Откриване

Бдението е път на бъдещето!

Уважаеми госпожи и господа! Мили приятели и скъпи Деца на Деня! Добре дошли! Честито ви един от най-големите празници на битието на Обществото Път на Мъдростта – днес и в бъднини – именно 13-ия събор!

В Посланието на Бдението, от което получихте свобода, свобода от оробител, е казано, че няма блудник, а син, който намира своя Баща – това е Пътят, който имахте и имате да ходите. И на този Събор вие се кръщавате във великото тайнство на Огъня като човек бог в развитие. Молитвата на Мъдростта ще ви бъде бъднина, а Бдението е вътрешното откровение на живяно бъдеще!

Така ние откриваме 13-ия събор на Общество Път на Мъдростта с пожелание днес и в бъдните пет дни то да отлисти страница, която го праща в Мировото служение!

Идея за Свобода – това е Пътят на Обществото на Мъдростта! Свобода за която на днешния ден, преди сто години, българи из онази целокупна потреба на България сложиха своята белязана дан – живот заради свобода[1]. Мир в душите на всички!

Път на Децата на Деня, които имат своя Дом и своето определение! Днес ние правим едно велико тайнство – че наистина човекът е материя и Дух, плът и молитва, гроб и Възкресение; той е утрешното битие! Затова нарекох Децата на Деня „клада на Свободата“ – именно в бдение на бъдния ден.

Благодаря ви, че сте надмогнали всекидневието, за да бъдете днес тук, където никой не може да отнеме правото ни на това, с което Бог ни е дарил – Словото!

Казал съм, че за човека отговорността е добродетел; отговорността за социалните групи е една заложница, затворница, на която никой не є дава амнистия; за държавата отговорността е огледало, в което всеки може да се огледа. Безспорно винаги съм твърдял, че свещен е човекът, а не институцията; че свещеният човек може да направи свещена институция! И затова, ако някой иска да дойде на моето место да говори, с удоволствие бих му дал престолнината, за да каже това, с което неговата свещеност е в състояние да прави институция.

Ще повторя една моя фраза: Има история без историзъм! Има – когато светът в своите оглозгани култури и идеологии се преповтаря. И една класическа мисъл най-добре илюстрира тази фраза. След като поискали от Христос правото да отидат да погребат своя мъртвец, Той казва знаменитата мисъл: Оставете мъртвите да погребат своите мъртъвци. История без историзъм – това е трагедията на съвремието не, а на хилядилетията вече. Искал да погребе своя баща!... Кой баща? Богът у тебе или родителят ти?! Оставете мъртвите да погребат своите мъртъвци!! История без историзъм: липса на идеи, които крадат от бъдеще; липса на бдение, а бдението е което създава културата на бъдещето.

13-ият събор е вашият Миров знак, скъпи Деца на Деня и уважаеми гости! Това е Мировият ви знак, защото с него вие влизате в битието на една утвърдена вече необходимост – че сте страница от Духовната вълна на Мъдростта, че сте едно име, име след Адамовото начало. Ние не можем да отречем Адамовото начало, защото то има своята молитва, защото то има своето бдение; то е чертало свое бъдеще, когато този Адам се напътва към Дървото на знанието преди да отиде при Дървото на Живота. Той е знаел, че без знание не можеш да направиш Живот – можеш да правиш само история без историзъм. Това сте – име след Адамовото начало, име на човека, когото нарекох бог в развитие!

Когато всякъде сте ходили и когато няма къде да отидете; когато сте изживели своята земна самост, идва часът на вашето бдение. И тогава именно е свободата от оробителя; тогава вие сте със Себе Си, за да извършите Самокръщение, което е пътният ви знак за Единосъщието! Това е вече вашата благодат и вашата отговорност – вашето право на свобода от заземяване. Ако не извършите Самокръщение в гроба, вие ще останете само заземен и тлението ви ще е знак, че няма да стигнете до Синовност!

Ето защо вашата благодат е тази голяма идея – Бдението, което наистина е път за бъдеще. Няма по-велик момент от самостта, но когато сте в съзнато единство; когато това Бдение, което Децата на Деня ще направят, е неизговоримо, когато е безмълвие, духовно знание (каквото учението на исихастите остави в нашата душевност). Неизговоримост! Едно велико безмълвие (и то без себе си) говори, защото зрението е будност, а слухът е знание!

Това е Бдението, към което сме се напътили! Затова когато тръгнете на път към неговия храм, вие служите на бъдещето, а когато творите за бъдещето, вие сте Мирова необходимост и историческо битие. Децата на Деня са в скутите на Майката на Мъдростта; нейната гръд е вашата кърмилница! А вашата воля да имате Път е израз на една жертва, на принос в един Миров олтар – Децата на Деня да станат клада на Свободата. Именно тази клада на Свободата пише Книгата на Живота, която нарекох Съзнанието на Бога. Там е покровът на Бдението, там е неизговоримостта, там Адам тръгна към Дървото на познанието (ние го даваме като Знание вече), а оттук нататък – Дървото на Живота ще носи чрез смъртта безсмъртие! Няма да има по-нова добродетел от тази – смъртта едва ли ще дочака едно столетие, когато ще стане добродетел за безсмъртие.

• Не осакатявайте динамиката на метаморфозите на митологиите и не ползвайте клишето на статиката на деветте кръга на ада!

Тогава няма да дадете път на инквизицията да унищожи събудената отговорност на човека в служение на своя събожник и бдението ви ще има бъдеще! Тази е великата тайна в Посланието – на свободния от оробителя, защото не блудник се връща, а синът намира своя Баща!

Това може да стане пред този Миров олтар – пред Книгата на Живота, във великото тайнство на Бдението, което е прозрение, защото бъдещето е било вложено преди да отработите настояще. Тайната за забрава на миналото е действеността, динамиката на настоящето, и не бива в него да се преспива толкова дълго, че от сън да родим бездействие!

Децата на Деня имат своето определение като клада на Свободата. Тази тайна е тяхното бъдеще. Техният извор за съдба безспорно трябва да бъде несмутен – нито от онова, което те са правили, нито от това, с което настоящето ги е обременило. Свобода! Никой не е казал, че има по-властно битие от Свободата. Затова тя ще бъде бъдната Духовна вълна. Ако вие създадете пълнота на Учението на Мъдростта, ако наистина от тази гръд на Майката на Мъдростта вземете своята голяма идея на безсмъртие и създадете Новата култура на бъдещето, то наистина сте сложили онова, което храмът на Свободата, за да има трайност, трябва да има – Знанието: тази първа вътрешна желаност на Адама, за да направи след това Живот. Само Животът е непобедим, всичко друго е преходност! Но Животът трябва да бъде иззидан с прозрението и с отговорността!

Хиляди години е работено върху добродетелите, а светът продължава да лъже, продължава да краде, продължава да убива... Дали е пулс на еволюцията, или е липса на знание за бдение? Сега Учението Път на Мъдростта ще ви даде достоверността, без да упрекне еволюцията. Тя е потреба, но не може да бъде вечна – вечна е Божията човечност у нас! Битката на Човешката ни божественост е именно която трябва да ни срещне и чрез Бдението да стане единството с Отец. Не е проблем на думи, не са понятия само, а Мировата енергия – отработила образи за възприемане, и Мировото съзнание – отбелязало знаци за усвояване. И един от тези знаци за усвояване е Бдението, от чиято енергия бихме направили пътя на бъдещето.

Така че вашата отговорност е да знаете, че пътят ви е благословен и че служението ви е потребният живот. И понеже той е непобедим, не спирайте служението си – служение без Себе си!

На добър път, скъпи Деца на Деня! Плоден, радостен и творчески живот на Осмия семинар, за да можете, несмутени, да нямате неудобство, когато се прощавате със старата дреха, и да не поискате като „мъртвите“ да погребвате света на миналото.

Желая ви история, която прави историзъм! Благодаря на щедрата ръка на Всемирния, Който ви събра в определения ден на 13-ия събор, за благодатта, която ни дава! Да Го защитим, защото Бог е Онзи, Който ни вика в Себе Си, за да бъдем Неговото бъдеще.

На добър път!

02. 08. 2003 г., Пловдив, Дом на техниката