдейската религия е направено страшилище, а в същото време му дават основание, че е Сътворител. Можете ли да си представите?!) Това е големият конфликт в световната култура, на който въобще не се спират – знанието в битка със страха. И идеята наистина е в това, което някои богове трябва да направят – да освободят човека; както ние казахме: Освободете Бог у вас!

Когато говорим за кумирите, ние винаги ще трябва да имаме предвид и това, което в Десетте Божи заповеди влиза. Там е казано (в първата и във втората заповеди): „Да нямаш други богове пред лицето Ми. Не си прави кумир...“[1] Едно наистина интересно предупреждение. Но тези, които го внушиха, умряха в краката на кумири, както казах за Соломон. И Моисей е същият посредственик... Тези личности са утвърдени, а е повелено в Божите заповеди: „Не си прави кумир и никакво изображение на това, що е на небето горе, и що е на земята долу...“[2] Така ще го каже и Хермес – че е едно и също и горе, и долу!

Най-голямата битка, която трябва да се води, е битката да взривим всички кумири. И ние го направихме. Всички кумири са имали външни олтари, но ние казахме, че вече нямаме олтар другаде освен вътре у нас! Това е Книгата на Живота, която определих, че е Съзнанието на Бога в човека. Значи лишени сте от онова, което може да ви създава зримата възможност да имате страх. Тактически идеята за Книгата на Живота като олтар е свобода от страх! Там няма нужда да палите това или онова кандило, сложени в олтара на всички молитвеници.

Да нямаш други богове освен Мене! В религиите е нужен Един – религия се прави от Един! Там няма множество, не се търси кворум. Винаги е Един, а след това могат да се наредят около Него колкото искат. В социалната реалност обаче или в науката са нужни хиляди, за да утвърдят нещо, което е във възможност да събори олтар, направен от Един. Затова говоря за „правото“ на атома – едно особено нарицание. Срещу „правото“ на атома е битка на няколко хиляди учени, за да бъде отречено – защото няма атом, а има томос. Знание срещу страх!

И докато този Един е, Който създава олтара, то налице е нещо, което е безспорно – това, че религията има основание дълго да стои. В науката е друго – там всичко много бързо се променя. Затова съм казал: Религиите най-бавно стареят, но за ужас най-дълго стоят стари. Всяко нещо, когато го намерите в причинност, вие ще видите, че е много добре аргументирано и не може да се откъсне от веригата на голямото. Не съм казал напразно преди десетки години, че религиите най-бавно стареят – защото те се правят от Един. А науката се прави от хиляди, затуй преходността є е такава. Може трудно да се върви към победа в науката и дори когато е извоювана, никой да не говори, че атомът вече е томос. Кумир! Той продължава да се нарича „атом“, но знаят, че са го освободили да им изкара „триста птици“ вътре от себе си...

В този смисъл ние бихме могли да питаме: тази голяма битка между геоцентризма и хелиоцентризма дали също така е битка на знание срещу страх? Представете си: хиляди години стои геоцентризмът! Едва преди три-четири века (и то Джордано Бруно го осъдиха) се прие хелиоцентризма.

Така големият конфликт е битката между знание и страх. Не случайно този страх е накарал Кронос да си изяде чедата. Научава Кронос, че ще му вземат трона и си яде чедата. Победителят на Кронос, синът му, също прави това. Значи последователността, с която се хвали културата, е нейният гробар, нейната катафалка. И както съм казал – когато лошите богове вършат недобри дела, идват добрите човеци, които вършат божествени дела, и тогава тези богове си отиват. Това е именно безжалието. Колко голям е бил Зевс – няма го! (Все пак културата на Зевс стои!)

Дали всяко нещо, над което е направено известно признание, е кумир? Кумир ли е, примерно казано, нашата Умайа (Умайа е името на нашата земя, така както тангризмът го дава)? Прабългарите никога не я правят кумир, нито богиня, а є дават само акт на признание. И понеже тук не се крие олтарно моление, а акт на признание, можем да кажем, че те са имали култура на знанието – без да се страхуват, защото техният бог не ги наказва, а само им казва, че вижда. Виждането е дадено като аргумент – да бъдеш не смутен, а отговорен. Танг Ра не ви смущава – той само ви прави отговорни! И когато сте личности, вие правите отговорността добродетел. (Ако сте обаче социална формация, особено политическа, безспорно ще вържете отговорността и ще я направите затворница.)

Умайа е наречена свещена утроба! Това е същественото във формата. Тя е кумир, но не в този смисъл, в който именно религиите, подчинени на преходност и уплашени от знание, си правят кумири. Уплашени, защото знанието променя. А кумирът, а божеството са хиляди, хиляди години. Добре, че преместиха Бог от земята в Небето – това, което направи Христос, за да можем да приемем хилядолетията. Иначе всеки тотем с хиляди години почитание е едно много тежко бреме.

Колкото и да е изчистена хералдиката на Средните векове, все пак там ще намерите змейове, лисици и какви ли не гербове – хералдиката на Европа. А ние искаме поведение на мисъл в културата им – да няма лисичи характер или вълчи интереси... Ето психологията на света – тя е точно такава, каквато е хералдиката! (И аз не се учудвам, когато техните вълчи апетити или техните лисичи номера в дипломацията съсипаха една новораждаща се България...)

Така трябва да се погледне на световната идея за кумири и за богове; на културата, както казах, като социална молитва. А не с една евтина насмешка: „Кумири...“

Кумирите за съжаление стоят – стоят в душевността, стоят в цялата история на Европа, на Азия, на всички континенти. И ако сега кумирът е люлеещото се съзнание на хората да ходят на забавления (на купонджийска култура) и да се правят на бесни, какво е това мислите? Само е сменена формулата на страха от знание. Тогава трябва да разберете защо Учението Път на Мъдростта е същност на цялото Трето хилядолетие. Защото е проблем на знание.

• Мъдростта е битка на знанието срещу страха!

А вълкът, а лисицата винаги ще се страхуват. И когато на тях, на този тотем поднасяте своето признание, вие вземате неговата аура. И тогава няма защо да се учудваме от лисичата дипломация или вълчата политика! Култура...

„Не си прави кумир...!“ И когато Христос иска да освободи еврейството точно от това, че си правят кумири, те казват: Ние имаме закон!; По-добре един да умре, отколкото всички! Страх от знание – една от най-големите битки, която продължава. И затова, когато говоря за предизвикателствата на Третото хилядолетие, ние трябва наистина „да отрежем“ по шест от ръцете на тези осморъки там, в индуизма, и да лишим от три лица четириликите. Да не говоря какво е направила Църквата в това отношение. Как е обезобразила образа на идеята за Любовта и образа на Този, Който каза: Аз и Отец сме едно! Страх от богове – тук е голямата тайна! Ето защо тези всичките неща, които създават съзнание и битие, са много важни. Затова Христос ще пита юдеите: Защо се кълнете в златото на храма, а не в същината на олтара? – в духовната му същност.

Богове и личности! Много книги има написани на Запад под егидата на една култура, която трябваше да махне „главите“ на божества, които се проповядват от личности-богове, за да може да царства папската институция с една Инквизиция. Сега папата бил поискал прошка и извинение... Той е поляк, а полската култура е моделирана от две култури: това, което Съветската не само, а цялата Руска империя є внесе, и това което Католическата църква є създаде като образ. Това е полската култура – моделирана от Руската империя, на която те трябваше да направят ответи, и от Католическата църква, която я обезобрази. Имали са рицари – да, но не е имало още Руска империя, а пък да не говоря за Съветската...

Кумири! Те не са само животни. Кумири стават и личности, и то обикновено онези личности, чиято посредственост най-добре може да употреби насилие. Защото насилието е знак за власт. В милиони съзнания Сталин беше кумир, в нито един ум обаче (освен в подлостта) гений. Но той владееше това, което казах – властта, а властта е признание, кумир! Следователно ние не можем да виним животните само. Ако е влаган характерът на животното в психологията на един народ, който го е изповядвал като кумир, то заради личността-кумир вие виждате, че от тези сто и петдесет милиона руснаци най-малко милион и половина подражават на жестокостта. Разбирате ли какво стана? Насилието – тотем! А уж демокрацията даде на Сталин право и трон. За мен няма по-големи престъпници от Рузвелт и Чърчил – тези двама политици, които му дадоха основание. Защо? Защото намират извинение в един маниакален тип, наречен Хитлер. Страшни неща! И това е култура, това са кумирите в културата на човечеството.

И сега някои случайности, някакъв политик станал държавен мъж – кумир... А като му отлистите страниците, ще видите един разбойник. Това присъствие на кумира в културата на човека – било бог или личност, формира социалната молитва. Молитва, за която няма ограничение. И така виждате, че тази социална молитва кумирно създава Инквизиция; създава Кръстоносни походи и ги изпраща на стотици места, за да вършат злини, оправдани с това, че имат олтар, че имат Божество. А точно в Свещената им книга е казано да не си правят кумири...

Следователно това, което ужасява, е психологията на кумирите в пътя на човечеството. Тя е много, много властна! Особено когато те са една случайност, когато знанието е сменено със страха. И в такъв случай ние без да искаме зидаме храма на тези кумири и ставаме жертва на това, което не позволява Божията ни човечност да стане единство с Човешката божественост. Както на този тревожен глас на Адама, когато се губи в материята – „Адаме, где си?“, му отговориха, че го слагат в законите на морала; наказаха го, за да не се намери. Това са кумирите!

Когато говоря за кумири, аз винаги ще казвам разликата между историзъм и история, която е само хронология. И си служа винаги с този израз на Христос: Оставете мъртвите да погребат своите мъртъвци! Това деяние не създава историзъм. То е вегетация без познанието, че смъртта може да бъде победена, защото тя е сила на еволюцията да създава безсмъртие.

В този смисъл вече ние можем да кажем: наистина ли Адам с основание е тръгнал към Дървото на знанието? Виждате ли – към Дървото на знанието отива, а те му изпречиха страха: „Ти си грешен, нямаш право да знаеш – мини през законите на морала“! И тогава Адам започва да създава култура на морала. Затова, когато става въпрос за свободата ни, каква беше една от тезите? Да се освободим от ралото на Адама! Това е идея! Ние не можем да влезем в Третото хилядолетие, не можем да поставим в изпълнение, както и в изповедание Учението Път на Мъдростта без тази наличност, без тази свобода. На Адам ралото – културите на миналото, културата на страха срещу знанието!

Но в никакъв случай няма да се подведа по исканията на някои да създадем „академични принципи“. Големите неща не са в академичните принципи! И когато на Семинара[3] чухте цялата стратегия – същност на Учението Път на Мъдростта, разбрахте, че има и методика. Но не може в методика на академичните принципи да сложим Учението Път на Мъдростта – от Пътя на Мъдростта ще се извеждат методиките!

Това е, което трябва да направим – с всичко да се простим, да взривим! И тогава, когато искаме да правим молитва, културата като молитва, наистина няма да имаме страх от това, че тя е социална, защото няма да е подведомствена на страха, на грехопадението, на отмъщението, което виждаме и сега. В този смисъл можем ли да търсим спомени и реалности? Да, но ако искаме да си върнем свобода, трябва да дадем спомените на това, което са ни оставили тези култури, тези социални молитви. „Прости мен, грешника...“ – нанизват ги там и окултни учители, дори в България, имат едни молитви по сто реда. (Затова казвам, че Бог се уморява да ви слуша; и стига с тези молитви на прощението, на грешния!)

Така че наличието на спомена и реалността е неизбежен съпровод, когато се създава преценка за кумирите в културата на човечеството. Но идеята е в Третото хилядолетие тези спомени да бъдат качени на катафалката на музеите! Ние нямаме основание да се страхуваме да гледаме нещата пряко, чисто и ясно. Не можем да оставим кумирите по-властни от нас. Властен е човекът! Онова, което е искало да спаси хората от кумири, е орендата на прабългарите, оракулското начало, пророческите идеи в юдаизма... Разбира се, половината от пророците са просто недоимък мисловен – не откровение, а стъкмяване на известни тайни, защото полетата, от които са получавани, са различни. Но когато има знание за това, тогава няма да се претендира или пък ще има оценка: малки пророци и четири големи пророка – това все пак е знак, че някой е давал преценки. В този именно смисъл ние трябва да признаем йерархията на тези извънредни информатори чрез духовност и това, което за християнството Светият Дух позволява на човека.

Но кое е наложило такива институции – да има закони, да има олтари, тайнства? Именно тази реалност, която дава характера на спомените – че са същесвували и че там се е работило. Защото така или иначе една Тайна вечеря има свои много същностни сили. Много същностни сили!

Така идеята за музеите е една от необходимостите. Ако трябва да направите институция, както в съзнанието си, така и вън от него, направете музей на миналото; ако трябва някоя вехта дреха от собствената си снага да свалите, и нея сложете там, щом искате да направите Учение Път на Мъдростта! Защото, фигурно казано, когато човекът тръгне от земното поле чрез гроба към Небесното царство, неговата връхна дреха остава тук, за да даде на земята своята енергия.

Когато говорим за спомен и реалност, ние не можем да не разгледаме в съответствие с този вървеж и това, което се нарича откритие, евристика в културата на науката. (В културата на религиите такива са, както казахме, гаданията, пророчествата.) Архимед като видял, че една кора стои над водата, започнал да вика: „Еврика, еврика!“. Ето това е мъчението на науката – от нагледността, докато умът реши кое е откритие, а то се натрапва...

И така Знанието, което е култура на Учението Път на Мъдростта, е най-същественото, което имаме и което е вашата утешност и вашият път. Тези първобрази, тези рисунки, които идолът има, и този тотем, който е покровител, са изграждали или надстроявали потребата да направим това, което сега градим. Рубикон! Потребата за една империя на Знанието е дързост, с която трябва да надкрачим реката на забраната и на страха. Затова съм казал, че история се прави от воля и съзерцание, от цезар и жрец!

Една от тайните на Пътя на Мъдростта е да се освободят хората от пепелта на всекидневието. Ако могат да я употребят като феникса – да се възродят, нека горят; но в никакъв случай да не я употребят като евреите – след като направят някакъв грях, да си посипят главата с пепел и да плачат. Плачът може да е утешен знак, но не е динамичен. Това е освобождаване на астрала, но в никакъв случай не е мост на причинността към ума!

Всичко, за което говорих, се е напластявало в нашата тъкан и в общата фраза това е психологията, психологията на един народ. Ето защо ние, българите, сме имали несъвместимости с етиката на Византия и Рим – защото сме с много по-особена психология. Затова сме били покровителствани да влезем в сърцето на една голяма империя. И тогава, когато заварените народи тук – славяните (за които се говорят толкова ласкави неласкавости), не могат да направят от земята си територия, шепичката българи правят не само територия, но и държава!

Илюзия за кумири-личности (в по-миналия век) е и фройдизмът – когато науката като мъченица иска да даде знание. Намира се един Фройд, който казва чрез психоанализата известни тайни на нашия живот. Фройд обаче прави констатация (която всеки знае), но не решава големия проблем. Този Едипов комплекс, с който той си служи, за да създаде в науката кумир себе си, е една липса на прозрение, ако щете дори липса на отговорност. Едиповият комплекс бил „търсеното либидо на сина към майката...“!? Не, тези син и майка може, както твърдя, в предишни прераждания да са били обратно – майка и син, може да са били съпрузи... Много добре го казва навремето Христос (когато Го питат): Горе не се женят... Фройд обаче става кумир...! Не мога, разбира се, да не го извиня, че си остава евреин, но и не мога да приема такава измама като Едиповия комплекс – една нелепост на културата почти през целия двадесети век. Фройдизмът е една илюзия, а безспорно илюзията най-добре става кумир на посредствеността. (Както виждате и политическите кумири – те са най-преходни, но фактически най-потребни за това, което се нарича маса, народ.)

Така че, когато ще извеждаме кумири, няма да говорим само за тотеми, няма да говорим само за Каабето, където е имало арабски идолчета. И когато този невеж човек – Мохамед, прави култура, ги изпотрошава, макар че е нямал представа какво е Бог. Един контактьор от най-ниско поле може да създаде това, което мохамеданите създадоха – религия на дребномислието и във всички случаи религия на реалната жестокост. Това, което днес става между евреи и араби, е между двете религии, които са братовчеди, защото и двамата им създатели са братя – синове на Авраама (от две различни жени). Виждате, нещата са много ясни, когато им знаете корените: Исмаил и Исаак са синове на Авраам и те правят две религии, които сега се самоизтребват.

Културата на кумирите, дори когато няма никаква стойност, за съжаление има трайност като присъствие в епохите. Защото, за да оправдаеш жестокостта на Сталин, можеш да цитираш какво е казал един френски крал: „L’etat, c’est moi!“ („Държавата – това съм аз!“) А Сталин какво можеше да каже? „Пролетариите – това съм аз“! И тази фраза, която повтарям вече от петдесет-шестдесет години: Защо тези, вашите учени, а и Маркс още, не са казали: „Гении от света, обединявайте се!“, а „Пролетарии...“! Какво можеш да искаш от обединен пролетарий? Да подсили невежество и да активизира отмъщение. Това са кумири и те са в наличност!

Да не говоря за разни „белязани“ учени, които от книгите, които са написали, веднага искат да станат Нобелови носители... Това е у нас чувството да бъдеш кумир, да станеш кумир. И затова в световната пещ на знанието, както казвам: за науката са нужни хиляди да направят една промяна, но за религията е нужен Един.

И така, трябва да се освободим от кумирите, ако искаме наистина да извършим делото си – да одухотворим Третото хилядолетие, за да може еволюцията да не хаби хиляди години енергии. Разберете, в бъдещето Коренните раси няма да изчакват милион години живот. Човечеството трябва да прави нова планета, или да одухотвори тази. И тогава ще се загуби стойността на евтините кумири, а още по-малко ще е наличието на насилието, което обслужва признание за кумири.

Идеята за Свободата като живот в Бога ще си остане най-потребният път на Учението Път на Мъдростта! Това е вашата отговорност. Вие ще прецените дали може да изнесете този товар. Не е проблем да се качите на върха. Проблем е, когато се качите, дали имате очи да видите!

 

Що е взаимност в социалността на Учението на Мъдростта?

Взаимността е еквивалентност! Присъствието в Учението Път на Мъдростта не значи примирение и непременно съвместимост с всичко, което е в нейното присъствие. Защо? Защото йерархията на духовностите в човека е, която разграничава, а онова, което може да създаде търпимост или толерантност, това е вече реализиране тайната на Учението, че другият е събожник. И ако в лицето на този събожник вие видите недостатък (недостатък, който може да е проблем на някое от преражданията или да е преднамерена спънка с оглед на това, че не е изживял себичност), трябва да намерите ръка или валентност, за да направите съединение. Но не може, когато единият има четири валенции, а другият само една, да правите съединение! (Много е лесно да кажеш, че водата е Н2О, но много е трудно да определиш, че тя е астралният образ на Светлината.) Това трябва да знаете – да знаете духовния лик, и тогава вече тази социална взаимност да ви реши отношението.

Къде е обаче тайната, за да се разминава взаимността? Една личност може да бъде в несъвместимост с други личности, но ако тя е несъвместима с Учението, тогава Христос го казва дори на самия Петър три пъти: Махни се от Мен... Да направим тази разлика – оня, който иска да се промуши, негодникът в Учението в съвместимости няма да мине. Защото той не само няма валенции за взаимност и отговорност към събожника, а е и рушител. Затова, когато Петър иска да направи услуга на Христос, Той го лишава от правото и казва: „Махни се от Мен, сатана! Защото мислиш не за това, що е божие, а що е човешко.“[4]

Следователно, за да говорим за взаимност, трябва събожникът да бъде разпознат и съответно приет в изграждане. А безспорно онова, което прави удар срещу Учението, няма место. Една такава идея за социална взаимност трябва да има и лична доблест, и социална отговорност!

 

Кумирите като кумири?

Естествено те имат своята сила. Културата на кумирите свърши, но ние не можем да не признаем това, че един кумир обслужва цяла култура. Хермес е кумир и е създал една изумителна култура, но ако вълчите гербове и хералдиката на Запада са кумири, тежко и горко на Европа. Така че кумирите като кумири имат правото да умрат, имат правото и да се раждат. Размерът на родения кумир не е кумирът, а енергията на почитание!

 

Говорихте за вълчите апетити и лисичи дипломации. В българския герб има два лъва, може ли да кажете нещо за това?

Голямото прозрение на княз Борис, когато извършва Покръщението, не е само да снеме орендата, а да изведе Светия Дух в служение. Именно това е промяната, която той върши (и не е много достоверно, че сме имали в знамето конска опашка). Онова, което епохата налага и което културата извоюва, най-същественото е дързостта, уплътнена в смелост. Защото, ако имаме смелост само, няма да направим дързост. Дързостта е потокът на идеята, а смелостта я реализира!

Кое е онова най-белязано в живота на човечеството, което е състав от природата? Покръстителят не взема лисица, взема лъв. Лъв, не само защото е цар на животните (безспорно когато погледнете човечеството от друга висота, то е една зоологическа градина и тогава ще трябва да намерите най-величествения там) – той слага нещо, което има царственост. Това се покрива с другата идея – ние нямаме вече хан, имаме цар! Покръстването ви донася лъв, цар!

Така тръгва нашата битка. Гербът ни е царят на животните! Който го е страх от мечки, казват, не ходи в гората. Ние нямаме основание да се страхуваме от царствеността си; българите сме единственият народ, който не се е лишил от Небе и който тук, на тази земя, прави само царствени дела. Нямаме подлости, нямаме Василий – българоубиец. Ние нямаме подлостта на Киевска Рус (на още неоформена Русия), която заедно с империята на Византия ни удари в гръб, за да победят Първото българско царство (след като Византия два века не може да ни победи в гръд). Това е характеристиката ни и затуй е лъвът. Когато четете нашата военна история, нямаме пленено наше знаме, защото имаме царственост!

 

Как орендата в опашката на коня ще уплътни сега историята на българите?

Мисля че Учението Път на Мъдростта ви даде с какво трябва да се разделите. Когато казвам, че ралото на дядо ви Адам трябва да го смените, изрично ли да посоча и коня?! Има аналогии... Защо трябва непременно да се каже, че конят също трябва да се смени. Творецът на двореца на цар Минос не си употреби краката, той си направи криле! Ето ви начин на смяна.

Научете се да правите аналогии! Щом искам на дядо ви Адам ралото да смените, какво има в това и коня да го смените с крила? Сменете го! Ние няма да стоим в тази тайна – непременно опашката на коня. Същината на орендата е в главата на хана!

 

Коя е причината за възникване на кумири? Недостиг на знание и необходимост на развитието на даден етап, защита от институция на изтощена енергия или възникнала фактология на съотношението между знание и страх?

Казах отначало още, че културата е социална молитва и че тя се прави само от богове и личности. Кое е онова обаче, което извиква кумира? Това е поведението на признание, което трябва нашата душевност да има към изключителното, към белязаното, към невсекидневното – свобода от баналното. Тази идея сама за себе си е убедила хората да почнат да ползват енергии от кумира. Защото във всички случаи аз говоря и за позитивните кумири, както това, което само българинът има. Българинът има Небе! Той не може да си създаде друг кумир, но дава почитание и на земята като енергия, като съвършена утроба.

Основателно е да се пита недостиг на знание ли е? Разбира се, че е недостиг още на знание – ако хората не са могли да черпят знание с раждане на нови идеи, чрез раждане на нови оръдия във войни и пр. – така както българите сме изобретателни. Ние сме изобретатели във военната тактика: първи упражняваме самолета за бойни действия, прилагаме в световната тактика валячния огън и минаване отдолу... Така побеждаваме една Одринска крепост, при което цяла Европа е учудена. Не е вярвала, защото тази крепост е била дело на най-големите архитекти и строители на защитни стени.

Ако знанието не е достигало, тогава се е търсело онова, което се нарича магика. Тайната на кумирите е магичността, заклинанието, които съществуват. Така че безспорно недостигът на знание като реалност, за да надмогне страха, прави магика, прави магичното. Следователно, има недостиг на знание, но има и събудена, бих казал, молитвеност към магичното, към неизвестното, към тайното.

Оттук вече е идолопоклонството, когато упражнената тайна, разкритото знание, вложено и победило, остава и почва да тежи в бъдеще. Идол, който след като си е свършил работата трябва да го изхвърлите, но човечеството не ще: „той ни свърши работа...“ (Това е като пенсионирания кон в кавалерията.)

Точно тук е формулата – дали наистина е изтощена енергия? Не е въпрос толкова на изтощена, а на неиззета още енергия, която трябва да се сложи. И тя трябва да дойде от нова идея; тя е, която трябва да бъде облечена в една магия. В такъв случай именно институтът на вероизповеданията в техните признания (които е имало човечеството) започва да губи стойност и вие се освобождавате от старите храмове, както го казахме, от старите идоли. Това е логика на развитието. Защото ако не се освободите...?! И точно тук може би липсата на посвещение на Мохамед поне не е липса на известна ръка, която го употребява. Каабето трябва да бъде разрушено, защото има над 100 идола, а ти искаш един Аллах... Разрушаваш! Така че, наистина трябва да се изтощят или да се изхвърлят даже определени институти. Това е битката между знание и страх! И в Молитвата на Мъдростта не искаме прощение – искаме: Научи ни!

 

Има ли белязан цезар, който да обслужи Мировата воля чрез Българския национален дух и с механизмите на властта да поощри утвърждаването на Учението Път на Мъдростта?

Не може тълпата да бъде цезар! Френската революция тълпата я прави и до известна степен се предвожда от онзи, който най-добра работа свършва, даже в Египет отива да защити революцията – Наполеон. След това обаче на тази революция главата я отряза същият този Наполеон.

Наистина проблемът е има ли предназначение и определение България (не е важно колко време ще открадне тази тайна) и образно казано, един цезар – когато една нова идея ще направи нов трон? Има! И затуй всичко се подготвя в този аспект, затуй всяка багра от различните политически нюанси все повече избелява. Ние нямаме политическа характерология. Вярно е, че в продължение на изминалите петдесет години се е обезличавала личността. Сега, за да може да се създаде характерология, независимо от начина на управлението, все пак трябва да се мине известна подготовка. Така че, няма необходимост да живеем в страх, че нашият белег не е осъществен още. Но той е сложен и ние ще го осъществим! И не е важно цезар ли ще бъде, пантократор ли ще бъде... Важното е, че има определена енергия за нашата бъдеща характерология на това, което наричаме социална реалност – живот на една държава. Това е по-важното. Такава енергия е в наличност, за да може тази характерология да се осъществи. Мисля, че постепенно се подработват известни условия.

Разликата между обикновеното и малко по-изключителното е фрапантна, независимо че медийният свят винаги обратното говори. Те са склерозирани от това, че живяха петдесет години без право на мнение. Сега, когато нямат култура и характер, изказват мнения. Но не става с празнословие – правят констатации, но не и характеристики!

Нашият белег е сложен. Това обаче, което винаги е спъвало човека, е битката между знанието и припряността. Припряността не е толкова българска черта, защото тя е да превариш история, а аз казвам, че ние нито я преварваме, нито изоставаме – ние правим история!

Смутът е, че за нашите политолози Джон Лок е политика още, а той беше в XVII – XVIII век; Томас Хобс е социология... Това е бедност. Бедност! Не можеш да правиш култура на XXI век с идеологии от XVII век. Все едно някой да извади идеята за държавата от Платон. Платон е чудесен, той ми е приятел – казва Аристотел, а той е негов ученик, – но истината е повече от Платон и аз ще му кажа, че идеята му нищо не струва!

Сегашните политически водачи нямат култура. Култура в смисъла, както казвам, на характеристика на социалната група, която водят. Но характерологията на България като предназначение е най-съществената и ще бъде!

Не осакатявайте динамиката на
метаморфозите със статика!